Location via proxy:   [ UP ]  
[Report a bug]   [Manage cookies]                
Направо към съдържанието

Шампионска лига на УЕФА

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шампионска лига на УЕФА
UEFA Champions League
Купата на Шампионската лига 2021 г.
Вид спортфутбол
Основан1955 г.
Брой отбори32 (групова фаза)
79 (общо)
Държавивсички членки на УЕФА
КонтинентЕвропа
Настоящ победителРеал Мадрид
УебсайтОфициален сайт
Настоящ сезон или издание на турнира Шампионска лига 2024/25
Шампионска лига на УЕФА в Общомедия

Шампионската лига на УЕФА (на английски: UEFA Champions League), е най-важният европейски клубен футболен турнир. До сезон 1992/93 носи името Купа на европейските шампиони (КЕШ, на английски: European Champions' Cup, ECC). Той се смята за един от най-престижните трофеи в световния клубен футбол. Провежда се всяка година от УЕФА. Женските футболни отбори имат отделна Шампионска лига на УЕФА за жени.

Титлата „европейски шампион“ е притежавана от 22 различни клуба. От тях 12 отбора са я печелили повече от веднъж, от които 6 – повече от 3 пъти. Завинаги са печелили купата Реал Мадрид, Аякс, Байерн Мюнхен, Милан, Ливърпул и Барселона. Най-много титли има отборът на Реал Мадрид, който е печелил купата 15 пъти.

Турнирът се провежда за първи път през сезон 1955/56 и е създаден по идея на френския журналист Габриел Ано като надпревара, в която взимат участие победителите в националните първенства на европейските страни. След сезон 1992/93 турнирът е преименуван на Шампионска лига, а от сезон 1997/98 право на участие имат и отбори, подгласници на шампионите в най-титулуваните първенства в Европа. Промяната е направена с цел турнирът да стане „по-вълнуващ“ (въпреки че противно на името на състезанието, повечето от участващите отбори не са шампиони на страните си за предишния сезон). Самите участници в Шампионската лига се разпределят в групи, като през годините броят на тези групи е бил различен.

Най-успешният отбор в турнира е Реал Мадрид, който е печелил купата 15 пъти. След него се нареждат Милан (7 пъти), Ливърпул и Байерн Мюнхен (6 пъти) Барселона (5 пъти), Аякс (4 пъти), Манчестър Юнайтед и Интер (3 пъти).[1]

В първите 5 години поред от създаването на турнира купата печели Реал Мадрид, което е рекорд. От 1971 до 1976 г. Аякс и Байерн Мюнхен стават европейски шампиони по 3 пъти поред. Две години поред купата е печелена от пет отбора: Бенфика и Интер през 60-те години на ХХ век, а Ливърпул и Нотингам Форест – от 1977 до 1980 г. Откакто Милан успешно защитава титлата си през 1990 г., до 2017 г. нито един отбор не е успял да спечели титлата в две поредни години. През 2016/17 година Реал Мадрид става първият отбор, успял да защити титлата си откакто турнирът е преименуван на Шампионска лига.[1] През следващия сезон спечелва титлата отново за трети пореден път, което напълно пренаписва историята на турнира.[2]

По традиция купата на европейските шампиони се дава всяка година на отбора, спечелил финалния мач на турнира. Той има право да задържи трофея в рамките на една година. Ако един отбор спечели турнира три последователни пъти или го спечели общо пет пъти, той има правото да задържи трофея завинаги, като за следващото издание на турнира се изработва нова купа.

Отборите, които са получавали завинаги трофея са:

  • Реал Мадрид – след петата победа през 1960 година.
  • Аякс – спечелил три последователни трофея от 1971 до 1973 година.
  • Байерн Мюнхен – спечелил три последователни трофея от 1974 до 1976 година.
  • Милан – след петата победа през 1994 година.
  • Ливърпул – след петата победа през 2005 година.
  • Байерн Мюнхен – след петата победа през 2013 година.
  • Барселона – след петата победа през 2015 година.
  • Реал Мадрид – след три последователни победи от 2016 до 2018 година.

