Преглед на кода на България

{{към пояснение|България|България (пояснение)}}
{{Държава
| кратко-име              = България
| официално-име-бг        = Република България
| девиз                   = „[[Съединението прави силата]]“
| химн                    = [[Мила родино]]
| химн-файл               = Mila Rodino.ogg
| демоним                 = [[българи]]н
| карта                   = EU-Bulgaria.svg
| карта-описание          = Местоположение на България
| столица                 = [[София]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lex.bg/laws/ldoc/521957377|заглавие=Чл. 169. Столица на Република България е град София.|труд=[[Конституция на Република България]]|достъп_дата=2022-12-13}}</ref>
| най-голям-град          = София
| официален-език          = [[Български език|български]]<ref>{{cite web |url=http://www.parliament.bg/bg/const |title=Конституция на Република България, чл. 3 |publisher=Parliament.bg |date= |accessdate=26 юни 2018 |архив_дата=2021-02-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210208034047/https://www.parliament.bg/bg/const/ }}</ref>
| религия                 = 71.5 % [[християнство]]<br>10,8 % [[ислям]]<br>0,2 % други<br>17.5 % нямат или не се самоопределят<ref>https://bnr.bg/en/post/101944085/5-of-bulgarians-define-themselves-as-christians-muslims-are-108</ref>
| управление              = [[Унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна република]]
| лидер1                  = [[Президент на България|Президент]]
| настоящ-лидер1          = [[Румен Радев]]
| лидер2                  = [[Министър-председател на България|Министър-председател]]
| настоящ-лидер2          = [[Димитър Главчев]] 
| законодателна-власт     = [[Народно събрание]]
| събитие-вид             = [[Битка при Онгъла|Основаване]]
| събитие-бел             = [[681]] г.
| събитие1                = [[Първа българска държава|Първо царство]]
| събитие-дата1           = [[681]] – [[1018]] г.
| събитие2                = [[Втора българска държава|Второ царство]]
| събитие-дата2           = [[1185]] – [[1396]] г.
| събитие3                = [[Трета българска държава]]
| събитие-дата3           = от [[1878]] г.
| площ                    = 110 993,6
| площ-източник           = <ref>{{Citation |title=www.government.bg |url=http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0159&g= |accessdate=2019-05-26 |archivedate=2014-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140727211708/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001 }}</ref>
| площ-място              = 101-во
| води%                   = 2,16
| население-година        = 2024
| население               = 6 751 955
| население-източник      = <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://countrymeters.info/bg/Bulgaria|</ref>
| население-място         = 109-о
| население-градско       = 73,7
| население-градско-място = 56-о
| население-гъстота-място = 120-о
| население-оценка-година =(2024) 
| население-оценка        = 
| БВП-година              = 2023
| БВП                     = 218 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="imf">{{cite web|url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2024/April/weo-report?c=918,&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC,&sy=2022&ey=2029&ssm=0&scsm=1&scc=0&ssd=1&ssc=0&sic=0&sort=country&ds=.&br=1|title=World Economic Outlook Database, April 2024|publisher=[[Международен валутен фонд]]|accessdate=17 април 2024}}</ref>
| БВП-място               = 73-то
| БВП-на-човек            = 33 976 щ.д.<ref name="imf"/>
| БВП-на-човек-място      = 60-о
| БВП-ном-година          = 2023
| БВП-ном-общо            = 102 млрд. щ.д.<ref name="imf"/>
| БВП-ном-място           = 68-о
| БВП-ном-на-човек        = 15 854 щ.д.<ref name="imf"/>
| БВП-ном-на-човек-място  = 61-во
| Джини-година            = 2023
| Джини                   = 37,2<ref name=eurogini>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en |title=Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey|publisher=[[Евростат]]|accessdate=1 април 2024}}</ref>
| Джини-категория         = {{color|darkorange|среден}}
| Джини-място             = 
| ИЧР-година              = 2022
| ИЧР                     = 0,799<ref name="hdi">{{cite web |url=https://hdr.undp.org/data-center/specific-country-data#/countries/BGR |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=17 януари 2024}}</ref>
| ИЧР-категория           = {{color|darkgreen|висок}}
| ИЧР-място               = 56-о
| продълж-живот           = 75,62 години<ref name="hdi"/>
| продълж-живот-място     = 80-о
| дет-смъртност           = 5,3/1000<ref name="Macrotrends">{{cite web |url=https://www.macrotrends.net/global-metrics/countries/BGR/bulgaria/infant-mortality-rate#:~:text=The%20current%20infant%20mortality%20rate,a%203.09%25%20decline%20from%202022.</ref>
| дет-смъртност-място     = 149-о
| грамотност              = 98,2<ref name="CIAWFBG"/>
| грамотност-място        = 50-о
| валута                  = [[Лев]]
| валута-код              = BGN
| часова-зона             = [[EET]]
| отместване-UTC          = +2
| часова-зона-DST         = EEST
| отместване-UTC-лято     = +3
| формат-дата             = дд.мм.гггг
| климат                  = [[Умерен климат|умерен]]
| организации             = [[ООН]], [[ЕС]], [[НАТО]], [[ОССЕ]], [[ОЧИС]], [[Инициатива „Три морета“]] и др.
| платно-движение         = дясно
| код-ISO                 = BG
| TLD                     = [[.бг]], [[.bg]]
| телефонен-код           = +359
| ITU префикс             = LZA-LZZ
}}

'''Репу&#768;блика Бълга&#768;рия''' е държава в [[Югоизточна Европа]]. Граничи на север с [[Румъния]], на запад – със [[Сърбия]] и [[Северна Македония|Република Северна Македония]], на юг – с [[Гърция]], на югоизток – с [[Турция]] и на изток – с [[Черно море]]. С площ почти 111 000 km² и население около 6 520 000 души (2021) тя е съответно на 11-о и 16-о място в [[Европейския съюз]]. [[София]] е столицата и най-големият град в страната, следвана от [[Пловдив]], [[Варна]], [[Бургас]] и [[Русе]].

Най-ранните свидетелства за присъствие на [[хомо сапиенс]] по земите на днешна България датират от преди около 46 хиляди години, или епохата на [[палеолит]]а.<ref>{{cite journal |last1=Hajdinjak |first1=Mateja |last2=Mafessoni |first2=Fabrizio |last3=Skov |first3=Laurits |last4=Vernot |first4=Benjamin |last5=Hübner |first5=Alexander |last6=Fu |first6=Qiaomei |last7=Essel |first7=Elena |last8=Nagel |first8=Sarah |last9=Nickel |first9=Birgit |last10=Richter |first10=Julia |last11=Moldovan |first11=Oana Teodora |last12=Constantin |first12=Silviu |last13=Endarova |first13=Elena |last14=Zahariev |first14=Nikolay |last15=Spasov |first15=Rosen |last16=Welker |first16=Frido |last17=Smith |first17=Geoff M. |last18=Sinet-Mathiot |first18=Virginie |last19=Paskulin |first19=Lindsey |last20=Fewlass |first20=Helen |last21=Talamo |first21=Sahra |last22=Rezek |first22=Zeljko |last23=Sirakova |first23=Svoboda |last24=Sirakov |first24=Nikolay |last25=McPherron |first25=Shannon P. |last26=Tsanova |first26=Tsenka |last27=Hublin |first27=Jean-Jacques |last28=Peter |first28=Benjamin M. |last29=Meyer |first29=Matthias |last30=Skoglund |first30=Pontus |last31=Kelso |first31=Janet |last32=Pääbo |first32=Svante |title=Initial Upper Palaeolithic humans in Europe had recent Neanderthal ancestry |journal=Nature |date=8 April 2021 |volume=592 |issue=7853 |pages=253–257 |doi=10.1038/s41586-021-03335-3 |pmid=33828320 |pmc=8026394 |bibcode=2021Natur.592..253H }}</ref><ref>{{cite journal |last1=Vallini |first1=Leonardo |last2=Marciani |first2=Giulia |last3=Aneli |first3=Serena |last4=Bortolini |first4=Eugenio |last5=Benazzi |first5=Stefano |last6=Pievani |first6=Telmo |last7=Pagani |first7=Luca |title=Genetics and Material Culture Support Repeated Expansions into Paleolithic Eurasia from a Population Hub Out of Africa |journal=Genome Biology and Evolution |date=10 April 2022 |volume=14 |issue=4 |pages=evac045 |doi=10.1093/gbe/evac045 |pmc=9021735 |pmid=35445261 }}</ref> Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която [[Варненски халколитен некропол|създава най-ранните златни украшения]] в Европа. От [[античност]]та до [[Тъмни векове на Средновековието|Тъмните векове]] по земите на днешна България се развиват културите на [[траки]]те, [[древни гърци|древните гърци]], [[келти]]те, [[готи]]те и [[римляни]]те. С пристигането на [[славяни]]те през VI век, а век по-късно и на [[прабългари]]те, започва процесът на изграждане на българската държавност. През [[681]] година е основана [[Първо българско царство|Първата българска държава]], която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под [[Византийско владичество|византийска власт]]. Отхвърля я с въстание през 1185 г. [[Второ българско царство|Втората българска държава]] достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се [[Османска империя]].

През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на [[монархия]] и се освобождава от петвековното [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] с помощта на [[Руска империя|Руската империя]] в [[Руско-турската Освободителна война]]. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с [[Германия]] по време на двете световни войни. На 15 септември [[1946]] г. монархията е заменена с [[народна република]], от съветски тип и държавата се преименува на [[Народна република България]], ръководена от [[БКП|Българската комунистическа партия]]. Социалистическият строй съществува до [[1990]] г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. На 29 март [[2004]] г. страната се присъединява към [[НАТО]], а на 1 януари [[2007]] г. – към [[Европейски съюз|Европейския съюз]].

В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на [[корупция]] и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на [[ОЧИС|Организацията за черноморско икономическо сътрудничество]] и [[ОССЕ|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]; освен това страната членува в [[ООН]], [[Съвета на Европа]], [[ЕС|Европейския съюз]] и [[НАТО]]. През [[2015]] г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.<ref>{{cite web|url=http://www.cushmanwakefield.com/~/media/global-reports/Where%20In%20The%20World_Manufacturing%20Index_2015.pdf |title=Годишен доклад на Cushman & Wakefield, PDF |format=PDF |date= |accessdate=26 юни 2018}}</ref> България е сред основателките на [[Инициатива „Три морета“]] през 2016 г.

