Location via proxy:   [ UP ]  
[Report a bug]   [Manage cookies]                

Георгиос Сеферис (на гръцки: Γιώργος Σεφέρης), псевдоним на Йоргос Сефериадис, е гръцки поет, писател и дипломат.

Георгиос Сеферис
Γιώργος Σεφέρης
гръцки писател
Роден
Починал
ПогребанПърво атинско гробище, Гърция
Националност Гърция
Учил вУниверситет Париж-I Пантеон-Сорбона
Литература
ПсевдонимΓιώργος Σεφέρης[1]
Жанровестихотворение
Направлениемодернизъм
НаградиНобелова награда (1963)
ПовлиянПол Валери
Томас Стърнз Елиът
Константинос Кавафис
Езра Паунд
Семейство
СъпругаМария Зану (1941–1971)
Подпис
Уебсайт
Георгиос Сеферис в Общомедия

Смятан за един от най-значимите гръцки поети на XX век, той получава Нобелова награда за литература през 1963 г. В поезията му присъстват много образи от древногръцката митология, често свързани с Одисей, с когото той се чувства свързан, поради изгнанието си от родната Смирна. Влияние върху Сеферис оказват и Пол Валери, Томас Стърнз Елиът, Константинос Кавафис, Езра Паунд.

Биография

редактиране

Георгиос Сеферис е роден през 1900 г. в Урла, близо до Смирна в Мала Азия, в семейството на Стилианос Сефериадис, адвокат, поет и преводач, по-късно преподавател в Атинския университет. През 1914 г. семейството се премества в Атина, където Сеферис завършва гимназия.

 
Сеферис през 1921 г.

От 1918 г. до 1925 г. Сеферис учи право в Сорбоната в Париж. През 1922 г., по време на Гръцко-турската война, след кратко гръцко управление, Смирна отново е превзета от турските войски и много гърци, сред тях и негови роднини, напускат областта. Сеферис посещава града едва през 1950 г.

Сеферис се връща в Атина през 1925 г. и на следващата година постъпва в гръцкото външно министерство, където работи в продължение на 35 години. През 30-те години заема постове в посолствата в Лондон (1931-1934) и Тирана (1936-1938). По това време започва и творческата си дейност, като публикува първата си стихосбирка „Завой“ (1931), превежда много френски поети на гръцки език (Пол Валери, Андре Жид, Пол Елюар, Пиер-Жан Жув, Шарл Кро и други).

През 1941 г., малко преди началото на войната с Германия, той се жени за Мария Зану. По време на Втората световна война Сеферис придружава гръцкото правителство в изгнание в Крит, Египет, Южна Африка и Италия, като се завръща в Атина през 1944 г. След войната работи в посолствата в Анкара (1948-1950) и Лондон (1951-1953), след това е посланик за Ливан, Сирия, Йордания и Ирак (1953-1956). Последният пост преди пенсионирането му е посланик в Лондон (1957-1961).

През 1963 г. Георгиос Сеферис получава Нобелова награда за литература, като става първия грък, награден с нея. През 1969 г. той публикува в Гърция и чужбина известното си „Възвание“ срещу режима на полковниците в страната. Умира на 20 септември 1971 г., а погребението му се превръща в демонстрация срещу военната диктатура.

Библиография

редактиране
  • „Στροφή“ (1931, поезия; „Завой“)
  • „Στέρνα“ (1932, поезия; „Щерна“)
  • „Μυθιστόρημα“ (1935, поезия; „Роман“)
  • „Τετράδιο Γυμνασμάτων“ (1940, поезия; „Тетрадка за упражнения“)
  • „Ημερολόγιο Καταστρώματος Ι“ (1940, поезия; „Първи корабен дневник“)
  • „Ημερολόγιο Καταστρώματος ΙΙ“ (1944, поезия; „Втори корабен дневник“)
  • „Κίχλη“ (1947, поезия; „Кихли“)
  • „Ημερολόγιο Καταστρώματος ΙΙΙ“ (1955, поезия; „Трети корабен дневник“)
  • „Τρία Κρυφά Ποιήματα“ (1966, поезия; „Три тайни поеми“)
Издания на български

Външни препратки

редактиране
За него
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giorgos Seferis в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. www.nobelprize.org // Посетен на 14 октомври 2021 г.