Тарас Шевченко
| Тарас Шевченко | |
 украински художник и писател | |
| Роден | 9 март 1814 г. |
|---|---|
| Починал | 10 март 1861 г. (на 47 г.) Санкт Петербург, Руска империя |
| Националност | украинец |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Тарас Шевченко в Общомедия | |
Тарас Шевченко (на украински: Тара́с Григо́рович Шевче́нко) е известен украински поет, художник и политически деец. Литературното му наследство се смята за основа на украинската литература. Шевченко е оставил литературни произведения на украински и руски език, а също така и произведения на живописта. През 1923 г. Тарас Шевченко е приеман за първоучител на българската поезия с оглед влиянито, което е оказал върху творчеството на Петко Славейков и Любен Каравелов.[1]
Биография
Шевченко се ражда в семейство на крепостни селяни. Когато е на 10 години, умира майка му, а когато е на 12, и баща му. Следват много тежки години за безпризорното сираче, което пасе стада овце и помага на местния свещеник и учител. Учи се на изобразително изкуство в родния си край. Неговия помешчик Павел Енелгардт (един от 4-те най-едри земевладелци в Украйна, владеел 18000 души) го взима като придворен живописец първо във Вилно, а после и в Сакт Петербург, където той се запознава и прави силно впечатление на елита на изобразителното изкуство в Русия. Карл Брюлов се решава да откупи свободата на младия Тарас от неговия господар, като за целта събира исканите от Енелгардт 2500 рубли (равняващи се по стойност на 45 килограма чисто сребро). За целта Брюлов русува картина която е продадена чрез търг в който участва и императорското семейство.
В Петербург Шевченко става студент при Брюлов в Художествената Академия, издържа се с много гравюри и картини. Там той започва своята литературна дейност основно на украински език за което поема редица критики от властта и руските литературни критици за това че пише на „мужицкият език“ или "малоросийското наречие „. Той няколко пъти се връща обратно в родината си, където се сблъсква с реалностите на все още закрепостените си роднини и познати от детството, но и неговата слава на художник и поет го свързва с украински поети и интелектуалци, но и представители на местното дворянство, които му симпатизират.
Най-плодотворният и щастлив период от живота му е между 1840 и 1847 година, когато излизат негови стихосбирки.
През април 1846 година става член на тайната украинска организация „Кирило-Методиево братство“; в нейната програма били идеите за украинско национално възраждане, панславизъм под формата на славянска конфедерация, демокрацията и социалното равенство (включително отпадането на крепостничеството). През 1847 повечето членове на организацията са арестувани и потърпяват различни наказания за своята политическа дейност. Следствието не доказва членството на Шевченко в организацията, но въпреки това решава да го накаже за неговата литературна дейност. В свой доклад началника на Третото Отделение (политическата полиция на Руската империя), Ф. А. Орлов е обелязано, че е:
..съчинявал стихове на малоруски език с най-възмутително съдържание. В тях той ту изразявал плач по мнимото поробване и бедстване на Украйна, ту възглашавал за славата на хетманското управление и предишните свободи на казачеството, ту с невероятна дързост изливал клевети и жлъч към личности от императорския дом.[2]
Наказан е с военна служба в Орската крепост (в планината Урал, днешната Оренбургска област на Руската федерация), без право да пише и рисува. Той нарушава забраните, за което е арестуван втори път и заточен в днешен Казахстан, където продължава тайно да рисува и да пише. Той е освободен през 1857 със смъртта на Николай Първи, но остава под наблюдение на тайната полиция до края на живота си. Един от последните му проекти е Буквар на украински език наречен „Южноруски буквар“ за ползване в неделникте училища, който печата в 10000 екземпляра за собствени разноски. Въпреки че самия буквар не нарушава никакви закони и цензурата не го спира от разпространение, Руската православна църква го обявява за еретичен и затваря неделните училища които го продават. Умира през 1861 година в Санкт Петербург няколко месеца преди отпадането на крепостничеството в Руската империя.
Първите преводи на поезията му на български са от преди Освобождението (60-те години на 19 век) и са от Любен Каравелов и Райко Жинзифов, върху чието творчество оказва влияние.[3]
През пролетта на 2009 г. е открит паметник на поета на площад „Възраждане“ в София.
Външни препратки
Източници
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 10, 10 март 1923 г., стр. 1
- ↑ А. Ф. Орлова Николаю I о деятельности Кирилло-Мефодиевского общества. — 26 мая 1847
- ↑ Узунов, Стефан. ТРАДИЦИИ ПРИ ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА ЮБИЛЕИТЕ ЗА ТАРАС ШЕВЧЕНКО В БЪЛГАРИЯ // Българска украинистика, специално издание, 2014. с. стр.49.