Карл Маус

Д-р Карл Маус (на немски: Karl Mauss) (1898 – 1959) е един от най-прочутите командири на танкови дивизи от Вермахта през Втората световна война. Той е генерал-лейтенант както и командир на 7-а танкова дивизия и един от само 27-те получатели на Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти.

Карл Маус
германски генерал
Звание	генерал от танковите войски
Години на служба	1914 – 1922, 1938 – 1945 г.
Служи на	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Вермахт
Командвания	33-ти танкова-гренадирски полк 10-а танкова дивизия 7-а танкова дивизия
Битки/войни	Първа световна война Битка при Сома, Италианска кампания Втората световна война Полска кампания Битка за Франция Операция Барбароса Битка при Москва Битка при Курск
Награди
Образование	Хамбургски университет
Дата и място на раждане	17 май 1898 г. Пльон, Шлезвиг-Холщайн
Дата и място на смърт	9 февруари 1959 г. Хамбург
Друга дейност	Дентална медицина
Карл Маус в Общомедия

Младежки години и Първа световна война

Роден е в град Пльон, Шлезвиг-Холщайн, Германия на 17 май 1898 г. През 1914 г. той е само на шестнадесет години, когато се записва като доброволец в армията по време на Първата световна война. Благодарение на упоритостта си и с подкрепата на баща си той е приет и се присъединява към 162-ра лека пехота, разположена по време на войната в Арас, Басе, Фландрия, Сома и Изонцо. През 1915 г. едва на седемнадесет години като най-младия човек в частта си той е награден с Железен кръст II степен и е отличен като най-добрия разузнавач в региона по време на Битката при Сома. Година след това е повишен до 2-ри лейтенант и за кратко време след прехвърляне на частта му на изток в Карпатите той получава и Железен кръст I степен.

Д-р Маус остава в армията до 1922 г., когато се премества в Хамбург да учи стоматология и достига доктората си като доктор по дентална медицина. Очевидно е, че цивилният живот не му допада много, затова той отново се връща на служба в армията като Хаупман, след което е зачислен в 69-и пехотен полк през 34 г. На 1 април 1938 г. е издигнат до чин майор.

По време на Втората световна война

В началото на войната д-р Маус е командир на 20-а моторизирана пехотна дивизия, с която участва в Полската кампания от 1 септември 1939 г. На следващата година през май той командва и 10-а танкова дивизия движеща се на запад и активно вземаща участие в Битката за Франция заедно с Хайнц Гудериан и неговия 19-и армейски корпус.

В тези първи мисии Маус успешно използва опита си от наученото през войната в периода на 1914/18 г. и неговата енергия и ентусиазъм се предават на хората му. След това във втората фаза на Френската кампания той взима участие и в боевете срещу френската 7-а армия.

От 1 април 1941 г. Маус вече е повишен в чин подполковник и е преместен да воюва в Съветската кампания, Операция Барбароса от нейното начало. Малко по-късно през ноември същата година, когато неговият батальон успешно защитава позициите си на предмостието при река Угра, въпреки тежките съветски атаки, прииждащи „като гръм от ясно небе“ и лошите метеорологични условия, той е награден с Рицарски кръст за упоритостта си.

Карл Маус на 27 март 1945 г.

Две години по късно той е повишен в полковник и след като води частите си с малки загуби от Битката при Курск получава дъбовите листа на Рицарския кръст през ноември същата година. През 1944 г. той поема командването на прочутата 7-а танкова дивизия и през април същата година е повишен до чин Генерал-майор. Година по-късно, на 23 октомври, преди да бъде ранен сериозно от метална част на артилерийски корпус през февруари 1945 г. в Готенхафен (при което му предстои ампутация на крака) той получава наградата Мечовете към Рицарския кръст с дъбовите листа. На 15 април 1945 г. той е произведен в звание Генерал-лейтенант с което получава като последен командир на 7-а танкова дивизия ѝ Диамантите към Рицарския кръст с дъбови листа и мечове.

След капитулирането на британски войници Маус научава, че жена му Мина майка на трите му деца е починала. Искането да отиде в Любек за погребението на жена му е отхвърлено от върховното командване. През 1949 г. той се жени повторно и само година по-късно му се ражда син.

След войната

След края на войната д-р Карл Маус работи като зъболекар. Неговото искане за повторно постъпване в армията е отхвърлено от Бундесвера поради здравословни причини. Карл Маус умира на 60-годишна възраст от сърдечен удар след продължителна болест на 9 февруари 1959 г. в Хамбург.

Награди

• Значка за раняване – златен
• Танкова значка – сребърна (1939 г.)
• Значка за близък бой – сребърна
• Германски кръст – златен на 11 март 1943 г. като Полковник и командир на 33-ти танково-гренадирски полк
• Железен кръст – II и I степен (1939 г.)
• Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти
  • Носител на Рицарски крст (26 ноември 1941 г.) като Подполковник и командир на 69-и пехотен полк
  • Носител на дъбови листа №335 (24 ноември 1943 г.) като Полковник и командир на 33-ти танково-гренадирски полк
  • Носител на мечове №101 (23 октомври 1944 г.) като Генерал-майор и командир на 7-а танкова дивизия
  • Носител на диаманти №26 (15 април 1945 г.) като Генерал-лейтенант и командир на 7-а танкова дивизия
• Споменат три пъти в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“

Вижте също

• 7-а танкова дивизия
• Железен кръст

Източници

Цитати

Библиография

• Berger, Florian (1999). Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-0-5.
• Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5.
• Fraschka, Günther (1994). Knight's of the Reich, Atgen, PA: Schiffer Military. ISBN 0-88740-580-0.
• Huß, Jürgen & Viohl, Armin (2003). Die Ritterkreuzträger des Eisernen Kreuzes der preußischen Provinz Schleswig-Holstein und der Freien und Hansestadt Lübeck 1939 – 1945. VDM Heinz Nickel. ISBN 3-925480-79-X.
• Patzwall, Klaus D. and Scherzer, Veit (2001). Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany: Verlag Klaus D. Patzwall. ISBN 3-931533-45-X.
• Scherzer, Veit (2007). Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.
• Williamson, Gordon (2006). Knight's Cross with Diamonds Recipients 1941 – 45. Osprey Publishing Ltd. ISBN 1-84176-644-5.
• Helden der Wehrmacht – Unsterbliche deutsche Soldaten. München, Germany: FZ-Verlag GmbH, 2004. ISBN 3-924309-53-1.

Външни препратки

• ((de)) Карл Маус @ Lexikon der WehrmachtАрхив на оригинала от 2013-03-26 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Karl Mauss в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Полковник Волфганг Глесемер

→

Главнокомандващ на 7-а танкова дивизия (30 януари 1944 – 2 май 1944)

→

Генерал-майор Герхард Шмидхубер

Генерал-майор Герхард Шмидхубер

→

Главнокомандващ на 7-а танкова дивизия (9 септември 1944 – 31 октомври 1944)

→

Генерал-майор Хелмут Медер

Генерал-майор Хелмут Медер

→

Главнокомандващ на 7-а танкова дивизия (30 ноември 1944 – 5 януари 1945)

→

Генерал-майор Макс Лемке

Генерал-майор Макс Лемке

→

Главнокомандващ на 7-а танкова дивизия (23 януари 1945 – 23 март 1945)

→

Полковник Ханс Христерн