Е.Попова.pdf

Проблеми на изкуството 3/2016 65 ПРОБЛЕМИ НА ИЗКУСТВОТО ТРИМЕСЕЧНО СПИСАНИЕ ЗА ТЕОРИЯ, ИСТОРИЯ И КРИТИКА НА ИЗКУСТВОТО ART STUDIES QUARTERLY ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗКУСТВАТА ПРИ БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ – СОФИЯ ГОДИНА 49-тa 2016 3 ISSN 0032-9371 СЪДЪРЖАНИЕ Галина Лардева. Автопоезис – основания на едно понятие .......................................... 3 Konstantinos Giakoumis. Preparing for Martyrdom: Ardenica Monastery’s (Myzeqe) Decorative Programme ........................................................................................ 10 Елена Попова. Литургични текстове на светците, изписани в църквата „Св. Димитър” в Арбанаси................................................................................................ 22 Мария Митева. Българският павилион на Световното изложение в Париж през 1937 година – поръчки и реализации ....................................................... 32 Катерина Гаджева. Фотографията като илюстрация в българската художествена литература. Няколко примера от втората половина на ХХ век ............ 39 Маринела Великова. Фирмената реклама в първите десетилетия на ХХ век и българските художници ............................................................................... 44 Александра Ф. Трифонова. Гръцки надписи от църквата „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”) в Пловдив ............................................... 52 Стела Дончева. Сребърен пръстен с растителна украса от късното средновековие .................................................................................................................... 59 РЕЗЮМЕТА ....................................................................................................................... 62 CONTENTS Galina Lardeva. Autopoiesis: Grounds for a term ............................................................... 3 Константинос Якумис. Подготвяйки се за мъченичеството: декоративната програма на манастира Арденица .......................................................... 10 Elena Popova. Liturgical texts of the saints painted at the Church of St Demetrios, Arbanassi .................................................................................................. 22 Maria Miteva. Architectural and art design of the Bulgarian’s pavilion at the International Exhibition in Paris, 1937: competitions, commissions, outputs ........... 32 Katerina Gadjeva. Photography as illustration for Bulgarian iction and poetry. Few examples of the second half of the twentieth century ............................... 39 Marinela Velikova. Business advertising in the early twentieth century and Bulgarian artists ............................................................................................................ 44 Alexandra Triphonova. Greek Inscription from the St Paraskeve Church (St Petka the Old, Zoodohos Pigi) in Plovdiv ...................................................................... 52 Stela Doncheva. A late medieval silver ring with loral motifs ......................................... 59 SUMMARIES ...................................................................................................................... 62 Редакционна колегия: проф. БИСЕРКА ПЕНКОВА (главен редактор), проф. ВЛАДИМИР ПЕТРУХИН (Русия), доц. д-р ВИОЛЕТА ВАСИЛЧИНА, акад. ГОЙКО СУБОТИЧ (Сърбия), проф. д-р ДИАНА ГЕРГОВА, чл. кор. проф. д.изк. ЕЛКА БАКАЛОВА, чл. кор. проф. д.изк. ИВАНКА ГЕРГОВА, проф. д-р ИНГЕБОРГ БРАТОЕВА, проф. д.изк. КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА (зам. главен редактор), проф. д-р НАДЕЖДА МАРИНЧЕВСКА, проф. д.изк. РОМЕО ПОПИЛИЕВ, проф. д.изк. ЧАВДАР ПОПОВ. Адрес на редакцията: Институт за изследване на изкуствата при БАН, списание „Проблеми на изкуството” ул. „Кракра” 21, Cофия 1000. тел. 944 24 14, факс +359 2 943 30 92 E-mail: probleminaizkustvoto@gmail.com Ръкописите се приемат в редакцията на списанието или на електронния адрес. Ръкописите трябва да отговарят на изкванията на редколегията, които се намират в редакцията на списанието. Ръкописи не се връщат. Информация за абонаменти в редакцията и на електронния адрес на списанието и към Маргарита Керпичиян daisy51@abv.bg. Editorial Board: Prof. BISSERKA PENKOVA, PhD (Editor in Chief); Prof. CHAVDAR POPOV, DSc; Prof. DIANA GERGOVA, PhD; Corr. Mem. Prof. ELKA BAKALOVA, DSc; Acad. GOJKO SUBOTIC (Serbia); Prof. INGEBORG BRATOEVA, PhD; Corr. Mem. Prof. IVANKA GERGOVA, DSc; Prof. KAMELIA NIKOLOVA, DSc (Dep. Editor in Chief); Prof. NADEZHDA MARI NCHEVSK A, PhD; Prof. ROMEO POPILIEV, DSc; Assoc. Prof. VIOLETA VASILCHINA, PhD; Prof. VLADIMIR PETRUKHIN (Russia) Contact details: Art Studies Quarterly, Institute of Art Studies, Bulgarian Academy of Sciences 21 Krakra Street, 1000 Soia, Bulgaria phone: +359 2 944 24 14, fax: +359 2 943 30 92 probleminaizkustvoto@gmail.com Manuscripts may be submitted either via e-mail or to the Editorial Oice. Manuscripts should be prepared in accordance with the editorial staf’s requirements, available at the Editorial Oice. Manuscripts will not be returned to authors. Subscription information is available at the Editorial Oice or provided by Margarita Kerpitchian at daisy51@abv.bg. Съставител на броя: Бисерка Пенкова Технически секретар: Цвета Кунева Графичен дизайн: Гергана Николова Превод: Милена Лилова Compiled by Bisserka Penkova Clerical secretary: Tsveta Kuneva Designed by Gergana Nikolova Translated by Milena Lilova I корица Параклис „Св. Георги” в църквата „Св. Димитър”, Арбанаси First cover The St George Chapel in the St Demetrios Church, Arbanassi IV корица Фотографика от Благой Серафимов, 1966 Back cover Photographic