Редактиране на „Растения“

{{Taxobox}}

'''Растенията''' (''Plantae'') са [[царство (биология)|царство]] [[Организъм|организми]], включващо познати форми, като [[Дърво|дървета]], [[храст]]и, [[Тревисто растение|треви]], [[Лиана|лиани]], [[Папратовидни|папрати]] и [[мъхове]], а според някои дефиниции и [[Зелени водорасли|зелените водорасли]]. Точният брой на видовете растения е трудно да се определи, но в наши дни се смята, че съществуват 300 – 315 хиляди вида, от които основната част, 260 – 290 хиляди, са [[семенни растения]].{{hrf|International Union for Conservation of Nature|2010}}

Характерно за тях е наличието на [[Целулоза|целулозни]] [[Клетъчна стена|клетъчни стени]] и извличането на необходимата за жизнените им процеси енергия от [[Слънчева светлина|слънчевата светлина]] чрез [[фотосинтеза]]. При този процес те използват [[хлорофил]], разположен в [[хлоропласт]]и, на който се дължи зеленият цвят на много техни части. Въпреки това някои растения са [[паразит]]и и могат да не фотосинтезират или да не произвеждат значителни количества хлорофил. Също с някои изключения, растенията се характеризират с [[полово размножаване]], [[Морфология на растенията|модулен]] и неограничен растеж и редуване на поколенията.

Растенията са основна част от живота на [[Земята]]. Те са източник на основната част от свободния [[кислород]] и са основен елемент на повечето [[екосистеми]], особено на сушата. Всички животни зависят от химичната енергия, натрупана във вид на [[органично съединение|органични съединения]], която растенията добиват от слънчевата светлина чрез фотосинтеза. Тази енергия [[животните]] усвояват чрез [[Метаболизъм|метаболизма]] си. Растителни продукти, като [[Зърнено-житни култури|зърно]], [[плод]]ове и [[Зеленчук|зеленчуци]], са основни елементи на [[диета]]та на хората и много видове растения се [[Култивиране|култивират]] от тях от хилядолетия. Растенията се използват от хората и с декоративна, както и с лечебна цел. Растенията са били източник за повечето [[Лекарство|лекарства]] преди да стане възможно синтетичното им получаване.

[[Наука]]та, изследваща растенията, се нарича [[ботаника]].

== Обхват ==
Още през [[4 век пр.н.е.]] [[Аристотел]] разделя живите същества на две групи – растения, които обикновено не се движат и животни, които често се придвижват, за да се снабдяват с храна. Много по-късно в систематиката на [[Карл Линей]] от [[18 век]] тези две групи получават статут на [[Царство (биология)|царства]] – съответно Vegetabilia (по-късно ''Metaphyta'' или ''Plantae'') и [[Animalia]] (или ''Metazoa''). Впоследствие се изяснява, че царството Plantae в първоначалния си вид обхваща няколко несвързани помежду си групи, в резултат на което [[гъби]]те и някои [[водорасли]] са обособени в новосъздадени царства. Въпреки това в много случаи те продължават да се разглеждат като растения, когато контекстът не изисква прецизност.

Извън формалния научен контекст понятието „растение“ се свързва с определени характеристики, като [[многоклетъчно]]ст, наличие на [[целулоза]] и способност за извършване на фотосинтеза.{{hrf|Merriam-Webster|2009}}{{hrf|Encyclopedia Britannica|2009}}

=== Дефиниции ===
В наши дни, когато наименованието растения или Plantae се прилага към конкретен [[таксон]], то може да се отнася за една от три различни по обхвата си групи [[организми]]:

{| class="wikitable"
|-
! Наименование
! Описание
|-
| '''Растения''' в най-тесен смисъл, наричани също висши растения, Embryophyta или Metaphyta
| Най-тясната дефиниция на растенията, описана подробно по-долу в тази статия.
|-
| '''[[Зелени растения]]''', наричани също Viridiplantae, Viridiphyta или Chlorobionta
| Включва висшите растения, заедно със [[зелени водорасли|зелените водорасли]] ([[Charophyta]] и [[Chlorophyta]]). Общото за всички тях е, че съдържат [[хлорофил]] a и b, имат [[пластид]]и, свързани само с две мембрани, могат да натрупват [[скорбяла]], а в клетъчните им стени има [[целулоза]].
|-
| '''[[Archaeplastida]]''', наричани също Plastida или Primoplantae
| Включва зелените растения, заедно с [[червени водорасли|червените водорасли]] (Rhodophyta) и водораслите [[Glaucophyta]]. Тази група обхваща [[еукариоти]]те, които в хода на еволюцията си са образували [[хлоропласт]]и чрез пряко поглъщане на [[цианобактерии]].
|}

Много от спорните въпроси около обхвата на таксона на растенията са свързани с организми, които, макар и важни за изследването на [[еволюция]]та на съвременната [[флора]], са рядко срещани в ежедневието и имат минимално стопанско значение. По тази причина разграничението между описаните групи организми е от значение главно в тясно научен контекст.

