Бернадот
| Бернадот | |
| Швеция | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна | Франция |
| Титли | Крал на Швеция Крал на Норвегия |
| Основател | Карл XIV Йохан (Швеция) |
| Настоящ потомък | Карл XVI Густаф |
| Основана | 1818 |
| Националност | Французи |
| Бернадот в Общомедия | |
Бернадот е управляващата династия в Кралство Швеция (1818 – наши дни) и Норвегия (1818 – 1907). Основател на династията е Наполеоновия маршал Жан Батист Бернадот.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основаване на династията
[редактиране | редактиране на кода]Корените на династията са френски и са свързани с кариерата на един от Наполеоновите военачалници Жан Батист Бернадот (1763 – 1844). Роден в буржоазно семейство в град По (Южна Франция), той постъпва във френската кралска армия, а по време на революцията взема участие в сраженията срещу войските на Европейската коалиция и е издигнат в генералски чин (1794). Спечелил си славата на бойното поле, през 1797 г. Жан Батист е изпратен от правителството на Директорията в Италия, за да подпомогне действията на генерал Бонапарт. Връзките му със семейството на Наполеон са заздравени чрез брака му с Дезире Клари, за чиято сестра е женен Жозеф Бонапарт, бъдещ крал на Испания. След короноването на Наполеон I Бонапарт за император на Франция Жан Батист Бернадот получава маршалско звание (1804) и оглавява френската власт в Хановер. Забележително е участието му в битката при Аустерлиц (1805) и войната с Прусия (1806 – 1807). През 1806 г. е провъзгласен за принц на Понтекорво, а година по-късно е назначен за губернатор на северогерманските ханзейски градове. Сред задълженията му е и ръководството на бойните действия срещу шведите, които прекратява след свалянето от престола на техния крал Густав IV Адолф Холщайн-Готорп (1809). Причина за неговото сваляне е загубата на Финландия, която е нейно владение от векове.[1]
През 1810 г. новият шведски крал Карл XIII Холщайн-Готорп го определя за престолонаследник и макар Наполеон I да дава съгласието си, отношенията му с Жан Батист се влошават. Престолонаследникът фактически оглавява шведското управление вместо Карл XIII и поради тежките последици за страната от Континенталната блокада се ориентира към съглашение с Русия. През 1813 г. ръководи шведските войски в сраженията на Европейската коалиция срещу Наполеон I и участието му в битката при Лайпциг допринася за разгрома на французите. Датчаните, победени съюзници на Франция, отстъпват Норвегия на шведската корона (1814). След смъртта на Карл XIII Жан Батист Бернадот е коронова за крал Швеция под името Карл XIV Юхан (5.2.1818 – 8.3.1844) и за крал на Норвегия Карл III (5.2.1818 – 8.3.1844). До края на живота си той управлява мъдро, полагайки усилия за икономическия и културния напредък на Швеция. Либерален монарх, той утвърждава отделни конституции за Швеция и за Норвегия, което допълнителна увеличава симпатиите на поданиците му.[1]
Оскар I
[редактиране | редактиране на кода]Династията Бернадот управлява в двете страни до разпадането на съюза между Норвегия и Швеция през 1905 г. Тогава норвежците избират за техен крал принц Карл Датски, който приема името Хокон VII. Последният е внук на крал Карл XV на Швеция и праправнук на Карл XIV Йохан.
- 5.2.1818 – 8.3.1844: Карл XIV Юхан (26.1.1763 – 8.3.1844)
- 8.3.1844 – 8.7.1859: Оскар I (4.7.1799 – 8.7.1859)
- 8.7.1859 – 18.9.1872: Карл XV (3.5.1826 – 18.9.1872)
- 18.9.1872 – 8.12.1907: Оскар II (21.1.1829 – 8.12.1907)
- 8.12.1907 – 29.10.1950: Густав V (16.6.1858 – 29.10.1950)
- 29.10.1950 – 15.9.1973: Густав VI Адолф (11.11.1882 – 15.9.1973)
- от 15.9.1973: Карл XVI Густаф (р. 30.4.1946)
- 5.2.1818 – 8.3.1844: Карл III (26.1.1763 – 8.3.1844)
- 8.3.1844 – 8.7.1859: Оскар I (4.7.1799 – 8.7.1859)
- 8.7.1859 – 18.9.1872: Карл IV (3.5.1826 – 18.9.1872)
- 18.9.1872 – 13.8.1905: Оскар II (21.1.1829 – 8.12.1907)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- www.royalcourt.se Архив на оригинала от 2006-12-31 в Wayback Machine. ((en))