Списание „Българска етнология", Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей, Българска академия на науката, Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45, ISSN 1310-5213
Списание „Българска етнология", Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей, Българска академия на науката, Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45, ISSN 1310-5213
Списание „Българска етнология", Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей, Българска академия на науката, Година ХХIX, 2003, книга 4, стр. 35-45, ISSN 1310-5213
Розалия Гигова
Rozaliya Guigova
Rozaliya Guigova
Summery: The aim of this article is to analyze the functioning of the white cloth as a ritual
object in the Bulgarian contemporary urban wedding ceremony and to compare it to the
symbolic of the cloth in the traditional Bulgarian wedding ritual. In this sense, the cloth that in
the contemporary urban wedding ceremony is spread out in the restaurant is compared to its
symbolic meaning in traditional culture where the bride passes on a white string or belt spread
out on the threshold of the bridegroom’s house. Therefore, this paper investigates the symbolic
meaning of the cloth – a simple store–bought white tissue; utilitarian and fabricated object that
functioning in the sphere of the ritual practices today acquires symbolic meaning. Based on
profound fieldwork materials gathered by the author, the paper analyzes the symbolic meaning
of the ritual item in social context as metaphorical expression of kinship links in the family and
as a symbolic element of the rite of passage.
Keywords: white cloth, wedding, material culture, objects, Bulgarian traditional culture
Байбурин, А.К., Семиотический статус вещей и мифология. – В: Сборник музея антропологии и
этнографии, т.37. Материальная культура и мифология. Л. 1981; Байбурин, А.К. Семиотические аспекты
функционирования вещей. – В: Этногравическое изучение знаковых средств культуры. Л., 1989.;
Байбурин, А.К., жилище в обрядах и представлениях восточных славян, 1983; Сегал, Д. Мир вещей и
семиотика. – В: Декоративное искусство, 1968, №4; Серкле, Д. Предметът като реч: да разгледаме
предметите като социални факти. – В: Български фолклор, №1, 2000; Шевалие, С. Етнографски поглед
към вътрешния декор в народната градска среда. – В: Етнология на малкия град. Пловдив, 1993, София,
1995; Кръстанова, К. Вещите в дома – визуализиране на общностна памет. – В: Български фолклор, №1,
2000; Миков, Л. Към проблема за типологията на материалната култура в обреда. – В: Фолклор, език и
народна съдба. София, 1979; Михайлова, Г. За характера на българската народна традиционна
материална култура. – В: Българска етнография, №2, 1979; Янева, Ст. Вещите в традиционната култура. –
В: Проблеми на изкуството, №2, 1992.
Тук ще бъде разгледана функцията на бялото платно в града като специфична социална и
културна среда, като се вземат за примери няколко сватби, състояли си през последните
няколко години. Това ще бъде съпоставено с ролята на тази обредна вещ в традиционната
култура, като за примери ще се използват теренни материали, предхождащи в хронологичен
смисъл горепосочените материали от сватби и обикновено свързани със селото като културна
система. Теренният материал, който е интерпретиран, е събран в резултат на проучвания в
градска среда, извършени през периода от 1999 до 2002 г. в гр. Стара Загора и включва разкази
на информатори, снимков материал и лични наблюдения на сватби.
1
Понякога в съвременната градска сватба платното се постила в дома или в Градския съвет, но в
изложението ще бъде разгледана само обредната практика на постилане на платното в ресторанта.
2
Често булката вярва в това поверие, а понякога това е въпрос и на подражание на нейните приятелки.