Клубове от общо 31 страни, членки на УЕФА, са записвали участие в груповата фаза на турнира.

Карта, представяща страните, клубове от които са се класирали за груповата фаза на турнира (в зелено), и страните, които никога не са класирали свои отбори за груповата фаза (в синьо)

Таблицата включва пълен списък с финалите на турнира.[1]

Сезон Победител Резултат Финалист Стадион
2024/25 Алианц Арена, Мюнхен
2023/24 Реал Мадрид 2 – 0 Борусия Дортмунд Уембли, Лондон
2022/23 Манчестър Сити 1 – 0 Интер Олимпийски стадион Ататюрк, Истанбул
2021/22 Реал Мадрид 1 – 0 Ливърпул Стад дьо Франс, Париж
2020/21 Челси 1 – 0 Манчестър Сити Ещадио до Драгао, Порто
2019/20 Байерн Мюнхен 1 − 0 Пари Сен Жермен Ещадио да Луж, Лисабон
2018/19 Ливърпул 2 − 0 Тотнъм Хотспър Уанда Метрополитано, Мадрид
2017/18 Реал Мадрид 3 − 1 Ливърпул Олимпийски стадион, Киев
2016/17 Реал Мадрид 4 − 1 Ювентус Милениум Стейдиъм, Кардиф
2015/16 Реал Мадрид 1 − 1 – (5 – 3) Атлетико Мадрид Джузепе Меаца, Милано
2014/15 Барселона 3 − 1 Ювентус Олимпийски стадион, Берлин
2013/14 Реал Мадрид 4 − 1 сдв Атлетико Мадрид Ещадио да Луж, Лисабон
2012/13 Байерн Мюнхен 2 − 1 Борусия Дортмунд Уембли, Лондон
2011/12 Челси 1 − 1 – (4 – 3) Байерн Мюнхен Алианц Арена, Мюнхен
2010/11 Барселона 3 − 1 Манчестър Юнайтед Уембли, Лондон
2009/10 Интер 2 − 0 Байерн Мюнхен Сантяго Бернабеу, Мадрид
2008/09 Барселона 2 − 0 Манчестър Юнайтед Стадио Олимпико, Рим
2007/08 Манчестър Юнайтед 1 − 1 – (6 – 5) Челси Стадион Лужники, Москва
2006/07 Милан 2 − 1 Ливърпул Олимпийски стадион, Атина
2005/06 Барселона 2 − 1 Арсенал Стад дьо Франс, Париж
2004/05 Ливърпул 3 − 3 – (3 – 2) Милан Олимпийски стадион Ататюрк, Истанбул
2003/04 Порто 3 − 0 Монако Фелтинс Арена, Гелзенкирхен
2002/03 Милан 0 − 0 – (3 – 2) Ювентус Олд Трафорд, Манчестър
2001/02 Реал Мадрид 2 − 1 Байер Леверкузен Хемпдън Парк, Глазгоу
2000/01 Байерн Мюнхен 1 − 1 – (5 – 4) Валенсия Джузепе Меаца, Милано
1999/00 Реал Мадрид 3 − 0 Валенсия Стад дьо Франс, Париж
1998/99 Манчестър Юнайтед 2 − 1 Байерн Мюнхен Ноу Камп, Барселона
1997/98 Реал Мадрид 1 − 0 Ювентус Амстердам АренА, Амстердам
1996/97 Борусия Дортмунд 3 − 1 Ювентус Олимпиащадион, Мюнхен
1995/96 Ювентус 1 − 1 – (4 – 2) Аякс Стадио Олимпико, Рим
1994/95 Аякс 1 − 0 Милан Ернст Хапел, Виена
