Съдържание REVIT Architecture 2012 ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ доц. д-р арх. Боян Георгиев София, 2011 1 REVIT Architecture 2012 2 REVIT Architecture 2012 - Поглед отвътре © доц. д-р арх. Боян Милчев Георгиев - автор © Moire - корица и графично оформление ISBN 978-954-92128-2-2 ® 2011 БиЕмДжи ООД Всички права запазени Съдържание 3 СЪДЪРЖАНИЕ 1. ВЪВЕДЕНИЕ 1.1. Как работи REVIT 1.2. Предимства и недостатъци на метода за изграждане на ИМС (Информационен Модел на Сграда) 1.2.1. Пълна координация между различните графични изображения на сградата 1.2.2. Извеждане на точно описание на компонентите и пълни количествени сметки 1.2.3. Асоциативност на изобразяването на обектите в различните проекции 1.2.4. Параметричност на всички елементи 1.2.5. Елементите са интелигентни 1.2.6. Моделът може да бъде използван през целия жизнен цикъл на сградата 1.2.7. Създаването на модела изисква повече информация и знания 1.2.8. Възможностите на проектанта са ограничени от библиотечните обекти 1.3. Фамилията REVIT 7 8 9 9 9 10 10 10 11 11 11 12 2. МЕТОДИКА НА РАБОТА С ПРОГРАМАТА 13 2.1. Два подхода при създаването на проекта 14 2.2. Йерархична структура на използваните обекти 15 2.3. Роля на обектите при изграждане на модела и чертежите на сградата 16 2.4. Използвани Файлови формати 18 2.4.1. Стандартни файлови формати на REVIT 18 2.4.2. Експортиране на информация 20 3. ЕЛЕМЕНТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И РАБОТНА СРЕДА 3.1. Менюта и работни зони 3.1.1. Главно меню на REVIT 3.1.2. Бутонно меню за бърз достъп 3.1.3. Лентовидни менюта 3.1.4. Ивица с опциите 3.1.5. Помощни команди 3.1.6. Основен работен прозорец 3.1.7. Навигационно меню 3.1.8. Куб за управление на проекциите 3.1.9. Свойства на текущия обект 3.1.10. Проектен навигатор (Браузер) 3.1.11. Управление на визуализацията в работния прозорец 3.1.12. Статусна ивица 3.2. Работна среда 3.2.1. Координатна система и мерни единици 3.2.2. Настройка на помощните елементи 3.2.3. Настройки и ползване на помощна мрежа 3.3. Работна визуализация на модела 3.3.1. Избор на проекция 21 22 23 26 26 31 31 32 32 32 32 33 33 33 34 34 35 36 39 39 REVIT Architecture 2012 4 3.3.2. Методи на визуализиране на обектите 3.3.3. Обхват на визуализацията. 3.3.4. Други параметри на визуализацията 4. СЪЗДАВАНЕ НА МОДЕЛА 42 47 47 51 4.1. Среда за изграждане на модела 52 4.1.1. Данни за етажите - Нива (Levels) 52 4.1.2. Задаване на координационни линии за разполагане на основните обекти 54 4.2. Стени (Walls) 55 4.2.1. Избор на тип и размери на стената 57 4.2.2. Възможности за въвеждане на стена 57 4.2.3. Корекция на данните за стена 60 4.2.4. Промяна на привързването на стена във височина 61 4.2.5. Промяна на контура на стена при страничен изглед 62 4.2.6. Стандартни фамилии Стени 63 4.3. Врати и Прозорци (Doors - Windows) 64 4.3.1. Позициониране на врата или прозорец 64 4.3.2. Промяна на параметрите на врата или прозорец 67 4.4. Подови конструкции (Плочи) (Floors) 69 4.4.1. Създаване на нова подова конструкция 69 4.4.2. Копиране на подова конструкция от едно към друго ниво 71 4.4.3. Създаване на отвори в подова конструкция 73 4.4.4. Наклонени или нагънати подови конструкции 76 4.5. Покриви (Roofs) 79 4.5.1. Генериране на покрив чрез rизчертаване на контур 80 4.5.2. Изграждане на покрив чрез екструзия (изтегляне) 83 4.5.3. Оформяне на контура на покрива с челни дъски 86 4.5.4. Поставяне на улуци 87 4.5.5. Създаване на плосък покрив 88 4.6. Стълби (Stairs) 92 4.6.1. Основни параметри на стълбите 92 4.6.2. Параметри на стълбата, зависими от типа и 94 4.6.3. Построяване на двураменна стълба 99 4.6.4. Рампи (Ramps) 101 4.7. Парапети (Railings) 102 4.7.1. Автоматично генериране на парапет 102 4.7.2. Редактиране на парапет 103 4.7.3. Поставяне и редактиране на самостоятелен парапет 104 4.8. Остъклени стени и системи 107 4.8.1. Създаване на остъклени стени (Curtain Walls) 107 4.8.2. Редактиране на остъклени стени 112 4.8.3. Създаване на остъклени системи (Curtain Systems) 118 Съдържание 5. РЕДАКТИРАНЕ НА ОБЕКТИ 5.1. Въведение 5.1.1. Подходи при редактиране на обекти 5.1.2. Избор на обекти 5.2. Общи команди за редактиране 5.2.1. Изтриване на обекти 5.2.2. Преместване и копиране на обекти – Move/Copy 5.2.3. Завъртане на обекти - Rotate 5.2.4. Промяна на големината -Scale 5.2.5. Огледално копиране - Mirror 5.2.6. Копиране в масив - Array 5.2.7. Подравняване на обекти – Align 5.2.8. Прекъсване - Split 5.2.9. Скъсяване/Удължаване - Trim/Extend 5.2.10. Успоредно копиране - Offset 5.2.11. Фиксиране на обекти – Pin 5.3. Редактиране с използване на Clipboard 5.4. Обединяване на обекти в Група 6. ИЗОБРАЗЯВАНЕ НА МОДЕЛА 6.1. Изгледи на модела 6.1.1. Изгледи в план 6.1.2. Фасади - Странични Изгледи 6.1.3. Разрези 6.1.4. Генериране на фрагменти 6.1.5. Създаване на чертеж. 6.2. Списъци и спецификации 6.2.1. Генериране на спецификации 6.2.2. Промяна на параметрите на спецификации 6.2.3. Количествени сметки 6.2.4. Други видове списъци 7. ГЕНЕРИРАНЕ И ОФОРМЯНЕ НА ЧЕРТЕЖИ 7.1. Котиране на чертежа 7.1.1. Въвеждане на коти 7.1.2. Редактиране, изравняване и заключване на котировки 7.1.3. Котиране на ниво и наклон 7.2. Въвеждане на етикети и символи 7.3. Въвеждане на текстове 7.4. Графични обекти и детайли 7.5. Помещения и Зони 7.5.1. Генериране на обекти - помещения 7.5.2. Въвеждане данни за помещенията 7.5.3. Генериране на цветни схеми 7.5.4. Генериране на зони 7.6.Съставяне на чертожни листа 7.6.1. Композиране на чертожния лист 7.6.2. Промяна на надписите в антетката на чертожния лист 5 121 122 122 123 126 126 126 128 129 130 131 134 135 136 138 138 140 142 145 146 146 153 157 162 163 164 165 168 168 169 171 172 172 175 178 179 181 183 184 184 185 187 188 189 189 192 REVIT Architecture 2012 6 7.7. Отпечатване на чертежи 8. СЪЗДАВАНЕ НА ФОТОРЕАЛИСТИЧНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ 8.1. Въведение 8.2. Избор на проекция 8.3. Настройки на осветлението 8.4. Фон и Мъгла 8.5. Общи настройки на процеса за създаване на Фотореалистично изображение 8.6. Изпълнение на процеса и запис на резултата 8.7. Управление на материалите 9. МОДЕЛИРАНЕ С ОБЕМНИ ОБЕКТИ 9.1. Въведение 9.2. Работа с готови обемни обекти 9.3. Методи за създаване на обемни обекти 9.4. Редактиране на обемни обекти 9.5. Създаване на обемно-пространствен модел на сграда 9.5.1. Преобразуване на обемни обекти в елементи на сградата 9.5.2. Довършване на модела на сградата 9.6. Енергиен анализ на пространствената структура на сградата 10. СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ОБЕКТИ В БИБЛИОТЕКИТЕ 10.1. Въведение 10.2. Създаване на нови типове в съществуващи фамилии 10.3. Създаване на нови типове в съществуващи системни фамилии 10.4. Създаване на нови потребителски фамилии 10.5. Прехвърляне на информация от системни фамилии ПРИЛОЖЕНИЯ Съкратени клавишни комбинации Съдържание на библиотеки с потребителски фамилии 193 195 196 196 199 204 205 208 211 217 218 218 221 225 227 238 232 233 235 236 236 238 244 250 251 252 254 КАК РАБОТИ REVIT 1 ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪцИ НА МЕТОДА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ИМС • Пълна координация между различните графични изображения на сградата • Извеждане на точно описание на компонентите и пълни количествени сметки • Асоциативност на изобразяването на обектите в различните проекции • Параметричност на всички елементи • Елементите са интелигентни • Моделът може да бъде използван през целия жизнен цикъл на сградата • Създаването на модела изисква повече информация и знания • Възможностите на проектанта са ограничени от библиотечните обекти ФАМИЛИЯТА REVIT ВЪВЕДЕНИЕ Въведение 7 REVIT Architecture 2012 8 1.1. Как работи REVIT Ползването на компютърни технологии в процеса на архитектурно-строителното проектиране може да бъде осъществено по два начина – чрез използване на програмни продукти за чертане или чрез специализирани програмни системи за изграждане на модел на проектирания обект. Чертожните програми, познати чрез съкращението CAD (Computer aided drafting), облекчават чисто техническите аспекти на проектантския процес и дават възможност за лесни корекции, извеждане на изображения на чертежа в различен мащаб и др. подобни. В известна степен те улесняват процеса на създаване на вариантни решения, на изчертаването на различните проекции на тримерните компоненти чрез чисто графични подходи – копиране или свързване (reference) на чертежи използвани като “подложка” при изчертаване на различните етажи, при генериране на разрези или фасади. Така или иначе отделните проекции на едни и същи тримерни обекти следва да бъдат изчертани поотделно и всяка корекция, например на размера на един прозорец в план, следва да бъде съответно отразена в разреза и изгледа на същия прозорец. Да не говорим за свързаните с това поправки в цялата останала проектна документация – спецификации, количествени сметки и др. Предлаганото в програмата REVIT решение е изграждане на Информационен Модел на Сграда - ИМС (Building Information Model - BIM ). При този подход се създава и поддържа тримерна геометрична информация за всички елементи на сградата, които участват в архитектурното решение. Така с помощта на програмната система се генерира пълно описание, както на геометрията, така и на материалите, необходими за изграждане на обекта. От него могат да бъдат генерирани необходимите чертежи, тримерни изображения, спецификации и количествени сметки. Чрез този метод вместо набор от чертежи, изградени от отсечки, дъги, точки и др., се генерира тримерен модел на сградата при използването на специализирани интелигентни обекти – стени, прозорци, врати, стълби, покриви и др. В процеса на комбинирането им в модела те автоматично взаимно се разпознават и изграждат адекватни връзки помежду си. Така например, многослойните стени автоматично съединяват съответните си пластове в ъглите и чупките Въведение на сградата, прозорците и вратите изграждат съответните отвори в стените и т.н. Много от предимствата на този тип програмни системи са очевидни – промяната на един елемент във фасадата на сградата води до автоматична промяна в неговото изобразяване в план, разрез, както и в перспективна проекция. Казано накратко – основното в логиката на изграждане на модела на сградата, използвана в програмата REVIT е пълноценното прилагане на ОБЕКТНО ОРИЕНТИРАНИЯ подход. ВСИЧКИ елементи в създаваната чрез програмата информация са ОБЕКТИ в програмния смисъл на думата. Това означава, че те имат ПАРАМЕТРИ, чрез които се управляват и ПОВЕДЕНИЕ при взаимодействието си с останалите обекти в информационния масив. За да се получи максимална полза и за да бъдат усвоени манипулациите за работа с продукта тези факти трябва да са напълно ясни. Опознаването на продукта в дълбочина и извличането на пълните му възможности е свързано с изучаването на ОБЕКТИТЕ, техните ПАРАМЕТРИ и начини на взаимодействие. 1.2. Предимства и недостатъци на метода за изграждане на ИМС (Информационен Модел на Сграда) 1.2.1. Пълна координация между различните графични изображения на сградата Изграждането на общ модел на сградата изключва възможността за грешки в изобразяването на един и същ елемент от сградата с различни размери в отделните чертежи – в план, разрез и изглед. Практически чертежите се генерират като реални разрези и изгледи на тримерния геометричен модел. При разполагането на една врата в плана на етажа, тя автоматично ще се появи в съответните разрези или изгледи на съответната стена. 1.2.2. Извеждане на точно описание на компонентите и пълни количествени сметки Спецификациите и информацията за съставяне на количествените сметки реално се съдържат в описанията 9 10 REVIT Architecture 2012 на елементите, които участват в изграждането на модела. Всяка промяна на елемент в сградата (врата, прозорец, обзавеждане) мигновено ще се отрази в генерираните спецификации. 1.2.3. Асоциативност на изобразяването обектите в различните проекции на Изграденият на базата на интелигентни компоненти тримерен модел води до възможността те да бъдат изобразявани по различен начин според изискванията на приетия мащаб или проекция. Така например, ако една врата в план се изобразява като отворена, за да се определи зоната на движение на крилото и, то в разрезите, фасадите или аксонометричните проекции тя се изобразява като затворена. Различните обекти могат да бъдат изобразявани с различни подробности в зависимост и от мащаба на изчертаването им. Щриховките, например, могат да отпадат при изобразяване на съответния план или разрез в дребен мащаб. 1.2.4. Параметричност на всички елементи Компонентите, чрез които се изгражда моделът, се управляват посредством параметри. Освен промяната на геометричната им позиция в модела, което дава възможност да преместим всяка стена, врата, прозорец или друг елемент, могат да бъдат изменяни и техните собствени размери и свойства – материал, начин на привързване към околните обекти и др. Програмната среда дава и възможности за създаването на нови параметрични елементи, които да бъдат включени в изграждания модел. 1.2.5. Елементите са интелигентни Всеки един елемент, който участва в изграждането на модела на сградата, знае как да се съчетава или да се отнася към останалите обекти. Отворите на прозорците и вратите се създават автоматично в стените, стените автоматично се отрязват по наклоните на покривните плоскости и т.н. Елементите са организирани в йерархични взаимосвързани структури. Една врата или прозорец не може да бъде поставена на произволно място в модела. Такъв елемент трябва да бъде ПРИЕТ от друг елемент и това е стената. Така например осветителни тела предвидени за вграждане в окачени тавани, могат да бъдат вложени само при наличието на такъв в помещението. Въведение 11 1.2.6. Моделът може да бъде използван през целия жизнен цикъл на сградата Веднъж създаден, моделът на сградата може да бъде използван както за създаването на документацията необходима за построяването и, така и за бъдещи промени в нея. С помощта на веднъж въведената информация могат да се извършват светлинни, енергийни, акустични и други изследвания, да се отразяват настъпили промени в облицовки, обзавеждане, инсталации и т.н. Веднъж създаден и непрекъснато актуализиран, моделът на сградата може да служи и в процесите свързани с експлоатацията на сградата и нейната техническа поддръжка. 1.2.7. Създаването на модела изисква повече информация и знания Естествено, постигането на повече възможности изисква и повече първоначални усилия. За разлика от чертожните системи, където само се изобразява, как ИЗГЛЕЖДАТ съответните части на сградата, при създаването на модела следва да се въвеждат и други данни свързани със съответния елемент – материал, начин на привързване към околните елементи, участие в конструкцията и др. При разполагането на един прозорец в плана на сградата, освен неговата широчина следва да бъдат въведени и височината му, височината на подпрозоречната част, типа му, конструкцията, начина на отваряне и др. Разбира се, много от тези данни се избират наготово, при ползването на богатите библиотеки, разпространявани с програмния продукт или съставени и доразработени от самите потребители. 1.2.8. Възможностите на проектанта ограничени от библиотечните обекти са Един от недостатъците на подхода с използване на готови компоненти за изграждане на архитектурното решение е необходимостта от предварителното им създаване. За да бъде разположен в проектираната сграда нестандартен елемент – например врата с различни от общоприетите стандартни размери – ще трябва първо тя да бъде създадена. По сложен е въпросът, когато трябва да се направи обект, който не е предвиден като начин на поведение – например наклонена стена. REVIT Architecture 2012 12 1.3. Фамилията REVIT Новото през последните години е не само бурното развитие на REVIT Architecture, но и появата на още няколко продукта, чрез които се оформи фамилията REVIT. На базата на създадения архитектурен модел на сградата, чрез REVIT Structure се генерира аналитичен модел на конструкцията и. Тук могат да се създават необходимите детайли и чертежи на конструктивната част на сградата. Изчисленията се извършват в друг продукт придобит и развиван от Autodesk Inc. - ROBOT Structural Analisys Professional. В помощ на останалите специалисти при проектиране на отоплителните и вентилационни системи, електро инсталациите, водоснабдителните и канализационни мрежи е продукта REVIT MEP (Mechanical, Electrical, Plumbing). Освен за прецизното позициониране и свързване на елементите на тези системи, създаването на детайли за изпълнението им и генерирането на подробни спецификации, трите продукта работят в синхрон и една от техните най-полезни функции е възможността за съгласуване на всички инсталации с конструкцията и архитектурното решение. ДВА ПОДхОДА ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ПРОЕКТА ЙЕРАРхИЧНА СТРУКТУРА НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ОБЕКТИ РОЛЯ НА ОБЕКТИТЕ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА МОДЕЛА И ЧЕРТЕЖИТЕ НА СГРАДАТА ИЗПОЛЗВАНИ ФАЙЛОВИ ФОРМАТИ • Стандартни файлови формати на REVIT • Експортиране на информация 2 МЕТОДИКА НА РАБОТА С ПРОГРАМАТА Методика на работа с програмата 13 14 REVIT Architecture 2012 2.1. Два подхода при създаването на проекта Принципно в програмата са заложени два подхода за изграждане на модела на проектираната сграда. Първият е чрез последователно въвеждане на елементите на сградата – стени, прозорци, врати, подови конструкции и др. до пълното и изграждане. От този модел могат да бъдат генерирани различни планове, разрези, двумерни и тримерни изгледи, спецификации. Споменатите изображения и описания на сградата могат да бъдат комбинирани на чертожни листа и да бъдат изведени на хартиен носител. Подобна последователност на работа е по-удачна, когато вече имаме някакво архитектурно решение, което просто следва да се доразработи и оформи в пълна документация на обекта. Със сигурност това е методиката прилагана при реконструкции на сгради. Очевидно при заснемането и въвеждането на текущото състояние на сграда е удобно да се използва подобна последователност на действията ни с програмата. Вторият подход се различава само в първите си стъпки. Първоначално се изгражда общ обемно-пространствен модел на сградата. Като следващ етап отделните обемни форми се разчленяват на етажи, определят се кои повърхности на обемните тела да се превърнат в стени или покрив. (Виж т.9) По нататък може да се продължи допълването на модела с останалите елементи на сградата – вътрешни стени, прозорци, врати и всички останали елементи, поддържани от програмата. Този метод на работа осигурява възможност и за извършване на някой първични анализи на обемния модел. Чрез него бихме могли да получим с помощта на REVIT бърза и точна обща информация за застроените площи и обеми, да разработим варианти на проекта на съвсем ранен етап на проектантския процес. В същото време получения бърз обемен образ на бъдещата сграда може да бъде успешно и качествено визуализиран и представен пред другите участници в инвестиционния процес. Методика на работа с програмата 2.2. Йерархична структура използваните обекти 15 на Ползването на продукта налага опознаването на йерархичната структура от данни, както и на тяхната организация. По време на работата с REVIT се срещат понятията ELEMENT (Елемент) или CATEGORY (Категория), FAMILY (Фамилия), TYPE (Тип), INSTANCE (Екземпляр). Тези понятия се използват за представяне на йерархичната структура на изграждания модел и дават основа за класификацията на отделните му части. Подредени в горната си последователност, понятията показват структурата от общото към частното. Опознаването на възприетата в програмата концепция е важно за по-пълното и точно управление на параметрите на всяко едно от тези нива на описание на модела на сградата. • ELEMENT (Елемент) или CATEGORY (Категория) – Всеки един обект от информационния модел на сградата принадлежи към определена КАТЕГОРИЯ. Така например всички врати принадлежат към категорията DOORS (Врати). Те от своя страна на свой ред формират множество ФАМИЛИИ. • FAMILY (Фамилия) – В тях се обединяват обекти с еднаква геометрия или структура. Различните видове врати според конструкцията (дървени, метални, остъклени), начина на отваряне (на панти, плъзгащи, хармоники) или броя на елементите (еднокрили, двукрили) имат различна геометрична форма и се обединяват в съответна ФАМИЛИЯ. • TYPE (Тип) – Типът на всеки компонент определя параметрите му, начина му на взаимодействие с останалите обекти и как да се прояви при различните начини на изобразяването му – в план, разрез, фасада или в тримерна проекция. Така в една и съща фамилия врати има различни типове според техните размери. Когато се поставя в модела нов обект от определена фамилия, например врата, се избира неговия тип. • INSTANCE (Екземпляр) – Това е конкретният обект от модела, позициониран на точно определено място в пространството. Всеки конкретен екземпляр е избран от съответната фамилия, конкретните му размери и свойства са избрани чрез подбора на типа му. В повечето 16 REVIT Architecture 2012 случаи при редактирането му може да се промени типа на разположения в модела екземпляр. Това се налага ако е необходимо да се смени големината на една врата например. Не е възможно обаче да бъде променена фамилията на заложения вече в проекта обект. Не би могло например да се въведе стена, която после да бъде превърната във прозорец. 2.3. Роля на обектите при изграждане на модела и чертежите на сградата Принципно всеки един обект в REVIT е част от фамилия и може да съдържа различни размери или подтипове. Фамилиите се класифицират най-общо в два основни класа, според възможностите за създаването и съхраняването им. • Системните фамилии се съдържат в шаблонния (темплетния) чертеж и се зареждат при стартирането на програмата. Те не могат да бъдат преименувани от потребителя, не могат да бъдат записвани в самостоятелни файлове. • Потребителските фамилии от обекти се създават свободно от потребителите на системата. Те могат да бъдат записвани в самостоятелни файлове и така да бъдат ползвани в различни проекти. Двете групи фамилии могат да се разграничат и по тяхната роля в REVIT. Приложената таблица изобразява и още една важна за работата с REVIT класификация на обектите - според тяхната роля при изграждането на модела на проектираната сграда. В това отношение те се класифицират в три основни групи: • Обекти за ИЗГРАЖДАНЕ НА МОДЕЛА, • Обекти свързани с ВИЗУАЛИЗАЦИЯТА НА МОДЕЛА и • Обекти съдържащи пояснителни БЕЛЕЖКИ и ДАННИ за модела. Последните две групи са обединени в сивата зона на таблицата. Там се намират онези обекти и фамилии, които са зависими от изгледа към модела и не се визуализират винаги. По същество те са части от ЧЕРТЕЖА и не зависят от мащабни фактори, а се подчиняват на специални допълнителни условия. Методика на работа с програмата 17 Обектите чрез които се изгражда тримерния модел се различават и по втори критерии – доколко те могат да съществуват самостоятелно и да „приемат” допълнителни обекти: • От първия тип - „приемащи“ (Host), са СТЕНИТЕ (WALLS), ПОДОВИТЕ ПЛОЧИ (FLOORS), ПОКРИВИТЕ (ROOFS), СТЪЛБИТЕ (STAIRS) и др. По същество такива са всички СИСТЕМНИ обекти включени в изграждането му. • Втората категория са обектите от онези фамилии, които задължително се позиционират към или в някои от първата категория. Типичен пример за този вид фамилии са ВРАТИТЕ (DOORS) и ПРОЗОРЦИТЕ (WINDOWS), които изискват наличието на СТЕНА в която да бъдат разположени. МОДЕЛ ИЗГЛЕД (MODEL) (VIEW) Основни Допълнителни Изгледи от Елементи Елементи модела (Host (Component (View elements) elements) elements) СИСТЕМНИ: Елементи съдържащи се в чертеж-шаблон. Елементи изграждащи модела ПОТРЕБИТЕЛСКИ: Елементи които се добавят към основните и не могат да съществуват самостоятелно СТЕНИ (Walls) СИСТЕМНИ: Елементи чрез които се наблюдава модела и дават възможност за заимодействия с него ПОМОЩНИ БЕЛЕЖКИ (ANNOTATION) Данни за моБележки и дела анотации (Datum (Anotation Elements) elements) СИСТЕМНИ: Параметрични, не физически данни необходими за изграждането на модела СИСТЕМНИ и ПОТРЕБИТЕСКИ: Описания на модела и частите му, които се променят в зависимост от мащаба на изобразяване ЕТАЖНИ ПЛАНОВЕ (Floor plans) ДЕТАЙЛИ (Detail parts) КОТИРОВКИ (Dimensions) ПОДОВЕ (Floors) ВРАТИ (Doors) СОФИТИ (Ceiling plans) ТАВАНИ ПРОЗОРЦИ ФАСАДИ НИВА ТЕКСТОВЕ (Ceilings) (Windows) (Elevations) (Levels) (Texts) ПОКРИВИ ПРОФИЛИ РАЗРЕЗИ ОСИ ЕТИКЕТИ (Roofs) (Proiles) (Grids) (Tags) СТЪЛБИ (Stairs) ОБЗАВЕЖДАНЕ (Furniture) (Sections) ТРИМЕРНИ ПОГЛЕДИ (3D Views) ПРИВЪРЗВАЩИ РАВНИНИ (Reference Planes) СИМВОЛИ (Symbols) РАМПИ (Ramps) ОБОРУДВАНЕ (Equipment) СПЕЦИФИКАЦИИ (Schedules) ОБХВАТ НА ПОГЛЕДА (Scope box) ПОСОЧВАЩИ СТРЕЛКИ (Leaders) Особена е групата на обектите, които контролират ВИЗУАЛИЗАЦИЯТА на модела. Те служат както за наблюдаването му по време на създаването на проекта, така впослед- 18 REVIT Architecture 2012 ствие се явяват и като компоненти от чертожните листа. По-подробно основните настройки на тази категория обекти са пояснени в раздел 6. В тази група се причисляват и обектите, чрез които се генерират СПЕЦИФИКАЦИИ и КОЛИЧЕСТВЕНИ СМЕТКИ (SCHEDULES/QUANTITIES). По същество те също “изобразяват” модела чрез извеждане на списъци с участващите в изграждането му строителни компоненти и материали. Третата група обекти - ПОМОЩНИ БЕЛЕЖКИ (в текста понататък те ще бъдат наричани АНОТАЦИОННИ с оглед на по-голямата близост на този термин до оригинала на английски)- изцяло принадлежат към чертожната информация и техните графични параметри са зададени в окончателния им размер с които те се появяват върху чертожния лист. Те са напълно независими от мащабните параметри на изобразяването на модела. 2.4. Използвани файлови формати Когато започваме работа с един продукт е добре да се запознаем с информацията, която се създава и ползва от него. Как се записват данните които произвеждаме? Какви файлови формати можем да ползваме по време на работата с програмата? Възможно ли е програмата да обменя информация с други продукти и формати на информация? 2.4.1. Стандартни файлови формати на REVIT Файловите формати обикновено се разпознават по разширенията към имената им и за REVIT, те са както следва: .rvt – Това е разширението към името на основния файлов формат, в който се записва цялата информация за проекта създаван с REVIT. По подразбиране системата насочва създаваните нови файлове по пътя определен в диалоговия прозорец Options/ File Locations (Настройки/ Местоположение на файлове) от главното меню на REVIT. (Фиг.2.1.) Инсталирането на режим за работа в група изисква програмата да работи в мрежова среда и всички участници в проекта да имат контролиран достъп до общ сървър. При съвместна работа на група проектанти върху един проект, REVIT генерира множество файлове в по-сложна файлова структура. .rfa – Съдържа описанието на конкретна потребителска фамилия обекти приложими в програмата. С зареждането Методика на работа с програмата 19 Фиг.2.1. В полето Default path for user iles (Път за потребителските файлове) се определя пътя до папката за съхранение на проекти. на програмата се записват и различни потребителски фамилии обединени според предназначението си в отделни папки. Стандартното местоположение на автоматично заредените библиотеки е: C:\ProgramData\Autodesk\RAC 2012\Libraries При желание за промяната на местоположението на библиотеките следва да променим настройките в диалоговия прозорец Options/ File Locations (Настройки/ Местоположение на файлове) достъпен от главното меню на REVIT и от него да изберем бутона Places...(Местоположения) (Фиг.2.2.) Фиг.2.2. В табличен вид са посочени местоположенията на различните библиотеки с потребителски фамилии. Поради липсата на локализирани библиотеки на български език в стандартната инсталация на програмата е препоръчително да се заредят библиотеки от някоя от европейските дистрибуции на програмата. Ако предпочитате английски вариант можете да заредите библиотеките UK вместо US (Metric). .rte – Шаблонен (Темплетен) файл, които се зарежда при стартирането на програмата. Той съдържа всички описания на СИСТЕМНИ обекти, които са достъпни за използване със стартирането на REVIT. При стандартна инсталация шаблонните файлове се намират в: C:\ProgramData\Autodesk\RAC 2012\Templates Автоматичното указване кой шаблонен файл да се зарежда при стартиране става в диалоговия прозорец Options/ File Locations (Настройки/ Местоположение на файлове) Всички видове файлове създавани от REVIT са низходящо несъвместими. Поради това файл който е записан от по-горна версия на продукта НЕ може да бъде отварян и ползван в предходна - по-ниска. 20 REVIT Architecture 2012 достъпен от главното меню на REVIT (Фиг.2.1.) В полето Default template ile (Шаблонен чертеж по подразбиране) се определя името на началния шаблон за проект. .rft – Шаблонни файлове за започване на създаване на нова потребителска фамилия. Те са най-различни и съдържат онези стандартни данни и променливи, които задължително трябва да се съдържат в съответната фамилия. 2.4.2. Експортиране на информация Освен в неговите стандартни формати, посредством командата Export (Експортирай) от главното меню на REVIT (виж т.3.1.1), могат да бъдат създадени и други видове файлове. На първо място са възможностите за съхраняване на текущия проект или части от него в някой от широко разпространените файлови формати - .dwg и .dxf . Чрез тази команда могат да се генерират и файлове във формат .dgn характерен за продукта MicroStation на Bentley Systems, Inc. Последният CAD формат .sat (ACIS) съдържа описание на тримерния модел и се ползва от различни системи за моделиране. При желание да продължим фотореалистичната обработка на създавания модел може да се използва специалния формат .fbx. Той е предназначен за съхраняване на пълната тримерна информация с възможност за импортирането и в продукта 3D Studio Max. Манипулациите при изпълнението на командата за експорт е аналогична на тази за отпечатване която се разглежда в т. 7.7. Алтернативата на хартиения чертеж е форматът .dwf разработен от Autodesk Inc. Чрез него може да се съхрани двумерна или тримерна информация с високо качество, която се разглежда и разпечатва със специален безплатен продукт - Autodesk Design Review. Чрез този формат може да се осъществява двустранна обратна връзка - посредством бележки и допълнения върху чертежите или модела, направени от възложителя на проекта. Не на последно място по важност е възможността за извеждане на пълната информация за архитектурния модел във формат .ifc - съвременен опит за обмен на информация между специализирани системи в областта на архитектурното проектиране. МЕНЮТА И РАБОТНИ ЗОНИ • Главно меню на REVIT • Бутонно меню за бърз достъп • Лентовидни менюта • Ивица с опциите • Помощни команди • Основен работен прозорец • Навигационно меню • Куб за управление на проекциите • Свойства на текущия обект • Проектен навигатор (Браузер) • Управление на визуализацията в работния прозорец • Статусна ивица РАБОТНА СРЕДА • Координатна система и мерни единици • Настройка на помощните елементи • Настройки и ползване на помощна мрежа РАБОТНА ВИЗУАЛИЗАцИЯ НА МОДЕЛА • Избор на проекция • Методи на визуализиране на обектите • Обхват на визуализацията • Други параметри на визуализацията 3 ЕЛЕМЕНТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И РАБОТНА СРЕДА Елементи за управление и работна среда 21 22 REVIT Architecture 2012 3.1. Менюта и работни зони Програмата REVIT работи в стандартен прозорец, характерен за работата на програмните продукти в средата на операционните системи MS Windows Vista и Windows 7. (фиг.3.1.) Фиг.3.1. Общ изглед на работният прозорец на REVIT ARCHITECTURE 2012 Последното число в номерацията на следващите точки от раздела съответства на означението във фиг. 3.1. За управлението на системата се използват наложилите се вече лентовидни менюта (3). Чрез тях са достъпни всички команди и процедури. Въпреки стандартизираното им съдържание и брой, в момента на изпълнение на определени процедури по създаване или редактиране на почти всички обекти, се появява специализирано лентовидно меню в дясно с допълнителни командни възможности. Под лентовидните менюта се разполага ивицата с опциите на текущата команда (4).Специфичен компонент на управление в REVIT е Проектния навигатор (10), чрез който се избира каква проекция на модела да се визуализира в работното поле. Самият начин на визуализация на обектите може да бъде различен за всяко отделно работно поле и се управлява чрез поредица от бутони (11) разположени по долната му рамка. Там се намира и полето в което се определя мащабния фактор, който играе роля при отпечатването Елементи за управление и работна среда 23 на съответния изглед. Под долната рамка на работния прозорец на програмата се извеждат текущите съобщения и подсказки (12) свързани с активната команда. Новост в последните версии на програмата е появата в лявата част на екрана на диалогов прозорец в които са достъпни параметрите на текущия обект (9). Последователно ще бъдат разгледани всички компоненти на управлението на програмата, като по-подробно ще бъдат обяснени тези, които са специфични за REVIT. 3.1.1. Главно меню на REVIT Главното меню на приложението според принципите на MS Windows VISTA или Windows 7 съдържа основните входно-изходни команди. И в REVIT те са организирани в подменюта, чрез които се получава достъп до специфичен начин на използване на съответната команда. Фиг.3.2. Разгънат вид на главното меню на REVIT New Нов При директен избор на командата се отваря диалогов прозорец за потвърждаване на стандартния шаблонен чертеж (Template). Ако вместо това бъде отворено подменюто може да се осъществи избор на типа на бъдещия файл - Нов проект (Project), Нова фамилия (Family), Нов кон- REVIT Architecture 2012 24 цептуален обем (Conceptual Mass), Нов шаблонен файл за рамка и таблица на чертеж (Title Block) или Нов графичен чертожен символ (Annotation Symbol) Open Отвори При стартирането на командата се отваря стандартния прозорец на операционната система за избор на файл. В прозореца за избор се извеждат всички типове файлове, които могат да бъдат отворени и обработени с програмата. При отваряне на подменюто може да се укаже предварително какъв тип файл ще бъде отварян - Проект (Project), Компонент от фамилия (Family), Произволен файл създаден от REVIT (Revit File), Файл съдържащ компонент от общите библиотеки на Autodesk с формат ADSK (Building Component), Файл в стандартния формат за описания на сгради IFC (IFC) или да се отвори диалоговия прозорец за входно изходните настройки на формат IFC (IFC Option). Save Запази Изпълнението на командата води директно до записване на текущото състояние на създавания модел под текущото име на файла. Ако досега не е изпълнявана тази команда, ще се появи стандартния прозорец на операционната система за определяне на името на записвания файл. Save As Запази като Командата дава възможност текущия проект да се запише във файл с различно име или различно местоположение във файловата система. Това се осъществява отново чрез стандартния прозорец на операционната система за запис на файл, като той запазва типа си (т.е. и разширението към името си). Export Експортирай Чрез тази команда се получава достъп до различни възможности за записване на създавания чрез REVIT проект в друг файлов формат. Подробности за възможностите за експортиране на информация (виж т. 2.4.2.) Publish Публикувай Чрез тази команда и появяващото се подменю се дават шест възможности за публикуване на информация от текущия проект в различни файлови формати посредством системите за споделяне на информация в ИНТЕРНЕТ среда – Autodesk Buzzsaw или Autodesk Seek. Елементи за управление и работна среда Print Отпечатай Това е командата за отпечатване на работно копие на някой от погледите или за окончателното разпечатване на оформените с програмата чертежи. Подробности за управлението на този процес ще бъдат разгледани в 7.7. Licensing Лицензиране Освен информация за текущото състояние на лиценза на програмата оттук могат да се извършат манипулации за временно наемане на лиценз. Това се налага при ползване на мрежови лиценз, когато за известен период от време няма да имаме достъп до лицензионния сървър. Close Затвори Чрез изпълнението на тази команда се затваря текущия проект и съответно ВСИЧКИ прозорци с негови изгледи. При това действие програмата ще изведе и стандартния прозорец с подкана да запазим последните промени. (Виж Exit Revit по-долу) Recent Documents Последни Документи Под този надпис в дясната част на главното меню излиза списък на последните файлове, които са отваряни с програмата. При желание да отворим някой от тях следва да се избере името му и да се кликне с левия бутон на мишката. В долния край на главното меню са разположени два бутона: Options Настройки Този бутон дава достъп до диалоговия прозорец за управление на генералните настройки и конфигурирането на програмата. Някой от тях ще бъдат коментирани в съответните глави на ръководството по-нататък. Exit Revit Напусни REVIT Чрез този бутон се приключва работата с REVIT. Преди да затвори прозорците с погледи от всички отворени файлове програмата ще ни подканя да запазим направените промени Do you want to save changes to ……(Желаете ли да съхраните промените в...). Тук можем да потвърдим записа на промените Yes (Да), да се откажем от запазването им – No (Не) или да прекъснем затварянето на REVIT чрез Cancel (Прекрати). 25 REVIT Architecture 2012 26 3.1.2. Бутонно меню за бърз достъп В дясно от главното меню е разположено бутонното меню за бърз достъп. В стандартната инсталация чрез него могат да се активират следните често използвани команди: • Отвори, • Запази, • Синхронизирай с централния модел, • Отмени предишната команда, • Върни отменената команда; • Измери дължина (или измери обект), • Котиране, • Въведи етикет на категорията, • Въведи текст, • 3D аксонометричен поглед, (или Въведи камера или Генерирай път на камера за анимация), • Разрезна линия, • Контрол на дебелините на линиите, • Затвори всички неактивни прозорци с погледи, • Превключи към друг прозорец. В края на това меню се намира бутон, чрез който се извежда диалогов прозорец за включване и изключване на елементи от бързото меню. Стандартно първата команда – Нов проект обикновено не е включена в бързото меню, но от тук това може да се промени. 3.1.3. Лентовидни менюта Чрез този нов тип менюта могат да бъдат намерени и стартирани, както и при повечето програмни продукти под управлението на MS Windows Vista и Windows 7, основните команди и процедури на REVIT. Home Основно Това меню съдържа всички команди за създаване на основните елементи на сградата, обединени в сектора Build (Изгради), за създаване на комуникационните елементи на сградата Circulation (Циркулация), за допълнителни тек- Елементи за управление и работна среда стови и линейни обекти в модела Model (Модел), за създаване на отвори в различни компоненти Opening (Отвор), за добавяне на основните елементи за управление на модела – нива и координационни оси - Datum (Управление), за описване на помещения и зони Room & Area (Стая & Площ) и за генериране и управление на работни равнини – Work Planes (Работни Равнини). Insert Вмъкване Чрез това меню се получава достъп до команди за вмъкване в модела на информация и обекти създадени и в други файлови формати. Чрез сектора Link (Връзка) се прави връзка с външни файлове, информация от които може да се използва в текущия проект. Сектора Import (Импортирай) дава възможност за цялостно вмъкване на информацията в модела, Load from Library (Зареди от библиотека) съдържа команди за зареждане на допълнителна библиотека на REVIT, а чрез последният сектор Autodesk Seek (Търси в Autodesk) се прави връзка със специален ИНТЕРНЕТ портал поддържан от фирмата Autodesk Inc. за обмен на елементи между всички нейни програми. Annotate Анотации В това меню са стандартните команди за оразмеряване, детайлиране или добавяне на символна и текстова информация към модела на сградата. В първият сектор Dimensions (Котировки) са достъпни всички видове команди за въвеждане на коти. Секторът Detail (Детайли) дава възможност за добавяне на двумерни графични изображения в някои специфични погледи от модела. Text (Текст) съдържа командите за изписване и редактиране на текстове. Последните два сектора - Tag (Етикети) и Symbol (Символи) предоставят възможности за добавяне на допълнителни графични означения за поясняване на създаваните чрез програмата чертежи. 