Дуче

Дуче на фашизма
	Дуче на фашизма
Duce del Fascismo
	Щандартът на дучето
Информация
Статус	Закрита
Обръщение	Негово Превъзходителство
Седалище	Вила Торлония
Назначен от	Голям фашистки съвет
Мандат	1925 – 1945
Създаден	24 декември 1925 г.
Първи	Бенито Мусолини
Последен	Бенито Мусолини
Закрит	25 април 1945 г.

Дуче (на италиански: Duce) е италианска титла, произлизаща от латинската дума dux и имаща връзка с duke (херцог). Водачът (лидерът) на националната фашистка партия Бенито Мусолини е наричан от фашистите Il Duce („водачът“) на движението. През 1925 г. обръщението към него е Sua Eccellenza Benito Mussolini, Capo del Governo, Duce del Fascismo e Fondatore dell'Impero („Негово превъзходителство Бенито Мусолини, ръководител на правителството, водач на фашизма и основател на империята“). Мусолини съчетава това и с длъжността председател на Министерския съвет: конституционната позиция, която го оправомощава да управлява Италия от името на краля на Италия. "Основател на империята" е добавено специално за Мусолини като официално лице, представляващо Италианската империя от името на краля през 1936 г., след победата във Втората италианско-етиопска война. Позицията се заема от Мусолини до 1943 г., когато той е отстранен от длъжност от краля, титлата „Дуче на фашизма“ е премахната, а маршал Пиетро Бадолио е назначен за председател на Министерския съвет.

Тази титла е моделът, възприет от други фашистки лидери, като фюрер от Адолф Хитлер и каудильо от Франсиско Франко. През септември 1943 г. Мусолини остава само „Дуче на Италианската социална република“ (на италиански: Duce della Repubblica Sociale Italiana) и заема длъжността до разпадането на Италианската социална република и смъртта му през април 1945 г.^[1]

История на термина

Титлата е използвана извън традиционния благороден смисъл в някои от публикациите, възхваляващи Гарибалди по време на обединението на Италия през 1860 г., макар и да не е официално възприета от самия Гарибалди.^[2]

Duce Supremo („Върховен водач“) е използвана по-официално от Виктор Емануил III през 1915 г. по време на Първата световна война, позовавайки се на ролята му на главен командир на въоръжените сили. Терминът е използван и от Габриеле д'Анунцио като диктатор на самопровъзгласения италиански регент на Карнаро през 1920 г., и най-вече от фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Картината Il Duce на Джерардо Дотори представлява Мусолини, а заглавието Il Duce се свързва с фашизма и вече не е обичайно използвано, освен по отношение на него. Поради съвременните антифашистки настроения на италианските оратори, като цяло сега използват други думи за водач, главно с английска заемна дума лидер. Въпреки това, думата дуче оцелява като антономазия за Бенито Мусолини.

Наследство

Мусолини възнамерява Големият съвет на фашизма да избере наследник от списък от трима избрани от него мъже и да представи името му за одобрение от краля. От 1940 г. може би е подготвян за дуче неговият зет Галеацо Чано.^[3]

Дуче

Дуче на Италианския фашизъм

Портрет		Име (роден–починал)	Продължителност		Партия
		Бенито Мусолини (1883 – 1945)	24 декември 1925 г.	25 юли 1943 г.	Национална фашистка партия

Дуче на Италианската социална република

Портрет		Име (роден–починал)	Продължителност		Партия
		Бенито Мусолини (1883 – 1945)	23 септември 1943 г.	25 април 1945 г.	Републиканска фашистка партия

Източници

↑ Quartermaine, L. (2000). Mussolini's Last Republic: Propaganda and Politics in the Italian Social Republic. p. 21
↑ Lucy Riall, „Garibaldi, Invention of a Hero“, London, 2007, Ch. 9
↑ Gunther, John. Inside Europe. New York, Harper & Brothers, 1940. с. 255, 257 – 258.

Вижте също

Фюрер

[1] Quartermaine, L. (2000). Mussolini's Last Republic: Propaganda and Politics in the Italian Social Republic. p. 21

[2] Lucy Riall, „Garibaldi, Invention of a Hero“, London, 2007, Ch. 9

[gunther1940-3] Gunther, John. Inside Europe. New York, Harper & Brothers, 1940. с. 255, 257 – 258.

[1]

[2]

[3]