1993/94 Милан 4 − 0 Барселона Олимпийски стадион, Атина
1992/93 Олимпик Марсилия 1 − 0 Милан Олимпиащадион, Мюнхен
1991/92 Барселона 1 − 0 сдв Сампдория Уембли, Лондон
1990/91 Цървена Звезда 0 − 0 – (5 – 3) Олимпик Марсилия Сан Никола, Бари
1989/90 Милан 1 − 0 Бенфика Пратер, Виена
1988/89 Милан 4 − 0 Стяуа Букурещ Ноу Камп, Барселона
1987/88 ПСВ Айндховен 0 − 0 – (6 – 5) Бенфика Некарщадион, Щутгарт
1986/87 Порто 2 − 1 Байерн Мюнхен Пратер, Виена
1985/86 Стяуа Букурещ 0 − 0 – (2 – 0) Барселона Рамон Санчес Писхуан, Севиля
1984/85 Ювентус 1 − 0 Ливърпул Хейзел, Брюксел
1983/84 Ливърпул 1 − 1 – (4 – 2) Рома Стадио Олимпико, Рим
1982/83 Хамбургер 1 − 0 Ювентус Олимпийски стадион, Атина
1981/82 Астън Вила 1 − 0 Байерн Мюнхен Де Куйп, Ротердам
1980/81 Ливърпул 1 − 0 Реал Мадрид Парк де Пренс, Париж
1979/80 Нотингам Форест 1 − 0 Хамбургер Сантяго Бернабеу, Мадрид
1978/79 Нотингам Форест 1 − 0 Малмьо Олимпиащадион, Мюнхен
1977/78 Ливърпул 1 − 0 Клуб Брюж Уембли, Лондон
1976/77 Ливърпул 3 − 1 Борусия Мьонхенгладбах Стадио Олимпико, Рим
1975/76 Байерн Мюнхен 1 − 0 Сент Етиен Хемпдън Парк, Глазгоу
1974/75 Байерн Мюнхен 2 − 0 Лийдс Юнайтед Парк де Пренс, Париж
1973/74 Байерн Мюнхен 1 − 1 – (4 – 0) Атлетико Мадрид Хейзел, Брюксел
1972/73 Аякс 1 − 0 Ювентус Цървена звезда, Белград
1971/72 Аякс 2 − 0 Интер Де Куйп, Ротердам
1970/71 Аякс 2 − 0 Панатинайкос Уембли, Лондон
1969/70 Фейенорд 2 − 1 сдв Селтик Сан Сиро, Милано
1968/69 Милан 4 − 1 Аякс Сантяго Бернабеу, Мадрид
1967/68 Манчестър Юнайтед 4 − 1 сдв Бенфика Уембли, Лондон
1966/67 Селтик 2 − 1 Интер Естадио Насионал, Оейраш
1965/66 Реал Мадрид 2 − 1 Партизан Хейзел, Брюксел
1964/65 Интер 1 − 0 Бенфика Сан Сиро, Милано
1963/64 Интер 3 − 1 Реал Мадрид Пратер, Виена
1962/63 Милан 2 − 1 Бенфика Уембли, Лондон
1961/62 Бенфика 5 − 3 Реал Мадрид Олимпийски стадион, Амстердам
1960/61 Бенфика 3 − 2 Барселона Ванкдорф, Берн
1959/60 Реал Мадрид 7 − 3 Айнтрахт Франкфурт Хемпдън Парк, Глазгоу
1958/59 Реал Мадрид 2 − 0 Реймс Некарщадион, Щутгарт
1957/58 Реал Мадрид 3 − 2 сдв Милан Хейзел, Брюксел
1956/57 Реал Мадрид 2 − 0 Фиорентина Сантяго Бернабеу, Мадрид
1955/56 Реал Мадрид 4 − 3 Реймс Парк де Пренс, Париж
КЕШ 1992 г.
Петият трофей на Ливърпул,
2005 г.
Купата през 2010 г.
Трофеят на Реал Мадрид, 2018 г.