27 REVIT Architecture 2012 28 Analyze Анализи Това е ново меню за REVIT 2012. Чрез него се стартират три процедури свързани с енергиен анализ на концептуален модел на проектираната сграда. Основните принципи и възможности на анализа ще се разгледат в т. 9.6. Structure Конструкция В това меню са предвидени команди, чрез които се добавят конструктивни елементи на сградата – колони, греди, плочи и подови конструкции чрез едноименния сектор Structure (Конструкция). В сектора Foundation (Основи) се залагат компонентите за изграждане на основите. В края на това меню още веднъж имате достъп и до познатия вече сектор Datum (Управление) за добавяне на елементите за управление на модела – нива и координационни оси. Massing & Site Моделиране & Ситуация Чрез първите два сектора в това меню се стартират командите свързани с обемно-пространственото концептуално моделиране на сграда. Секторът Conceptual Mass (Концептуален обем) съдържа командите, чрез които се стартира процесът за изграждане на обеми. Тези процедури са разгледани по-подробно в раздел 9. Сектор Model by Face (Моделиране по повърхност) дава възможност за превръщане на повърхности от обемни елементи в стени, подови конструкции, покриви или структурни остъклявания. Останалите два сектора – Model Site (Моделиране на околната среда) и Modify Site (Редактиране на околната среда) съдържат командните процедури за създаване и оформяне на терена и елементи свързани с околната среда и ситуацията на сградата. Елементи за управление и работна среда Collaborate 29 Сътрудничество Това меню съдържа командите свързани с възможностите за колективна работа върху един и същи обект. Първите два сектора – Worksets (Работни набори) и Synchronize (Синхронизация) се отнасят за едновременната работа от няколко работни места върху един и същ архитектурен проект. Третия сектор - Coordinate (Координиране) дава възможност за осъществяване на контрол и взаимовръзка с другите специалисти разработващи останалите части на проекта на сградата – Конструктивната, Електро- и ВиК инсталации и др. View Визуализация Менюто дава достъп до командите и процедурите сръзани с визуализацията на изграждания модел. В сектора Graphics (Графика) са обединени командите, свързани с начина на изобразяване на модела или на неговите части в различните изгледи – планове, фасади, разрези или тримерни проекции, както и бутона за стартиране на процедурата за настройки и създаване на фотореалистично изображение. Секторът Create (Създаване) позволява генерирането на нови погледи в план, изгледи или аксонометрични и перспективни проекции през окуляра на камера, както и генерирането на легенди, спецификации и т.н. Секторът Sheet Composition (Композиране на чертеж) съдържа команди и процедури за настройването на чертожните листа и подготовката на проекта за отпечатване върху хартия. Последният сектор Windows (Прозорци) се грижи за начина на подреждане и организиране върху екрана на активните прозорци за наблюдение на модела. Всъщност най-често ползваните от тях – Close Hidden Windows (Затвори всички неактивни прозорци с погледи) и Switch Windows (Превключи към друг прозорец)- могат да бъдат активирани и от Бутонното меню за бърз достъп. (виж т.3.1.2.) В края на този сектор е и бутона User Interface (Потребителски интерфейс), чрез който могат да бъдат включвани и изключвани или настройвани елементите на управлението на програмата. Ако по време на работа с продукта ви „изчезне“ елемент на управлението му - View/ User Interface (Визуализация/Потребителски интерфейс) ще ви помогне да го възстановите REVIT Architecture 2012 30 Manage Управление Това меню обединява всички видове настройки, свързани с функционирането на програмата, като се започне от текущите мерни единици и се стигне до материалните характеристики, свързани с тримерната фотореалистична визуализация на модела. Секторът Settings (Настройки) съдържа най-често използваните от тях. Project Location (Местоположение на проекта) е секторът, чрез който можем да определим точната му локация в пространството. Секторът Design Options (Варианти на проекта) дава възможности за генериране на вариантни решения на модела в рамките на същия проект. Секторът Manage Project (Управление на проекта) всъщност дава достъп до управление на евентуалните прикачени към него външни файлове с векторна или растерна графика. Секторът Phasing (Фази) дава възможност за определяне на строителната фаза на отделни елементи в проекта. Inquiry (Проучване) е сектор с команди за търсене на обекти по идентификационните им номера и дава достъп да списък с предупреждения за откритите дефекти или несъответствия в модела. Последният сектор в това меню е Macros (Макроси) и служи за управление на поредици от команди генерирани в програмата. Modify Промени Съдържанието на ивичното меню Modify (Промени) е изключително динамично. То се променя в зависимост от избрания в момента елемент от модела. Все пак в първата му част командите са относително постоянни. Секторът Properties (Свойства) съдържа два бутона, като долният служи за включване/изключване на едноименният прозорец разположен стандартно в лявата част на екрана. Секторът Clipboard (Буфер) съдържа познатите команди за копиране на избраните обекти в буфера на операционната система или вмъкване на съдържанието му някъде в модела. Секторите Geometry (Геометрия) и Modify (Промени) съдържат основните команди за редактиране, които Елементи за управление и работна среда подробно ще бъдат разгледани в раздел 5. Секторът View (Поглед) съдържа няколко команди свързани с начина на изобразяване на избрания обект. Секторът Measure (Измери) съдържа двете команди за измерване на разстояния или обекти. Те са достъпни и от Бързото бутонно меню. (виж т.3.1.2.) Последният стандартен сектор Create (Създава) управлява процеса на създаване на групи от обекти. При зареждане на добавки или допълнителни модули към основната програма е възможно да се появи и едно допълнително лентовидно меню - Ad Ins (Добавки). В настоящото ръководство, когато се цитира достъп до дадена команда, ще се използва последователността: Ивично Меню/Сектор/Команда/Подкоманда изписани на английски с последващ превод на български заграден в скоби. 3.1.4. Ивица с опциите Това е най-динамичният елемент на интерфейса на програмата REVIT. Той се променя непрекъснато и зависи изцяло от активната команда. Тук са достъпни основните параметри свързани със създаването на нов обект или възможности за промяна на настройките свързани с използваната в момента команда за редактиране. 3.1.5. Помощни команди Това също е стандартно меню за достъп до помощната информация за програмата, при продукти под управлението на MS Windows Vista и Windows 7. Чрез него се достига до различни информационни компоненти, достъпни чрез Интернет или до учебни помагала. Новото в тези версия на REVIT е, че помощната информация е организирана в Интернет среда по подобие на популярната многоезична енциклопедия WIKIPEDIA. Тя се нарича WikiHelp и се развива и допълва постоянно от потребителите на програмата. Цялата информация е предимно на английски език, но части от нея могат да бъдат разгледани и на още осем европейски езика, без български за съжаление. 31 REVIT Architecture 2012 32 3.1.6. Основен работен прозорец Естествено най-голямата част от екрана е заета от работната зона. В нея се визуализира модела и се извършват всички възможни за текущата проекция операции. По-принцип в програмата е прието използването на светъл (бял) фон за работната зона. Промени в настройките могат да бъдат направени чрез диалоговия прозорец Options (Настройки) от главното меню на REVIT. 3.1.7. Навигационно меню От това меню се стартират стандартните команди за управление на обхвата на визуализацията в текущия работен прозорец. Достъпните елементи за управление са два – Командата Zoom (Лупа) и инструментът появил се преди няколко години Steering Wheel (Командно колело). Последният има два различни варианта в зависимост от това дали проекцията е двумерна или тримерна. Основните манипулации с него са описани в точка 3.3.1. 3.1.8. Куб за управление на проекциите Този куб може да бъде използван за промяна на направлението на тримерните аксонометрични проекции. Чрез избор на маркираните върху куба върхове, ръбове и страни се генерира поглед от съответното направление. При такъв избор на посоката на проекцията трябва да се има предвид, че зрителния лъч сключва винаги ъгъл от 45 градуса с основните равнини. При кликване някъде върху куба и задържане на левия бутон на мишката е възможно извършването на свободно въртене и определяне на произволно направление на зрителния лъч. 3.1.9. Свойства на текущия обект Чрез диалоговия прозорец Properties (Свойства) могат да бъдат променяни текущите параметри на обекта, който въвеждаме в модела. В зависимост от конкретната категория от тук се получава достъп до различни данни за него. При стандартната конфигурация на системата диалоговият прозорец се намира в горната лява част на екрана. Той може да се включва и изключва от лентовидното меню чрез Modify/ Properties/ Properties (Промени/ Свойства/ Свойства). Подробности в променящото се съдържание на този елемент на управлението на програмата ще бъдат подробно коментирани в онези части на настоящето ръководство, в които се описват съответните елементи на сградата. Елементи за управление и работна среда 33 3.1.10. Проектен навигатор (Браузер) Чрез Project Browser (Проектен навигатор) се осигурява достъп до всички изгледи на проектираната сграда, генерирани в проекта, както и до заредените в програмната среда фамилии с елементи и групи. На първо място тук е списъкът на плановете – на етажите (Floor Plans) и софити на таваните (Ceiling Plans), организирани по предварително определените в модела нива (Levels). В отделен списък са погледите към фасадите (Elevations). Ако са определени местата на вертикалните разрези (Sections) или вече са дефинирани спецификации или количествени сметки (Schedules/ Quantities), то техните имена ще се появят в съответните списъци. За отпечатване на чертежите на хартиен носител могат да се оформят и комбинират различни чертожни листа (Sheets). Достъпът до тях също може да се осъществи от проектния навигатор, като се избере името на желания чертожен лист. Подробности за създаването и управлението на изгледите са разгледани в глава 6. 3.1.11. Управление на визуализацията работния прозорец в Чрез поредицата от бутони разположени в долния ляв край на рамката на работния прозорец, могат да се променят различни параметри свързани с визуализацията на модела на сградата. Те ще бъдат подробно разяснени в т. 3.3. по-долу. 3.1.12. Статусна ивица В лявата част на Статусната ивица се появяват подсказки и съобщения свързани с текущо изпълняваната команда. В средата се намират две диалогови полета свързани с възможностите за групова работа върху един и същи модел. В дясно е разположена икона за активиране на филтъра за избор, като до него се изписва броя на избраните в момента обекти. (виж т. 5.1.2.) REVIT Architecture 2012 34 3.2. Работна среда 3.2.1. Координатна система и мерни единици В REVIT се използва стандартна дясноориентирана координатна система. По време на създаването на модела потребителят не вижда и не ползва директно координатните оси X, Y и Z. Като направления в план се използват световните посоки – изток надясно (направлението на ос Х на координатната система), север нагоре (направлението на ос Y на координатната система), запад наляво и юг надолу. Посоката на оста Z е по направлението на височината на сградата. фиг.3.3. Диалогов прозорец за промяна на мерните единици в проекта Текущите мерни единици могат да бъдат променяни чрез диалоговите прозорци достъпни от Manage/Settings/ Project Units. (Управление/ Настройки/ Проектни единици)(фиг.3.3.). В него, независимо една от друга, се определят мерните единици за въвеждане на Дължини (Length), Площи (Area), Обеми (Volume), Ъгли (Angle), Наклони (Slope) и Валута (Currency). Форматът на избраната от този диалогов прозорец мерна единица се определя чрез избор от специален допълнителен прозорец (Format). Освен мерната единица (Units), тук може да се определи и точността на показването и (Rounding) и да се включи и изписването на съответния стандартен символ или съкращение. (Unit Symbol) Следва да се обърне внимание на начините за измерване на Наклони (Slope) в едноименното диалогово поле. Това става чрез проценти (Percentage), Елементи за управление и работна среда 35 чрез Десетичен ъгъл (Decimal degree), чрез определяне на надвишението на един метър (Rise/1000) или чрез други отношения. При необходимост може де се смени и подразбиращия се символ за десетична дроб (Decimal symbol), чрез избор от съответното поле – Точка (Point) или Запетая (Comma). 3.2.2. Настройка на помощните елементи По време на създаването на нови обекти или редактирането на вече съществуващи, автоматично се използват няколко режима за привързване. Настройването им се осъществява от диалогов прозорец извеждан чрез Manage/ Settings/ Snaps. (Управление/ Настройки/ Привързване) (Фиг.3.4.). Фиг.3.4. Диалогов прозорец за настройка на режимите на привързване При изчертаване на линейни обекти програмата, показва текущата дължина на обекта или разстоянието до найблизкия съседен елемент. Тези размери се визуализират със стъпка кратна на 100, 10, 2 или 0.5 мерни единици в зависимост от големината на изображението на екрана. По аналогичен начин се показват и големините на ъглите при REVIT Architecture 2012 36 създаване на дъговидни елементи. Стъпката на привързване в този случай е 90, 45, 15, 5 или 1 градуса. И двете поредици могат да бъдат свободно редактирани чрез добавяне или изтриване на някоя от посочените стойности. Чрез клавиша за табула- ция TAB се избират алтернативните възможности за привързване. Механизмите за привързване към характерни точки от вече съществуващи обекти също са включени автоматично. В REVIT е възможно привързването към крайни (Endpoint)(SE), средни (Midpoint)(SM) и пресечни (Intersections)(SI) точки на линейни и дъгови обекти. Допустимо е прихващането на най-близката точка от даден обект (Nearest)(SN) или до точките от мрежата на работната равнина (Work Plane Grid)(SW). При елемент от сградата с дъговидна или кръгла форма е възможно прихващане на точката на центъра (Center)(SC) или на квадрантна точка (Quadrants)(SQ). В програмата се поддържа възможността за изчертаване на обект, който е перпендикулярен (Perpendicular)(SP) или тангиращ (Tangent) (ST), към друг съществуващ обект чрез прихващане на съответна характерна точка. Стандартно всички тези режими са включени по подразбиране. Ако в определен момент желаем да използваме точно определен режим на привързване, следва да го активираме с изписаната в диалоговия прозорец двубуквена комбинация. Изключването на автоматичния режим на прихващане се осъществява при избор на полето Snaps Off (SO) (Прихващане изключено). Режимът на прихващане винаги търси най-близките възможни обекти. Това може да бъде изключено чрез опцията Snap to Remote Objects (SR) (Прихвани отдалечени обекти) . Ако в близост се намират няколко различни типа характерни точки, чрез натискане на клавиша за табулация (TAB) се преминава последователно през тях. Клавишът за табулация се използва и при други ситуации на избор от алтернативни възможности. Задържането на клавиша за главни букви (SHIFT) включва ортогонален режим на работа и новосъздавания обект става строго хоризонтален или вертикален. 3.2.3. Настройки мрежа и ползване на помощна В работното поле може да бъде визуализирана видима помощна мрежа в работната равнина (Work Plane). Управлението на видимостта и настройките на тази мрежа се осъществяват чрез командите в подменю Home/ Work Plane (Основно/Работна равнина). Чрез командата Show (Покажи), може да бъде включена или изключена види- Елементи за управление и работна среда мостта на помощната мрежа. (фиг.3.5.). Когато тя е видима, се осъществява и привързване към точките от автоматично генерираната мрежа. При състояние на избор на помощната мрежа, от панела с параметрите и от полето Work Plane Grid (Мрежа на помощната равнина) може да се промени стъпката и.(фиг.3.6.) След промяна на стойността в съответното поле се натиска и бутона Apply (Приложи). 37 Фиг. 3.5. При активна помощна мрежа работните инструменти могат да се привързват към точките и Фиг.3.6. Възможност за промяна на стъпката на помощната мрежа в работната равнина 38 REVIT Architecture 2012 Фиг.3.7. Диалогов прозорец за избор на нова работна равнина Нова работна равнина се избира след активиране на командата Home/ Work Plane/ Set (Основно/ Работна равнина/ Настрой). С помощта на диалоговия прозорец (фиг.3.7.) тя може да бъде избрана от предлаганото списъчно поле чрез името и (Name). Посочването на произволна плоскост от модела (Pick a Plane) или вече изчертан линеен обект (Pick a line and use the work plane it was sketched in) също могат да бъдат използвани за определяне на работна равнина. Във втория случай ще се активира равнината в която е създаден посочения линеен обект. Фиг.3.8. Допълнителен работен прозорец за ортогонална визуализация на работната равнина активирана чрез бутона Viewer (Наблюдател) Елементи за управление и работна среда 39 Ако посочим равнина от обект на модела след избор на Pick a Plane (Посочи равнина), тя ще се превърне в работна повърхност. Визуализацията на текущата работна равнина освен с показаната по-горе команда Home/ Work Plane/ Show (Основно/ Работна равнина/ Покажи), може да се осъществи и в допълнително изскачащ работен прозорец. Това се осъществява при активиране на бутона Viewer (Наблюдател) от същата секция на основното меню. (фиг.3.8.) В този прозорец могат да се извършват и съответни чертожни операции при използване на всички помощни възможности за работа в ортогонална проекция. 3.3. Работна визуализация на модела По време на създаването на тримерния модел на проектираната сграда той може да бъде наблюдаван в различни работни прозорци (Viewports). Управлението на тези изображения е важно за ефективността на работата ви по създаването и промяната на самия модел. Процесът на визуализация ще бъде разгледан в няколко основни аспекта: избор на проекция, начин на визуализиране на обектите, обхват на визуализацията и др. 3.3.1. Избор на проекция В REVIT проекцията е предопределена от избора направен в Project Browser (Проектния навигатор) (Виж.3.1.7.). Когато бъде избран поглед на плана на някои от етажите, на изглед или разрез, програмата генерира паралелна проекция. Тя е перпендикулярна на съответната равнина при спязване на определени условия за разрязване на Фиг.3.9. Активиране на функцията Орбита (Orbit) от инструмента Командно колело (Steering Wheel) 40 REVIT Architecture 2012 обектите и фиксирана дълбочина на изгледа. Тези данни се определят чрез параметрите на съответния изглед – в план (Системна фамилия – Floor plan), фасада (Системна фамилия – Elevation) или софит (Системна фамилия – Ceiling plan). След изпълнението на всяка от функциите на Steering Wheel (Командно колело), то се появява отново. Изключването му става или чрез еднократно натискане на клавиша ESC от клавиатурата или чрез малкия знак х в горния му десен ъгъл. При избор на полето – 3D – на Project Browser (Проектния навигатор) се дава възможност за определяне на аксонометричен или перспективен поглед. По подразбиране програмата генерира аксонометрия. Направлението на основния зрителен лъч се определя чрез инструмента – Steering Wheel / Orbit (Командно колело / Орбита) (фиг.3.9.). С този инструмент могат да се стартират и функциите за уголемяване или намаляване на изображението (Zoom), за преместване на изображението (Pan), за връщане към предишен кадър (Rewind). Всички тези функции се стартират, като се постави курсора на мишката върху съответния сектор докато той промени цвета си и се натисне и задържи левия клавиш на мишката. Функцията работи докато клавишът остане натиснат. Освобождаването му прекратява изпълнението, и при това отново се появява Steering Wheel (Командно колело). Във вътрешния кръг се намират още четири команди. Първата от тях е Center (Преместване на центъра на изображението). Тя е полезна и във връзка с това, че посочената точка става и център на въртене, около който се върти зрителния лъч при изпълнение на функцията Orbit (Орбита). Функцията Look (Погледни) също води до завъртане Фиг. 3.10. Работен момент от изпълнение на функцията Погледни (Look) Елементи за управление и работна среда 41 на зрителния лъч, но този път без да се променя точката на наблюдателя. (Фиг. 3.10.) В този режим на работа хоризонтално преместване на наблюдателя е възможно чрез клавишите със стрелки от клавиатурата. Функцията Up/ Down (Нагоре/Надолу) дава възможност за преместване Фиг. 3.11. Момент от изпълнението на функцията Разходка (Walk) на точката на наблюдение в двете указани посоки. При изпълнение на функцията Walk (Разходка), чрез движение на мишката, се осъществява както преместване на точката на наблюдателя, така и промяна на посоката на зрителния лъч. (Фиг.3.11.) По този начин се получава илюзията за разходка из модела на сградата. Тази функция може да бъде активирана само в перспективно изображение. Определянето на перспективна проекция е възможно единствено чрез въвеждането на обект – Camera (Камера) Фиг.3.12. Меню за поставяне на нова камера и работен момент от процеса. 42 REVIT Architecture 2012 от лентовидно меню View/ Create/ 3D View/ Camera. (Визуализация/ Създаване/ 3D поглед/ Камера). Камерата се въвежда обикновено при активен изглед в план и чрез подходящото и преместване и насочване се получава желания перспективен поглед към сградата (фиг.3.12.). В проектния навигатор ще се появи нов елемент съдържащ името на този поглед. Действието е възможно и от бутона 3DView (3D аксонометричен поглед) от бутонното меню за бърз достъп. (Виж 3.1.2.) 3.3.2. Методи на визуализиране на обектите В REVIT са възможни пет основни метода на визуализация достъпни от менюто поместено в долната рамка на работния прозорец. Те са – пълна видимост на ръбовете на Фиг.3.13. Визуализация с пълна видимост на линиите. Фиг.3.14. Визуализация със скриване на невидимите линии Елементи за управление и работна среда 43 Фиг.3.15. Визуализация с оцветяване на повърхностите и отчитане на собствените сенки Фиг.3.16. Визуализация с оцветяване на повърхностите без отчитане на собствените сенки Фиг.3.17. Реалистична визуализация 44 REVIT Architecture 2012 обектите (Wireframe) (фиг.3.13.), изглед със скриване на невидимите линии (Hidden Line) (фиг.3.14.), визуализация с оцветяване на повърхностите (Shading) (фиг.3.15.), визуализация с непроменени цветове и без собствени сенки (Consistent Colors) (фиг.3.16) и реалистична визуализация (Realistic) (фиг.3.17.). Пълните възможности за настройка и превключване на режимите за визуализация са достъпни от диалоговия прозорец Graphic Display Options….(Опции на графичното изображение) (фиг.3.18.). Освен основните начини на изобразяване на обектите коментирани по-горе, достъпни от списъка Surfaces (Повърхнини), оттук може да се превключи видимостта на ръбовете на обекта чрез Show Edges (Покажи ръбовете), или да се зададе полупрозрачност на всички плътни елементи на обекта чрез Ghost Surfaces (Полупрозрачни плоскости). (фиг.3.19.) Независимо от параметрите на начина на визуализация в фиг.3.18. Възможности за настройка на режимите за визуализация фиг.3.19. Реалистично изображение с полупрозрачност на плътните плоскости долната част на диалоговият прозорец има възможност за активиране на фон на изображението Background (Фон). (фиг.3.20.) По подразбиране той може да е монохромен с преливане на цветовете на небето (Gradient). По-подробните възможности за манипулиране на фона на тримерните изображения ще бъдат третирани в раздел 8. При всички методи на визуализация, с изключение на пълна видимост на ръбовете на обектите (Wireframe), може Елементи за управление и работна среда 45 фиг.3.20. Изображение със скриване на невидимите линии и преливащ фон да бъде включван и изключван процеса на генериране на хвърлени сенки. (фиг.3.21.) Освен чрез опцията Shadows (Сенки) на диалоговия прозорец с общи настройки на изображението (фиг.3.18.), те могат да бъдат активирани или деактивирани чрез специален бутон от ивицата за упра- фиг.3.21. Реалистично изображение с активирани хвърлени сенки и бутона за включване и изключване вление на визуализацията в работния прозорец. Той има само две възможни състояния и се превключва чрез просто „кликване“ с мишката. (фиг.3.21.) Генерирането на сенки изисква и контролирането на позицията на слънцето. Това може да се извърши от специалния диалогов прозорец Sun Settings (Настройки на слънцето), (фиг.3.22.) достъпен както от диалоговото поле Graphic Display Options….(Опции на графичното изображение) (фиг.3.18.) така и от бутона за визуализацията на слънчевата орбита. От него може да се избере характерен ден от годината (Равноденствие, Слънцестое- 46 фиг.3.22. Управление на параметри на сенките и направлението на слънчевите лъчи REVIT Architecture 2012 не ) или да се зададе конкретна дата и час за които програмата да изчисли двата ъгъла определящи посоката на слънчевите лъчи. Целесъобразен е и изборът на посока на слънцето, която се изчислява спрямо позицията на наблюдателя (Слънце горе в дясно), така при промяната на посоката на погледа не се рискува наблюдаваната страна на сградата да е в сянка. От бутоните за управление на визуализацията в работното поле може да се активира и специална схема показваща движението на слънцето. Подробно обяснение на възможностите за управление на слънцето ще бъде направено в раздел 8. Фиг.3.23. Двумерния вариант на Steering Wheel (Командно колело) Елементи за управление и работна среда 3.3.3. Обхват на визуализацията. Определянето на зоната от обекта, която да се изобразява в работния прозорец, се осъществява чрез две команди – Zoom (Лупа) и Pan (Преместване), достъпни от Навигационното меню (Виж т. 3.1.7). Най-лесно те се стартират от Steering Wheel (Командно колело). В раздел 3.3.1. по-горе бе представено действието му в работен прозорец с тримерно изображение. При активирането му в двумерно изображение на модела, то съдържа само три команди - функциите Zoom (Лупа) за уголемяване или намаляване на изображението, Pan (Преместване) за преместване на изображението, Rewind (Превърти назад) за връщане към предишен кадър. (фиг.3.23.) При активен инструмент Zoom (Лупа), влаченето на мишката с натиснат ляв бутон при движение надолу предизвиква увеличаване на изображението, а при движение нагоре намаляването му. Функцията Pan (Преместване) дава възможност за разглеждане на съседен участък от изображението без промяна на големината му. След активирането и курсорът приема изображението на малка длан и движението му при задържан ляв клавиш на мишката води до преместване на погледа в посоката съответстваща на движението му. 3.3.4. 47 Други параметри на визуализацията Чрез командните бутони (виж 3.1.11.) разположени в долния ляв край на рамката на прозореца за визуализация на сградата могат да се променят и други параметри. Освен смяната на типа на визуализацията и включването на хвърлените сенки, разгледани по-горе, чрез тези команди се променя типа на изобразяването на компонентите свързано с мащаба и желаната степен на подробности, могат да се променят границите на обхвата на визуализацията или да се скриват или изолират отделни обекти или цели категории от тях, както и да се заключват параметрите на тримерната проекция. Мащаб на изображението Промяната на мащаба на изображението на съответния прозорец за визуализация води до промяна на съотношението между големините на елементите чрез които се изгражда проектираната сграда и елементите свързани с чисто чертожна информация – маркери за разрези, етикети на прозорци и врати, параметри на котировки и др. подобни. Размерите на последните не се влияят от мащабния фактор и остават с точните си непроменени размери определени Завъртането на скрол-колелцето на мишката изпълнява увеличаване или намаляване на изображението на екрана (Zoom), а натискането му и влаченето на мишката предизвиква преместване на изображението (Pan). REVIT Architecture 2012 48 фиг.3.24. Изображение на врата при променен мащаб – 1:50, 1:100 и 1:200. чрез собствените им параметри. В същото време размерността на изобразяването на реалните елементи на сградата се променят съгласно мащабния фактор (фиг.3.24.). Ниво на детайлиране Промяната на Detail level (Ниво на детайлиране) зависи от вложените при създаването на библиотечните елементи параметри. Този параметър може да се променя в три степени – Coarse (Грубо), Medium (Средно) и Fine (Финно). Всеки един библиотечен елемент може да бъде създаден с различна степен на детайлиране, с включена или изключена щриховка и други параметри на изобразяване в зависимост от Detail level (Нивото на детайлиране) в текущия прозорец на изобразяването му. фиг.3.25. Изображение на фрагмент от врата при различни степени на детайлиране – Coarse (Грубо), Medium (Средно) и Fine (Финно) Фотореалистично изобразяване Ако в работния прозорец за наблюдение на модела е включена тримерна проекция, то между командните бутони ще се появи и възможност за стартиране на командния прозорец за настройка и стартиране на про- Елементи за управление и работна среда цеса за генериране на фотореалистично изображение. Виж Раздел 8. Обхват на погледа В зоната за управление на визуализацията в работното поле са достъпни и два командни бутона свързани с обхвата на текущия поглед. Първият от тях има две състояния. По подразбиране зоната за визуализация е неактивна (Do Not Crop View – Не ограничавай погледа). При натискане на бутона се активира действието на зоната (Crop View – Ограничи погледа) и се визуализира само тази част от модела, която попада в нея. Самата зона на обхвата на погледа е по подразбиране невидима. Чрез натискането на втория бутон може да се включи/ изключи визуализирането на зоната на обхвата на текущия поглед (Hide/Show Crop Region) с оглед нейната промяна чрез изместването на рамката. Заключване на погледа Тази нова възможност за управление се активира само в тримерни проекции. Чрез командата Save Orientation and Lock View (Съхрани направлението и Заключи погледа) се дава възможност за съхраняване на направлението на аксонометричната проекция и задаване на име на погледа. При активирането на този поглед в последствие се подтиска възможността да променяме направлението на зрителния лъч, а върху бутона се появява символ на катинар. При изпълнение на командата Unlock View (Отключи погледа) се възстановяват възможностите за промяна. Системата запомня първоначално записаното направление на проекцията и чрез командата Restore Orientation and Lock View (Възстанови направлението и Заключи погледа) е възможно възстановяването на предходната проекция. Когато погледът е отключен винаги е възможно да се съхрани и блокира ново направление на проекционния лъч чрез повторно изпълнение на Save Orientation and Lock View (Съхрани направлението и Заключи погледа). 49 REVIT Architecture 2012 50 Скриване на обект Предпоследният в дясно бутон в долния край на рамката на прозореца за визуализация на тримерния модел дава възможности за временно скриване на избрания обект Hide Object (Скрий обект) или на всички подобни обекти Hide Category (Скрий категория). Алтернативно в това меню е предвидена и точно обратната възможност – видим да остане само избрания обект Isolate Object (Изолирай обект) или всички от същата категория Isolate Category (Изолирай категорията). При активност на някой от тези два режима на визуализация бутонът се оцветява в зелено, като около текущия прозорец за визуализация се очертава рамка в същия цвят. Изключването на съответния режим се извършва с най-горната команда в менюто Reset Temporary Hide/Isolate (Възстанови временното скриване/изолиране), с което се възстановява нормалния начин на визуализация на всички обекти. Скриването или изолирането на избраните обекти може да остане и постоянно, ако вместо деактивирането на този режим бъде избрана командата Apply Hide/Isolate to View (Приложи скриването/изолирането към погледа). Покажи всички скрити обекти Чрез последният бутон в рамката на прозореца се дава възможност за визуализация на всички обекти в модела. При натискането му Reveal Hidden Elements (Покажи всички елементи) се визуализират всички обекти в модела, като самият бутон и рамката около прозореца за визуализация се оцветяват в червено. Тази функция се използва когато в модела има постоянно скрити обекти. Визуализирането им позволява избора им и възстановяване на видимостта им чрез командата Modify/ Reveal Hidden Elements/ Unhide Element (Промени/ Покажи всички скрити елементи/ Възстанови видимостта на елемент). СРЕДА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА МОДЕЛА • Данни за етажите - Нива (Levels) • Задаване на координационни линии за разполагане на основните обекти СТЕНИ (WALLS) • Избор на тип и размери на стената • Възможности за въвеждане на стена • Корекция на данните за стена • Промяна на привързването на стена във височина • Промяна на контура на стена при страничен изглед • Стандартни фамилии Стени ВРАТИ И ПРОЗОРцИ (DOORS - WINDOWS) • Позициониране на врата или прозорец • Промяна на параметрите на врата или прозорец ПОДОВИ КОНСТРУКцИИ (ПЛОЧИ) (FLOORS) • Създаване на нова подова конструкция • Копиране на подова конструкция от едно към друго ниво • Създаване на отвори в подова конструкция • Наклонени или нагънати подови конструкции ПОКРИВИ (ROOFS) • Генериране на покрив чрез описване на контура на стрехата • Изграждане на покрив чрез екструзия (изтегляне) • Оформяне на контур на покрив с челни дъски • Поставяне на улуци • Създаване на плосък покрив СТЪЛБИ (STAIRS) • Основни параметри на стълбите • Параметри на стълбата, зависими от типа и • Построяване на двураменна стълба • Рампи (Ramps) ПАРАПЕТИ (RAILINGS) • Автоматично генериране на парапет • Редактиране на парапет • Поставяне и редактиране на самостоятелен парапет ОСТЪКЛЕНИ СТЕНИ И СИСТЕМИ • Създаване на остъклени стени (Curtain Walls) • Редактиране на остъклени стени • Създаване на остъклени системи (Curtain Systems) 4 СЪЗДАВАНЕ НА МОДЕЛА Създаване на модела 51 REVIT Architecture 2012 52 4.1. Среда за изграждане на модела 4.1.1. Данни за етажите - Нива (Levels) Със стартирането на програмата се зарежда шаблонен чертеж. В него има определени няколко примерни нива за етажите. Те могат да бъдат допълнени или променени при активиране на подходящ страничен поглед към сградата. Фиг.4.1. Нивата в сградата са основен елемент за управление на височините на всички обекти. Чрез командата Level (Ниво) (фиг.4.1.), достъпна от лентовидно меню Home/Datum (Основно/ Управление), се стартира процедурата за въвеждане на ново ниво. Командата е достъпна само при активиране на страничен поглед или разрез от модела на сградата. Нивата служат за привързване на различните елементи на модела на сградата във височина. Първата стъпка е свързана с посочване на точка в лявата част на екрана, чрез която се определя разстоянието от най-близкото съседно ниво. Тази точка ще бъде и ляв край на линията, която показва местоположението на новото ниво (фиг.4.2.). Създаване на модела След посочването и, на десния край на линията на нивото се появява и подразбиращото се име и всички останали атрибути – символ за ниво и височина на нивото спрямо нулевата кота на сградата. Във всеки следващ момент от работата върху модела могат да бъдат променяни параметрите на нивата. Посочването на съответния атрибут – име на нивото, разстояние от най-близкото ниво или височината му спрямо кота нула – води до появата на текстово поле в което може да бъде изписана директно новата стойност (фиг.4.3.). 53 Фиг.4.2. Новото ниво се въвежда директно в страничен поглед към модела Фиг.4.3. Всички знаци на нива могат да се преместват едновременно Създаването на ново ниво в сградата води автоматично до генерирането на нови погледи към модела в секциите VIEWS – Floor plans (ПОГЛЕДИ - Планове) и VIEWS REVIT Architecture 2012 54 – Ceiling plans (ПОГЛЕДИ - Софити) в Project Browser (Проектен Навигатор). Погледите автоматично придобиват името на новото ниво. 4.1.2. Задаване на координационни линии за разполагане на основните обекти Между инструментите на Основното лентовидно меню Home/Datum (Основно/ Управление) се намира и командата Grid (Координационна ос), чрез която могат да бъдат въведени координационни оси. Последните служат за привързване на основни елементи от модела на сградата. Процедурата за въвеждане на нова координационна ос е свързана с посочването на две точки в произволен ортогонален поглед в план на сградата (фиг.4.4.). Фиг. 4.4. Етикетът на новата ос се появява автоматично и приема поредна буква или цифра След въвеждането на направлението на оста се появява етикет с името и. Изборът на етикета във всеки един следващ момент от работата върху модела позволява промяна на името на оста (фиг.4.5.). Фиг. 4.5. Етикетът може да бъде променен по всяко време Създаването на успоредни оси се осъществява най-удобно чрез използване на командите за копиране (COPY) (фиг.4.6.) или създаване на масив (ARRAY). (Виж т. 5.2.6.) Фиг. 4.6. Осите са обекти, които могат да бъдат копирани При копиране на вече създадена ос, следва да се определи разстоянието до оригинала. Програмата автоматично гене- Създаване на модела 55 рира етикет с подходящо име – поредна буква или цифра (фиг.4.7.). Фиг. 4.7. Всяка нова ос приема автоматично за име поредна буква или цифра По подразбиране етикетите на координационните оси се появяват само от едната им страна. При желание е възможно да се активира или деактивира етикета от всяка страна на оста чрез избор на съответното поле. Полето за активиране на етикета се появява при избор на всяка ос (фиг.4.8.). Фиг. 4.8. Осите могат да имат етикети и от двете страни чрез полето за активирането им. 4.2. Стени (Walls) Чрез избирането на бутона Wall (Стена) от лентово меню Home/Build (Основно/ Изгради) се отваря подменю с няколко възможности. Първата от тях активира стандартната процедура за изграждане на нови стени в модела. Това действие води до промяна на активното лентово меню, като се появява вариант свързан с конкретния обект. 56 REVIT Architecture 2012 Фиг. 4.9. При задържане на курсора върху етикета от менюто се разлиства подменю, и при ново задържане върху име на конкретна команда се появява описание на функцията понякога подкрепено с изображение. В този случай това е менюто Modify/Place Wall (Промени/Постави Стена). От него са достъпни команди и процедури използвани за въвеждане на нови стени или свързани с промяната им. Характерното е, че в лявата част на това меню бутонът Properties (Свойства) е винаги в активно състояние, тъй като и едноименния диалогов прозорец, който съдържа всички данни за активния обект е винаги достъпен в лявата страна на екрана. Фиг. 4.10. Менюто за създаване и промяна на стени Процесите по създаване и промяна на вече въведени обекти в REVIT се управляват посредством специална ивица с командни бутони и списъчни полета. Ивицата с опциите се появява под стандартните лентовидни менюта, над работното поле за наблюдение на модела, веднага след активиране на съответния инструмент или команда. Създаване на модела 57 Преди започване на самия процес на изчертаване на стената, чрез ивицата с опциите, съдържаща настройките на инструмента Walls (Стени), следва предварително да определим различни текущи параметри. 