местата си, влизат младоженците. Шаферката минава първа по платното и го поръсва със
здравец, карамфили и рози. През последните няколко години се регистрира съществуването на
фирми, които се грижат за подготовката на пътеката, цветята и стойките с изкуствени цветя,
поставени покрай тази пътека във вид на ограда.3 Кумовете вървят след младоженците, навиват
платното след тях и го дават на булката.4 Обикновено, когато стигне неговия край, брачната
двойка спира. Певицата от ресторанта или бащата на булката им подава две чаши вино. Те пият
от тях и ги хвърлят назад, при което чашите се чупят на парченца. Водещата казва „Колкото
парченца, толкова момчета да се родят” или Колкото парченца, толкова момиченца и
момченца.5 Поверието гласи, че младоженците не трябва да се обръщат назад, а счупеното е „за
здраве”.6 Водещата донася питка, а свекървата взема една хапка с мед и подава на
младоженците, като ги храни в устата. Според информаторите, това обредно действие се
извършва, „за да им е сладък животът”. Хронологически следващото обредно действие изисква
младоженците да хванат „ритуалната пита” и заедно да я разчупят. Поверието е, че у когото
остане по-голямото парче, той ще носи отговорностите в семейния живот”. След това
младоженецът взема булката на ръце и я отнася до мястото на сватбената трапеза.7 В някои
сватби двамата застават на бялата пътека. Пред тях се поставя метална купичка и рози.
Водещият казва „Я да видим кой пръв ще ритне чашата”. Булката ритва с крак чашата и водата
се разлива.8
3
Инф. Елена Дукова, 65 г., пенсионерка. Разказва за сватбата на дъщеря си в гр. Стара Загора през 1996г.
4
Инф. Златина Нейкова, 35г., учителка.
5
Инф. Дияна Георгиева, 23г., род. 1978г., студентка, дава информация за сватбата на двоя брат в
Свиленград през 2001г.
6
Информаторката разказва за своята сватба в Ст. Загора през 1999г.
7
Инф. Жанета Николова, 40г., библиотекарка, разказва за сватбата си през 1992г. в Ст. Загора.
8
Виж Бел №1
пазило цяла седмица. От това платно свекървата трябва да приготви чаршафче и възглавничка
на бъдещото бебе.9
Бялото платно и обредните действия, които се изпълняват върху него, биха могли да бъдат
сравнени с традиционния обред, според който когато сватбената процесия стигне до момковия
дом, двамата младоженци, или само невестата, трябва да влязат в къщата по платно или конец.
Обикновено се използвало ново бяло платно, което се е спускало от огнището или прага на
къщата до мястото на посрещане на младоженците, което е бил дворът. Деверът или свекървата
повеждат невестата по платното, а то се сгъва веднага след преминаването. Пред стълбите или
пред прага тя се спира и се кланя (СбНУ 1891, 5: 60; СбНУ 1891, 4: 42). Вместо платното са
употребявали също дълги пешкири, бели навуща (Иванова 1984: 118), черга или бяло платно с
мартеница (Иванова 1984: 118; Пирински 1980: 404). В някои селища невестата е пристъпвала
върху вълнена прежда, която едната от зълвите размотава до огнището (СбНУ 1935, 40: 248).
В традиционната култура понякога невестата още при слизането си е стъпвала върху платното.
В Пещерско две първогодишни невести, развиват конец от червено вълнено кълбо, края на
което поставят върху прага. По конец трябва да мине първо зетят, като стъпи първо с десния си
крак и продължи, а след него по същия начин минава и невестата (СбНУ 1892, 7: 59).
Свекървата събира конеца и казва „Събирам дом и къща за младите”(СбНУ 1892, 7: 59).
По този начин, в бялото платно като обредна вещ в съвременността би могла да се види
импликация на родството и начин на символичното му представяне, предаване и придобиване.
Тази вещ функционира в сферата на символичното мислене, тъй като тя е закупена от
свекървата, но в следващ момент от обреда, по нея преминават младоженците, след което тя
отново се превръща в предмет, който е в сферата на обредното действие на свекървата – тя
трябва да ушие чаршафче за бъдещото дете на семейството. Това ушиване в действителност
носи характеристиките на обредно ушиване, а не на битово действие, тъй като платното
осъществява символична връзка между три поколения в рода, представени от свекървата,
младоженците и тяхното дете. Може би обредът на „предаване на огъня от старото семейство
на младото”, който се извършва върху платното, е свързан с неговото значение като родова
връзка.
9
Инф. Емилия Цончева, 25г., с висше образование, разказва за своята сватба в София през 1999г.