=== Растения и водорасли ===
{{основна|Водорасли}}

[[Файл:Haeckel Siphoneae.jpg|мини|Илюстрация на различни видове зелени водорасли]]

[[Водорасли]] се наричат няколко самостоятелни групи организми, които натрупват енергия чрез фотосинтеза и по тази причина в миналото са причислявани към растенията. Най-забележимите представители на водораслите са многоклетъчните форми, които външно наподобяват висши растения, но в действителност са [[Зелени водорасли|зелени]], [[червени водорасли|червени]] или [[кафяви водорасли]]. Всяка от тези три групи включва също и множество микроскопични или [[Едноклетъчно|едноклетъчни]] организми. Тези групи организми еволюират от различни нефотосинтезиращи предшественици независимо една от друга и от висшите растения, поради което вече не се включват в царство Растения.{{hrf|Margulis|1974|45 – 78}}{{hrf|Raven|2005|}}

Viridiplantae обхваща зелените водорасли и същинските растения и представлява клад, група организми, включваща всички потомци на един общ предшественик. С няколко изключения сред зелените водорасли, всички представители на Viridiplantae споделят общи характерни черти, сред които съдържащите целулоза клетъчни стени, хлоропластите с хлорофили ''a'' и ''b'' и запасите от храна във вид на [[нишесте]]. Всички те претърпяват затворена [[митоза]] без [[Центриола|центриоли]] и обикновено имат [[Митохондрия|митохондрии]] с плоски [[криста|кристи]]. Хлоропластите им са заобиколени от две [[Мембрана|мембрани]], което говори за пряк произход от [[Ендосимбионтна теория|ендосимбионтни]] [[цианобактерии]].

Две други групи водорасли – червените водорасли (Rhodophyta) и [[Glaucophyta]] – също имат хлоропласти, които изглежда са произлезли от ендосимбионтни цианобактерии, макар че използват при фотосинтезата различни пигменти и съответно имат различен цвят. Тези три групи, Viridiplantae, Rhodophyta и Glaucophyta, вероятно имат общ произход и се обединяват в таксона [[Archaeplastida]], който представлява и най-широката съвременна дефиниция на растенията.

За разлика от представителите на Archaeplastida, повечето други водорасли, като [[Heterokontophyta]], [[Haptophyta]], [[Dinoflagellata]] и [[Euglenoidea]], не само използват различни пигменти, но и имат хлоропласти с три или четири ограждащи мембрани. Те не са близко свързани с растенията, като се предполага, че са придобили хлоропластите си самостоятелно от погълнати или симбионтни зелени и червени водорасли. По тази причина, макар в миналото да са причислявани към растенията, в наши дни те са изключени и от най-широките дефиниции на растение.

Традиционно Viridiplantae са разделяни на зелени водорасли и висши растения. Днес се приема, че висшите растения са еволюирали от група зелени водорасли, което прави групата на зелените водорасли [[Филогения|парафилетична]] (невключваща част от потомците на общ предшественик). Тъй като такива групи се избягват в съвременните класификации, напоследък Viridiplantae се подразделя на два клада – [[Chlorophyta]] и [[Streptophyta]] (или Charophyta).{{hrf|Lewis|2004|1535 – 1556}}{{hrf|Becker|2009|999 – 1004}} Chlorophyta (наименование, използвано и за всички зелени водорасли) обхваща зелените водорасли, които не са пряко свързани с висшите растения – около 4300 вида едноклетъчни и многоклетъчни предимно морски организми.{{hrf|Guiry|2007}}

Другата съставна част на Viridiplantae са предимно сладководните и сухоземни Streptophyta, която се състои от няколко групи зелени водорасли и от всички висши растения. Водораслите в Streptophyta са едноклетъчни или образуват прости или разклонени многоклетъчни влакна.{{hrf|Becker|2009|999 – 1004}} Сред тях са ''[[Charales]]'', които силно наподобяват висшите растения, и се предполага, че са техните най-близки родственици. Те растат под водата и имат централно стъбло и разклонения, което им придава лъжлива прилика с [[хвощ]]овете, които са същински висши растения.