4.2.1. Избор на тип и размери на стената Първата стъпка следва да бъде определянето на типа на стената от най-горния ред на панела Properties (Свойства) разположен стандартно в лявата част на работния екран. (фиг.4.11.) Ако в него липсва желания вид и структура на стена, чрез бутоните Редактирай типа (Edit type) (Фиг.4.12.) може да бъде отворен диалоговия прозорец с параметрите на текущия тип стена и да се стартира процедура за тяхната промяна или създаване на нов тип от фамилията Basic Walls (Базови стени). За подробности виж т. 10.3. Височината на новата стена се определя предварително в съответното диалогово поле Height (Височина) от ивицата с опциите. Фиг. 4.11. От списъка на наличните в темплетния чертеж стени се прави избор на типа на стената, която ще бъде използвана в модела От списъчното поле се определя и възможното привързване на стената във височина към някое от вече дефинираните нива на сградата. По подразбиране стената не е привързана (Unconnected) и тогава е достъпно за промяна на стойността съседното поле с конкретния размер на височината. Привързването във височина може да се определи и на по-късен етап. (Виж 4.2.4.) Привързването на стената във височина твърдо определя и размера и в това направление. 4.2.2. Възможности за въвеждане на стена Стандартният режим за създаване на стени в REVIT е чрез изчертаване на линеен обект. Ако искаме да използваме другите два начина – чрез посочване на вече изчертан лиили чрез избор на повърхност от обемен неен обект , следва да активираме съответните бутони от елемент подменю Draw (Изчертаване) на активното лентовидно меню Modify/Place Wall (Промени/Постави Стена).. И при трите варианта на въвеждане на местоположението на стената, тя се привързва към изчертаваната линия или повърхност в зависимост от избора направен в списъчното поле Location Line (Линя на местоположението). (Фиг.4.13.) Фиг.4.12. Бутоните за извеждане на диалогов прозорец за промяна на характеристиките на текущия тип стена или за създаване на нов тип стена REVIT Architecture 2012 58 От него могат да бъдат определени шест възможни варианта за привързване: Фиг. 4.13. Меню с възможни варианти за привързване на стената към линеен обект Фиг.4.14. Различни възмоности за изчертаване на стена • Wall Centerline – Ос на цялата стена • Core Centerline – Ос на ядрото на стената • Finish Face: Exterior – Готова повърхност - Вън • Finish Face: Interior – Готова повърхност - Вътре • Core Face: Exterior – Повърхност на ядрото - Вън • Core Face: Interior – Повърхност на ядрото – Вътре Смяната на посоките –Вън и Вътре - по време на изчертаването на водещата линия се осъществява чрез натискането на клавиша за ИНТЕРВАЛ (SPACE). Определянето на мястото на стената чрез линейни обекти позволява различни възможности – чрез отделни или поредица от свързани отсечки (при активиран параметър Chain от ивицата с опциите). Вида на изчертавания линеен обект – отсечка, правоъгълник, правилен многоъгълник, окръжност или различни варианти на дъги се избират от участъка Draw (Изчертаване) на лентовидното меню (фиг.4.14.). При повечето линейни обекти съществува възможността стената да се въвежда с отместване (Offset). За целта в едноименното поле следва да се въведе разстоянието на отместване на стената от изчертавания или посочван линеен обект . При въвеждането на поредица от прави участъци на стената е възможно да се предвиди заобляне на ъглите между тях, ако предварително се определи радиус на заоблянето в предвиденото за целта цифрово поле (Radius) и се маркира активирането му (фиг.4.15.). Фиг.4.15. Възможност за заобляне на съседни стени Фиг.4.16 Изчертаването на правилен многоъгълник може да се стартира по два различни начина Изчертаването на стена във формата на правилен многоъгълник се реализира чрез посочване на центъра на фигурата и радиуса на описаната или вписаната окръжност, според състоянието на съответния бутон . Броя на страните (Sides) се въвежда в предвиденото за това поле. (фиг.4.16.) Радиуса на водещата окръжност може да се зададе и преди създаването на фигурата, ако е маркирано полето Radius (Радиус) и тогава остава да се посочи само мястото на центъра на фигурата. При въвеждане на стойност в полето Offset (Отместване) новата стена ще се въведе на съответното разстояние от изчертавания многоъгълник. Въвеждането на стена с формата на пълна окръжност изисква въвеждането на център и радиус на геометричната форма (фиг.4.17.). И в този случай големината на радиуса Създаване на модела 59 може да се определи предварително в съответното поле, като предварително се маркира отметката Radius (Радиус). Възможностите за изчертаване на стена с формата на дъгов сегмент са четири: • Изчертаването на дъга по три точки започва с посочване на местоположението на двете крайни точки на дъгата и завършва с избор на произволна точка през която тя преминава. • Дъгов сегмент може да бъде определен и след въвеждане на мястото на центъра на дъгата, начална точка на дъгата, чрез която практически се определя и радиуса и завършва с крайната и точка. Мястото на последната определя и централния ъгъл на дъгата измерен в градуси. • Изчертаването на тангентна дъга изисква като първа стъпка да бъде посочен края на вече съществуващ линеен обект. С въвеждането на крайната точка на дъгата процесът на изчертаването и завършва. • Чрез нов дъгов сегмент могат да бъдат свързани две вече съществуващи стени. При предварително определяне на радиуса на дъгата в едноименното поле процесът изисква само избор на двете стени, ъгълът между които трябва да бъде заоблен. Възможен е и вариант на процедурата при който радиусът на заобляне се определя динамично в края на процедурата. По време на изчертаването на всички описани по-горе геометрични форми на проекцията на стена в план REVIT Фиг.4.17. Стената може да приеме и формата на окръжност REVIT Architecture 2012 60 показва текущите стойности на създавания геометричен обект. Преместването на курсора по екрана ги променя с текущата стъпка на съответния параметър (виж т. 3.2.2.). Данните могат да бъдат директно въведени и от клавиатурата (фиг.4.18.). Фиг.4.18. По време на изчертаване на стена данните се променят динамични или се въвеждат директно от клавиатурата Фиг.4.19. По време на въвеждането на крайните точки на стената REVIT автоматично се привързва към вече съществуващи обекти. В процеса на въвеждане на обекти програмата отчита и всички активни видове точки на привързване, като показва и текущите разстояния от най-близки съседни обекти или характерни точки (фиг.4.19.). Промяната на текущите настройки се осъществява чрез диалоговия прозорец Snaps…(Привързване), извеждан чрез Manage/ Settings/Snaps (Управление/ Настройки/ Привързване) (виж т. 3.2.2.). 4.2.3. Корекция на данните за стена Въведени вече стени могат изцяло да бъдат променяни. Едно от основните предимства на програмата се състои във възможността за промяна на геометричните параметри свързани с местоположението на вече въведени обекти. След избор на подлежащата за промяна стена, автоматично се появяват редица размери, свързани с нейната геометрия и място в модела оцветени в синьо. (фиг.4.20.). От външната страна на стената се изобразява символ с две стрелки. Чрез него стената може да променя ориентацията си – вън – вътре. Фиг.4.20. Оцветените в синьо стойности могат директно да бъдат редактирани Създаване на модела 61 Промяната им може да бъде извършена след посочването на съответното число и въвеждането на нова стойност от клавиатурата. Изменение на други параметри на стената може да се извърши от панела Properties (Свойства) разположен в ляво до работното поле. В него могат да бъдат променени – типа на стената (Type), мястото на преминаване на водещата и линия (Location Line), привързването на горния и долния и край, отместването от привързващите равнини, височината и и много други (фиг.4.21.). При избран обект от модела на сградата програмата автоматично променя съдържанието на текущото лентовидно меню, което се появява в дясно. И в случай на избрана стена, менюто Modify | Walls (Промени | Стени) съдържа не само класическите команди за редактиране (виж Раздел 5), но и такива свързани с промяна на данни за стената в крайния десен сектор. (фиг.4.22.). Фиг.4.21. Част от параметрите на конкретно избраната стена Фиг.4.22. Пълното меню за редактиране на стени 4.2.4. Промяна на привързването на стена във височина Промяната на привързване на стените във височина е директно достъпна след избор на вече въведена стена от дясната част на лентовидното меню Modify Wall (Промени стена). Процесът се изпълнява в три стъпки: Първо се избира дали следва да се започне процедура по активиране на привързването (Attach) или то да бъде деактивирано (Detach), чрез натискане на съответния бутон. В следващата стъпка трябва да се избере от ивицата с опците, кой край на стената следва да се привърже - горния (Top) или долния (Base). Накрая трябва да бъде посочен обектът, към който искаме да се осъществи привързването. Обикновено за това се използват подови плочи (Slab) или покриви (Roof). След осъществяване на привързване, всяка бъдеща промяна на местоположението и формата на обекта, към който стената е привързана, води до автоматичната и промяна. REVIT Architecture 2012 62 4.2.5. Промяна на контура страничен изглед на стена при При създаването им, всички стени са перпендикулярни спрямо текущата работна равнина. Погледнати отстрани всички стени имат формата на правоъгълник. Програмата REVIT позволява създаването и на произволен страничен контур. Процедурата се стартира чрез натискането на бутона Edit Proile (Редактирай профила) от участъка Mode (Режим) от активното след посочването на стената лентовидно меню. Ако в текущия изглед към тримерния модел на сградата не се вижда страничен изглед на избраната стена, то програмата ще изведе диалогов прозорец с покана да бъде избрана проекция, в която ще се извършва корекцията на контура на стената (фиг.4.23.). Страничния контур на стената трябва да е затворен. В протвен случай програмата ще изведе съобщение да грешка. Фиг.4.23. При редактиране на страничния изглед на стената е добре да изберем подходящ поглед Изборът от горния списък автоматично отваря съответния изглед към проектираната сграда, в който избраната за корекция стена е изобразена в цвят. В същото време лентовидното меню е променено в Modify/ Walls > Edit Proile (Промени / Стени >Редактиране на профил) и в него са активирани инструментите за чертане на линейни обекти. С помощта на пълния набор от възможности за изчертаване и редактиране на линейни обекти следва да бъдат коригирани контурите на стената (фиг.4.24.). Фиг.4.24. Режим на корекция на контура на стената Напускането на този режим с командата Finish Edit Mode (Край на режима на редакция), (фиг.4.25) ще доведе до реализиране на желаната корекция на стената. Създаване на модела Ако по някакви причини въведения контур не отговаря на ограниченията на програмата или влиза в противоречие с други функции и параметри на стената, ще се получи съобщение за грешка с подробно описание на възникналите конфликти в модела. 63 Фиг.4.25. Приключване на редакцията на контура с запазване на резултата Чрез същата процедура е възможно да се осъществи привързване на ръбове на стената към Референтни равнини (Ref plane). По всяко време на изчертаването на контура, процесът на промяна може да бъде прекъснат, чрез задействане на бутона Cancel Edit Mode (Прекрати режима на редакция). (фиг.4.26.) 4.2.6. Фиг.4.26. Излизане от режима на корекция без съхраняване на резултата Стандартни фамилии Стени В предходните глави бяха разгледани различни възможности за въвеждане и промяна на стени от фамилията Basic Wall (Базова Стена). Стандартно в REVIT са дефинирани още две фамилии – Staked Wall (Съставна стена) и Curtain Wall (Остъклена стена) (фиг.4.27.). Някои особености на тяхното използване и характеристиките на структурата им ще бъдат разгледани в точка 4.8. по-долу. Фиг. 4.27. Варианти на Staked Wall (Съставна стена) и Curtain Wall (Остъклена стена) REVIT Architecture 2012 64 4.3. Врати и Прозорци (Doors - Windows) Процедурите за въвеждане на Door (Врата) и Window (Прозорец) в модела на сградата следват сходни правила и методи. Това дава възможност те да бъдат разглеждани заедно. 4.3.1. Позициониране на врата или прозорец След активирането на инструмента Door (Врата) или Window (Прозорец) се променя лентовото меню и ивицата с параметрите за вмъкване на съответния вид елемент. Както е видно те се напълно индентични и се различават само по названията си. На разположения в ляво на екрана панел Properties (Свойства) се намира списъчното поле за избор на елемента за вмъкване (фиг.4.28.). Обикновено в името на вратата или прозореца се съдържа и основната информация за типа и размерите им. Фиг.4.28. Названието на типа обикновено съдържа размерите на вратата или прозореца Създаване на модела 65 В панела е директно достъпна и пълната информация с параметрите на елемента. В инструменталната ивица под лентовото меню са параметрите за вмъкване на етикет при позиционирането на съответния елемент (Tag on Placement) и начина на разполагането му – хоризонтално или вертикално. При желание да заредим нова фамилия от библиотечни елементи с обекти от същата категория следва да активираме бутона Load Family (Зареди фамилия), който се намира в секцията Mode (Режим) в десния край на лентовото меню. Процесът на вмъкване на врата или прозорец започва с посочване на съответната стена за която е предназначен елемента. Още преди точното му позициониране се появяват динамичните размери до двата най-близки съседни обекта в избраната стена (фиг.4.29.). Стъпката на смяна на размерите зависи от параметрите на режима Snap (Привързване) (виж т. 3.2.2.). Фиг.4.29. Динамично позициониране на вратата След избор на окончателно местоположение на елемента, осъществен чрез левия бутон на мишката, се появява автоматично и етикета на прозореца или вратата. Процедурата може да бъде повторена и да бъде въведен още един елемент от същия тип на друго посочено място. Позицията и ориентацията на вече въведени врати или прозорци могат да бъдат свободно променяни във всеки един следващ момент от работата ни по модела на сгра- 66 REVIT Architecture 2012 дата (фиг.4.30.). След осъществяване на избор на съответния елемент се появяват разстоянията до най-близките до него обекти в същата стена, номерът на елемента и две контролни полета. Стандартно всички данни, които бихме могли да променяме в този момент са оцветени в синьо. Чрез избор на съответното поле може да бъде променено разстоянието до съответен съседен обект, да бъде променен номерът на елемента или да се измени ориентацията му в стената. Фиг.4.30. Промяната на всички данни свързани с вратата се извършват след нейният избор в модела. Фиг.4.31. Директен достъп до прозореца с параметрите на обекта Създаване на модела 4.3.2. 67 Промяна на параметрите на врата или прозорец След избор на врата или прозорец от модела, в диалоговата кутия Properties (Свойства) се получава достъп до параметрите на конкретно избрания екземпляр (фиг.4.31.). Оттук могат да бъдат променени фамилията и типа на избрания обект или коригирани други данни за него – нивото в сградата към което е привързан, номера необходим за спецификацията, абсолютната височината на горния край на монтажния отвор и др. Всички тези данни са валидни само за избрания екземпляр. Чрез активиране на бутоните Edit Type (Редактирай типа) може да се получи достъп и до данните за избрания ТИП обект. От новопоявилата се диалогова кутия Type Properties (Параметри на типа) могат да бъдат променяни различни параметри свързани с конкретния тип на обекта (фиг.4.32.). Направените тук промени ще се отразят едновременно на всички обекти от същия тип, които са вече въведени в модела на сградата или предстои да бъдат въведени. От секцията Materials and Finishes (Материали и повърхности) имаме достъп до промяна на материалите присвоени към различните части на вратата. Фиг.4.32. Чрез параметрите на типа могат да се променят всички размери и данни 68 REVIT Architecture 2012 Геометричните параметри също са конкретно свързани със съответния тип и фамилия. В секцията Dimensions (Размери) могат да се променят, както общите размери на отвора, така и размерите на отделни части на вратата. Изписаните на английски компоненти от библиотечния обект са системни наименования в съответната фамилия и не могат да бъдат преведени. Компонентите които не са свързани с конкретната категория могат да бъдат кръщавани и с български понятия. Всички посочени параметри могат да бъдат променяни, като промените ще се запазят само в текущия проект, ако не се предприемат специални действия за записването им в общата библиотека. В дясната част на диалоговото поле е възможно да се отвори допълнителна секция за визуализиране на библиотечния елемент. От списъчното поле могат да се избират различни проекции за визуализацията му. Манипулациите за промяна на параметрите на прозорците са аналогични. Различията са в конкретните геометрични параметри на конкретната фамилия прозорци (фиг.4.33.). Фиг.4.33. Прозорците имат аналогични параметри Създаване на модела 69 4.4. Подови конструкции (Плочи) (Floors) 4.4.1. Създаване на нова подова конструкция След избор на командата Floors (Подова конструкция) от главното лентовидно меню Home/ Build (Основно/ Изгради), веднага се активира режим за определяне на контура и Modify | Create Floor Boundary (Промени | Създай контур на подовата конструкция). Той може да бъда изчертан напълно свободно или да бъдe генериран автоматично чрез избор на стените, към чиито контури следва да се привърже новата подова конструкция(фиг.4.34.). Независимо от начина на създаването и следва да се знае, че горната повърхност на подовата конструкция ще се подравни и привърже към текущото в момента на създаването и ниво (Level). При посочване на стена и натискане на клавиша за Табулации (tab) от клавиатурата, програмата REVIT автоматично избира всички подобни на посочения обект (фиг.4.35.). В този случай автоматично се генерира и контурът на бъдещата подова конструкция. Преди окончателното приключ- Фиг.4.34. По време на изчертаването на контура на плочата могат да се променят и други данни 70 REVIT Architecture 2012 ване на процедурата, чрез манипулатора изобразен чрез две сини стрелки, е възможно да се промени местоположението на контура – вън или вътре. (фиг.4.35.) Фиг.4.35. И след изчертаването на контура той може да се премести по вътрешния ръб на стените Процесът на определяне на контура може да бъде продължен и чрез изчертаване на нови форми с помощта на командите за чертане и редактиране на линейни обекти. След пълното завършване на контура на подовата конструкция процедурата следва да се приключи чрез командата Finish Edit Mode (Край на режима на редакция). Програмата ще изведе съобщение за грешка при незатворен контур, при Фиг.4.36. Напускането на режима за оформяне на контура следва да се напусне с потвърждение или отказ Създаване на модела 71 откриване на пресичащи се линии или излишни такива. Отказ от изчертаването на контура и от създаването на подовата конструкция може във всеки момент да се осъществи чрез избор на бутона Cancel Edit Mode (Прекрати режима на редакция). (фиг.4.36.) При изчертаване на два затворени контура – външен и вътрешен, последния ще оформи отвор в създаваната подова конструкция. Промяната на вида на подовата конструкция и други данни свързани с нея, могат да бъдат извършвани от панела Properties (Свойства) (фиг.4.37.). Данните в него се отнасят за създадената току-що подова конструкция и тя все още се намира в състояние на избор (оцветен в синьо контур). В сектора Constraints (Ограничения) се определят привързването на подовата конструкция към ниво на сградата (Level), както и евентуалното отместване във височина спрямо него (Height Offset From Level). По подразбиране това разстояние е равно на 0.00. Това означава, че при въвеждане на нова подова конструкция тя се разполага на текущото ниво, тоест изчертаваме пода на помещенията които наблюдаваме. Чрез най-горното поле в диалоговият прозорец се отваря списъкът на заредените в проекта типове подови плочи и от него може да се направи избор за смяната му. Фиг.4.37. След създаването на плочата може да се промени типа и. 4.4.2. Копиране на подова конструкция от едно към друго ниво Процедурата за копиране на подовата конструкция към различни нива от сградата започва с нейния избор. Следва стандартната команда Copy to Clipboard (Копиране към системния буфер) от текущото лентовидно меню секция Clipboard (Системен буфер) (фиг.4.38.). Този процес 72 REVIT Architecture 2012 може да бъде изпълнен във всеки подходящ изглед на модела. Фиг.4.38. Избраният обект се копира в междинния буфер (Clipboard) Фиг.4.39. Съдържанието на междинния буфер (Clipboard) ще се копира на указаните нива в сградата Създаване на модела 73 Втората стъпка е свързана отново с команда от текущото лентовидно меню - секция Clipboard (Системен буфер). Този път командата е – Paste / Aligned to selected Levels (Вмъкни / Подравни по избрани нива). Като резултат от това се отваря диалогова кутия Select Levels (Избери Нива) със списък на имената на всички нива (Level). Тук могат да бъдат избрани нивата, на които искаме да се копира избраната подова конструкция (фиг.4.39.). Това е процедурата за копиране на всички видове обекти от един на друг етаж. Фиг.4.40 Резултат от копирането на подова конструкция от едно на друго ниво Тази процедура за копиране между различни нива от сградата е приложима за всички видове обекти, а не само за подовите конструкции. (фиг.4.40.) 4.4.3. Създаване на конструкция отвори в подова Отворите в подовата конструкция могат да бъдат създавани по два начина – чрез изчертаване на втори затворен контур при редактирането на подовата конструкция с инструмента от ивичното меню Modify | Floors/ Mode/ Edit Boundary (Промени | Подови конструкции/ Режим/ Редактиране на контур) или чрез въвеждането на отвор посредством специалните инструменти от ивичното меню Home/Opening (Основно/ Отвор). При първият метод, след избора на подовата конструкция, се активира инструментът Edit Boundary (Редактиране на контур), който автоматично се появява в текущото ивично меню. След това следват манипулациите подобни на описаните по-горе в т. 4.4.1. Особеното в този случай е, че отворът може да се редактира, само като се използва същата процедура. 74 REVIT Architecture 2012 По различен е методът на създаване на отвори чрез специализираните инструменти достъпни от лентовото меню Home/Opening (Основно/ Отвор). Първата стъпка е да определим типа на отвора. Приложи- ми за обекта Floor (Подова конструкция) са три от предлаганите инструменти: Фиг.4.41. Режим на създаване на отвор и възможност за преместването му. • By Face (По повърхност) – Страниците на отвора ще бъдат перпендикулярни на посочената повърхност на подовата конструкция. При избор на този инструмент се влиза в режим Create Opening Boundary (Създаване на контур на отвор) (фиг.4.41.),който предоставя индентични възможности с режима на първоначално изчертаване на контура на плочата (виж. т.4.4.1.). След изчертаване на затворен контур и напускане на режима на работа с бутона се получава отвор в плочата. Различното е, че той може да бъде преместван и редактиран индивидуално, без да се променя контура на плочата. Така направеният отвор може да бъде изтрит или дори копиран на друго място в същата или друга подова конструкция. Създаване на модела 75 • Shaft (Шахта) - При този вариант на инструмента се извършват напълно аналогични операции. Активира се подобен на горния режим на изчертаване на контур Create Shaft Opening Sketch (Създаване на контур на отвор на шахта). (фиг.4.42.) След приключване на командата, може да се установи, че този път отворът преминава през няколко нива на сградата. Контролът на двата края на шахтата се осъществява динамично чрез сините стрелки в двата и края, когато е в състояние на избор или от данните в Диалоговата кутия Properties (Свойства). Фиг.4.42. Режим на създаване на Шахта през два етажа и основните данни за височината и от Диалоговата кутия Properties (Свойства). □ Base Constraint (Привързване на основата) - Показва нивото (Level) в модела на сградата, към което е привързан долният край на отвора на шахтата □ Base Offset (Преместване на основата) - Показва евентуално отместване на долния край на отвора от нивото на привързване (В настоящия пример привързването е към ниво 0_ПРИЗЕМИЕ с отместване -235.84) □ Top Constraint (Привързане на горния край) - Показва нивото (Level) в модела на сградата, към което е привързан горният край на отвора на шахтата. Ако в това поле е записано Unconnected (Непривързан), REVIT Architecture 2012 76 то тогава е достъпно и следващото поле Unconnected Height (Несвързана височина). □ Unconnected Height (Несвързана височина) – В това поле се определя общата височина на отвора на шахтата. Когато отворът е изчертан като отделен обект, той може да бъде преместван, копиран, завъртан и т.н. • Vertical (Вертикално) – Създава се отвор със строго вертикални страници. Очевидно при хоризонтална подова конструкция отворът е напълно индентичен с полученият чрез инструмента By Face (По повърхност) разгледан по-горе. Всички манипулации и свойства на двата отвора са напълно еднакви. Разлика ще се получи единствено при наклонени подови конструкции. Тогава страниците на отворите създавани чрез инструмента Vertical (Вертикално) ще остават успоредни на условната Z ос на координатната система, независимо от наклона на подовата конструкция. При всички методи на създаване на отвора като отделен обект е възможно контурът му да пресича този на подовата конструкция. В такъв случай се получава изрязване в последната. 4.4.4. Наклонени или конструкции нагънати подови В режим на създаване на подова конструкция Modify | Create Floor Boundary/ Draw (Промени | Създай контур на подова конструкция/ Режим/ Изчертаване) между инструментите за генериране на контур се намира инструментът за определяне на наклон Slope Arrow (Стрелка на наклона). След графично въвеждане на стрелката върху повърхността на подовата конструкция в активната диалогова кутия Properties (Свойства) в полето Height Offset at Tail (Разлика във височината при опашката) може да се въведе стойността на разликата между двата края на стрелката.(фиг.4.43.) По подразбиране върхът на стрелката лежи на текущото ниво, а опашката може да бъде отместена. Създаване на модела 77 Фиг.4.43. Изчертаване на контура и въвеждане на стрелка за определяне на наклон. Фиг.4.44. Страничен поглед към наклонената плоча. (В примерния чертеж е отместена на 200 см) Това води до наклон на цялата плоча. (фиг.4.44.) Тези възможности може би са практически по-използваеми при създаване и редактиране на покривни конструкции. Така или иначе те са възможни и при подовите конструкции. И при двата типа обекти могат да се получават и частични нагъвания на части от повърхността им. За целта се изхожда от хоризонтална подова конструкция, която след като бъде избрана, в ивичното меню Modify | Floors (Промени | Подови конструкции) се появява сектор Shape Editing (Редактиране на формата) (фиг.4.45.) Чрез разположените в него инструменти Add Point (Добави Точка) и Add Split Line (Добави Ръб) могат да се добавят точкови или линейни елементи върху повърхността на избраната плоча. Впоследствие след активиране на инструмента: Modify Sub Elements (Промени поделементите) те могат да бъдат избирани и да бъде променяна тяхната относителна височина. Чрез същият инструмент може да се променя височината и на ръбовете и върховете на контура на самата подова конструкция. След приключване на манипулациите и напускане на този режим се получават чупки в подовата конструкция. Същите методи за създаване на наклони се ползват и при покривните конструкции. 78 REVIT Architecture 2012 Фиг.4.45. Стартиране на режим за добавяне на точки и линии на начупване на конструкцията Фиг.4.46. План и страничен изглед на плочата при въведен допълнителен ръб (в синьо) и точка в средата на контура в дясно. Височината на последната е увеличена с 50 см, а на предния собствен контур височината е намалена с 50 см. Другият метод за начупване на плоча е чрез привързването и към предварително въведени в модела обекти Beam (Греда). Тогава може да се използва инструментът Pick Supports (Посочи подпори). С помощта на инструмента за въвеждане на греди Beam (Греда) от лентово меню Structure (Конструкции) следва да се определят местата им в плана на модела. За получаване на нагъната подова конструкция, гредите трябва Фиг.4.47. Подготовка за нагъване на плоча чрез промяна на наклона на греди Създаване на модела 79 да са наклонени или да са на различни нива (Level). Това може да се получи чрез преместване на крайните им точки във височина след въвеждането им в план (фиг.4.47.). След изчертаването на контура на плочата, тя следва да се избере и да се активира бутона Pick Supports (Посочи подпорите) от сектор Shape Editing (Редактиране на формата) в ивичното меню Modify | Floors (Промени | Подови конструкции)(фиг.4.45). След последователното посочване на всички греди плочата ще приеме такава форма, която да отговаря на тяхното разположение в пространството. (фиг.4.48) 4.5. Покриви (Roofs) Програмата REVIT предоставя няколко възможности за създаване на покриви. Техния избор се стартира от основното меню Home/ Build (Основно/ Изгради) чрез подменю Roof (Покрив). Фиг.4.48. Резултат от начупване на плоча чрез привързване по наклонени греди REVIT Architecture 2012 80 От него могат да бъдат избрани шест продължения: • Roof by Footprint – Това е основната процедура за създаване на покрив чрез въвеждане на контура на стрехата в план. • Roof by Extrusion – При тази процедура се генерира покривна повърхност чрез екструзия на линеен обект. • Roof by Face – Функцията се използва при наличие на концептуален обемен модел за генериране на покривна конструкция от негова повърност. • Roof Sofit – Функцията създава хоризонтална стреха между контур на покрив и стена. • Fascia – Възможност за поставяне на челна дъска по контур на покривна плоскост • Gutter – Инструмент за поставяне на улук на хоризонталните части на стреха на покривна плоскост При първите три възможни продължения от менюто се изграждат покривни повърхности, като пластовете на покривната конструкция зависят от наличните описания в системната фамилия Roofs (Покриви). 4.5.1. Генериране на покрив чрез изчертаване на контур Roof by Footprint (Покрив чрез контур на стрехата) е най-често използуваният метод за генериране на покрив. След избора на тази функция системата активира менюто Modify | Create Roof Footprint (Промени | Създай контур на покрив) в режим Boundary Line (Контурна линия). Както и при създаването на очертания на подова конструкция, системата предлага автоматично генериране на контура чрез избора на стени - Pick Walls (Посочи стени). От лентата с опции на този метод е възможно да се дефинира размерът на стрехата чрез въвеждане на стойност в полето Overhang (Наддаване). Този размер се отчита спрямо външния контур на посочената стена или от външната повърхност на ядрото, ако е избрано полето Extend to Wall Core (Удължи до ядрото на стената). Опциите на командата могат да се променят преди посочването на вся- Създаване на модела 81 ка следваща стена. Активирането на полето Deines slope (Дефиниране на наклон) преди въвеждането на пореден контур означава, че прилежащата му покривна плоскост ще бъде наклонена. Големината на наклона измерен в градуси е част от параметрите на контура и се задава в специално поле до него в плана на покрива (фиг.4.49.). Фиг.4.49. Ъгълът на наклона се определя индивидуално при всяка стряха Автоматично стените се удължават (или скъсяват) във височина до пресичане с покривната плоскост (фиг.4.50.). Котата на пресичане е по външния ръб на съответната стена и долната повърхност на покривната конструкция и съвпада с нивото в което изчертаваме контура на покрива. При избор на полето Extend to Wall Core (Удължи до Фиг.4.50. Два начина за привързване на покривната плоча във височина. ядрото на стената) пресичането става по външния контур на ядрото на стената. При създаването на контура на покрива, освен чрез посочването на стени, могат да се използват и пълния набор линейни елементи достъпни в сектора Draw (Чертане) в лентовидното меню. Единственото изискване е, преди да се приключи процеса чрез натискане на бутона OK, да е създаден коректен затворен контур. Ако никъде по контура не е въведен параметъра за генериране на наклон, то покривът става плосък. При генериране на повече от едно направление на наклон на покрива, програмата сама създава геометричното решение на покривните линии - била и улами. Покривните плоскости могат да имат наклони и в произволно направление. То се задава чрез инструмента Slope Arrow (Стрелка на наклона) (фиг.4.51.). По подразбиране краят на стрелката трябва да лежи на стреха, а посоката 82 REVIT Architecture 2012 Фиг.4.51. Задаване на посоката на наклоните може да става и в произволни направления на върха дава направлението на изкачване на наклона. Големината на наклона се определя по два начина. Те са достъпни в полето Specify (Определи) от диалоговия прозорец с параметрите на стрелката (фиг.4.52.). По подразбиране се предлага наклонът да се определя от вертикалните коти на опашката на стрелката и нейния връх (Height at Tail - Височина при опашката). Стандартно нивото на опашката на стрелката е равно на текущото ниво, а върхът е преместен с 300 см нагоре. Данните за определяне на наклона на стрелката включва определянето на нивото им, и/или отместване от него. Level at Tail (Ниво при опашката), Height Offset at Tail (Отместване на височината при опашката), Level at Head (Ниво при върха), Height Offset at Tail (Отместване на височината при върха). Фиг.4.52. Параметри на стрелката определяща наклон на покривна плоча. Втората възможност е в полето Specify (Определи) да се избере въвеждане на ъгъла на наклона – Slope (Наклон) (фиг.4.53.). Стойността се записва директно в градуси в полето Slope Angle (Ъгъл на наклона). И в този вариант остават възможностите за определяне на началото на наклона - да съвпада с нивото на опашката на стрелката Level at Tail (Ниво при опашката) и/или чрез отместването от него при въвеждане на стойност в полето Height Offset at Tail (Отместване на височината при опашката). Фиг.4.53. Определяне на наклона на стрелката чрез ъгъл на наклона Създаване на модела 83 При сложни покривни контури с различно ниво на отделните стрехи, които определят наклона на покривните повърхности, може да се използва и функцията Align Eaves (Подравни стрехите). Нивото на всяка една стреха може да се смени от диалоговия прозорец с нейните параметри чрез промяна на стойността в полето Offset From Roof Base (Отместване спрямо основата на покрива). Тук е достъпен за промяна и ъгълът на наклона на покривната повърхност перпендикулярно на стрехата Slope Angle (Ъгъл на наклона)(фиг.4.54.). Фиг.4.54. Параметри на стреха на покрив. В общите параметри на конкретния покрив (фиг.4.55.) се определя нивото в което е той е генериран - Base Level (Ниво на основата) и евентуалното общо отместване от него (Base Offset From Level). Фиг.4.55 Общи параметри на покривна конструкция Покривът може да бъде ограничен и в горния си край от горно ниво (Cutoff Level) или на някакво разстояние от него (Cutoff Offset). (фиг.4.56.) Фиг.4.56. Вариант на покрив ограничен от горно ниво до което са отрязани долните повърхности на покривните плоскости. REVIT Architecture 2012 84 4.5.2. Изграждане на покрив чрез екструзия (изтегляне) Това е втория основен метод за създаване на покривна повърхност – Roof by Extrusion (Покрив чрез екструдиране). Преди изчертаване на сечението на покривната плоскост, ще трябва да се определи работната равнина от едноименния диалогов прозорец. (фиг.4.57.) Фиг.4.57. Избор на равнина в която да се изчертае контура на сечението на покрива. Този режим на избор на нова работна равнина (Specify a new Work Plane) се ползва и при други процедури и съдържа три основни възможности: • Name (Име) – Ако предварително в модела са дефинирани работни равнини с имена чрез инструмента Ref Plane (Референтна равнина) достъпен от Home/ Work Plane (Основно/ Работна Равнина), то някоя от тях може да бъде избрана от списъчното поле в дясно. • Pick a Plane (Посочи Равнина) – Ако бъде избрана тази опция и се напусне диалоговия прозорец с OK е възможно да се избере някоя от вече съществуващите повърхнини в модела - например външната плоскост на някоя от стените(фиг.4.58.). Фиг.4.58. Избор на равнината за изчертаване на покривната линия чрез посочване. Създаване на модела 85 • Pick a line and use the workplane it was sketched in – (Посочи линия и използвай работната равнина в която тя е била изчертана) – Изборът на линеен обект също дава възможност за определяне на работна равнина за започване на процеса по създаване на покрив чрез екструдиране. Като следваща стъпка на процедурата се появява диалоговият прозорец Go To View (Отиди в поглед). Чрез него програмата ще изиска избор на проекция, при която ще може да бъде начертан контура на покрива (фиг.4.59.). Изборът води до автоматично отваряне на съответния поглед. Фиг.4.59. Избор на изглед за изчертаване на контура Следващата стъпка изисква да се определи нивото за привързване на покрива, както и на евентуалното му отместване във височина, чрез избор или попълване на съответните полета в диалоговата кутия Roof Reference Level and Offset (Референтно ниво на покрива и отместване) (фиг.4.60.). Това действие разбира се не привързва геометрично нивото на бъдещата покривна повърхност, а само подпомага определянето на мястото на покрива в организационната структура на проекта. Фиг.4.60. Определяне на нивото (Level) към което да се причисли покрива 86 REVIT Architecture 2012 След определянето на всички предпоставки за създаване на покрива се появява и лентовидното меню Modify | Create Extrusion Roof Proile (Промени | Създай профил за екструдиран покрив). Като се използват командите от сектора за чертане Draw (Чертане) може да бъде очертан горния контур на сечението на покривната повърхност (фиг.4.61.). Фиг.4.61. Момент от изчертаването на контура на покрива Фиг.4.62. Параметрите на началото и края на покрива могат да се определят параметрично Програмата ще генерира покрива, като автоматично ще определи такава дължина на разтеглянето му, чрез която да се покрие цялата сграда. Същата може да бъде коригирана от диалоговия прозорец с данните за покрива от полетата Extrusion Start (Начало на изтеглянето) Extrusion End (Край на изтеглянето) (фиг.4.62.). Осигуряването на контакт между вертикалните стени и покрива следва да се осъществи чрез привързването им към Фиг.4.63. Покрива - преди и след привързването на вертикалните стени към него. Създаване на модела 87 новосъздадения обект (фиг.4.63.). (виж т. 4.2.4. ). След създаването на покрива той може да бъде редактиран, както след изборът му се стартира режима Edit Proile (Редактиране на профила) и се промени сечението му. 4.5.3. Оформяне на контур на покрив с челни дъски Към стрехите на готовия покрив могат да бъдат добавени челни дъски. Тази процедура се стартира чрез командата Fascia от подменю Roof (Покрив) към основното меню Home/ Build (Основно/ Изгради). Чрез посочване на горния или долния ръб на стреха се избира мястото на генериране на челната дъска. Посочената линия се явява и като неин горен край. Допустимо е закачането на челна дъска и по хоризонталните и по наклонените контури на покривната повърхност. Челна дъска може да се закрепи и към друга вече въведена такава. Фиг.4.64. Положението на челната дъска може да се прецизира чрез параметрите и Чрез параметрите на челната дъска от диалоговия прозорец Properties (Свойства) може да се въведе отместването и вертикално (Vertical Proile Offset) или хоризонтално (Horizontal Proile Offset), както и да се зададе ъгъл на завъртане спрямо вертикалната и позиция.