Чудесаторът

0.

Важно съобщение!

Тази нощ някой е разбил клетката на Граматиката. По улиците бродят диви спрежения, рошави наклонения, кръвожадни падежи и свирепи причастия... Пазете се!

НИЩО ЧУДНО, ЧЕ СТРАШИЛИЩАТА избягаха.

Непоносимо е всички да се страхуват от теб.

А животът на хората стана лесен. Почти песен.

Само че трудно мислеха и никак не се разбираха.

1.

Нищото

ЯКО РУ СЕ СЪБУДИ КЪСНО. Прозя се. Огледало се. Усети, че в главата му зее Нищото.

Яко Ру се помъчи да запълни Нищото, но понеже не знаеше как да го назове, не можеше да мисли за него.

Затова излезе навън.

Повървя малко ли, много ли, никой не знае.

И видя Бе Бо.

– 100-й! Яко Ру иска хам-хум... Дай или бум по тиквата!

Бе Бо се наежи. В неговата глава също зееше Нищото.

— Аре фрас ти зътворъ 4овката!

2.

Камъкът

ЯКО РУ СЕ ПОЧЕСА ПО главата.

Бе Бо се почеса по тумбака.

-  И с’я кво?

-  Няма думи...

-  Хайде!

И Яко Ру и Бе Бо тръгнаха да търсят с какво да запълнят Нищото.

Пътуваха дълго, пътуваха трудно, на третия ден стигнаха до един камък, след който пътят се разклоняваше на три. На камъка бяха издълбани думите:

„Който тръгне надясно – ще остане жив.

Който тръгне наляво – също ще остане жив.

Който тръгне направо – или щастие ще намери, или ще загине."

Само че нито Ру, нито Бо умееха да четат.

Затова рекоха:

-  Ти насам, аз натам.

Без да знае, Бе Бо пое по лесния път.

Яко Ру пое по правия път.

Пътува денем, пътува нощем, остави зад себе си две реки и три планини. Накрая стигна до една гъста гора.

Яко Ру се лута из гората ден, лута се седмица, лута се месец, лута се година, но напразно. Дори изход не можеше да намери.

Гладът и жаждата го измъчиха, дрехите му се изпокъсаха, косата му порасна до раменете.

И чак когато съвсем се отчая, Яко Ру видя светлина.

Гората се разтвори пред него и той излезе на една поляна, а насред нея – огън.

Яко Ру се доближи и видя дванайсет угрижени старчета.

Старчето с най-дългата брада попита:

-  Какво те води насам, момче?

-  Сам Яку Ру! Хам-хум 4еЩи стро6ъ тиквата!

-  Ела, нахрани се.

-  Дай!

-  Виждате ли докъде стигнахме... - поклати глава друго старче. – Като не може да каже какво мисли, мисли това, което може да каже...

3.

Корените

ЯКО РУ СЕ НАХРАНИ СИТО и заспа сладко. Когато се събуди, усети желание да задава въпроси. Напъна се и рече:

-  Ви куи сте?