=== Растения и гъби ===
{{основна|Гъби}}

{{раздел-мъниче}}

== Класификация ==
{{основна|Класификация на растенията}}

; [[Неваскуларни растения]]
* ''[[Anthocerotophyta]]'' – Рогоспорангиеви мъхове
* ''[[Bryophyta]]'' – Листнати мъхове
* ''[[Hepatophyta]]'' – Чернодробни мъхове
; Подцарство ''[[Tracheobionta]]'' – васкуларни растения
* ''[[Cycadophyta]]'' – Цикасовидни
* ''[[Хвощ|Equisetophyta]]'' – Хвощовидни
* ''[[Гинкови (семейство)|Ginkgophyta]]'' – Гинкови
* ''[[Gnetophyta]]'' – Гнетови
* ''[[Lycopodiophyta]]'' – Плауновидни
* ''[[Magnoliophyta]]'' – Покритосеменни
* ''[[Голосеменни|Pinophyta]]'' – Голосеменни
* ''[[Psilotophyta]]'' – Псилотовидни
* ''[[Pteridophyta]]'' – Папратовидни
* † ''[[Rhyniophyta]]'' – Безлистни

В таблицата са показани основните подразделения на царство Растения и е посочен приблизителният брой представители за всеки отдел. Счита се, че растенията наброяват около 300 000 вида, от които покритосеменните са между 85 и 90%. Различни източници посочват различен брой представители.

{| class="wikitable" border="1" style="float:left; margin-left:10%; margin-right:10%;"
|+'''Многообразие на отделите растения'''
|-
! style="background:lightgreen" align="center" | Неофициална група
! style="background:lightgreen" align="center" | Отдел
! style="background:lightgreen" align="center" | Име
! style="background:lightgreen" align="center" | Брой на видовете
! style="background:lightgreen" align="center" | Приблизителен брой в неофициалната група
|-
| rowspan=2 style="background:lightgray" valign="top" | [[Зелени водорасли]]
| '''[[Chlorophyta]]'''
| align="left" | Зелени водорасли
| align="right" | 3800 <ref>Van den Hoek, C., D. G. Mann, & H. M. Jahns, 1995. ''Algae: An Introduction to Phycology''. pages 343, 350, 392, 413, 425, 439, & 448 (Cambridge: Cambridge University Press). ISBN 0-521-30419-9</ref> – 4,300 <ref name=AlgaeBase_Chlorophyta>{{cite book |last=Guiry |first=M.D. |last2=Guiry |first2=G.M. |year=2011 |title=AlgaeBase: Chlorophyta |publisher=World-wide electronic publication, National University of Ireland, Galway |url=http://www.algaebase.org/browse/taxonomy/?searching=true&gettaxon=Chlorophyta |accessdate=26 юли 2011 |lastauthoramp=yes }}</ref>
| rowspan=2 align="right" valign="top" | 8500
(6600 – 10 300)
|-
| '''[[Charophyta]]'''
| align="left" | Харови водорасли
| align="right" | 2800;<ref name=AlgaeBase_Charophyta>{{cite book |last=Guiry |first=M.D. |last2=Guiry |first2=G.M. |year=2011 |title=AlgaeBase: Charophyta |publisher=World-wide electronic publication, National University of Ireland, Galway |url=http://www.algaebase.org/browse/taxonomy/?searching=true&gettaxon=Charophyta |accessdate=26 юли 2011 |lastauthoramp=yes }}</ref> 4000 – 6000 <ref>Van den Hoek, C., D. G. Mann, & H. M. Jahns, 1995. ''Algae: An Introduction to Phycology''. pages 457, 463, & 476. (Cambridge: Cambridge University Press). ISBN 0-521-30419-9</ref>
|-
| rowspan=3 style="background:lightgray" valign="top" | [[Мъхове]]
| '''[[Marchantiophyta]]'''
| align="left" | Чернодробни мъхове
| align="right" | 6000 – 8000 <ref>Crandall-Stotler, Barbara. & Stotler, Raymond E., 2000. „Morphology and classification of the Marchantiophyta“. page 21 ''in'' A. Jonathan Shaw & Bernard Goffinet (Eds.), ''Bryophyte Biology''. (Cambridge: Cambridge University Press). ISBN 0-521-66097-1</ref>
| rowspan=3 align="right" valign="top" | 19 000
(18 100 – 20 200)
|-
| '''[[Anthocerotophyta]]'''
| align="left" | Рогоспорангиеви мъхове
| align="right" | 100 – 200 <ref>Schuster, Rudolf M., ''The Hepaticae and Anthocerotae of North America'', volume VI, pages 712 – 713. (Chicago: Field Museum of Natural History, 1992). ISBN 0-914868-21-7.</ref>
|-
| '''[[Bryophyta]]'''
| align="left" | Лиснати мъхове
| align="right" | 12 000 <ref name="Goffinet & Buck 2004">{{cite journal | last=Goffinet | first = Bernard | coauthors = William R. Buck | year=2004 | title=Systematics of the Bryophyta (Mosses): From molecules to a revised classification | journal=Monographs in Systematic Botany | volume=98 | pages=205 – 239 | publisher= Missouri Botanical Garden Press }}</ref>
|-
| rowspan=2 style="background:lightgray" valign="top" | [[Спорови растения]]
| '''[[Lycopodiophyta]]'''
| align="left" | Плауновидни
| align="right" | 1200 <ref name="Raven 2005">Raven, Peter H., Ray F. Evert, & Susan E. Eichhorn, 2005. ''Biology of Plants'', 7th edition. (New York: W. H. Freeman and Company). ISBN 0-7167-1007-2.</ref>
| rowspan=2 align="right" valign="top" | 12 000
(12 200)
|-
| '''[[Pteridophyta]]'''
| align="left" | Папратовидни
| align="right" | 11 000 <ref name="Raven 2005" />
|-
| rowspan=5 style="background:lightgray" valign="top" | [[Семенни растения]]
| '''[[Cycadophyta]]'''
| align="left" | Цикасови
| align="right" | 160 <ref>Gifford, Ernest M. & Adriance S. Foster, 1988. ''Morphology and Evolution of Vascular Plants'', 3rd edition, page 358. (New York: W. H. Freeman and Company). ISBN 0-7167-1946-0.</ref>
| rowspan=5 align="right" valign="top" | 260 000
(259 511)
|-
| '''[[Ginkgophyta]]'''
| align="left" | Гинкови
| align="right" | 1 <ref>Taylor, Thomas N. & Edith L. Taylor, 1993. ''The Biology and Evolution of Fossil Plants'', page 636. (New Jersey: Prentice-Hall). ISBN 0-13-651589-4.</ref>
|-
| '''[[Pinophyta]]'''
| align="left" | Иглолистни
| align="right" | 630 <ref name="Raven 2005" />
|-
| '''[[Gnetophyta]]'''
| align="left" | Гнетови
| align="right" | 70 <ref name="Raven 2005" />
|-
| '''[[Magnoliophyta]]'''
| align="left" | Покритосеменни
| align="right" | 258 650 <ref>International Union for Conservation of Nature and Natural Resources, 2006. ''[http://www.iucnredlist.org/ IUCN Red List of Threatened Species:Summary Statistics]''</ref>
|}
{{-}}Имената на отделните подразделения следват Международния код за ботаническа номенклатура и Международния код за номенклатура на култивираните растения.