by Blagoi Seraphimov, 1966 Проблеми на изкуството 3/2016 ЛИТУРГИЧНИ ТЕКСТОВЕ ВЪРХУ СВИТЪЦИ НА СВЕТЦИ В ЦЪРКВАТА „СВ. ДИМИТЪР” В АРБАНАСИ Елена Попова Наосът на църквата „Св. Димитър” в Арбанаси е изписан през 1621 г., след основно разширение на храма. Първоначално изградената конструкция, посветена на св. Георги, е била покрита със стенописи вероятно през последната четвърт на XVI в., върху които впоследствие е бил положен втори пласт живопис. Запазени са фрагменти от Поклонение на жертвата от втория стенописен слой в днешния притвор „Св. Георги” и в олтарната част на наоса (1621). Текстът разглежда изображенията на отците архийереи и надписите върху свитъците им, с чиято помощ бихме могли да идентифицираме някои разрушени и неразпознаваеми образи. Ключови думи: църква „Св. Димитър”, Арбанаси, Поклонение на жертвата, Ο Μελισµός, свитъци, литургични текстове, 1621, архийереи, св. Григорий Неокесарийски, Символ на вярата, Symbolum quicumque. В църквата „Св. Димитър” в Арбанаси се различават три основни етапа на изписване. Първоначално построеният малък храм „Св. Георги” е бил покрит със стенна живопис, за която се счита, че по стилови белези може да бъде отнесена към последната четвърт на ХVІ в.1 От нея до днес са оцелели отделни фрагменти – както и от втория живописен слой, положен върху първия2. От него също са запазени само части от зоните, разположени върху източната и южната стена. През 1621 г. – след разширяването на църквата и радикалната реконструкция на архитектурнато пространство, при което „Св. Георги” е започнал да функционира като параклис при храма „Св. Димитър” – са били изЦърквата „Св. Димитър”, наос, 1621 г. The Church of St Demetrios, naos, 1621 22 писани новопостроеният наос и източната стена на притвора3. Дали по същото време е била подновена и украсата на параклиса? Не е сигурно. Върху източната стена на наоса се забелязват следи и от по-късна намеса. Състоянието на живописта извънредно затруднява атрибуцията на живописните слоеве. В храма „Св. Димитър” композицията Поклонение на жертвата (Ο Μελισµός) е изписана двукратно: В стенописите от 1621 г. в наоса на „Св. Димитър” и във втория живописен слой на параклиса „Св. Георги”. Наос на „Св. Димитър”, 1621 г. Избитият в центъра на апсидата прозорец е унищожил Проблеми на изкуството 3/2016 Св. Григорий Богослов и св. Василий Велики, апсида St Gregory the Theologian and St Basil the Great, apse Св. Йоан Златоуст и св. Атанасий, апсида St John Chrysostom and St Athanasius, apse изображението на Христос жертва. От двете му страни са изправени по две фигури на отци литургисти. Надписите с имената на двамата архиереи отляво липсват, по свитъците им се различават само отделни знаци, но според иконографията им с голяма степен на сигурност можем да ги идентифицираме като св. Василий Велики (с черна, дълга островръха брада) отпред и св. Григорий Богослов на втора позиция. Обичайно е свитъкът на св. Василий4 да съдържа началото на Молитвата на завесата „Никто же достоин” (Ουδείς άξιος τών συνδεδεμένων ταίς σαρκικαίς επιθυμίαις), която се чете при пеенето на Херувимската песен в началото на литургията на верните, преди свещеникът да влезе в олтара. Заимствана е от Александрийската литургия на св. Григорий Назиански – първоначално от литургията на св. Василий, а през Х в. става част и от Златоустовата литургия5. На третия ред на свитъка на св. Василий се различават знаците [...]ΔΕΔ[...] (συνδεδεμένων). Върху свитъка на св. Григорий Богослов се разчита: [...]ΘΕ // [...]Η // [...]Α // [...]; вероятно е изписан също стандартният за него текст6: „Боже святый, Иже во святих почиваяй” (Θέος ο άγιος ο εν αγίοις αναπαυόμενος) от молитвата, която свещеникът тихо чете по време на Трисветата песен; първоначално тя също е била част от Василиевата литургия, после започва да се чете и в двете7. Пандан на тази двойка в апсидата са св. Йоан Златоуст – Χ[ΡΙΣΟ]ΣΤΟ[Μος] и зад него св. Атанасий Александрийски – [Ο Α]ΓΙος ΑΘΑΝΑΣΙος. Текстовете върху техните свитъци са изцяло заличени8. Северно от апсидата са представени св. Николай еп. Мирликийски в цял ръст, благославящ, със затворен кодекс, и дякон с дарохранителница, без сигнатура (архидякон Стефан?), допоясно изобразен над протезисната ниша. Този ред (частично надживописван) преминава и върху северния зид с допоясното изображение на друг дякон, поместен в малка аркирана ниша (св. Роман?9), с Визията на св. Петър Александрийски около нишата и част от фигурата на св. Спиридон Тримитунтски (ΣΠηΡΙΔΩΝ), благославящ, със затворен кодекс (живописта с долната част на тялото му е унищожена от избитата впоследствие ниша умивалник). Върху южната част на източната стена, между диаконикона и апсидата е изобразен в 3/4 ръст, извърнат към нея, св. Кирил Александрийски (Ο ΑΓ[ΙΟΣ] ΚΙΡΙ[Λος]), текстът на свитъка му е заличен10. До него е допоясното изображение на св. Харалампий, еп. Магнезийски (Χ[ΑΡΑΛΑΜΠιος]), със свитък с изличен текст. В диаконикона е изписан фронтално св. Власий, еп. Севастийски (ΒΛΑΣΙΟς), със затворен кодекс. Върху южния зид са подредени още трима архиереи. Св. Григорий (Нисийски? Палама?11) – [Ο ΑΓΙος] ΓΡιΓΟΡ[...] е извърнат на изток, върху свитъка му личат буквите ΕΥ[...]