Цено Марков

Александър (Цено, Цене, Цени) Марков (на сръбски: Цене Марковић или Cene Marković) e войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по-късно станал сърбоманин и оглавил чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Западна Македония.

Цено Марков Цене Марковић
сърбомански войвода
Роден	1864 г. Йелошник, Османска империя
Починал	не по-рано от 1918 г. Тетово
Цено Марков в Общомедия

Биография

Роден е през 1864 година в Тетовско, където живее до петнадесетата си година, след което заминава на гурбет в България, а после и в Русия. По време на престоя си в Русия завършва подофицерска школа, известно време служи на руска служба, след което се връща в България, а след това заминава за Македония и се включва като войвода в борбата на ВМОРО срещу османското владичество.

По-късно Марков се присъединява към сръбските четници и започва да действа срещу българските чети от лявата страна на река Вардар. През 1907 година пише на жителите на тетовското село Вълковие, че е станал „челик сърбин“ и сръбски войвода, след като на сън му се явила Света Богордица.

При започването на Балканската война напада турските караули на Мердаре.

В началото на Първата световна война се бие при Белград против австро-унгарските войски, а след това е изпратен от сръбските служби да противодейства срещу дейността на българското разузнаване. След разгрома на сръбските войски през 1915 година и настъплението на българската армия в района на Тетово Цено Маркович успява да се спаси и бяга пеш в Албания.

Впоследствие се бие на Солунския фронт. Жени се в Битоля, но скоро след това заминава на север със сръбската армия. След края на войната се завръща в къщи и заварва изгорял дома си, запален за отмъщение.

Войводи на чети на сръбската пропаганда след Младотурската революция:
I ред: 1. Анджелко Станкович, 2. Данил Стоянов, 3. Зафир Премчев;
II ред: 1. Коце Дреновски, 2. Петко Илиев, 3. Христо Стефанов Старачки, 4. Стефан Недич, 5. Денко, 6. Чума, 7. Божко Вирянец;
III ред: 1. Живко Гвоздич, 2. Михаил Йосифов, 3. Глигор Соколов, 4. Мицко Кръстев, 5. Османски офицер, 6. Йован Довезенски, 7. Тренко Руянов
IV ред: 1. Тодор Кръстев Алгунски, 2. Коста Пекянец, 3. Цено Марков, 4. Георги Скопянчето, 5. Йован Бабунски, 6. Йован Долгач, 7. Милан Бабович

Писмо от Цене Маркович до председателя на дружеството „Сръбски братя“ Голуб Янич, в което му описва опасността за сръбската кауза от постъпките на тетовския учител Люба Акимович, и моли да го отстранят како „несърбин“ и „неприятел на сърбите“, 26 август 1909 г.