== Еволюция на растенията ==
Еволюцията на растенията е довела до повишаване на нивата на сложност, от първите водорасли, през [[мъхове]], [[плауновидни]], [[папратовидни]] до комплекса от [[голосеменни]] и [[покритосеменни]] днес. Групите, които се появяват по-рано, продължават да се развиват, особено в средата, в която те са еволюирали.

Данните сочат, че водораслите се формират преди около 1,2 милиарда години, но едва през [[ордовик]], преди около 450 млн. години се появяват сухоземни растения.<ref>„The oldest fossils reveal evolution of non-vascular plants by the middle to late Ordovician Period (~450 – 440 m.y.a.) on the basis of fossil spores“ [http://www.clas.ufl.edu/users/pciesiel/gly3150/plant.html Transition of plants to land] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130926182755/http://www.clas.ufl.edu/users/pciesiel/gly3150/plant.html |date=2013-09-26 }}</ref> Въпреки това новите данни от проучването на съотношенията на [[въглерод]]ните [[изотоп]]и в [[прекамбрий]]ски [[скали]] предполага, че сложните фотосинтезиращи растения се появяват преди около милиард години.<ref>„The apparent dominance of eukaryotes in non-marine settings by 1 Gyr ago indicates that eukaryotic evolution on land may have commenced far earlier than previously thought.“ [http://www.nature.com/nature/journal/vaop/ncurrent/full/nature09943.html Earth’s earliest non-marine eukaryotes]</ref> Разнообразието от растения започва да се увеличава в края на периода [[силур]], преди около 420 милиона години, а плодовете на това разнообразие започват да стават забележителни в началото на [[девон]] каквито например са [[Райниеви черти|Райниевите черти]] в изкопаеми скали подобни на [[кремък]]. В тези следи са видими растения до клетъчно ниво, запазени от покрилите ги [[вулканични скали]]. До средата на девон повечето от частите на познатите съвременни растения са налице, включително [[корен]]и, [[лист]]а и вторична [[дървесина]], а до края на периода се появяват и [[семена]]та.<ref name="Rothwelletal989">{{cite journal |last1= Rothwell |first1= G. W. |last2= Scheckler |first2= S. E. |last3= Gillespie |first3= W. H. |year= 1989 |title= ''Elkinsia'' gen. nov., a Late Devonian gymnosperm with cupulate ovules |url= http://www.jstor.org/stable/2995234 |journal= Botanical Gazette |volume= 150 |issue= 2 |pages= 170 – 189 |doi= 10.1086/337763 |publisher= University of Chicago Press |archive-url= https://web.archive.org/web/20220622191308/https://www.jstor.org/stable/2995234 |archive-date= 2022-06-22 |access-date= 2012-12-31  |issn=0006-8071 }}</ref> Растенията от късен девон са достигнали такава степен на сложност, която им позволила да формират гори от високи дървета. Еволюционни нововъведения се появяват и след края на девон. Повечето растителни групи остават са относително непроменени от [[Масово измиране Перм-Триас|масовото измиране от перм-триас]], въпреки че съотношението на отделните типове растения се променя. Това измиране вероятно е поставило основите на развитието на цъфтящите растения в [[триас]] преди около 200 милиона години и достига своя бум в [[креда]] и [[терциер]]. Последната голяма група от растения, които се появяват на Земята са [[треви]]те. Те се превръщат във важен фактор в средата на терциера преди около 40 милиона години. Тревите, както и много други групи растения развиват нови механизми на [[метаболизъм]], за да оцелеят при ниски емисии на CO<sub>2</sub> и топли и сухи условия на тропиците през последните 10 милиона години.

