Редактиране на „Едуард II“

{{Личност
| име-оригинал     = 
| категория        = монарх
| описание         = крал на Англия
| портрет          = 
| портрет-описание = 
| погребан         = 
| вложки           = 
{{Личност/Монарх
| категория     = монарх
| период        = [[1307]] – [[1327]]
| коронация     = 
| предшественик = [[Едуард I]]
| наследник     = [[Едуард III]]
| други титли   = [[Принц на Уелс]]
| религия       = 
| герб          = 
}}
}}

'''Едуард II''' ({{lang|en|Edward II of England}}; {{lang|fr|Édouard II d'Angleterre}}) е крал на [[Англия]] от [[1307]] до детронирането му през януари [[1327]] г. Той далеч няма успехите на своя баща, крал [[Едуард I (Англия)|Едуард I]]. Управлението му е белязано от политическа нестабилност и завършва с принудителното му сваляне от трона. Известен е с отявлените си [[хомосексуализъм|хомосексуални връзки]] и фаворизирането на мъже с незнатен произход, което довежда до жестокото му убийство.

Той е първият монарх, основал [[колеж]]и в университетите [[Оксфордски университет|Оксфорд]] и [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]].

== Принц на Уелс ==
Едуард II е първият английски принц, носител на титлата ''[[Принц на Уелс]]''. Въпреки влиянието на властния си баща, младият принц развива склонност към [[екстравагантност]] и фриволност, които остават за цял живот. Едуард I отдава това на лошото влияние на Пиърс Гейвстън, [[Гаскония|гасконски]] рицар, любимец на Уелския принц. Гейвстън е изпратен в изгнание, но след смъртта на Едуард I ([[7 юли]] [[1307]] г.), първата стъпка на новия крал Едуард II е да върне своя фаворит.

== Крал на Англия ==
[[Файл:EdwardII-Cassell.jpg|мини|ляво|Едуард II]]
Едуард II проявява интерес основно към развлеченията. Слабоволев владетел, той лесно е можел да бъде манипулиран от своите фаворити.

=== Брак с Изабела Френска ===
На [[25 януари]] [[1308]] г. се жени за [[Изабела Френска]], дъщеря на френския крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV]] и сестра на трима френски крале. Изабела е пренебрегвана от съпруга си за сметка на неговите фаворити. Въпреки че бракът е като цяло несполучлив, от него се раждат двама сина – Едуард ([[1312]] – [[1377]]), който впоследствие наследява баща си като крал [[Едуард III]], и Джон от Елтам ([[1316]] – [[1336]]; граф на [[Корнуол]]), както и две дъщери – Елеанор ([[1318]] – [[1355]]) и [[Джоан Плантагенет (кралица на Шотландия)|Джоан]] ([[1321]] – [[1362]]), съпруга на [[Дейвид II|Дейвид II Шотландски]]. Едуард II има и незаконен син Адам ФицРой, починал на [[18 септември]] [[1322]] г.

=== Бунтът на бароните ===
Многобройните необосновано високи привилегии, с които Едуард II удостоява Пиърс Гейвстън, предизвикват недоволство сред бароните. Те се организират в опозиция, водена от братовчеда на краля – граф Томас Ланкастър. През [[1311]] г. Парламентът налага ограничения на властта на Едуард II и заточва Гейвстън. Едуард II връща своя фаворит и през [[1312]] г. бароните убиват Гейвстън. Въстанието спира дотук, тъй като след смъртта на Гейвстън, бароните са удовлетворени, а Едуард II е твърде неуверен, за да осъществи първоначалното си желание за отмъщение.

=== Шотландския конфликт ===
Баронското въстание открива пътя на граф [[Робърт I (Шотландия)|Робърт Брус]] към шотландската корона. През [[1314]] г. в [[Битка при Банъкбърн|битката при Банъкбърн]] Брус разгромява войските на Едуард и осигурява независимостта на Шотландия до съюза от [[1707]] г. Брус също така подстрекава въстание в [[Ирландия]] и намалява английското влияние там.

=== Влиянието на Диспенсър ===
След смъртта на Гейвстън, кралят прехвърля симпатиите си върху Хю Диспенсър Младши. Той отново провокира недоволство сред бароните като не зачита законите и предоставя щедри привилегии на Хю Диспенсър Младши и неговия баща.

През [[1321]] г. граф Херфорд, заедно с граф Ланкастър и други, въстава срещу семейство Диспенсър и принуждава краля да ги прати в изгнание. След тяхното отстраняване обаче, много благородници се възползват от ситуацията и желаейки да получат благоразположение и евентуални облаги от краля, му предлагат помощта си срещу бароните. Едуард II се възползва и много от опонентите му, в това число граф Ланкастър, са убити.

Разгромявайки опозицията, кралят и двамата Диспенсър стават пълновластни владетели на Англия. През [[1322]] г. Едуард II издава указ, с който отменя всички предишни ограничения, наложени върху властта му. Кралят вече не е подчинен на Парламента, чиято роля е сведена до тази на консултативен съвет.

