Дионисий Ловчански
Тази статия е за митрополита на Българската екзархия. За епископа на Вселенската патриаршия вижте Дионисий Дзавурис.
| Дионисий Ловчански | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
1837 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Националност | българин |
| Дионисий Ловчански в Общомедия | |
Дионисий Ловчански е български духовник, Ловчански митрополит (1873 – 1875).[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1837 година в Берковица под светското име Евстатий Антонов Помаков. До 1867 година е дякон на софийския митрополит. Учи в Белградската семинария (869 – 1872). Учителства в Берковица, където е един от основателите на читалището. Избран е за ловчански митрополит на 14 юни 1873 година. Когато през 1873 година екзарх Антим I повиква пред Светия синод избрания за нов ловчански митрополит Дионисий, за да му съобщи избора, той му казва: „Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.“ (93-то заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210). В Ловеч Дионисий Ловчански разобличава турски злоупотреби и настоява пред турското правителство за разследване. Умира от туберкулоза, според други източници е отровен. Във вестник „Знаме“ Христо Ботев го споменава „в числото на нашите мъченически жертви, на които имената ще да се осветят в деня на отмъщението! Амин!“. Според Ботев младият епископ е отровен, защото изобличил злоупотреби на софийския управител Маасар паша и на ловчанския каймакамин.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 209-210.
| Иларион | → | ловчански митрополит (14 юни 1873 – 29 май 1875) |
→ | Йосиф |
