Location via proxy:   [ UP ]  
[Report a bug]   [Manage cookies]                

When the Levee Breaks е песен, написана и записана от Канзас Джо Маккой и Мемфис Мини през 1929 г.,[1] преработена от британската рок група „Лед Зепелин“ за четвъртия им неозаглавен студиен албум, издаден на 8 ноември 1971 г. от „Атлантик Рекърдс“.[2] Текстовете в песента говорят за последствията, породени от наводнението на река Мисисипи през 1927 г.,[3] включително увеличаването на миграцията на хора към Средния Запад, Северозапад и Запад на Съединените щати.[4]

When the Levee Breaks
Обложка на албума
песен на „Лед Зепелин“ от албума Led Zeppelin IV
Записанa1971 г.
Издаденa8 ноември 1971 г.
СтилХардрок, блус рок, предвоенен блус
Времетраене7:08
Музикален издателАтлантик
КомпозиторДжон Бонъм, Джон Пол Джоунс, Мемфис Мини, Джими Пейдж и Робърт Плант
ПродуцентДжими Пейдж
ЕзикАнглийски

Певецът на групата Робърт Плант използва много от оригиналните текстове, докато обмисля съдържанието на албум а написването на песента се приписва на Мемфис Мини и отделните членове на „Лед Зепелин“.[5][3] Джими Пейдж коментира, че докато текстовете на Плант се идентифицират с оригинала, той разработва нов китарен риф, който го отличава.[3] Въпреки това, барабаните на Джон Бонъм обикновено се отбелязват като определящата характеристика на песента.[6]

Песента получава предимно положителни коментари и отзиви, When the Levee Breaks е определена „като най-голямото постижение на четвъртия им албум“[7] и е сравнена със Stairway to Heaven.[1]

Записване

редактиране

Преди записванто и издаването ѝ, „Лед Зепелин“ на два пъти правят опити то да се случи. Те записват ранна версия на песента през декември 1970 г. в „Хедли Грейндж“, използвайки мобилното студио на „Ролинг Стоунс“. По-късно тази версия, е издаден като If It Keeps On Raining при преиздаването на Coda през 2015 г.[8] Преди да се преместят в „Хедли Грейндж“, те неуспешно се опитват да направят запис в „Айлънд Рекърдс“ в Лондон в началото на сесиите за записите на четвъртия си албум.[6]

Джими Пейдж и Джон Пол Джоунс основават своите китарни и бас реплики на оригиналната песен.[9] Въпреки това, те не следват неговата структура с дванадесет такта на блуса I–IV–V–I, а вместо това са използват едноакордов или модален подход, за да му придадат дрънкащ звук.[5] Робърт Плант използва много от текстовете, но използва различен мелодичен подход,[10] той добавя и партия на хармоника; по време на смесването се създава ефект на обратно ехо, при което ехото се чува пред източника.[6]

Части от песента са записани с различно темпо, особено при солата на хармоника и китара.[11] Това е единствената песен в албума, която е миксирана в „Сънсет Саунд“ в Холивуд, Калифорния (останалата част е ремиксирана в Лондон).[12] Джими Пейдж идентифицира панорамирането на края на песента като един от любимите му миксове, „когато всичко започва да се движи наоколо, освен гласа, който остава неподвижен“.[13] Песента обаче, е трудна за пресъздаване на живо и групата я свири само няколко пъти в ранните етапи на тяхното американско турне през 1975 г.[6]

Оценка на критиката

редактиране

Музикалният критик Робърт Кристгау посочва версията на „Лед Зепелин“ на When the Levee Breaks като най-голямото постижение на четвъртия им албум. Той твърди, че като автентична блус песен „има величието на симфонично крещендо“, тяхната версия едновременно надхвърля и придава достойнство на „квазипародичното преувеличение и странно мозъчно настроение“ на техните минали блус песни.[7] Мик Уол я нарича „хипнотична, блус рок мантра“.[14] Критикът на „Олмюзик“ Стивън Томас Ърлевайн, в ретроспективно ревю, коментира, че песента е единственото парче от четвъртия им албум наравно със Stairway to Heaven и я нарича „апокалиптична част от градски блус... силна и плашеща като Зепелин и техните сеизмични ритми и многослойна динамика илюстрират защо никой от имитаторите им никога не би могъл да се равнява с тях.“[1] Въпреки това, биографът на групата Кийт Шадуик отбелязва, че песента „страда от твърде малко идеи, добавени към съставките с течение на минутите, в сравнение с Black Dog и други песни от първата страна на албума.[9]

Музиканти

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. а б в Erlewine, Stephen. Led Zeppelin IV Review by Stephen Thomas Erlewine // Led Zeppelin. allmusic.com. Посетен на 2022-02-07. (на английски)
  2. LED ZEPPELIN IV // DISCOGRAPHY. ledzeppelin.com. Посетен на 2022-02-08. (на английски)
  3. а б в Lewis 2010b, eBook.
  4. The 1927 Mississippi flood was a caldron of racism and greed // archive.nytimes.com. Посетен на 2022-02-08. (на английски)
  5. а б Murray, Charles. Led Zeppelin Vs Memphis Minnie: Whose version of When The Levee Breaks is better? // Features. loudersound.com, 2016-08-09. Посетен на 2022-02-08. (на английски)
  6. а б в г Lewis 2010a, eBook.
  7. а б Christgau 1981, с. 222.
  8. Grow, Kory. Led Zeppelin Announce Final Three Deluxe Reissues // Music News. rollingstone.com, 2015-06-03. Посетен на 2022-02-09. (на английски)
  9. а б Shadwick 2005, с. 163.
  10. Fast 2001, с. 62.
  11. Case 2007, с. 105 – 106.
  12. Shadwick 2005, с. 150.
  13. Tolinski 2012, eBook.
  14. Wall 2010, с. 246.

Източници

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата When the Levee Breaks в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​