=== Изабела напуска Англия ===
Едуард II изпраща съпругата си Изабела във [[Франция]] да преговаря с брат си [[Шарл IV (Франция)|Шарл IV]] относно областта [[Гаскония]]. През март [[1325]] г., тя напуска Англия, неприкрито доволна от това, че ще се види със семейството си и ще се откъсне от съпруга си и възневидяните от нея Диспенсър – баща и син.

На [[31 май]] 1325 г., Изабела сключва мирен договор в полза на Франция, който изисква Едуард II да отдаде почит като [[васал]] пред френския престол . По идея на самата Изабела  Шарл IV настоява Едуардр да изпрати сина си, което се оказва сериозна тактическа грешка. Изабела отказва да се върне със сина си в Англия, докато не бъде отстранен Хю Диспенсър Младши. Във Франция тя започва романс с един от противниците на съпруга си, уелският барон Роджър Мортимър и планира завладяването на Англия.

=== Завръщането на кралицата ===
През септември [[1326]] г. Мортимър и Изабела нападат Англия с малка армия, към която бързо се присъединяват многобройни привърженици. Едуард II остава без подкрепа, изоставен от почти всички и бяга от [[Лондон]]. На [[27 октомври]] Диспенсър-баща е обвинен в неправомерно облагодетелстване за сметка на други, престъпления срещу църквата и участие в незаконната екзекуция на граф Ланкастър. Той е екзекутиран, след което Хенри Ланкастър е изпратен да залови краля и младия Диспенсър, което той успява да направи на [[16 ноември]]. Диспенсър Младши е осъден, измъчван и екзекутиран по особено жесток начин.

Победеният Едуард II е затворен. На [[20 януари]] е обвинен от Парламента в многобройни престъпления: некомпетентност, лошо управление, загуба на [[Шотландия]] и Гаскония, оставяне други да вземат вместо него вредни за народа и църквата решения, неподобаващо поведение за монарх, съгласие за неправомерно екзекутиране, затвор, заточение и обезнаследяване на благородници, изоставяне на страната без управление и причинени безредици и др. Принуден е да [[Абдикиране|абдикира]] в полза на сина си.

=== Краят на Едуард II ===
Абдикацията е обявена на [[24 януари]], на [[25 януари]] официално започва управлението на [[Едуард III]]. Тъй като той е на 14 години, реално управляват Изабела и Мортимър. Едуард II остава затворен. На [[3 април]] е преместен в замъка Бъркли. Спекулира се, че там е брутално убит, макар сведенията за смъртта му на [[21 септември]] [[1327]] г. да са непотвърдени.

Последвалото управление на Изабела и Мортимър е силно непопулярно и когато Едуард III реално поема властта през [[1330]] г., екзекутира Мортимър по 14 обвинения в предателство, в това число убийството на Едуард II, с което слага край на съмненията относно евентуалното оцеляване на последния.

== Предшественици ==
{| class="wikitable" align="center"
|+'''Предшественици на Едуард II в три поколения'''
|-
|-
| rowspan="8" align="center"| '''Едуард II,<br />крал на Англия'''
| rowspan="4" align="center"| '''Баща:'''<br />[[Едуард I (Англия)|Едуард I,<br />крал на Англия]]
| rowspan="2" align="center"| '''Дядо по бащина линия:'''<br />[[Хенри III (Англия)|Хенри III,<br />крал на Англия]]
| align="center"| '''Прадядо по бащина линия:'''<br />[[Джон Безземни|Джон,<br />крал на Англия]]
|-
| align="center"| '''Прабаба по бащина линия:'''<br />Изабел д'Ангулем
|-
| rowspan="2" align="center"| '''Баба по бащина линия:'''<br />[[Елеонор Провансалска]]
| align="center"| '''Прадядо по бащина линия:'''<br />Рамон Беренгер, граф на Прованс
|-
| align="center"| '''Прабаба по бащина линия:'''<br />[[Беатрис Савойска]]
|-
| rowspan="4" align="center"| '''Майка:'''<br />[[Елинор Кастилска]]
| rowspan="2" align="center"| '''Дядо по майчина линия:'''<br />[[Фердинанд III (Кастилия)|Фердинанд III,<br />крал на Кастилия,<br />крал на Леон]]
| align="center"| '''Прадядо по майчина линия:'''<br />[[Алфонсо IX|Алфонсо IX,<br />крал на Леон]]
|-
| align="center"| '''Прабаба по майчина линия:'''<br />[[Беренгария Кастилска]]
|-
| rowspan="2" align="center"| '''Баба по майчина линия:'''<br />Жан дьо Дамартен
| align="center"| '''Прадядо по майчина линия:'''<br />Симон дьо Дамартен, граф Понтийо
|-
| align="center"| '''Прабаба по майчина линия:'''<br />Мари Понтийо, графиня Монтрьой
|}

{{Династия Плантагенет}}

== Източници ==
<references />

{{Превод от|en|Edward II of England|150699351}}

[[Категория:Монарси на Англия]]
[[Категория:ЛГБТ владетели]]
[[Категория:Бисексуални]]
[[Категория:ЛГБТ история преди 19 век]]
[[Категория:Плантагенети]]