Потребител беседа:Elkost/Архив15

Това е архив на стари беседи. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа.

Арабски/Османотурски

Здрасти. Пак едно бързо питане - в тоя надпис дали разчиташ името и дали има година? Файл:Натпис во џамија во Црник.jpg. Варианти за име са Гази Авранос/Евренос и Яхия Ходжа. -- Мико (беседа) 12:24, 20 януари 2020 (UTC)

@Мико. Здрасти! Изключително тежки за разчитане са такива „красиви“ надписи. Никаква дума не можах да разчета. Тези имена обаче не могат да са изписани, т.к. липсват буквите Г и З за „Гази“, Х за „Яхия“ и друго Х за „ходжа“. Ще пробвам пак. --Elkost (беседа) 12:42, 20 януари 2020 (UTC)

Не. Не се вживявай - мислех просто, че е стара и при дата и име може да се направи мъниче. Много ти благодаря за усилията все пак. Страшен си. -- Мико (беседа) 12:47, 20 януари 2020 (UTC)

@Мико. Определено е на арабски. Прилича ми на „Бисмиллахи рахмани рахим“ (В/от името на милосърдния и милостив Аллах), но има излишни букви, а други са закрити от шнура. Често слагат табелки с подобни цитати от Корана, но извънредно рядко може да се срещнат с лични имена (освен на пророка Мохамед). Друго засега не откривам. --Elkost (беседа) 13:00, 20 януари 2020 (UTC)

@Мико. Едва сега забелязвам, че въпросният файл е в Category:Basmala in Arabic calligraphy в Общомедията – наистина съм разпознал текста за Бисмиллах, обаче усилието се оказва излишно. --Elkost (беседа) 13:24, 20 януари 2020 (UTC)

Благодарим пак за усилието. -- Мико (беседа) 17:41, 20 януари 2020 (UTC)

Macedonian Blood Wedding

Здравей, моля те да погледнеш статията Macedonian Blood Wedding на английската Уикипедия. Благодаря ти. Поздрав! Jingiby (беседа) 17:20, 16 февруари 2020 (UTC)

Текст

Здрасти, върнах накъсването на текста във Флоримон Флора, защото преди да се раздели така текстът, трябва да се разнесат и съответно източниците. Иначе се оказва изведнъж, че параграф с цитиран в бележка източник увисва без източник. Поздрави.-- Алиса Селезньова (беседа) 17:54, 16 февруари 2020 (UTC)

Привет! Благодаря за обяснението, малко колеги го правят. Не изглежда добре цялото изложение да бъде в един-единствен абзац (параграф). Обикновено отделям текста за произхода, ранните години, образованието от професионалната биография. Резонно е да има източник за всеки параграф, но можеше да го добавиш. Ще добавя отново пропуснатите категории. Приятна вечер! --Elkost (беседа) 18:37, 16 февруари 2020 (UTC)

Ал-Камил

Здравей,
Трябва ли да има тире между двете думи в името? Има ли някъде изписано правило за предаване на арабските имена на български (да вметна примера за Ел Аламейн, който според друг колега трябва да е само Аламейн?
--Ket (беседа) 15:55, 29 февруари 2020 (UTC)

@Ket. Здрасти! Най-правилното е да има тире. Правя справки по темата, после ще добавя обяснения. Междувременно за тирето виж най-горе, ако имаш време, арабския ми архив (беседа „Транскрипция от арабски език“, т. 1). --Elkost (беседа) 09:27, 1 март 2020 (UTC)

@Ket. Отново проверих в 3 справочника по БГ, но не намерих правило за предаване на определителния член („ал-“) от арабските лични имена (както в твоя въпрос за Ал-Камил). Затова го извеждам от общите правила.