(Angle). В полето Length (Дължина) само за сведение се появява общата дължина на всички челни дъски. (фиг.4.64.) Разнообразието от челни дъски се поддържа чрез различни профили, които могат да бъдат използвани при генерирането на нова челна дъска. 4.5.4. Поставяне на улуци Хоризонталните улуци на сградата също могат да бъдат закачени към стрехите на готовия покрив или към вече добавените челни дъски. Тази процедура се стартира също от подменю Roof (Покрив) към основното меню Home/ Build (Основно/ Изгради) чрез командата Gutter (Улук). Улуците автоматично се закачат към горен или долен ръб на стрехата при посочването и. Улуците могат да се закрепват и към вече заложени в модела на покрива челни дъски (виж т.4.5.3.). И в двата случая на прикрепване на улук, той може да се дефинира само по хоризонтални контури. Чрез параметрите на улука от съответния диалогов прозорец (фиг.4.65.) може да се въведе вертикалното му (Vertical Proile Offset) или хоризонтално отместване (Horizontal Proile Offset), както и да се зададе ъгъл на завъртане спрямо вертикалната му позиция (Angle). Фиг.4.65. Положението на улука се коригира чрез параметри REVIT Architecture 2012 88 В полето Length (дължина) само за сведение се изписва общата дължина на всички вече въведени улуци. Разнообразието на улуците се поддържа чрез различни профили, които могат да бъдат използвани при генерирането им (фиг.4.66.). 4.5.5. Фиг.4.66.Улук закрепен в горния край на челна дъска Създаване на плосък покрив Ако при генерирането на покривната повърхност не се определи никакъв наклон се получава хоризонтална покривна плоча. При последващ избор на такъв обект в лентовидното меню Modify | Roofs (Промени | Покриви) се появява сектор Shape Editing (Редактиране на формата). С помощта на инструментите Add Point (Добави Точка) и Add Split Line (Добави Ръб) към покривната повърхност могат да се добавят допълнителни точкови или линейни елементи, които са необходими за разчленяването и. Като следваща стъпка се активира инструментът Modify Sub Elements (Промени поделементите), чрез който могат да бъдат избирани и да бъде променена относителната височина, не само на тези нови обекти, но и на ръбовете и върховете на контура на самата покривна конструкция. Манипулациите са напълно индентични с тези при подовите конструкции (виж т. 4.4.4.). В зависимост от параметрите на пластовете на покривната плоча, дебелините им могат да бъдат променливи при въвеждане на чупки по повърхността и. Фиг.4.67. Изглед на инструмента Modify Sub Elements (Промени Поделементите) и момент от неговото прилаганe Създаване на модела 89 Процесът започва с изчертаването на хоризонтален покрив, след които в режим на редактиране се определя найниската точка в него. С помощта на инструмента Modify Sub Elements (Промени Поделементите ) последователно се променят и височините на всички околни ръбове на покрива (фиг.4.67.). Чрез тези действия се създават предпоставки за начупване на горната повърхност на покривната конструкция. Процесът продължава с избор на многослойна покривна конструкция от списъка на възможните типове от фамилията Basic Roofs (Базов покрив) достъпни от диалоговия панел Properties (Свойства) (фиг.4.68.) Фиг.4.68. Избор на типа на покривната плоча от наличния списък. Фиг.4.69.Достъп до описанието на параметрите на типа на покривната плоча. Чрез бутонът Edit Type (Редактирай Типа) се отваря самостоятелен диалогов прозорец Type Parameters (Параметри на типа) с описание на параметрите му, (фиг.4.69.) откъдето в полето Structure (Структура) се активира бутонът Edit (Редактиране) за да се достигне до описанието на пластовете на покривната плоча. 90 Фиг.4.70. Всеки ред в таблицата определя пласт в покривната конструкция REVIT Architecture 2012 Чрез диалоговата кутия Edit Assembly (Редактиране на структурата) имаме възможност за пълна промяна на структурата на покривната плоча.(фиг.4.70.). Всеки ред от табличката Layers (Пластове) съдържа описанието на отделните пластове. В структурата на плочата няма ограничения за броя на пластовете. Винаги са налични два служебни пласта без дебелина, които определят ядрото на плочата – Core Boundary (Граница на ядрото). Тяхната роля е свързана с възможността някои пластове в края на плочата или при отвор да се обръщат и допират до ядрото. (Виж Wraps по-долу) Информацията е организирана в шест колони, в първата от които автоматично се определя пореден номер. Съдържанието на останалите пет колони е както следва: • Function (Функция) – В това поле се избира предназначението на пласта. Дефинирани са няколко функции: □ Structure (Конструктивен) – Пласт с основна носеща функция в конструктивно отношение □ Substrate (Пълнежен) – Пълнежен пласт, най-логично е той да се използва за формиране на наклон □ Thermal/Ait Layer (Термичен/Въздушен слой) може да има няколко такива пласта с различни изолационни функции □ Finish 1 (Завършващ 1) – Завършващ пласт □ Finish 2 (Завършващ 2) - Завършващ пласт Създаване на модела 91 □ Membrane Layer (Мембрана) – Пласт от листов материал с пренебрежима дебелина. Може да има нулева дебелина. • Material (Материал) – Тук се определя материалът за изпълнението на пласта чрез избор от списъка на наличните материали. Определеният материал ще бъде използван при генерирането на количествената сметка • Thickness (Дебелина) – Дебелината на пласта се определя в мерните единици на текущия проект. За някои функции на пласта (мембрани) е допустимо да се въведе и нулева стойност. • Wraps (Обръща се) – Маркирането на това поле определя дали при оформяне на отвор в плочата материалът да се обръща и да се допре до ядрото на плочата. Обръщане на пластовете може да се осъществи и в краен свободен контур на плочата. • Variable (Променлив) - Маркирането на това поле означава, че този пласт може да има променлива дебелина при начупване на повърхността на плочата. Именно чрез маркирането на пълнежния пласт (фиг.4.70.) се дава възможност, при задаване на различни височини от точки и ръбове на плочата, тя да се начупи само отгоре, а долната и повърхност да остане гладка. Резултатът от тези действия създава класическа структура на плосък покрив при който над носещата хоризонтална покривна плоча се създава наклон, чрез пласт от лек бетон с променлива височина (фиг.4.71.). Фиг.4.71. Надлъжен разрез през покривна конструкция с различна дебелина на пластовете REVIT Architecture 2012 92 4.6. Стълби (Stairs) В REVIT се поддържа инструмент за автоматично генериране на стълба. Той се стартира от основното лентово меню Home/ Circulation (Основно/ Циркулация) чрез командата Stairs (Стълби). Системата влиза в режим за дефиниране на стълба и активира ивичното меню Modify | Create Stairs Sketch (Промени | Създай скица на стълба) в режим Run (Ходова линия). Фиг.4.72. Избор на тип на стълбата от списъка на системната фамилия Stairs (Стълби) Принципно геометричните данни за стълбата могат да бъдат зададени чрез задаване на местоположението в план на ходовата линия на стълбата (Run), на страниците на стълбищните рамена (Boundary), чрез проекциите на стъпалата (Riser) или чрез някаква комбинация от тези данни. Всички настройки на текущата стълба могат да се променят чрез избор на нейния тип, достъпен от диалоговия прозорец Properties (Параметри) (фиг.4.72.) разположен традиционно в лявата част на екрана. Поради значителни разлики в началните настройки на различните типове е препоръчително преди въвеждане на геометрията на стълбата да изберем нейният тип. 4.6.1. Основни параметри на стълбите Чрез типа на стълбата се определят основните параметри, необходими при нейното създаване. Достъпът до конкретните данни за създаваната стълба се осъществява чрез Properties (Параметри) (фиг.4.73.) В горната част на този стандартен прозореца е изписан избрания текущ тип на стълбата. Секторът Constraints (Ограничители) съдържа данни за Създаване на модела 93 местоположението на конкретната стълба в сградата. Полетата Base Level (Долно ниво) и Top Level (Горно ниво) практически показват между кои етажи се помества текущата стълба. Тук е възможно да се определят и евентуални отмествания от тези нива – Base Offset (Отместване от долното ниво) - Top Offset. (Отместване от горното ниво). Чрез полето Mutlistory Top Level (Многоетажна – Горно ниво) е възможно стълбата да се генерира като многоетажна. От това списъчно поле следва да се избере последното ниво до което достига стълбата. В сектора Graphics се задават текстовете, които ще се изписват по оста на стълбата и се управлява извеждането на стрелките показващи посоката на качване или слизане: • Up text (Текст нагоре) - нагоре • Down text (Текст надолу) - надолу • Up label (Етикет нагоре) • Up arrow (Стрелка нагоре) • Down label (Етикет надолу) • Down arrow (Стрелка надолу) • Show up arrow in all views (Показвай стрелката нагоре във всички погледи) В следващия участък Dimensions (Размери) се задават размерите на текущата стълба: • Width (Широчина на рамото), • Desired Number of Risers (Желан брой стъпала), • Actual Tread Depth (Текуща широчина на стъпалата). Тези полета са достъпни за промяна, докато останалите два размера се показват само като резултат • Actual Number of Risers (Текущ брой на височините на стъпалата) и • Actual Riser Height (Текуща височина на стъпалото). В последните сектори с текущи данни за стълбата могат да се въвеждат бележки и коментари (Identity Data) или да се определи фазата за изграждане на стълбата – нова, съществуваща, за разрушаване и др. Фиг.4.73. Основни параметри на конкретната изчертавана стълба REVIT Architecture 2012 94 4.6.2. Параметри на стълбата, зависими от типа и Типът на стълбата съдържа всички останали параметри, които определят нейната конструкция, начина за изчисляване на стъпалата, вида на оформяне на стъпалата, техните размери и много други (фиг.4.74.). Достъпът до тях се осъществява след активиране на бутона Edit Type (Редактирай Типа) разположен в дясно от наименованието на типа. Така ще се появи диалоговият прозорец Type Properties (Параметри на типа)(фиг.4.74.). Фиг.4.74. Параметри на типа на стълбата Промените на данните в него ще доведат до промяна на всички стълби от същия тип в проекта. Ето защо добрата практика предполага при промени в тези параметри да се създава нов тип на стълбата посредством функцията Duplicate (Дублирай), стартирана чрез едноименния бутон. Данните за типа на стълбата започват със секцията Construction (Конструкция). Първото поле в него Calculation Rules (Правила за изчисление) дава достъп до правилата за изчисляване на стъпълата. В тях е заложена стандартната формула – сбора на две височини и една широчина на стъпало да не надвишава 64 см. Създаване на модела 95 Останалите данни в тази секция с настройки на стълбата могат да се задават директно в съответните полета: • Extend Below Base – Възможност за отместване на долния край на стълбищното рамо от котата на началото на стълбата (фиг.4.75.). По принцип зададената стойност е 0. Това води до подравняване на долния край на стълбищното рамо по кота готов под на етажа, от който тръгва същото. Тук следва да се зададе дебелината на плочата със знак минус, ако долният край на стълбищното рамо следва да се подравни с долния ръб на плочата. Фиг.4.75. Отместване на долния край на рамото • Monolithic Stairs – Този параметър включва или изключва представяне на монолитното изпълнение на стълбата. При изключване на параметъра всяко стъпало се изобразява като отделен елемент. • Landing Overlap – Този параметър се използва за определянето на широчината на хоризонталната част на монолитни вити стълби. • Underside of Winder – Долната повърхност на монолитните вити стълби може да бъде изпълнена стъпаловидно (Stepped) или гладко (Smooth) Секцията Graphics (Графика) за графично оформяне съдържа възможност за включване и изключване на изобразяването на знака за разрязване на стълбищното рамо в план (Break Symbol in Plan), както и данните за генерираните надписи – шрифт и височина на текста. Следващата секция Materials and Finishes (Материали и повърхности) съдържа данните за използваните при изграждане и оформяне на стълбата материали. Същите могат да се избират от актуалната матерална библиотека. Отделни материали могат да се избират за изпълнение на стъпалата (Tread), за челата (Riser), за носещите греди (Stringer) или за основния материал при монолитно изпълнение (Monolithic). 96 REVIT Architecture 2012 Фиг.4.76. Параметри на типа на стълбата (продължение) Поредната секция Tread (Стъпало) (фиг.4.76.) третира размерите и оформлението на хоризонталната част на стъпалата както следва: • Minimum Tread Depth - (Минимална широчина на стъпалото). Използва се като ограничител при изчисляване на броя на стъпалата на цялата стълба. • Tread Thickness – (Дебелина на стъпалото) - Тази стойност трябва да е различна от нула при немонолитни изпълнения на стълбата • Nosing Length – (Дължина на ръба) - Определя излизането на предния ръб на стъпалото пред вертикалното чело. • Nosing Proile – (Профил на ръба) - В това поле се избира профил за края на стъпалото от дефинираните в системата чрез фамилията Proiles (Профили). • Applay Nosing Proile – (Приложи профил на ръба) Чрез този параметър се определя кои части на стъпалото да се третират с избрания по-горе профил. Възможно е той да се появи само по челния ръб или да се комбинира и по двата странични ръба по ширината на стъпалото. Следващата секция Risers (Чело) съдържа параметрите за оформяне и изграждане на челната част на стъпалата: • Maximum Riser Height – Максимална височина на стъпалото • Begin with Riser/End with Riser – (Започни / завърши с височина) – тези параметри определят начина на Създаване на модела 97 започване и на завършване на стълбата • Riser Type – (Вид на челото) (фиг.4.77). Този параметър се избира от три възможни състояния: – □ None (Няма) – отпада челната плоча за оформяне на стъпалото; □ Straight (Право) – челото на стъпалото е вертикално; □ Slanted (Наклонено) – челото на стъпалото е наклонено. Това е възможно само ако хоризонталната част на стъпалото е издадена напред (Параметъра Nosing Length (Дължина на ръба) е различен от нула) Фиг.4.77. Разновидности на челото на стъпалото • Riser Thickness – Дебелина на челната плоча оформяща стъпалото. • Riser to Tread Connection – Чрез този параметър се определя връзката между задния край на стъпалото и вертикалното челото посредством избор от две възможности (фиг.4.78.): □ Extend Riser Behind Tread – челото да слезе зад стъпалото или □ Extend Tread Under Riser - стъпалото да влезе под челото Фиг.4.78. Оформяне на челото в задния край на стъпалото Секцията Stringers (Носещи греди) съдържа разнообразни параметри свързани с носещите елементи на стълбищните рамена. Чрез тяхната промяна могат да бъдат създавани REVIT Architecture 2012 98 различни конфигурации на стълбата в това отношение – с една или повече централни, симетрично разположени греди, да се оформят лява и дясна страница на стълбищните рамена, които при определени настройки да се превърнат и в носещи греди. • Trim Stringers at Top – Подравняването на горния край на носещата греда може да се избере от три възможни решения (фиг.4.79.). Фиг.4.79. Начин на завършване на плътни носещи страници на стълбата □ Do not Trim – без подравняване , □ Match Level - подравняване по горното ниво на стълбата, □ Match Landing Stringer - подравняване по дебелината на стъпалото и междинната площадка. Тези опции са възможни само при плътни странични греди. • Right Stringer /Left Stringer – Дясна /лява носеща греда – и тези позиции имат фиксирани възможности за отговор (фиг.4.80.): Фиг.4.80. Варианти при различни носещи греди □ None – без странични греди, □ Open – наклонена греда само под стъпалата □ Closed – наклонена плътна греда под и над стъпалата • Middle Stringers – (Средни носещи греди) – Чрез тази стойност се определя броя на симетрично разполо- Създаване на модела жените спрямо рамото носещи греди. • Stringer Thickness – (Дебелина на носещата греда) • Stringer Height – (Височина на носещата греда) – Измерва се от долния ръб на задния край на стъпалата перпендикулярно нагоре. • Open Stringer Offset – (Отместване на крайната греда) - Чрез този параметър може да се определи отместване на крайната носеща греда (лява или дясна) навътре към средата на рамото. Това действа само при този тип носеща греда. • Stringer Carriage Height – Този параметър определя височината на страничната греда перпендикулярно под нивото на стъпалата. • Landing Carriage Height –Чрез този параметър се дава възможност височината на гредата носеща междуетажната площадка да е различна от тази на наклонените рамена на стълбата. Всички споменати по-горе параметри присъстват при описанието на типа на стълбата или при изграждането на конкретното му приложение. Те могат да бъдат променяни в конкретния проект по всяко време. Направените корекции автоматично ще се отразят във всички проекции на изобразяването на стълбата. 4.6.3. Построяване на двураменна стълба Процедурата за изграждането на конкретна стълба всъщност се активира веднага след избора на командата Stairs (Стълби). Както вече беше споменато по-горе, системата по подразбиране влиза в режим Run (Ходова линия) за дефиниране на стълба. Първата въведена в този момент точка представлява началото на ходовата линия на първото (долното) рамо на стълбата. Системата ни показва и широчината на рамото. Тя е определена в списъка на параметрите на текущия тип на стълбата. (фиг.4.81.) Тук следва да се обърне внимание на една особеност на настройките на типа Монолитна стълба, използван в примера. Въпреки че параметърът Desired Number of Risers (Желан брой стъпала) е заложен на 18, то системата по подразбиране определя в началото на процеса параметъра Actual Number of Risers (Актуален брой на стъпалата) на -1. Това означава че по време на изчертаването на рамената ще бъдат въведени 99 100 REVIT Architecture 2012 19, а не 18 стъпала. В този дух следва и да се разбира текущото съобщение по време на работата на инструмента в долната фигура 9 Raisers created, 10 remaining (9 стъпала създадени, 10 остават). Втората въведена точка ще покаже и края на първото рамо на стълбата. Фиг. 4.81. Начален момент от изчертаване на първото рамо на стълбата Фиг. 4.82. Моменти от въвеждането на началото и края на второто рамо на стълбата и готовите данни за генерирането и. При следващите стъпки от процедурата се задават геометрично отново двете крайни точки на следващото рамо. Ако то трябва да бъде последно в стълбата е добре втората точка да излиза извън динамично показваната позиция на рамото. Това ще ни гарантира пълния размер на стълбата и брой на стъпалата. (фиг.4.82.) На този етап не бива да се притесняваме от факта, че второто рамо изглежда по-дълго от първото. В неговия край се намира и „допълнително“ преброеното стъпало, което при този тип стълба всъщност се слива с горната подова конструкция. Създаване на модела 101 С посочване на крайна точка за второто рамо приключва геометричното въвеждане на информация за стълбата и тя автоматично изчертава необходимите площадки. Завършването на процедурата на изчертаване на стълбата се осъот активното лентово ществява чрез избор на бутона меню. Проблемът със странния начин на отчитане на броя на стъпалата се изяснява, след като направим разрез през второто рамо. (фиг.4.83.) Фиг. 4.83. Изглед и вертикален разрез през готовата стълба. При изброяването на стъпалата, системата брои всички отсечки, чрез които ги изобразява. С това не се отчита, че последната отсечка не показва нова височина в стълбата и практически не е ново стъпало, защото се слива с нивото на подовата конструкция. 4.6.4. Рампи (Ramps) Програмата поддържа и специален обект за изграждане на рампи (Ramps). Процедурите са много сходни с тези при създаване на стълби. Рампите се генерират между текущото ниво и следващото чрез изчертаване на осовата линия на отделните им части. Наклонът им се определя чрез текущия тип на категорията. И при рампите системата автоматично създава парапети (Railings) от двете им страни. REVIT Architecture 2012 102 4.7. Парапети (Railings) 4.7.1. Автоматично генериране на парапет По време на създаването на стълба от активното лентовидно меню Modify | Create Stairs Sketch (Промени | Създай скица на стълба) може да бъде избрана и командата за определяне на типа на автоматично създавания парапет Railing Type (Тип на парапета). По този начин се отваря диалоговият прозорец Railings Type (Типове парапети), (фиг.4.84.) чрез който се осъществява избор на някой от наличните във фамилията Railings (Парапети) елементи. Фиг. 4.84. Възможност за избор на типа на парапета по време на изчертаване на стълба След генерирането на стълбата парапетите автоматично се създават по нейния контур. Промяната на конфигурацията на контура води до промяна и на парапета. Типа и параметрите на парапета на стълбата могат да бъдат променяни след техния индивидуален избор. От диалоговия прозорец Properties (Параметри) е възможен изборът на друг тип на парапета от списъчното меню. (фиг.4.85.) Фиг. 4.85. Изборът на друг тип парапет става от списъчно меню след избор на парапет в модела Създаване на модела 4.7.2. 103 Редактиране на парапет Достъп до повече възможности за промяна на параметрите и местоположението на парапетите се получава след активиране на единствената команда Edit Path (Редактиране на пътя) в лентовото меню Modify | Railings (Промени | Парапети). В режима на редактиране се появява и съответно лентово меню Modify | Railings > Edit Path (Промени | Парапети > Редактиране на пътя) свързано с възможностите за промяна на парапета. Освен стандартните действия необходими за редактиране на конфигурацията на парапета чрез чертожните функции в сектора Draw (Изчертаване) е интересна възможността за редактиране на връзките и чупките на контура Edit Rail Joints (Редакция на връзките на парапета). От тук може да бъде избран нов обект – приемник на парапета Pick New Host (Посочи нов домакин). След активиране на командата Edit Rail Joints (Редакция на връзките на парапета) се очаква някоя от чупките в линейния контур на парапета да бъде избрана. В резултат в ивицата с опциите се появява списъчно меню от което може да бъде посочен един от четирите възможни варианта на преход и чупка в парапета. (фиг.4.86.) Фиг. 4.86. Предопределяне на начина на оформяне на чупките на парапета REVIT Architecture 2012 104 Вариантите дават следните възможности: • By Type – Това е подразбиращата се връзка при чупка на парапета, която е определена в параметрите на неговия тип. При всички случай тя съдържа някой от следващите три варианта. (фиг.4.87.) □ Extend Rails to Meet – При този вариант на връзка, ръкохватките се удължават до тяхната среща в пространството. □ Insert Vertikal/Flat Segment – Добавяне на вертикален или хоризонтален сегмент. Това в някой случай (както на приложения пример) е и подразбиращ се вариант на връзка. □ No Connector – Без връзка между двете части на парапета. Фиг. 4.87. Изглед на вариантите на оформяне на чупките по наклонен парапет. 4.7.3. Поставяне и редактиране самостоятелен парапет на Освен като елемент към стълби и рампи, парапети могат да се поставят и на произволни други места в модела. Чрез командата Railing (Парапет) от лентовото меню Home/ Circulation (Основно/ Циркулация) се получава достъп до Modify | Create Railing Path (Промени | Създай линия на парапета). Чрез инструментите в сектора за чертане Draw (Чертане) може да бъде очертан контурът на бъдещия парапет. (фиг.4.88.) Напускането на този режим води до създаване на нов парапет от типа - активен в прозореца Properties (Свойства). При изчертаването на контура следва да се спазва принципът на неговата непрекъснатост, като отделните сегменти не могат да се пресичат. Създаване на модела Промени на параметрите на конкретния обект се извършват чрез диалоговия прозорец Properties (Свойства) (фиг.4.89.). Чрез смяна на стойността в полето Base Level (Ниво на основата) може да се определи етажното ниво на привързване на парапета, а в полето Base Offset (Отместване на основата) - евентуалното му отместване от него. Само за сведение е дадена изчислената дължина на парапета в полето Length (Дължина). 105 Фиг. 4.88. При въвеждането на парапета обърнете внимание на параметрите на текущия тип в прозореца Properties (Свойства) Фиг. 4.89. Параметри на изградения парапет. 106 REVIT Architecture 2012 При избор на бутона Edit Type се отваря диалогов прозорец с данните на избрания тип парапет (фиг. 4.90.). Промяната им ще доведе до изменение на всички конкретни парапети от същия тип заложени вече в проекта, така че трябва да бъдат преценявани много внимателно. Фиг. 4.90. Промяна на параметрите на типа на парапет ще променят всички вече създадени в модела. Чрез бутоните Еdit в полетата Rail Structure (Структура на парапета) и Baluster Placement (Разполагане на стойките) се получава достъп до съответните диалогови прозорци. Основните данни за парапета са описани в тях в табличен вид. Стойността в полето Railing Height (Височина на парапета) в повечето случай е дадена само за сведение, тъй като тя е свързана с неговата структура. Чрез типа на парапета се определя и начина на свързване на отделните му части с избор в полетата – Angled Joints (Връзки под ъгъл) и Tangent Joints (Връзки при тангиране), които бяха описани и илюстрирани по-горе. (фиг.4.87.) Създаване на модела 107 4.8. Остъклени стени и системи В REVIT могат да бъдат оформяни специални остъклени конструкции, които се състоят от четириъгълни или триъгълни полета. Те оформят две категории обекти Curtain Walls (Остъклени стени) и Curtain Systems (Остъклени системи). Те имат много общи характеристики е ще бъдат разгледани последователно. 4.8.1. Коректния превод на понятието Curtain Wall е окачена стена. Тук е приет друг превод с оглед на по-точно представяне на характеристиките на стената. Създаване на остъклени стени (Curtain Walls) Първоначалните действия по създаване на Curtain wall (Остъклена стена) съвпадат с разгледаните вече в точка 4.2. Всъщност става дума за различна фамилия от системната категория Walls (Стени). Процедурата започва с познатия инструмент Home/ Build/ Wall (Основно/ Построяване/ Стена). След активирането му от диалоговото поле Properties (Параметри) се отваря списъка със заредените чрез шаблонния чертеж фамилии стени, откъдето в участъка Curtain Walls (Остъклени стени) обикновено се появяват няколко възможни типа. (Фиг.4.91.) Фиг. 4.91. Чрез стандартния шаблонен чертеж се зареждат три типа остъклени стени. 108 REVIT Architecture 2012 По познатите вече способи разгледани в т.4.2. следва да се въведе местоположението и линейната форма на стената в модела. (Фиг.4.92.) Единственият параметър в ивицата с опциите, който е недостъпен в сравнение с останалите стени е списъчното поле Location Line (Линя на местоположението). Този тип стена няма пластовата структура на стените от фамилията Basic Wall (Базова Стена). Фиг. 4.92. Остъклените стени могат да имат различна линейна форма в план Основните различия на тази фамилия стени е в структурата им. Тя се състои от мрежа от хоризонтални и вертикални линии (Curtain Wall Grid), които разчленяват повърхността на стената на отделни правоъгълни полета (Curtain Panels). (Фиг.4.93.) Полетата обикновено автоматично приемат подразбиращия се тип Остъклен (Glazed) от фамилията System Panel (Системен панел). Фиг. 4.93. Структурата на остъклените стени се състои от мрежа от линии (в ляво), която определя големината на правоъгълните полета (в дясно). Създаване на модела 109 Начинът на формиране на структурата на стената от тази фамилия се определя от настройките на типа достъпни от диалоговия панел Type Properties (Параметри на типа). (Фиг.4.94.) Фиг. 4.94. Управлението на мрежата зависи от параметрите на типа на остъклената стена Тя се управлява от секторите Vertical Grid Pattern (Схема на вертикалните линии) и Horizontal Grid Pattern (Схема на хоризонталните линии). Методът на формирането на мрежата в двете направления може да е различен и се управлява от полетата Layout (Разпределение). В зависимост от настройките определени в това поле управлението на мрежата се поделя между настройките на типа (Type Properties) и настройките на конкретната стена (Properties). Типът на стената (Type Properties) определя пет възможности за контролиране на разпределението на линиите в съответното направление: (Фиг.4.95.) Фиг. 4.95. Варианти за формиране на мрежата • None (Няма) – Този метод изключва управлението на линиите на мрежата чрез типа. Всички настройки са подтиснати и линиите върху плоскостта на стената могат да 110 REVIT Architecture 2012 бъдат местени или създавани индивидуално. (Фиг.4.96.) Това дава и най-голяма свобода за формиране на произволна структура на стената в съответното направление. При всички други варианти на определяне на лините от мрежата, те ще бъдат маркирани като фиксирани при евентуален техен избор. • Fixed Distance (Фиксирано разстояние) – При активиране на този метод в полето Spacing (Разстояние) следва да се определи точната стойност на разстоянието между две съседни линии от мрежата. При отметка в полето Adjust for Mullion Size (Нагласи според размера на шпросата) разстоянието се измерва като светло разстояние, при отчитане на дебелината на шпросата разположена по оста. За крайният резултат при формирането на мрежата роля играе и записът в полето Justiication (Подравняване) достъпно от параметрите на конкретната стена. Тук са възможни три варианта: Фиг. 4.96. След избор на отделна линия от мрежата тя може да бъде свободно премествана или дори изтрита чрез стандартните методи □ Beginning (Начало) – Започва се с цяло поле от началото на стената; (Фиг.4.96.) □ End (Край) – Завършва се с цяло поле в края на стената; □ Center (Центриране) -От двете страни се появяват две еднакви по широчина полета, които допълват общия размер на стената. Очевидно при този метод в единия или в двата края на стената ще се получат полета с различни от основния размер. Това ще се избегне само ако дължината на стената е кратна на въведения размер между линиите на мрежата. Фиг. 4.97. Вариант на разпределението на осите при точен размер и цяло поле в началото • Fixed Number (Фиксиран брой) – При този вариант на формиране на мрежата се определя броя на линиите в съответното направление на мрежата. Той се определя за всяка конкретна стена в диалоговия панел Properties (Параметри) от полето Number (Брой). При това не се отчитат двете крайни линии на самата стена, така че полетата ще станат с едно повече от броя на линиите, които формират мрежата. Всички полета стават с еднакви размери и стойността в Justiication (Подравняване) е без значение. Така се изключва възможността да се получат различни по големина полета, но размерът им ще се получи с произволна стойност. Създаване на модела 111 Фиг. 4.98. Точният брой на линиите предполага уеднаквяване на размерите им, като полетата са с едно повече от линиите. • Maximum Spacing (Максимално разстояние) – Това е вариант при който системата автоматично определя броя на линиите на мрежата в даденото направление при запазване на еднакви разстояния между тях. Стойността в полето Spacing (Разстояние) се приема като желана стойност на размера между две съседни линии от мрежата, която обаче не може да бъде надвишена. Ако това се случи при определяне на броя на линиите, то просто се добавя още една и разстоянието се намалява. Отметка в полето Adjust for Mullion Size (Нагласи според размера на шпросата) също ще играе роля за определяне на броя на линиите, като разстоянието ще се измерва като светло разстояние, при отчитане на дебелината на шпросите. • Minimum Spacing (Минимално Разстояние) – Този случай е много близък до предходния. Стойността в полето Spacing (Разстояние) се приема отново, като желана стойност на размера между две съседни линии от мрежата. Общата дължина в даденото направление се дели на този размер и цялото число в резултата определя броя на линиите. Остатъкът се разпределя по равно между всички полета. И при тези изчисления, отметка в полето Adjust for Mullion Size (Нагласи според размера на шпросата) ще промени резултата. Комбинацията от различно формиране на линиите на мрежата в двете направления ни дава и изключително голяма вариантност при ползването на тази фамилия стени. При REVIT Architecture 2012 112 намеса в настройките на типа, не бива да забравяме, че те ще се отразят на всички обекти при който той е използван. Получената мрежа от линии не винаги гарантира завършен вид на обекта от фамилията Curtain Walls (Остъклени стени). Те са само предпоставка за формиране на крайният резултат. Нормално е по отделните сектори от линиите на мрежата да бъдат присвоени обекти от фамилията Mullions (Шпроси). Те могат да бъдат и автоматично присвоени при формирането на стената, ако това е определено в настройките Type Properties (Параметри на типа). (Фиг.4.94.) В секторите Horizontal Mullions (Хоризонтални шпроси) и Vertical Mullions (Вертикални шпроси) могат да бъдат предварително избрани от списъчните полета Interior Type (Тип – вътре), Border 1 Type (Тип по начална линия) и Border 2 Type (Тип по крайна линия) типа на шпросата, която да се появи автоматично с изграждането на стената. 4.8.2. Редактиране на остъклени стени Вече създадени стени от фамилията Curtain Walls (Остъклени стени) могат да се редактират по методите за промяна на стени. И при тях е възможно привързването във височина или промяната на страничния изглед. (виж т. 4.2.4. и 4.2.5.) Освен това промени могат да се осъществяват в три направления – промяна на структурата на мрежата от линии (Curtain Wall Grid), промяна на типа на полетата от формираната мрежа (Curtain Panels) и промяна на типа на шпросите между полетата (Mullions). Curtain Wall Grid (Структурна мрежа на остъклена стена) След избор на линия от структурната мрежа на една окачена стена се появява меню Modify | Curtain Wall Grid (Промени | Структурна мрежа на окачена стена) с един инструмент – Add/Remove Segments (Добави/Премахни сегменти). (Фиг.4.99.) Изборът на линия може да се окаже сложен. Тук следва да се приложи методиката на задържане на курсора върху място от модела, където се очаква наличие на такава линия и тя да се активира след няколкократно натискане на бутона за табулации (tab). Този метод със сигурност е единствената възможност за избор на линия от мрежата при наличие на шпроси върху тях. След избора на линията се появяват отстоянията до съседните линии оцветени в синьо. Това показва принцип- Създаване на модела 113 Фиг. 4.99. След избор на линия от структурната мрежа се получава достъп до инструмента за Добавяне/ Изтриване на сегменти. ната възможност за преместването и. При повечето схеми за разпределение на мрежата обаче (виж т. 4.8.1), тя е фиксирана (Фиг. 4.99.). Кликването с мишката върху символа показващ фиксацията, ще го премахне и ще може да бъде осъществено преместване на линията. Активирането на инструмента Add/Remove Segments (Добави/Премахни сегменти) работи въпреки фиксирането на линията. Чрез него могат да бъдат премахнати или отново възстановени отделни сегменти от линиите. Сегмент е участък между две напречни линии от мрежата. Еднократното кликване върху такъв участък от вече избраната линия ще премахне сегмента. Като резултат той ще бъде показан в пунктир. (Фиг. 4.100.) Премахването на сегмент води до обединяването на двете съседни полета от стената. При наличие на шпроса на това място, последната автоматично се изтрива. При желание да поставим нова структурна линия върху мрежата следва да задействаме командата Home/ Build/ Curtain Grid (Основно/ Построяване/ Структурна мрежа). Това действие ще активира меню Modify | Place Curtain Grid (Промени | Постави структурна мрежа) с три достъпни команди: • All Segments (Всички сегменти) – Чрез тази команда се добавя цяла линия в избрано направление на мрежата. Системата автоматично предлага направлението на линията да е перпендикулярно до най-близката спрямо мястото на курсора. Фиг. 4.100. Изтриването на сегмент променя линията, като участъкът се маркира с пунктир. 114 REVIT Architecture 2012 • One Segment (Един сегмент) – Възможност за добавяне на линия от която е активен само един сегмент. Предлага се сегмент между две съседни линии от мрежата перпендикулярно на по-близката линия до мястото на курсора. (Фиг. 4.101.) Фиг. 4.101. Добавяне на единичен сегмент • All Except Picked (Всички без посочените) – Този вариант на добавянето на сегменти преминава през два етапа. Първоначално се показва мястото на линията, аналогично на командата All Segments (Всички сегменти) и системата я изобразява в червен цвят. Следващата стъпка е с курсора да се покажат чрез кликване сегментите, които следва да отпаднат. Curtain Panels (Полета от остъклена стена) Както бе указано по-горе, създаването на остъклена стена води до автоматично генериране на полета от тип Остъклени (Glazed). След избор на поле от структурата на стената, единствената възможна промяна е на типа му. Това е достъпно от списъчното поле на панела Properties (Параметри) в лявата част на екрана. (Фиг. 4.102.) Фиг. 4.102. Възможност за избор на типа на панела от остъклената стена Оттук са достъпни две фамилии – System Panel (Системен панел) с няколко типа – Остъклен (Glazed), Плътен (Solid) и др. и Empty System Panel (Празен системен панел) с единствен тип със същото име. Последния се използва ако просто искаме полето да е празно. Освен тези стандартни типове панели, избраното поле може да бъде запълнено и с някой от типове стени от фамилията Basic Wall (Базова стена). (Фиг. 4.103). Създаване на модела 115 Фиг. 4.103. Получаването на сложни форми на полетата е възможно чрез манипулации с линиите от структурната мрежа. Както е видно от горния пример, формата на полетата може да е доста сложна като контур. Тя се получава чрез изтриване и добавяне на сегменти от мрежата и не зависи от настройките на самият панел. Избор на панел се осъществява чрез поставяне на курсора върху линия от мрежата и няколкократно натискане на бутона за табулации (tab). След избор на един панел, бихме могли чрез секцията Select Panels (Избери панели), достъпна от контекстното меню (извежда се чрез натискане на десния бутон на мишката), да изберем всички панели по вертикала (Along Vertical Grid), по хоризонтала (Along Horizontal Grid) или по цялата стена (Panels on Host). При някой типове Curtain Walls (Остъклени стени) е възможно типът на панелите също да е определен. Това води до фиксирането му в модела чрез познатия символ. (Фиг. 4.104.) След премахването му, системата ще ни даде възможност да сменим типа на панела и дори да активираме процедурата за редактирането му. Фиг. 4.104. Фиксираното поле може да бъде освободено и променено като тип REVIT Architecture 2012 116 Фиг. 4.105. От стандартните библиотеки са достъпни за зареждане и други фамилии панели за остъклени фасадни стени От диалоговия прозорец Type Properties (Параметри на типа) чрез бутона Load (Зареди) има възможност и за зареждане на нови фамилии от наличните библиотеки. Тук обикновено са предвидени и панели, които имат свойства на врати или прозорци. (Фиг. 4.105.) Mullions (Шпроси) При повечето типове на системната фамилия Curtain Walls (Остъклени стени) типа на шпросите не е предварително определен и те липсват при изграждането на стената. Това налага да се стартира командата Home/ Build/ Mullion (Основно/ Построяване/ Шпроси). Това действие ще активира меню Modify | Place Mullion (Промени | Постави шпроса) с три достъпни команди: • Grid Line (Линия от мрежата) – Поставя шпроси от подразбиращия се вид по цялата посочена чрез курсора линия от структурната мрежа на остъклената стена. • Grid Line Segment (Сегмент от линия на мрежата) Поставя шпроса от подразбиращия се вид само на посочена чрез курсора сегмент от структурната мрежа. • All Grid Lines (Всички линии на мрежата) - Поставя шпроси от подразбиращия се вид по цялата посочена чрез курсора мрежа на остъклената стена. Подразбиращия се вид шпроса може да бъде сменен от списъчното поле на панела Properties (Параметри) в дясната част на екрана. (Фиг. 4.106.) От тук са достъпни няколко системни фамилии с различна форма на сечението с по един и ли два типа с различни размери. При вече въведени шпроси, те могат да бъдат променяни като тип или изтривани чрез обичайните за REVIT методики. Изборът на няколко шпроси едновременно, може да Създаване на модела бъде подпомогнат по същия начин, както при панелите, чрез секцията Select Mullions (Избери шпроси) от контекстното меню (извежда се с десния бутон на вишката). Изборът на шпроса активира специално лентово меню Modify | Curtain Wall Mullions (Промени | Шпроси на остъклени стени), чрез което могат да се променя начина на връзка при кръстовищата им – с преминаване (Make Continuous) или с прекъсване (Break at Join). (Фиг. 4.107.) 