Location via proxy:   [ UP ]  
[Report a bug]   [Manage cookies]                
Направо към съдържанието

Амадей VII Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Амадей Савойски.
Амадей VII Савойски
граф на Савоя
Роден
Починал
1 ноември 1391 г. (31 г.)
замък на Рипаля до Тонон, Савойско графство
ПогребанАбатство Откомб
Управление
Период4 януари 1383 – 1 ноември 1391
ПредшественикАмадей VI Савойски
НаследникАмадей VIII Савойски
Други титлиграф на Аоста, на Мориен и на Ница
Герб
Семейство
РодСавойска династия
БащаАмедей VI Савойски[1]
МайкаБона дьо Бурбон[1]
СъпругаБона дьо Бери
ДецаАмадей VIII Савойски
Бона Савойска
Йоанна Савойска
Извънбр.ː
Хумберт Савойски
Жанет Савойска
Амадей VII Савойски в Общомедия

Амадей VII Савойски, наречен Червеният граф (на италиански: Amedeo VII di Savoia detto il Conte Rosso; * 24 февруари 1360, замък на Авиляна или на Шамбери, Савойско графство; † 1 ноември 1391, замък на Рипаля до Тонон, Франция), е 18-ти граф на Савоя, граф на Аоста, на Мориен и на Ница (1383 – 1391).

Според френския историк Жан Фрезе[2] Амадей е наречен „Червения граф“ заради цвета на косата си.[3] Според други той започва да се нарича така, защото през 1383 г., ангажиран във Фландрия във военна кампания в защита на херцога на Бургундия, при новината за раждането на първородния си син, той изоставя траура за смъртта на баща си в полза на червените празнични дрехи.[4]

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Амадей VII, според френския историк Самюел Гишенон[5], е най-големият син на Амадей VI, Зеления граф (* 1334, † 1383), граф на Савоя, на Аоста и Мориен, и на съпругата му Бона дьо Бурбон (* ок. 1341, † 1402 или 1403).[6] Негови дядо и баба по бащина линия са Аймон Савойски Мирният, граф на Савоя, на Аоста и на Морен, и Йоланда Палеологина[7], а по майчина – вторият херцог на Бурбон Пиер I дьо Бурбон и френската принцеса Изабела дьо Валоа,[8] сестра на краля на Франция Филип VI.[9] Има един брат Лудвиг (* 1362, † 1365).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Начални години

[редактиране | редактиране на кода]

Мястото, където е роден Амадей, не е сигурно, тъй като Жан Фрезе споменава замъка на Авиляна,[3] докато според други това е замъкът на Шамбери.[10][11] От родното му място – замъкът на Авиляна, са останали само руините на външните стени и една кула, достъпни само пеша от стария исторически център.

През 1379 г.[12] баща му го прави господар на Бес,[3] където според френския историк Виктор Флур дьо Сен-Жени той придобива първия си военен опит, биейки се срещу някои благородници, отказали да отдадат феодална почит на неговия баща.[13]

През 1379 г. във Фландрия има въстание срещу графа на Фландрия, Невер и Ретел Лодевейк II, който трябва да намери убежище в Лил[14] и през 1382 г. иска помощ от своя зет, новият херцог на Бургундия Филип II[14] и от новия крал на Франция Шарл VI „Възлюбения“.[15] Амадей VII се присъединява към Шарл VI със 700 рицари, където се отличава в битката при Розбеке[13] на 27 ноември 1382 г., където фламандските бунтовници са победени.[14][15]

Връщайки се от Фландрия през 1383 г., Амадей трябва да се изправи пред въстание във Вале, подклаждано от Висконти.[13] През същата година баща му Амадей VI се притичва на помощ на краля на Неапол Луи II дьо Валоа-Анжуйски, но умира от чума на 1 март 1383 г.[16] В завещанието му от 27 февруари 1383 г., съставено преди смъртта му, той обявява за свой наследник сина си Амадей под опеката на съпругата си Бона.[17]

Политика

[редактиране | редактиране на кода]
Портрет на Амадей VII от XVIII век

Когато идва на власт, първоначално оставя властта на майка си, вече свикнала да управлява държавата по време на дългите отсъствия на съпруга си за войни и политически мисии (Амадей VI е смятан за един от най-великите бойци на своето време и и неговият син не му отстъпва). Амадей VII се възкачва на трона на държава, засегната от сериозни икономически проблеми: постоянните войни на баща му са пресушили финансите на държавата. Той трябва да работи усилено, за да получи необходимите средства за начинанията, които замисля.