ΡΙ // [...] // ΜΕ[Σ]ΟΙ // [...] // ΕΥΑ[ΟΡ] // [ΑΤΕ]. Това е началото на главопреклони23 Проблеми на изкуството 3/2016 Дякон, св. Николай Мирликийски, протезис Deacon, St Nicholas of Myra, prothesis Св. Петър Александрийски, наос, северна стена St Peter of Alexandria, naos, north wall телната молитва „Благодарим Тебе, Царю невидимий” (Ευχαριστόμεν σοι, βασιλέ αόρατε) от литургията на св. Йоан Златоуст. Тя е предпричастна молитва, непосредствено следваща молитвата „Отче наш”. Дионисий от Фурна я препоръчва за свитъка на св. Григорий Нисийски12, а за свитъка на св. Григорий Палама се полага друг текст. Образът му обаче повече съответства на този на св. Григорий Палама – според Диони24 Св. Кирил Александрийски, св. Харалампий, св. Власий в диаконикона (преди реставрация). St Cyril of Alexandria, St Charalampus and St Blaise in the diaconicon (before restoration) сий той се изписва „широкобрад”, какъвто е йереят в „Св. Димитър”, докато Нисийският епископ се рисува „остробрад” по подобие на по-големия си брат св. Василий Велики. По правило зографите рядко грешат по отношение на иконографията на архиереите, докато литургичните текстове върху свитъците им варират – но, живял цяло хилядолетие след св. Григорий Нисийски и много по-рядко изписван, светецът исихаст от ХІV в. няма устойчива иконография (например, икона от същия век в Държавния исторически музей в Москва го представя с малка тонзура и дълга овална брада, дискретно разделяща се на две към края13; през ХVІ в. в църквата „Св. Никола” в Костур тонзурата остава, но брадата отчетливо се разделя на два остри дяла, докато в късен стенопис в Ксиропотам от края на ХVІІІХІХ в. тя е дълга и равно подстригана, а тонзура няма, и т.н.). Зад тази фигура следват св. Ахилий Лариски (Ο ΑΓΙος ΑΧΙΛΙος // ΛΑ[Ρ]ΙΣΙΣ) и св. Андрей Критски (Ο ΑΓΙος ΑΝΔΡΕΑΣ // ΚΡΙΤ[...]), и двамата със затворени кодекси и представени фронтално; св. Ахилий дори е извърнал глава на запад, към св. Андрей. Всички архиереи, представени в олтара на „Св. Димитър” – и непосредствените участници в литургичната служба (държащите свитъци с текстове), и тези, които само присъстват (които са изписани фронтално и държат затворени кодекси: Спиридон, Харалампий, Власий, Ахилий и Андрей) – носят сходни епископски одежди: стихар с наръкавници, епитрахил, отгоре фелон (полиставрион с различни по размер черни кръстове на бяла основа; подплатата му е украсена с флорални орнамети) и омофор. Изключение прави единствено св. Йоан Златоуст в апсидата, който вместо в полиставрион е облечен в сакос, от първоначално Проблеми на изкуството 3/2016 Параклис „Св. Георги”, олтар The Chapel of St George, altar пищната украса на който са останали едва видими следи. Това подчертава особената му значимост, тъй като правото на всички архиереи да носят сакос по време на литургия датира едва от 1757-1761 г., от времето на Цариградските патриарси Калиник ІV и Серафим ІІ. През ХІІІ в. само Константинополският патриарх получава правото да служи три пъти годишно облечен в императорски сакос; през ХІV в. с тази привилегия се сдобиват и главите на четири автокефални църкви: Търновската, Кипърската, Охридската и Печката14. Трябва да се има пред вид обаче, че в по-ранната живопис в апсидата на Митрополитската църква „Св. ап. Петър и Павел” в Търново всички архиереи са облечени в сакоси – а, както е видно от изображенията и в други части на храма, зографите от наоса на „Св. Димитър” са били добре запознати с тази живопис. Над дясната страна на дрехата си св. Василий носи почти заличена палица (набедреник, επιγονάτιον) с изображение на кръст, между раменете на който е вписана криптограмата ΙΣ / ΧΣ / ΝΙ / ΚΑ. Под фелона на Св. Спиридон също виси ромбовиден набедреник. Главата на кипърския епископ св. Спиридон е покрита с характерната плетена от клонки скуфа, а тази на св. Кирил Александрийски – със скуфа с изписани върху нея кръстове. Сцената Видението на св. Петър Александрийски (Ο ΑΓΙος ΠΕΤΡ[ος]) е поместена до св. Спиридон, на традиционното си място в най-източната част на северния зид. Св. Петър, облечен по подобие на служащите йереи в Мелизмоса, е обърнат на изток към малката фигурка на Христос Емануил, изправена под киворий. Върху фона до главата му се разчита въпросът: ΤΙ ΣΟΥ Τ[ον] ΧΙΤοΝΑ // [ΣΩ]Τ[Ε]Ρ̃ ΔΙΙΛΕΝ („Кой ти хитона, Спасе, раздра?”). Отговорът на Исус не е изписан (или буквите са заличени), но е представен нагледно чрез Св. Атанасий, св. Григорий (Неокесарийски?) St Athanasius and St Gregory (of Neocaesarea?) изображението на Арий, надничащ от устата на Ада, позициониран най-долу сред цокълната украса, под първия регистър стенописи. Стенната локация и иконографското ядро на този епизод се формират още в началото на ХІІІ в.15; към него през поствизантийския период се добавя само мотивът с еретика Арий в змейската паст на Ада. Формално този епизод визуализира Тринитарния дог25 Проблеми на изкуството 3/2016 Свитък на св. Атанасий The scroll of St Athanasius мат на Църквата и следователно би могъл да се отнесе към догматическия кръг изображения в храма. Православното изкуство обаче е полисемантично, едновременно наративно и символично; някои от по-сложните по замисъл композиции могат да бъдат отнесени към два или дори към всички тематични кръгове; контекстът определя кой от тях доминира. Така в исторически план Визията на св. Петър илюстрира участието му в Първия вселенски събор против арианството, а в догматически – тезата за троичността на Бога. Включена в олтарното пространство на протезиса сред архиереите от Поклонението на Жертвата, тя закономер26 но се вписва и в литургичната полифония. Впрочем тенденцията за приобщаване на Визията на св. Петър Александрийски към състава на Мелисмоса се оформя още към средата на ХІV в. в стенописите на манастира Матейче (между 1348 и 1354)16 и в други паметници, в които фигурката на детето Иисус с разкъсана дрешка, намалена по размери и изправена върху честната трапеза, сякаш повтаря образа на Христос-Агнеца в центъра на апсидата (който, по израза на Цв. Грозданов, „сякаш е станал от дискоса”, за да се изправи пред св. Петър в неговото видение17). За съжаление липсващата централна част на апсидата в „Св. Димитър” не дава възможност да съпоставим изображенията. При съставянето на олтарната програма създателите на живописта в храма са се съобразявали и с конкретната историческа обвързаност на всеки от архийереите от Поклонение на жертвата с борбата за чистота на вярата, с участието им в църковните събори в защита на ортодоксията срещу ересите. Така, св. Спиридон и св. Петър Александрийски, поставени непосредствено един до друг, оформят група, исторически свързана с Първия вселенски събор (325) в Никея и борбата срещу арианството. Участници в този събор са и св. Атанасий Александрийски, изписан в апсидата, както и поместеният на южния зид точно срещу тях св. Ахилий Лариски. До него св. Андрей Критски, с чийто образ завършва олтарната част на южната стена, т.