Източна Англия (кралство): Разлика между версии

Кралство на Източните англи
Ēast Engla Rīce
	Кралство на Източните англи Ēast Engla Rīce
— Независима държава —
VI век – 918
Герб
	Източна Англия на картата на Британия
Континент	Европа
Столица	Ренделсхам, Домок
Официален език	латински, англосаксонски
Религия	Англосаксонско езичество; Християнство
Форма на управление	Монархия
История	Ранно Средновековие
	Предшественик Брити Наследник Англия
Днес част от	Великобритания
	Кралство на Източните англи в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 21:04, 16 юли 2021

Кралството на Източните англи (на староанглийски:Ēast Engla Rīce; на латински: Regnum Orientalium Anglorum), е ранносредновековна монархия на англите, заемаща територията на днешните графства Норфолк и Съфолк източно от Фенските блата. Кралството възниква с англо-саксонското установяване в Британия и се управлява от Вуфингите (вълчи синове^[1]) докато не е завладяно от Мерсия през 794. Източна Англия е завоювана от даните през 869 и попада в Данелоо, докато Едуард Стари не я покорява и включва в Кралство Англия като съставно графство през 918.

Според Беда и неговата Англосаксонска хроника източните англи, мерсийците и нортумбрийците произхождат от района на Ангелн в днешна Германия.^{[os 1]}^{[eek 1]} Те говорят староанглийски език, като явно Източна Англия е мястото, където се е зародил английския език^[2]. Англите се настаняват в териториите на ицените и римското средище Вента Иценорум, близо до днешния Кайстор Сейнт Едмънд.^[1] Основоположник на управляващата източноанглийска династия е Вуфа^{[eek 2]}. Редвалд е първият Вуфинг, покръстен в християнската религия, макар и да запазва всички езически ритуали. Най-вероятно известното корабно погребение в Сътън Ху принадлежи именно на Редвалд Вуфинг. Наследниците му загиват в битки с Мерсия, но източноанглийският епископ на Домок Феликс Бургундски успява да укрепи християнството в кралството^{[os 2]}.^{[os 3]}. Сходството между археологическите находки в Сътън Ху и Вендел, Швеция допуска заключението, че Вуфингите са наследници на владетели от Източна Скандинавия^[3] Кралството граничи на североизток със Северно море и с Есекс на юг, а на запад е агресивния съсед Мерсия ^{[aeac 1]}. Според историческият извор Tribal Hidage площта на Източна Англия възлиза на 30000 хайда^{[eek 3]}. Поради ерозия на блатистия терен почвите в района са предимно алувиални, а плавателността на реките и естуарът са затруднени от тиня и пясъчна коса. ^{[aeac 2]}

През 794 Офа Пибинг екзекутира последния източноанглийски крал Етелберт II и Мерсия поема властта над кралството за следващия четвърт век.^{[mercia 1]} Източните англи въстават през 825, но без траен успех, защото канят Егбърт Уесекски за протектор.^{[mercia 2]} През 865 Източна Англия е завладяна и става плацдарм на Езическата армия на викингите ^{[eek 4]}^[4]^[1]^{[rga 1]}^[5]^[6], а към 880 Гутрум секат монети в този район и воюват с Уесекс^[7] През 917 няколко последователни поражения на викингите водят до загубата на Нортхямптън и Хънтингдън. Датският източноанглийски крал е убит в Темпсфорд и въпреки отвъдморските подкрепления Дейнлоо губи Кеймбридж. С това Едуард Стари прекъсва викингското владичество над Източна Англия.^{[ase 1]}

Източна Англия се споменава и в History of the English People, Historia Brittonum, Life of Foillan, Liber Eliensis, Historia Anglorum, Flores Historiarum.

Източници

↑ ^а ^б ^в Higham, N.J. (1999).
↑ Kortmann, Bernd; Schneider, Edgar W. (2004).
↑ Yorke, Kings and Kingdoms, p. 61
↑ Hidden East Anglia – Part 5 – The Last Mystery: Where Did Edmund Die?
↑ Keith Briggs, Was Hægelisdun in Essex?
↑ Forte, Angelo; Oram, Richard D.; Pedersen, Frederik (2005).
↑ Stafford, in A Companion to the early Middle Ages, p. 205.

↑ Brown and Farr, Mercia, p. 215.
↑ Brown and Farr, Mercia: an Anglo-Saxon kingdom in Europe, pp. 222, 313.