117 Фиг. 4.106. В шаблонния чертеж са заредени няколко стандартни фамилии шпроси, които са достъпни за директно прилагане върху цялата стена или отделни нейни части. Фиг. 4.107. Шпроса по вертикален ръб преди и след изпълнението на командата Make Continuous (Направи непрекъсната) REVIT Architecture 2012 118 4.8.3. Създаване на остъклени системи (Curtain Systems) За да генерираме обект от категорията Curtain Systems (Остъклени системи) трябва предварително да е създадена повърхност чрез възможностите на режима за построяване на обемни обекти (Mass) (виж. Раздел 9.) Това е и основната разлика между тях и Остъклените стени (Curtain Walls). Стартирането на командата от лентово меню Home/ Build/ Curtain System (Основно/ Построяване/ Остъклена система) ще активира меню Modify | Place Curtain System by Face (Промени | Постави Остъклена система по повърхност) с три достъпни команди: • Select Multiple (Избери няколко) – Това е автоматично включената команда, която очаква посочване на повърхност по която да се генерира остъклената система. Режимът на избор позволява да бъдат избрани няколко повърхности. На всяка от тях ще може да се генерира отделна остъклена система. • Clear Selection (Изчисти селекцията) – Изчиства изборът, за да могат да бъдат избрани други повърхности. • Create System (Създай система) – Върху избраните повърхности се генерират обекти от категорията Curtain Systems (Остъклени системи) от подразбиращия се тип. По подразбиране чрез шаблонния чертеж се зарежда единствената фамилия Curtain Systems (Остъклени системи) с единствен тип 1500/3000 мм. (Фиг. 4.108.) Фиг. 4.108. Членението на генерираната повърхност зависи от параметрите на подразбиращия се тип на категорията Създаване на модела 119 Оттук нататък генерираният обект може да бъде обработван по всички методи разгледани вече при категорията Curtain Walls (Остъклени стени). Полученият обект прилича на него и има подобна структура – членението е направено чрез мрежа от линии (Curtain System Grid), формирани са полета между тях (Curtain Panels) и между последните могат да се поставят шпроси (Mullions). Особеното е, че при сложни повърхности с двойна кривина полетата може да се получават с големи размествания помежду си. Причината е че последните могат да имат само строго равнинна повърхност. Най лесно и бързо е да променим настройките на типа на категорията Curtain Systems (Остъклени системи) и така да променим членението на повърхността. По-малка стъпка между осите обикновено ще реши проблеми при сложни повърхности. Допустимо е да залагаме нови линни или сегменти в мрежата по описаните по-горе методи и така да подобрим решението. Фиг. 4.109. При сложна форма на повърхността може да се наложи намаляване на големината на полетата Възможни са и останалите обработки – смяна на типа на Curtain Panels (Панели от остъклени системи) и генериране на Mullions (Шпроси) между тях. Някой от фамилиите панели (като Врати и Прозорци), могат да доведат до съобщения за грешки, ако полетата не са точни правоъгълници. 120 REVIT Architecture 2012 ВЪВЕДЕНИЕ • Подходи при редактиране на обекти • Избор на обекти ОБЩИ КОМАНДИ ЗА РЕДАКТИРАНЕ • Изтриване на обекти • Преместване и копиране на обекти -Move/Copy • Завъртане на обекти -Rotate • Промяна на големината -Scale • Огледално копиране -Mirror • Копиране в масив -Array • Подравняване на обекти -Align • Прекъсване -Split • Скъсяване/Удължаване -Trim/Extend • Успоредно копиране -Offset • Фиксиране на обекти -Pin • Редактиране с използване на Clipboard ОБЕДИНЯВАНЕ НА ОБЕКТИ В ГРУПА 5 РЕДАКТИРАНЕ НА ОБЕКТИ Редактиране на обекти 121 REVIT Architecture 2012 122 5.1. Въведение 5.1.1. Подходи при редактиране на обекти По време на създаването на модела се налага извършване на множество редактиращи операции. По–долу ще бъдат разгледани възможностите за редактиране, които се отнасят към всички видове обекти и елементи в изграждания модел. Повечето команди са достъпни, както от стандартното лентово меню Modify (Промени), така и от неговите варианти. Използването на командите за редактиране се осъществява по два основни начина: Единият метод е да се активира менюто, да се избере желаната команда, да се избере обекта или обектите и да се започне изпълнението на командата. При този метод, след избора на обекти (виж т. 5.2.) трябва да се натисне клавиша ENTER (Въведи) или SPACE (Интервал), за да започне процедурата на изпълнение на самата команда. По-често се използва друга последователност на действията. Първоначално се избира един или няколко обекта за редактиране. В този момент програмата автоматично отваря лентовидното меню Modify (Промени). В повечето случаи със специфично допълнение в зависимост от типа на избраните обекти. Следва избор на командата за редактиране и последващите манипулации за изпълнението и. В този раздел ще бъдат разгледани общите команди за редактиране от сектора Modify (Промени) на едноименното меню. Те могат да бъдат изпълнени с болшинството от обектите. Някои команди от това меню обаче са специфични и могат да бъдат използвани например само спрямо линейни обекти. Специфични команди свързани с конкретни категории обекти се разглеждат при описанието на самите тях. Редактиране на обекти 5.1.2. 123 Избор на обекти Изборът на един или няколко обекта е първата стъпка към тяхната промяна. Режимът за избор се стартира чрез бутона Modify (Промени), който се намира в ляво, на първо място във всички лентовидни менюта. Режим на избор се активира винаги когато, чрез натискане на клавиша ESC (Освобождаване) от клавиатурата, се отмени действието на изпълняваната команда. В REVIT се поддържат няколко метода за избор: • Единичен – При поставяне на курсора върху обект, последният променя цвета си и може да бъде избран при кликване с левия клавиш на мишката. Ако на това място могат да бъдат идентифицирани няколко обекта, то неколкократното натискане на клавиша Тab (Табулации), ще предизвиква алтернативна смяна на посочения обект. При задържане на курсора върху обекта се появява етикет с неговото описание (фиг.5.1.). Фиг.5.1. Избор чрез посочване на отделен обект • Групов – Програмата поддържа всички стандартни методи за групов избор. При избор чрез правоъгълно поле, отваряно отляво надясно, зоната за избор се изчертава с непрекъсната линия и на избор подлежат изцяло попадналите в нея обекти. (Избор чрез прозорец - Window) (фиг.5.2.- ляво.). Ако полето се отваря отдясно наляво, то зоната се изчертава с прекъсната, пунктирана линия и на избор подлежат всички обекти, изцяло или частично попаднали в нея. (Избор чрез пресичане - Crossing) (фиг.5.2.-дясно.). Фиг.5.2. Чрез направлението на движение на курсора при отваряне на прозорец за групов избор се определя типа му 124 REVIT Architecture 2012 Избор на няколко обекта едновременно може да се постигне и по още два начина: • Чрез клавиша Ctrl – При посочване на обекти един по един и същевременното натискане и задържане на клавиша Ctrl от клавиатурата също се получава възможност за добавяне на нови обекти към вече избраните. Характерно за този режим е и появата на малък знак + до стрелката на курсора (фиг.5.3.). Фиг.5.3. При натискане на клавиша Ctrl към избраните се добавят нови обекти • Чрез клавиша Shift - Количеството на избраните обекти може да бъде контролирано и чрез отказ от избор. При осъществен вече групов избор, при задържане на клавиш Shift от клавиатурата се появява малък знак – до стрелката на курсора. В този режим на работа се отменя избора при посочване на избрани обекти. • На обекти от един и същи тип – Ако е избран един обект, то от контекстното меню извеждано чрез активиране на десния бутон на мишката ще бъде достъпна командата Select All Instances (Избери всички екземпляри) (фиг.5.4.а.). При активирането и се отваря меню Фиг.5.4.а. Изображение на контекстното меню в момент на избор Редактиране на обекти 125 с две възможности. Visible in View (Видими в погледа) ще избере всички обекти от избрания тип, които се виждат в текущия изглед, а In Entire Project (В целия проект) ще доведе до избора на всички идентични с него обекти, независимо дали те в момента са изобразени на екрана или са извън обхвата на текущата визуализация. • С помощта на филтъра за избор – В десния край на статусната ивица се намира малко изображение на фуния с число до нея. Числото показва броя на избраните в момента обекти. При двукратно кликване върху този бутон се отваря диалоговото поле Filter (Филтър). (фиг.5.4.б.) В него на отделни редове се появяват всички категории обекти, които в момента са избрани. В дясно на всеки ред е показан техния брой. Деактивирането на полето пред името на съответната категория ще отмени и избора на всички обекти от категорията след напускане на този прозорец чрез бутона OK. Освен за управление на избора, този прозорец може добре да послужи и за контролни функции. фиг. 5.4. б. Чрез филтъра за избор може да се контролира процеса на избор Прозорецът на Филтъра за избор може да се активира и посредством едноименния бутон на лентовото меню Modify (Промени), който се появява винаги при осъществен избор на обекти. REVIT Architecture 2012 126 5.2. Общи команди за редактиране 5.2.1. Изтриване на обекти Процесът на изтриване на обекти се осъществява след направен избор. Най-целесъобразно е да се ползват директно клавишите Del (Изтриване) или Backspace (Изтриване напред). Разбира се командата е предвидена и в стандартното лентово меню Modify (Промени). Ако изтриването на обектите е станало случайно или без да искаме сме изтрили повече обекти от необходимото, те могат да бъдат възстановени единствено чрез командата Undo (Възстанови) от бързото меню в горния край на екрана. 5.2.2. Преместване и копиране на обекти – Move/Copy Преместване на избрани обекти може да бъде осъществено по няколко начина. Програмата поддържа динамично изпълнение на процедурата. Без да се стартира специална команда избраните обекти се посочват с курсора и при подиректно чрез влачене с ява на съответния символ мишката те могат да бъдат преместени. (фиг.5.5.) Този метод обаче е доста неточен. Фиг.5.5. Избраният обект може просто да се влачи на ново място при задържане на левия бутон на мишката Редактиране на обекти 127 По точни резултати могат да се получат, ако след избора на обектите подлежащи на преместване, бъде активирана командата Move (Премести). В този случай системата ще предостави възможност за избор на две точки, чрез които да се определи разстоянието и посоката на преместване на обектите. Разстоянието и ъгълът на преместването ще могат да бъдат определени и чрез изписване на стойности от клавиатурата (фиг.5.6.). Ако по време на действието се започне изписване на стойност от клавиатурата, тя директно заменя стойността на разстоянието на преместване при запазване на ъгъла. Ако трябва да бъде променен ъгъла, то преди изписването на стойност, трябва да бъде натиснат клавишът Tab (Табулация). Фиг.5.6. Точно преместване може да се осъществи чрез две точки Инструменталният ред на командата съдържа три полета, които променят действието и. Constraint (Ограничи) води до ортогоналното ограничаване на преместването, Disjoin REVIT Architecture 2012 128 (Премахни обединяването) има значение, ако избрания тза преместване обект е асоцииран с друг обект от модела. Така например, ако сме избрали да преместим прозорец, действието може да бъде извършено само в същата стена. Ако обаче в този случай маркираме полето Disjoin (Премахни обединяването), прозорецът ще може да бъде преместен във всяка друга стена. Полето Multiple (Многократно) позволява многократно изпълнение на командата и в повечето случай е неактивно. Единичното копиране на един или няколко обекта се извършва чрез същите манипулации както е при преместването. Единствените разлики са в това, че след осъществяване на избора трябва да се активира командата Copy (Копирай), а след завършване на изпълнението на командата избраните обекти ще останат на старите си места. При използване на командата върху инструменталния ред се появяват същите полета. Constraint (Ограничи) води отново до ортогоналното ограничаване на преместването при копиране. Disjoin (Премахни обединяването) в този случай е деактивирано и копието може да заеме всяко възможно място в модела. Полето Multiple (Многократно) обикновенно е активно и позволява многократно изпълнение на командата. 5.2.3. Завъртане на обекти - Rotate Завъртането на обект или група избрани обекти се осъществява на няколко стъпки. Командата Rotate (Завърти) се намира в познатото меню. След задействане на командата се дава директна възможност за определяне на началния ъгъл, спрямо който ще Редактиране на обекти 129 се отчита завъртането (фиг.5.7.). В този момент може да бъде избран и преместен символът в центъра на избраните обекти, който се явява и център на въртенето. След преместването на центъра на ротация следва да бъдат посочени начален и краен ъгъл на завъртането. При въвеждане на втория ъгъл се появява и стойността на разликата между двата ъгъла, която може директно да се въведе и от клавиатурата. Фиг.5.7. Завъртането се извършва на няколко стъпки. Ротацията на обекти може да се комбинира с копирането им, ако се избере полето Copy (Копиране) от инструменталния ред на командата. Disjoin (Премахни обединяването) отново може да има значение ако избраният за ротация обект е асоцииран с друг обект от модела. В инструменталния ред този път има и още две удобни възможности за настройка. В полето Angle (Ъгъл) може предварително да бъде въведен ъгъл на желаното завъртане и да се спести една стъпка от изпълнението на командата. Center of rotation (Център на ротацията) дава възможности за манипулации с точката на въртене във всяка фаза от действието с командата. Ако активираме бутона Place (Постави), можем да я преместим на произволно място. Чрез бутона Default (Текуща) тя се връща на подразбиращото се място. 5.2.4. Промяна на големината - Scale Промяната на големината на един или група избрани обекти също преминава през няколко етапа. След активирането на командата Scale (Промени големината) (фиг.5.8.). Следва да бъдат посочени чрез две точки REVIT Architecture 2012 130 - центърът на изпълнение на процеса и базовото разстояние. После с посочването на трета точка по същото направление се определя нов размер на избраното разстояние. Съотношението между двата размера определя мащабния фактор на промяната. През това време системата ще изобразява крайния резултат от действието на командата. С това завършва задаването на данните и промяната се осъществява. Не бива да се забравя, че на тази команда не могат да бъдат подлагани обекти с непроменяеми размери, като врати, прозорци, елементи на обзавеждането и др. Фиг.5.8. Трансформацията за промяна на големината се изпълнява спрямо център При активна команда Scale (Промени големината) действието може да си извърши и при избор на режима Numerical (Цифрово) и директно въвеждане на мащабен фактор в полето Scale (Мащаб) на инструменталния ред на командата. Описаната стандартна процедура е валидна при действието на подразбиращия се режим Graphical (Графично). 5.2.5. Огледално копиране - Mirror Командата Mirror (Огледало) има два варианта на изпълнение, които директно се стартират чрез различни бутони от лентово меню Modify (Промени). Разликата между тях е начина на задаване на оста спрямо която ще се извърши процеса. Вариантът Mirror – Pick Axis (Огледало – Посочи Ос) изисква само посочване на оста. Ето защо в някой случай ще е необходимо да се въведе нов обект, който да изпълни ролята на огледало. Най-целесъобразно е това да бъде обект Редактиране на обекти 131 от типа Ref Plane (Помощна равнина) (фиг.5.9.а.). Самият процес на копиране изисква единствено, след активиране на командата, да бъде посочена следата на ог- Фиг.5.9.а. Момент от изчертаване на Помощна равнина в модела Фиг.5.9.б. Динамичен преглед на резултата от копирането. ледалото, спрямо което ще се извършва действието. В резултат ще се получат огледални копия на всички избрани обекти (фиг.5.9.б.). Вторият вариант на командата е чрез изчертаване на ос. Mirror – Draw Axis (Огледало – Начертай Ос) дава възможност чрез посочването на две точки да си „изчертае“ огледалната ос. Тя не остава като обект в модела, а само се използва за извършване на огледалното копиране. От инструменталната ивица на командата може да се отмени копирането, чрез премахване на маркера пред полето Copy (Копирай). Тогава командата ще извърши само огледално преместване на избраните обекти. 5.2.6. Копиране в масив - Array При изпълнение на командата за многократно копиране в масив Array (Масив) следва да се обърне особено внима- REVIT Architecture 2012 132 ние на данните в инструменталната ивица след активирането на командата. По подразбиране програмата ще изпълни размножаване в . правоъгълен масив поради активността на символа При маркирано поле Group and Associate (Групирай и асоциирай) полученият след изпълнението на командата масив ще може да бъде променян. Обектите ще бъдат обединени в специфична група. Полето Number (Брой) показва количеството на елементите в масива. Последното важно поле е Move to: (Премести до). При избор на варианта 2nd (2ри) чрез действията си с мишката потребителя ттрябва да определи местоположението на втория обект от масива (фиг.5.10.), а при избор на Last (Последен) – последния обект от същия масив. Полето Constraint (Ограничи), както и при всички останали команди за редактиране, блокира преместването на избраните обекти само в ортогонални направления. Фиг.5.10. При започване на процеса трябва да се покаже начална точка на изпълнението Фиг.5.11. След приключване на размножаването все още може да се промени броят на елементите в масива. По време на преместването на основния обект до съседното му място в масива, разстоянието може да бъде точно определено с въвеждане на стойност и от клавиатурата. В последната стъпка от изпълнението на масива все още може да се промени броя на размножаваните елементи (фиг.5.11.). Ако по време на изпълнението на командата искаме да ползваме временните коти между избраните обекти и съседни части на модела, следва да натиснем бутона Activate Dimensions (Активирай Котите) Горната възможност е на разположение и при редактиране на вече създаден масив. За да променим разстоянието между обектите и увеличим броят им следва само да избе- Редактиране на обекти рем втория обект от масива и да го преместим, след което да променим и числото на броя им. (фиг.5.12.). 133 Фиг.5.12. Масивът запазва данните за създаването си и може да бъде редактиран При изпълнение на кръгов масив данните в инструменталната ивица на командата Array (Масив) малко се променят. Полето Number (Брой) отново пжоказва броя на елементите в масива. В полето Angle (Ъгъл) може директно да се въведе ъгълът на завъртане между два съседни обекта при избрано поле 2nd (2ри) или пълният ъгъл до последния обект, който следва да се запълни след приключването на командата - при избрано поле Last (Последен). (фиг.5.13.) Фиг.5.13. Данните за създаване на кръговия масив могат да се променят по време на изпълнението на командата. След първоначалното задаване на необходимата информация програмата показва резултата от изпълнението на командата, като извършването и не е окончателно. В синьо са оцветени полетата съдържащи броя на елементите и ъгъла на запълване, които могат да бъдат произволно променяни. В този етап от изпълнение на командата все още могат да бъдат променени и центъра на масива и местоположението на крайните обекти, както и радиуса на завъртане чрез преместване на съответните контролни точки. Всички възможности за промяна на размножените в масив обекти остават до момента на разрушаване на тяхното групиране. REVIT Architecture 2012 134 5.2.7. Подравняване на обекти – Align Align (Подравни) е една от изключително полезните команди за подреждане на елементите в модела. Не случайно тя е поставена на челно място в лентовидното меню Modify (Промени). Чрез тази команда могат да бъдат подравнявани обекти. В общия случа процедурата е в две стъпки: 1. Посочване на линия КЪМ която ще се извършва подравняването (фиг.5.14. ляво) 2. Посочване на линия от обект, който ще бъде преместен така, че посочената линия да съвпадне с първата (фиг.5.14. дясно). При това действие може да се извърши преместване и завъртане на втория обект. Фиг.5.14. Двата основни момента от изпълнението на командата В края на процеса се появява символ на отворен катинар. Изборът му довежда до заключване на подравняването (фиг.5.15.). При всяко следващо действие свързано с преместване на един от двата обекта, вторият ще се мести заедно с него за да се запази подравняването. Фиг.5.15. Подравняването може да послужи за заключване на два обекта и те да се преместват заедно Редактиране на обекти 135 При активиране на полето Multiple Alignment (Многократно подравняване) достъпно на инструменталния ред на командата процесът не спира при посочването на втория обект. Така към един обект могат да бъдат подравнени няколко други. От списъчното поле Prefer: (Предпочита:) може да бъде избрана водеща линия от структурата на стените, спрямо която да се извършва подравняването. 5.2.8. Прекъсване - Split В лентовидното меню Modify (Промени) са предвидени два варианта на командата Split (Прекъсни). Тази команда може да се прилага само към линейни по своя характер обекти – стени, линии, контури и др. Фиг.5.16. Обектът се прекъсва в посочената точка Split Element (Прекъсни Елемент) е команда, която трябва да бъде активирана ПРЕДИ избор на обект. След като се активира командата курсорът променя изображението си. При посочване на обект, същият бива прекъсван на това място. (фиг.5.16.) Така практически се получават два самостоятелни обекта, които се допират в една и съща точка. Ако в инструменталния ред на командата се активира полето Delete Inner Segment (Изтрий вътрешния сегмент), при последователно прекъсване на един обект на две места, участъка между тях се изтрива автоматично (фиг.5.17.). Split with Gap (Прекъсни с Празнина) трябва също да бъде активирана ПРЕДИ избор на обект. След активирането на командата курсорът се променя по същия начин, но сега на избраното място се прорязва отвор с широчина, определена предварително в инструменталната ивица в полето Joint Gap (Отвор). (фиг.5.18.) Фиг.5.17. С две посочвания се отнема част от обекта Фиг.5.18. Широчината на отвора се определя предварително REVIT Architecture 2012 136 Наличието на изображение на затворен катинар означава, че отворът е „заключен“. При преместване на единия край на обекта другият ще се премести автоматично за да се запази разстоянието между тях. 5.2.9. Скъсяване/Удължаване - Trim/Extend Тази група команди са също приложими към линейни по характер обекти. Вариантите на изпълняваните действия зависят от избрания от лентовидното меню бутон. При всички тях се посочват последователно поне два обекта, които променят дължината си до взаимното си допиране. Това е и причината командата да се нарича с двойственото име Trim/Extend (Подкастри/Удължи). При основния вариант на командата Trim/Extend to Corner (Подкастри/ Удължи до ъгъл) след посочване на два линейни обекта те намират общата си пресечна точка и оформят точен ъгъл. Очевидно при различни конфигурации на посочваните обекти може да се получи само удължаване, само скъсяване или комбинация от двете действия. (фиг.5.19.) Фиг.5.19. При определени конфигурации на обектите може да се получи комбинация от скъсяване и удължаване на обекти. Вторият вариант на командата предизвиква удължаване или скъсяване спрямо предварително посочен граничен обект. Той може да бъде използван чрез две отделни функции. Trim/Extend Single Element (Подкастри/ Удължи Отделен Елемент) очаква посочването на линеен обект като граничен контур. При второто посочване на линеен обект той бива удължен или скъсен до допирането му с гранич- Редактиране на обекти 137 ния контур. Trim/Extend Multiple Elements (Подкастри/ Удължи Много Елементи) започва също с очакване на избор на граничен контур. За разлика от предходния вариант, следва възможността да бъдат променени множество елементи така, че те точно да се допрат до граничния контур. (фиг.5.20.) Фиг.5.20. Различни етапи от работата на командата Trim/Extend (Подкастри/ Удължи) за допиране на обект до граничен контур. Освен за редактирането на стени, всички варианти на тази команда са изключително полезни в различните режими на изчертаване на контури на обекти – подови конструкции, покривни стрехи, отвори и др. Използването им е особено важно, когато се изисква създаването на затворен контур за коректно създаване на желаната форма. 138 REVIT Architecture 2012 5.2.10. Успоредно копиране - Offset Чрез командата Offset (Успоредно копиране) от лентовидното меню Modify (Промени) могат да се създават успоредни копия на линейни обекти. При изпълнението на процеса са възможни два основни подхода, които се избират чрез опциите от инструменталния ред: По подразбиране се включва методът - Numerical (Чрез стойност). При него се създава копие на посочен обект на точното разстояние определено в полето Offset (Успоредно копиране).(фиг.5.21.). При активност на командата до курсора се изобразява нейният символ от менюто. Фиг.5.21. Пунктир показва мястото на бъдещия обект Graphical (Графично) – е вторият метод за прилагане на командата. В този случай след избора на обекта подлежащ на копиране, чрез две точки се определя разстоянието до успоредното копие. За да се получава нов обект и при двата варианта на изпълнение на командата, в инструменталния ред трябва да е маркирано полето Copy (Копирай). В противен случай командата изпълнява успоредно преместване. 5.2.11. Фиксиране на обекти – Pin Чрез командата Pin (Фиксиране) от лентовидното меню Modify (Промени) могат да се фиксират обекти в пространството. Редактиране на обекти Използването и е изключително опростено. След избор на обекта се натиска бутонът на командата. Като последствие от изпълнението и всички фиксирани обекти в състояние на избор показват изображение на символа на командата. (фиг.5.22.) 139 Фиг.5.22. След фиксиране на обекта се показва специален символ При опит фиксиран обект да бъде преместен от мястото си посредством произволна команда, REVIT извежда съобщение за грешка.(фиг.5.23.) Фиг.5.23. Програмата не допуска преместване на фиксиран обект Фиксираните обекти могат да бъдат „освобождавани“ по два начина: • Поединично - чрез кликване върху синия символ на фиксатора, когато обектът е в състояние на избор. • При избор на множество обекти - чрез активиране на командата Unpin (Освободи фиксирането) от лентовидното меню Modify (Промени) REVIT Architecture 2012 140 5.3. Редактиране Clipboard с използване на В стандартното лентово меню Modify (Промени) се намира секторът Clipboard (Буфер в паметта) характерен за повечето програмни продукти под управлението на MS Windows. Един от вариантите на неговото използване се коментира вече в т. 4.4.2. Две от функциите на сектора Clipboard (Буфер в паметта) – Copy (Копирай) и Cut (Изрежи) се използват както и при всички останали програмни продукти. Общото за двете функции е, че те се активират при наличие на избрани обекти. • Copy to Clipboard (Копирай в буфера) записва набора от избрани обекти в междинния буфер на операционната система. • Cut to Clipboard (Изрежи в буфера) записва избраните обекти в междинния буфер на операционната система и ги изтрива от модела. След първото използване на някоя от горните две команди Буферът в паметта е вече пълен и може да се активира и командата Paste (Вмъкни) в някой от множеството и варианти. • Paste from Clipboard – (Вмъкни от Буфера) – Това е класическият метод за използване на междинния буфер. При изпълнението на този вариант можем да посочим с курсора мястото на копиране на съхранените в буфера обекти. • Aligned to Selected Levels -(Подравнено към избраните Нива) – Този вариант се използва най-често за размножаване на обекти от едно на друго ниво. Нивата на които искаме да се откопира съдържанието на буфера се избират от специален диалогов прозорец. (Виж т. 4.4.2.) • Aligned to Selected Views -(Подравнено към избраните Погледи) – достъпът до тази възможност зависи от вида на записаните в буфера обекти. Тя е достъпна само ако в буфера са записани обекти от класа – Анотации – котировки, надписи, етикети и др., които се асоциират с отделните Погледи, а не се част от модела. Ако това е факт, то записаните обекти се копират в избрани от специален диалогов прозорец имена на погледи в проекта. Редактиране на обекти 141 • Aligned to Current View -(Подравнено към текущия Поглед) – аналогично на горния случай. Записаните анотационни обекти се копират в текущия поглед. • Aligned to Same Place -(Подравнено на същото място) – Тази опция извършва копиране на съдържанието на буфера на същото място където са се намирали записаните в него обекти. • Aligned to Picked Level - (Подравнено към посочени Нива) – Това е друг вариант за размножаване на обекти по нивата на сградата. Изборът на нивата в които да се копират обектите записани в Буфера става чрез посочването им в някои от страничните изгледи към модела – фасадни или разрезни. Четвъртото бутонно поле в сектора Clipboard (Буфер в паметта) съдържа командата Match Type Properties (Уеднакви параметрите на типа) Чрез този инструмент лесно могат да бъдат уеднаквени параметрите на обекти от една и съща категория. Процедурата се изпълнява в две стъпки. След активирането на инструмента се посочва обекта, параметрите на който искаме да бъдат откопирани. Курсорът на инструмента представлява бяла четка. (фиг.5.24.) Фиг.5.24. С курсор-четка се уеднаквяват параметрите на обекти от една категория След избор на обект четката става черна. Следващите посочени обекти ще приемат параметрите на първия. (фиг.5.25.) В този момент допустими за посочване са само обекти от категорията на първоизбрания. Фиг.5.25. Всеки посочен обект от същата категория ще приеме параметрите на първия маркиран 142 REVIT Architecture 2012 5.4. Обединяване на обекти в Група Създаването на група се осъществява след предварителен избор на обекти и активиране на командата Group (Групирай) от сектора Create (Създай) на лентово меню Modify (Промени). Командата извежда диалогов прозорец Create Model Group (Създаване на група в модела) чрез който се въвежда конкретно име на групата. (фиг.5.26.). Фиг.5.26. Всяка група следва да има уникално име Веднъж създадена групата може да бъде управлявана като един обект и да бъда премествана, копирана, завъртана. При избор на групата се активира лентовото меню Modify | Model Group (Промени | Група в модела) в дясната част на което, в сектора Group (Група), се съдържат три команди. Чрез Edit Group (Редактиране на група) (фиг.5.27.) се влиза в режим на редактиране на групата. В този момент могат да се извършват всякакви промени с отделните обекти в нея - да се променят параметрите им или да се извършват трансформации – преместване, завъртане и др. (фиг.5.28.) Чрез бутоните Add (Добави) и Remove (Премахни) в този момент могат да се добавят или отстраняват обекти в групата. По-различно е действието на бутона Attach (Присъедини). След задействането му се отваря диалогов прозорец за определяне на име на нова група от типа Detailed Group (Група с детайл), след което могат да бъдат избирани графични обекти, които да се асоциират с групата Редактиране на обекти 143 Фиг.5.27. Групите подлежат на специализирано управление елементи на модела. Последните се изобразяват само в конкретни погледи към групата. Чрез бутона Finish (Край) (фиг.5.29.) се приключват действията по редакция на групата и резултатът се записва (фиг.5.30.), а чрез Cancel (Прекрати) се преустановява промяната без запис. Командата Ungroup (Разгрупирай) от сектора Group (Група) на менюто Modify | Model Group (Промени | Група в модела) води до разрушаване на групата. Последният бутон в това меню е Link (Свързване). Чрез него се извежда диалогов прозорец с две възможни продължения. Фиг.5.28. Групите могат да бъдат редактирани при използването на специален режим на работа 144 REVIT Architecture 2012 Фиг.5.29. Напускането на режима за редакция на група става чрез стандартния бутон Finish Фиг.5.30. След приключване на редакцията, всички групи приемат автоматично направените промени • Replace with a new project ile – Дава възможност избраната група да бъде записана като самостоятелен проектен файл и в текущия проект да се появи само връзка към него. Това от една страна ще намали общия обем на текущия файл, а от друга ще даде възможност групата да бъде асоциирана и с други проекти. • Replace with an existing project ile – Влиза в режим на избор на проект, който ще бъде свързан с текущия и ще замени избраната група. ИЗГЛЕДИ НА МОДЕЛА • Изгледи в план • Фасади • Странични Изгледи • Разрези • Генериране на фрагменти • Създаване на чертеж СПИСЪцИ И СПЕцИФИКАцИИ • Генериране на спецификации • Промяна на параметрите на спецификации • Количествени сметки • Други видове списъци 6 ИЗОБРАЗЯВАНЕ НА МОДЕЛА Изобразяване на модела 145 REVIT Architecture 2012 146 6.1. Изгледи на модела Със зареждането на началния шаблонен чертеж в Project Browser (Проектен Навигатор) е оформен сектор Views (Погледи). (Фиг. 6.1.) В него обикновено вече са достъпни различни изгледи към пространството на модела обединени в няколко секции: • Floor Plans - (Планове на етажите) • Ceiling Plans - (Софити на таваните) • 3D Views – (Тримерни погледи) • Elevations - (Фасади) По време на работата ни с модела след определяне на местата на вертикалните разрези ще се появи и секция Sections (Разрези), както и други специфични изгледи с информация от сградата. Тук следва да се изясни, че освен изображения на елементите на сградата, в различните изгледи могат да се появят и допълнителни Анотационни или Графични обекти, които НЕ СА част от модела. Ето защо и някои от изгледите формират специфично отношение към тях и тяхната поява или изключване могат да бъдат управлявани отделно. Фиг.6.1. Чрез Проектния навигатор се получава достъп до различните изгледи към модела В Project Browser (Проектен Навигатор) са предвидени и отделни сектори Schedules/ Quantities (Спецификации/ Количествени сметки), които също спадат към методите за изобразяване на модела и ще бъдат разгледани пв т. 6.2. 