Location via proxy:   [ UP ]  
[Report a bug]   [Manage cookies]                
Направо към съдържанието

Агенция за кредитен рейтинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Агенция за кредитен рейтинг (АКР) е агенция, която определя кредитни рейтинги за емитенти на определен тип дългови облигации, както и дълговите инструменти сами по себе си. В повечето случаи емитентите на облигации са компании, дружества със специална инвестиционна цел, щатски и местни правителства и управления, организации с нестопанска цел, както и държавни правителства емитиращи дългови облигации (бондове), които могат да бъдат търгувани на вторичния пазар.

Агенции за кредитни рейтинги за компании и правителства

[редактиране | редактиране на кода]

Трите големи агенции за кредитни рейтинги (на английски: Big Three credit rating agencies) са Стандард енд Пурс (С&П), Мудис и Фич.

Това са корпорации за финансови услуги от двете страни на Атлантическия океан. С&П и Мудис са базирани в САЩ, докато Фич има дуално-централно управление и е с представителство и в Ню Йорк и в Лондон, но е контролирана от базираната във Франция Fimalac SA. В отговор на спекулативната атака срещу еврото, ЕС обмисля създаването на подкрепяна от ЕС /и държавите в него/ агенция за кредитни рейтинги, която да е относително независима от „трите големи“.[1]

През 2001 г., делът на финансови услуги и реклама на Мудис и Стандард енд Пурс на пазара е около 40% всяка, а този на Фич е около 15%; като по този начин „Големите три кита“ притежават общо 95% от пазара, т.е. те осъществяват de facto олигопол, насочвайки потока от финансови инвестиции в желаната от клента (клиентите) им посока.[2] Въпреки това, тези данни реално подценяват доминацията на Мудис и С&П, тъй като нормата за отпускащите заеми е да добиват рейтинги от тези първи две агинции за кредитен рейтинг, и само рядко инвеститорите се обръщат към Фич за съвет, например при неразбирателство между Мудис и С&П.[3]

От средата на 1990-те до началото на 2003 г., статутът на „Трите големи кита“ е само като на „Национално признати статистически рейтингови организации“ в САЩ.[3]

  • За историята и произхода на кредитните агенции, виж Born Losers: A History of Failure in America, от Scott A. Sandage (Harvard University Press, 2005), глави 4 – 6.
  • Върху съвременните динамики, виж Timothy J. Sinclair, The New Masters of Capital: American Bond Rating Agencies and the Politics of Creditworthiness (Ithaca, NY: Cornell University Press, 2005).
  • За описание на това какво АКР правят в корпоративен контекст, виж IOSCO Report on the Activities of Credit Rating Agencies и
    IOSCO Statement of Principles Regarding the Activities of Credit Rating Agencies.
  • Върху границите на настоящия 'Емитент-плащания' бизнес модел, виж Kenneth C. Kettering, Securization and its discontents: The Dynamics of Financial Product Development, 29 CDZLR 1553, 60 (2008).
  • За осъвременен подход на АКР бизнес модела, виж Vincent Fabié, A Rescue Plan for rating Agencies, Blue Sky – New Ideas for the Obama Administration Архив на оригинала от 2009-06-15 в Wayback Machine..
  • Frank J. Fabozzi and Dennis Vink (2009). On securitization and over-reliance on credit ratings, Yale International Center for Finance.
  1. Таймс, 3 юни 2010, ((en)) Europe launches credit ratings offensive[неработеща препратка]
  2. ((en)) Hill, Claire A. (2002), „Rating Agencies Behaving Badly: The Case of Enron“, Conn. L. Rev. 35, 1145
  3. а б ((en)) Hill, Claire (2004), „Regulating the Rating Agencies“, Washington University Law Quarterly, 82(43), p44
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Credit rating agency в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​