THRACIA XXV

THRACIA XXV С подкрепата на Министерството на образованието и науката на България по Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, одобрена от РМС № 577 от 17 август 2018 г. © Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“, 2020 © Българска академия на науките, 2020 ISSN: 0204-9872 ИНСТИТУТ ЗА БАЛКАНИСТИКА С ЦЕНТЪР ПО ТРАКОЛОГИЯ „ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ФОЛ“ THRACIA XXV ДРЕВНА ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ: САКРАЛНО И ПРОФАННО СЪСТАВИТЕЛСТВО И РЕДАКЦИЯ: Ваня Лозанова-Станчева, Валерия Фол, Калин Порожанов София • 2020 БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: Проф., PhD, дин Валерия Фол – главен редактор Проф., PhD, д.изк. Ваня Лозанова-Станчева – зам. главен редактор Проф., PhD, дин Калин Порожанов – зам. главен редактор Проф., PhD, дин Диляна Ботева (София, Бългaрия) Доц. PhD Георги Митрев (Пловдив, България) Проф. PhD Зосия Арчибалд (Лондон, Англия) Проф. PhD Кристиан Шустер (Букурещ, Румъния) Проф. PhD Мустафа Сайар (Истанбул, Турция) Проф. PhD Жак Перо ( Монреал, Канада) Секретар: гл.ас. PhD Весела Атанасова Адрес на редакцията: Център по тракология „Проф. Ал. Фол“ Институт за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките София 1000, ул. „Московска“ №13 INSTITUTE OF BALKAN STUDIES & PROFESSOR ALEXANDER FOL CENTRE OF THRACOLOGY THRACIA XXV ANCIENT THRACIA AND THRACIANS: SACRAL AND PROFANE EDITED BY: Vanya Lozanova-Stancheva, Valeria Fol, Kalin Porozhanov Sofia • 2020 BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES EDITORIAL BOARD: Prof., PhD, DSc Valeria Fol – Editor-in-chief Prof., PhD, DSc Vanya Lozanova-Stancheva – Deputy Editor-in-chief Prof., PhD, DSc Kalin Porozhanov – Deputy Editor-in-chief Prof., PhD, DSc Dilyana Boteva (Sofia, Bulgaria) Assoc. Prof. PhD Georgy Mitrev (Plovdiv, Bulgaria) Prof. PhD Zosia Halina Archibald (London, Англия) Prof. PhD Cristian Schuster (Bucharest, Romania) Prof. PhD Mustafa Sayar (Istanbul, Turkey) Prof. PhD Jaques Perreault (Montréal, Canada) Secretary: Chief Assist. PhD Vessela Atanassova Editorial address: Center of Thracology “Prof. Al. Fol”, Institute for Balkan Studies and Center of Thracology, Bulgarian Academy of Sciences 13 Moskovska Str., Sofia 1000, Bulgaria 7 СЪДЪРЖАНИЕ CONTENTS Фол, Валерия Топоси на преминаване от профанно в сакрално пространство..........11 Fol, Valeria Topoi for Transitioning from Profane to Sacred Space ..................................11 Лозанова-Станчева, Ваня Сцената „Орфей с дивите животни“: между профанното и сакралното .................................................................23 Lozanova-Stancheva, Vanya The Scene with ‘Orpheus Taming Wild Animals’: Between the Profane and the Sacred.................................................................23 Порожанов, Калин Морската Майка на Боговете от Дионисопол (Балчик) и Морска майка от Созопол ...........................................................................40 Porozhanov, Kalin The Sea Mother of the Gods from the Antique Temple in Dionysopolis (Balchik) and the Sea Mother from the Traditional Culture in Sozopol .....40 Марков, Васил Тракийското мегалитно светилище „Кара кая“ като символ на космическата планина ........................................................52 Markov, Vassil The Thracian Megalithic shrine of Kara Kaya as a Symbol of the Cosmic Mountain ...............................................................52 Йорданова, Михаела Чашата на причастието. Към семантиката на съдовете от благороден метал в орфическата ритуална среда на тракийската аристокрация...61 Yordanova, Michaela The Cup of Initiation. Towards the Semantics of Precious Metal Vessels in the Orphic Ritual Practices of the Thracian Aristocracy...........................61 8 Русева, Боряна Чий е бронзът с типовете „кръгъл щит//кипселе“ от разкопките на тракийското селище, наричано „емпорион Пистирос“......................76 Russeva, Boryana Who Issued the Bronzes of the Types of Round Shield // Kypsele, Discovered During the Excavations of the Thracian Settlement Called “Emporion Pistiros” ................................................................................76 