== География ==
{{Основна|География на България}}

=== Разположение и релеф ===
[[Файл:Bulgaria-geographic map-bg.svg|мини|ляво|300п|Физическа карта на България]]

България е разположена в югоизточния край на континента [[Европа]] и заема площ от 110 994 квадратни километра{{hrf|Пенин|2007|18}}{{hrf|Central Intelligence Agency|2011}} в източната част на [[Балканския полуостров]]. 1808 километра сухопътни [[Граници на България|граници]] я отделят от [[Гърция]] и [[Турция]] на юг, [[Северна Македония]] и [[Сърбия]] на запад, и [[Румъния]] на север, а на изток има излаз на [[Черно море]] с дължина 519 километра.{{hrf|Prodanov|2023|81-120}} Страната попада в умерените ширини на [[43-ти северен паралел|43° с. ш.]] и в часовата зона [[UTC+2]] на [[25-и източен меридиан|25° и. д.]].{{hrf|Central Intelligence Agency|2011}}

България има разнообразен [[релеф]], като [[Низина|низините]] заемат около една трета от територията ѝ, а [[Равнина (география)|равнините]] около 41%. Главните релефни форми в България са [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]], [[Стара планина]], [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопският масив]].{{hrf|Library of Congress|2006|4}}

Стара планина пресича цялата територия на страната от запад на изток, разделяйки я на две области – [[Северна България|Северна]] и [[Южна България]].{{hrf|Library of Congress|2006|4}} Северно от нея е разположена предпланинската област на [[Предбалкан]]а, а южно – успоредната по-ниска планинска верига [[Средна гора]], от която я отделят поредица от долини, наричани [[Задбалкански котловини]]. Главните планини на Южна България, образуващи Рило-Родопския масив, са двата високи масива с [[Глациогенен релеф|алпийски характер]] на [[Рила]] и [[Пирин]] в западния край, продължаващи на изток с по-ниските на по-обширни [[Родопи]]. В Рила е разположен връх [[Мусала]], който с надморска височина 2925 метра е най-високата точка на България и Балканския полуостров.{{hrf|Головински|2002|}} Югозападната част на страната има фрагментиран релеф от множество долини и обособени малки планини, като [[Витоша]], [[Осогово]] и [[Беласица]].{{hrf|Library of Congress|2006|4}}

Дунавската равнина – част от [[Долнодунавска низина|Долнодунавската низина]] по долното течение на река Дунав, по която преминава голяма част от северната граница на България – заема северната част на страната, издигайки се постепенно от север на юг към предпланините на Стара планина. В източния ѝ край започва равнинното [[Добруджанско плато]], продължаващо на север в Румъния. Горнотракийската низина в югоизточната част на България започва от [[Българско Черноморие|черноморското крайбрежие]], преминава северно от ниските планини [[Странджа]] и [[Сакар]] на границата с Турция и постепенно се стеснява на запад между Стара планина и Родопите.{{hrf|Library of Congress|2006|4}}

=== Климат и води ===
[[Файл:Юмрук кая и Средна Арда.jpg|мини|ляво|[[Средна Арда]], една от 565-те [[защитени местности в България]]]]

В България преобладава [[Умереноконтинентален климат|умереният климат]]. Бариерният ефект на Стара планина има силно влияние върху климата в цялата страна – Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част.{{Sfn|Climate}} През зимата континенталните въздушни маси носят снеговалежи и студени зими, особено в Дунавската равнина, а през лятото средиземноморските въздушни маси водят със себе си сухи и горещи лета в Родопите и Горнотракийската низина.{{Sfn|Library of Congress|2006|p=4}} [[Валеж]]ите в страната са средно около 630 mm годишно. Най-сухи са Добруджа и части от Тракия, където годишно падат под 500 mm валежи, а по високите планински райони валежните количества достигат 2540 mm на година.{{Sfn|Climate}} Най-ниската измерена температура е -38,3 °C в [[Трън]], а най-високата – 45,2 °C в [[Садово]].<ref>{{cite web|url=http://www.meteorologyclimate.com/extreme-temperature-records.htm|title=Extreme temperature records worldwide|publisher=MeteorologyClimate|accessdate=17 април 2012|архив_дата=2007-10-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071008104939/http://www.meteorologyclimate.com/extreme-temperature-records.htm}}</ref>

Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях – с изключение на река [[Дунав]], са сравнително къси и с ниски водни нива.<ref>
{{cite book |last=Дончев |first=Д. |title=География на България |publisher=ciela |location=София |page=68 |lang= |isbn=9546497177|year=2004}}
</ref> Повечето реки преминават през планински райони. Най-дългата река, намираща се изключително на българска територия, е [[Искър]], с дължина 368 km. Други по-големи реки са [[Струма]] и [[Марица]] на юг.{{Sfn|Library of Congress|2006|p=4}} Най-големите езера са [[Варненско езеро|Варненско]], [[Бургаско езеро|Бургаско]], [[Атанасовско езеро|Атанасовско]] и [[Мандренско езеро|Мандренско]].<ref name="NSIbrochure"/>

=== Флора, фауна и околна среда ===
{{Основна|Биоразнообразие на България}}
[[Файл:Cervus elaphus Luc Viatour 3.jpg|мини|ляво|Благородните елени са едни от най-разпространените едри бозайници в България]]
България попада на границата между евросибирския и средиземноморския регион на [[Палеарктическа екозона|палеарктическата екозона]], най-обширната от осемте [[екозона|екозони]] на Земята. По-голямата част от страната попада в биома на [[Умерени широколистни и смесени гори|Умерените широколистни и смесени гори]] с няколко от неговите региони – [[Балкански смесени гори]] (основната част от страната), [[Родопски планински смесени гори]] (в по-високите планини), [[Източноевропейски лесостепи]] (североизточните области) и [[Евксинско-Колхидски листопадни гори]] (крайните югоизточни райони).

Част от територията на страната е останала незасегната от [[Ледников период|Ледниковия период]], вследствие на което са оцелели някои много стари реликтни растителни видове от [[терциер]]а.<ref name="biodiversity">{{cite web|url=http://www.flora.biodiversity.bg/bg_flora_fr.htm|title=Характеристика на флората и растителността на България|publisher=Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието|accessdate=14 юни 2012|архив_дата=2013-04-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130427002409/http://www.flora.biodiversity.bg/bg_flora_fr.htm}}</ref>

Взаимодействието на различни климатични, хидроложки, геоложки и топографски условия е причина България да има сравнително голямо разнообразие от растителни и животински видове. То включва около 100 вида [[бозайници]], към 400 вида птици, близо 40 вида влечуги, над 200 вида черноморски и сладководни риби, над 27 000 вида насекоми и безгръбначни, и над 10 000 низши и висши растения и гъби.<ref>{{cite web|url=http://chm.moew.government.bg/IndexDetails.cfm?vID=12&vPage=1|title=Български портал за биоразнообразието|publisher=Министерство на околната среда и водите на България|accessdate=14 юни 2012|архив_дата=2012-10-31|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121031120759/http://chm.moew.government.bg/IndexDetails.cfm?vID=12&vPage=1}}</ref> Висшите растения са над 3800 вида, от които 170 вида са [[ендемит]]и.<ref name="biodiversity"/> Розата, пренесена в България от Персия през XVII век, е символ на България.<ref>{{cite web|url=http://www.see.bg/bg/place/view/160/Praznik-na-rozata-v-Kazanlyk/|title=Празник на розата в Казанлък|publisher=Телевизия Туризъм|accessdate=14 юни 2012|архив_дата=2018-07-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180723212515/http://www.see.bg/bg/place/view/160/Praznik-na-rozata-v-Kazanlyk/}}</ref> Някои от най-разпространените животни в България са [[благороден елен|благородният елен]] (25 910 индивида), [[сърна]]та (над 106 000), [[дива свиня|дивата свиня]] (88 948). Сравнително често срещани са [[чакал]]ът и [[лисица]]та, докато [[мечка]]та, [[царски орел|царският орел]], [[тибетски як|тибетският як]] и [[зубър]]ът са значително по-редки.<ref name="NSIbrochure"/>

По българското черноморско крайбрежие са запазени 46 дюнни системи с площ от 988,21 ха (0,0089% от България) и обща дължина 73 км (14% от 518.7 км брегова линия)<ref>{{Cite journal|date=|title=Prodanov B, Dimitrov L, Kotsev I, Bekova R, Lambev T (2023) Spatial distribution of sand dunes along the Bulgarian Black Sea coast: inventory, UAS mapping and new discoveries. Nature Conservation 54: 81-120.|url=https://doi.org/10.3897/natureconservation.54.105507|journal=}}</ref>

Над 35% от общата площ на страната е покрита от гори.<ref>{{cite web|url=http://data.un.org/en/iso/bg.html |title=Bulgaria UNData, United Nations |publisher=Статистическа база данни на ООН|accessdate=23 юли 2018}}</ref> На територията на България съществуват три [[национален парк|национални парка]], 55 [[резерват]]а, 11 природни парка, 565 защитени местности и 35 поддържани резервата.<ref name="NSIbrochure">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/Brochure_Bulgaria2018.pdf | заглавие=България 2018 |достъп_дата =9 юли 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=[[Национален статистически институт]] |цитат= |език= }}</ref> Към тях се прибавят и 114 [[Орнитологично важни места в България|орнитологично важни места]], в които се срещат редки видове птици.<ref>{{cite web|url=http://bspb.org/ovm.php?chPage=1&menu_id=65|title=Орнитологично важните места в България – основна характеристика и карти|publisher=[[БДЗП]]/[[БърдЛайф Интернешънъл]]|accessdate=14 юни 2012}}</ref> Защитени са 574 вида растения, 483 вида животни и 1581 вековни дървета.<ref name="NSIbrochure" /> Много от защитените райони, особено по Черноморието, са застрашени от безразборно незаконно строителство.<ref>{{cite web|url=http://bnt.bg/bg/news/view/24885/flameCandle70x80px.swf|title=Наказателна процедура срещу България за строителство в защитени територии|publisher=Българска национална телевизия|date=18 март 2012|accessdate=14 юни 2012}}</ref>

България е подписала и ратифицирала [[Протокол от Киото|Протокола от Киото]] и е постигнала намаляване с 30% на емисиите на [[въглероден двуокис|въглероден диоксид]], постигайки целите на протокола.<ref>{{cite web|url=http://www.novinite.com/view_news.php?id=106682|title=Bulgaria Achieves Kyoto Protocol Targets – IWR Report|publisher=Novinite|date=11 август 2009|accessdate=14 юни 2012}}</ref> Околната среда обаче продължава да е силно замърсена. Въздухът е един от най-силно замърсените в Европа от автомобилни газове и работата на [[ТЕЦ|въглищни електроцентрали]],<ref>{{cite web|url=http://www.novinite.com/view_news.php?id=89367|title=High Air Pollution to Close Downtown Sofia|publisher=Novinite|date=14 януари 2008}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.novinite.com/view_news.php?id=117439|title=Bulgaria's Sofia, Plovdiv Suffer Worst Air Pollution in Europe|publisher=Novinite|date=23 юни 2010|accessdate=14 юни 2012}}</ref> а почвата и водите са засегнати от канализационните системи на населените места и промишлеността.<ref name="ESI">{{cite web|url=http://www.esiweb.org/index.php?lang=en&id=379|title= Bulgaria's quest to meet the environmental acquis|publisher=European Stability Initiative|date=10 декември 2008|accessdate=14 юни 2012}}</ref> Освен това България е единствената страна членка на ЕС, в която не се [[рециклиране|рециклират]] битови отпадъци.<ref>{{cite web|url=http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/waste/documents/Municipal_%20waste_%20recycled_1000t_%20update_%20website1801101.mht|title=Municipal waste recycling 1995 – 2008 (1000 tonnes)|publisher=[[Евростат]]|accessdate=14 юни 2012}}</ref>