Победители в турнира

[редактиране | редактиране на кода]

Турнирът е печелен от 23 отбора от 10 футболни федерации на 9 държави – две от тях са от Великобритания: Шотландия и Англия:[1]

Испания – общо 20 пъти

  • Реал Мадрид – 15 пъти: 1956; 1957; 1958; 1959; 1960; 1966; 1998; 2000; 2002; 2014; 2016; 2017; 2018; 2022, 2024 (рекордьор)
  • Барселона – 5 пъти: 1992; 2006; 2009; 2011; 2015

Англия – общо 15 пъти

  • Ливърпул – 6 пъти: 1977; 1978; 1981; 1984; 2005; 2019
  • Манчестър Юнайтед – 3 пъти: 1968; 1999; 2008
  • Нотингам Форест – 2 пъти: 1979; 1980
  • Челси – 2 пъти: 2012; 2021
  • Астън Вила – 1 път: 1982
  • Манчестър Сити – 1 път: 2023

Италия – общо 12 пъти

  • Милан – 7 пъти: 1963; 1969; 1989; 1990; 1994; 2003; 2007
  • Интер – 3 пъти: 1964; 1965; 2010
  • Ювентус – 2 пъти: 1985; 1996

Германия – общо 8 пъти

  • Байерн Мюнхен – 6 пъти: 1974; 1975; 1976; 2001; 2013; 2020
  • Хамбургер – 1 път: 1983
  • Борусия Дортмунд – 1 път: 1997

Нидерландия – общо 6 пъти

  • Аякс – 4 пъти: 1971; 1972; 1973; 1995
  • ПСВ Айндховен – 1 път: 1988
  • Фейенорд – 1 път: 1970

Португалия – общо 4 пъти

  • Бенфика – 2 пъти: 1961; 1962
  • Порто – 2 пъти: 1987; 2004

Шотландия – общо 1 път

  • Селтик – 1 път: 1967

Румъния – общо 1 път

  • Стяуа Букурещ – 1 път: 1986

Югославия – общо 1 път

  • Цървена звезда – 1 път: 1991

Франция – общо 1 път

  • Олимпик Марсилия – 1 път: 1993

Класиране по титли

[редактиране | редактиране на кода]

Отборите са класирани според броя на спечелените шампионски титли и общия брой на участията във финали на турнира (спечелени и загубени). При равенство и по двата показателя подреждането е според общото класиране по спечелени точки и изиграни мачове в турнира за всички времена, дадено в следващия раздел.

  • Данните са актуални след края на сезон 2021/22.[1]
Клуб Титли Финали Години на победи Години на финали
Реал Мадрид 15 3 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1966, 1998, 2000, 2002, 2014, 2016, 2017, 2018, 2022, 2024 1962, 1964, 1981
Милан 7 4 1963, 1969, 1989, 1990, 1994, 2003, 2007 1958, 1993, 1995, 2005
Байерн Мюнхен 6 5 1974, 1975, 1976, 2001, 2013, 2020 1982, 1987, 1999, 2010, 2012
Ливърпул 6 4 1977, 1978, 1981, 1984, 2005, 2019 1985, 2007, 2018, 2022
Барселона 5 3 1992, 2006, 2009, 2011, 2015 1961, 1986, 1994
Аякс 4 2 1971, 1972, 1973, 1995 1969, 1996
Интер 3 3 1964, 1965, 2010 1967, 1972, 2023
Манчестър Юнайтед 3 2 1968, 1999, 2008 2009, 2011
Ювентус 2 7 1985, 1996 1973, 1983, 1997, 1998, 2003, 2015, 2017
Бенфика 2 5 1961, 1962 1963, 1965, 1968, 1988, 1990
Нотингам Форест 2 0 1979, 1980
Порто 2 0 1987, 2004
Челси 2 1 2012, 2021 2008
Селтик 1 1 1967 1970
Хамбургер 1 1 1983 1980
Стяуа Букурещ 1 1 1986 1989
Олимпик Марсилия 1 1 1993 1991
Борусия Дортмунд 1 2 1997 2013, 2024
Манчестър Сити 1 1 2023 2021
Фейенорд 1 0 1970
Астон Вила 1 0 1982
ПСВ Айндховен 1 0 1988
Цървена звезда 1 0 1991
Атлетико Мадрид 0 3 1974, 2014, 2016
Реймс 0 2 1956, 1959
Валенсия 0 2 2000, 2001
Фиорентина 0 1 1957
Айнтрахт Франкфурт 0 1 1960
Партизан Белград 0 1 1966
Панатинайкос 0 1 1971
Лийдс Юнайтед 0 1 1975
Сент Етиен 0 1 1976
Борусия Мьонхенгладбах 0 1 1977
Клуб Брюж 0 1 1978
Малмьо 0 1 1979
Рома 0 1 1984
Сампдория 0 1 1992
Байер Леверкузен 0 1 2002
Монако 0 1 2004
Арсенал 0 1 2006
Тотнъм Хотспър 0 1 2019
Пари Сен Жермен 0 1 2020

Данните са актуални към 8 март 2023 г.
Таблицата по-долу включва участия във всички етапи на състезанието. Играчите, които все още са активни в Европа, са подчертани с удебелен шрифт.