Предложено филогенетично дърво базирано на това от Kenrick and Crane,<ref>Kenrick, Paul & Peter R. Crane. 1997. ''The Origin and Early Diversification of Land Plants: A Cladistic Study.'' (Washington, D.C.: Smithsonian Institution Press). ISBN 1-56098-730-8.</ref> с промяна в Pteridophyta предложена от Smith et al.<ref>{{cite journal |author= Smith Alan R., Pryer Kathleen M., Schuettpelz E., Korall P., Schneider H., Wolf Paul G. |year= 2006 |title= A classification for extant ferns |url= http://www.pryerlab.net/publication/fichier749.pdf |format= PDF |journal= Taxon |volume= 55 |issue= 3 |pages= 705 – 731 |doi= 10.2307/25065646 }}</ref> Вероятно [[Prasinophyceae]] е възможна да е изходна група за всички зелени растения.

{{clade| style=font-size:75%;line-height:75%
|1={{clade
	|1=[[Prasinophyceae]])
	|2={{clade
		|label1=Streptobionta
		|1={{clade
			|1={{clade
				|label1=[[Embryophyte]]s
				|1={{clade
					|1={{clade
						|label1=Stomatophytes
						|1={{clade
							|1={{clade
								|label1=[[Polysporangiates]]
								|1={{clade
									|1={{clade
										|label1=[[Tracheophytes]]
										|1={{clade

	|label1=Eutracheophytes
	|1={{clade
		|label1=Euphyllophytina
		|1={{clade
			|label1=Lignophytia
			|1={{clade
				|1='''[[Spermatophyte]]s'''
				|2=[[Progymnospermophyta]] †
				}}
			|label2='''[[Fern|Pteridophyta]]'''
			|2={{clade
				|1={{clade
					|1=[[Pteridopsida]]
					|2=[[Marattiopsida]]
					|3=[[Equisetopsida]]
					|4=[[Psilotopsida]]
					|5=[[Cladoxylopsid]]a †
					}}
				}}
			}}
		|label2=Lycophytina
		|2={{clade
			|1='''[[Lycopodiophyta]]'''
			|2=[[Zosterophyllophyta]] †
			}}
		}}
	|2=[[Rhyniophyta]] †

											}}
										}}
									|2=''[[Aglaophyton]]'' †
									|3=[[Horneophytopsida]] †
									}}
								}}
							|2='''[[Bryophyta]]'''
							|3='''[[Anthocerotophyta]]'''
							}}
						}}
					|2='''[[Marchantiophyta]]'''
					}}
				}}
			|2='''[[Charophyta]]'''
			}}
		}}
	|3={{clade
		|label1='''[[Chlorophyta]]'''
		|1={{clade
			|1={{clade
				|1=[[Trebouxiophyceae]] (Pleurastrophyceae)
				|2=[[Chlorophyceae]]
				}}
			|2=[[Ulvophyceae]]
			}}
		}}
	}}
}}

=== Висши растения ===
{{основна|Висши растения}}
Висшите растения се наричат така, защото са еволюционно най-развитите. Те имат [[Вегетация|вегетативно]] тяло ([[кормус]]) с обособени [[вегетативни органи]]: [[корен]], [[стъбло]] и [[лист]]. Органите са изградени от проводящи (васкуларни) тъкани ([[ксилем]] и [[флоем]]), които пренасят вода, растителни сокове и хранителни вещества помежду си. Органите се диференцират според основната си функция: коренът прикрепва растението в почвата и изсмуква от там вода с разтворените в нея минерали, стъблото осигурява оптимално положение за листата и ги свързва с корените, а листата извършват [[фотосинтеза]]та и [[транспирация]]та. Кормусът образува периодично органи за размножаване на растението.