Още от възкачването си на трона той трябва да се изправи срещу бунтовните графове на Канавезе и Монфератците, все по-могъщи и нападателни (те прогонват Висконти от Асти и Алба през предишните години, а сега открито заплашват Савоя). Джан Галеацо Висконти също е притеснен, но Амадей успява умело да сключи пакт за ненападение, също благодарение на майката на Джан Галеацо, Бианка Савойска, леля на Амадей.

Други опасения идват от император Вацлав IV, който е потвърдил инвеститурата на неговите феоди[18], но, който в сложната европейска рамка на Великата западна схизма застава на страната на Урбан VI, нарежда на Червения граф да изостави каузата на неговия съперник антипапа Климент VII.[19] Амадей не може да се преклони пред императорската воля и по икономически причини: Климент е обещал на графа заплащане, равно на 4000 флорина върху десятъците на Църквата в Пиемонт. Амадей сменя темата и нещата се успокояват. Освен това той прави това, понеже има амбициозен проект, който го занимава: призивът на крал Шарл VI за война срещу англичаните, който крал възнамерява да дебаркира директно на английска земя.[20] Начинанието така и не се осъществява, разколебано от Херцога на Бери, но Червеният граф успява да бъде забелязан през периода, който прекарва във френския лагер в Еклюз: той губи огромни суми на хазарт, които си възвръща трудно и след дълго молби. Той освен това успява да накара дъщерята на Херцога на Бургундия да се сгоди за сина му Амадей. Част от зестрата на младата жена, 100 000 флорина, е използвана за изплащане на дълговете му от хазарт.

Връщайки се от Еклюз, Амадей VII се оказва въвлечен в т. нар. въстание на Тукините – групи селяни, които, демонстрирайки срещу местните господари, са защитаваи от маркиза на Монферат Теодор II и от Висконти.[19] Когато прочутият кондотиер Фачино Кане също се притичва на помощ на монфератците, Амадей VII решава, че е дошъл моментът да се сблъска с Джан Галеацо Висконти. Но и у двете страни няма признаци, че искат да атакуват първи: аферата продължава и Джан Галеацо решава да предложи мир. Причината за избора му е, че дъщеря му Валентина Висконти трябва да се сгоди за брата на Шарл VI и за да стигне до него, трябва да премине през савойските земи. След възходи и падения Валентина навлиза в земите на Червения граф на 1 юли 1389 г.

Излаз на море

[редактиране | редактиране на кода]

В своите проекти Амадей VII вижда основната си цел: излазът на море. Той наблюдава океана по време на периода си на Еклюз, когато Шарл VI напразно се опитва да атакува Англия. Благодарение на превземането на Кунео от баща му той успява да проникне в Прованс, където се бият Луи II Валоа-Анжуйски и Анжуйците-Драч. Последните от години обещават да изплатят сумите, ангажирани от Амадей VI в начинанието, в което той умира, за да защити Кралство Неапол, но тези суми никога не са върнати. Вследствие на това, като погасяване на този дълг Амадей VII окупира и анексира Ница (мечтания излаз на море), Вентимиля и Барселонет.[21] Както Луи II Валоа-Анжуйски, така и Ладислав Анжуйски-Драч приемат анексирането и император Вацлав IV номинира Амадей VII за господар на тези територии.[22] Джовани Грималди, назначен за велик сенешал на град Ница от неаполитанците, е принуден да подпише акт, в който Ница е отстъпена на Пиемонт. Амадей VII влиза в Ница на 28 септември 1388 г.: след обичайните тържества той назначава Грималди за савойски управители на града и господари на различни съседни владения.

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

Към края на октомври 1391 г. Червеният граф се завръща в Рипаля и насочва вниманието си към района на Верчели, където има кърваво въстание. Той моли Джан Галеацо Висконти да не се меси повече в държавните му дела и решава, че бързо ще потуши протеста. Но по време на лов на дива свиня в имението Рипаля той наранява крака си след падане от подплашения си кон.[22] Въпреки че раната е сериозна, тя първоначално не изглежда смъртоносна.[22] Въпреки това той развива тетанус и умира три дни по-късно само на 32 години. Дори и без доказателства веднага тръгва слух, че е бил отровен от лекаря Жан дьо Гранвил[23] и от фармацевта Пиер дьо Лопнези.[24]

Преди смъртта си Амадей VII пише завещание, в което определя сина си Амадей за свой наследник, но юздите на държавата ще се държат от неговата баба Бона дьо Бурбон – регентка заедно с Луи III дьо Косоне, господар на Косоне. Той също така оставя имоти на дъщеря си Бона и на съпругата си Бона дьо Бери, и иска да бъде погребан в Абатство Откомб, където лежи и баща му. Около век по-късно херцог Емануил Филиберт Савойски пренася праха му, заедно с този на сина му Амадей VIII, в Параклиса на Торинската плащеница.