1. Съгл. Наредба № 6, чл. 12. (1) следва да запазим оригиналния правопис, т.е. слято изписване (без интервал или дефис) в този случай. При арабските лични имена обаче правилото не се ползва в БГ, не го виждам и в др. европейски езици. Освен това в превод често определителният член не се пише (напр. „Хафез Асад“ вм. книжовното „Хафиз ал-Асад“).
2. Т.к. членът е представка (т.е. не е самостоятелна дума), а и в оригинала е слят с корена, няма основание за разделно изписване (с интервал).
3. Остава вариантът полуслято изписване (с дефис). Общото правило е в „Правопис и пунктуация на българския език“ (БАН, 2011), стр. 75:

„Полуслято се изписват сложни съществителни имена с неравноправно отношение между изграждащите ги основи от типа главна основа – подчинена основа или подчинена основа – главна основа.“

Както за личните, така и за географските имена важи най-първото правило да се ползва традиционното, най-разпространеното изписване в дадения език. В другия пример от оригинала „Ал-Аламейн“ се е стигнало до формите „Аламейн“ (без член) и „Ел Аламейн“ (разговорно Е вм. А, без дефис). Кое от тях е най-разпространено на БГ е трудно да се установи, т.к. търсачките извеждат форми и на др. езици. В такъв случай прибягвам до справочници – като „Географски речник на задграничните страни“ (1987), базиран на издадените от Главното управление по геодезия, картография и кадастър до 1986 г. „Списъци на транскрибирани географски имена“. В справочника градът е даден като „Ел-Аламейн“; при това няма статия с литературното „ал“, а с разговорното произношение „ел“ са общо 19 статии – 15 с дефис за арабски обекти, 4 с интервал за др. --Elkost (беседа) 16:33, 1 март 2020 (UTC)

Благодаря ти за пространното обяснение, сигурна съм че ще влезе в работа и в бъдеще--Ket (беседа) 18:53, 1 март 2020 (UTC)

@Ket. Повечето го знаеш, сигурен съм; затова отговорих кратко в началото. После обясних пространно именно за ползване и в бъдеще от мен (като обосновка) и от други интересуващи се.

И още за Аламейн: колегата вероятно е избрал (2012) кратката форма, повлиян от общата езикова тенденция за съкращаване на изказа и срещаната практика у нас и в чужбина да се изпуска членът в арабските имена. И аз понякога, вместо да се чудя коя форма на члена („ал“ / „ел“) и кой вариант на изписване (слято / полуслято / разделно) да избера, премахвам члена от заглавието при някои малко известни имена. --Elkost (беседа) 08:37, 2 март 2020 (UTC)

А, вече му свикнах. Просто тогава малко ме подразни, защото на английски винаги присъства „Ел“ и смятах, че така трябва. Не е болка за умиране, това да са ни кусурите --Ket (беседа) 10:24, 2 март 2020 (UTC)

Отпадането на определителния член се отнася не само за арабските имена - ето тук цитат от граматиката. --Спас Колев (беседа) 13:39, 12 март 2020 (UTC)

Да, видях по-рано в арабския ми архив, че си споменавал предложението на автора. Щеше да е хубаво да е въведено такова правило (споделям го) и се стремя по възможност да го прилагам (ако думата не е широко разпространена). За съжаление във всеки от добре познатите ми езици (руски, английски, френски) се срещат определителни членове в собствените имена и затова съм внимателен. Ето при „Ал-Камил“ ми се прииска веднага да махна члена, но бързо се убедих, че е грешно; обратно, отдавна в превод ползвам Аламейн без член. --Elkost (беседа) 16:24, 12 март 2020 (UTC)

Яневагейт

Накрая, ако не си забелязал още, има развитие по темата за Яневагейт тук--Ket (беседа) 15:55, 29 февруари 2020 (UTC)

Вчера жена ми ме информира за публикацията. Жалко е за това развитие. --Elkost (беседа) 09:27, 1 март 2020 (UTC)

Турски / арабски

Знам, че е малко вероятно, но фърли един поглед тука, молим те, ако разбереш година. Файл:Џамија во Будаково 2.jpg Името май е Шериф джамия. -- Мико (беседа) 12:42, 14 март 2020 (UTC)

@Мико. Сори, само най-горе има арабица, но няма цифри. --Elkost (беседа) 14:05, 14 март 2020 (UTC)

Благодарим. Наистина надолу всичко е на латиница Budakova Camii Serif. -- Мико (беседа) 14:09, 14 март 2020 (UTC)

И пак с нещо не много лесно [1] Тука дали разчиташ име на джамията? Годината требва да е 1910. -- Мико (беседа) 16:34, 14 март 2020 (UTC)

@Мико. То текстът е на албански, ама чрез Гугъл го схванах. Хвалят се с 2 джамии: явно старата е от 1910 г., но тази на снимките е новата – голяма, просторна сграда с широки прозорци. Не съм виждал стенописи с изгледи (от Кааба и др.) в джамии, вероятно е съвременна приумица. В надписа под Кааба (в центъра) няма година, не разчитам име. --Elkost (беседа) 17:32, 14 март 2020 (UTC)