=== Фосили ===
{{основна|Палеоботаника}}
{{раздел-мъниче}}

== Анатомия и морфология ==
{{основна|Анатомия на растенията}}
{{раздел-мъниче}}

== Физиология ==
{{раздел-мъниче}}
{{основна|Физиология на растенията}}

=== Фотосинтеза ===
{{основна|Фотосинтеза}}
Фотосинтезата е [[Биология|биологичен]] процес, при който с помощта на слънчевата светлина [[въглероден диоксид|въглеродният диоксид]] се преобразува в [[Органично съединение|органични съединения]].<ref>{{cite book | last = Smith | first = A. L. | title = Oxford dictionary of biochemistry and molecular biology | url = https://archive.org/details/oxforddictionary0000unse_e9s4 | publisher = Oxford University Press | location = Oxford | year = 1997 | page = [https://archive.org/details/oxforddictionary0000unse_e9s4/page/508 508] | isbn = 0-19-854768-4}}</ref> В най-разпространения вариант на процеса в синтеза участва [[вода]], синтезират се захариди и като остатъчен продукт се отделя [[кислород]]. Основният механизъм за улавяне на светлинната енергия е благодарение на пигмента [[хлорофил]]. Всички зелени растения съдържат две форми на хлорофила: хлорофил а и хлорофил б. Последният от тези пигменти не се намира в червените или кафявите водорасли.

=== Имунитет ===
{{раздел-мъниче}}
{{основна|Имунна система|Устойчивост на растенията}}

=== Размножаване ===
{{основна|Размножаване}}
При растенията се наблюдават и двата типа на размножаване: [[полово размножаване|полово]] и [[безполово размножаване|безполово]]. При висшите растения единствената форма на половото размножаване е [[оогамия]]та, а форма на безполовото размножаване е широко разпространеното [[вегетативно размножаване]].

Освен вегетативни растенията имат и специализирани генеративни органи, строежът и развитието на които е пряко свързан от жизнения цикъл на растението. В жизнения цикъл се редуват, хаплоидо поколение ([[гаметофит]]) и безполово, диплоидно поколение ([[спорофит]]). При гаметофита се образуват половите органи – мъжки [[Антеридий|антеридии]] и женски [[Архегоний|архегонии]] (липсват при някои [[гнетови]] и [[покритосеменни]]). [[Сперматозоид]]ите (липсват при хвойновите, гнетовите и покритосеменни) оплождат намиращата се в архегония [[яйцеклетка]], в резултат на което се образува диплоидна [[зигота]]. Зиготата формира зародиш, който постепенно се развива в [[спорофит]]. На спорофита се развиват [[спорангий|спорангии]] (често върху специализирани спороносни листи или спорофили). В спорангиите се извършва [[мейоза]] и се образуват хаплоидни спори. При разделноспоровите растения спорите са от два типа: мъжки (от тях се развиват гаметофити само с антеридии) и женски (от тях се развиват гаметофити, носещи само архегонии). От спорите се развива [[гаметофит]] и процесът започва отначало. Такъв жизнен цикъл имат мъхообразните и папратовите растения, като при първата група растения доминира гаметофитът, а при втората – спорофитът. При семенните растения процесът се усложнява поради факта, че женският (носещ архегонии) гаметофит се развива направо върху майчиния спорофит, а мъжкият гаметофит (прашец) трябва да се придвижи до женския в процеса на [[опрашване]]. Спорофилите при семенните растения обикновено са сложно устроени и се обединяват в т.нар. стробила, а при покритосеменните растения в [[Цвят (ботаника)|цвят]], които на свой ред могат да се обединят в съцветия. При семенните растения възниква специализирана, състояща се от няколко генотипа структура – [[семе]], което условно може да бъде отнесено към герминативните органи. При покритосеменните растенияцветът след опрашване нараства и се формира [[плод]]<ref>Шипунов А. Б. Растения // Биология: Школьная энциклопедия / Белякова Г. и др. – М.: БРЭ, 2004. – 990 с. – ISBN 5-85270-213-7</ref>.