Димитров, Петър Още веднъж за епитета на Аполон-Таденос ............................................107 Dimitrov, Petar Once Again on Apollo’s Epithet – Tadenos ....................................................107 Илиева, Петя Морска храна в диетата на траките от Егейска Тракия .........................114 Ilieva, Petya Seafood Consumption by the Pre-Greek Population of Aegean Thrace ....114 Fol, Alexandra The Painted Trumpets in the Kazanlak Tomb: Parallels with Tutankhamun’s Trumpets, Instrumental and Performance Hypotheses ..............................124 Атанасова, Весела Харпократ в Тракия през Гръко-римската епоха ....................................133 Atanassova, Vessela Harpocrates in Thrace during the Greco-Roman period ............................133 Девлова, Павлина, Крумова, Милена Нови данни за поменалните практики в некропола на Аполония .....147 Devlova, Pavlina, Krumova, Milena New Data on Commemorative Practices in the Necropolis of Apollonia Pontica..........................................................................................147 Издимирски, Мирослав Човешката коса в културата на Древна Тракия.......................................158 Izdimirski, Miroslav Human Hair in Ancient Thracian Culture .....................................................158 9 Димитрова, Стоянка Наследниците на Буребиста: някои бележки от хронологичен и териториален характер ...............................................................................194 Dimitrova, Stoyanka About the Successors of Burebista: Some Notes of Chronological and Territorial Aspect .......................................................................................194 Стоев, Калин Походът на „демона“ Александър между сакралното и профанното ...................................................................................................212 Kalin Stoev The March of the Demon Alexander between the Sacred and the Profane ..................................................................................................212 Радулова, Люба IGBulg III, 1, 998 и културният синкретизъм в римския Филипопол ....225 Radulova, Lyuba IGBulg III, 1, 998 and Religious Syncretism in Roman Philippopolis .......225 Тасева-Бенчева, Мина Религия, многообразие и взаимодействие по тракийските земи – примерът на еврейската общност в района на Филипопол (1–4 в.)......240 Tasseva–Bencheva, Mina Religion, Diversity and Interaction on Thracian Land in the 1–4 Centuries AD – the Case of the Jewish Community in the Region of Philippopolis .....240 Янакиев, Стефан Епиграфски сведения за римското провинциално общество в и около Абритус 1–3 в. ................................................................................250 Yanakiev, Stefan Epigraphic Evidence for Roman Provincial Society in and around Abritus 1–3 c. ..........................................................................250 Лозанова, Саша, Ташева, Стела Тракийското наследство в българския графичен дизайн: пощенска марка от втората половина на 20 век ......................................275 Lozanova, Sasha, Tasheva, Stela Motives of Thracian Heritage in Products of Bulgarian Graphic Design (Postage Stamps) in the Second Half of the 20th Century ............................275 40 МОРСКАТА МАЙКА НА БОГОВЕТЕ ОТ АНТИЧНИЯ ХРАМ В ДИОНИСОПОЛИС (БАЛЧИК) И МОРСКАТА МАЙКА ОТ ТРАДИЦИОННАТА КУЛТУРА В СОЗОПОЛ Калин Порожанов, проф., дин, д-р 1. Понтийската майка на боговете в полиса Дионисополис (дн. град Балчик) от Античността През 2013 година бяха публикувани резултатите от разкопките на изключително ценния античен Храм на Понтийската майка на боговете в Балчик (Лазаренко и др. 2013). Както добре личи от книгата, величието и важността на този храм в живота на Западното Черноморие от 4 в.пр.н.