6.1.1. Изгледи в план Създаване на изгледи в план Обикновено в шаблонния чертеж са предварително зададени няколко обекта от типа Level (Ниво) (Виж т. 4.1.1.), което предопределя и в Project Browser/ Views/ Floor Изобразяване на модела 147 Plans - (Проектен Навигатор/ Погледи/ Етажни планове) да присъстват едноименни погледи към тях. Както вече беше обяснено, създаването на ново ниво на сградата чрез командата Level (Ниво) води до автоматичната поява и на два погледа – надолу в план и нагоре като софит. Трите обекта имат и еднакви имена. Ако в даден момент се наложи преименуването на някои от тях (например за да получи име на български език), то програмата ще изведе диалогов прозорец със запитване: (Фиг. 6.2.). Would you like to rename corresponding views? (Искате ли да преименувате и свързаните погледи?) Фиг.6.2. наименованията на нивата са свързани с плановете и софитите Различна е ситуацията когато се копира обект Level (Ниво). Копирането не води до автоматична поява на съответни погледи. Това може да се познае и по цвета на символите в двата края на обекта Level (Ниво). Ако цветът е син, то съществува и едноименен поглед, ако символите са черни – не съществува поглед свързан с това ниво. Създаването на нов поглед в план се осъществява чрез активирането на командата View/ Create/ Plan Views – (Визуализация/ Създаване/ Погледи в план). Командата извежда подменю с няколко възможности: • Floor plan (План на етаж) (Фиг. 6.3.) • Relected Ceiling Plan (Софит – огледален поглед към тавана) • Plan Region (Фрагмент от план) - създаване на зона с различен обхват на погледа в дълбочина (фиг. 6.9) • Area Plan (План на зониране) REVIT Architecture 2012 148 Фиг.6.3. Процедура за генериране на нов изглед в план Процедурата продължава чрез избор от диалогово поле на онези нива за които следва да се генерират нови погледи в план. (Фиг. 6.4.) Списъкът съдържа само нивата към които НЯМА привързани погледи, поради това, че е обикновенно е активно полето Do not duplicate existing views (Не дублирай съществуващи погледи). Ако го изключим ще видим пълния списък на нивата в сградата. Така ще бъде възможно и създаване на втори поглед на определено ниво. Важно е да се отбележи, че в този случай системата автоматично ще добави пореден номер към името на новия поглед. Системата не допуска два погледа от един и същи тип да имат еднакви имена. Копиране на изгледи По време на работата ни по проекта на сградата може да се наложи да генерираме и оформим няколко плана на един и същи етаж. Това е необходимо за да ги подготвим за изФиг.6.4. Списък на нивата към които няма генерирани изгледи в план Фиг.6.5. Контекстното меню съдържа команди за преименувани и копиране на изгледи Изобразяване на модела чертаване в различни мащаби, с различна степен на изобразяване на подробности по тях или по други причини. Освен чрез използването на разгледаната по горе процедура, това може да се осъществи чрез функцията Duplicate View (Дублирай поглед) стартирана от контекстното меню след избор на поглед в Project Browser (Проектен Навигатор) (Фиг.6.5.) При създаването на копие на погледа са възможни три различни резултата в зависимост от избраната опция: • Duplicate (Дублиране) – Създава се копие на погледа, без към него да се добавят евентуални допълнително въведени АНОТАЦИОННИ обекти – надписи, коти, етикети и др. Копието на погледа автоматично получава различно име от оригинала. • Duplicate with Detailing (Дублиране с Детайли) – За разлика от първия случай, се копира не само погледа, но и всички допълнителни чертожни елементи в него. • Duplicate as a Dependent (Дублиране като Зависим) - Копиране на пълната информация – данните за погледа и всички допълнителни анотационни или чертожни обекти създавани с командите от лентово меню Anotate (Анотации). Всяка бъдеща промяна в оригинала автоматично ще се появява и в копието. Този тип копия се появяват и като директно свързани с оригинала в списъка на Project Browser (Проектен Навигатор). Възможност за копиране на текущия поглед с горните възможности е достъпна и от лентово меню View/ Create/ (Визуализация/ Създаване) от функцията Dublicate View (Дублирай поглед) и извежданото от нея подменю. Основни параметри на изгледи в план Погледите в план са обекти както всички останали и много от техните свойства могат да се управляват директно от диалоговия прозорец Properties (Параметри). Той е достъпен в дясната част на екрана по всяко време, когато няма избран обект или не сме в процедура за създаване 149 150 REVIT Architecture 2012 на нов. Съдържането му е доста голямо и затова може да се извежда на екрана само на части. Не всички параметри имат смисъл и възможност за промяна във всички видове изгледи, така че по-долу ще бъдат коментирани само онези от тях, които имат особено влияние в изобразяването на сградата в план. Първият сектор Graphics (Графика) има най-много редове. Някои от тях съдържат параметри, достъпни за избор директно от бутонното меню в долния ляв край на работното поле: • View Scale (Мащаб на изображението), • Detail Level (Ниво на детайлиране), • Graphics Display Options (Опции на графичното изображение) – извеждащ едноименният диалогов прозорец. (виж т.3.3.2.) Други основни параметри и тяхното действие ще бъдат коментирани както следва: • Display Model (Изобразяване на модела) – В това поле могат да се активират три възможности. Normal (Нормално) е подразбиращото се състояние, при което моделът и допълнителните Анотационни обекти се изобразяват нормално. Do Not Display (Не изобразявай) скрива изобразяването на модела, като остават само допълнителните графични обекти – като линии, шриховки, коти, надписи и др. Halftone (Полутон) – допълнителните графични обекти се изобразяват нормално, а елементите на модела се изобразяват в степени на сивото. Така те могат да бъдат използвани като референтни обекти за котировки, трасиращи линии и др. Фиг.6.6. Основни параметри на изгледа в план • Rotation on Sheet (Завъртане върху листа) – Дава възможност за завъртане на изображението на този поглед при позиционирането му на чертожен лист • Uderlay (Подложка) – От списъчното поле може да бъде избрано името на друг поглед в план, който да се изобразява като подложка. Подложно изображение не се появява при избор на None (Няма). • Underlay Orientation (Ориентация на погледа при подложка) – При избран поглед в горното поле може да се избере направлението на погледа – в план или софит Останалите полета в този сектор съдържат специфична информация, която ще се коментира при нужда в други раздели. Изобразяване на модела 151 Секторът Identity Data (Данни за идентификация) съдържа информационни данни за погледа и в повечето случай са само за сведение. • View Name (Име на погледа) – Името на погледа може да бъде сменено и чрез редактирането на това поле. • Default View Template (Подразбиращ се шаблон за погледа) – Повечето от настройките на погледите могат да бъдат специфицирани в специални шаблони и чрез тях да се предават автоматично на различни конкретни погледи. Достъп до настройките на шаблоните се осъществява от лентово меню View/ Graphics/ View Templates/ View Templates Settings (Визуализация/ Графика/ Шаблони на погледи/ Настройки на шаблоните за погледи) чрез диалоговата кутия View Templates (Шаблони на погледи) (Фиг. 6.7.) Секторът Extents (Разширени) съдържа няколко важни полета свързани с управлението на обхвата на погледа както в план така и в дълбочина. • Crop (Изрежи) - Тази опция Включва/Изключва действието на рамките, чрез която може да се ограничи обхвата на изобразяваните обекти в план. За да се коригира обхвата на рамките, те първо следва да се визуализират и след това да се промени големината им чрез преместване на съответните оцветени в синьо те- Фиг. 6.7. Настройките на погледите се контролират чрез шаблони REVIT Architecture 2012 152 Фиг.6.8. Ограничаването на видимостта на модела и на анотационните елементи хни контролни точки. (Фиг.6.8.) • Crop Region Visible (Видимост на рамката за изрязване) - Включва/Изключва визуализирането на рамката за изрязване на обектите от модела на сградата. Тя не влияе върху изрязването на анотационните обекти. За тях важи правилото, че те се виждат докато са видими обектите към които са асоциирани. • Annotation Crop (Видимост на рамката за изрязване на анотационните обекти) - Включва/Изключва визуализирането на втора рамка, по-голяма от горната, която ограничава изобразяването на анотационните обекти към модела. Тя се визуализира само при визуализиране на главната рамка за изрязване. По нейния външен ръб автоматично се прикрепят етикетите на осовите линии и др. подобни обекти. Фиг.6.9. Обхвата на погледа се контролира и в дълбочина • View Range (Обхват на погледа) – Извежда специален диалогов прозорец, чрез който се управляват параметрите на обхвата на погледа в дълбочина. (Фиг.6.9.) Там се контролират три нива: Изобразяване на модела 153 □ Primary Range (Първичен обхват) – Тази зона се определя от три нива – Top (Горно), Cut Plane (Разрезна повърхност) и Bottom (Долно) , които могат да се прецизират с отместване зададено в полето Offset (Отместване). Разрезната повърхност задължително се асоциира с текущото ниво, като обикновено е установена на 140 см от нивото на пода. Всички обекти през които тя преминава, се изчертават като разрязани (Cut), ако такива параметри са зададени в описанието на съответната фамилия. Обектите попадащи в зоната под тази равнина се изобразяват в изглед. □ View Depth (Дълбочина на погледа) – Чрез това ниво и съответното отместване се дефинира втора зона под първичния обхват на погледа. Обектите които попадат в нея се изобразяват със специален тип линия Beyond (Извън). Параметрите и могат да бъдат променени чрез диалоговия прозорец Line Styles (Стил на линиите) извеждан чрез Manage/ Additional Settings/ Line Styles (Управление/ Допълнителни Настройки/ Стил на Линиите). (Фиг.6.10.) Фиг.6.10. Изобразяването на линиите от обекти извън обхвата на погледа може да се промени □ Depth Clipping (Ограничаване в дълбочина) – Чрез това поле се извежда едноименния диалогов прозорец в който се определя обхвата на погледа. Той има значение предимно в тримерните погледи и съответно ще бъде коментиран в някой от тях. 6.1.2. Фасади - Странични Изгледи Със стартирането на работата по нов проект чрез зареждането на шаблонния се дефинират и четири стандартни странични погледа към пространството. Както всеки обект в програмата и те задължително получават имена, обикновено свързани със световните посоки – Юг, Север и т.н. Достъп до тях се осъществява от Project Browser/ Views/ Elevations - (Проектен Навигатор/ Погледи/ Фасади). 154 REVIT Architecture 2012 Видове фасадни изгледи – параметри. В REVIT се поддържат два типа фасадни погледи, които се появяват и в отделни сектори в Проектния Навигатор. Вариантите се означават чрез пояснение изписано в скоби зад името на фамилията Elevations (Фасади). Building Elevations (Фасади на сгради) е стандартния тип фасадни погледи. Списъкът на параметрите съдържа почти същите полета, като тези на изгледите в план коментирани в предишната точка. Така например основните настройки и начин на действие на данните в секторите Graphics (Графика) и Identity Data (Данни за идентификация) са индентични и няма да бъдат коментирани. Секторът Extents (Разширени) съдържа също полета за включване/изключване на зоните на обхвата на изображението, които действат както и при погледите в план. Управлението на обхвата на погледа в дълбочина е по-различно. (Фиг.6.11.a.) • Far Clipping (Ограничаване в далечина) – Чрез това поле се извежда едноименния диалогов прозорец в който се определя обхвата на погледа. (Фиг.6.11.b.) Тук има на разположение три графично изяснени възможности: Фиг.6.11. Параметри на обхвата на погледа в дълбочина и начина на изобразяване на разреза с обекта □ No Clipp (Без ограничаване) – В дълбочина се виждат всички обекти които попадат в обхвата на погледа. □ Clipp without Line (Ограничаване без контур) – Обектите зад определената в дълбочина равнина не се изобразяват. Не се изобразява и контурна линия Изобразяване на модела на евентуално разрязаните от равнината обекти. □ Clipp with Line (Ограничаване с контур) - Обектите зад определената в дълбочина равнина не се изобразяват. При евентуално разрязване на обекти се изчертава контурна линия. 155 Фиг.6.12. Параметрите за асоцииране на мястото на разреза с координационна ос • Far Clip Offset (Отместване на далечната равнина) – Този параметър е активен при задействане на функцията за ограничаване в дълбочина. Стойността му показва на какво разстояние е задната равнина определяща дълбочината на обхвата на погледа. Interior Elevations (Вътрешни разгъвки) е втория тип фасадни погледи. Списъкът на параметрите е напълно индентичен с предходните. При конкретни ситуации могат да се появят и възможности недостъпни в другите погледи. По подразбиране вътрешните разгъвки се асоциират с координационните оси на сградата. Ето защо в секторът Extents (Разширени) съдържанието на полето Associate with Datum (Асоциирано с ос) следва да осигурява възможност за преместване на водещата линия за генериране на погледа с някоя от успоредните координационни оси на сградата. (Фиг.6.12.) Въвеждане на нови фасадни изгледи Инструментът за създаване на фасадни изгледи се намира в лентово меню View/ Create/ Elevation – (Визуализация/ Създаване/ Фасади) и е достъпен само при активен поглед в план. Фиг.6.13. Курсорът е чувстителен към околните обекти от модела 156 REVIT Architecture 2012 От допълнителното падащо меню може да се избере типа на фасадата – външна или вътрешна. Следва с курсора да посочим място на символа на обекта Elevation (Фасада), чрез който по-късно се достига до графичните елементи на управлението му. (Фиг.6.13.) По време на на позиционирането на символа, той проявява чувствителност и се ориентира перпендикулярно към найблизката стена или друг подходящ обект. След установяване на мястото на символа в секцията Elevation (Фасада) на Проектния навигатор се появява нов обект. Чрез избор на името му той може да бъде активиран в работното поле. (Фиг.6.14.) Фиг.6.14. Фасада при включен параметър Clipp without Line (Ограничаване без контур). Промяна на параметрите на фасада При избор на символа на фасадата в план и кликване върху стрелката му се появяват две сини линии. Непрекъсната линия минава обикновенно през самия символ и показва началната линия на формирането на страничния поглед. Тя може да бъде премествана с помощта на командата Move (Премести). Втората линия е прекъсната и показва дълбочината на погледа. Тя може да бъде премествана чрез сините контролни точки в средата и. Разстоянието между двете линии може да се контролира и чрез стойността в полето Far Clip Offset (Отместване на далечната равнина) от параметрите на погледа.(Фиг.6.15.) Промяна на местоположението и начина и на действие ще доведе до различен краен резултат.(Фиг.6.16.) Изобразяване на модела 157 Фиг.6.15. Линиите показват началото и края на обхвата на генерирания изглед Фиг.6.16. Фасада при включен параметър Clipp with Line (Ограничаване с контур). Чрез манипулации на линиите на графичния обхват на фасадата в план и чрез параметрите и от едноименния диалогов прозорец могат да се контролират всички данни, които имат влияние за генерирането на фасаден изглед. 6.1.3. Разрези Генериране и управление на разрез Определянето на разрезната равнина за генериране на разрез се извършва с помощта на инструмента Section (Разрез) от лентово меню View/ Create – (Визуализация/ Създаване). Чрез въвеждане на две точки се определят началото и края на разрезната линия. Посоката на разреза и неговия обхват в дълбочина могат да бъдат променени чрез съответните активни манипулатори, след последващ избор на разрезната линия (фиг.6.17.). На промяна подлежи и типът на символите завършващи разрезната линия. 158 REVIT Architecture 2012 Фиг.6.17. Възможности за промяна на обхвата в дълбочина на разрезното поле Разрезът автоматично получава име и пореден номер, които съответно могат да бъдат променени по желание на потребителя. Те се появяват в раздела Sections (Разрези) на Проектния навигатор. Двукратното щракване върху стрелката на разреза или избора на името му в Проектния навигатор води до активирането на прозореца с неговото изображение. Нов разрез може да бъде дефиниран при проекция на модела в план, фасада или дори във вече създаден разрез. Характерно е, че разрезната равнина е винаги вертикална. При избор и активиране на рамката с изображението на разреза се появяват манипулатори, чрез които може да се промени неговия обхват или да се раздели на части (фиг.6.18.). Фиг.6.18. Манипулатори за промяна на полето за изобразяване на разреза Изобразяване на модела 159 При избор на разрезната линия в план, в лентовото меню Modify | Views (Промени| Визуализация) се появяват два командни бутона. • Split Segment (Раздели сегмент) активира специален манипулатор, чрез който могат да се укажат местата за начупване на разрезната линия (Фиг.6.19). След това чрез движение на курсора могат да бъдат разместени отделните части на разрезната линия, така че да преминават през различни участъци на модела. Начупената разрезна линия може да се обедини при ръчно наместване на отделните и части до сливането им в една права линия, посредством сините стрелки по тях. Фиг.6.19. Курсорът променя вида си за да укаже мястото на начупване на разрезната линия, което по-късно може да бъде и променено. • Size Crop (Ограничаване на размера) – е команда за извеждане на диалогов прозорец Crop Region Size (Размер на чертожното поле).(Фиг.6.20.) В него се показват реалните размери на чертожното поле на разреза, както и страничните допълнителни полета за показване на анотационните обекти. То се променя автоматично при смяна на мащаба на разреза. Промяната на всички данни може да се направи и от съответните цифрови полета. Фиг.6.20. Данните за размера на чертожното поле на разреза. REVIT Architecture 2012 160 Типове разрези По време на различните манипулации с разрезната линия се получава и достъп да параметрите на обекта Section (Разрез), чрез прозореца Properties (Параметри). При отваряне на списъка за избор на типа на текущия елемент се вижда, че освен като Building Section (Разрез на сграда), той може да бъде променен на Wall Section (Разрез на стена) или дори като Detail (Детайл). (Фиг.6.21.) Фиг.6.21. Възможности за промяна на типа на разреза Разликите между двата типа разрези са минимални. По подразбиране Wall Section (Разрез на стена) има друга графика на символ в края на разрезната линия, при който стрелката е без запълване (Фиг.6.22.). По-съществената разлика е, че двата типа разрези се разделят в две различни секции в Проектния навигатор. Фиг.6.22. При разрез от типа Wall Section (Разрез на стена) се променя символа на разрезната линия Изобразяване на модела 161 Третия възможен тип на обект генериран чрез инструмента Section (Разрез) е от фамилията Detail Views (Детайлни погледи). Това води до появява на нова секция със същото име в Проектния навигатор. Символът в края на разрезната линия е също различен – при него липсва формата на стрелка. (Фиг.6.23.). Фиг.6.23. При разрез от типа Detail Views (Детайлни погледи) символът е без стрелка Зоната на обхвата на този тип изгледи се контролира по същия начин чрез манипулиране на контурните линии, които се появяват при изборът му в някоя проекция. Особеното на детайла е, че когато попадне в зоната на видимост на някой от разрезите, се визуализира по специфичен начин чрез зона със заоблени ъгли. (Фиг.6.24.) И в този случай двукратното „кликване“ върху символа на детайла води до отваряне на прозореца с неговото изображение. Фиг.6.24. Изобразяване на зоната на Detail (Детайл) в подходящ разрез. REVIT Architecture 2012 162 Добрата практика предполага при определяне на параметрите на този тип поглед в секцията Graphics (Графика) свойството Display Model (Изобразяване на модела) да се определи като Halftone (Полутон).(Фиг.6.6.) Разбира се нормално е мащабния фактор на детайла да бъде сравнително едър – 1:10, 1:5 или дори 1:1. 6.1.4. Генериране на фрагменти С помощта на инструмента Callout (Фрагмент) от лентово меню View/ Create – (Визуализация/ Създаване) се създават фрагменти от текущия изглед към модела. Чрез маркиране на един от ъглите на бъдещата зона и въвеждане на срещуположна диагонална точка динамично тя се определя в рамките на текущия изглед. Това може да се осъществи както в план или фасада, така и в разрез или дори в детайл. (фиг.6.25.). Фиг.6.25. Въвеждане на зона на фрагмент в план Името на фрагмента съдържа името на изгледа от който е създаден и се появява в същата секция на Проектния навигатор. Автоматично програмата добавя означението Callout (Фрагмент) следвано от пореден номер. Разбира се названието може да се промени чрез функцията Rename (Преименувай) от контекстното меню в Проектния навигатор. Двукратното щракване върху името води до активиране на прозорец с изображение на фрагмента. (фиг.6.26.). Обхватът на фрагмента може да бъде променен чрез стандартните за всеки изглед манипулатори. По подразбиране фрагментът автоматично приема мащаб с една стъпка поедър от този на оригинала от който произлиза. Така например ако генерираме фрагмент от план в мащаб 1:100, той ще получи мащаб 1:50. Изобразяване на модела Както и при другите изгледи е възможно с командата Size Crop (Ограничаване на размера) от лентово меню Modify | Views (Промени| Визуализация) да се промени размера на полето на фрагмента. (Фиг.6.20.) 6.1.5. Създаване на чертеж. Всички изгледи описани по-горе се генерират от създавания с REVIT тримерен модел на сградата. Във всеки един от тях освен изобразяването в съответна проекция на части от модела могат да бъдат въвеждани и чисто графични обекти. По-подробно тези възможности ще бъдат коментирани в раздел 7. Тук следва да обърнем внимание върху възможността за създаване на изглед, който НЕ СЪДЪРЖА изображение на модела на сградата. Това се получава чрез командата Drafting View (Чертожен поглед) достъпен от лентово меню View/ Create/ (Визуализация/ Създаване). Стартирането на командата води до отваряне на диалогово поле в което се определя името и мащабът на изобразяване в този специален поглед (Фиг.6.27.). След това се генерира ново празно работно поле без възможност за изобра- 163 Фиг.6.26. Името на фрагмента може да бъде въведено на български и обхватът да бъде променен чрез манипулаторите 164 REVIT Architecture 2012 зяване на модела на сградата. Названието му се появява в нов сектор на Проектния навигатор – Drafting Views (Чертожни погледи). Фиг.6.27. Името на чертежа може да се определи предварително 6.2. Списъци и спецификации Едно от основните предимства на създаването на интегрален цифров модел на проектираната сграда е възможността за автоматично генериране на различна информация – списъци и спецификации. Разбира се получените данни зависят от точността и пълнотата на изградения модел, както и от количеството информация въведено за отделните елементи, които участват в него. В лентово меню View/ Create/ (Визуализация/ Създаване) е достъпно подменю Schedules (Списъци), чрез което могат да бъдат стартирани процедури за дефиниране в проекта на пет вида текстова информация. Изобразяване на модела 165 • Schedules/Quantities (Списъци/Количества)• Material Takeoff (Количествени сметки) • Sheet List (Списък на чертожните листа) • Note Block (Бележник) • View List (Списък на изгледите) 6.2.1. Генериране на спецификации Процесът се стартира с помощта на инструмента Schedules/ Quantities (Списъци/Количества) от лентово меню View/ Create/ Schedules (Визуализация/ Създаване/ Списъци). В активирания програмен прозорец New Schedule (Нов списък) последователно следва да се осъществи избор на вида на специфицираните обекти и техните параметри. (Фиг.6.28.). Фиг.6.28. Новата спецификация започва с определяне категорията обекти В този пример ще бъде проследено генерирането на спецификация на вратите в административна сграда. След избор на категорията обекти, които следва да бъдат специфицирани (в случая - Doors) (фиг.6.28.) се отваря и диалогов прозорец от няколко части, където се определят всички останали параметри на съставяния списък. Секцията Fields (Полета) от диалоговия прозорец с характеристиките на спецификацията съдържа две списъчни полета (фиг.6.29.). В лявото излизат имената на всички данни използвани при избрания за специфициране компонент. Чрез избора им и натискане на бутона Add (Добави) те се прехвърлят в десния списък, който съдържа само имената на онези данни за елементите, които следва да се появят в спецификацията. 166 REVIT Architecture 2012 Фиг.6.29. Определяне на полетата в спецификацията Ако бъдат избрани, чрез бутоните Move Up (Премести нагоре) и Move Down (Премести надолу) те могат да бъдат пренареждани. В настоящия пример в спецификацията на вратите са избрани полетата с данни Family and Type (Фамилия и Тип), Level, (Ниво), Width (Широчина), Height (Височина), и Count (Брой). Фиг.6.30. Принципи на групиране и сортиране в спецификацията Изобразяване на модела 167 Другата важна секция е Sorting/Grouping (Сортиране/ Групиране) (фиг.6.30.). Чрез нея се определят принципите на групиране и сортиране на елементите в спецификацията. В отделните редове се избират имената на данните за първично, вторично и т.н. групиране на обектите. Примерът с вратите дава възможност за сортиране по тип врата, а в рамките на един и същи тип - по етажи. Чрез отбелязване на полето Footer (бележка отдолу) след редовете в които са изброени вратите от един тип и размер ще се появи ред, в който ще е изписан общия им брой. Полето Grand Totals (Общо крайно количество) е избрано, и това ще доведе до поява на общото число врати най-отдолу в спецификацията. Важно е да се отмени изборът на полето Itemize every instance (Опиши всеки обект) за да се получи обобщена спецификация и да се избегне изписването на отделен ред за всеки елемент от нея (фиг.6.31.). Фиг.6.31. Обобщено изписване на обектите от модела Имената в антетката на спецификацията могат да се редактират или направо да се изпишат на български (фиг.6.32.). Фиг.6.32. Имената на полетата могат да бъдат на български език. REVIT Architecture 2012 168 6.2.2. Промяна на спецификации параметрите на Създадената веднъж спецификация ще отразява мигновено всички промени в проекта. Ако трябва да се измени нещо в самата спецификация, в нейното оформяне, по избраните полета, начин на подреждане и т.н., е необходимо само да се отвори прозорецът с нейните свойства от контекстното меню и оттам да бъде активирана директно секцията, данните в която подлежат на промяна (фиг.6.33.). Фиг.6.33. Достъп до всички настройки на спецификацията се получава от списъка с параметрите и. 6.2.3. Количествени сметки От командата в лентово меню View/ Create/ Schedules (Визуализация/ Създаване/ Списъци) е достъпна и възможността за генериране на пълни количествени сметки Material Takeoff (Количествени сметки). От диалоговия прозорец New Material Takeoff (Нова количествена сметка) може да бъде избрана отделна категория от обекти за извличане на количеството на материали, които участват в изграждането на модела на сградата. Ако вместо това се избере <Multi Category> (Много категории) ще бъде генерирана пълна количествена сметка. (Фиг.6.34). Процедурата по определяне на останалите параметри на този тип списък са напълно аналогични с тези при спецификациите описани в т.6.2.1. Особеното е при определяне на полетата, които да участват в изготвянето на списъка. Логично е тук да се обърне внимание на имената на материалите и площите и обемите, чрез които те се изчисляват (Фиг.6.35.) Изобразяване на модела 169 Фиг.6.34. Началният прозорец за количествени сметки Фиг.6.35. В количествената сметка се определят полета свързани с материалите 6.2.4. Други видове списъци От командата в лентово меню View/ Create/ Schedules (Визуализация/ Създаване/ Списъци) могат да бъдат стартирани подобни на вече описаните процедури за извеждане в таблична форма и на друга специфична информация от проекта на сградата. 170 REVIT Architecture 2012 • Sheet List (Списък на чертожните листа) – Чрез тази процедура може да бъде съставен списък на оформените в текущия проект чертожни листа. Процесът на генерирането на такива ще бъде по-подробно разгледан в раздел 7. • Note Block (Бележник) – Процедурата дава възможност за извеждане в отделен списък на данни за различни анотационни обекти зададени към модела и отделните погледи. Това е особено полезно, когато към различни обекти са въведени текстови описания свързани със стандарти и кодове по определена система. Чрез тази процедура те могат да бъдат изнесени в отделна таблица и така да бъдат включени към крайната документация на проекта. • View List (Списък на изгледите) – Аналогично на чертожните листа, чрез тази процедура могат да се генерират таблици съдържащи основната информация за различните изгледи на текущия проект. КОТИРАНЕ НА ЧЕРТЕЖА • Въвеждане на коти • Редактиране, изравняване и заключване на котировки • Котиране на ниво и наклон ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕТИКЕТИ И СИМВОЛИ ВЪВЕЖДАНЕ НА ТЕКСТОВЕ ГРАФИЧНИ ОБЕКТИ И ДЕТАЙЛИ ПОМЕЩЕНИЯ И ЗОНИ • Генериране на обекти - помещения • Въвеждане данни • цветни схеми • Генериране на зони СЪСТАВЯНЕ НА ЧЕРТОЖНИ ЛИСТА • Композиране на чертожния лист • Промяна на надписите в антетката ОТПЕЧАТВАНЕ НА ЧЕРТЕЖИ 7 ГЕНЕРИРАНЕ И ОФОРМЯНЕ НА ЧЕРТЕЖИ Генериране и оформяне на чертежи 171 REVIT Architecture 2012 172 7.1. Котиране на чертежа 7.1.1. Въвеждане на коти Котирането на модела се осъществява директно в някой от ортогоналните изгледи към него в план, изглед или разрез. Възможностите за котиране са достъпни от лентово меню Annotate (Анотации) сектор Dimension (Котиране). Тук са на разположение пет команди за котиране: Aligned (Успоредно Линейно), Linear (Линейно ортогонално), Angular (На ъгъл), Radial (На радиус) и Arc Length (Дължина на дъга) и три за въвеждане на котировъчни символи – Spot Elevation (Точка с ниво), Spot Coordinate (Точка с координати) и Spot Slope (Точка с наклон). При използване на линейно котиране, по подразбиране, системата прихваща осовите линии на посочваните стени Wall Centerlines (Оси на стените). Останалите възможности за избор при котиране на стени са достъпни от списъчното меню – Wall faces (Повърхности на стени), Center of core (Оси на ядрото), Faces of core (Повърхности на ядрото). Независимо от тази настройка с курсора може да бъде избрано и друго начало на котировъчната линия. При задържане на курсора на едно място и последователно натискане на клавиша за табулация от клавиатурата (TAB) системата ще активира различни елементи от които да започне на котировката. След посочване на втория край на котировката, следва да се посочи и празно място за поява на самата котировъчна линия с измерения размер. При избор на няколко последователни точки за котиране, преди определянето на мястото на котировъчната линия, тя може да съдържа и повече от една кота. Такава е последователността на действията при котиране с посочване на инди- Генериране и оформяне на чертежи 173 видуални референтни точки Pick: Individual References (Посочи: Индивидуални точки) (фиг.7.1.). Чрез инструменталната ивица Modify | Place Dimension (Промени | Постави котировка), която се активира от командата за котиране, режимът на посочване може да се промени. Втората възможност е да се прихващат цели стени Pick: Entire Walls (Посочи: Цели стени). Тогава са възможни няколко варианта на групово котиране при посочване на цяла стена в зависимост от избора на опции чрез едноименния бутон (Options) от ивицата с инструменталните настройки. Следващите примери показват някои от възможните комбинации. Фиг. 7.1. Котирането може да се извършва не само на стените, но и на осите на прозорците. Котиране на всички широчини на отвори и напречни стени, като на последните се прихващат външните повърхности (Wall Faces) (фиг.7.2.). Въпреки че е избрана възможността за прихващане и на координационни оси липсата на такива не води до различно котиране. Фиг. 7.2. Котиране на стена с отвори и напречни стени При втория пример са котирани осите на отворите и осите на стените (фиг.7.3.) (Сравни с избор на Wall Centerlines по-горе). 174 REVIT Architecture 2012 Фиг. 7.3. Котиране на осите на отворите и напречните стени по цялата надлъжна стена При третата комбинация се получават коти на светлите разстояния между стените, които пресичат посочената и техните дебелини (фиг.7.4.). В този случай отново е избрана различна възможност за прихващане на повърхностите на стените ( Wall Faces ). Фиг. 7.4. Котиране на дебелините на напречните стени по посочената надлъжна стена Това са най-често използваните възможности за котиране на чертежа. Разбира се не са за пренебрегване и възможностите за котиране на ъгъл, радиус и дъга, при които просто трябва да се посочват съответните обекти и мястото на котировъчната линия (фиг.7.5.). Генериране и оформяне на чертежи 175 Фиг. 7.5. Котиране на дъга, ъгъл и радиус. Освен в плановете, пълни възможности за котиране са предоставени и в разрезите и изгледите на модела. 7.1.2. Редактиране, изравняване и заключване на котировки Всички котировки са асоциативни и се променят автоматично при промяна на котираните с тях обекти. В програмата се допуска и ситуация, при която след избор на вече котиран обект, котите променят цвета си в син (фиг.7.6.). Това показва, че те могат да бъдат променени като стойност, чрез което и съответния обект ще бъде преместен. Интересна възможност в програмата е уеднаквяването на Фиг. 7.6. Оцветените в синьо коти допускат корекция на котирания размер. размери. Ако например в стена с произволни размери бъдат въведени няколко прозореца и се иска те да бъдат равномерно разпределени в нея, ще трябва само да бъдат котирани при избор на осовите им линии. При всяка поредица от коти се появява синьо оцветен задраскан знак EQ (equivalent - еднакви) (фиг.7.7.). 176 REVIT Architecture 2012 Фиг. 7.7. Поредица от коти преди изравняването им Фиг. 7.8. Поредицата от коти след изравняването им Щракването върху символа води до уеднаквяване на всички размери и на мястото му върху размерната линия се появява текста EQ (фиг.7.8.). Фиг. 7.9. Параметър на котата определя извеждането на стойността в котировъчната линия Замяната на текста EQ със съответната точна стойност зависи от параметъра на котировката Equality Display (Показване на еднаквост), който има две стойности EQ и Value (Стойност) (фиг.7.9.). В REVIT е предвидено и заключването на коти. След избора на котировъчна линия към всяко число се появява оцветен в синьо символ на отворен катинар. Щракването върху тази икона ще доведе до заключването на съответния размер, което ще блокира и преместването на котираните обекти (фиг.7.10.). В приведения пример преместването на стената ще води и до преместване на отвора на заключената към нея на разстояние 20 см врата. Генериране и оформяне на чертежи Изборът на името на сектор Dimension (Котиране) в лентово меню Annotate (Анотации) осигурява достъпа до командите, които извеждат диалоговите прозорци с настройките на различните типове котировки.. 177 Фиг. 7.10. Заключването на коти привързва съответните обекти. Фиг. 7.11. Основните параметри на котировките. REVIT Architecture 2012 178 Параметрите на типовете котировки са почти идентични. Диалоговият прозорец Type Properties съдържа три раздела: (Фиг. 7.11.) Graphics (Графика) – съдържа описанието на всички графични елементи , които участват в изграждането на котировката – Line Weight (дебелина на котировъчните линии), Tick Mark (Символ за връзка) и различни параметри на посочващата линия (Witness Line). Стойността в полето Dimension Line Snap Distance (Стъпка на разстоянието между котировъчните линии) дава добра предпоставка за подреждане на котировъчните линии. Text (Текст) – групира необходимите данни за управление на текста на котите -Text Font (Шрифт), Text Size (Размер на текста) Units Format (Формат на мерните единици) и др. Other (Други) – параметърът EQ беше вече коментиран подробно в предходната точка. (Виж фиг. 7.9.) 7.1.3. Котиране на ниво и наклон След активирането на командата Spot Elevation (Точка с ниво) се изисква единствено посочване на точка от текущия изглед. Системата автоматично въвежда подходящ символ и изписва към него абсолютната стойност на височинната кота. (Фиг. 7.12.) Фиг. 7.12. а. Знакът за височинната кота се променя в зависимост от изгледа към модела - страничен изглед Генериране и оформяне на чертежи 179 Фиг. 7.12. б. Знакът за височинната кота се променя в зависимост от изгледа към модела - изглед в план При активиране на Spot Slope (Точка с наклон) също е необходимо само да се посочи наклонения обект и системата въвежда съответния символ и изписва ъгъла на наклона. (Фиг. 7.13.) Фиг. 7.13. Стрелката на символа сочи посоката на изкачване 7.2. Въвеждане на етикети и символи Въвеждането на различни стандартни символи се извършва подобно на котирането, в различните планове, изгледи и разрези с изображения на модела на проектираната сграда. Въпреки че в повечето случай става дума за условни обекти и елементи от бъдещия чертеж, те не се поставят направо в чертожния лист (Drawing Sheet). 180 REVIT Architecture 2012 Специфичните чертожни етикети и символи са достъпни от лентово меню Annotate (Анотации) сектор Tag (Етикет) или Symbol (Символ). Фиг. 7.14. Натискането на бутона Apply (Приложи) изпълнява командата без да е необходимо да затваряме диалоговия прозорец. Практически в програмата автоматично се поставят етикети и символи на всички необходими места. И все пак ако при редактиране или размножаване на обекти е пропуснато тяхното копиране или просто съответния етикет е бил изтрит, то това може да се възстанови автоматично с командата Tag All Not Tagget (Постави етикети където няма) (фиг.7.14.) Изпълнението на тази команда отваря едноименния диалогов прозорец, от който може да бъде избран типа на обектите които автоматично да получат съответните им етикети. Това се извършва в активния поглед на модела. Отделно с помощта на инструмента Symbol (Символ), могат да бъдат поставени някой допълнителни символи. Такива са - посока север, линеен графичен мащаб и др (фиг.7.15.). Ако те не са налични в базовия чертеж, то следва да бъде отворен и зареден съответен файл от библиотеката. Фиг. 7.15. Някой от стандартните символи с които може да бъде обогатен проекта Генериране и оформяне на чертежи 181 7.3. Въвеждане на текстове Текстовете са единствените обекти, които могат да бъдат въвеждани както във всички изгледи на модела, така и директно в чертожния лист. За целта се използва инструмента Text (Текст) достъпен от лентово меню Annotate (Анотации) сектор Text (Текст). След стартиране на инструмента от диалоговия прозорец Properties (Свойства) може да бъде променен подразбиращият се тип на текста и така да бъдат определени - шрифтът и големината на буквите (фиг.7.16.). В същото време лентовидното меню се променя. Активира се меню Modify | Place Text (Промени | Постави Текст) и от неговия сектор Format (Формат) се избира начина на подравняване на текста, както и наличието и вида на посочваща стрелка, ако такава е необходима. (фиг.7.17.) Следващата стъпка е посочването на мястото и големината на текстовото поле и веднага след това в него могат да бъдат изписвани желаните текстове. По време на тяхното въвеждане е възможна смяната на шрифта и големината, както и начина им на изписване – почернен (bold), наклонен (italic) или подчертан (underline). Фиг. 7.16. Чрез типа на обекта се определя шрифта и големината на буквите Фиг. 7.17. Различни параметри на текста могат да се променят по време на изписването му. Приключването на въвеждане на текста следва да бъде последвано от щракване с левия клавиш на мишката извън текстовото поле. Последващият избор на текста дава възможности, както за неговото редактиране, така и за преместване, завъртане и промяна на големината на текстовото поле (фиг.7.18.). REVIT Architecture 2012 182 Фиг. 7.18. След избиране на текст с него могат да се извършват различни трансформации При желание за добавяне на нов шрифт и големина на буквите следва да се отвори прозорецът с настройките на системната фамилия Text (Текст). Това се постига най-лесно чрез кликване върху етикета на сектор Text (Текст) от лентово меню Annotate (Анотации). (Фиг.7.19) Фиг. 7.19. Чрез промяна на данните в дублирания тип се получава нов тип за надписване на текстове в чертежите При активиранет на бутона Dublicate... (Дублирай) е възможно добавяне на нов тип във фамилията. По този начин към новия тип системата ще запише всички различни параметри свързани с изписването на текста: Text Font (Шрифт на текста), Text Size (Големина та текста), Tab Size (Големина на табулацията), Bold (Удебелено), Italic (Наклонено), Underline (Подчертан), Width Factor (Фактор на размера на широчината). Така дефинираният нов тип на текст може да се използва в текущия проект. При желание за прехвърляне на системната категория Text (Текст) в друг проект следва да се изпълни процедурата Manage/ Settings/ Transfer Project Standards (Управление/ Настройки/ Прехвърляне на проектни стандарти). (виж. т. 10.5.) Генериране и оформяне на чертежи 183 7.4. Графични обекти и детайли Основен проблем при програмните продукти, чрез които се изгражда пълен тримерен модел на проектираната сграда, е взимането на решение - до каква степен трябва да се детайлира информацията в модела. Възможно ли е, всичко да се опише до такава степен подробно, че автоматично да се генерират изображения, дори на детайли в едър мащаб? Оказва се, че дори това да е възможно, то информацията за сградата става прекалено голяма и обработката и става изключително трудна и изисква значителни усилия и ресурси. Това налага използването на двоен подход. Описанието на модела да се държи до определено ниво на подробности, които са достатъчни за етапа и фазата на проектиране. Допълнителни данни могат да се добавят предимно в графичен вид, двумерно, без да се натоварва общия тримерен модел. При REVIT към всеки изглед на модела могат да бъдат добавяни чисто двумерни, графични обекти, които се съхраняват само към него. Това е особено разбираемо при разработване на отделни фрагменти и детайли в по-едър мащаб, необходими за изграждането на сградата. Инструментите за добавяне на графични обекти са разположени в сектора Detail (Детайл) на лентово меню Anotate (Анотации). От него са достъпни инструменти за изчертаване на познатите ни линейни обекти Detail Line (Детайлни линии), Region (Регион) – за въвеждане на зони с щриховки, Component (Компоненти) – за повтарящи се линейно през определена стъпка графични обекти, Insulation (Изолации) – изолационни зони с различна дебелина (Фиг. 7.20.) или дори готови детайли Detail Group (Детайлна група). Към REVIT се прилагат богати библиотеки от елементи за изчертаване на детайли и готови решения. След стартиране на командата Component (Компоненти) на лентовото меню се появява функцията Load Family (Зареди Фамилия). Стандартно фамилиите с детайли са заредени в: C:\ProgramData\Autodesk\RAC2012\Libraries\UK\Detail Components Библиотеката на английски UK съдържа над 800 компоненти, част от които могат да се разгледат във файлаDetailComponents-Browsable-PlotableSheets.dwf Фиг. 7.20. Освен стандартните линейни обекти, в режим на двумерна графика могат да се въвеждат и по сложни графични обекти. REVIT Architecture 2012 184 7.5. Помещения и зони В десния край на лентово меню Home (Основно) се намира секторът Room & Area (Помещения и зони). Чрез разположените в него инструменти може да се въвежда и визуализира характерна информация за сградата. 7.5.1. Генериране на обекти - помещения При активиране на инструмента Room (Помещение) и движение на курсора през плана на сградата се появява възможност за идентифициране на напълно затворени части в него. При кликване с левия клавиш на мишката се генерира обектът Room (Помещение) и системата автоматично присвоява към него и подразбиращия се етикет (Room Tag). Последният обикновено съдържа название и номер. (Фиг.7.21) При полуотворени помещения, например лоджии, предварително следва да се въведе ограничителна линия чрез инструмента – Room Separation Line (Линия за разделяне на помещение). Същият инструмент се използва и когато в едно голямо пространство трябва да дефинираме отделни части с различни функции. Фиг. 7.21. Автоматично с дефинирането на помещение се появява и етикет с име и номер За да променим автоматично появилото се име на помещението, следва първо то да бъде избрано. При плъзгане на курсора върху помещението се активира и обектът Room Генериране и оформяне на чертежи 185 (Помещение). (Фиг.7.22) При изпълнението на тази манипулация трябва да се разграничи изборът на обекта Room (Помещение) от този на обекта Room Tag (Eтикет на Помещение). Фиг. 7.22. При избора на обекта с данните за помещението до курсора се появява етикет с текущото му име. 7.5.2. Въвеждане данни за помещенията След осъществяване на избор в прозореца Properties (Свойства) получаваме достъп до всички свързани с помещението данни. (Фиг. 7.23.) Секторът Dimensions (Размери) съдържа важните данни за Area (Площ), Perimeter (Периметър) и Volume (Обем) на помещението. Те не могат да бъдат променяни и са в сиви полета. Възможно е полето Volume (Обем) вместо стойност да съдържа текста Not Computed (Не е изчислен). Активирането на това изчисление става чрез инструмента Area and Volume Computations достъпен при разгъването на сектора Room & Area (Помещения и зони) от лентово меню Home (Основно). Фиг. 7.23. Повечето от данните на помещението съдържат текстови полета Фиг. 7.24. Включването на изчисления на обеми ще забави работата на програмата 186 REVIT Architecture 2012 В едноименния диалогов прозорец може да се включи изпълнението на изчисленията на Area and Volumes (Площи и Обеми). В долната част на същото меню се указва коя плоскост от структурата на стената да се ползва при изчисленията на площи и обеми.