Билунги

Билунгите (на немски: Billunger) са саксонски благороднически род през ранното Средновековие. Те се разделяни на стари и млади Билунги и техните роднински връзки не са достатъчно изяснени.

Старите Билунги се появяват по времето на Карл Велики. Първият известен по име от Билунгите е граф Вихман (Wychmannus comes), който води преговори през 811 г. на река Айдер (в Шлезвиг-Холщайн). Вихман II (* 930; † 22 септември 967) е граф на Хамаланд.

През първата половина на 10 век младите Билунги стават влиятелни в същата територия. Херман Билунг († 973) получава през 936 г. от крал Ото I задачата да пази територията на Долна Елба в Марка на Билунг, наречена на него, и след това често е кралски заместник (procurator regis) в Саксония, през 961 г. става херцог.

Последният мъжки Билунг, херцог Магнус (1072 – 1106), е през 1073 – 1075 г. в опозиция към Салиите, което води до намаляване на влиянието на фамилията към края на 11 век. След неговата смърт собствеността е разделена: Херцогството попада на Лотар от Суплинбург (също Сюплингенбург), по-късният император, фамилните земи на дъщерите му отиват чрез женитби на Асканите и Велфите, които така получават владетелски предимства в Саксония и Тюрингия.

Херцози на Саксония

973 – 1011: Бернхард I (ок. 950 – 9.2.1011)
1011 – 1059: Бернхард II (сл. 990 – 29.6.1059)
1059 – 1072: Ордулф (1022 – 28.3.1072)
1072 – 1106: Магнус (ок. 1045 – 23.8.1106)

Литература

Wolfgang Giese: Der Stamm der Sachsen und das Reich in ottonischer und salischer Zeit. Wiesbaden 1979, ISBN 3-515-02787-4.
Hans-Werner Goetz: Der Herzogtum der Billunger – Ein sächsischer Sonderweg? In: Niedersächsisches Jahrbuch für Landesgeschichte. 1994
Ruth Bork: Die Billunger mit Beiträgen zur Geschichte des deutsch-wendischen Grenzraums im 10. und 11. Jahrhundert. Dissertation phil. masch. Greifswald 1951
Gerd Althoff: Die Billunger in der Salierzeit, in: Stefan Weinfurter, Die Salier und das Reich, Sigmaringen 1990, Bd. 3, S. 309 – 329.
Joachim Herrmann: Die Slawen in Deutschland. Geschichte und Kultur der slawischen Stämme westlich von Oder und Neiße vom 6. bis 12. Jahrhundert. Ein Handbuch. Akademie-Verlag, Berlin 1970 (Veröffentlichungen des Zentralinstituts für Alte Geschichte und Archäologie der Akademie der Wissenschaften der DDR, Bd. 14).
Winfried Glocker: Die Verwandten der Ottonen und ihre Bedeutung in der Politik. Studien zur Familienpolitik und zur Genealogie des sächsischen Kaiserhauses. Köln-Wien 1989, ISBN 3-412-12788-4.
Volker Tschuschke: Die Billunger im Münsterland. In: Quellen und Studien zur Geschichte Vredens und seiner Umgebung (Beiträge des Heimatvereins Vreden zur Landes und Volkskunde Band 38), Vreden 1990