е. до 4 в. е вън от съмнение. В този контекст за мен като античник от особено значение е разделът с публикации на надписите от него, компетентно написан от колегата Николай Шаранков (Шаранков 2013: 47–64). Оказва се, че в посвещенията от този храм (на Понтийската майка на боговете в Дионисополис) назоваванията на старогръцки са Понтийска Майка на боговете, Понтийска Майка, Понтийска Богиня Майка, а в латинския надпис – Майка на боговете. Очевидно, в случая с надписите от този храм става дума за Майката на боговете, Майката, Богинята Майка. Впрочем, отчетено е, че в надписите от района на Черноморието се използва просто Майка на боговете (Бизоне, Истрия, Томи, Олбия), в Пантикапей – Фригийска Майка, в дорийска Месамбрия – Кибелска Майка, в Марцианопол – Небесна Майка на боговете. Коя е тази Майката на боговете, Майката, Богинята Майка? Тъй като името на Хера въобще не се споменава, ясно е, че това не е елинската богиня от Олимпийския пантеон. Съвсем правомерно е определено, че зад термина понтийска не се крие смисълът на черноморска, а просто на морска и тази характе- Морската майка на боговете от античния храм в Дионисополис (Балчик)... 41 ристика за Майката на боговете, съобразно употреба на форми на йонийски диалект, вероятно е с произход Мала Азия / Милет. Това допускане се подкрепя и от писмените извори. 2. Антични автори за Майката на Боговете Аполоний Родоски, като разказва за аргонавтите, пътешестващи с кораба „Арго“ от Егейско към Черно море, съобщава за местното тракийско население на Кизикенския полуостров (от южната страна на Мраморно море), където се намира Страната на долионите, наричани от него и фриги, в Хелеспонтийска Фригия: Тук има винени лози…, които се режат/зарязват заради свещения образ на планинските богове… тук правят олтар от малки камъни … и извикват Майката на Диндимон, най-великата/могъщата владетелка и обитателка на Фригия…, която от мнозина е назовавана разпоредителка на съдбата и ценяща Идайската майка – Идая Дактилска на Крит… Язон свещенодейства за почитане на Богинята. В същото време, по команда на Орфей, младежите (от долионите-фриги) стъпват да танцуват в пълно бойно снаряжение и удрят мечовете си по своите щитове, техните викове ехтят във въздуха… от едно време фригите умилостивяват Рея с кръгли чинели и тъпан… Те (долионите-фриги – КП) правят празник в чест на Богинята на Мечата планина, пеейки песни за Рея, най-могъщата владетелка … (Apoll. Rhod. Arg. 1, 1117–1152). В този текст тракийската богиня е наричана Майката на Диндимон, най-могъщата/великата владетелка на Фригия, разпоредителка на съдбата, идентифицира се с Идайската майка на Крит, и накрая тя просто е Богинята или Богинята на Мечата планина, отъждествявана с елинската Рея, която е майка на боговете. Всъщност, няма съмнение, че става дума за Природата/Земята, възприемана като Велика богиня Майка, почитана, от автохтонното тракийско население както в Анатолия, така и в Европейска Тракия. Аполоний Родоски живее и твори през 3 в.пр.н.е., но в своята „Аргонавтика“ отразява времето, свързано с настаняване на елини по морските крайбрежия на север от Елада, в Мраморно и Черно море, което несъмнено е в периода 8–6 в.пр.н.е. У Херодот също има споменаване на Майката на боговете (Hdt. 4. 76): …Анахарсис… плавайки през Хелеспонта… достигнал сушата при Кизик, където сварил жителите му да празнуват с особено великолепие празника в чест на Майката на боговете; и Анахарсис дал обет 42 Калин Порожанов на богинята, ако стигне жив и здрав в родината си, да принесе същата жертва, каквато видял да правят кизикените, и да уреди нощен празник. Щом пристигнал в Скития, той потънал в дебрите на така наречената Хюлайя… Анахарсис изпълнил всички тайнства в чест на богинята с тимпан в ръка и с изображения, които бил завързал към себе си… (превод Димитров 2010: 249). Коректно давам и по-новия превод на Николай Шаранков: Анахарзис… преплавал Хелеспонта и пристигнал в Кизик. Понеже заварил жителите на Кизик да честват изключително тържествено празника на Майката на боговете, той дал обет на Майката, че ако се върне в родината си жив и здрав, ще ѝ принесе жертви по същия начин, както е видял да го правят жителите на Кизик, и ще установи всенощни чествания. И като се върнал в Скития…, Анахарзис устроил досущ такъв празник на богинята, като носел тимпан и се окичил с изображения (Шаранков 2013: 48) Херодот разказва случая с Анахарсис за вековете след началото на 1-во хил.пр.н.е., но във времето преди неговия 5 век пр.н.