е. първия травей на наоса, участва още като йерусалимски архидякон в Шестия вселенски събор в Цариград против монотелитската ерес (680), по-късно е издигнат за архиепископ на остров Крит. Той е особено почитан заради неговата църковна поезия. Великият канон на св. Андрей Критски заема важно място в последованието на Великопостната служба. Главата на Александрийската църква св. Кирил пък председателства Третия вселенски събор в Ефес (431) и изиграва основна роля за разгрома на несторианството и в защита на св. Дева Мария. Разглеждайки подбора на епископите от гледна точка на техните заслуги за опазване чистотата на вярата, нека се върнем към въпроса за идентичността на св. Григорий от южната стена. Св. Григорий Нисийски, подобно на своя брат, е авторитетен богослов, взел участие в два събора: Антиохийския (379) и Втория вселенски събор (381), автор е на 12-томно съчинение, оборващо идеите на ересиарха и краен последовател на арианството Евномий. На паметта на солунския архиепископ Григорий Палама пък е посветена Втората неделя на Великия пост (1368), която се счита за продължените на празника на Православната неделя, което от своя страна пък го свързва с личността на св. Андрей Критски (чийто покаен Канон се чете на части от понеделник до четвъртък през първата седмица на поста, а целият – в сряда на петата седмица, когато се извършва малко повечерие). Сиреч – всеки по своему е достоен да бъде включен в литургичния състав на архиереите, покланящи се на Агнеца. Засега въпросът за самоличността на св. Григорий остава открит. Ако обаче стенописният образ все пак представя св. Григорий Палама, това допълнително подкрепя извода, че изображенията на архиереите извън апсидата, където е традиционното място на отците литургисти, визуализират още един съдържателен пласт в композиция- Проблеми на изкуството 3/2016 та Поклонение на жертвата – нейната обвързаност с темата за утвърждаването на догматите на ортодоксията и победата над ересите, развита в празниците на Постния Триод и обобщени в първата неделя на Великия пост Неделята на православието. На този ден се чете т.нар. Чин на православието и се подхвърлят на анатема ересите18, за чието оборване заслуга имат епископите, изобразени в първия регистър на олтара. Втори живописен слой в параклиса „Св. Георги” В апсидата на параклиса „Св. Георги” са поместени изображенията на шестима архиереи със свитъци. Облечени са в еднакви богослужебни одежди – стихар, епитрахил, наръкавници, полиставрион, омофор с кръстове. В северния край се различава характерната дълга брада на св. Кирил Александрийски и част от свитък с един-два неясни знака. От стоящите пред него двама светители личат само части от облеклото – първият би трябвало да е св. Василий Велики. Срещу тях са: св. Йоан Златоуст ([ΧΡ]ΥΣΟΣτΟΜος), от чието изображение е запазена само сигнатурата, св. Атанасий (Ο ΑΓΙος ΑΘΑΝΑΣΙος) и още един неизвестен архиерей. Последните двама държат свитъци, чиито текстове са лесно възстановими. Текстът на св. Атанасий е изписан в шест реда: ̀ Ε̉ΝΑΘ̃[ΕΟΝ] // ΣΕ̉Β [Ο] // ΜΈΘΑ // Ε [Ν Τ]ΡΙ // Α[Δ]Ι Κ[ΑΙ] // Τ [ΡΙ] ́ΔΙ. В изданието на Ерминията на Дионисий от Фурна от Α. Παπαδοπουλου–Κεραμεως от 1909 г., допълнено с текстовете от ХVІ-ХVІІ в. на І и ІІ йерусалимски ръкописи, ползвани от него19, този текст се цитира на три места във връзка с изображенията на св. Атанасий Александрийски, с известни различия. Самият Дионисий го препоръчва не за олтарната композиция Поклонение на жертвата, изписана в църковен наос, а за стенописите в братска трапезария (в частта Πώς ιστορίζεται τράπεζα20); при него текстът е: Ένα Θεόν σεβόμεθα εν τρίαδι και τρια πρόσωπα εν μονάδι21. В І йерусалимски ръкопис цитатът е по-подробен: Ένα Θεόν σεβόμεθα είς τρία πρόσωπα εν μονάδι, μήδε τα πρόσωπα συγχέυοντες, μήτε την ουσίαν διαχωρίζοντες22. Протагонистът на Дионисий уточнява, че става дума за изписване на църква и предлага подходящите текстове за йерарсите най-често в два варианта (другият цитат на свитъка на св. Атанасий е традиционният: началните думи на Втората молитва на верните в Златоустовата литургия, Πάλην και πολλάκις). В ръкописа на Даниил монах единственият текст за св. Атанасий е: Ένα Θεόν σεβόμεθα εν Τρίαδι και Τριαδα εν μονάδι, μήτε τα πρόσωπα συγχέυοντες, μήτε την ουσίαν διαχωρίζοντες23. В превод: „Единаго Бога чтим в Троице и три Ипостаси в Единице; ниже сливающе Ипостаси, ниже Существо разделяюще”24. Именно началните думи от последния – съставен през 1674 г. – вариант четем на свитъка в параклиса. Текстът в параклиса „Св. Георги” обаче не влиза в последованието на православния литургичен чин. Той влиза в състава на католическата меса като Символ на вярата (Symbolum „quicumque” – според началната дума в латинския текст) и е известен като „Символ на св. Атанасий”. Приписва се на Александрийския архиепископ вероятно поради съдържателната му обвързаност с неговата апологетика25 и с дейното му участие във формулирането на Никейския Символ на Свитък на св. Григорий The scroll of St Gregory вярата на Първия вселенски събор (325). Но Symbolum „quicumque” е съставен