Location via proxy:   [ UP ]  
[Report a bug]   [Manage cookies]                
Направо към съдържанието

Ширококлюнови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Eurylaimidae)
Ширококлюнови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
подразред:Tyranni
семейство:Ширококлюнови (Eurylaimidae)
Научно наименование
Lesson, 1831
Ширококлюнови в Общомедия
[ редактиране ]

Ширококлюновите, още ширококлюни кълвачи (Eurylaimidae) са семейство малки врабчоподобни птици.

Повечето ширококлюнови са ярко оцветени, с широки глави, големи очи и извит, плосък и широк клюн. Дължината им варира от 13 до 28 cm. Живеят в гъстите и влажни гори, което им позволява да се скрият, въпреки яркото им оперение.[1] Оперението на младите е подобно на това на възрастните, различават се единствено по по-късите крила и опашка.[2]

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Една част от тези птици са разпространени в Африка на юг от Сахара, а останалите се простират от източните Хималаи до Индонезия и Филипините.

Ширококлюновите са в по-голямата си част насекомоядни и месоядни. Предполагаемата плячка включва насекоми, паяци, стоножки и диплоподи, както и гущери и дървесни жаби. Някои видове могат да се хранят и с плодове.

Доста от видовете се придвижват на ята от по 20 индивида. Обикновено снасят две до три яйца.

Зелен ширококлюн (C. viridis)
Сивогръд ширококлюн (S. lunatus)

Семейство Ширококлюнови

  1. McClure, H. Elliott. Encyclopaedia of Animals: Birds. London, Merehurst Press, 1991. ISBN 1-85391-186-0. p. 158 – 158. (на английски)
  2. del Hoyo, J., Elliott, A., Christie, D. Handbook of the Birds of the World. Volume 8: Broadbills to Tapaculos. Lynx Edicions, 2003. ISBN 84-87334-50-4. (на английски)