След смъртта на Амадей VII дворът на феодалите е разделен на две партии: едната подкрепя Бона дьо Бурбон с двор в Шамбери, а другата – майката на новия граф, Бона дьо Бери, с двор в Монмелиан. Гражданската война е избегната благодарение на намесата на краля на Франция Шарл VI и завършва с потвърждаването на регентството на Бона дьо Бурбон.[25] Вдовицата му Бона дьо Бери се завръща в родината си през 1393 г., на следващата година се омъжва за графа на Арманяк и на Родез Бернар VII[26], без никога повече да види децата си от Червения граф.

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

∞ 7 май 1372 (договор), 18 януари 1377 в Париж за пряката племенница на френския крал Жан II Добрия, Бона дьо Бери, трета дъщеря на херцога на Бери и Оверн и граф на Поатие и Монпансие, Жан дьо Бери[26] и на първата му съпруга Жана д’Арманяк[27]. Бона пристига в Савоя едва през 1381 г.[28] По-късно е наречена Мадам ла Жюн (Младата мадам), за да я разграничават от свекърва ѝ Бона дьо Бурбон, известна като Мадам Гранд. Амадей VII има от нея един син и две дъщери:[10][11]

Има и две извънбрачни деца:

От любовницата си Франсоаз Арно има един син:[10][11]

  • Хумберт Савойски (* 1379, † 1443), граф на Ромон

От любовницата си Антоанет Шалве има една дъщеря:[10][11]

  • Жанет Савойска (* 1381, † сл. 1405), ∞ за Андре дьо Гларен.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници

[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература

[редактиране | редактиране на кода]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б fmg.ac
  2. ↑ Jean Frézet, Histoire de la Maison de Savoie, том 1
  3. ↑ а б в Histoire de la maison de Savoie, Volume 1, с. 407
  4. ↑ Francesco Cognasso. AMEDEO VII, conte di Savoia // Посетен на 2023-6-23.
  5. ↑ Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie
  6. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 429
  7. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 397
  8. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 428
  9. ↑ Palluel-Guillard ..
  10. ↑ а б в г (англ.) Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - AMEDEE de Savoie
  11. ↑ а б в г (англ.) Genealogy:Savoy 2 - Amedeo VII "il Conte Rosso = the Red Count"
  12. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 431
  13. ↑ а б в Histoire de Savoie, с. 378
  14. ↑ а б в A. Coville, "Francia: armagnacchi e borgognoni (1380-1422)", гл. XVII, т. VI, с. 645
  15. ↑ а б Henry Pirenne, "I Paesi Bassi", гл. XII, т. VII, с. 427
  16. ↑ Romolo Caggese, Italia, 1313-1414, гл. VII, т. VI, с. 315
  17. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 430 и 431
  18. ↑ Histoire de la maison de Savoie, Volume 1, с. 412
  19. ↑ а б Histoire de la maison de Savoie, Volume 1, с. 422 - 424
  20. ↑ Histoire de la maison de Savoie, Volume 1, с. 421 e 422
  21. ↑ Histoire de la maison de Savoie, Volume 1, с. 425 - 427
  22. ↑ а б в Histoire de la maison de Savoie, Volume 1, с. 427
  23. ↑ Histoire de Savoie, с 381
  24. ↑ Histoire de Savoie, pag 383
  25. ↑ Histoire de Savoie, с. 381 и 382
  26. ↑ а б RDocumens historiques et généalogiques sur les familles et les hommes remarquables du Rouergue, pag. 244
  27. ↑ Histoire généalogique et chronologique de la maison royale de France, tomus III, comtes d'Armagnac, XVIII, pagina 421
  28. ↑ Richard Vaughan, Philip the Bold: The Formation of the Burgundian State, (Boydell Press, 2002)
  29. ↑ Titres de la maison ducale de Bourbon, par m. Huillard-Bréholles, doc. 5372, с. 243 и 244
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amedeo VII di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Амадей_VII_Савойски&oldid=12366415“.