Платното като вещ, обозначаваща специфичен социален статус на жената, може да бъде
наблюдавано в една българска народна песен. Тя разказва как момъкът отвлича девойката,
която съблазнява с дарове, натоварени на гемия. Девойката поставя условие, че ще дойде ако
момъкът постели платно от портите до гемията. Момъкът изпълнява това нейно желание и щом
тя стъпва на гемията, я отвлича (Бр. Миладинови 1861). Когато девойката стъпва върху
платното, тя вече е преминала във властта на мъжа. Веднъж завършена „женската” дейност
тъкане (плетене, предене), престава да пази виргиналния статус на девойката. Продуктът на
женската дейност се превръща в класификатор на успешно преминат преход, т.е. на промяна на
социалния статус на девойката (Маразов 1990: 55).
Освен в социална перспектива, функцията на платното като обредна вещ в ресторанта би могла
да бъде разгледана като реализация на обред на прехода. Съвременната градска сватба по
подобие на традиционната вероятно обозначава символично преходния статус на младоженката
чрез обреди, които означават напускането на бащиния дом, пътуването, посрещането и
приемането на младоженците от свекървата (Иванова 1984: 120). Бялото платно от
традиционната сватба, конецът, чергата, пешкирите, навущата или съвременната им „версия” –
бялото платно в ресторанта – биха могли да се тълкуват като символично обозначаване на пътя,
прехода и преминаването, като за момичето това е преходът от един социален статус в друг, от
един род в друг, от един дом в друг. Неговата митологично натоварена еднопосочност е
подсилена от обреда – според някои съвременни градски варианти на обреда, платното се
събира от кумовете веднага след преминаването на младоженците и се дава на булката.
Вървейки по него, те не трябва да се обръщат назад: тук би могло да се направи сравнение със
сватбената процесия в съвременната сватба, която никога не се връща по същия път след
двамата младоженци до предишния ден са живели заедно в един дом – дома на момчето, на
момичето или най-често заедно на квартира. Някои булки дори се връщат в дома на родителите
си в деня преди сватбата, за да дойде младоженецът специално да ги вземе. В трети случаи,
когато родителите им могат да си позволят този разход на средства, булката се връща в града
на своите родители и цялата сватбена процесия пътува до родното й място, за да я вземе, след
което се връща в града на младоженеца, за да се състои сватбата. Понякога дори булката отива
до дома на съседите и сватбеното шествие я взема от там.
Един друг аспект на значението на платното в съвременната сватба, който може би трябва да се
отбележи, е продуциращата му функция. То трябва да обезпечи плодовитостта на семейството,
т.е., притежава магически и предпазни качества, каквито имат много вещи в традиционната
култура. Наричанията за многодетност на семейството, изричани от DJ в ресторанта, донякъде
дублират този смисъл на обредната вещ. Въпреки това, редица обредни практики в
съвременната сватба не са обвързани само с традиционната култура.
В традиционната сватба обредът с платното се извършва от свекървата, тъй като има смисъл на
приемане на нов член в семейството и рода. Именно затова в традиционната сватба свекървата
захранва младоженците преди да влязат в дома с хапка хляб и захар (стафиди, мед), с ябълка и
захарче, а невестата е длъжна да ги изяде, като се смята, че това се прави „за да живее добре с
10
Виж бел. №5
нея”. Днес това обредно действие често се изпълнява от „абстрактно” лице, което няма нищо
общо с рода на булката или младоженеца – това е служителка от ресторанта, певица или DJ.11
По този начин, може би, донякъде се внася ново значение в него.
Обредните предмети в съвременната сватба, може би, биват използвани като се следва
континуитетът на традицията и са загубили смисловата си натовареност, която са носили в
традиционната култура. Днес истинското значение на много вярвания, свързани с определени
вещи, е сведено само до проблем на „носене на късмет”, на „лош късмет” или „защото така се
прави”. Смисълът на обичаите е забравен и изпълнението им понякога се основава само на
авторитета на традицията. Често хората казват: „Моята баба настояваше, че...”, „Майка ми
обичаше да казва...”, и споделят представи, чийто смисъл не знаят, но продължават да
изпълняват в ежедневието си, защото са отраснали с тях в детинство. Може би по този начин,
бялото платно днес изразява представи, свързани с обредите на прехода, а също и с някои
възприятия на пространството като символно пространство.
Литература
11
Интересна е ролята на DJ в сватбения обред, както и специално внимание заслужава въпросът за
социалните причини, довели до появата на „културното явление“ DJ