== История ==
{{Основна|История на България}}

=== Праистория и Античност ===
{{Вижте също|Траки|Одриско царство|Славяни}}
[[Файл:Panagyurishte gold.jpg|мини|250п|ляво|Златен [[ритон]], част от [[траки]]йското [[панагюрско съкровище]], IV до III век пр.н.е.]]
Сред най-ранните човешки следи по днешните български земи са откритите в пещерата [[Козарника (община Димово)|Козарника]] неандерталски останки на около 150 000 години.<ref>{{cite journal |last1=Tillier|first1=Anne-Marie|last2=Sirakov|first2=Nikolay|last3=Guadelli|first3=Aleta|last4=Fernandez|first4=Philippe|last5=Sirakova|first5=Svoboda|title=Evidence of Neanderthals in the Balkans: The infant radius from Kozarnika Cave (Bulgaria) |journal=Journal of Human Evolution |volume=111|date=Октомври 2017|issue=111 |pages=54 – 62 |doi=10.1016/j.jhevol.2017.06.002|pmid=28874274}}</ref> [[Праистория|Праисторически]] култури в българските земи включват [[неолит]]ната „[[култура Хаманджия|Хаманджия]]“ и [[Винчанска култура|Винчанската култура]] (6<sup>-о</sup> до 3<sup>-то</sup> хилядолетие пр.н.е.), [[енеолит]]ната [[култура Варна|култура „Варна“]] (5<sup>-о</sup> хил. пр.н.е.) и [[езерска култура|езерската култура]] от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]]. В принадлежащия към култура „Варна“ [[Варненски некропол]] са открити най-ранните златни накити, на възраст около 6000 години, поради което се счита, че именно тази култура дава началото на златообработката.<ref>{{cite journal|url=https://www.academia.edu/371376|title=Development of metallurgy in Eurasia |journal=Antiquity |volume=83 |issue=322 |last1=Roberts |first1=Benjamin W. |last2=Thornton |first2=Christopher P. |year=2009 |publisher=Department of Prehistory and Europe, [[Британски музей]] |page=1015 |accessdate=1 март 2020|quote=In contrast, the earliest exploitation and working of gold occurs in the Balkans during the mid-fifth millennium BC, several centuries after the earliest known copper smelting. This is demonstrated most spectacularly in the various objects adorning the burials at Varna, Bulgaria (Renfrew 1986; Highamet al. 2007). In contrast, the earliest gold objects found in Southwest Asia date only to the beginning of the fourth millennium BC as at Nahal Qanah in Israel (Golden 2009), suggesting that gold exploitation may have been a Southeast European invention, albeit a short-lived one.|doi=10.1017/S0003598X00099312 }}</ref> [[Карановска култура|Карановската култура]] дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров и е пример за ранно земеделско общество.<ref>{{cite book|last=Gimbutas|first=Marija A.|title=The Gods and Goddesses of Old Europe: 7000 to 3500 BC Myths, Legends and Cult Images|publisher=University of California Press|pages=29 – 32|year=1974|isbn=978-0520019959|url={{Google books|SLACTsmH4aYC|page=29|plainurl=yes}}}}</ref>

[[Траки]]те са първата значима цивилизация, появила се на територията на днешна България. Присъствието им е засвидетелствано към XII век пр.н.е.,<ref name="EBBulgars">{{cite encyclopedia |url=https://www.britannica.com/topic/Bulgar|title=Bulgar|encyclopedia=Encyclopædia Britannica|accessdate=1 март 2020}}</ref> но за произхода им липсват достатъчно исторически извори. Най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на [[автохтонно население]], така и на [[индоевропейски народи]].<ref>Hoddinott, Ralph F. ''The Thracians''. Thames & Hudson, 1981. ISBN 0-500-02099-X</ref> Макар и политически фрагментирани, техните постижения в изкуствата и стопанството са съизмерими с тези на древните гърци.{{Sfn|Библиотека на Конгреса|1994|p=4}} Траките живеели разделени на различни племена до 480 г. пр.н.е., когато [[Терес I|цар Терес]] обединява повечето от тях под управлението на [[Одриско царство|Одриското царство]], което е първото единно царство на предшествениците на българите. Терес управлява успешно царството до 448 г. пр.н.е., когато умира. При сина на Терес, [[Ситалк]], държавата значително се разширява, завладяват се нови територии и на север от Стара планина, чак до устието на Дунав. Една част от тракийските племена е покорена за кратко от [[Александър Велики]], после от [[Персия]]. Към III век пр.н.е. [[Римската империя]] започва да налага своето управление на Балканския полуостров. През 46 г. сл. Хр., след продължилото 526 години съществуване на царството, тракийските владения окончателно са присъединени към империята и стават част от новата римска провинция Тракия.<ref>{{cite book |editor1-last=Gagarin |editor1-first=Michael |title=The Oxford Encyclopedia of Ancient Greece and Rome |volume=1|publisher=Oxford University Press|page=55 |year=2010|isbn=978-0-19-517072-6 |url={{Google books|lNV6-HsUppsC|page=55|plainurl=yes}}}}</ref>

=== Първа българска държава (681 – 1018 г.) ===
{{основна|Първа българска държава}}
През 632 г. със създаването на [[Велика България]] са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с [[хазари]]те, [[Аспарух]], третият син на [[Кубрат]], е изтласкан на югозапад към [[Дунав]]а и се заселва в областта [[Онгъл]]. През лятото на 680 г. византийският император [[Константин IV Погонат]] (668 – 685 г.) предприема поход срещу [[прабългари]]те. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., чрез който Аспарухова България е призната от Византия.

Първото стратегическо териториално разширение на юг – завземането на областта [[Загоре]] – става по време на управлението на наследника на Аспарух – [[Тервел]], през 705 г. Византийският император Юстиниан II Ринотмет (''Носоотрязания)'' отстъпва областта на българите заради оказаното му от българския владетел съдействие за повторното му възкачване на трона в Константинопол. Тервел получава и титлата [[кесар]] (''цезар''). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на [[Арабски халифат|Арабския халифат]].

След укрепването на българската държава, в началото на VIII век страната изпада в продължителна политическа криза, изразяваща се в честа смяна на владетелите в Плиска, преодоляна при управлението на Кардам (777 – 803 г.).

[[Файл:Territorial expansion during the reign of Khan Krum (803-814).png|ляво|мини|250 px|Граници на България в края на VIII и началото на IX век: в оранжево при хан Кардам до 803 г. + жълто при хан Крум]]

По времето на [[Крум]] ([[803]] – [[814]] г.) и през първата половина на IX век [[Франкска империя|франките]] от северозапад и българският владетел [[Крум]] от изток ликвидират изпадналия в криза [[Аварски хаганат]]. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството, е въведеният официален за държавата език, който се развил на основата на [[славянски езици|славянския]].<ref>Л. Иванов. [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]]. София, 2007.</ref> България разширява своите предели до Средния [[Дунав]] или до р. [[Тиса]] на север, а на запад до р. [[Днепър]] (днешна [[Украйна]]). За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изграждане на цялостна административно-териториална система (комитати) при управлението на Омуртаг с управители (комити), назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи.

[[Файл:RizMap09.jpg|мини|200п|България при цар Симеон Велики]]
Княз [[Борис I]] ([[852]] – [[889]] г.) [[Покръстване на България|покръства]] българите през [[864]] г. Той основава и [[Преславска книжовна школа|първата българска книжовна школа]] – Преславската, през 885 г., а създадената през 855 г. [[глаголица]] се въвежда като официална азбука. При цар [[Симеон I]] ([[893]] – [[927]]), който създава и утвърждава [[БПЦ|Българската патриаршия]] като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (''империя'') обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в [[Европа]], разпростирайки се почти на целия [[Балкански полуостров]], а на [[северозапад]] – до р. [[Тиса]], обхващайки Карпатския планински масив. Столицата е преместена при управлението на Симеон І от [[Плиска]] в [[Велики Преслав|Преслав]].

При [[Петър I (България)|Св. цар Петър I Български]] и [[цар]] [[Борис II]] България упада заради вътрешни размирици и разпространението на [[богомилство]]то. През [[971]] г. [[Киевска Рус]] завзема Източна България и [[столица]]та [[Преслав]], а по-късно Византия взима териториите от Киевска Рус. След това столицата се мести последователно в [[София|Средец]], [[Скопие]], [[Преспа (град)|Преспа]], [[Битоля]] и [[Охрид]]. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през [[1018]] г. последните крепости на държавата са завладени от византийците след погрома над войските на цар [[Самуил]] през 1014 г. и гибелта на [[Иван-Владислав]] през 1018 г.

=== Византийско владичество (1018 – 1185 г.) ===
{{основна|Византийско владичество}}
Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на [[Петър II Делян]] ([[1040]] – [[1041]] г.) и на [[Константин Бодин|Петър III]] и [[Георги Войтех]] ([[1072]] г.). След загубата в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] във Византия назряват благоприятни вътрешнополитически процеси, способстващи за подигане на българското народоосвободително движение. [[Асеневци]] сключват [[стратегия|стратегически]] съюз за борба срещу [[Византия]] на [[Балкани]]те с [[велик жупан|великия жупан]] на [[Велико княжество Сърбия|Сърбия]] [[Стефан Неманя]]. През пролетта на [[1185]] г. братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] решават да вдигнат въстание. За негово средоточие избират [[Търново]]. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на [[Димитровден]]. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията, братята Асен и Петър пускат слуха, че [[Свети Димитър]] е напуснал [[Солун]] и [[икона]]та му се намира в построената от братята [[църква (сграда)|църква]].

На [[26 октомври]] 1185 г. Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в [[българско землище|българските земи]] и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар [[Петър IV]] (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец [[Алексий Врана]] губи първите битки с въстаниците. През пролетта на [[1187]] г. самият император [[Исаак II Ангел]] обсажда [[Ловеч|Ловешката]] [[крепост]], за да си върне владението на [[Мизия]]. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който [[де юре]] признава възстановяването на българската [[независимост]] и [[държава|държавност]]. Този акт бележи за [[историография]]та [[хронология|хронологически]] началото на [[Втора българска държава|Втората българска държава]].

=== Втора българска държава (1185 – 1396 г.) ===
{{основна|Втора българска държава|Завоюване на България от османските турци}}
[[Файл:Bulgaria-Iván Asen2-es.svg|мини|ляво|290п|България при управлението на [[Иван Асен II]] (1218 – 1241 г.)]]
Втората българска държава ([[1185]] – [[1396]]), създадена от братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Петър IV|Петър]] след периода на византийското владичество (1018 – 1186), е със [[столица]] [[Велико Търново|Търновград]]. През XII век се укрепва държавата с военните успехи на цар [[Калоян]] над рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и пленяването на императора на [[Латинска империя|Латинската империя]] [[Балдуин IX Фландърски|Балдуин Фландърски]] през 1205 г.

През годините [[1218]]-[[1241|41]] г. започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при [[Иван Асен II|Йоан Асен II]], както и възобновяване на Българската патриаршия.

Годините между [[1241]]-[[1280|80]] г. са белязани от нашествията на [[Златна орда|Татарската златна орда]], упадък при цар [[Константин Асен|Константин Тих Асен]] и [[Въстание на Ивайло|въстанието]] на [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. Цар [[Теодор Светослав]] ([[1300]] – [[1322]] г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]].