е., тоест, както при Аполоний, също за вековете 8–6 в.пр.н.е. Ако Аполоний изрично говори за обичай и назовавания на Майката на Боговете от местните траки долиони, наричани от него и фриги, то Херодот просто казва жителите на Кизик, което най-вероятно означава елините от полиса Кизик, които несъмнено са повлияни в тези обреди от местните траки. Очевидно е, че и Аполоний, и Херодот представят живи тракийс­ ки традиции на южния бряг на Мраморно море, в Северозападна Анатолия, свързани с почитането на Майката на Боговете, т.е. Великата богиня Майка, и от траки, и от елини. Изброените по-горе четири полиса от района на Черноморието, в които се използва Майка на боговете (Истрия, Томи, Олбия) и в Пантикапей – Фригийска Майка – са йонийски и са свързани с Милет. А в два полиса се използват Кибелска Майка (дорийска Месамбрия) и Майка на боговете (в месамбрийския/дорийско-тракийски Бизоне). Към това – прилагателното понтийска = морска – се среща в надписи за Афродита в Черно море от Истрия и Олбия, а в Мраморно море от Тиристасис (на северния бряг), Кизик (на южния бряг), както и на остров Кос в Егейско море. Навсякъде тя е закрилница на моряците. По всичко личи, че и в случая с понтийската богиня от храма на Дионисополис, става дума за закрилница от и в морето. Тук, към Морската майка на боговете от античния храм в Дионисополис (Балчик)... 43 йонийски полиси, свързани с Милет, се добавя и Кизик, а Тиристасис е несъмнена тракийска владетелска резиденция (Порожанов 2011: 86). Очевидно в йонийския полис Дионисополис има взаимно влияние и могат да се правят съпоставки както следва: 1. Най-силни са те с другите пет йонийски полиса, свързани с метрополията Милет (Истрия, Томи, Олбия, Пантикапей и специално Кизик, където има силно тракийско проявление); 2. На второ място идват дорийският полис Месамбрия Понтийска, месамбрийския/дорийско-тракийски Бизоне и карийско-дорийският о. Кос в Егейско море; 3. На трето място е тракийската владетелска резиденция на Северното Мраморноморие Тиристасис. Това показва, че връзките и взаимовлиянията в култа към Морската Богиня Майка са предимно елино-елински, но и трако/анатолийско-елински. Тоест, почитането на Морската Майка Богиня в елинския полис Дионисополис, по подобие на повечето от изброените полиси, е в тракийска етносна среда, с която взаимодейства, и това не бива да изненадва, защото е съвсем естествено. 3. Тракийската етносна среда 3.1. Политически отношения между Тракийското царство/тра­ кийските владетели и полиса Дионисополис 3.1.1. В Храма на Понтийската майка на Боговете са открити два декрета (Шаранков 2015: 62-64). В единия се говори за Мокапорис, син на Алупорис, който поставен като стратег на Апсиуполис и Даотика от цар Реметалк (16/11 г.пр.н.е.–14/12 г.) сторил много добрини на полиса. В другия – Зейбас, син на Алузенис, съдейства на пратениците на полиса при цар Реметалк (16/11 г.пр.н.е. – 14/12 г.), за което е удостоен да бъде проксен, да вплава и да изплава с кораби в и от пристанището, да внася и да изнася стоки от там… Без да личи изписана титлата стратег в недобре запазения надпис, логично се допуска, че и Зейбас, по подобие на Мокапорис, също е стратег. В първия случай стратегът на Апсиуполис и Даотика Мокапорис, въпреки заслугите си към полиса, не е документиран като проксен в отношенията между царя и града. Поради това, че стратегиите му са във вътрешността на континента, той не е удостоен с правото да вплава и да изплава…. 44 Калин Порожанов Във втория случай обаче Зейбас, без да е/са спомената/и негова/и стратегия/ии е удостоен от управата на града да бъде проксен. Това означава, че той е представител на полиса пред царя и се възприема от гражданите като негов достоен представител. За разлика от първия декрет във втория се дава право на проксена да вплава и изплава…, както и да внася и изнася стоки…, което означава, че владението му има излаз на море. Единият възможен вариант е на изток от Дионисополис, в района Бизоне (Каварна) – нос Калиакра. Другият – на запад/югозапад от Одесос (Варна) към Стара планина с удобното за кораби устие на река Камчия. Впрочем тук в края на 1 в.пр.н.