2 г. пр.н.е.
| << | 1 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 |
2 (втора) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в четвъртък или петък по юлианския календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската империя
[редактиране | редактиране на кода]- 5 февруари – Император Август е удостоен от Сената с титлата Баща на отечеството.[1][2]
- Консули на Римската империя са Август (за 13-и последен път) и Марк Плавций Силван. Суфектконсули стават Гай Фуфий Гемин, Луций Каниний Гал и Квинт Фабриций.
- Юлия Старата, дъщеря на Август е наказана със заточение на остров Пандатерия заради обвинения в измяна и прелюбодейство.[2]
- Построен е акведукта Аква Алзиетина. Осветен е Форума на Август с Храма на Марс Отмъстител.[2]
- Приет е Lex Fufia-Canina, който регламентриа броя манумисии (освобождаване на роби) по завещание, които един господар може да извърши.[3]
В Азия
[редактиране | редактиране на кода]Родени
[редактиране | редактиране на кода]
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Юл Антоний, син на Марк Антоний и консул през 10 г. пр.н.е..[5]
- Фраат IV, владетел на Партия.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Adrian Goldsworthy. „Augustus: From Revolutionary to Emperor“. Hachette UK, 2014
- ↑ а б в Richard Alston. „Aspects of Roman History, AD 14 – 117“. Psychology Press, 1998. стр. 22 – 23
- ↑ William Linn Westermann. „The Slave Systems of Greek and Roman Antiquity“. American Philosophical Society, 1955. стр. 89
- ↑ а б Vesta Sarkhosh Curtis. „The Sasanian Era“. I.B.Tauris, 2010. стр. 26
- ↑ Carsten Hjort Lange. „Res Publica Constituta: Actium, Apollo and the Accomplishment of the Triumviral Assignment“. BRILL, 2009. стр. 137