Енки
Енки (шумерски: владетел на земята), или Еа (Ейя) на акадски език и във вавилонската религия, е един от главните богове в шумеро-акадския пантеон.
Енки | |
Характеристики | |
---|---|
Описание | шумеро-акадски бог |
Деца | Нингал |
Енки в Общомедия |
Енки е един от четирите богове-създатели. Той е владетел на океана със сладки води абзу, творец и организатор на цивилизацията, бог на мъдростта и магията, покровител на занаятите. Енки е владетел на божествените сили ме, често е защитник на хората пред боговете и техен помощник. Енки е най-важният месопотамски бог на дъжда и водата, на него се приписва плодородието, но не и наводненията.[1]
Числото 40 в шумерската шестдесетична система, означавало Бог Енки.
Главното култово място на Енки бил храмът Еенгура в гр. Ериду (Ереду).
Роднински връзки
редактиранеМитове
редактиранеЕнки, който е представен като бог на плодородието и носител на културата, бил помощник на брат си Енлил при създаването на цивилизацията. В мита за Енки и Нинмах се твърди, че той създал хората.
Заедно с Енлил, Енки създал добитъка и зърното, а сам – занаятите.
В мита „Енки и Шумер“ Енки се отправя на пътешествие по земята и определя съдбата на страните и градовете, създава оръдия на труда. На едни страни и народи богът отредил поля и градини, на други – кози и магарета (номадите), а трети определил „за изяждане“ (враговете). Той разпределя на различните богове грижата за различни дейности: на Енкимду – рововете и каналите, на Думузи – стадата, на Нинмуг – металообработването, на Нанше – морския риболов, на Нинту – новородените и т.н.
От водата Енки основал Ериду, град в най-южните части на Шумер.
Символи и епитети
редактиранеНа Енки били приписвани много хвалебствени епитети – Създател, Мъдрец, Предвидливият, Разумният и други. Един от символите му е еленът.
Бележки
редактиране- ↑ M. Elser, S. Ewald, G. Murrer (Hrsg.): Enzyklopädie der Religionen. Weltbild, Augsburg 1990, S. 82
Литература
редактиране- Kramer, Samuel Noah. Sumerian Mithology. Philadelphia, 1944
- Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984;
- Мифы народов мира, т. 2, Москва 1982, с. 662.