е. и началото на 1 в., се наблюдава същият случай като този, който е известен от няколко десетилетия по-рано в Надписа на царя на траките Садалас ІІ (48–42 г.пр.н.е.) от Одесос, където неговият представител/проксен на и в полиса Одесос стратегът Меноген Хераит (от елинския полис – тракийска резиденция Херайон тейхос на Северното Мраморноморие), е удостоен със същите почести като да вплава и изплава… (Порожанов 2011: 293–302.) Тоест, тук е видно, че традицията на взаимноизгодно съжителство и сътрудничество между Тракийското царство/тракийски владетели и елински полиси по крайбрежието на Черно море – в случая Одесос, е със стари традиции от 5–2 в.пр.н.е., и в коментирания случай с Дионисополис, продължава. За града Дионисополис това е видно и от друг надпис. 3.1.2. Цар Котис в надпис от Балчик (края на 1 в.пр.н.е.–началото на 1 в.) (Mihailov 1997: 11–13, № 5011) Най-вероятно в него става дума за цар Котис ІІІ (14–19 г.), наследник на споменатия по-горе цар Реметалкас (16/11 г.пр.н.е.–14/12 г.). или Котис ІІІ (?–17 г.пр.н.е.), син на царя на траките Садалас ІІ (48– 42 г.пр.н.е.)… По-важно е, че в текста се казва, че цар Котис урежда спора за границите между хòрите на Калатис, Дионисополис и Одесос. В неговата комисия участват: Филип, син на Аристид от Адрамитион; Мосхос, син на Динтас от Биза; и Садалас, син на Мокапорис, стратег на Арсео/Арсей (Порожанов 2017: 27–39; Porozhanov 2019: 32–38). Филип и Мосхос са от далечни градове (Адрамитион е от южната страна на Мраморно море, а Биза е от южната страна на Странджа планина) и очевидно тук те участват преди всичко със своя авторитет и силата на властта на техния цар. Садалас, който е стратег на Арсео/Арсей, обаче, най-вероятно управлява своята стратегия някъде наблизо, за да бъде включен в коми- Морската майка на боговете от античния храм в Дионисополис (Балчик)... 45 сията като стратег не само като авторитет, упълномощен от царя, но и със знанията си за района. Като се има предвид, че стратегията Апсиуполис най-вероятно е Аксиополис (при дн. Черна вода на р. Дунав), а стратегията Даотика може да се отъждестви с Даусдава в района на Сборяново, Исперихско, стратегията Рюсике е континентална – северно или южно от Стара планина, то за стратегията Арсео/Арсей остава територията, предположена по-горе за стратегия на Зейбас, а имено: крайбрежието между Одесос и Източна Стара планина с удобното за кораби устие на река Камчия или – източно/североизточно от Дионисополис, където е тракийският/трако-гръцки град Бизоне (Чиракмана, Каварна) и нос Калиакра, включително. Изводът е, че Тракийската държава/тракийските владетели и елинските градове по Черноморието (в случая Дионисополис и Одесос), през Античността, взаимно съжителстват, взаимно се ценят и почитат. Израз на такава почит от елините е не само даването на проксения или арбитражни функции на тракийски владетели, но и несъмнено е засвидетелстваното в уважението и преклонението към тракийската Понтийска = Морска Майка на Боговете. 3.2. Тракийската вяра в тези земи несъмнено е впечатлявала елините по крайбрежието в Древността, след като Херодот още през 5 в. пр.н.е. казва, че траките почитат само следните богове: Арес, Дионис и Артемида. Отделно от народа царете почитат Хермес повече от всички богове… (Михаилов 2015: 357). В това многократно коментирано в научната литература сведение е ясно, че зад името Артемида за траките се крие едно от назоваванията на Великата Богиня Майка. Херодот говори и за гетския антроподаймон/богочовек Залмоксис (Hdt. 4: 93–96). Няколко века по-късно Овидий ще каже, че …населението на крайбрежието (Добруджанското – КП), ако и да представя смесица от гърци и гети, получава своя облик от недоусмирените гети (Ovid. Tr. 5. 7). Скалноизсечени светилища на гетите на морския бряг над вода, и днес могат да се видят по Добруджанското крайбрежие – на нос Калиакра (Йорданов 2011: 156) и на местността Яйлата при с. Камен бряг (Порожанов 2008: 87–93). Най-вероятно наблюдаваните от гърците извършвани култови обреди от тракийските жреци по крайбрежието и в района са впечатлявали и са внушавали респект. В този контекст не може да не се спомене и скалноизсеченото Светилище на Кибела от Големия остров при Дуранкулак, функционирало 46 Калин Порожанов в хòрата на Калатис от края на 4 до първата четвърт на 2 в.