Благодарим пак. Страшен си. -- Мико (беседа) 17:41, 14 март 2020 (UTC)

И пак - тука по-лесно требва да е. Файл:Xhamia e Kozjakut 9.jpg Годината требда да е 1902, но дали има име? -- Мико (беседа) 09:28, 15 март 2020 (UTC)

@Мико. Разчетох го, но не виждам име. На всеки ред има число за година, дума и буква (за „г.“) Ето преводите:

• 1302 слънчева г. (от хиджра),
• 1342 лунна г. (от хиджра → 1924 григор. г.[2]),
• 1922 г. Хр. (григор. г.) --Elkost (беседа) 11:30, 15 март 2020 (UTC)

Тоест е 1922, а не 1902. Благодарим много. -- Мико (беседа) 11:35, 15 март 2020 (UTC)

Категория „Определеност“ в бълг. език

Здравейте, Elkost, пиша Ви във връзка с един тип промени, които правите в заглавия и подзаглавия на статии. На български е правилно те да бъдат членувани, така се изразява определеността (по специфичен за нашия език начин) и има смислово значение. Например Големите северни стени на Алпите [3] не са просто големи северни стени..., а точно определени, при това въобще не най-големите, както е обяснено в статията. Или Лекарска къща (в Кюстендил), която наскоро поправих – има много лекарски къщи, това е точно определена и трябва да се членува. Има много такива примери в Уикипедия, които трябва да се оправят.

Макар че съм филолог и професионален редактор, все пак, за да бъда абсолютно сигурна, вече съм се допитала до Института по български език. Възнамерявам дори да им отправя – когато се върнат на работа, защото сега ще кажат, че трябва да го обсъдят с колегите – искане за писмено становище във връзка с по-фрапиращи утвърдени случаи – напр. Побити камъни вместо Побитите камъни (Чудните мостове е утвърдено правилно).

Полу оф-топик – скоро обсъдих с тях името на една пещера, „Ластовицата“. Това е топоним, а те са много ценни за науката; някой чиновник обаче преди няколко години я вписал като „Лястовицата“ при обявяването ѝ за природна забележителност. От друга страна, в картотеката на пещерите на БФСп се води „Ластовица“. Становището им беше, че трябва да е „Ластовицата“ и да не възприемаме чиновнически и други грешки. Поздрави. --Randona.bg (беседа) 11:29, 22 април 2020 (UTC)

Randona.bg: В У:ПН има правило за избягване на членуването. Според мен то съответства и на обичайната практика за заглавия на речникови статии - "Втора световна война", а не "Втората световна война" и т.н. --Спас Колев (беседа) 09:44, 4 май 2020 (UTC)

Да, Спас Колев, видях това правило: „да бъдат по възможност нечленувани“ (добре казано). Само че има съществени смислови разлики. „Втора световна война“ е съвсем ясно, няма друга втора. Самото наименование се приема за собствено име, както и напр. „Пето велико народно събрание“, „Ньойски договор“ и т.н. Посочените от мен примери са съвсем различни – Лекарска къща, Лястовица, Големи северни стени на Алпите, по-горе се опитах да обясня разликата в смисъла. Може би не съм успяла, не съм теоретичен езиковед, затова преди време бях предложила сътрудничество с ИБЕ, те по-добре биха го обяснили и съжалявам, че не стана. --Randona.bg (беседа) 10:54, 4 май 2020 (UTC)

Границата е тънка (и често неясна). Аз лично прилагам правилото, ако членът се поема - Перущенската Червена църква, трябва да е нечленувано (докато при нас е), а при пещерата Въртопо, пещерата Ластовицата си остават членувани. -- Мико (беседа) 11:30, 4 май 2020 (UTC)

Randona.bg: Честит празник, колежке! Извинявам се за толкова забавения отговор, но тръгнах да правя справки и после се отплеснах (както често напоседък) в проекта Общомедия (Комънс). Благодаря на колегите с дългогодишен опит Nk и Мико, разяснявали езиковата политика тук.