== Воден режим ==
Водата е основното химично съединение в живите организми. Съдържанието в растенията е средно 80 – 90% от свежата им маса, като варира в зависимост от типа, възрастта и физиологичното състояние на отделните органи. Оптималната оводненост е най-важното условие за нормално протичане на всички физиологични процеси.

Водообменът на растенията включва три процеса: постъпване, транспорт и транспирация. Водният баланс е резултат от тези три процеса и връзката между тях. Съдържанието на вода е основен показател на водния статус на растенията. С водното съдържание са свързани концентрацията на клетъчния сок, [[воден потенциал|водния потенциал]] в клетките на отделните органи и голяма част от механизмите за [[адаптация]] на растенията към екологичните условия. Влаголюбивите видове растения имат висока оводненост при оптимален воден режим, но бързо губят вода при [[засушаване]], докато толерантните видове поддържат сравнително устойчиво ниво на оводненост.

Водата, намираща се в растенията, се разделя на четири групи:

* Свободна вода (резервна вода) – средата, в която се извършват обмяната на веществата и другите жизнени процеси или изпълваща пространствата на клетките, като например [[вакуола]]та.
* Конституционна вода (химично свързана вода) – това е водата, свързана с биохимичните процеси в клетката, като [[фотосинтеза]], [[хидролиза]] и др., както и включена в [[Кристална решетка|кристалните решетки]] на някои вещества.
* Свързана вода (хидратационна вода) – тази, която се съдържа в хидрофилните [[колоид]]и на [[цитоплазма]]та и която образува хидратационна обвивка около йони и молекули. Тя се дели на здраво свързана и слабо свързана.
* Интерстициална вода – извънклетъчна вода. Изпълнява транспортни функции в междуклетъчните пространства и проводящата система.

== Екология ==
{{основна|Екология на растениятаа}}
Фотосинтезата осъществявана от растенията и водораслите на Земята представлява най-добрият източник на [[енергия]] и органичен материал в почти всички [[екосистема|екосистеми]]. Фотосинтезата радикално променя състава на [[атмосфера]]та в ранното развитие на Земята, при което в състава ѝ влиза 21% кислород. Животните и повечето други организми са [[аероби|аеробни]], и пряко зависят от наличието на кислород, който да [[дишане|дишат]]. Растенията са първичните производители в повечето сухоземни екосистеми и формират основата на [[Хранителна верига|хранителната верига]] в тях. Много животни разчитат на растения за подслон, както и за кислород и храна.

Сухоземните растения са ключови компоненти на [[Кръговрат на водата|кръговрата на водата]] и няколко други биогеохимичните цикли. Някои растения са еволюирали съвместно с азотфиксиращи бактерии и така изпълняват важна рола от [[Кръговрат на азота|азотния цикъл]]. Корените на растенията играят съществена роля в предотвратяването на ерозията на почвата.

== Значение за хората ==
От древността до наши дни растенията се употребяват предимно за храна. Процесите, свързани в отглеждането на растения от човека, създаването на нови подвидове или хибридни видове ([[сорт]]ове) се развиват в различни научно-познавателни [[науки]], наричани земеделски или агро науки ([[аграрни науки]]).

Всички дейности, свързани с отглеждането на растения, както и създаването на нови подвидове (сортове) се наричат '''култивиране'''. В общия смисъл, култивирането е свързано с някаква промяна във вида на растението от първичния, диворастящ, до променен в някакъв подобрен вид, наричан също ''облагороден'', с цел употребата му за храна или други цели. В някои случаи, култивиране означава и самото събиране, сортиране или домашно отглеждане на растения, във вида в който се срещат в природата ([[билки]], [[гъби]] и др.).