пр.н.е. (Йорданов 2011: 179–180). Приема се, че култът към малоазийската богиня Кибела е донесен в дъщерния град Калатис от полиса майка Хераклея Понтийска, която от своя страна е в наситената тракийска среда по Черноморието на Северна Анатолия, където по това време се изявява Битинското царство на траките битини. Впрочем, Кибела идва от хитито-фригийската древност и е едно от имената на Великата Богиня Майка. Несъмнено интересни са и почитаните на територията на Аполония Понтика (дн. град Созопол) богини каквито са Кибела, Артемида Пития, Ге Хтония… (Конова 2005: 427–441; Конова 2013: 17–21). В тези случаи в полиса Аполония на Западното Черноморие се наблюдава повърхностно елинизирана (йонийска) представа, запазила чертите и характеристиките на неелинската етносна Велика богиня от трако-фригийската палеобалкано-западноанатолийска контактна зона (Василева 2005: 62–109). Тоест, и тук имаме различни назовавания на Великата Богиня Майка. 4. Наследството в традиционната морска култура на Българ­ ското Черноморие През 2004 г. в „Seminarium Thracicum“ №6 публикувах статия, озаглавена „Антични реликти в паметта и традиционната култура на град Созопол“ (Порожанов 2004), в чиято първа част представих на колегията Поверието за Морската майка/Кираталаса. С надежда с нея да се запознае по-голям кръг читатели през 2009 г. същият текст бе включен като една от обобщаващите статии в сборника с публикувани теренни изследвания „Традиционна морска култура по Българското Черноморие“ (Прокопов, Порожанов, Щерионов 2009). За целите на изложението ще си позволя да предам неговото съдържание. 4.1. Морската майка, наричана още Богинята на морето или Морското дете е жена с дълга коса, която има опашка на риба. Тя живее (навътре) в Морето. Нейната сила и мощ е толкова голяма, че може както да разбуни, да разбушува морето, така и при най-страшната буря да накара морето да утихне и да стане равно както тепсия. На малките деца им се казва, че ако не слушат, ще ги вземе Морската майка. За да изразят респекта и почитта си към нея, с идеята тя да е милостива към тях в морето и към семействата им на брега, рибарите я изобразяват като бюст на женска фигура, направен от дърво. Той се Морската майка на боговете от античния храм в Дионисополис (Балчик)... 47 поставя отпред на носа на кораба/лодката, за да се вижда най-напред тя, за да ги закриля в морето. Морската майка се почита по Южното Българско Черноморие. Нейното гръцко име, Кираталаса се превежда от етнографите, проучвали традиционната народна морска култура по Българското Черноморие в края на 70-те и през 80-те години на 20 век, като Госпожа Море (Гребенарова, Сл., Димитрова, Л. 1985: 109). Но Κυρία (θάλασσα) на старогръцки език (Старогръцко-български речник 1996: 458) означава Господарка, повелителка, владетелка (Море), поради което би могло да се осмисли като Господарката, повелителката, владетелката на морето. И така, Морската майка, Богинята на морето, Морското дете, Кираталаса или Господарката, повелителката, владетелката на морето е майка, богиня, дете и господарка, повелителка, владетелка на морето. Повече от очевидно е, че двуезичността на населението по Българското Черноморие – в древността елино-тракийска, а сетне – гръцко-българска – му е позволила то само да намери и определи най-точното съответствие на съдържанието както на гръцки, така и на български език. При това на български език изразът Морската майка, като закрилница и пазителка в морето е по-близо до старогръцкия оригинал, известен от античните надписи от Балчик вече като Понтийската, т.