(Фиг.7.24.) Фиг. 7.25. При въвеждането да повтарящи се данни те могат да се избират от списъчно поле. В сектора Identity Data (Данни за идентификация) от параметрите на помещенията могат да бъдат променени данните в полетата Number (Номер) и Name (Название). Тяхното съдържание се появява и в етикета. (Фиг.7.23.) Тук следва да се обърне внимание на възможността за попълване на данните в полетата за оформяне на повърхностите на - Ceiling Finish (Таван), Wall Finish (Стени) и Floor Finish (Под). Ако това бъде изпълнено, то по-късно бихме могли да изведем и оформим таблица с тези данни. Попълването на информацията се улеснява от програмата чрез списъчни полета от които можем да избираме вече въведените за други помещения данни. (Фиг. 7.25.) Генерирането на списък с помещенията и тяхното оформление се започва с командата в лентово меню View/ Create/ Schedules /Schedules&Quantities (Визуализация/ Създаване/ Списъци/ Списъци и Количества). Фиг. 7.26. Избор на полета в бъдещата таблица От първия диалогов прозорец се избира категорията Rooms (Помещения). Като полета в бъдещата таблица могат да бъдат избрани – името (Name) и номерът на помещението (Number), площта (Area), обемът (Volume) и оформлението на пода (Floor Finish), стените (Wall Finish) и тавана Генериране и оформяне на чертежи 187 (Ceiling Finish). (Фиг. 7.26.) Ако в таблицата липсват някои от данните, то те могат да бъдат въведени и директно в нея. Това автоматично ще промени данните и в описа на съответното помещение. Заглавията на отделните колони могат да бъдат променени също на място в самата таблица. (Фиг. 7.27) Фиг. 7.27. Имената на полета в таблицата могат да бъдат на български и променяни директно в нея 7.5.3. Генериране на цветни схеми От разгънатия сектор Room & Area (Помещения и зони) в лентово меню Home (Основно) се активира и процедурата за генериране на цветни схеми чрез инструмента Color Schemes (Цветни схеми). След избор на категория Rooms (Помещения) в лявата част на диалоговия прозорец от полето Color (Цвят) следва да се избере по какъв параметър да бъде генерирана схемата (Фиг. 7.28) Схемата се генерира автоматично в текущия изглед, като чрез инструмента Legend (Легенда) бързо и лесно ще разположим и пояснителните текстове в изображението. (Фиг. 7.29) Фиг. 7.28. Схемата може да бъде генерирана по всички видове данни за помещенията REVIT Architecture 2012 188 Фиг. 7.29. Легендата се генерира напълно автоматично 7.5.4. Генериране на зони Процедурата за дефиниране на Area (Зона) е малко поразлична и започва с генерирането на специален изглед чрез командата Area Plan (Схема на зоните). Това действие автоматично генерира нова секция – Area Plans (Схеми на зони) в Проектния навигатор. Следващата стъпка е да се въведат ограничителните линии на зоните в плана, чрез посочване на стени при активен инструмент Area Boundary Line (Гранична линия на зона). Външните стени автоматично получават свойството да ограничават зона. Следва аналогичното маркиране на отделните зони в плана с инструмента Area (Зона), при което се генерира и съответен етикет с името и площта и. Фиг. 7.30. Зоната може да съдържа няколко помещения Генериране и оформяне на чертежи 189 7.6. Съставяне на чертожни листа Процесът на създаването на чертожен лист започва със стартирането на командата Sheet (Чертожен Лист) от сектора Sheet Composition (Композиране на чертежи) на лентово меню View (Визуализация). Това действие отваря диалогов прозорец, който съдържа списъка на заредените в момента чертожни листа (фиг.7.31.). При необходимост чрез бутона Load (Зареди) може да се стартира процедурата за зареждане от достъпните библиотеки на нова фамилия от чертожни листа записани във съответен файл. След зареждането на избрания чертожен лист, той ще се появи в секцията Sheets (All) (Чертожни листа (Всички)) в Проектния навигатор. Следващите действия са свързани с избор на погледите към модела, които трябва да бъдат оформени за отпечатване в този лист, както и към промяна на надписите и текстовете заложени в антетката на заредения чертожен лист. 7.6.1. Композиране на чертожния лист След като бъде зареден празен чертожен лист в съответен формат в него могат да се разположат полета с изображения на тримерния модел на сградата. Това се извършва чрез Избор – Влачене – Пускане на изображения от секциите на Проектния навигатор. Така например може да бъде избран погледа 1_ЕТАЖ от секцията Floor Plans (Разпределения) и посредством избор с мишката, задържане на левия клавиш и влачене до мястото му в листа, да бъде отпуснат натиснатия клавиш. Така в чертожния лист ще се появи рамка показваща бъдещото място заемано от плана на първия етаж (фиг.7.32.). С ново щракване на левия клавиш на мишката следва да бъде позиционирано това изображение. Избор на изглед за позициониране в текущия чертожен лист може да се осъществи и чрез активиране на коман- Фиг. 7.31. При липса на подходящ формат в списъка, следва да се зареди нов празен лист от библиотеката след чрез активиране на бутона Load 190 REVIT Architecture 2012 Фиг. 7.32. Позициониране на полето на изгледа от модела в чертожния лист дата View (Изглед) от сектора Sheet Composition (Композиране на чертежи) на лентово меню View (Визуализация). Фиг. 7.33. Системата подпомага подравняването на поредното поле с изглед от модела При следващ избор, например на план на друг етаж, системата ще подпомогне подравняването на двете изображения чрез автоматично извеждане на пунктирана линия (фиг.7.33.). Ако в такъв момент се извърши позиционирането на плана на втория етаж например, то двете изображения ще бъдат перфектно подравнени. Под всяко изображение в чертожния лист се изписва името му - както то е зададено в Проектния навигатор, както и активния в съответния поглед мащабен фактор. Тези данни се прочитат и зареждат в етикета на зоната с погледа. Автоматизираната помощ при подравняването на изображения от модела действа и при композиране на различни проекции, стига те да са съответно подредени и да са с Генериране и оформяне на чертежи 191 един и същи мащаб. Поради това и залагането на Разрез 1 под изображението на някой от двата плана на сградата също ще доведе до извеждането на помощната пунктирана линия (фиг.7.34.). Фиг. 7.34. Подравняването се извършва и между план и разрез Фиг. 7.35. Възможно е подравняването по два изгледа едновременно REVIT Architecture 2012 192 Страничният изглед на сградата от юг може да се подравни не само по вече въведения разрез, но и по плана на първия етаж (фиг.7.35.). Веднъж въведени, полетата с изображения могат да бъдат местени и прекомпозирани в чертожния лист. Единственото действащо ограничение е, че едно изображение на модела може да присъства САМО в един чертожен лист. При необходимост, един и същ изглед на модела да се появи на няколко чертожни листа, първо трябва да се направят негови копия (виж стр. 148) 7.6.2. Промяна на надписите в антетката на чертожния лист Надписите и изображенията в антетката на чертожния лист са предварително зададени и са от няколко типа. Някой от тях са част от шаблона на фамилията на чертожния лист и могат да бъдат променени само чрез неговото редактиране (фиг.7.36.). За да се активира този режим следва да се избере антетката и да се натисне бутона Edit Family (Редактиране на фамилия). При положителен отговор в следващия диалогов прозорец ще се появи изображението на празния шаблон на чертожния лист от същата фамилия, отворен в специален редактор. Тук могат да бъдат избирани и променяни указаните текстове и да се завърши процеса чрез командата Load into Projects (Зареждане в проекти). Така ще бъде подменен шаблона само в отворения проект. При желание той може да бъде записан и в отделен файл, най-добре при другите библиотечни файлове от същата фамилия. Фиг. 7.36. Част от данните са в шаблона на чертожния лист и се редактират в специален редактор на фамилиите Останалите надписи са параметрично свързани с фамилията и могат да бъдат променяни директно чрез избор и редактиране на място или чрез използване на диалоговия прозорец с параметрите на фамилията (фиг.7.37.). Така могат да се променят следните текстове: Sheet Name (Име на чертежа), Sheet Number (Номер на чертежа), Sheet Issue Date (Дата на издаване на чертежа), Checked by (Проверен от), Designed by (Проектант), Approved by (Утвърден от), Drawn by (Начертал). Някой от текстовете не излизат в антетката, защото просто не са били заложени в шаблона и. Други данни свързани с целия проект също могат да се появят автоматично ако са заложени в антетката на чертожния лист. Тяхната промяна обаче следва да се извърши в диалоговия прозорец с характеристиката на проекта. Той Генериране и оформяне на чертежи 193 Фиг. 7.37. Някои от данните са описани като параметри на текущия чертеж се извежда чрез командата Project Information (Информация за проекта) от сектора Settings (Настройки) на лентово меню Manage (Управление)(фиг.7.38.). От тук могат да бъдат въведени данните за : Project Issue Date (Дата на издаване на проекта), Project Status (Статут на проекта), Client Name (Име на клиента), Project Name (Име на проекта), Project Number (Код на проекта), както и Project Address (Адрес на сградата), като за последното ще се отвори специален многоредов диалогов прозорец. Не всички от горните данни непременно са залегнали в текущата чертожна антетка, но тези които са включени в нея ще се появяват автоматично във всички чертожни листа. Фиг. 7.38. Друга част от информацията в листа е описана като параметър на проекта 7.7. Отпечатване на чертежи Както по време на процеса на проектиране, така и като финален резултат в различните етапи на създаването на проекта се нуждаем от хартиени чертежи. Процеса на разпечатване в REVIT се стартира с командата Print от главното меню на приложението (виж т. 3.1.1.). Активирането на командата извежда диалогов прозорец с достъп до стандартни възможности. (Фиг. 7.39) Освен избор на печатащо устройство, заредено от Операционната Вместо да разпечатвате директно от REVIT на хартия, използвайте електронния вариант - извеждане на .dwf файлове чрез командата Export от главното меню. 194 REVIT Architecture 2012 Фиг. 7.39. Изборът на печатащо устройство и на обектите за отпечатване са двете най-важни настройки на прозореца Print (Отпечатване) Убедете се, че избрания обект за отпечатване ще се побере на хартията заредена в печатащото устройство система, оттук следва да се избере и обекта, който искаме да разпечатаме. Натискането на бутона Select...(Избери) извежда диалоговото поле View/ Sheet Set (Набор от изгледи/ Чертожни листа). (Фиг. 7.40) Изборът на различни изгледи или готови чертожни листа може да бъде запазен в отделен списък за повторно използване. Процесът не изисква специални настройки, доколкото всички данни за мащаб на изображението, дебелини и вид на линиите са вече зададени в настройките и таблиците на REVIT. Фиг. 7.40. Списък на активните изгледи и чертожни листа, които могат да бъдат изпратени за разпечатване Създаване на фотореалистични изображения ВЪВЕДЕНИЕ ИЗБОР НА ПРОЕКцИЯ 8 ФОН И МЪГЛА ОБЩИ НАСТРОЙКИ НА ПРОцЕСА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ФОТОРЕАЛИСТИЧНО ИЗОБРАЖЕНИЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОцЕСА И ЗАПИС НА РЕЗУЛТАТА УПРАВЛЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ СЪЗДАВАНЕ НА ФОТОРЕАЛИСТИЧНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ НАСТРОЙКИ НА ОСВЕТЛЕНИЕТО 195 REVIT Architecture 2012 196 8.1. Въведение Процесът на създаване на Фотореалистични изображения следва в голяма степен да се разглежда почти като отделен програмен продукт, който е изцяло интегриран в REVIT. В действителност става дума за програмен модул Mental Ray®, който е вграден в REVIT и изпълнява дейностите по създаването на изображенията. Добре е да се знае, че по време на извършване на изчисленията за генерирането на изображения се използват 4 и повече процесора едновременно и ефективно се натоврва пълната мощ на работната станция. Почти всички елементи на управлението на процесите са достъпни от специалния диалогов прозорец Rendering (Фотореалистично изобразяване), който може да се стартира единствено от работен прозорец с тримерно изображение на модела на сградата. За работата на процеса и крайния резултат голяма роля играят и материалите присвоени към видимите повърхности на модела и тяхното описание. Ето защо в настоящия раздел ще бъде отделено внимание и на основните възможности и настройки на материалния редактор, откъдето могат да се управляват процесите на промяна и създаване на нови материали. 8.2. Избор на проекция Първата фаза от всяка визуализация на тримерен обект е генерирането на проекция. Манипулациите свързани с това вече бяха описани в т. 3.3.1. Тук ще разгледаме малко Създаване на фотореалистични изображения 197 по-подробно управлението на обекта Camera (Камера), от който зависи генерирането на перспективно изображение. Въвеждането на нова камера в сцената се извършва чрез инструмента Camera (Камера) достъпен от View/ Create/ 3D View (Визуализация/ Създаване/ Тримерен поглед). Той може да бъде директно стартиран и от бързото меню на REVIT. Препоръчително е активирането му да стане в работен прозорец с изображение на модела в план. Позиционирането на камерата става чрез посочване на две точки – на самата камери и на точка за насочване на централния зрителен лъч. Височината на тези точки се определя автоматично, като към стойността на текущото ниво (Level) по подразбиране се добавят 175 см. След позиционирането на камерата в план, тя може да се премества и контролира във всички проекции, чрез преместване на три контролни точки – положение на камерата, точка на насочване, център на проекционната равнина (фиг.8.1.). Те винаги лежат на една права. Фиг. 8.1. Точки за промяна на насочването на камерата За да се появи иконата и елементите за управление на камерата генерираща даден поглед в активен план или разрез, трябва да бъде избрано името и в Проектния навигатор и от контекстното меню, изведено при натискане на десния бутон на мишката, да се активира командата Show Camera (Покажи камера) (фиг.8.3.). 198 REVIT Architecture 2012 Фиг. 8.2. Насочването на камерата може да се извършва във всички проекции Фиг. 8.3. Активиране на елементите за контрол на насочване на камерата При активен инструмент за управление на камера в лентовото меню Modify | Cameras (Промени | Камери) се появява командата Crop Size (Ограничи размера). Активирането на командата извежда едноименния диалогов прозорец (фиг.8.4.) за промяна на размера, което води и до промяна на зрителния ъгъл на камерата, ако е избрано полето Field of View (Зрително поле) или на големината на изображението при – Scale \locked proportions\ (Мащаб /заключени пропорции/). Някои от данните за камерата са достъпни за корекции и от диалоговия прозорец Properties (Свойства) с нейните Фиг. 8.4. Възможност за промяна на размерите на крайното изображение от камерата Създаване на фотореалистични изображения 199 характеристики (фиг.8.5.). Тук може също да се промени името на камерата (View Name), чрез което в последствие ще може да бъде избирано създаваното изображение от Проектния навигатор. Освен точното място във височина на камерата (Eye Elevation) и на точката за насочване (Target Elevation) може да се изключи и перспективната проекция (Perspective). Добре е също така да се познават възможностите за определяне на дълбочината на обхвата на проекцията (Far Clip Offset), като и възможността за нейното активиране (Far Clip Active). Фиг. 8.5. Възможност за промяна на всички параметри на камерата 8.3. Настройки на осветлението В REVIT може да бъде симулирано както естествено осветление – от слънцето и от небесния свод, така и изкуствено – чрез заложени в проекта на сградата осветителни тела. Управлението на всички светлинни източници е групирано в участъка Lighting (Осветление) от диалоговия прозорец Rendering (Фотореалистично изобразяване). Вариантите на осветлението на сцената в него са обединени в шест възможни схеми (Scheme)(Фиг.8.6.) - три за външни погледи (Exterior) и три за вътрешни (Interior). При двете групи схеми са възможни по три варианта: • Sun only (Само слънце) - достъпни са само естествени източници на осветление. Дори ако са разположени изкуствени източници на светлина, те са загасени. • Sun and Artiical (Слънце и Изкуствено) – смесено Фиг. 8.6. Достъп до схемите за осветление на сцената 200 REVIT Architecture 2012 осветление от естествени и изкуствени източници разположени в модела • Artiical only (Само Изкуствено) – отчита се само действието на изкуствени източници на осветление разположени в модела. В зависимост от избраната схема в участъка Lighting (Осветление) се осигурява достъп до двете възможности за настройка – Sun Settings (Настройки на слънцето) чрез списъчното меню или бутона за извеждане на едноименния диалогов прозорец или чрез активност на бутона Artiicial Lights...(Изкуствени светлини...). За всички екстериорни фотореалистични изображения решаващо е естественото осветление. Неговите настройки са достъпни от диалоговия прозорец Sun Settings (Настройки на слънцето) (фиг.8.7.). Фиг. 8.7. Чрез този прозорец се управляват повечето от настройките на слънцето като светлинен източник В лявата част на прозореца могат да бъдат избрани вариантите за изследване на ослънчаването (Solar Study) на сцената. При избор на Single Day (Отделен ден) или Multi-Day (Няколко дни) в дясната част на прозореца в участъка Settings (Настройки) могат да бъдат въведени данните за интервалите на промяна на ослънчаването. В резултат системата ще произведе множество изображения, които впоследствие могат да бъдат обединени в анимация. Still (Единично) води до единичен кадър от сцената. В този случай данните за слънцето се определят в дясната част на прозореца чрез избор на Location (Местоположение), Date (Дата) и Time (Час). Местоположението е възможно Създаване на фотореалистични изображения да се избере от реална карта при активна Интернет връзка (Internet Mapping Service) (Фиг. 8.8.а.) или от списък с предварително въведени градове. (Default City List) (Фиг.8.8.б.) Прецизното определяне на направлението на слънцето изисква да се укаже дали да се отчита лятното часово време чрез избор на полето Use Daylight Saving Time (Използвай лятно часово време). Ново местоположение може да бъде добавено, като се въведат географските координати в диалоговия прозорец Place (Местоположение) (фиг.8.8.в.). Тук следва да се определи и точната часова зона (Time Zone) на мястото за което ще се извършват изчисленията. 201 Фиг. 8.8. Освен чрез Интернет карта (а), избор на местоположение може да се избере и от списък на градове (б) или да се въведе чрез географските координати (в) 202 Фиг. 8.9. Двата ъгъла определят направлението на слънчевите лъчи. REVIT Architecture 2012 При избор на опцията Lighting (Осветление) направлението на слънцето се определя ръчно чрез въвеждане на двата ъгъла, които определят направлението на слънчевите лъчи (Фиг. 8.9.). При избор на полето Relative to View (Свързани с погледа) двата ъгъла са свързани с направлението на основния зрителен лъч на текущия поглед на базата на който се генерира проекцията. Ако това поле не е активирано, стойността на Azimuth (Азимут) се отчита спрямо посоката Север. При избор за участие на изкуствено осветление за изчисляване на фотореалистичното изображение в основния диалогов прозорец се активира възможността за достъп до бутона Artiicial Lights...(Изкуствени светлини...). Чрез него се извежда диалогов прозорец с пълен списък на всички въведени в проекта осветителни тела. (Фиг.8.10) Фиг. 8.10. От списъка на светлинните източници те могат да се загасят/ запалват индивидуално и групово Освен възможността те да бъдат включвани/изключвани чрез него може да се намали силата на светене на всяка отделна лампа посредством намаляване на стойността в полето Dimming (Затъмняване). При стойност 1 - източникът на светлина е непроменен, а при 0 е напълно затъмнен. Светлинните характеристики на всеки отделен светлинен източник са определени като техни параметри на ниво библиотечен обект. В сектора Photometrics (Фотометрични) са зададени различни характеристики на осветителното тяло. (фиг.8.11.) Бутонът Initial Intensity (На- Създаване на фотореалистични изображения чална интензивност) чрез едноименния диалогов прозорец дава достъп до няколко начина на определяне на мощността и. Чрез Wattage: (Ватове) например можем да променим силата на светене на всички тела от съответния тип. При интериорни изображения в REVIT може да се отчита и участието на навлизащата през остъклените части на сградата дневна светлина. За целта следва в общите настройки на процеса да се избере режим на редактиране на настройките (Edit) и в долната част на диалоговия прозорец Render Quality Settings (Настройки за качеството на изображението) да се маркират полетата Windows (Прозорци), Doors (Врати) и Curtain walls (Окачени стени). (Фиг. 8.12.) 203 Фиг. 8.11. Интензивността на отделна лампа е неин собствен параметър Фиг. 8.12. Полетата за участие на остъклените фасадни части в интериорната визуализация по подразбиране не са включени REVIT Architecture 2012 204 8.4. Фон и Мъгла Настройките на фона и на състоянието на атмосферата са достъпни от участъка Background (Фон) на диалоговия прозорец с общите настройки на процеса Rendering (Фотореалистично изобразяване) . Фиг. 8.13. Списъчно поле за избор на фона Фиг. 8.14. Текущият цвят може да се промени при избор на цветовото поле. Чрез полето Style (Стил) се извежда списък с пет възможни състояния на автоматичното небе - Sky: No Clouds (Небе: Безоблачно), Sky: Very Few Clouds (Небе: Много малко облаци), Sky: Few Clouds (Небе: Малко облаци), Sky: Cloudy (Небе: Облачно), Sky: Very Cloudy (Небе: Много облачно) (фиг.8.13.). Допълнително може да се промени изображението в дълбочина чрез промяна на параметъра Haze (Мараня), чрез преместване на едноименния плъзгач. Възможностите за избор продължават с – Color (Цвят) при Фиг. 8.15. Управление на растерно изображение за прилагането му като фон Създаване на фотореалистични изображения 205 което се появява поле с избрания цветен тон. Кликването върху него води до отварянето на стандартния цветови селектор, чрез който може да се промени тоналността на фона. (Фиг. 8.14) Последният елемент в списъка - Image (Изображение) дава възможност за избор на готово изображение за фон . В този случай системата ще изиска посочването на име на файл с растерно изображение (фиг.8.15.). Възможните настройки на фона включват различни възможности за управлението на големината му - Scale (Големина). Original Size (Оригинален размер) – не променя размера на интегрираното растерно изображения, Stretch (Разтегли) – води до промяна на въведеното изображение до големината на генерираното от REVIT, a чрез опциите Width (Широчина) и Height (Височина) – съответно ще се извърши разтегляне на въведеното изображение в съответната посока. При необходимост може да се предвиди и преместване на фона по хоризонтала (Offset: Width) или по вертикала (Offset: Height). 8.5. Общи настройки на процеса за създаване на Фотореалистично изображение Кaчеството на генерираното фотореалистично изображение зависи от избора в списъчното поле в сектора Quality (Качество) на диалоговия прозорец за управление на процеса Rendering (Фотореалистично изобразяване). (фиг.8.16.) Достъпни са пет степени: Draft (Чернова), Low (Ниско), Medium (Средно), High (Високо), Best (Най-добро). Съдържанието на настройките на всеки едон от тези варианти може да се разгледа ако от списъка се избере Edit... (Редактиране...). При промяна на някои от параметрите, системата автоматично ще определи новия набор настройки като – Custom (view speciic) (Потребителско (в за- Фиг. 8.16. Избор на нивото на качество на крайното изображение 206 REVIT Architecture 2012 висимост от изгледа). Тъй като нивото на качество на тези процеси е свързано с необходимото време за изчисление е препоръчително в ранните фази на работа върху проекта да се предпочитат по-ниските нива на качество, а максималните нива да се включват при изчисляване на окончателните изображения. Настройките, които участват при осигуряването на различните нива на качество на крайния продукт (Advanced Rendering Settings) са обединени в няколко групи. Всички отделни настройки могат да бъдат променяни чрез стойност или чрез плъзгач, като в двата края на съответното поле са поставени изображения, които дават представа за смисъла на резултата. В повечето случай преместването на плъзгача надясно увеличава качеството. Фиг. 8.17.a. Общи настройки на процеса General Options (Общи настройки) -съдържа едно единствено поле Image Precision – Antialiasing (Точност на изображението) – чрез което се подобрява качеството на изглаждане на назъбените ръбове на обектите. Назъбването на наклонениет ръбове на обектите е проблем на всяко растерно изображение. Фиг. 8.17.б. Настройки на изобразяването на отражения или пречупване на светлината Създаване на фотореалистични изображения 207 Relection and Transparency Options (Настройки за отражение и прозрачност) – съдържат възможности за промяна на четири опции. Maximum Number of Relections (Максимален брой на отраженията) – показва до колко пъти един обект може да се появи в различни поредни отражения; Maximum Number of Refractions (Максимален брой рефракции) – подобен на горния параметър, но с влияние при определяне на качеството на прозрачността на обектите; Blurred Relections Precision (Точност на размазване на отраженията) и Blurred Refractions Precision (Точност на размазване на рефракцията) са два параметъра за повишаване на реалистичността на изображението чрез леко размътване на отраженията или пречупените в прозрачни повърхности образи в дълбочина. Shadow Options (Настройка на сенките) – от това поле може да се включи/изключи генерирането на омекотени сенки (Enable Soft Shadows). Soft Shadow Precision (Точност на омекотяване на сенките) дава възможност за повишаване на качеството при изобразяване на контура на омекотените сенки. Фиг. 8.17.в. Настройки за омекотяване на сенките Indirect Illumination Options (Настройки на отразената светлина) – в този сектор се включва/изключва изчисляването на ефекта от допълнително отразената от обектите светлина, както и на светлината от небесния свод – Compute Indirect and Sky Illumination. Indirect Illumination Precision (Точност на отразената светлина), Indirect Illumination Smoothness (Заглаждане на светлинните ръбове) и Indirect Illumination Bounces (Брой на изчисляване на отраженията на светлината) са параметри които подобряват ефекта от процеса, но и силно увеличават времето за получаване на крайния резултат. Добре е да бъдат използвани предимно в интериори, където ефектът от отчитането на отразената светлина е по-реалистичен. От диалоговия прозорец за управление на процеса Rendering (Фотореалистично изобразяване) може да се 208 REVIT Architecture 2012 Фиг. 8.17.г. Настройки на разсеяната отразена светлина въздейства и върху размера на изображението чрез секторът Output Settings (Настройки на резултата) (фиг.8.18.). Крайното изображение може да се генерира само върху екрана (Screen), като големината му зависи само от настройките на камерата и е дадено в пиксели. При избор на варианта за отпечатване (Printer), се отваря достъп до диалогово поле за избор на Resolution (Разделителна способност). Така може да се променя разделителната способност на бъдещото изображение чрез увеличаване на броя на изчислените точки при запазване на размера му в сантиметри определен чрез параметрите на камерата (виж. т. 8.1.) При всички варианти програмата показва големината на генерираната информация необходима за съхраняване на изображението в последния ред. Фиг. 8.18. Настройки на големината на изображението на екрана и при отпечатване 8.6. Изпълнение на процеса и запис на резултата След като сме приключили с настройките, следва да натиснем бутона Render (Фотореалистично изображение) в горния край на прозореца и да изчакаме генерирането му. Този процес може да отнеме известно време. Резултатът от Създаване на фотореалистични изображения него ще се появи на екрана постепенно. Модулът за генерирането му - Mental Ray ® – ще извърши изчисленията на няколко етапа, като всеки път ще изработва малка правоъгълна част от изображението. В долната част на диалоговия прозорец за управление на процеса Rendering (Фотореалистично изобразяване) се намира бутонът Adjust Exposure… (Настрой експонацията). Той отваря едноименен диалогов прозорец (фиг.8.19.) и предоставя възможност за промяна на вече готовото фотореалистично изображение. Всички ефекти могат да се променят посредством плъзгача или полето със стойност, като съответно могат да бъдат затъмнявани (Darker) или изсветлявани (Brighter). Така може да се въздейства върху - Exposure Value (Стойност на Експонацията), Highlights (Блясъци), Mid Tones (Средни тонове), Shadows (Сенки), White Point (Бели участъци) и Saturation (Насищане). Промените се отразяват върху готовото изображение след натискането на бутона Apply (Приложи). Независимо от експериментите, които се правят с тези настройки, чрез бутона Reset to Default (Възстанови обичайните) могат да бъдат възстановени стандартните стойности. Така се определя по-изравнено осветление и се получава резултат, като при фотоапарат с автоматизирани настройки. Всички промени действат върху вече готовото 209 Фиг. 8.19. Настройки за корекция на готовото изображение 210 REVIT Architecture 2012 изображение и могат да бъдат спокойно използвани за подобряването му до получаване на желания краен ефект. След приключването на процеса на създаване на изображението и евентуалните му корекции са възможни два начина на съхраняването на резултата. Бутонът Save to Project извежда диалогов прозорец в който следва да определим името на генерираното изображение и след потвърждаването му с OK в Проектния навигатор ще се появи сектор Renderings (Фотореалистични изображения) с името на записаната картинка. Разбира се трябва да сме наясно, че всяка нова картинка ще увеличава значително големината на файла с текущия проект. Бутонът Export дава възможност за запис на готовото изображение като външен файл. За целта се отваря стандартния прозорец за запис характерен за операционната система, откъдето може да се определи местоположението и името на бъдещия файл. В полето File Type (Тип на файла) (Фиг. 8.20.) се избира файловия формат измежду четири възможности - .bmp; .jpg; .png; .tif . Фиг. 8.20. При запис на файл с изображение може да се избира от четири файлови формата И без да бъде съхранено по някой от описаните методи, генерираното изображение ще бъде запаметено до създаването на ново. При повторно отваряне на диалоговия прозорец за управление на процеса Rendering (Фотореалистично изобразяване), ако в долния му край е активен бутонът Show the rendering (Покажи фотореалистичното изображение), то натискането му ще го изобрази на екрана. Връщането към интерактивното изобразяване на модела си извършва, чрез същия бутонът с вече променено име - Show the model (Покажи модела). Създаване на фотореалистични изображения 8.7 211 Управление на материалите Фотореалистичното изображение на сградата се изгражда благодарение на свойствата на материалите присвоени към отделните елементи на тримерния модел. Управлението на материалните характеристики се извършва от материалния редактор, който е достъпен от лентово меню Manage/ Settings (Управление/ Настройки) чрез командата Materials…(Материали) (фиг.8.21.). Фиг. 8.21. Чрез материалния редактор се управляват всички данни за материалите Основният диалогов прозорец за управление на материалите е разделен на две основни части. В ляво се намира списъка на заредените в текущия проект материали. Техните имена могат да бъдат изписвани и на български език. След избор на материал от списъка в дясната част на диалоговия прозорец се появяват неговите параметри. Те са разделени на четири подпрозореца: • Identity (Идентификация) – тук се съдържат различни идентификационни текстови данни за материала. 212 REVIT Architecture 2012 • Graphics (Графика) – това е подпрозореца, който се отваря по подразбиране. В него се управляват основните начини на изобразяване на материала, които ще бъдат разгледани по-долу. • Appearance (Визуална изява) – от тук се управлява начина на изява на материала при създаване на фотореалистично изображение и той ще бъде коментиран отделно. Фиг. 8.22. Настройки на материал за изявата му при изграждане на фотореалистично изображение • Structure (Структура) – данни за конструктивното поведение на материала В прозореца Graphics (Графика) в три отделни зони се определя начинът на изява на материала при различните варианти на неговото изобразяване: • Shading (Цветна визуализация) – това е начинът Създаване на фотореалистични изображения 213 на изобразяване на материалната повърхност в режим Shade в работните прозорци. Освен цвят, чрез плъзгача в долния край на полето може да се повлияе на ефекта – Transparency (Прозрачност). • Surface Pattern (Повърхностна щриховка) – в този сектор на диалоговия прозорец се избира тип и цвят на щриховката с която материала се изобразява при режим на скрити линии, както и във всички други изгледи на съответните части от модела към които той е присвоен. • Cut Pattern (Щриховка при разрез) - тук се определя тип и цвят на щриховката при разрязване на елемент със съответния материал. В горния край на този подпрозорец има изображение на материала в режим на Фотореалистично изобразяване. За да навлезем на следващо ниво при определянето на параметрите за фотореалистично изобразяване на материала следва да активираме подпрозореца Appearance (Визуална изява)(фиг.8.22.). Новият диалогов прозорец е разделен на две основни части: В дясно са разположени основните данни за текущия материал. Най-отгоре е контролният прозорец за изобразяване на материала. Вида на контролното тяло и нивото на качество на изобразяване чрез модула Mental Ray® се променя чрез избор на списъка Options (Опции) (Фиг. 8.23.) Както се вижда от съдържанието му, контролните тела могат да бъдат освен със стандартна геометрична форма (Сфера, Куб, Цилиндър), то и с характеристиките на част Фиг. 8.23. Избор на формата на контролното тяло и качество на изобразяването му в контролния прозорец. 214 REVIT Architecture 2012 Фиг. 8.24. Видът на материалните характеристики зависи от принадлежността към някакъв тип материал определян чрез набор от свойства. от сграда или обзавеждането и (Стена, Ваза, Басейн и др.). Наборът от характеристики свързани с конкретния материал се определя от причисляването му в някаква група Property Set (Набор от свойства) (Фиг.8.24.). Изборът им се извършва в лявата част на прозореца. Горе са достъпни наличните вече групи в текущия проект, заредени чрез материалната библиотека от шаблонния чертеж. Под тях са достъпни възможните групи от библиотеката на Фиг. 8.25. Библиотеката на Autodesk съдържа голям брой типове материали. Създаване на фотореалистични изображения 215 Autodesk заредена автоматично с програмата. Те са подредени в йерархична структура – вид на материала (напр. Wood (дърво), Stone (камък), Rooing (покриви) и т.н.), конкретен вид на материала (напр. в Wood (дърво) има – Cherry (череша), Oak (дъб), Walnut (орех) и др.). Изборът на елемент в този списък води до поява на заредените в библиотеката разновидности от набори свойства в дясната зона.(Фиг.8.25.) След осъществяване на избор на Property Set (Набор от свойства), в дясно се променят и характеристиките за управление на текущия материал. Те всъщност биха могли да бъдат доста различни и разнообразни в зависимост от вида на материала – бетон, камък, дърво, мазилка, стъкло и др. (Фиг.8.26.) Фиг. 8.26. Конкретните материални свойства могат да бъдат управлявани по най-различни начини и да имат множество характеристики В повечето случай тук може да се определят базовите характеристики на материалите, които включват различни групи параметри: Generic (Основни) – тука се определя предимно цветът на материала - директно (Color) или чрез изображение (Image); начина на смесване на двете (Image Fade); формиране на блясък (Highlight) и др. Relectivity (Отражение), Transparency (Прозрачност), 216 REVIT Architecture 2012 Cutout (Изрязване), Bump (Грапавост) и др. са полета за контрол на съответните ефекти, ако са маркирани да участват в изграждането на материала. Всички техни параметри могат да бъдат контролирани чрез промяна на стойност или чрез прилагане на някакво изображение или щриховка.(Фиг.8.26.) Структурата на всеки набор свойства може да се окаже и доста сложна. Почти на всяко ниво от компонентите изграждащи материала са достъпни различни принципи и възможности за управление. Това разбира се са най-основните параметри на материалите и едно подробно запознаване с тях е необходимо условие за постигане на добри резултати при създаването на фотореалистичното изображение. ВЪВЕДЕНИЕ РАБОТА С ГОТОВИ ОБЕМНИ ОБЕКТИ МЕТОДИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОБЕМНИ ОБЕКТИ РЕДАКТИРАНЕ НА ОБЕМНИ ОБЕКТИ СЪЗДАВАНЕ НА ОБЕМНО-ПРОСТРАНСТВЕН МОДЕЛ НА СГРАДА • Преобразуване на обемни обекти в елементи на сградата • Довършване на модела на сградата ЕНЕРГИЕН АНАЛИЗ НА ПРОСТРАНСТВЕНАТА СТРУКТУРА НА СГРАДАТА 9 МОДЕЛИРАНЕ С ОБЕМНИ ОБЕКТИ Моделиране с обемни обекти 217 218 REVIT Architecture 2012 9.1. Въведение Моделирането с обемни обекти в REVIT има три основни предназначения. Първото е създаването на обемнопространствени решения на сгради, които после да бъдат разчленявани на етажи, да бъдат генерирани стени, покриви и др. По този начин сравнително бързо се получава общата форма и после се доизгражда пълният модел. Второто основно предназначение е за създаване на сложни повърхнинни форми, които не могат директно да бъдат изпълнени чрез съответния инструмент. Тогава се създава обемен елемент или повърхнина, които могат да бъдат използвани за генериране на част от сградата. Третото важно приложение на обемни форми е създаването на тримерни фамилии от обекти, необходими при изграждането на модела на сградата. Обемни компоненти има при много категории потребителски фамилии - врати, прозорци, мебели и др. Програмата работи с два основни подхода при обемното моделиране – чрез съчетаване на готови параметрични обемни тела или чрез генерирането на форми чрез използване на линейни образувателни. Всички възможности за обемно моделиране са достъпни от секторът Conceptual Mass (Концептуален обем) на лентовидно меню Massing & Site (Моделиране и Ситуация). 