[[1371]] г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на [[Иван Александър]]: [[Велико Търново|Търновското царство]] с владетел Йоан Шишман и Видинско царство с владетел Йоан Срацимир. През 1393 г. османските турци превземат столицата на Търновското царство. То съществува до 1395 г., когато е превзет Никопол и е убит цар Йоан Шишман. През 1396 г. след неуспешен кръстоносен поход българските земи са окончателно покорени от османските турци със завладяването и на Видинското царство. През [[1444]] г. [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] опитва неуспешно да освободи [[Балкани]]те от [[османци]]те, като достига до [[Варна]], където е разбит от [[султан]] [[Мурад II]].

=== Османско владичество (1396 – 1878 г.) ===
{{основна|Османско владичество в България}}
[[Файл:Bulgarian women 1586.jpg|мини|200п|Рисунка на български жени, [[1586]] г.]]
По време на османското владичество, понякога наричано от народа „турско робство“, българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация,<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA102&lpg=PA102&dq=политически+и+икономически+репресии+на+османската+империя&source=bl&ots=Z2CpQOeiPU&sig=Px4OOo9Y7rNoKAoEu_Kj3CJWFgM&hl=bg&ei=ssVOTPGlEM6KOJWo7ZQC&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CBoQ6AEwAjgK#v=onepage&q&f=false Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на Българите, Георги Бакалов, Издателство Труд, 2003, ISBN 954-528-467-6, стр. 102.]</ref> аристокрацията е елиминирана,<ref>
{{cite encyclopedia
|encyclopedia = Encyclopædia Britannica
|title = Bulgaria
|url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/84090/Bulgaria
|accessdate =17 март 2010
|year = 2010
|publisher = Encyclopædia Britannica Online
|quote = The Bulgarian nobility was destroyed—its members either perished, fled, or accepted Islam and Turkicization—and the peasantry was enserfed to Turkish masters.
}}
</ref> българската култура е унищожена, а образованите духовници бягат в други християнски страни.<ref>{{cite book |last = Jireček
 |first = K. J.
 |authorlink = Konstantin Josef Jireček
 |title = Geschichte der Bulgaren
 |publisher = Nachdr. d. Ausg. Prag 1876, Hildesheim, New York: Olms 1977
 |year = 1876
 |език = de
 |url = http://books.google.com/?id=VBhThVLpc4MC&pg=PA88
 |isbn = 3-487-06408-1}}</ref>

XV век е белязан от действията на [[Константин II Асен]], [[Въстание на Константин и Фружин|Въстанието на Константин и Фружин]], походите на [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] и [[Янош Хуняди]] – това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 г. е заловен и първият хайдутин – [[Радич]], действал в Софийско. Между XVI и XVII век избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя – [[Първо търновско въстание]] (1598), [[Второ търновско въстание]] (1686), [[Чипровско въстание]] (1688) и [[Карпошово въстание]] (1689). Всички тези опити за възстановяване на българската държава остават безплодни.

{{основна|Възраждане}}
През XVIII век започва период на икономическо и културно развитие – това е българското [[Възраждане]], чието начало е дадено от [[Паисий Хилендарски]] с написването на ''[[История славянобългарска]]'' през 1762 г. Започват да се водят борби за независимост на три нива – просветно, религиозно и политическо.

[[Файл:Vasil Levski.jpg|мини|200п|[[Васил Левски]] – национален герой, един от основните идеолози и организатори на българското освободително движение]]
Макар и първите училища в България – [[килийно училище|килийните]], да се появяват още през XV век, техният брой рязко се увеличава през XVIII и XIX век. Паралелно с тях се появяват и [[взаимно училище|взаимните училища]] и [[читалище|читалищата]], където за разлика от килийното училище се преподава на говорим български език. През 1824 г. Петър Берон издава и т.нар. ''[[Рибен буквар]]'', който е първият български учебник с енциклопедичен характер. В религиозен план на [[3 април]] [[1860]] г. (Великден) [[Иларион Макариополски]] обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на [[27 февруари]]/11 март [[1870]] г. султан [[Абдул Азиз]] издава ферман за учредяването на самостоятелна [[Българска екзархия]], чийто първи екзарх – [[Антим I]], бива избран през 1872 г.

По време на [[Кримската война]] са създадени Тайното общество и [[Добродетелната дружина]], които целят освобождаване на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, а в дипломатически план българският въпрос изобщо не се третира. Войната обаче дава допълнителен тласък на усилията за освобождение, и между 1860 и [[1878]] г. възниква организирано национално освободително движение – [[Георги Сава Раковски|Г. С. Раковски]] основава [[Таен централен български комитет]]; [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и [[Васил Левски]] учредяват [[Български революционен централен комитет]]. Избухват [[Старозагорско въстание|Старозагорското]] ([[1875]] г.) и [[Априлско въстание|Априлското]] ([[1876]] г.) въстания, последното организирано и водено от [[Георги Бенковски]], [[Панайот Волов]], [[Тодор Каблешков]], [[Захари Стоянов]], [[Никола Обретенов|Обретенови]] и др. На [[12 април]] [[1877]] г. избухва [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]], като бойните действия продължават до [[19 януари]] [[1878]]. На [[3 март]] [[1878]] г. със [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] е възстановена българската [[държава]].

=== Трета българска държава (след 1878 г.) ===
{{основна|Трета българска държава}}
[[Файл:Bell of bulgarian parlament 1946.jpg|мини|300px|Звънец от Народното събрание на България, с който страната е обявена за [[народна република]], [[15 септември]] [[1946]] г., Национален исторически музей, София]]
Последвалият Руско-турската война [[Берлински договор]] от 1878 година създава две държавни образувания с предимно българско население и широка автономия в рамките на Османската империя – [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]], които [[Съединение на България|се обединяват]] през 1885 година. Новата българска държава получава [[Либерална демокрация|либералнодемократично]] устройство с широки избирателни права и [[многопартийна система]], но и значително влияние на [[Цар на българите|монарха]]. Първите години след нейното създаване са период на политическа нестабилност, чиято кулминация са международната [[Българска криза]] и кратката [[Сръбско-българска война]]. Берлинският договор оставя големи области с българско население извън границите на България, превръщайки [[Иредентизъм|иредентизма]] и особено [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]] в основна тема за българската политика от този период. На 22 септември 1908 година България обявява пълната си независимост, а през 1912 – 1913 година играе основна роля в успешната [[Балканска война]] на [[Балкански съюз|Балканския съюз]] срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Непосредствено след това страната влиза в конфликт със съседите си и в последвалите [[Междусъюзническа война|Междусъюзническа]] (1913) и [[Първа световна война]] (1915) губи значителни територии.

[[Файл:Goering and Boris.jpg|220px|ляво|мини|Цар Борис III и [[Херман Гьоринг]], 1935 г.]]

Пораженията на България във войните довеждат до дълбоки промени в партийната система и в първите следвоенни години доминиращо положение заема [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]], който през 1923 година е свален от власт с [[военен преврат]]. Няколко години по-късно демократичният режим е възстановен, но през 1934 година, след [[Голямата депресия]] и период на политическа нестабилност нов военен преврат е последван от налагането на авторитарна диктатура на цар [[Борис III]].{{Sfn|Библиотека на Конгреса|1994|p=39}} България използва международната обстановка в началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] и с [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] си връща по мирен път [[Южна Добруджа]], но през 1941 година се включва във [[Втора световна война|Втората световна война]] на страната на [[Тристранния пакт|Оста]] и окупира големи части от [[Югославия]] и [[Гърция]]. При навлизането в страната на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войски през 1944 година военен преврат довежда на власт правителство, доминирано от [[Българска комунистическа партия|Комунистическата партия]], и до края на войната България воюва на страната на [[Втората световна война|Съюзниците]].

[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-K0615-0001-141, Berlin, VIII. SED-Parteitag.jpg|мини|250px|Ръководителят на НРБ [[Тодор Живков]] и лидерът на Монголската народна република [[Юмжагийн Цеденбал]] (ляво), 1971 г.]]

След кратък период на многопартийност до сключването на мир със западните Съюзници, след 1947 година в България се установява [[Тоталитаризъм|тоталитарен режим]] по съветски образец. Наложен е съветският модел на [[планова икономика]] с [[национализация]] на предприятията и [[Колективизация в България|колективизация]] на селското стопанство, въведен е масов политически терор и десетки хиляди българи са изпратени в концентрационни лагери, а външната политика е изолационистка, като страната става един от най-лоялните участници в [[Съветски блок|Съветския блок]].<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0057) Chervenkov and Stalinism in Bulgaria], Библиотека на Конгреса</ref> От 1956 година до края на комунистическия режим той се оглавява от [[Тодор Живков]], който чрез умело маневриране и демонстриране на пълно подчинение на поредица съветски диктатори става най-дълго управлявалият политик сред съветските сателити.<ref>[http://sofiaecho.com/2003/04/03/634206_todor-zhivkov-the-longest-serving-authoritarian Todor Zhivkov – The longest serving authoritarian] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160523085226/http://sofiaecho.com/2003/04/03/634206_todor-zhivkov-the-longest-serving-authoritarian |date=2016-05-23 }}, ''[[The Sofia Echo]]'', 3 април 2003 г.</ref> Периодът на политическа и социална стабилност при Живков<ref>[https://archive.is/20121212053224/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0063) Bulgaria – THE ZHIVKOV ERA], Библиотека на Конгреса, 1992</ref> е съпътстван от периодични и нарастващи стопански затруднения, чиято кулминация е започналата през 1987 година многогодишна [[Българска дългова криза (1987 – 1994)|финансова криза]]. Комунистическият режим е [[Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен|обявен за престъпен със закон]] от 2000 г.<ref>[https://archive.is/20121212132354/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0102) Chapter 3. The Economy], Библиотека на Конгреса.</ref>

При [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|срива на европейските комунистически режими]] през 1989 година Живков подава оставка, а Българската комунистическа партия е принудена да се откаже от монопола си върху властта и да предприеме стъпки за премахване на тоталитарната система. Въпреки това през следващите години тя запазва значително влияние, като този [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|преходен период]] се характеризира с политическа нестабилност, отлагане на належащите стопански реформи и разрастване на [[корупция]]та и [[престъпност]]та. Трайна финансова стабилизация е постигната в края на 90-те години със съдействието на [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]], през 2004 година икономиката достига предкризисните нива от средата на 80-те години, а през следващите години растежът се ускорява, стимулиран от чуждестранните инвестиции. През 2004 година страната става член на [[НАТО]], а на 1 януари 2007 година се присъединява към [[Европейски съюз|Европейския съюз]].

== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на България}}

=== Символи и институции ===
[[Файл:National Assembly of Bulgaria Sofia TB.jpg|alt=|ляво|мини|293x293пкс|Сградата на Народното събрание в София]]
Съгласно [[Конституция на Република България|Конституцията]] от [[1991]] г. България е [[парламентарна република]], с ясно изразено [[принцип за разделение на властите|разделение на властите]] – [[Народно събрание на България|законодателна]], [[Министерски съвет на България|изпълнителна]], [[Съдебна система на България|съдебна]]. Националните символи на българската държава са [[Национално знаме на България|знамето]], [[Химн на България|химнът]] и [[Герб на България|гербът]] на Републиката.