↑ Hoggett, The Archaeology of the East Anglian Conversion, pp. 1 – 2.
↑ Hoggett, The Archaeology of the East Anglian Conversion, p. 2.

↑ Hoops, Reallexikon der germanischen Altertumskunde, Volume 6, p. 328.

↑ Kirby, p. 20.
↑ Kirby, Earliest English Kings, p. 4.
↑ Kirby, Earliest English Kings, p. 11.
↑ Kirby, The Earliest English Kings, p. 173.

↑ Stenton, Anglo-Saxon England, p. 328.

↑ Warner, Suffolk, p. 61.
↑ Warner, The Origins of Suffolk, p. 109.
↑ Warner, The Origins of Suffolk, p. 84.

Крале на Източна Англия

Династия	Управление	Крал	Бележки

Вуфинги	Неизвестна дата	Веха	^[1]
	571^[2]	Вуфа	Основоположник
	578 ^[2]	Титила	^[3]
	616,^[4] – 627^[5]	Редвалд	Бретвалда.^[6]^[7]
	до 627.^[5]	Ерпенвалд	^[8]
	627 – 630.^[5]	Рихберт	^[2]
	около 630.^[5]	Зигеберт	Абдикирал, убит в битка.^[2]
	около 630, през 634 управлява заедно със Зигеберт.	Екгрик	Убит в битка^[9]
	около 640^[4] – 653^[5]	Анна Източноанглийска	Племенник на Редвалд^[2]^[10]
	около 653^[5] to 655.^[11]	Етелхер	Брат на Анна. Убит в битка^[2]
	655^[5] to 663.^[5]	Етелволд	Брат на Анна
	663^[5] to 713.^[5]	Елдвулф	Племенник на Анна
	713^[5] to 749.^[5]	Елфвалд	Син на Елдвулф.
не-Вулфинги	749.^[4]	Беона, Алберт и Хун	Триумвират^[2]^[12].^[13]
	Неизв.	Етелберт	Подчинен крал^[14]
	?779^[5] to 794.^[5]	Етелберт II	Сече собствени монети^[15]Екзекутиран от Офа^[2]
Мерсия		Офа	^[2]^[16] Held dominion over the East Angles.^[17]
не-Вулфинги	около 796^[18] to c. 800.^[18]	Едвалд	^[18]
Мерсия		Кенвулф	^[19]^[20]
		Кенвулф II	^[21]
		Беорнвулф	^[22]^[4] to 826;^[4]Убит при бунт в Източна Англия.^[21]
не-Вулфинги	827^[18] to 845.^[4]	Етелстан	Вдига успешен бунт срещу Мерсия – 825^[2]^[22]
	c.845^[4] to 855.^[4]	Етелверд
	855^[5] to 869.^[4]	Едмънд Мъченик	Последният англо-саксонски крал на Източна Англия^[23]убит от викинги на 20 ноември 869;^[4], канонизиран.^[24]
Норвежки васални крале	c.875.^[4]	Освалд	Подчинен крал^[4]
Норвежки васални крале	c.875.^[4]	Етелред II	Подчинен крал^[4]
Датски васални крале	c. 879^[4] to 890.^[25]	Гутрум	Печели кралството през 879 след мира с Алфред Велики и Уесекс.^[26]
	до 902.^[4]	Еорик	Убит в битка през декември 902.
	902.^[4]	Етелволд	Подчинен крал, убит в битка през декември 902.^[27]
	902 to 918.	Гутрум II	Убит в битка през 918.^[28]
Източна Англия става част от Кралство Англия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kingdom of East Anglia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

↑ Nennius, Historia Britonum, p. 46.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Fryde et al, British Chronology, p. 8.
↑ Yonge (trans.), The Flowers of History, p. 269.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с Lapidge et al, Anglo-Saxon England, pp. 508–509.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п Yorke, Kings and Kingdoms, p. 67.
↑ Swanton, Anglo-Saxon Chronicle, p. x.
↑ Yonge, The Flowers of History, p. 277.
↑ Беда, The Ecclesiastical History of the English People, Book II, chapter 15.
↑ Kirby, English Kings, p. 74.
↑ Swanton, Anglo-Saxon Chronicle, p. 28.
↑ Fryde et al, British Chronology, pp. 8–9.
↑ Hill et al, Aethelbald and Offa, p. 128.
↑ Ashley, British Monarchs, p. 244.
↑ Yorke, Kings, p. 64.
↑ Kirby, Earliest English Kings, p. 164.
↑ Brown and Farr, Mercia, pp. 5, 135.
↑ Yorke, Kings and Kingdoms, p. 64.
↑ ^а ^б ^в ^г McKitterick, New Cambridge Medieval History, p. 555.
↑ Kirby, English Kings, p. 179.
↑ Brown and Farr, Mercia, p. 219.
↑ ^а ^б Yorke, Kings and Kingdoms, p. 122.
↑ ^а ^б Brown, Farr (eds.), Mercia, p. 222.
↑ Giles, Alfred the Great, p. 115.
↑ Yorke, Kings and Kingdoms, p. 59.
↑ Lapidge et al, Anglo-Saxon England, p. 223.
↑ Ashley, British Monarchs, p. 246.
↑ Stenton, Anglo-Saxon England, pp. 321–22.
↑ Jaques, Dictionary of Battles, p. 1006.