Основните науки, които са свързани с тези процеси, са [[науките за Земята]] и [[природата]]. Подредени в йерархичен вид, това са: {{Br}}''[[Ботаника]]та'', която се занимава със строежа, [[Физиология на растенията|физиологията]] и класификацията на всички свободнорастящи в природата видове растения. Като поддял на ботаниката може да се приеме ''[[Растениевъдство]]то'', чийто обект на изследване и изучаване са култивираните видове растения, както и такива, които могат да се отглеждат и употребяват за различни нужди от човека. Сферите на култивираното растениевъдство се разделят на различни популярни области, като: ''Специализирани подобласти'', това са:
* Посевно земеделие или само '''[[земеделие]]''' – за отглеждане на [[Зърнено-житни култури|зърнени и фуражни култури]], служещи за основна храна на човека и селскостопанските животни.
* '''[[Градинарство]]''' и '''[[овощарство]]''' – за отглеждане на [[зеленчуци]] и [[плодове]].
* '''[[Лозарство]]''' и '''[[винарство]]''' – за отглеждане и култивиране на различни сортове [[грозде]], както и за преработката му до различни видове [[вино]].
* '''[[Цветарство]]''' (цветно градинарство) – за отглеждане на [[цветя]], декоративни [[храст]]и и [[дървета]] с декоративна употреба.
* '''[[Билка]]рство''' – за събирате, сортиране и/или култивиране на растения с лечебна цел, за употреба като [[подправки]] или за консумиране на [[чай]]ове и отвари с тонизираща цел ([[кафе]], [[какао]] и др.).
* '''Гъбарство'''.
* '''[[Лесовъдство]]''' и '''[[дърводобив]]''' – за систематично и планово залесяване с цел създаване на трайни горски или паркови насаждения. В наши дни частта от лесовъдството, която се занимава с отглеждане на дървета в обособени зони на населените места (паркове) се изучава и изследва в интердисциплинарни науки свързани с [[архитектура]]та, т.нар. [[ландшафт]]-[[мениджмънт]] и ландшафт-[[инженеринг]]. (В българските университети от началото на 60-те години на [[20 век]], е популярна дисциплината Паркознание, като част от общите факултативни дисциплини по ''Озеленяване''. В основната си част, тя е концентрирала вниманието си основно в частта на [[дендрология]]та и цветното градинарство, за разлика от ландшафното инженерство, което обръща внимание и на хармоничното и функционално съчетание на парковете с архитектурния облик на населеното място).

== Бележки ==
<references/>

; Цитирани източници
* {{cite journal | last    = Becker | first = B. | coauthors = B. Marin | year = 2009 | title = Streptophyte algae and the origin of embryophytes | journal = Annals of Botany | volume = 103 | issue = 7 | pages = 999 – 1004 | doi = 10.1093/aob/mcp044 | pmid = 19273476 | pmc = 2707909 | lang = en }}
* {{cite web | publisher   = Encyclopedia Britannica | year = 2009 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/463192/plant | title = plant (life form) | work = Britannica Online Encyclopedia | accessdate = 25 март 2009 | lang = en }}
* {{cite web | last        = Guiry | first = M.D. | coauthors = G.M. Guiry | year = 2007 | url = http://www.algaebase.org/browse/taxonomy/?id=4307 | work = AlgaeBase version 4.2. World-wide electronic publication | publisher = National University of Ireland, Galway | accessdate = 23 септември 2007 | title = Phylum: Chlorophyta taxonomy browser | lang = en }}
* {{cite book | last       = Haeckel | first = G | year = 1866 | title = Generale Morphologie der Organismen | publisher = Verlag von Georg Reimer | location = Berlin | lang = de }}
* {{cite web | publisher   = International Union for Conservation of Nature | year = 2010 | title = Numbers of threatened species by major groups of organisms (1996 – 2010) | date = 11 Mar 2010 | url = http://www.iucnredlist.org/documents/summarystatistics/2010_1RL_Stats_Table_1.pdf | format = PDF | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20110721034312/http://www.iucnredlist.org/documents/summarystatistics/2010_1RL_Stats_Table_1.pdf |archive-date = 2011-07-21}}
* {{cite journal | last    = Lewis | first = Louise A. | coauthors = R.M. McCourt | year = 2004 | title = Green algae and the origin of land plants | journal = American Journal of Botany | volume = 91 | issue = 10 | pages = 1535 – 1556 | doi = 10.3732/ajb.91.10.1535 | pmid = 21652308 | lang = en }}
* {{cite journal | last    = Margulis | first = L | year = 1974 | title = Five-kingdom classification and the origin and evolution of cells | journal = Evolutionary Biology | volume = 7 | pages = 45 – 78 | lang = en }}
* {{cite web | publisher   = Merriam-Webster | year = 2009 | url = http://www.merriam-webster.com/dictionary/plant%5B2%5D | title = plant&#91;2&#93; | work = Merriam-Webster Online Dictionary | accessdate = 25 март 2009 | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20110919142502/http://www.merriam-webster.com/dictionary/plant%5B2%5D |archive-date = 2011-09-19}}
* {{cite book | last       = Raven | first = Peter H | coauthors = Ray F. Evert, Susan E. Eichhorn | year = 2005 | title = Biology of Plants | url       = https://archive.org/details/biologyofplants00rave_0 | publisher = W. H. Freeman and Company | location = New York | isbn = 0-7167-1007-2 | lang = en }}

== Вижте също ==
* [[Растениевъдство]]

== Външни препратки ==
* {{itis|202422|Растения}}

[[Категория:Растения| ]]