9.2. Работа с готови обемни обекти Чрез командата Place Mass (Сложи обемен елемент) от лентовидно меню Massing & Site (Моделиране и Ситуация) се влиза в режим на добавяне на нов обемен обект. При първо изпълнение на тази команда програмата реагира с две съобщения. Отначало излиза диалогов прозорец Моделиране с обемни обекти 219 в който се изяснява, че следва да се включи специален режим на визуализация. При него се виждат и обемните обекти, които по подразбиране са невидими. От този режим винаги може да се излезе, като се избере командата Show Mass by View Settings (Показвай обеми според настройките на погледа) от падащото меню Show Mass (Показвай обеми) от най лявата част на лентовидното меню (фиг.9.1.). Това е възможно, защото по подразбиране във всички видове изгледи е изключена визуализацията на обемни обекти. Фиг.9.1. От лентовидното меню може да се променя режимът за изобразяване на обемни обекти Вторият диалогов прозорец обикновено указва, че в момента в програмата не е зареден обемен елемент и предлага зареждането на такъв от библиотеките (фиг.9.2.). Фиг.9.2. Предложение да се зареди фамилия от обемни обекти При отговор с Yes (Да) системата отваря диалоговия прозорец за избор на файл за зареждане. В папката Mass – Обеми са разположени стандартните фамилии от такива обекти (фиг.9.3.). Фиг.9.3. Стандартния набор от обемни параметрични обекти 220 REVIT Architecture 2012 След избор на параметричен обемен елемент лентовидното меню се променя на Modify | Place Mass (Промени | Постави обем). Там се появяват бутони за управление на процеса по позиционирането му. Предлагат се два метода на разполагане на новия елемент – Place on Face (Разположи върху повърхност) е метода по подразбиране. Ако бъде активиран втория бутон ще се предостави възможност за разполагане на текущия обект върху работната равнина - Place on Work Plane (Разположи върху работната равнина). (Фиг.9.4.) Фиг.9.4. При първоначалното въвеждане на обем следва да се включи режим Place on Work Plane (Разположи върху работната равнина) Бутонът Model in Place (Моделирай на място) практически активира командата In Place Mass (Създай обемен елемент на място) достъпна и директно от главното лентово меню. Бутонът Load Family (Зареди фамилия) ще стартира процедура за зареждане на друга фамилия. В този момент се активира и инструменталната ивица с възможност за включване на режим Rotate after Placement (Завърти след позиционирането). Той ще даде възможност за завъртане на елемента веднага след поставянето му в пространството. В зависимост от типа на конкретния обект в диалоговия прозорец Properties (Параметри) ще са достъпни геометричните му размери (фиг.9.5.). Моделиране с обемни обекти 221 Фиг.9.5. Всеки от обемните обекти може да бъде променен чрез основните му геометрични параметри 9.3. Методи обекти за създаване на обемни Чрез командата In Place Mass (Създай обемен елемент на място) се влиза в режим на генериране на нов обемен обект. Процесът изисква задаване на име на новия елемент, за което се появява и съответният диалогов прозорец. Системата влиза в специален режим със значително променени инструменти за управление – In Place Editor (Редактор на място). Основното лентовидно меню Home (Основно) съдържа всички команди необходими за създаване на нов обем. (Фиг.9.6.) В десния край на менюто са разположени бутоните Finish Mass (Завърши обема) и Cancel Mass (Прекрати обема), чрез които се напуска този режим на работа. Композирането на нов обем се осъществява чрез два типа компоненти – положителни (Solid) и отрицателни (Void). Двата типа се получават по различни методи на базата на предварително създадени линейни образувателни. Методите не се избират предварително, а зависят от типа на избраните обекти. Extrusion (Екструзия) – При този метод е необходимо с възможностите на инструментите за чертане от сектора Фиг.9.6. Основното лентовидно менюта на режим In Place Editor (Редактор на място) 222 REVIT Architecture 2012 Draw (Чертане) на лентовидното меню да се начертае затворен контур за основа на бъдещото тяло. След избор на контура и активиране на командата Create Form (Създай форма) от някои от двата типа, системата автоматично създава разтеглен във височина обект. Височината на екструзията се определя в някой от страничните или пространствените погледи. Изборът на горната повърхност на новополучения обем ще изведе манипулатор със стрелки за преместване на повърхността и промяна на формата. За прециозно определяне на височината следва да се избере и коригира чрез въвеждане на стойност, автоматично появяващата се котировка. (фиг.9.7.). Екструзията се осъществява перпендикулярно на работната равнина. При избор на отворен контур, чрез същия метод се генерира само изтеглена във височина повърхнина. Фиг.9.7. Преместване на плоскост от новополучената форма може да се извърши свободно чрез манипулатора по направление на една от осите или чрез директно въвеждане на стойност. Loft (Чрез сечения) – за разлика от предишния метод, в този случай следва да са избрани два или повече затворени контура. Системата създава автоматично обем, като използва въведените контури за точни сечения. Проблемът при генерирането на този тип обекти е единствено в създаването на коректно затворени и точни контури, които са разположени в различни работни равнини. Може би найлесно е отделните контури да бъдат изчертани на различни нива на бъдещата сграда.(фиг.9.8.) След избор на сеченията и задействането на командата Create Form (Създай форма) REVIT генерира съответно тяло. (фиг.9.9.) Revolve (Завъртане) – При ротацията е необходимо да се зададе контур, който ще представлява сечението на ротационното тяло и ос на ротацията. При затворен контур ще се получи затворен обем. Ако обаче контурът не е затворен системата ще има възможност за генерира ротационна повърхнина или просто повърхност в равнината ограничена от образувателните линии. Изборът следва да се извърши с новопоявилите се бутони върху екрана. (фиг.9.10.). Моделиране с обемни обекти 223 Фиг.9.8. Изборът на два или повече затворени контура дава възможност за автоматично генериране на обем по зададени сечения Фиг.9.9. Приключването на командата не изисква никакви допълнителни данни 224 REVIT Architecture 2012 Фиг.9.10. Приключването на командата може да се осъществи по два начина чрез бутоните на екрана След приключване на процедурата, при избор на ротационното тяло чрез прозореца с параметрите му, могат да се коригират стойностите на началния и крайния ъгъл и така да се получи частично ротационно тяло или повърхност. (фиг.9.11.). Фиг.9.11. След създаване на ротационно тяло могат да се коригират началния и крайния ъгъл Sweep (Изтегляне) – Реализацията на изтеглено тяло изисква най-сложна подготовка поради необходимостта от създаването на два контура, които не лежат в една и съща плоскост (фиг.9.12.). Това може да се получи при използване на предварително създадени помощни равнини. При избор на подходящи за изпълнението на подобно тяло контури REVIT го генерира директно. Всички описани методи за генериране на обеми могат да бъдат приложени и върху линейни образувателни и тогава са получават повърхнини обекти, които също могат да бъдат използвани при изграждане на модела на сградата. Моделиране с обемни обекти 225 Фиг.9.12. Избор на два контура разположени по подходящ начин в пространството води до създаване на изтеглен обект 9.4. Редактиране на обемни обекти След създаването им, обемните обекти могат да бъдат редактирани по няколко начина. Най-пълни възможности за редакция ще са получат при активиране на режима Edit In-Place (Редактиране на място), който е достъпен от текущото лентовидно меню при избор на обемен обект. В него могат да бъдат избирани всички елементи на обемния елемент – върхове, ръбове и повърхности, и да се активира манипулатора за промяна на местоположението им. (фиг.9.13.) Фиг.9.13. Промяната на местоположението на елемент от обема може да се извърши динамично или чрез въвеждане на точна стойност. В този режим на работа с отделните елементи могат да се извършват и стандартните трансформации – преместване или ротация. (фиг.9.14.) 226 Фиг.9.14. След ротацията повърхност от обемния елемент, може да се продължи с преместване или други манипулации с елементите му. REVIT Architecture 2012 Промени могат да се извършват не само с видимите (Solid), но и с невидимите елементи (Void) от по-сложните обеми. (фиг.9.15.) Фиг.9.15. Void обектите също подлежат на манипулации и корекции Когато искаме да генерираме сложен обем от няколко тела е добре да ги обединим посредством командата Join (Обедини) от сектора Geometry (Геометрия) от активното меню Modify | Form (Промени | Форма). Така при използването на обемната форма за генериране на модел на сграда, тя ще представлява единно цяло. Моделиране с обемни обекти 227 Фиг.9.16. Обединяването на сложните форми е задължително при генерирането на единен модел на сградата 9.5. Създаване на обемно-пространствен модел на сграда Основното предназначение на обемното моделиране е свързано с изграждането на Информационния модел на сградата. Създаването на сложни повърхнини за стени или окачени стени и покривни конструкции е достъпно единствено, чрез предварителното им обемно моделиране. Програмата предлага и други опции за бързо и лесно генериране на основните елементи на сградата, ако предварително е направен нейния обемен модел (фиг.9.17.). Фиг.9.17. Обединената сложна обемна форма е началния етап от генерирането на модела на сградата. 228 REVIT Architecture 2012 9.5.1. Преобразуване на обемни елементи на сградата обекти в След изготвянето на обемния модел се минава през няколко етапа на преобразуване на негови повърхнини в строителни елементи. Първата стъпка е свързана с разчленяването на обема на етажни нива. Естествено за целта следва с помощта на командата Levels (Нива) (виж т. 4.1.1.) предварително да са дефинирани желаните нива през съответните разстояния. Това най удобно се вижда в някои от фасадните изображения на сградата (фиг.9.18.). Фиг.9.18. Фрагмент от страничен изглед на сградата Фиг.9.19. Избор на нивата на които да се генерират сечения на обемния модел Моделиране с обемни обекти 229 Следващата стъпка на процеса е свързана с дефинирането на повърхнини през съответните нива. Ако е избран обемният модел, то в активното лентовидно меню Modify | Mass (Промени | Обемен модел) ще бъде достъпен бутонът Mass Floors (Подови конструкции на обемни тела), който ще извежда и едноименния диалогов прозорец (фиг.9.19.). В него следва да бъдат маркирани имената на онези нива, за които трябва да се генерират повърхнини за бъдещите подови конструкции. След затварянето на диалоговия прозорец обемният модел ще притежава хоризонтални равнини (фиг.9.20.), по които могат да се създадат подови конструкции. Така вече обемният модел е напълно подготвен за генериране на елементи на сградата. Фиг.9.20. Наличието на хоризонтални сечения на обемното тяло са предпоставка за генериране на подови конструкции. От секторът Model by Face (Моделиране по повърхности) на лентовидно меню Massing & Site (Моделиране и Ситуация) са достъпни четири възможности – за генериране на Curtain Systems (Системи от окачени стени), Roof (Покриви), Wall (Стени) и Floor (Подови конструкции) на базата на повърхности от обемния модел. Същите процедури могат да бъдат стартирани от съответните менюта за 230 REVIT Architecture 2012 генериране на горните категории обекти от главното лентово меню Home (Основно). Процедурно възможностите са почти идентични. Фиг.9.21. След избор на хоризонтални плоскости от модела се активира процеса за генерирането на подови конструкции. Най-удобно е да се започне от подовете. След активиране на командата Floor (Подове) следва да се избират повърхнините от модела, за които искаме да се генерират подови плочи. След осъществяване на избора от новопоявилото се меню Modify | Place Floor by Face (Промени | Постави подова конструкция по повърхност) се натиска бутонът Create Floor (Създай подова конструкция) (фиг.9.21.). Като резултат от тази процедура ще се появят подови конструкции от типа описан в прозореца Properties (Свойства) в лявата част на работното поле. (фиг.9.22.). Моделиране с обемни обекти 231 Фиг.9.22. Подовите конструкции се появяват към хоризонталните равнини пресичащи модела Следващата стъпка е да се генерират стени. Процедурата е подобна на предходната. От сектора Model by Face (Моделиране по повърхности) на лентовидно меню Massing & Site (Моделиране и Ситуация) се активира командата Wall (Стена). В този случай системата ще разрешава само избора на вертикални повърхнини на модела. Всяка избрана повърхност веднага се превръща в стена от типа изписан Фиг.9.23. Процедурите за създаване на стени и окачени конструкции са почти еднотипни 232 REVIT Architecture 2012 в диалоговия прозорец с параметрите на текущия обект. (фиг.9.23.) Аналогична е процедурата за превръщане на плоскости от обемния модел в окачени фасадни стени. След активирането на командата Curtain System (Окачени системи) следва да се избират вертикални повърхнини. Всички избрани повърхности ще бъдат превърнати във фасадна система след натискането на бутона Create System (Създай система) (фиг.9.23.). Разбира се самата фасадна система изисква и допълнителни манипулации, за да се генерират и желаните според случая допълнителни шпроси. Последната стъпка за началното оформяне на сградата е свързана с генерирането на покривни конструкции. Чрез командата Roof (Покрив) могат да бъдат избирани само най-горните повърхности на обемния модел. След задействане на бутона Create Roof (Създай покрив) системата автоматично генерира покривна повърхност от подразбиращия се тип изписан в панела Properties (Свойства). (фиг.9.24.) При необходимост типът на покрива винаги може да бъде променен, да бъдат определени наклони и др. Фиг.9.24. Системата автоматично генерира покривна конструкция по избрани от нас горни повърхности на модела 9.5.2. Довършване на модела на сградата След това първоначално оформяне на основните части на модела, той може да бъде довършван при използване на стандартните методи за поставяне на прозорци, изграждане на вътрешни преградни стени, поставяне на врати, оф- Моделиране с обемни обекти ормяне на стълби и др. до пълното му завършване. В някой случай обемни компоненти могат да бъдат използвани и частично за постигане на форма на стена, покрив или фасадно остъкляване, които са непостижими чрез стандартните методи на действие. В тази случай е възможно да се генерират и само повърхнини. След приключване на ползването на обемните обекти е целесъобразно да бъде изключена тяхната визуализация, като се избере режим Show Mass by View Settings (Показвай обеми според настройките на погледа) от падащото меню Show Mass (Показвай обеми) от най лявата част на лентовидното меню (фиг.9.1.). 9.6. Енергиен анализ на пространствената структура на сградата От лентовидното меню Analyze (Анализи) е достъпен секторът Energy Analysis (Енергиен Анализ) с три командни бутона Analyze Mass Model (Анализиране на обемния модел), Energy Settings (Енергийни настройки) и Results & Compare (Резултати и сравняване). Пълноценното приложение на тези възможности на продукта изискват пълен Интернет достъп и наличие на абонамент за тази функция. За съжаление дори при наличие на тези предпоставки, енергийният анализ ще бъда направен само ако сградата се намира в САЩ. Причината е че се ползват ресурси и метеорологична информация от съответните американски институции. Ако отворим прозореца с Energy Settings (Енергийни настройки) бихме могли да въведем стандартни данни за сградата и да подготвим енергийният и модел за изследването. (Фиг. 9.25). 233 234 Фиг.9.25. Общ вид на изходния енергиен модел на проектираната сграда. REVIT Architecture 2012 ВЪВЕДЕНИЕ СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ТИПОВЕ В СЪЩЕСТВУВАЩИ ФАМИЛИИ СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ТИПОВЕ В СЪЩЕСТВУВАЩИ СИСТЕМНИ ФАМИЛИИ СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ПОТРЕБИТЕЛСКИ ФАМИЛИИ ПРЕхВЪРЛЯНЕ НА ИНФОРМАцИЯ ОТ СИСТЕМНИ ФАМИЛИИ 10 235 СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ОБЕКТИ В БИБЛИОТЕКИТЕ Създаване на нови обекти в библиотеките REVIT Architecture 2012 236 10.1. Въведение Един от ключовите проблеми за успешното ползване на REVIT е боравенето с библиотечните обекти. Освен тяхното успешно интегриране в създавания модел на сграда следва да се усвоят и методите за тяхното обогатяване. 10.2. Създаване на нови типове в съществуващи фамилии Това е най-лесния и бърз начин за създаване на нов обект от параметричните фамилии от обекти. За целта следва дадената фамилия да е заредена в проекта. Чрез отваряне на прозореца, който съдържа свойствата на обекта (Properties) се получава достъп до бутона Edit Type (Редактирай типа) (фиг.10.1.). Фиг. 10.1. От диалоговото поле Properties (Параметри), което е позиционирано в ляво на екрана се стартира процесът Фиг. 10.2. Добрата практика е да започнем създаването на нов тип на базата на съществуващ. Чрез него се отваря нов диалогов прозорец, в който са достъпни за промяна всички параметри на типа на обекта. При желание за нов тип обект в съответната фамилия е препоръчително чрез бутона Duplicate (Дублирай) (фиг.10.2.) да бъде направен нов тип обект, в който да извършат необходимите промени. Директната промяна на параметри- Създаване на нови обекти в библиотеките 237 те за типа означава да се изменят всички въведени вече в проекта обекти от същия тип. Системата ще предложи в нов диалогов прозорец ново име за дублирания тип обект. Промяната на автоматично предлаганото име ще помогне в бъдеще за по-добра ориентация в конкретните данни за новия тип обект (фиг.10.3.). В горния пример става дума за добавяне на нов размер на врата в фамилията – Единична врата с каса. В случая името на новия тип съдържа, както и при всички останали типове, хоризонталния и вертикалния размер на вратата. Фиг. 10.3. Промяната започва с новото име След промяната на името и затварянето на диалоговия прозорец чрез бутона OK (ДА) следва да бъдат променени и онези параметри на типа обект, които ще доведат до промяната на желания размер (фиг.10.4.). След въвежда- Фиг. 10.4. Следва промяна на желаните данни за обекта 238 REVIT Architecture 2012 нето на новите данни и затварянето на диалоговото поле чрез бутона OK (ДА), процедурата приключва и в списъка на типовете ще се появява и новият тип от фамилията. Така добавеният тип ще може да бъде използван САМО в текущия проект. Ако искаме да запазим направените промени във файла на тази фамилия следва да я намерим и изберем в сектора Families (Фамилии) на Проектния навигатор. (фиг.10.5.) Чрез контекстното меню (десен клавиш на мишката) ще получим достъп до командата Save (Съхрани), след което с помощта на операционната система ще можем да съхраним файла с описанието на фамилията на желано от нас място. Фиг. 10.5. Избор на фамилия от Проектния навиготор. 10.3. Създаване на нови типове в съществуващи системни фамилии Описаният в предишната част процес малко се различава, когато се прилага към системните фамилии. Тяхната основна особеност е, че това са предимно обекти с определена структура, като формата им се получава посредством инструментите за тяхното приложение в модела. Типичен пример за това е категорията Walls (Стени), но аналогично е положението и при останалите – Floors (Подове), Ceilings (Тавани), Roofs (Покриви), Ramps (Рампи), и донякъде при Stairs (Стълби). Създаване на нови обекти в библиотеките Обектите от категорията Стена могат да се изграждат чрез три стандартни системни фамилии – Basic Wall (Базова стена), Curtain Wall (Окачена стена) и Stacked Wall (Съставна стена) (виж т.4.2.6.). 239 Фиг. 10.6. Стартиране на процеса за промяна на типа на стената. При избор на определен тип стена от фамилията Basic Wall (Базова стена) в диалоговия прозорец с параметрите на обекта (Properties) се появява възможност за редактирането на типа или създаването на нов тип чрез бутона Edit Type (Редактирай типа) (фиг.10.6.). При активирането му се появява диалоговият прозорец с параметрите на избрания тип (Type Properties). От тук е най-целесъобразно да се започне създаването на нов тип, чрез избор на бутона Duplicate (Дублирай) (фиг.10.7.). Така ще може да се стратира създаването на нов тип от фамилията, въз основа на данните за избрания в момента. Фиг. 10.7. Дублирането на данните от съществуващ тип е първата стъпка от създаването на нов Създаването на нов тип стена би следвало да стартира с нейното име, което може да бъде определено или в момента на приключването на предишната стъпка с дублиране на информацията или по-късно чрез активиране на бутона Rename (Преименувай). Основна промяна ще се осъществи чрез корекции в структурата на стената, достъпна Фиг. 10.8. Основното при описанието на стената е структурата и 240 REVIT Architecture 2012 в специален диалогов прозорец при активиране на бутона Edit (Редактирай) след полето Structure (Структура) (фиг.10.8.). Не без значение за поведението на стената при вмъкване на други обекти в нея (например на отвори) или в краищата и, са данните в съответните полета. Тука се борави с фиксирани възможности. За полето Wrapping at Inserts (Завършек при вмъквания) са предвидени няколко варианта: • Do not wrap (Не променяй) - При наличието на отвор или вмъкнат в стената друг обект завършека не се променя (фиг.10.9.а.). • Exterior (Отвън) – При вмъквания външните пластове завиват така, че да покрият основните конструктивни части на (фиг.10.9.в.). • Interior (Отвътре) - При вмъквания вътрешните пластове завиват така, че да покрият основните конструктивни части на стената. • Both (Двете) – Покриването се извършва и от външните и от вътрешните пластове. Фиг. 10.9. Завършек на стената в края и при отвор без обръщане (в ляво) и с обръщане на пластове (в дясно) Тези опции имат ефект само в случаите при които в структурата на стената са предвидени няколко пласта съответно по външната или по вътрешната повърхност на стената. Аналогично е действието и на опциите в полето Wrapping at Ends (Завършек в края). Те имат същия смисъл като описаните по-горе и важат при свободен край на съответната стена. От същия диалогов прозорец следва да се определи и предназначението на стената – Wall Function (Функция на стената) - Exterior (Външна) или Interior (Вътрешна), както и Foundation (Основа), Retaining (Оставаща) Sofit (Софит). В раздела Graphics (Графика) се определят начините за изобразяване на стената при грубия режим на детайлиране (Виж т.3.3.4.). При натискане на бутона Edit (Редактирай) след полето Structure (Структура) се отваря диалоговият прозорец Edit Създаване на нови обекти в библиотеките Assembly (Редактиране на монтажа). Чрез него се управляват пластовете от които се състои стената (фиг.10.10.). Основната част на диалоговия прозорец е заета от описанието на пластовете на стената организирани в таблица с четири колони: • Function (Функция) – В това поле се избира предназначението на пласта. На разположение са няколко функции. Structure (Конструктивен), Substrate (Основен), Thermal/ Air Layer (Термичен/Въздушен слой), Finish (Завършващ ), Membrane Layer (Мембрана). • Material (Материал) – Тук се определя материал за изпълнението на пласта, чрез избор от списъка на наличните материали. • Thickness (Дебелина) – Дебелината на пласта се определя в мерните единици на текущия проект. За някои функции пластове (мембрани) е допустимо да се въведе и нулева стойност. 241 Фиг. 10.10. Всички данни за структурата на стената могат да бъдат променяни 242 REVIT Architecture 2012 • Wraps (Облича) – Маркирането на това поле определя дали при избор на необходимост от оформяне на отвор или в края на стената, съответния пласт ще се огъне за да защити ядрото или не. Фиг. 10.11. Структурата на стената може да се визуализира чрез бутона Preview (Преглед) Чрез бутоните Insert (Вмъкни) и Delete (Изтрий) (фиг.10.11.) могат да бъдат добавяни или отстранявани пластове в структурата на стената. При необходимост от разместване на пластовете те могат да бъдат премествани чрез бутоните Up (Нагоре) и Down (Надолу). В горната част на диалоговото поле освен името на конкретния тип се изписва и общата дебелина на стената при отчитане на дебелините на съответните пластове. В специално диалогово поле – Sample Height (Примерна височина) се задава височина на стената, която е необходима за генериране на изображението и в разрез. Чрез бутона Preview (Изображение) разположен в долната лява част на диалоговия прозорец, се отваря или затваря допълнение към него, в което се изобразява структура- Създаване на нови обекти в библиотеките 243 та на стената. Изображението може да бъде направено в план или във вертикален разрез При избор на изобразяване на стената във вертикален разрез (фиг.10.12.) в дясната част на диалоговия прозорец се появяват нови бутони. Чрез активирането на бутона Sweeps (Корнизи) се отваря отделен диалогов прозорец, чрез който могат да се определят параметрите на корнизни елементи издадени пред повърхността на стената. Там се определя вида на профила, местоположението му спрямо горния или долния край на стената и др. По аналогичен начин се определят и параметрите на вдлъбвания в стената чрез параметрите достъпни чрез бутона Reveals (Шлицове). Отделни зони и пластове могат да бъдат прекъсвани във височина и впоследствие обединявани с помощта на функциите достъпни чрез бутоните Split Region (Раздели област) и Merge Region (Обедини област). Създаването на нови типове във фамилиите за Floors (Подови конструкции), Roofs (Покриви) и Ceilings (Тавани) следват същата схема, както при определянето на структурата на стените. Фиг. 10.12. При визуализация на вертикалния разрез се появяват нови възможности за управление на стената REVIT Architecture 2012 244 10.4. Създаване на нови потребителски фамилии В програмата съществува възможност и за създаването на напълно нови фамилии с обекти. За целта се използва специален редактор – Family Editor (Редактор за фамилии). Същият е достъпен от системното меню New…/Family (Нов / Фамилия) (фиг.10.13.) Фиг. 10.13. Отваряне на Редактора на фамилии за започване на нова потребителска фамилия. Първата стъпка при започването на нова фамилия е свързана с избор на подложка съдържаща параметрите на съответната категория обекти. При създаването на нова фамилия в специализирания редактор на REVIT се получава достъп до нов набор от менюта и команди. Техния конкретен брой и вид зависят от категорията на създаваната фамилия. По-долу се представят кратки описания на съдържанието на лентовите менюта и някой от основните команди в тях: Home Основно Това меню съдържа основните команди необходими за създаването на новата фамилия. Ще бъдат разгледани секторите с най-важните команди в тях: Properties (Параметри) - дава достъп до командата Family Types (Типове на фамилията) - отваря диалогов прозорец Създаване на нови обекти в библиотеките 245 с описанията на параметрите на типовете в създаваната фамилия. Чрез него могат да бъдат създавани нови типове, както и да бъдат променяни параметрите на вече създадени такива. Forms (Форми) - чрез представените команди могат да се създават обемни форми, чрез които да се изгради модела на обекта. Аналогично на процеса на изграждане на Mass (Обеми) (виж. Раздел 9) се формират обекти чрез няколко процеса – Extrusion (Изтегляне във височина); Blend (Преливане) по две сечения; Revolve (Ротация); Sweep (Изтегляне по път); Swept Blend (Изтегляне с преливане). И тук телата могат да бъдат плътни (Solid), ако се изпълняват с командата от основното меню или да представляват кухина в пространството (Void). За целта пълният набор от команди за изпълнение на тези форми присъства и в едноименното подменю. (фиг.10.14.) Фиг. 10.14. Пълният набор от форми присъства и в меню Void Основна разлика между създаването на тези форми и методите използвани при Mass (Обеми) обектите е, че подготвителните линейни обекти за изготвяне на формата следва да се създадат след стартирането на съответната команда. Това облекчава значително процеса на подготовка за изграждането на различни форми. Model (Модел) – в този сектор са групирани допълнителни команди необходими за изграждане на модела на обекта. Model Lines (Моделни линии) - позволява създаването на линейни геометрични пространствени обекти за случаите, когато не са необходими тримерни повърхнини или обеми. Този тип моделни линии са винаги видими в тримерните погледи към обекта. Тяхната видимост в план, разрез 246 REVIT Architecture 2012 или изглед може да се контролира чрез избор и отваряне на полето Visibility (Видимост) от настройките на текущия инструмент. Model Text (Текст в модела) е команда за създаване на текст, който следва да е видим в модела. За надпис върху стената или в други подобни случай. Opening (Отвор) - е команда достъпна само при фамилии, които се разполагат в други обекти, например в стени, тавани и др. Чрез нея се скицират очертанията на отвора, който после може да се параметризира. Control (Контрол) – тази команда позволява вмъкването в обекта на контролни стрелки за завъртане или огледално обръщане на геометрията на обекта след позиционирането му в модела на сградата. След стартирането на командата се появява меню от което могат да бъдат избирани различни варианти - Vertical (Вертикална) или Horizontal (Хоризонтална) стрелка, както и Double-Vertical (Двойна вертикална) или Double-Horizontal (Двойна хоризонтална) стрелка. Контролните символи могат да бъдат поставени навсякъде в съответната проекция. Най-добре е да се поставят на такова място, на което ще е ясно какво точно контролират. Connectors (Конектори) – При създаване на обекти от инсталационни системи е възможно да се осигурят задължителни връзки между тях чрез дефинирането на конектори. Datum (Управление) – оттук са достъпни две команди. Reference Line (Референтна линия) създава скелета от помощни линии, към които могат да се привързват елементите за изграждане на обекта. Reference Plane (Референтна равнина) е командата за създаване на помощни равнини, които после могат да послужат за координационни равнини при изчертаването на останалите елементи от геометрията на обекта Work Plane (Работни Равнини) – Командите за генериране и управление на работни равнини са описани в т. 3.2.3. Family Editor (Редактор на фамилии) – с тази секция завършват всички менюта. Тя съдържа единствено бутонът Load into Project (Зареди в Проект), чрез който разработвания обект се зарежда в някой от отворените в момента проекти. Създаване на нови обекти в библиотеките Insert Вмъкване Чрез това меню се получава достъп до команди за вмъкване в модела на информация и обекти създадени в други файлови формати. Import (Импортирай) - дава възможност за цялостно вмъкване на информация в модела, Load from Library (Зареди библиотека) - съдържа команди за зареждане на допълнителна библиотека на REVIT. Autodesk Seek (Търси в Autodesk) - прави връзка със специален ИНТЕРНЕТ портал поддържан от фирмата Autodesk за обмен на елементи между всички нейни програми. Annotate Анотации В това меню са стандартните команди за оразмеряване или добавяне на символна и текстова информация към обекта от фамилията. Dimensions (Котировки) – от тук са достъпни всички видове команди за въвеждане на коти. Това е особено важно ако следва да се определят променливи размери като параметри във фамилията. Те се присвояват само към въведени вече котировъчни обекти. Detail (Детайли) - дава възможност за добавяне на двумерни линейни или графични изображения във фамилията. Тук следва да се обърне внимание на командата Symbolic Lines (Символни линии). Това са геометрични двумерни обекти, които имат чисто символично значение и не изграждат геометрията на обекта. От такъв тип например е дъгата в план, която изобразява пътя на отваряне на врата. Този тип линии са видими само в погледи успоредни на този в който се изграждат. Видимостта им може да се контролира при разрязване на обекти от диалоговия прозорец Visibility (Видимост) чрез избор на полето Show 247 REVIT Architecture 2012 248 only if instance is cut (Показвай само ако обекта е в разрез). В същия диалогов прозорец може да се управлява и видимостта на този тип линии в зависимост от нивото на детайлиране, чрез избор на съответното ниво на изобразяване на детайли. Text (Текст) - позволява добавянето на текст към обекта. Това е типично за фамилиите създавани за бележки и анотации. View Визуализация Менюто дава достъп до командите и процедурите сръзани с визуализацията на изграждания модел. Graphics (Графика) - обединява командите, свързани с начина на изобразяване на модела или на неговите части в различните изгледи – планове, изгледи, разрези или тримерни проекции. Create (Създаване) - позволява генерирането на аксонометрични проекции, разрези или перспективни проекции през окуляра на камера. Windows (Прозорци) - се грижи за начина на подреждане и организиране върху екрана на активните прозорци за наблюдение на модела. Всъщност най-често ползваните от тях – Close Hidden Windows (Затвори всички неактивни прозорци с погледи), и Switch Windows (Превключи към друг прозорец)- могат да бъдат активирани и от Бутонното меню за бърз достъп. В края на този сектор е и бутона User Interface (Потребителски интерфейс), чрез който могат да бъдат включвани и изключвани или настройвани елементите на управлението на програмата. Manage Управление Това меню обединява всички видове настройки, свързани със създаването на библиотечни обекти, като се започне Създаване на нови обекти в библиотеките 249 от текущите мерни единици и се стигне до материалните характеристики, свързани с тримерната фотореалистична визуализация на модела. Settings (Настройки) - съдържа най-често използваните от тях. Manage Project (Управление на проекта) - осигурява достъп до управлението на евентуалните прикачени към него външни файлове с векторна или растерна графика. Inquiry (Проучване) - е сектор с команди за търсене на обекти по идентификационните им номера и дава достъп до списък с предупреждения за откритите дефекти или несъответствия в модела. Macros (Макроси) - служи за управлението на поредици от команди генерирани в програмата. Modify Промени Съдържанието на ивичното меню Modify (Промени) е изключително динамично. То се променя в зависимост от избрания в момента елемент от модела. Все пак в първата му част командите са относително постоянни. Properties (Свойства) - съдържа бутони за извеждане на диалоговите прозорци с параметрите на обекта. Clipboard (Буфер) - съдържа познатите команди за копиране на избраните обекти в буфера на операционната система или вмъкването на съдържанието му някъде в модела. Geometry (Геометрия) и Modify (Промени) - съдържат основните команди за редактиране, които подробно са разгледани в раздел 5. Measure (Измери) - съдържа двете команди за измерване на разстояния или обекти, достъпни и от бързото бутонно меню. Create (Създава) - управлява процеса на създаване на групи от обекти. В зависимост от категорията на създавания обект е възможно в менютата да се появят и още специфични команди. Новата фамилия може да бъде директно приложена в отворените в момента проекти, както и да бъде записана във файл за ползване в други проекти. 250 REVIT Architecture 2012 10.5. Прехвърляне на информация системни фамилии за Системните фамилии се предават в новите проекти чрез шаблонния (темплетния) чертеж, който се зарежда при стартирането им. Възможно е в рамките на даден проект да са създадени нови типове стени, покриви и др. системни фамилии, които бихме искали да използваме и в друг проект. За целта следва да се стартира процедурата Transfer Project Standarts (Прехвърляне на проектни стандарти) от лентовидно меню Manage/Settings (Управление/ Настройки). Прехвърлянето на системни фамилии може да се осъществи при едновременно отваряне на минимум два проекта. В резултат ще се отвори диалоговото поле Select Items to Copy (Изберете обектите за копиране). В горната му част е списъчното поле от което следва да изберем проекта от който ще се прехвърля информация към текущия. По подразбиране в основния списък в диалоговия прозорец са избрани всички системни фамилии. По желание бихме могли да се откажем от някой от тях или да изберем само онези от тях, които искаме да бъдат прехвърлени. (Фиг. 10.15) Фиг. 10.15. От диалоговия прозорец могат да бъдат избрани всички системни фамилии от някой от отворените в програмата проекти Създаване на нови обекти в библиотеките 251 СЪКРАТЕНИ КЛАВИШНИ КОМБИНАцИИ ПРИЛОЖЕНИЯ СЪДЪРЖАНИЕ НА БИБЛИОТЕКИ С ПОТРЕБИТЕЛСКИ ФАМИЛИИ REVIT Architecture 2012 252 Съкратени клавишни комбинации В текста на книгата не са отбелязвани възможностите за стартиране на команди от клавиатурата – така наречените съкратени клавишни комбинации. По-долу са дадени стандартните клавишни комбинации за някой от най-често използваните команди. Ctrl+C Copy to Clipboard Копиране в буфера PL Paste AlignedSelect Levels by Name Вмъкни чрез избор на ниво SA Select All Instances Избери всички подобни MV Move Преместване CC Copy Копиране RO Rotate Завъртане AR Array Копиране в масив MM Mirror Огледално копиране PP Pin Position Заключи местоположението UP Unpin Position Отключи местоположението ZA Zoom All To Fit Увеличи изображението WA Wall Стена DR Door Врата WN Window Прозорец DI Dimension Котиране AL Align Подравняване TR Trim/Extend Подкастряне/Удължаване OF Offset Успоредно копиране WT Window-Tile Всички работни прозорци RC Repeat Last Command Повтори последната команда HH Hide Element Скрий елемент HC Hide Category Скрий категория HI Isolate Element Изолирай елемент IC Isolate Category Изолирай Категория Reset Hide/Isolate Възстанови видимостта HR Създаване на нови обекти в библиотеките Приложения Промяна и допълване на съкратените клавишни команди са достъпни от командата View/ Window/ User Interface/ Keyboard Shortcuts (Визуализация/ Прозорец/ Потребителски интерфейс/ Съкратени клавишни комбинации), чрез която се извежда едноименният диалогов прозорец. 253 REVIT Architecture 2012 254 Съдържание на библиотеки с потребителски фамилии При инсталирането на продукта има възможност да бъдат заредени и библиотеки с потребителски фамилии. Те имат стандартизирана структура, но се срещат и различия според национални и регионални стандарти. Следва общата структура на папките с фамилии от библиотеката UKc: • Annotations Графични символи и знаци разделени в отделни папки за различните части на проекта - архитектура, конструкци и т.н. • Balusters Елементи за парапети • Casework Шкафове за обзавеждане - съдържа две папки с шкафове за бани и кухни • Columns Колони - съдържа различни архитектурни колони, включително варианти на класически колони • Curtain Wall Panels Панели за остъклени стени - съдържа богат набор врати и прозорци за запълване на панели в тази категория • Detail Components Елементи за детайли - съдържа над 800 готови двумерни детайли за различни елементи на проекта • Doors Врати - вътрешните и външните са разделени в две папки. Отделна папка съдържа модели на обков. • Electrical Fixtures Елементи за електроинсталацията • Entourage Фигури за околната среда • Furniture Обзавеждане - в пет отделни папки са групирани различни видове мебели - за сядане, корпусни, за офиси и др. • Generic model В 10 отделни папки са представени разнообразни модели, които не могат да бъдат класи- Създаване на нови обекти в библиотеките Приложения фицирани в останалите категории • Lighting Fixtures Осветителните тела са разделени на такива за интериори, електрически стълбове и за външно осветление • Mass Обемни тела • Mechanical Equipment Елементи от технически системи за отопление и вентилация • Planting Растения • Plumbing Fixtures Елементи за обзавеждане на бани и кухни разделени в шест папки • Proiles 14 папки с профили използвани при различни конструкции стълби, стени, корнизи и др. • Site Елементи за градската среда разделени в осем различни папки • Specialty Equipment Специално обзавеждане – асансьори, ескалатори, кухненско обзавеждане, противопожарно оборудване и др. в девет папки • Structural Конструктивни елементи разделени според функцията и материала • Sustainable Design Обзавеждане свързано с Опазване на околната среда • System family iles Проектни файлове, които могат да бъдат заредени съвместно с текущия проект за прехвърляне на описанията на системни фамилии • Titleblocks Чертожни листа за отпечатване на проекта • Windows Прозорци 255 REVIT Architecture 2012 256 REVIT Architecture 2012 - Поглед отвътре доц. д-р арх. Боян Милчев Георгиев Българска, Първо издание Предпечат Автора Корица и графично оформление Moire Печат МУЛТИПРИНТ ООД Формат 60/90/8 Печатни коли 16 Тираж 500 бр. ISBN 978-954-92128-2-2 Издател БиЕмДжи ООД Официален дистрибутор на продуктите на Autodesk за България www.bmg. bg София, 2011 цена 18 лева