е не по-рано от V в.26, което впрочем се доказва и от употребата на понятието „πρόσωπον” (за „лице”), което в ранните християнски векове (дискредитирано от ересиарха Савелий) не се употребява в Източната църква27. Текстът на втория свитък също говори за Тринитарния догмат. Светецът в южния край на апсидата държи ротулус с надпис в четири реда: ΕΙΣ ΘΣ̃ // ΠΗ̃Ρ· ΛΟ // ΓΟΣ ζ // ΩΝ̃Το̉ς // ΣΟΦΙ̉ΑΣ. Чете се: Είς Θέος Πατήρ Λόγου ζώντος, Σοφίας [υφέστωσης, και δυνάμεως και χαρακτήρος αϊδίου]. В превод: „Един е Бог, Отец на Живото Слово, на Ипостасната Премъдрост, на Силата и Вечния Образ”. В компилацията на Дионисий от Фурна този текст също се предлага за употреба при украсата на манастирска трапезария, само че следва да се изписва върху свитъка на св. Николай, еп. Мирликийски28. В двата йерусалимски ръкописа цитатите са идентични и се отнасят също към изображението на св. Николай, но поместено в наоса на храма29. Между двата цитата, оцелели в апсидата на параклиса, видимо съществува връзка – не на литургично, а на апологетическо ниво. Вторият текст също не се използва в литургичните по27 Проблеми на изкуството 3/2016 следования на ортодокса. Кой е неговият автор? Преди Symbolum „quicumque” на св. Атанасий, на друг възпитаник на Александрийската школа – св. Григорий Чудотворец, епископ Неокесарийски (+270) – се приписва авторството на един по-ранен опит за формулиране на Тринитарния догмат, известен под името „Еκθεσις της πίστεως”30 или „Символ на вярата на св. Григорий”. Създаден е в отговор на еретичното учение на Савелий за ипостасите на Бога и според преданието бил продиктуван на св. Григорий от св. Йоан Богослов, явил му се по повеление на св. Дева Мария. Началото гласи: „Един е Бог, Отец на Живото Слово, на Ипостасната Премъдрост, на Силата и Вечния Образ, Съвършен Родител на Съвършения, Отец на Единородния Син. Един е Господ, Един от Единия, Бог от Бога, Образ и Изображение на Божеството, Слово действено, Премъдрост, обхващаща всичко съществуващо, и творческа Сила на цялата твар, Истинен Син на Истинен Отец, Невидим, Нетленен, Безсмъртен и съвечен Син на Невидим, Нетленен и Вечен Отец [...]”; „Εις Θεός, Πατήρ Λόγου ζώντος, σοφίας υφεστώσης, και δυνάμεως και χαρακτήρος αϊδίου. Τέλειος τελείου γεννήτωρ. Πατήρ Υιό μονογενός. Εις Κ́ριος, μόνος εκ μόνου. Θεός εκ Θεό χαρακτήρ και εικών της θεότητος, λόγος ενεργός. Σοφίας της των όλων συστάσεως περιεκτική· και δ́ναμις της όλης κτίσεως ποιητική. Υιός αληθινός, αληθινό Πατρός, αόρατος αοράτου και άφθαρτος αφθάρτου και αθάνατος αθανάτου, και αΐδιος αϊδίου[...]”31. Св. Григорий Неокесарийски едва ли е бил истинският автор на този текст. Няма причина обаче авторите на Ерминии да го свързват със св. Николай – още повече, че от Мирликийския архиепископ не са останали никакви писани слова. Възможното обяснение е, че се е получила някаква механична контаминация на светителите по линия на това, че и двамата се почитат като Чудотворци. Кой е светецът, държащ свитъка с този цитат? По аналогия с връзката между образа и текста на свитъка на св. Атанасий Александрийски логично би било за предположим, че в апсидата до него е стояла фигурата на св. Григорий Неокесарийски32. И двата цитата не се откриват в църковната живопис до ХV в. включително. Текстът на „Символа на св. Григорий” и по-късно не се среща в изображения, близки по време или място до стенописите от църквата „Св. Димитър”. Не е тъй обаче с цитата от Symbolum „quicumque”, оказал се твърде популярен в региона. За първи път го разчитаме на свитъка на св. Атанасий Александрийски в апсидата на храма „Св. Георги” в Търново (1616). В арбанашката църква „Рождество Христово” върху свитъка на св. Атанасий началото му е изписано не веднъж, а двукратно: в наоса на храма и в параклиса „Св. Йоан Предтеча”; там по начало текстовете върху архиерейските свитъци в повечето случаи се дублират. Още веднъж срещаме цитата и в олтара на църквата „Св. Георги” в Арбанаси, отно- Небесната литургия (първи слой), св. Спиридон, св. Силвестър папа Римски (фрагменти, втори слой) The Divine Liturgy (the initial paint layer), St Spyridon and St Sylvester I, Pope (overlayer) 28 Проблеми на изкуството 3/2016 во върху свитъка на св. Атанасий Алексансрийски33, където текстът (с незначително съкращение) повтаря този от стенописите в „Св. Георги” в Търново и параклиса „Св. Георги” в Арбанаси. За сравнение: Ε̉ΝΑ ΘΕΟΝ // ΣΕ̉ΒΟΜΕ // ΘΑ ΕΝ ΤΡΙ // [ΑΔΙ ΚΑΙ ΤΡΙΑ]ΔΑ ΕΝ // ΜΟΝΑ[ΔΙ] // ΜΗΤΕ // ΤΑ ΠΡΟΣΩ // [ΠΑ] ΣΥΓΧΕ //ΟΝΤΕΣ (μήτε την ουσίαν διαχωρίζοντες)34 (1616, църква „Св. Георги”, Търново); Ε̉ΝΑΘ̃[ΕΟΝ] // ΣΕ̉Β [Ο] // ̀ ΜΈΘΑ // Ε [Ν Τ]ΡΙ // Α[Δ]Ι Κ[ΑΙ] // Τ [ΡΙ] ́ΔΙ (втори слой в параклиса „Св. Георги”, църква „Св. Димитър”); ΕΝΑ ΘΝΟΝ ΣΕΒΟΜΕΤΑ („Рождество Христово”, наос, между 1597 и 1640); ΕΝΑ ΘΕΟΝ ΣΕΒΟΜΕΘΑ (параклис „Св. Йоан Предтеча”, 1632); Ε̉ΝΑΘ̃Ε// ΟΝ ̀ ΣΕ̉ΒΟ// ΜΈΘΑ ΕΝ //ΤΡΗ ΑΔΗ // [Ε]Ν ΜΟΝΑ // ΔΗ ΜΗΤΕ // ΤΑ ΠΡΟΣ[ωπα] (църква „Св. Георги” в Арбанаси, 1709-1710, зограф Стойо от Трявна35). Оказва се, че около половин век преди да бъде формулиран от поп Даниил във ІІ йерусалимски ръкопис (1674), текстът на св. Атанасий е бил – от 1616 г. насетне – многократно изписван в храмовата живопис на Търново и Арбанаси. При второто живописване на параклиса „Св. Георги” сцената Небесна литургия върху южната стена е била покрита с правите фигури на още четирима архиереи36. При разкриването на долния пласт от тях са останали само части от глави с ореоли и сигнатури. Непосредствено до югоизточния ъгъл е бил изписан св. Спиридон Тримитунтски; вижда се надписът ΟΑΓΙος ΣΠΥΡΙΔΩΝ, част от главата, покрита с характерната сламена скуфа и краят на високо вдигнатата му десница с тухла, от която се извисява пламък. Следват св. Силвестър папа Римски (надпис ΟΑΓΙος ΣΥΛΒΕΣτΡος