==== Българският парламент ====
[[Народно събрание|Народното събрание]] е [[Парламент#Еднокамарна система|еднокамерен]] парламент и се състои от 240 [[депутат|народни представители]], избирани за срок от 4 години. Пълномощията, работата и задачите на парламента са описани в глава Трета в Конституцията (чл. 62 – 91). Сред тях са приемането на [[Закон (право)|закони]], контрол над изпълнителната власт, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на [[министър-председател на България|министър-председателя]] и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения. От 2006 г. Народното събрание избира [[омбудсман]], който се застъпва за правата и свободите на гражданите.

==== Министерски съвет ====
Министерският съвет е основен орган на [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] в Република България. Той е съставен от [[министър-председател]], заместник министър-председатели и членове – ресорни министри.

Министерски съвет ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност, осъществява ръководството на държавната администрация чрез създадените от него министерства, агенции и комисии.

==== Президентът на Републиката ====
[[Президент на България|Президентът]] се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е [[държавен глава]], върховен главнокомандващ на [[Въоръжени сили на България|Въоръжените Сили]] и председател на [[Консултативен съвет за национална сигурност|Консултативния съвет за национална сигурност]]. Макар да не притежава [[законодателна власт]] или [[законодателна инициатива|инициатива]], президентът може да върне законопроект за преразглеждане, упражнявайки правото си на налагане на вето. Президентът има [[Вицепрезидент на България|вицепрезидент]], избиран заедно с него на преки избори.

=== Административно деление ===
{{основна|Административно деление на България}}
[[Файл:Bulgaria, administrative divisions - bg - colored.svg|мини|280x280пкс|Карта на областите в България]]
От 1999 г. насам Република България административно е разделена на 28 области: [[Благоевград (област)|Благоевград]], [[Бургас (област)|Бургас]], [[Варна (област)|Варна]], [[Велико Търново (област)|Велико Търново]], [[Видин (област)|Видин]], [[Враца (област)|Враца]], [[Габрово (област)|Габрово]], [[Добрич (област)|Добрич]], [[Кърджали (област)|Кърджали]], [[Кюстендил (област)|Кюстендил]], [[Ловеч (област)|Ловеч]], [[Монтана (област)|Монтана]], [[Пазарджик (област)|Пазарджик]], [[Перник (област)|Перник]], [[Плевен (област)|Плевен]], [[Пловдив (област)|Пловдив]], [[Разград (област)|Разград]], [[Русе (област)|Русе]], [[Силистра (област)|Силистра]], [[Сливен (област)|Сливен]], [[Смолян (област)|Смолян]], [[София (област)|София – град]], [[Софийска (област)|Софийска]], [[Стара Загора (област)|Стара Загора]], [[Търговище (област)|Търговище]], [[Хасково (област)|Хасково]], [[Шумен (област)|Шумен]], [[Ямбол (област)|Ямбол]]. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, до [[1987]] г. страната е била разделена на 28 окръга, а от 1987 г. до [[1999]] г. – на 9 области. Областите са разделени на общини, а общините – на кметства. Всичките 28 области имат общо 265 общини от 25.7.2014 г.

=== Въоръжени сили ===
{{основна|Българска армия}}
[[Файл:Bulgarian paratrooper.jpg|мини|ляво|220п|Български парашутисти на съвместно учение с американски войски край авиобаза „Безмер“]]
Въоръжените сили (ВС) са създадени от държавата военни и специализирани формирования и техни обединения, подчинени на специфична организация и ред на функциониране, които притежават и прилагат военни и специални средства за действие за осигуряване целите на отбраната на страната. Въоръжените сили на Република България включват: [[Българска армия|Българската армия]] и други структури на пряко подчинение на министъра на отбраната: служба „Военна полиция“, служба „Военна информация“, Военните академии и Висшите военни училища, Военно-медицинската академия, Националната гвардейска част, резерва на въоръжените сили, Военно-географската служба, Стационарната комуникационна и информационна система, Централното военно окръжие, Централния артилерийски технически изпитателен полигон, Комендантство на Министерството на отбраната (МО), военнослужещите от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. В състава на ВС във военно време могат да се включват и структури от другите сили от системата за национална сигурност на Република България при условия и по ред, определени с акт на [[Министерски съвет|Министерския съвет]].<ref>[http://www.mod.bg/bg/doc/zakoni/20140225_ZOVSRB.pdf ЗАКОН за отбраната и въоръжените сили на Република България 2009 – 2014] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160206060346/http://www.mod.bg/bg/doc/zakoni/20140225_ZOVSRB.pdf |date=2016-02-06 }}, чл. 48, 50.</ref>

Общата численост на въоръжените сили е около 39 000 души. България е член на [[НАТО]] и участва в мироопазващата мисия в [[Афганистан]] с контингент от 610 души. Българският контингент в [[Ирак]] бива изтеглен през декември 2008 г. Българската армия разполага с около 600 бр. танка, от които 160 бр. са в експлоатация; близо 1000 бр. бронирани машини (около 350 бр. в експлоатация); 192 единици тежка артилерия; над 300 бр. единици минометна артилерия; 21 бр. изтребителя МиГ-29, 15 бр. от които годни за бой (През 2012 г. ВВС на България загубват един изтребител МиГ-29УБ по време на учение по радарен прихват в резултат на пожар от опашката. След излитане самолетът се разбива близо до Пловдив, авиобаза „Граф Игнатиево“. Двамата пилоти катапултират след подадена команда и са в добро здравословно състояние); 18 бр. Су-25Т 23 – всички са в състояние за ефективен бой, както и прихващачи МиГ-21 БиС, бойни вертолети, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни катера и една подводница), както и различни видове транспортна техника. Противовъздушната отбрана разполага с общо 208 зенитно-ракетни комплекса и около 500 бр. зенитно-артилерийски установки. Оборудването е предимно от съветски произход. България има добре развита отбранителна промишленост и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети.

== Население ==
{{Основна|Население на България}}
{{Double image|right|Bulgaria-demography.png|190|Population pyramid of Bulgaria.png|175|[[Крива]] на населението на България за периода 1961 – 2010 г. по данни на [[ФАО]].|Пирамида на населението ([[2011]] г.).}}
[[Население на България|Населението на България]] е 6 951 482 души по данни на [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] към 31 декември 2019 година.{{Sfn|Брошура на НСИ|2018|p=1}} В градовете живеят 73,7% от общия брой на населението, като 24,2%, или 1 242 568 души, са съсредоточени в столицата [[София]]. Други големи градове са [[Пловдив]] (347 851) и [[Варна]] (336 216), както и [[Бургас]] (201 779), [[Русе]] (141 231) и [[Стара Загора]] (134 726).{{Sfn|Брошура|2019}} [[Българи]]те са държавообразуващият етнос и съставляват 84,8% от населението. Две от малцинствата, [[турци]]те (8,8%) и [[цигани]]те (4,9%), са относително по-многобройни; останалите 1,5% включват други малцинства – [[руснаци]], [[арменци]], [[власи]], [[каракачани]], [[украинци]], [[евреи]], [[румънци]], както и хора, които не се самоопределят.{{Sfn|НСИ преброяване|2011|p=4}} [[Български език|Българският език]] е единственият официален в страната и е роден език за 85,2% от населението. [[турски език|Турският]] е майчин на 9,1%, а [[цигански език|циганският]] на 4,2%.{{Sfn|НСИ преброяване|2011|p=5}}

Населението нараства до върховата си точка по времето на социализма, когато на преброяването през [[1985]] г. населението на третата българска държава възлиза на 8 948 649 души.<ref name="НСИ история">{{cite web|url=http://www.nsi.bg/Census_e/Census_e.htm|title=Население на България по години – преброявания|publisher=Национален Статистически Институт}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.dw.de/dw/article/0,,15578478,00.html|title=Завръщането на българите|publisher=Deutsche Welle|date=5 декември 2011|accessdate=12 юни 2012}}</ref> След 1989 г. населението започва да намалява значително: до преброяването през 2001 г. то спада до 7 932 984 души, а през 2011 г. е вече 7 364 570 души.<ref name="НСИ история"/>{{Sfn|НСИ преброяване|2011|p=3}} Близо 1,2 милиона българи напускат страната в периода 1990 – 2004 г. в търсене на работа.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.dw.com/en/will-eu-entry-shrink-bulgarias-population-even-more/a-2287183 | заглавие=Will EU Entry Shrink Bulgaria's Population Even More? |достъп_дата =11 август 2018 |издател=[[Дойче веле]]|дата=26 декември 2006 |език=en }}</ref> Тази тенденция продължава: около 27 000 младежи емигрират всяка година, а в десетилетието след [[Световна финансова криза (2007 – 2008)|световната финансова криза]] от 2008 г. страната са напуснали 300 000 души на възраст под 30 години.<ref name="dw1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/има-ли-кой-да-работи-в-българия/a-19533159 | заглавие=Има ли кой да работи в България? |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Илчева |първо_име=Мария |дата=8 септември 2016|издател=[[Дойче веле]] |език= }}</ref><ref name="dw2">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/под-4-милиона-българи-през-2100-година/a-42543351 | заглавие=Под 4 милиона българи през 2100 година? |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Цеков|първо_име=Николай|дата=12 февруари 2018|издател=[[Дойче веле]] |език= }}</ref> Съчетанието от емиграция и вътрешни политически, социални и икономически кризи довеждат България до състояние на остър демографски срив.<ref name="bnr1"/><ref>{{cite web|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/03/15/1788241_diankov_podkrepiam_privatizaciiata_na_energetikata_v/|title= Дянков: Подкрепям приватизацията на енергетиката в България|publisher=Капитал|date=15 март 2012}}</ref> Почти една пета от населението е на възраст над 65 години, а близо 60% от пенсионерите живеят под [[праг на бедност|прага на бедността]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.economist.com/europe/2018/01/11/if-hell-is-other-people-bulgaria-is-paradise | заглавие=If hell is other people, Bulgaria is paradise |достъп_дата =11 август 2018|дата=11 януари 2018|издател=[[The Economist]] |език=en }}</ref> Една трета от домакинствата се състоят от само един човек, а над 75% от семействата нямат деца на възраст под 16 години.<ref>{{cite web |url=http://bnr.bg/sites/en/Lifestyle/Life/Pages/1203DemographiccrisisDeepening.aspx |title=Demographic crisis in Bulgaria deepening |publisher=[[Българско национално радио]] |date=12 март 2012 |accessdate=11 август 2018 |archivedate=5 ноември 2013 |архив_дата=2013-11-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131105015344/http://bnr.bg/sites/en/Lifestyle/Life/Pages/1203DemographiccrisisDeepening.aspx }}</ref> През 2017 година се раждат 57 175 деца, най-ниският брой от 1945 година насам.<ref name="bnr1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bnr.bg/en/post/100917894/demographic-catastrophe-in-bulgaria-to-result-in-economic-collapse | заглавие=Demographic catastrophe in Bulgaria to result in economic collapse |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Събев |първо_име=Владимир |дата=9 януари 2018 |издател=[[Българско национално радио]] |език=en }}</ref> България е на едно от последните места в света по раждаемост,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html#bu |заглавие=Country Comparison: Birth Rate |достъп_дата=11 август 2018 |труд=[[CIA World Factbook]] |издател=[[Централно разузнавателно управление]] |език=en |архив_дата=2013-03-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130309174328/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html#bu }}</ref> а по смъртност се нарежда трета в света,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=9#bu |заглавие=Country Comparison: Death Rate |достъп_дата=11 август 2018 |труд=[[CIA World Factbook]] |издател=[[Централно разузнавателно управление]] |език=en |архив_дата=2013-06-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130615121335/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=9#bu }}</ref> което предопределя бързо намаляване на населението.