И аз съм езиковед (частично) според първата ми диплома за висше образование, но практик: от мен се очаква владеене на високо ниво на чужди езици, подразбиращо се и на родния език. Обикновено се осланям на справочниците ми, понякога се допитвам до мой съученик, доцент по езикознание в СУ. Недостатъчните ми теоретични знания все пак ме затрудниха да отговоря професионално, макар че първият курс от лекциите в университети, които съм водил, бе в тази област – „Теория и практика на икономическия превод“, 2000 г.

В справочника „Правопис и пунктуация на българския език“ (ИБЕ, 2011), стр. 23 – 29, има редица примери за членуване на съществителни собствени имена с основна нечленувана форма. Удачно сред тях са включени примери, които затрудняват доста хора (дори министерски служители, не и в НС!) поради непознаване на правилата – погрешно не членуват (Министерски/я/ят съвет, Софийски/я/ят университет, Дунав/а/ът) или подменят основната нечленувана форма (Ватикан). Единственото правило по нашата тема, което открих, е на стр. 29:

• „17.7.4. С кратък член независимо от службата си в изречението се пишат собствените имена на географски обекти от м.р. ед.ч., чиято основна форма е членувана (Юндола, Кайлъка, Хисаря и под.)“

Не открих правило обаче, което да казва кои топоними са с основна членувана форма. (Никой не оспорва, че ги има – напр. кв. Хладилника, дори понякога в неправилна форма – напр. Въртопо.)

Често помага проверката как задаваме въпроси за интересуващото ни: „Какво е това / Къде са тия Големи северни стени на Алпите?“ – тук очевидно не бива да ползваме членуваната форма за основна.

Явно остава да търсим достоверни източници за официално установени имена на топоними: Национален регистър на населените места, регистри на министерства и др. С чуждестранните топоними е по-сложно. Затова прелистих много страници в справочника „Географски речник на задграничните страни“ (1987), но няма заглавие на статия в членувана форма. Точно в това е отговорът: в енциклопедичния стил (както и в научния) членуване (на подлога) не се използва, освен ако е за доказуемо установен топоним. А обратното – членуване в заглавия, се среща без ограничения в художествената литература, публицистиката и други стилове, близки до разговорния език. Поздрави! --Elkost (беседа) 22:28, 24 май 2020 (UTC)

Здравейте, колега Elkost! Очевидно и Вие, и аз не сме тясно специализирани и затова преди отбелязах, че е добре да се правят консултации със специализираната институция. Не смятам, че трябва да гледаме какво пишат по министерства и пр. – от ИБЕ многократно са провеждали разяснителни семинари/лекции: и в министерства, и в Народното събрание, и в училища (за преподавателите) и въпреки това те продължават да пишат грешно. Тъй че не знам дали да съжалявам, че в Уикипедия няма желание (освен отделни случаи) за консултации с ИБЕ или да се радвам – защото би могло да стане като гореспоменатото ;). Иначе правилото по т. 17.7.4 е известно, само дето няма списък с основните форми. И не може някой чиновник-калинка да определя основната форма на географски обект. А проверка с посочения въпрос не върши работа. „Ами какви са тия Чудни мостове“? Да, ама са Чудните мостове (но Вие сигурно смятате, че това е неправилно, а Побити камъни правилно). Освен това Вие говорите за географски названия, а има и много други случаи. И категорично не съм съгласна, че в научния стил членуване не се използва. Но нямам желание вече да оправям грешките, след като видях пренебрежение и към ИБЕ.
Бих Ви пожелала и аз честит празник, но споделям предложението за нулева година [4]. И все пак, честит да е! --Randona.bg (беседа) 11:06, 25 май 2020 (UTC)

Randona.bg: Привет, отново! Благодаря за статията с „оптимистичния“ край!

Поне от мен няма пренебрежение към ИБЕ на БАН, а напротив, дори горе цитирам негов справочник. По-миналата година приех (макар и с мъка), че съставни думи като „къща музей“ се изписват без дефис (т. 5 в архив № 13 (за 2018 г.) на беседите ми). Тук се искат справки от ИБЕ, сайта „Как се пише?“, експерти и пр. На мен обаче не ми се пише до тях.

Явно ИБЕ или подобно учреждение не може да „огрее“ навсякъде да утвърждава всякакви топоними. За такива случаи са упълномощени разни учреждения, където очаквам да работят професионални езиковеди. Удовлетворен съм от редакторите на законите в НС (семинарите там са по-скоро за останалите); езиковите проблеми са основно в подзаконовите актове, главно в текущите заповеди. Особено полезна е Наредба № 6, която често ползвме.