е. Морската Майка на Боговете. Мисля, че сега вече основателно може да се допусне, че в случая става дума за архетип на съхранена езическа фолклорна хипостаза на Природата/Земята/Водата, почитана като Велика Богиня Майка – с една от функциите ѝ на владетелка на водите, плодородието и здравето – у най-старото местно население траките (Попов 2000: 190–195; 224–227). Очевидно, в древното нелитературно тракийско общество, както и в засвидетелстваната архетипна представа в традиционната народна морска култура по Българското Черноморие, тази универсална идея-образ се отнася и за покровителство над рибарите и моряците. Ето защо тук не се открива нито елинският Посейдон, нито римският Нептун. Тук, в традицията, в съзнанието на населението през хилядолетията, властва Морската майка – властва Морето/Голямата вода. Очевидна е приликата в назоваването и функциите на тези две божества: архетипът на фолклорната Морска майка/Кираталаса от Южното Българско Черноморие (в конкретния случай град Созопол), засвидетелствана през 20 в. и Понтийска Майка на боговете, Понтий- 48 Калин Порожанов ска Майка, Понтийска Богиня Майка от храма на полиса Дионисополис (дн. гр. Балчик), засвидетелствана 4 в.пр.н.е. – 4 в. в Северното Българско Черноморие. Тук възниква естествено въпросът: има ли връзка между тези две божества, които да представят едно божество или е въпрос на случайност. 4.2. Като се имат предвид и другите представени антични реликти в статията за Созопол (Обредът с морския камък и Легендата за Свинската дупка) – едва ли става дума за случайност. При Легендата за Свинската дупка се оказва, че в представата на местното население под Созопол има тунел-пещера, който никой, обаче, не е виждал… Подобни представи има във всички градове по Черноморието ни, включително и Добруджа. Те би трябвало да се свържат с казаното от Херодот за Залмоксис при гетите, който слизал под земята – в пещера за 4 години … Тоест, очевидно отново се срещаме с реликт на тракийската вяра! 4.3. Тук ще добавя още един реликт, свързан с тракийския Салмидесос на Странджанското Черноморие (Порожанов 2017а: 240): На 02 септември 2004 г. присъствах на разговор между двама потомствени рибари от гр. Созопол на Българското Черноморие, който ме разтресе с един невероятен античен реликт, свързан именно с интерпретираната тук тема и проблематика. Ето какъв е случаят. Георги Лулев, тогава на 61 г., казва на своя стар близък приятел и колега Митко (Димитър Чаушев – на същата възраст), че ТЕ Е ТРЯБВАЛО НА ВРЕМЕТО ДА СИ ВЗЕМАТ ЖЕНИ НЕ ОТ СОЗОПОЛ, А ОТ ДОЛУ (Приморско, т.е. района на Странджанското Черноморие), ЗАЩОТО БИЛИ АМАЗОНКИ И ТРАКИЙКИ, КОИТО СЕ ПОДЧИНЯВАЛИ САМО НА ЦАРЕТЕ СИ, КОИТО БИЛИ МЪЖЕТЕ ИМ! На въпроса ми от къде го знае това нещо – отговорът беше – АМИ ТО СИ Е ТАКА ОТ СТАРО ВРЕМЕ!… Отговорът на зададения въпрос – за сравнимостта на божествата Морската Майка на Боговете от Античността в Дионисополис (дн. гр. Балчик) на Северното Българско Черноморие и Морската Майка от 20 век в гр. Созопол на Южното Българско Черноморие – позволява при създалата се проблемната ситуация да се предложи работна хипотеза, която гласи, че става дума за Великата Богиня Майка като трако-анатолийско божество, почитано в тракийска среда и в елински полиси по тракийските крайбрежия. Морската майка на боговете от античния храм в Дионисополис (Балчик)... 49 Цитирана литература: Василева, М. 2005: Цар Мидас между Европа и Азия. София (=Studia Thracica 8). Гребенарова, Сл., Димитрова, Л. 1985: Обичаи и вярвания, свързани с риболова (по материали от Южното Черноморие). – В: Риболовът в бита и културата на българите (сборник с изследвания). Тутракан/Силистра, 105–112. Димитров, П. 2010: Херодот. История. Превод от старогръцки, коментари, бележки и студия. София. Йорданов, К. 2011: Добруджа през І-ото хил.пр.Хр. Гети. – В: Тодорова, Х., Йорданов, К., Велков, В., Торбатов, С. История на Добруджа. том 1. Велико Търново, 131–236. Конова, Л. 2005: Образът на Хеката–Артемида в Аполония Понтика. Бележки върху синкретизма в двукултурните зони по Западния Понт. – В: Studia Archaeologia Universitatis Serdicensis. Supp. IV, Stephanos Archaelogicos in honorem Professoris Ludmili Getov. София, 427–441. Конова, Л. 2013: Богове и обреди в Аполония Понтика. Дисертация за получаване на образователната и научна степен доктор. Автореферат. София. Лазаренко, И. и др. 2013: Храмът на Понтийската Майка на Боговете в Дионисополис. Варна. Михайлов, Г. 2015: Траките. Второ допълнено и преработено издание. София. Попов, Д. 2000: Тракология. София. Порожанов, К. 2004: Антични реликти в паметта и традиционната култура на град Созопол. – Seminarium Thracicum, 6, 131–138. Порожанов, К. 2009: Антични реликти в паметта и традиционната култура на град Созопол. – В: Прокопов, И, Порожанов, К., Щерионов, Щ. Традиционна морска култура по Българското Черноморие. Теренни изследвания, проведени в периода 1979–2004 г. – Studia Pontica, 2, 217–223. Порожанов, К. 2008: Тракийско морско светилище на Западното Черноморие при Яйлата над Калиакра. – В: Phosphorion. Studia in honorem Mariae Čičikova. София, 2008, 87–93. Порожанов, К. 2011: Тракийският владетел Садалас ІІ (48–42 г.