Сърдечно-съдовите и раковите заболявания са причина за смърт в 80% от случаите, много от които биха могли да бъдат предотвратени с навременна и адекватна здравна помощ.<ref name="ЕК1">{{cite web|url=https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/state/docs/chp_bulgaria_english.pdf|title=State of Health in the EU. Country Health Profile: Bulgaria 2017|publisher=[[Европейска комисия]]|accessdate=12 август 2018|pages=1 – 12}}</ref><ref>{{cite web|url=https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/joint-report_bg_en_2.pdf|title=Bulgaria: Health Care & Long-Term Care Systems|publisher=European Commission|accessdate=20 май 2018}}</ref> [[Здравеопазване в България|Българската здравна система]] преминава от безплатно държавно здравеопазване [[Система на Семашко|тип „Семашко“]] към децентрализирана осигурителна система през 1990-те.<ref name="Health system">{{cite journal |last1=Georgieva |first1=Lidia |last2=Salchev |first2=Petko |title=Bulgaria Health system review |journal=Health Systems in Transition |date=2007 |volume=9 |issue=1 |pages=xvi, 1, 2, 3, 12 |url=http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0006/80592/E90023.pdf |publisher=European observatory on health systems and policies |issn=1817 – 6127 |access-date=2018-08-11 |archive-date=2022-10-09 |archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221009/http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0006/80592/E90023.pdf }}</ref> През 1999 г. се създава [[Национална здравноосигурителна каса|Националната здравноосигурителна каса]] (НЗОК), която работи с 88 частни и 312 държавни и общински здравни заведения.<ref name="Health system"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/12/09/1356508_idi_v_moiata_bolnica/ | заглавие=Иди в моята болница |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Николова |първо_име=Десислава |дата=9 декември 2011|издател=Капитал |език= }}</ref> Здравните услуги в тях се финансират от НЗОК с постъпления от осигуровки, които служители и работодатели в частния сектор плащат. Заради несъобразени клинични пътеки, злоупотреби и намаляващото работоспособно население обаче болниците са хронично недофинансирани от касата.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/02/23/3134047_chernata_kasa_na_durjavata/ | заглавие=Черната каса на държавата|фамилно_име=Николова |първо_име=Десислава |достъп_дата =11 август 2018 |дата=23 февруари 2018 |издател=Капитал |език= }}</ref> Така на практика близо 50% от стойността на здравните услуги се доплаща от пациентите.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2018/02/23/3133978_lujata_narechena_zdraveopazvane/ | заглавие=Лъжата, наречена здравеопазване |достъп_дата =11 август 2018 |дата=23 февруари 2018 |издател=Капитал |език= }}</ref> Увеличаването на броя на бедните жители, неспособни да доплащат, честите промени в осигурителния пакет и емиграцията на медицински персонал допълнително влошават достъпа до здравеопазване.<ref name="ЕК1"/><ref>{{cite book |title=Pharmaceutical Policy in Countries with Developing Healthcare Systems |last=Lopert |first=Ruth |chapter=8. Pharmaceutical Policy in Bulgaria |year=2017 |publisher=Springer |isbn=978-3-319-51673-8 |pages=151 – 152 |url=https://books.google.bg/books?id=9yWKDgAAQBAJ&pg=PA151&lpg=PA151&dq=bulgaria+semashko+system&source=bl&ots=nmPZshPsJM&sig=p57OAn99_Aw760E8l2O6do_Ip2E&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjx2_W0xOTcAhUBKpoKHUVoBWw4ChDoATAAegQICRAB#v=onepage&q=bulgaria%20semashko%20system&f=false |accessdate=12 август 2018 }}</ref> От 33 европейски държави (вкл. 27-те в ЕС), България се нарежда на предпоследно място по качество на здравните услуги.<ref>{{cite web|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/05/15/1828093_bulgarskoto_zdraveopazvane_e_s_nai-nisko_kachestvo_v_es/|title=Българското здравеопазване е с най-ниско качество в ЕС|publisher=Капитал|date=15 май 2012|accessdate=12 юни 2012}}</ref>

[[Файл:Sofia University (37536311404).jpg|мини|дясно|Ректоратът на Софийския университет]]
[[Образование в България|Образователната система]] е под надзора на [[Министерство на образованието, младежта и науката|Министерството на образованието и науката]]. Степените на образование в България са четири – начално (1-ви до 4-ти клас), основно (5-и до 8-и клас), средно (9-и до 12-и клас) и висше. На територията на страната съществуват 4711 образователни институции, в това число 1203 основни училища, 117 гимназии и [[Списък на висшите учебни заведения в България|50 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ)]].{{Sfn|Брошура на НСИ|2018|p=16}} От тях най-високо класираното ВУЗ е [[Софийски университет]].<ref>{{cite web|url=https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/2018/world-ranking#!/page/0/length/25/locations/BG/sort_by/rank/sort_order/asc/cols/stats|title=Bulgaria: University Ranking|publisher=Times Higher Education|accessdate=12 август 2018}}</ref> Качеството на българското образование обаче е ниско. Прекомерно големият брой висши училища и слабото финансиране са причина системата да изгражда некачествени кадри, поради което икономиката е неатрактивна за чуждестранни инвеститори.<ref>{{cite web|url=http://money.bg/news/id_396620823|title=Лошото българско образование спира инвестициите|publisher=Money.bg|date=20 септември 2010|accessdate=12 юни 2012}}</ref> Част от подрастващите отпадат от образователната система твърде рано или въобще не са обхванати от нея. Средната [[грамотност]] е 98,4%, но нивата на [[функционална неграмотност]] са високи (41,5%).<ref>{{Cite web|url=http://sofiaglobe.com/2016/12/06/international-study-40-of-bulgarian-ninth-graders-functionally-illiterate-in-science-maths-and-reading/|title=International study: 40% of Bulgarian ninth-graders functionally illiterate in science, maths and reading|publisher=''The Sofia Globe''|date=12 юни 2016|accessdate=12 август 2018}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2103.html#bu|title=Field Listing: Literacy|work=[[CIA World Factbook]]|publisher=[[Централно разузнавателно управление]]|accessdate=12 август 2018|архив_дата=2016-11-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161124171442/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2103.html#bu}}</ref>

България няма официална религия според конституцията си, вместо това като „традиционна религия“ за страната е посочено [[Православие|православното християнство]]. Като православни християни са се самоопределили 59% от населението на преброяването през 2011 г.{{Sfn|НСИ преброяване|2011|p=5}} Най-голямата малцинствена религия е [[ислям]]ът, който е посочен като вероизповедание от 7,8% от населението (главно от [[турци|турското]] малцинство, но също и от [[българи мохамедани]] и една пета от [[цигани]]те, като 7,4% са сунити, 0,4% са шиити и други), следва [[протестантство]] (0,9%) и [[римокатолицизъм]] (0,7%); 0,13% следват други религии, а останалите 31% или са посочили, че нямат вероизповедание, или не са отговорили на въпроса.{{Sfn|НСИ преброяване|2011|p=5}} В провежданите в страната преброявания вероизповеданието е поставено като въпрос, към който е добавена точка, че се иска отговор за вероизповеданието като „исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи“.<ref>{{cite web| publisher = НСИ| year = 2010| url = http://www.nsi.bg/newsbg.php?n=203| title = Заседание на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси| accessdate = 30 април 2010| ref = harv| архив_дата = 2010-05-01| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100501154554/http://www.nsi.bg/newsbg.php?n=203}}</ref>

== Икономика ==
{{Основна|Икономика на България|Стопанска история на България}}
[[Файл:Sofia at night.JPG|мини|225п|Нощен изглед към София. Близо 50% от БВП на страната се формира в столицата.]]
Класифицирана като [[Развиващи се страни|развиваща се]] и една от страните с висок среден доход,<ref>{{cite web|url=https://datahelpdesk.worldbank.org/knowledgebase/articles/906519 |title=World Bank Country and Lending Groups |publisher=[[Световна банка]] |accessdate=26 януари 2020}}</ref> България е промишлено-аграрна отворена [[пазарна икономика]] със средно развит частен сектор и известен брой стратегически държавни предприятия. През последните години постига висок икономически растеж, и въпреки това продължава да бъде страната с най-ниски заплати и доходи,<ref>[http://www.standartnews.com/biznes/balgarite__na_danoto_po_zaplati_v_es-151458.html Българите на дъното по заплати в ЕС], ''Стандарт'', 1 юни 2012</ref> най-нисък БВП на глава от населението (6550 евро)<ref>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=sdg_08_10&plugin=1 |title=Real GDP per capita |publisher=[[Евростат]] |accessdate=26 януари 2020}}</ref> и най-ниска производителност на труда (47,1% от средни за ЕС 100%)<ref>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tec00116&plugin=1 |title=Nominal labour productivity per person employed (ESA 2010) |publisher=[[Евростат]] |accessdate=26 януари 2020}}</ref> в Европейския съюз. Според [[Евростат]] през 2019 г. [[БВП]] на глава от населението (в [[Паритет на покупателната способност|ППС]]) е 53% от средния за Европейския съюз.<ref>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tec00114&plugin=1 |title=GDP per capita in PPS|publisher=[[Евростат]]|work=ec.europa.eu|accessdate=18 юни 2020}}</ref>

=== Сектори ===
{{Основна|Туризъм в България}}
Повечето туристи в България се насочват или към зимните [[курорт]]и, или към летните, в съответствие със сезона. Перспективите за развиване на туризъм са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културните и историческите забележителности. По данни на НСИ през 2017 г. България е била място за почивка и екскурзия на 11 596 167 души.<ref>[http://nsi.bg/bg/content/1969/посещения-на-чужденци-в-българия-по-месеци-и-по-страни Официални данни на НСИ за 2017]</ref> За сравнение през 2007 г. те са били 7 700 000 души.

От 2010 г. развитието на транспортната инфраструктура е приоритет на държавното управление с оглед на улесняване и задълбочаване на икономическото взаимодействие и развиване на производството и търговията. В транспортната стратегия (до 2020 г.) на България са заложени някои основополагащи насоки: икономическа ефективност, развитие на устойчив транспортен сектор (включително ограничаване на отрицателното влияние на транспорта върху околната среда и здравето на хората), интегриране на българската транспортна мрежа към европейската.<ref>{{cite web|url=http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/Transport_Strategy_2020_last_r.pdf |title=Microsoft Word - Transport_Strategy_2020_last.doc |format=PDF |date= |accessdate=26 юни 2018}}</ref>

В края на 2013 г. общата дължина на републиканската пътна мрежа е 19 678 km, като 605 km от тях са [[Автомагистрали в България|автомагистрали]], 2975 km първокласни пътища, 4035 второкласни и 12 063 третокласни пътища, пътни връзки при кръстовища и пътни възли.<ref>[https://web.archive.org/web/20101113231334/http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=6&a1=858&a2=859&a3=902&a4=903 Републиканска пътна мрежа според класа на пътя към 31.12.2010, НСИ]</ref> Дължината на всички жп линии е 4032 km, а превозените товари и пътници възлизат съответно на 13 538,9 хил. т. и 26 071,5 хил. п.