и част от глава с корона), св. Модест Йерусалимски (изличено изображение, стои само част от сигнатурата ΜΟΔΙΣτος) и св. Герман Цариградски (ореол и надпис ΟΑΓΙος ΓΕΡΜΑΝ[ος]). Последната фигура е била положена върху началната сцена от житийния цикъл на св. Георги. Първите двама са участници в Първия вселенски събор в Никея и заедно със св. Атанасий Александрийски имат непосредствена заслуга за утвърждаването на Тринитарния догмат в борбата с арианството. Горящата тухла в ръката на св. Спиридон илюстрира начина, по който кипърският епископ, лишен от красноречието на гръцките мъдреци, нагледно демонстрирал на събора единството на св. Троица, изразявайки без думи същността на Символа на вярата. На територията на Търновска епархия този относително рядък детайл ще видим и в стенописите на параклиса на Килифаревския манастир и в църквата „Св. Атанасий” в Арбанаси37, а също и в изписания през 1760 г. от румънския зограф Георги наос на арбанашкия храм „Св. Архангели”. Св. Силвестър е римски епископ и 35-ти папа, подписал чрез свои пратеници актовете на Събора. През неговия понтификат (314-335) били проведени най-важните реформи на Константин Велики. 29 Проблеми на изкуството 3/2016 Св. Герман патриарх Цариградски (+ 740) е ревностен борец против иконоборството; на Седмия вселенски събор (787) били прочетени три негови послания за иконопочитанието и името му било вписано в диптиха на светците. Църковните му съчинения обхващат широк диапазон от теми – от исторически сведения за ересите и борбата с тях на църковните събори до разяснения на св. литургия. Св. Модест (+ 634) единствен в тази група не е исторически обвързан с Вселенските събори и догматите на ортодокса; образът му по-рядко се вписва сред архиереите в Поклонение на жертвата. Негова е обаче заслугата за опазването на християнските светини в Йерусалим; спрял е разрушаването на Храма на Гроба Господен от персите на Хосрой, пленили Св. Кръст Господен. След кончината на Йерусалимския патриарх Захарий, върнал се от плен с Кръста, св. Модест бил поставен на негово място. Обвързан е (макар исторически индирекно) с контаминираните празници на св. Кръст (Откриването му през 326 г., Въздвижение през 333 г., връщането на Кръста в Йерусалим през 629 г.) и с празнуваната трета неделя от Постния триод – Неделя кръстопоклонна. И тъй, дори и частично запазени, образите на архиереите от втория живописен слой в параклиса „Св. Георги” показват историческа и литургична обвързаност с празниците от Постния триод: с Неделя на православието (първоначално чествана като Неделя на св. отци от Първия вселенски събор – което догматично е свързано с Тринитарния догмат, а по-късно обхващаща отците от всички църковни събори) – съответно с Тържеството на иконопочитанието и с Неделя кръстопоклонна. В параклиса е бил изписан и медальонен фриз с образите на архиереи, заемащ регистъра непосредствено над правите светители в олтара. Представени са някои епископи от групата на 70-те апостоли. От тях на източната стена в протезисната зона е оцелял само ликът на св. Яков, брат Господен и пръв епископ на Йерусалимската църква. (ΙΑΚΟΒΟΣ). Църквата го тачи като пръв отец-литургист, приписвайки му авторството на най-ранния литургичен чин. С него започва редът на Христовите ученици в текста на т. нар. І йерусалимски ръкопис (след 1566)38, както и във ІІ йерусалимски ръкопис на Даниил монах (1674)39. До него вероятно е имало още един медальон. Над дяконикона има още един светец в медальон, чиито образ и име са изтрити. Продължението на фриза върху южната стена включва още 6 медальона с бюстови изображения на йерарси; главите им липсват, но сигнатурите се разчитат. Всички те държат затворени кодекси и носят богослужебни одежди. Пръв в редицата е св. ап. Варнава, епископ Медиолански – ΒΑ[...], с полиставрион и омофор. Следва образът на св. Клеопа, епископ на Йерусалим (ΚΛΕΟ // ΠΑΣ), облечен в сакос. Следващите двама апостоли – св. Матия (ΟΑΓΙος ΜΑΘ[...]) и св. Тадей (ΘΑΔΕος). Те не са свещенослужители и е изненадващ фактът, че те също са облечени в полиставриони и с омофори (относно св. Тадей – възможно е легендата за покръствянето на двора на цар Авгар в Едеса и това, че апостолът de facto се счита за основател на Едеската църква, където поставил презвитери, да е повлияло на трактовката. Св. Анания, епископ на Дамаск 30 (ΑΝΑΝΙος) носи сакос и омофор, св. Прохор, епископ Никомидийски (ΟΑΓΙος ΠΡΟΧΟΡος) е с полиставрион. В І йерусалимски ръкопис 70-те апостоли не са разграничени от 12-те; първи са апостолите Яков брат Божи и Варнава, нататък имената са представени в разбъркан вид40. В ръкописа на Даниил обаче 70-те са представени в отделна група, и то подредени в същата последователност, в която ги виждаме в медальонния ред: Яков, Варнава, Клеопа, Матиа („стар, с къса брада”), Тадей, Анания, Филип (тук е пропуснат) и Прохор41. В заключение може да обобщим, че и двата зографски екипа, работили в началото на XVII в. в наоса и в параклиса на храма „Св. Димитър” в Арбанаси, са били съставени от хора със сериозни богословски познания. Несъмнено контролът над тяхната работа е извършван от представители на Търновската митрополия, начело на която по това време е Гавриил I (1611-1618), един от най-образованите и авторитетни синодални деятели на Цариградската патриаршия42. Поне за живописта в наоса на „Св. Димитър” е ясно от ктиторския надпис, че е изпълнена с прякото участие на архиерейския наместник поп Теодор и „почтеннейшия господин Георги”. Лошото състояние на стенописите от втория слой в параклиса „Св. Георги” за жалост не позволява точна атрибуция; те може да са изпълнени както непосредствено преди тези от 1621 г. – или пък, както подсказват някои стилови особености, след тази дата. Дори и наличието на някои странности и контаминации на текстове и образи обаче е от такъв характер, който свидетелства за висока степен на образованост у своите създатели. Бележки: 1. Вачев, Х. Църквата „Св. Димитър” в Арбанаси (предварително съобщение) – В: Културните текстове на миналото. Носители, символи, идеи. IV. Текстове в архитектурата и образи. С., 2005, 64-69; Вачев, Х. Църковният ансамбъл в Арбанаси. Варна, 2006, 50-56. 