И още: преди години често такива беседи бяха завършвани с ДДД („Дайте да дадем!“) – подтик към предложителите не само да призовават, но и да действат. --Elkost (беседа) 12:53, 25 май 2020 (UTC)

И от мен отново – здравейте, Elkost! Наистина оптимистична новина би било да ми съобщите, че работещите във и за Народното събрание са се научили напр. да изписват правилно названията – за числителните редни и главните/или малките букви говоря; иначе сигурно сте прав, но повечето обикновени хора не четем законите, а по-общите неща. И аз благодаря за четивото от архива Ви ;). Аз не съм фанатичен привърженик на ИБЕ, също трудно преглъщам типа „къща музей“, а някои неща въобще не мога да преглътна: напр. според мен „от ляво надясно“ и пр. е абсолютна перверзия , ръката ми не може да го изпише, затова избягвам израза и се правя на разсеяна, ако видя „грешно“ изписване, признавам. А пък тези тирета с шпации отстрани при периоди, страници и пр. с огромно нежелание ги пиша, ама нали все пак трябва да спазваме правилата. Впрочем попаднах на нещо интересно, което ми се иска да споделя с Вас [5] (тире без шпации) и [6] „Утвърдените в Ръководството за изготвяне на публикациите общи правила по принцип се ползват с приоритет пред което и да е различно или предишно правило“ – дали само за някакви вътрешноучрежденски правила става дума или и за националните? Може би в следващия правописен речник ще имаме нови правила?

За пренебрежието към ИБЕ не съм визирала Вас, съжалявам, ако сте го схванали така; това са общите ми впечатления от едногодишното ми пребиваване тук (а̀ съм споменала нещо повече, а̀ са ме обвинили в лични нападки ). Впрочем още първата дискусия, която видях тук, за Аштън или Ащън, беше доста показателна (като отношение към правилата и като тон). Погледах малко сеир, но като мина рамките му я изключих. Много се радвам, че напоследък забелязвам съвсем друг тон и много се надявам това да не е временно, а да остане постоянно . За ДДД-то не Ви разбрах съвсем, аз си действам, но се опитвам да е в разумни граници ;). Поздрави. --Randona.bg (беседа) 18:48, 26 май 2020 (UTC)

Randona.bg: Правилото за „от ляво надясно“ за мен е недомислие, каквото и обяснение да дават; полезно би било да се избере слято или разделно изписване, за да се помни и прилага.

Тук имаме консенсус и не го обсъждаме: дълго тире изобщо не се ползва в нашия език; чрез средно тире се изписва знакът „тире“, а чрез късо тире – знакът „дефис“. Смешно е някой извън България и българите да ни учи как да ползваме родния си език, да дори и да се представя от ЕС. Той е съюз от равноправни членове и неговите органи (както и на ООН и др.под.) – дори ръководните, макар да са определяни като наднационални, все пак са междунационални (избират се от тези членове и се отчитат пред тях). Ако позволим да ни се бъркат дори в езика, тогава става кошмар наяве! --Elkost (беседа) 08:38, 27 май 2020 (UTC)

Не съм поставила на обсъждане тирето, просто споделих информация и бъдеща тенденция, според мен – и това всъщност би било връщане на предишното положение (средно тире без шпации при страници, периоди и някои др.), което не знам защо беше променено. Нещата се променят, винаги ще е така; надявам се и това „от ляво надясно“ да се промени. --Randona.bg (беседа) 12:14, 27 май 2020 (UTC)

Идея

Здравей, би ли погледнал статията Bulgarian occupation of Serbia (World War I). Един сърбин и един французин твърдят, че българите са извършили геноцид по това време, и то над "македонците". Базират се на някакъв автор експерт по история на религията роден в Югославия. Това е невероятно твърдение. Jingiby (беседа) 18:37, 22 юли 2020 (UTC)

Jingiby:. Здрасти! Личи си от увода, започват с небивалици. Писано е по правилото за ТКТД (както съм го нарекъл): първо си измисляш твърдение (което ти харесва), после му търсиш оправдание, всичко друго отхвърляш и накрая гордо заявяваш „ТКТД“ (това, което трябваше да се докаже)! Не съм историк и ще ми струва много да търся източници, за да съм точен. Не ми се чете нататък, т.к. все едно няма да се боря срещу глупости, пропаганда и пр. Нямам нерви! --Elkost (беседа) 19:04, 22 юли 2020 (UTC)

Два въпроса

Привет,

1. Писмо до имейла в дир.бг се върна като недоставено. Вероято вече не е актуален адресът?