Българската икономика е отворена, като външнотърговският обмен на страната надхвърля БВП. Главните вносители на български стоки са [[Германия]] (11,6%), [[Румъния]] (9,5%), [[Италия]] (8,7%), [[Турция]] (8,6%), [[Гърция]] (7,0%) и [[Белгия]] (4,9%), като общият обем на износа през 2011 г. е 39,6 млрд. лева. Обемът на вноса в България през същата година е 45,8 млрд. лева, а най-големите вносители в страната са [[Русия]] (17,6%), Германия (10,8%), Италия (7,1%), Румъния (6,9%), Гърция (5,6%) и [[Испания]] (5,3%).<ref>{{cite web | publisher = НСИ | year = 2012 | url = http://www.nsi.bg/EPDOCS/fTrade2011.pdf | title = Външна търговия на България за 2011 г. – окончателни данни | format = PDF | work = nsi.bg | pages = 10 – 12 | accessdate = 10 септември 2012 | lang = | архив_дата = 2012-11-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121114194947/http://www.nsi.bg/EPDOCS/fTrade2011.pdf }}</ref>

България разполага с голямо разнообразие от полезни изкопаеми и природни ресурси.{{Sfn|Library of Congress|2006|p=5}} Маришкият въглищен басейн е богат на [[лигнитни въглища]], най-разпространеният тип в България, а запаси от [[кафяви въглища]] съществуват около [[Бобов дол]] и в Рила.{{Sfn|Resource Base}} Западна Стара планина, особено около [[Средна гора]] и [[Челопеч]], е богата на [[мед]]. Налични са и находища на [[манган]], [[уран (елемент)|уран]], [[олово]], [[цинк]], [[желязна руда]], [[хром]],{{Sfn|Resource Base}} [[доломит]], [[гипс]], [[каолин]], [[мрамор]] и [[кварцит]].{{Sfn|Library of Congress|2006|p=5}} Край [[Плевен]] са разработени и малки находища на [[петрол]].{{Sfn|Resource Base}}

== Култура ==
{{основна|Култура на България}}
[[Файл:Madara-rider-Svik.jpg|ляво|220px|мини|Барелефът на [[Мадарски конник|Мадарския конник]], национален символ]]

=== Изобразително изкуство и архитектура ===
{{основна|Българско изобразително изкуство|Българска архитектура}}

==== Древност и античност ====
Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатства в Европа. Така например [[Варненски халколитен некропол|Варненското съкровище]] от V. – началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на [[Култура Варна|Варненската култура]] е най-старото обработено злато в света<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nytimes.com/imagepages/2009/12/01/science/01arch_graphic.html |заглавие=A Lost European Culture, Pulled From Obscurity |достъп_дата=4 януари 2013 |автор=John Noble Wilford |дата=30 ноември 2009 |издател=The New York Times |език=en }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nytimes.com/imagepages/2009/12/01/science/01arch_graphic.html |заглавие=Flirting with Civilisation |достъп_дата=4 януари 2013 |автор=Johnathan Corum; sources: Institute for the Study of the Ancient World; Princeton University Press |дата=1 декември 2009 |издател=The New York Times |език=en }}</ref>. През II. хил. пр.н. Балканите са населени от траките, сред които са разпространени [[долмен]]и, [[Могила|могили]] и образа на [[Тракийски конник|тракийският конник]] (виж. [[Тракийско изкуство]])

==== Средновековие и ренесанс ====
[[Файл:St. Theodor.jpg|мини|[[Керамична икона на Теодор Стратилат|Икона]] на [[Теодор Стратилат]], преславска керамика]]
[[Файл:Zemen-crkva-1.jpg|мини|Черква в [[Земенски манастир|Земенския манастир]]]]
Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство ([[ЮНЕСКО]]), [[Мадарски конник]] (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елементи от [[Централна Азия]] и [[Близък изток|Близкият изток]]. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още като [[Златен век (българско средновековие)|Златен век на България]], в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав, [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид и [[София|Средец]], „Св. Стефан“ в Несебър или [[Преславска керамика|преславската керамика]] са само част от тези постижения (виж. [[Плисковско-Преславска култура]]). Разлики с [[Византийско изкуство|византийското изкуство]] настъпват още през X век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.

След падането на първото българско царство под [[Византийско владичество|византийска власт]] (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в българското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 г. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият [[Йерусалим]], [[Рим]] и [[Константинопол]] взети заедно.<ref>Gerhard Podskalsky: ''Средновековна църковна литература в България и Сърбия 815 – 1459'' (от немски ''Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815 – 1459''), München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5</ref>

В градежа на [[сакрална архитектура|сакралната (църковна)]] [[архитектура]] се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случаи еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовидни [[свод]]ове и дъги [[Арка|арки]], които преминават в [[купол]]а. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „[[Свети Никола (Мелник)|Св. Никола]]“ в [[Мелник]], [[Христос Пантократор (Несебър)|Пантократорската църква]] и „[[Свети Йоан Алитургетос (Несебър)|Св. Йоан Алитургитос]]“ (Неосветени) в [[Несебър]], както и църквата „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Свети Четиридесет мъченици]]“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своето изя̀щество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия.

По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковната [[живопис]]. Великолепен пример е Боянската църква, построена през 1259 г., чиито стенописи, изпълнени в техника „мокро фреско“ са изографисани от зограф Васили. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време творбите на [[Търновската художествена школа]] са наситени с [[ренесанс|предренесансови]] елементи.

==== Българско възраждане ====
{{Основна|Българско Възраждане}}
В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]]. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите на [[Ренесанс]]а, [[Реформация]]та, [[Просвещение]]то и XIX век. [[Българско Възраждане|Възрожденската епоха]] е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.

=== Литература ===
{{основна|Българска литература}}
[[Файл:BASA-937K-1-410-7-Ivan Vazov (cropped).JPG|мини|150п|[[Иван Вазов]] – патриархът на българската литература]]
Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана на [[български език]]. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература след [[Втората световна война]] – период на [[социалистически реализъм]] и най-нова литература (след 1989). Първите творби се появяват към VIII век и са идейно и естетически обвързани с [[християнство]]то. В [[Първата българска държава]] се открояват имената на свети [[Климент Охридски]] (създател на [[Охридска книжовна школа]], първия славянски [[университет]]), [[Константин Преславски]] (''[[Учително евангелие]]'') и [[Черноризец Храбър]] (''[[За буквите]]'', около 893 г.). По време на византийското и турското владичество, българската литература е в период на упадък и почти не се развива.

=== Музика ===
{{основна|Българска музика}}
[[Файл:Ioannis Koukouzelis.jpg|мини|ляво|125п|[[Йоан Кукузел]]]]
Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите на [[Йоан Кукузел]] (13 – 14 в.). Най-известната му творба е ''Полиелей на българката''. Йоан Кукузел, наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми. От периода на ранното средновековие до днешни дни са достигнали само образци на [[Българска църковно-славянска музика|църковната музика]], повечето творби са на неизвестни автори.

Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на османската власт. В края на XIX век, след освобождението на България, се заражда т.нар. [[Българска класическа музика]]. [[Георги Атанасов (композитор)|Маестро Георги Атанасов]], [[Добри Христов]] и [[Емануил Манолов]] са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера – ''[[Сиромахкиня]]''. [[Панайот Пипков]] е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като „[[Върви, народе възродени]]“.

България се слави и с редица талантливи певци като [[Борис Христов]], [[Гена Димитрова]], [[Анна Томова-Синтова]], [[Райна Кабаиванска]] и [[Николай Гяуров]]. По времето на социализма се развива т.нар. [[естрадна музика]], чийто видни представители са [[Ирина Чмихова]], [[Георги Кордов]], [[Маргрет Николова]], [[Лили Иванова]], [[Емил Димитров]], [[Борис Гуджунов]], [[Паша Христова]], [[Богдана Карадочева]], [[Васил Найденов]], [[Орлин Горанов]], [[Йорданка Христова]] и [[Бисер Киров]]. Много от тях се радват на световна известност през 60-те, 70-те и 80-те години, а част от тях са много популярни и днес в България.

=== Български народни танци ===
{{Основна|Български народни танци}}
[[Файл:Nikola Obrazopisov - Selsko horo ot Samokovska okoliya.jpg|ляво|мини|230x230пкс|„Самоковско хоро“ от [[Никола Образописов]]]]
[[Файл:Ivan Mrkvička - Rachenitsa.jpg|мини|230x230пкс|„Ръченица“ от [[Иван Мърквичка]] – В която присъства известният [[Джеймс Баучер]] (ирландецът с българското сърце) облечен в шопска носия, надиграващ се в кръчмата [[Бистрица (област София)|с. Бистрица]]]]
Ценен източник на материали за историята на танцовото изкуство в България е старата българска църковна и светска иконография. Тя дава конкретна представа за танца. Много интересна в това отношение е една стара фреска в църквата в село [[Арбанаси]], [[Велико Търново (община)|община Велико Търново]], от края на XVI век, в която е изобразено едно спокойно женско хоро. Танцуващите, наловени ''„за пояс“'', не са облечени в народна носия, а в някаква особена, може би болярска носия. В движенията и позите на жените има много грация и благородство. Танцова тематика има и в стенописите на [[Лесновски манастир|Лесновския манастир]] и на [[Хрельова кула|Хрельовата кула]] в [[Рилски манастир|Рилския манастир]].
[[Файл:BASA-2115K-3-122-1-Felix Kanitz, Bulgarian horo.jpg|мини|230x230пкс|Хоро в Северна България ([[Феликс Каниц]] – 1882 г.)]]
Доста по-късно картините на [[Никола Образописов]] „Самоковско хоро“ и на [[Иван Мърквичка]] „Ръченица“ ни дават представа за подреждането и начина на залавянето на танцуващите, както и за състоянието, което изразяват. Сведения за състоянието на народните танци през [[османското иго]] са отразени в статии, дневници и пътни бележки на чужди сановници и пътешественици, минали през България в XVI, XVII, XVIII и XIX век. Някои от тях описват хората по-подробно, други – бегло, но и при едните, и при другите българските народни танци привличат вниманието им, като имаме предвид, че са били с различни интереси и подготовка. Най-известни са бележките на [[Стефан Герлах|проф. Стефан Герлах]] (1546 – 1612) – немски учен и дипломат, който споменава в дневника си за българските хора и песни, които е видял и чул; [[Еспри-Мари Кузинери|Еспри Кузинери]] – френски учен и търговски консул в [[Солун]] в края на XVIII век, пише, че българските жени никога не играели хоро заедно с мъжете; граф Александър д'Отрив (1754 – 1830) – френски дипломат; [[Ами Буе]] (1794 – 1881) – френски геолог и пътешественик; [[Огюст Дозон|Огюст Дюзон]] – френски консул в [[Македония (област)|Македония]], също пишат за облеклото, песните и танците на българите. [[Феликс Каниц]] (1829 – 1905) – известен унгарски археолог и етнограф. След дълги наблюдения върху бита и културата на българския народ той издава през 1882 г. тритомния си труд „Дунавска България и Балкана“. Пише, че българинът обича да се забавлява с весела игра, пеене и танци на открито в гората или на зелена морава край някоя гора: ''„Моми и ергени се залавят на хорото най-отпред във верига. Тя прилича на пъстра лента, която се движи постепенно вдясно. Темпото се ускорява постепенно и двете крила се стремят с по-енергични стъпки да се приближат едно до друго“''.

