старобълг. мечь ξίφος, μάχαιρα (Супр., Мар., Зогр.). Праслав. *mečь (словен. mèč, род.п. méča, чеш., слов. mеč, пол. miecz, г.-луж. mječ, д.-луж. mjас, рус., белор. меч, род.п. мечá, укр. мiч) и *mьčь (сръб. мач). Предвид нестабилната огласовка безспорно от чужд произход.
Сравнява се с герм. название на меча *mēkeis (гот. вин.п. ед.ч. mēki, ст.-исл. mækir, ст.-англ. mēсе, ст.-сакс. māki) и фин. miekka „меч“, заета от герм. Произходът на думата е спорен. Според някои името на това оръжие произлиза от келтските езици (mecce „блестящ“ поради цвета на метала) - но на келт. mecce значението „меч“ е напълно непознато и едва ли може да се развие при заемането му в чужда езикова среда, а според други - от кавказките езици в Дагестан (дидойск., капуч., арчин. mаč̣а „сабя“, куанад. mīčа „кинжал“). Втората хипотеза е по-приемлива в семант. отношение, но тя не обяснява наличието на -k- в герм., но трябва да се има предвид, че фонемата -č- не е характерна за старогерм. езици и за финския и би могла да се замени с -k- в думи от чужд произход.