2. Как се постъпва при находката в статията за Петър Богданов? Не виждам нещо общо със снимката, но пък тя е придружаваща част, може би от базите данни?

Поздрави, с извинения, че отново за дребни забележки се обръщам към Вас, @Elkost. --Zelenkroki (беседа) 11:38, 23 юли 2020 (UTC)

Zelenkroki: Привет и от мен! Не са дребни. Извинавам се за забавата, трябваше да проуча проблема по т. 2. Ето отговорите ми.

1. Имам технически проблем с този имейл от година, не мога да го ползвам засега.

2. От самото качване (в проекта Общомедия) на снимката има текст, че това е скулптура на А. Иванов в Копривщица (родния му град), а не на П. Богданов (от Трявна). Оказа се, че снимката на Антон Иванов е била добавена към данните (в проекта Уикидата) за статията „Петър Богданов“ още през октомври 2013 г. Странно е, че досега никой не е обърнал внимание на това, а снимката толкова време се е показвала автоматично в статията (поне при нас вече от няколко години). Докато проучвах, колегата Мико: вече е махнал снимката от данните за Богданов.

Надявам се, че съм отговорил. Поздрави! --Elkost (беседа) 12:46, 23 юли 2020 (UTC)

Отново се случи по неподходящо време, @Elkost. Благодаря за сериозното отношение. Винаги, когато нещо ми се стори невъзможно, решавам, че повредата е в моя телевизор. Затова и първо опитах по пощата да се ориентирам. Да, мъничките камъчета понякога обръщат колата. Радвам се, че случката не е с по-сложни последици. Само някакви 7 години. При навършващите се днес 78 години от разстрела на шестимата смели българи. Поздрави, --Zelenkroki (беседа) 14:47, 23 юли 2020 (UTC)

Толку приказки - а просто можехте да махнете снимката - отнема 3 секунди. -- Мико (беседа) 15:05, 23 юли 2020 (UTC)

Ето, че пак стигнахме точно до моето незнаене как да стане. Благодаря за реакцията, @Мико. Разбрах, че на Вас са Ви били нужни 3 секунди. Очевидно, повредата е в моя телевизор. :) :( С уважение, --Zelenkroki (беседа) 15:10, 23 юли 2020 (UTC)

Прав си, Мико, хич не е сложно, но колежката едва ли има нашия опит. А аз тръгнах от Общомедията, та ти ме изпревари в Уикидата. --Elkost (беседа) 15:16, 23 юли 2020 (UTC)

Беломорски проход

Може ли да преместиш Елидже върху Беломорски проход? Това е едно и също веднъж с бългасркото име и веднъж с турскоезичното название. Съдържанието на статията Беломорски проход може да се изтрие, всичко го има в другата статия подходящо форматирано.--Λичката (беседа) 16:51, 17 септември 2020 (UTC)

Здравей, Личка! Радвам се, че отново си тук след рядко участие напоследък! Опитен си, следва да знаеш, че сам можеш да направиш сливането. А преди това е редно да го съгасуваш поне с автора на статията „Енидже“, предлагана за сливане. Редно е до решението за сливане да останат текстовете, затова ще възстановя „Беломорски проход“. Понеже не съм географ, а и не виждам доказателство, че става дума за един и същ проход, не се наемам да направя сливането. Успех! --Elkost (беседа) 14:43, 18 септември 2020 (UTC)

Доколкото виждам от картите и инфото става дума за едно и също нещо. --Rumensz (беседа) 10:41, 19 септември 2020 (UTC)

Щом сте сигурни, сливайте! Но изяснете второто изречение, т.к. сега излиза, че всичките 3 прохода към Беломорието минават по долината на Чепинска река. --Elkost (беседа) 13:29, 19 септември 2020 (UTC)

Археология по страна

Привет! Иска ми се да се допитам до твоето ценно мнение. Преди време създадох доста категории „Категория:Археология на..“ (държава). Сега се колебая дали трябва да се преместят в „Категория:Археология в..“, гледайки как е в руската версия. И ако занапред създавам статия, примерно за археологията в България, с какво наименование да е според теб? Поздрави! – PowerBUL (беседа) 16:27, 9 ноември 2020 (UTC)