Рекордьорът по мачове и голове Кристиано Роналдо

Най-много мачове в турнира

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Кристиано Роналдо – 183
  2. Икер Касияс – 177
  3. Лионел Меси – 163
  4. Карим Бензема – 152
  5. Шави – 151
  6. Томас Мюлер – 151
  7. Тони Кроос – 151
  8. Серхио Рамос – 142
  9. Раул – 142
  10. Райън Гигс – 141

Най-много голове в турнира

[редактиране | редактиране на кода]

Статистика към 8 май 2024 г.[3]

  1. Кристиано Роналдо – 140
  2. Лионел Меси – 129
  3. Роберт Левандовски – 94
  4. Карим Бензема – 90
  5. Раул – 71
  6. Рууд Ван Нистелроой – 56
  7. Томас Мюлер – 54
  8. Тиери Анри – 50
  9. Алфредо ди Стефано – 49
  10. Килиан Мбапе – 48
  11. Андрий Шевченко – 48
  12. Златан Ибрахимович – 48

Най-много шампионски титли в турнира

[редактиране | редактиране на кода]
Място Футболист Отбор Шампион Вицешампион
2 Франсиско Хенто Реал Мадрид 6 2
1 Тони Кроос Байерн Мюнхен;

Реал Мадрид

6 0
3 Лука Модрич Реал Мадрид 6 0
4 Дани Карвахал Реал Мадрид 6 0
5 Начо Фернандес Реал Мадрид 6 0
6 Паоло Малдини Милан 5 3
7 Алфредо Ди Стефано Реал Мадрид 5 2
8 Кристиано Роналдо Манчестър Юнайтед;

Реал Мадрид

5 1
9 Лукас Васкес Реал Мадрид 5 0
10 Карим Бензема Реал Мадрид 5 0
11 Каземиро Реал Мадрид 5 0
12 Иско Реал Мадрид 5 0
13 Гарет Бейл Реал Мадрид 5 0
14 Кларънс Сеедорф Аякс;
Реал Мадрид;
Милан
4 1
15 Жерар Пике Манчестър Юнайтед;
Барселона
4 0
16 Андрес Иниеста Барселона 4 0
17 Лионел Меси Барселона 4 0
18 Шави Ернандес Барселона 4 0
19 Рафаел Варан Реал Мадрид 4 0
20 Давид Алаба Байерн Мюнхен;

Реал Мадрид

4 0

Информацията е до 10.06.2024 г.

Основните приходи от шампионската лига отиват в акционерното дружество за разпределяне на рекламните приходи. Идеята за шампионската лига е точно с тази цел – да се привличат възможно най-много рекламни пари по всички възможни канали и начини. Идеята на Хорст Даслер да контролира парите в световния спорт продължава да живее чрез бившите му мениджъри. „Бащите“ на идеята за шампионската лига – Клаус Хемпел и Юрген Ленц – са именно продукт на Даслер. От своя страна те дълго време са мениджъри във фирмата „International Sport and Leisure“ на Хорст Даслер.[4]

Правата се държат от акционерното дружество „Highlight Communications AG“, което през 1999 г. купува 80 % от фирмата „Team Holding AG“ на Хемпел и Линц, а през 2010 г. и останалите 20 % от нея.[5]

За 2012 година, от близо 2 милиарда евро приходи, клубовете от групите си разпределят 1 милиард, 400 млн. отиват за УЕФА за покриване на оперативните разходи, а останалите се разпределят по страните членки на УЕФА.[4]