Бял салкъм
| Бял салкъм | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Бял салкъм в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Бял салкъм,[2][3] „Бяла акация“[4] (Robinia pseudoacacia) е дървесен вид салкъм от сем. Бобови. Произхожда от С. Америка, но е разпространен от човека на всички континенти освен Антарктида[5] и често се смята за инвазивен вид.[6] Разпространено е из цяла Европа, без най-северните ѝ части.[7] В България се среща повсеместно.[8]
Название
[редактиране | редактиране на кода]В разговорния език видовете от род Robinia често се наричат акации, което създава объркване, тъй като видовете от род Acacia също се наричат акации.[4] За да се избегне това двусмислие, в българската научна ботаническа литература се предпочита името салкъм.[2][3] „Акациевият“ мед в България се получава от белия салкъм (Robinia pseudoacacia).
Морфология
[редактиране | редактиране на кода]Широколистно дърво, достигащо височина до около 20 като самостоятелно дърво и около 30 метра, когато е част от дървостой; рядко става и по-високо.[6]
Кора
[редактиране | редактиране на кода]-
Кора на младо дърво -
Кора на старо дърво -
Кора на млада клонка -
Кора на по-стара клонка
.jpg)
Кората на стъблото е сиво-кафява до тъмнокафява, с надлъжни пукнатини, които с възрастта стават все по-дълбоки.[6] При съвсем младите стъбла и младите клонки кората е сравнително гладка и зелена. При по-старите клонки кората е масленозелена до кафява.
Листа
[редактиране | редактиране на кода]-
Сложно листо -
Отделно листче отгоре -
Отделно листче отдолу -
Млади клонки с бодли -
Бодли отблизо
Листата са сложни, нечивтоперести, съставени обикновено от 7 – 21 срещуположни или почти срещуположни елипсовидни листчета. Листчетата с къси дръжки, на върха често с малка изрезка.[2] Листата на младите клонки имат чифт големи остри бодли в основата; представляват видоизменени прилистници.[2] Понякога се появяват бодли и на други места.
Цветове
[редактиране | редактиране на кода]-
Съцветие -
Цвят
Растението е еднодомно, а цветовете са двуполови, бели и образуват висящо гроздовидно съцветие с дължина 10÷20 cm.[6] Чашката е широка 5 mm и дълга 5÷6 mm, звънчевидна (образувана от слети чашелистчета), гъсто влакнеста, зелена повече или по-малко червено напетнена.[2] Венчето е дълго 15÷20 mm . Цветните дръжки са гъсто влакнести, с дължина 8÷10 mm.[2]
Плодове
[редактиране | редактиране на кода]-
Млад плод -
Стар плод -
Семена
Плодът е тъмнокафяв боб с дължина 5÷10 mm и ширина около 1 cm. Семената са тъмнокафяви и бъбрековидни.[2]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На бялата акация е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Robinia pseudoacacia (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж Вълев, Ст., Кожухаров, Ст., Кузманов, Б. Флора на Народна република България, том 6. София, Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 125 – 126.
- ↑ а б Определител на растенията в България. София, Земиздат, 1983. с. 216 – 217.
- ↑ а б Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024. с. 26.
- ↑ GRIN – Robinia pseudoacacia // Посетен на 17 август 2022.
- ↑ а б в г European Atlas of Forest Tree Species. Luxembourg, Publication Office of the European Union, 2016. DOI:10.2788/038466. с. 166 – 167.
- ↑ PESI portal – Robinia // Посетен на 17 август 2022.
- ↑ Асьов, Борис, Петрова, Антоанета, Димитров, Димитър. Конспект на висшата флора на България. София, 2012. ISBN 978-954-9959-58-1. с. 348.