@PowerBUL: Привет! Току-що прегледах историята на тези странови категории. Създал съм „К:Българска археология“ (2007) и още няколко подобни, а междувременно BioPupil е направил няколко като „К:Археология в...“ После (2016) съм преименувал всички по сегашния модел – вероятно в пряк превод от английски и като подкатегория на „К:История на...“; след това са еднообразни. Наистина обаче е по-добре, по-издържано заглавията да бъдат по модела „Категория:Археология в...“ Така че ти благодаря за ценната инициатива! Ти ли ще ги преименуваш или аз да ги оправя? --Elkost (беседа) 20:34, 9 ноември 2020 (UTC)

С предлога „На“ (за принадлежност) може да се възприеме, че представяме успехите на археолозите от дадена страна, вкл. зад граница (напр. на британци в Египет), което не е ясно за всяка находка. С предлога „В“ (за място) ясно групираме обектите и находките по страната на откриването им, което всъщност много повече ни интересува; това е критерият за включване в страновите категории тук и в проектите на др. езици. --Elkost (беседа) 20:43, 9 ноември 2020 (UTC)

Готово! Преместих ги (чрез КМ) на „К:Археология в...“ --Elkost (беседа) 21:30, 9 ноември 2020 (UTC)

Много ти благодаря! Също за полезната информация Аз още не съм изпробвал това приложение за преместване на категории. --PowerBUL (беседа) 15:01, 10 ноември 2020 (UTC)

Археология (подразделения)

Здравей! Колебая се за тази категория. По принцип се сещам за 4 правилни варианта – Раздели на археологията, Поддисциплини на археологията, Клонове на археологията, Области на археологията. Не знам кое ще е най–правилно. --PowerBUL (беседа) 06:31, 23 ноември 2020 (UTC)

Може би "клонове"? Поддисциплини е просто директно привнасяне от английската версия. --Пища Хуфнагел (беседа) 07:31, 23 ноември 2020 (UTC)

За подразделения на науки имаме „Категория:Научни клонове“, така че най-добрият вариант за име е „Категория:Клонове на ...“ Тя обаче не е за „К:Научни клонове“, т.к. е нейна подкатегория от 3-то ниво (след „К:Области на историята“ и „К:Археология“). Засега нямаме подобна категория за подразделения на научен клон. Затова се чудя нужно ли е да я създаваме, в археологията толкова ли много клонове (със статии) имаме? --Elkost (беседа) 13:33, 23 ноември 2020 (UTC)

Аха. Значи може би най–добре ще е като „Категория:Клонове на ...“. Археологията е сравнително нова наука, в последните десетилетия има доста разклонения. В България също се изучава сравнително късно в университетите. За разлика от повечето места в САЩ я смятат за част от антропологията. Постепенно навлизам в тази област. В „Шаблон:Археология“ копирах от английската версия, там пише че се делят още на географски, хронологически, методически и тематични. Има личности, примерно специализирали в средновековна археология, подводна археология, или тракийска археология. Моя основна цел е да сме първи в Уикипедия по брой и количество на свързаните с археологията статии в Уикипедия, спрямо останалите езикови версии. Аз постоянно ще подобрявам портала и проекта в Уикипедия, и се надявам да намеря съмишленици с които да развием тази област на науката Мисля в портал Археология, че ще е справедливо в бъдещи избрани статии или изображения за период от време, да са по избор на всеки един от участниците, всеки по 1 или 2 статии (примерно) допринесени от него, стига да се развие проекта. Иначе и аз мисля като „Потребител:Пища Хуфнагел“, да е като „Категория:Клонове на ...“, колебаех се и с „Категория:Раздели на ...“ Ще оставя тежката дума на теб, ако решиш да създадеш тази категория. Поздрави! --PowerBUL (беседа) 14:19, 23 ноември 2020 (UTC)

@PowerBUL: Браво, щом си решил да пишеш толкова статии по археология! Нека да се понатрупат, лесно е после да обединяваме клоновете. Успех! --Elkost (беседа) 14:32, 23 ноември 2020 (UTC)

Благодаря! --PowerBUL (беседа) 14:37, 23 ноември 2020 (UTC)