В България по време на [[Българско възраждане|Възраждането]] с повишаване на националното съзнание на народа и националноосвободителното движение се дава тласък за развитие на българската етнографска наука, а така също за издирване и събиране на документи на народната песен и танц. [[Петко Славейков|Петко Р. Славейков]] през 1855 г. печата в „[[Цариградски вестник]]“ – „Български народни поверия и стари обичаи – Митология“, където дава интересни сведения за народните обичаи [[Сурваки]], [[Лазаруване|Ладуване]], [[Бабинден]], [[Власовден (обичаи)|Власовден]]. По-късно в [[Гайда (вестник)|„Гайда“]] през 1866 г. печата „Нрави и обичаи у българите“ – за [[нестинарство]]то и [[кукери]]те. В средата на XIX век (1865) [[Георги Раковски|Георги С. Раковски]] издава „Българска старина“, където дава сведения за бита на народа. [[Любен Каравелов]] през 1861 г. издава в [[Москва]] забележителния сборник „Памятники народного быта болгар“''.'' В него включва пълен цикъл на календарните народни обичаи. Той проявява интерес и към народния танц. В повестта си „Неда“ той говори за хорото, като става изразител на любовта на българина към него: ''„Скоро ще да се захване народното хоро без което ни един българин, ни една млада българка не могат да живеят“''. [[Братя Миладинови|Димитър и Константин Миладинови]] в предговора към сборника си „Български народни песни“, издаден през 1861 г. в [[Загреб]], наричат народното хоро ''„училище, където се усъвършенства народната ни поезия''“ Техния сборник не е загубил и до днес високата си стойност за националната ни култура и наука. През 1872 г. в [[Болград]] излиза „Български народен сборник“ на [[Васил Чолаков]]. В него той прави подробно и богато описание на народни обичаи от различни краища на страната. Освен това отделя кратка, но специална глава на народните хора и игри, които наблюдава в [[Панагюрско]] и [[Пазарджишко]]. С верен усет на фолклорист той отбелязва хората и игрите и като самостоятелна танцова проява, и като съставка на народните обичаи.

=== Наука и техника ===
{{Основна|Наука и техника в България}}
{{Вижте също|Софтуерна индустрия в България}}
България има дългогодишни традиции в научни дисциплини като [[математика]]та, [[физика]]та, [[информационни технологии]], [[астрономия]]та и [[медицина]]та. Повечето български учени работят в [[Българската академия на науките]] (БАН). За научни изследвания се отделя най-малък дял от БВП – едва 0,4% за 2008 г.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1118233 Кабинетът одобри бюджета за 2008 г.], Вести.бг</ref>

=== Кино ===
{{основна|Българско кино}}
Първата кинопрожекция в България е в град [[Русе]]. За начало на кинематографията в България се счита филмът на [[Васил Гендов]] „[[Българан е галант]]“ (1915). От 1915 до 1948 г. (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на управлението на [[Отечествения фронт]] се създават филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол и цензура от държавата, а някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио [[Бояна (киностудио)|„Бояна“]]. След кризата от 90-те години, киното бавно започва подем със снимането на нови сериали и филми. Множество чужди продукции, главно холивудски се снимат в България.

=== Спорт ===
България има дългогодишни традиции в спорта. Има успехи в почти всички европейски и световни състезания. Най-известен спорт е [[футбол]]ът, но несъмнено след него веднага се нарежда [[волейбол]]ът. През 1994 [[Национален отбор по футбол на България|българският национален отбор по футбол]] печели четвъртото място на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство в САЩ]]. Футболният отбор има и бронзов медал от [[Летни олимпийски игри 1956|олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн]] и сребърен медал от [[Летни олимпийски игри 1968|олимпийските игри през 1968 г. в Мексико]]. България има и световни постижения във волейбола, [[баскетбол]]а, [[борба]]та, [[тенис]]а, [[хандбал]]а, [[спортна стрелба|спортната стрелба]], [[хвърляне на чук|хвърлянето на чук]] както и неподобреният към септември 2012 г. рекорд на [[скок височина]] на [[Стефка Костадинова]], [[лека атлетика]], [[художествена гимнастика]] и много други.

Столицата, София, се кандидатира за домакин на [[Зимни олимпийски игри|Зимните олимпийски игри]] през 1992, 1994 и 2014 г. През 1985 г. губи срещу [[Албервил]] кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1992|игрите през 1992 г]]. с два гласа разлика, през 1987 г. губи кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1994|игрите през 1994 г]]. от [[Лилехамер]], като отпада на втория тур, а през 2006 г. отпада в първия кръг на избора на домакин за [[Зимни олимпийски игри 2014|игрите през 2014 г]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2006/06/23/268640_sofiia_2014_otpadna_ot_igrite/ | заглавие = София 2014 отпадна от игрите | достъп_дата = 21 февруари 2014 | фамилно_име = Гунчева | първо_име = Елеонора | дата = 23 юни 2006 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref>

=== Обичаи ===
{{основна|Български обичаи}}
[[Файл:Bg-easter-eggs.jpg|мини|200п|Великденски яйца от България]]
Българите имат множество самобитни обреди и обичаи, произлизащи от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и вселената. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са ''[[сурвакане]]то'' – характерен за [[Нова година]] обичай, известен в цялата страна; ''[[хамкане]]то'' – изпълняван на [[Сирни заговезни]], когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. ''[[Мартеница|Мартеници]]'' се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.

''[[Лазаруване]]то'' е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. [[Великден]], [[Възкресение Христово]] е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на [[Велики четвъртък]]. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора̀, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, пеейки обредни песни.

''[[Кукери|Кукерските обреди]]'' се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.

''[[Коледуване]]то'' e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. [[Коледари]]те пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.

''[[Нестинарство]]то'' е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село [[Българи (Област Бургас)|Българи]].

=== Национална кухня ===
{{основна|Българска кухня}}
{{Раздел-мъниче}}
Една от характерните особености на българската кухня е, че повечето продукти в едно ястие се обработват [[топлинна обработка (кулинария)|топлинно]] едновременно. Това важи особено при [[печене|печивата]] и обяснението е просто – в миналото домакинствата почти не са имали собствени [[фурна|фурни]], а са отнасяли подготвеното за печене ястие в обществени фурни. Дори с навлизането на модерните технологии тази традиция на приготвяне се запазва в голяма степен. Друга характерна особеност е включването на много пресни или [[консерва|консервирани]] зеленчуци, които се обработват едновременно с [[месо]]то. Силна, в сравнение с други кухни, е употребата на пикантни подправки като лук, чесън, [[червен пипер|червен]] и [[чер пипер]], [[бахар]], [[дафинов лист]].

== Вижте също ==
{{Портал-България}}
* [[Комуникация в България]]
* [[Външна политика на България]]
* [[Официални празници в България]]
* [[Списък на страните в ЕС по население]]
* [[Списък на градовете в България по население]]
* [[Списък на реките в България]]
* [[Правителства на България]]

== Бележки ==
{{колони|2|<references />}}

=== Библиография ===
* {{cite web | publisher    = [[Библиотека на Конгреса]] | ref={{harvid|Библиотека на Конгреса|1994}}|url=https://cdn.loc.gov/master/frd/frdcstdy/bu/bulgariacountrys00curt_0/bulgariacountrys00curt_0.pdf|title=Bulgaria Country Study|accessdate=3 март 2020|date=1994 | lang = en}}
* {{cite book | last        = Головински | first = Евгени (гл. ред.) | authorlink = Евгени Головински | year = 2002 | title = Българска енциклопедия А-Я | publisher = Труд / Българска енциклопедия | location = София | isbn = 954-8104-08-3}}
* {{cite web | publisher    = Национален статистически институт | ref={{harvid|НСИ преброяване|2011}}|url=http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2011final.pdf|title=Окончателни резултати от Преброяване 2011|accessdate=11 август 2018|date=2011}}
* {{cite book | last        = Пенин | first = Румен | year = 2007 | title = Природна география на България | publisher = Булвест 2000 | isbn = 978-954-18-0546-6}}
* {{cite web | publisher = Central Intelligence Agency | year = 2011 | url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=105#bu | title = Countries ranked by area | work = The World Factbook | accessdate = 4 декември 2011 | archive-date = 2018-11-22 | archive-url = https://web.archive.org/web/20181122132200/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=105#bu | lang = en | архив_дата = 2018-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181122132200/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=105#bu }}
* {{Cite web | publisher    = Library of Congress | year = 2006 | title = Country Profile: Bulgaria | work = Library of Congress Country Studies | url = https://www.loc.gov/rr/frd/cs/profiles/Bulgaria.pdf | archive-url = https://ghostarchive.org/archive/20221009/https://www.loc.gov/rr/frd/cs/profiles/Bulgaria.pdf | archive-date = 2022-10-09 | url-status = live | accessdate = 2016-04-01 | lang = en}}
* {{Cite journal | last     = Prodanov | first = B | coauthors = L Dimitrov, I Kotsev, R Bekova, T Lambev | year = 2023 | title = Spatial distribution of sand dunes along the Bulgarian Black Sea coast: inventory, UAS mapping and new discoveries | journal = Nature Conservation | issue = 54 | doi = https://doi.org/10.3897/natureconservation.54.105507 | lang = en}}

== Външни препратки ==
{{Сродни проекти начало}}
{{Сродни проекти Уикиизточник|България}}
{{Сродни проекти Уикицитат|България}}
{{Сродни проекти Общомедия|Category:Bulgaria}}
{{Сродни проекти край}}

=== Държавни институции ===
* [http://www.government.bg/ Официален сайт на българското правителство] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110210182313/http://www.government.bg/ |date=2011-02-10 }}
* [http://www.president.bg/ Официален сайт на българския президент]
* [http://www.parliament.bg/ Официален сайт на Народното събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050624002434/http://www.parliament.bg/ |date=2005-06-24 }}

=== Още ===
* {{икона|en}} {{cwf|bu}}
* [http://www.dmoz.org/World/Bulgarian/Региони/Европа/България/ България]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170314135041/http://www.dmoz.org/World/Bulgarian/Региони/Европа/България |date=2017-03-14 }} в ''Open Directory''

{{Географско местоположение
|Център   = България
|Север     = [[Румъния]]
|Североизток = 
|Изток      = ''[[Черно море]]''
|Югоизток = [[Турция]]
|Юг     = [[Гърция]]
|Югозапад = [[Северна Македония]]
|Запад      = [[Сърбия]]
|Северозапад = 
}}
{{България по теми}}
{{Европа}}
{{Балкани}}
{{Европейски съюз}}
{{НАТО}}
{{Антарктически нации}}
{{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}}
{{ОССЕ}}
{{Инициатива „Три морета“}}
{{Нормативен контрол}}
{{Портал|География|България}}

[[Категория:България| ]]