2. Попова, Е. Стенописите от ХVІ и ХVІІ в. в параклиса „Св. Георги” на храма „Св. Димитър” в Арбанаси. – Слово и образ, бр. 1, 2009, 22-28. 3. Попова, Е. Иконографска програма на стенописите в църквата „Св. Димитър” в Арбанаси. Предварителни бележки. – Известия на Регионален исторически музей Велико Търново. ХХІV-ХХV, 2009-2010, 35-60; Гергова, И., Б. Пенкова. „Св. Димитър”, Арбанаси. – В: Корпус на стенописите от ХVІІ век в България. С., 2012, 67-74. 4. Babic, G., C. Walter. The Inscriptions upon Liturgical Rolls in Byzantine Apse Decorations. – Revue des etudes byzantines, v. 34, 1976, 279. 5. Чифлянов, Бл. Литургика. С., 1996, 237; Авксентий, архим. Литургика. Пловдив, 2005, 541-542. 6. Babic, G., C. Walter. Op. cit., 279. 7. Чифлянов, Бл. Цит. съч., 220-221. 8. В Архиерейската служба изображението на св. Йоан Златоуст най-често се придружава от началния текст на Молитвата на предложението на честните дарове, която се чете пред жертвеника в края на Проскомидията („Боже, Боже наш, небесний хлеб”; Ο Θέος Ο Θέος ημών, ο των ουράνιον άρτον), а това на св. Атанасий – с Втората молитва на верните от Златоустовата литургия („Паки и многажди Тебе припадаем”; Πάλιν και πολλάκις σοι προσπίπτομεν). Проблеми на изкуството 3/2016 Няма гаранция, че тъкмо тези тестове са били изписани и в апсидата на „Св. Димитър”. 9. Така е идентифициран в: Гергова, И., Б. Пенкова. „Св. Димитър”..., 68. 10. Обичайният литургичен цитат върху свитъка на св. Кирил Александрийски, подчертаващ приноса му в защита на почитанието към св. Богородица, е от възгласа, с който свещеникът известява последващото изпълнение на Богородичния химн, докато прикадява Св. Дарове („Изрядно о пресвятой, пречистей, преблагословенней”; Εξαίρετως της παναγίας αχράντου υπερευλογημένης ενδόξου). 11. Пак там, светецът е идентифициран като св. Григорий Палама. 12. Διονυσίου του εκ Φουρνά. Ερμηνεία της Ζωγραφικής τέχνης. (Ηπο Α. Παπαδοπουλου–Κεραμεως), εν Πετρουπολει. 1909, 155; Порфирий, епископ Чигиринский. ЕРМИНИЯ или наставление в живописном искусстве, составленное еромонахом и живописцем Дионисием Фурнаграфиотом. Изд. Киевопечерской Лавры, 1868; репр. Москва, 1993, 159; Филатов, В. В., Ю. Б. Камчатнова. Наименования и надписи на иконных изображениях. Справочник для иконописцев. Издание 2-е. Москва, Про-пресс, 2006, 149. 13. Попов, Г. Икона Григория Паламы из ГМИИ и живопись Фессалоник поздневизант. периода. – В: Искусство Западной Европы и Византии. М., 1978, 262-275. 14. Чифлянов, Бл. Цит. съч., 75. 15. Пространно по въпроса в: Грозданов, Цв. Визиjата на Петар Александриjски во живописот на Богородица Перивлепта (Св. Климент) во Охрид. – В: Същият. Студии за охридскиот живопис. Скопjе 1990, 102-107. 16. Millet, G. La vision de Pierre d’Alexandrie. Mélange Charles Diehl, II. Paris, 1930, 99-115. 17. Грозданов, Цв. Цит. съч., 105. 18. Вж. Авксентий. Цит. съч., 212-214. 19. Последната част Πηγαι της Ερμηνείας του Διονυσίου. – Στην: Διονυσίου του εκ Φουρνά…, σελ. 235-301, включва два по-ранни източника. От тях по отношение на иконографията нас ни интересуват παραρτημα Γ̉ (σελ. 261-273) – част от І йерусалимски ръкопис, съчинен след 1566 г. (вероятно от двама критски зографи) и παραρτημα Δ̉. (σελ. 274-301) – целият ІІ йерусалимски ръкопис от 1674 г., чиито автор е атонският монах и живописец Даниил. 20. Διονυσίου του εκ Φουρνά…, 223. 21. Вж. Филатов, В. В., Ю. Б. Камчатнова. Цит. съч., 141. 22. Πηγές της Ερμηνείας του Διονυσίου, παραρτημα Γ̉ – Στην: Διονυσίου του εκ Φουρνά..., 267. 23. Πηγές της Ερμηνείας του Διονυσίου, παραρτημα Δ̉..., 289. 24. Пълният текст гласи: „Вера кафолическая сия есть: да единаго Бога в Троице, и Троицу во единице почитаем, ниже сливающе Ипостаси, ниже Существо разделяюще. Ина бо есть Ипостась Отца, ина Сыновня, ина Святаго Духа. Но Отчее, и Сыновнее, и Святаго Духа, едино есть Божество, равна слава, соприсущно величество. Каков Отец, таков и Сын, таков и Святый Дух… Тако: Бог Отец, Бог Сын, Бог и Дух Святый: обаче не три бози, но един Бог… И в сей Троице ничтоже первое или последнее, ничтоже более или менее, но целы три Ипостаси, соприсущны суть себе равны”. (Ардабьевский, Н. О святой Троице. http://www.spasi.ru/answer/0547.htm). Вж. и Порфирий, епископ Чигиринский. ЕРМИНИЯ…, 230. 25. Сравни напр. с подобен автентичен текст от св. Атанасий: „Светата и блажена Троица е неразделна и в Самата Себе Си единна. Когато се именува Отец, присъщи са Му и Неговото Слово и в Сина Св. Дух. И ако се именува Син, то в Сина е Отец и Св. Дух не е вън от Словото. Защото една е благодатта, която достига съвършенство от Отца чрез Сина и в Св. Дух, и едно е Божеството, „един е Бог и Отец на всички, Който е над всички и чрез всички, и във всички нас” (Еф. 4:6). 26. Според проф. Илия Цоневски, вж. Цоневски, И. Патрология. Живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели. С., 1986, 215. 27. Думата πρόσωπον Савелий употребявал със значението на „маска”, с което влизал в остро противоречие с догмата за Троичността на Бога. 28. Διονυσίου του εκ Φουρνά…, 222. 29. Πηγές της Ερμηνείας…, 268, 291. 30. Букв. „Изложение на вярата”. 31. Вж. Θεοδώρου Ανδρέας. ‘Ιστορία των Δογμάτων - τόμ. 1ος, μέρος 2ον, Η ιστορία του δόγματος από της εποχής των Απολογητών μέχρι του 318 μ.