[Blackwell_154-1] а ^б ^в Higham, N.J. (1999).

[4] Kortmann, Bernd; Schneider, Edgar W. (2004).

[8] Yorke, Kings and Kingdoms, p. 61

[15] Hidden East Anglia – Part 5 – The Last Mystery: Where Did Edmund Die?

[17] Keith Briggs, Was Hægelisdun in Essex?

[18] Forte, Angelo; Oram, Richard D.; Pedersen, Frederik (2005).

[19] Stafford, in A Companion to the early Middle Ages, p. 205.

[12] Brown and Farr, Mercia, p. 215.

[13] Brown and Farr, Mercia: an Anglo-Saxon kingdom in Europe, pp. 222, 313.

[p1-9] Hoggett, The Archaeology of the East Anglian Conversion, pp. 1 – 2.

[p2-11] Hoggett, The Archaeology of the East Anglian Conversion, p. 2.

[16] Hoops, Reallexikon der germanischen Altertumskunde, Volume 6, p. 328.

[3] Kirby, p. 20.

[5] Kirby, Earliest English Kings, p. 4.

[10] Kirby, Earliest English Kings, p. 11.

[14] Kirby, The Earliest English Kings, p. 173.

[20] Stenton, Anglo-Saxon England, p. 328.

[2] Warner, Suffolk, p. 61.

[6] Warner, The Origins of Suffolk, p. 109.

[7] Warner, The Origins of Suffolk, p. 84.

[21] Nennius, Historia Britonum, p. 46.

[F-8-22] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Fryde et al, British Chronology, p. 8.

[23] Yonge (trans.), The Flowers of History, p. 269.

[L-508-24] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с Lapidge et al, Anglo-Saxon England, pp. 508–509.

[Y-67-25] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п Yorke, Kings and Kingdoms, p. 67.

[26] Swanton, Anglo-Saxon Chronicle, p. x.

[27] Yonge, The Flowers of History, p. 277.

[28] Беда, The Ecclesiastical History of the English People, Book II, chapter 15.

[29] Kirby, English Kings, p. 74.

[30] Swanton, Anglo-Saxon Chronicle, p. 28.

[31] Fryde et al, British Chronology, pp. 8–9.

[32] Hill et al, Aethelbald and Offa, p. 128.

[33] Ashley, British Monarchs, p. 244.

[34] Yorke, Kings, p. 64.

[35] Kirby, Earliest English Kings, p. 164.

[36] Brown and Farr, Mercia, pp. 5, 135.

[37] Yorke, Kings and Kingdoms, p. 64.

[M-555-38] а ^б ^в ^г McKitterick, New Cambridge Medieval History, p. 555.

[39] Kirby, English Kings, p. 179.

[BF-219-40] Brown and Farr, Mercia, p. 219.

[Yorke,_p._122-41] а ^б Yorke, Kings and Kingdoms, p. 122.

[BF-222-42] а ^б Brown, Farr (eds.), Mercia, p. 222.

[43] Giles, Alfred the Great, p. 115.

[44] Yorke, Kings and Kingdoms, p. 59.

[45] Lapidge et al, Anglo-Saxon England, p. 223.

[46] Ashley, British Monarchs, p. 246.

[47] Stenton, Anglo-Saxon England, pp. 321–22.

[48] Jaques, Dictionary of Battles, p. 1006.

[1]

[os 1]

[eek 1]

[2]

[eek 2]

[os 2]

[os 3]

[3]

[aeac 1]

[eek 3]

[aeac 2]

[mercia 1]

[mercia 2]

[eek 4]

[4]

[rga 1]

[5]

[6]

[7]

[ase 1]

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]

[27]

[28]