пр.Хр.) и Одесос в IGBulg. I, 43. – В: Terra Antiqua Balcanica et Mediterranea. Международна конференция Варна, 23 февруари 2007. Сборник в чест на Александър Минчев. (=Acta Musei Varnaensis, VIII–2. Варна), 293–302. Порожанов, К. 2017: Полис и етнос по Западното Черноморие (ІІІ в. пр.н.е. – І в.). – Thraciа, 22, 27–39. Порожанов, К. 2017а: Тракийската цивилизация в началата на два континента и по крайбрежията на три морета (в десет етюда). Второ преработено и допълнено издание. София (=Thracia Antiqua 12). Старогръцко­български речник 1996: Съставители: Войнов, М., Геров, Б., Дечев, Д., Милев, Ал., Тонев, Мл. София. 50 Калин Порожанов Шаранков, Н. 2013: Надписи. – В: Храмът на Понтийската Майка на Боговете в Дионисополис. Варна, 47–64 Шаранков, Н. 2015: Нови данни за тракийските стратези. – Археология, год. LVI, 2015, кн. 1–2, 62–78. Mihailov, G. 1997: Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. Vol. 5. Sofia. Porozhanov, K. 2019: The Relations between Thracian States and Coastal Poleis along the Western Black Sea Coast: 3rd Century BC–1st Century AD, According to Epigraphic Data. – Orpheus, 23–24 (2016–2017), 32–38. The Sea Mother of the Gods from the Antique Temple in Dionysopolis (Balchik) and the Sea Mother from the Traditional Culture in Sozopol Kalin Porozhanov In the dedications of the temple of the Pontic Mother of the Gods (4th century BC – 4th century) in Dionysopolis (now the town of Balchik) on Bulgarian Northern Black Sea Coast the goddesses‘ references are Pontic Mother of the Gods, Pontic Mother, Pontic Goddess Mother, Mother of the Gods. In other inscriptions from the Black Sea region is used Mother of the Gods (Bizone, Istros/Histria, Tomis, Olbia), Pantikapaion – Phrygian Mother, Mesambria – Kybele Mother, Marcianopolis – Heavenly Mother of the Gods. The concept of Pontic is found in inscriptions for Aphrodite from Histria and Olbia, from Tiristasis, Kyzikos/Cyzicus and the island of Kos, where it is a protector of sailors. Obviously, in the case of the Pontic goddess of the Temple of Dionysopolis, it is a protector from and into the sea. It is certain that behind the term Pontic lies the meaning of the sea, and this characteristic as the Sea Mother of the Gods, according to the use of forms of the Ionic dialect, probably originates in Asia Minor. In the traditional culture of the town of Sozopol (ancient poleis Apollonia Pontica) and in the others towns of Bulgarian Southern Black Sea coast, the Sea Mother (Greek Kiratalassa = mistress, lady soveraign, ruler of the sea) is the Goddess of the Sea. Its strength and power is so great that it can both break the sea and the worst storm to make it subsided. To express their esteem to her, fishermen portray her as a bust of a female figure made of wood. It is placed at the front of the boat’s nose to protect them in the sea. Морската майка на боговете от античния храм в Дионисополис (Балчик)... 51 The comparability of the deities of the Sea Mother of the Gods from Antiquity in Dionysopolis (now town of Balchik) on Bulgarian Northern Black Sea Coast and the Sea Mother of the Twentieth Century in the town of Sozopol on Bulgarian Southern Black Sea Coast – allows for the problem situation to come up with a working hypothesis that would say it is for the Great Goddess Mother as a Thracian-Anatolian Deity, honored in Thracian environment in Hellenic poleis on the Thracian coasts. Key words: Pontic Mother, antiquity, faith, traditional culture, continuity, modernity Kalin Porozhanov, Prof., DSc, PhD Neofit Rilski Southwest University – Blagoevgrad Institute for Balkan Studies with Centre of Thracology Bulgarian Academy of Sciences E-mail: kalinsp@abv.bg