Χ.’, Γρηγόρης, Αθήνα, 1978, 466; Καρμίρης Ιωάννης. ‘Τα δογματικά και συμβολικά μνημεία της Ορθοδόξου Καθολικής Εκκλησίας, τόμ. Α’, 2η έκδ., Αθήνα 1960, 115. 32. Вж. Гергова, И., Б. Пенкова. „Св. Димитър”..., 68; според авторите изписаният светец е Григорий Нисийски. 33. Гергова, И., Е. Попова, Е. Генова, Н. Клисаров. Корпус на стенописите в България от ХVІІІ век. С., 2006, 115. 34. Цитирам по: Гергова, И., Б. Пенкова. „Св. Георги”, Велико Търново. – В: Корпус на стенописите от ХVІІ век в България. С., 2012, 59. 35. За църквата вж. Гергова, И. Църквата „Св. Георги” в Арбанаси. – Проблеми на изкуството, 3, 2005, 47-53. Там надписите не се цитират. 36. Тази група е пропусната в Гергова, И., Б. Пенкова. „Св. Димитър”..., 69. 37. Ръцева, Св. Църквата „Св. Атанасий” в Арбанаси и традициите на епирското ателие. С., 2005, 29. 38. Πηγές της Ερμηνείας του Διονυσίου, παραρτημα Γ̉ – Στην: Διονυσίου του εκ Φουρνά..., σελ. 262. 39. Πηγές της Ερμηνείας του Διονυσίου, παραρτημα Δ̉..., σελ. 298. 40. Πηγές της Ερμηνείας του Διονυσίου, παραρτημα Γ̉..., 262. 41. Πηγές της Ερμηνείας του Διονυσίου, παραρτημα Δ̉..., 298. 42. Подробно за него: Тютюнджиев, И. Търновската митрополия през XV-XIX в. В. Търново, 2007, 199-204; Тютюнджиев, И. Търновският епископат XII-XXI в. ВТърново, 2007, 125-128. 31 Проблеми на изкуството 3/2016 SUMMARIES AUTOPOIESIS: GROUNDS FOR A TERM Galina Lardeva The paper includes an introductory part and a main part. The exordium gives a broad outline of the origins of the term autopoiesis and describes in broad strokes the history of its use over the recent decades: since the concept has been developed by biologists Maturana and Varela to borrowing it by the social studies (Niklas Luhmann) to its development receptively in the ields of drama studies and performative arts (Erika Fischer-Lichte). From the vantage point of this paper, this term allows to think of artworks in their autonomy, as closed systems, whose substance lies in internal operations, in reproducing themselves, rather than as determined by the environment, the social or historical contexts, as other works. The main part, subtitled A Deiciency in a Term, seeks to give a broad outline of the grounds to use the term autopoiesis in the context of criticism of modernism, oriented towards its production-aesthetical domination and the myths of the outcast artists, incorporated in the oicial hierarchal history of the New Age. In the sense of the paper, autopoiesis does not denote a technique or an art method, but rather perceiving mindsets, permeating the entire sensuousness of art makers and perceivers. Autopoiesis, thought of as the infrastructure, in the network of which the communication between producers and perceivers takes place, allows for easing the tension between a number of contradictions on which modernity builds its mythological discourse (subject–objects; artist–society; spiritual culture–material culture; irrational–rational). 62 ПОДГОТВЯЙКИ СЕ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВОТО: ДЕКОРАТИВНАТА ПРОГРАМА НА МАНАСТИРА АРДЕНИЦА Константинос Якумис Публикацията разглежда влиянието на монаха и проповедника Нектариос Терпос (на албански Nektar Terpo) върху богословските и естетичните виждания на зографския екип, работил по стенописната програма на манастира Арденица в централна Южна Албания. Доказвам, че под влиянието на Нектариос Терпос – разпален проповедник от Мосхополе (на албански Voskopojar), декоративната програма на манастирския католикон (стенописи, икони, керамика и дърворезба) показва един „войнствен” спрямо ислямизацията дух, който възприема страданието и мъченичеството като символ на спасението и възхвалата. Като аргумент за това, най-напред в статията си се спирам на идеологията през поствизантийския период в по-общ смисъл, но от съвременна гледна точка. На второ място очертавам степента на ислямизацията в един по-широк регион по времето на създаването на декоративната програма на манастира Арденица. Накрая, в третата част от текста разглеждам паралелите, явленията в историята на изкуството според отделните артефакти. ing an expansion of the building. The initial construction dedicated to St George was covered with murals painted supposedly in the last two or so decades of the seventeenth century, on which a later overlayer was painted. Fragments of the scene The Adoration of the Lamb of the overlayer in what is now the narthex of the Chapel of St George in the chancel and the naos (1621) have survived. In the chancel of the naos of the Church of St Demetrios, the best part of the representations of the saints oiciating at the Episcopal celebration of the Divine Liturgy have survived, but the Greek texts on their scrolls are almost obliterated. Fragmentally, certain signs are readable, allowing reconstructing some of the liturgical quotations traditionally inscribed beside certain images. Only fragments of the murals at the Chapel of St George have survived. Of the igures of the six hierarchs in the apse, only the name of St Athanasius has not been lost. The texts on their scrolls are legible though––both related to the doctrine of the Trinity––allowing for establishing the saints’ identity. Finally, to recap, both teams of icon painters working in the early seventeenth century at the naos and the chapel of the Church of St Demetrios, Arbanassi, were well versed in theology. LITURGICAL TEXTS OF THE SAINTS PAINTED AT THE CHURCH OF ST DEMETRIOS, ARBANASSI Elena Popova ARCHITECTURAL AND ART DESIGN OF THE BULGARIAN’S PAVILION AT THE INTERNATIONAL EXHIBITION IN PARIS, 1937: COMPETITIONS, COMMISSIONS, OUTPUTS Maria Miteva The naos of the Church of St Demetrios, Arbanassi was painted in 1621 follow- The important role of expos in the twentieth-century history is highlight-