Location via proxy:   [ UP ]  
[Report a bug]   [Manage cookies]                
Направо към съдържанието

Диоцез

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Префектурите в Империята в началото на V век с Диоцезите и провинциите им

Диоцез (на гръцки: dioikesis и на латински: dioecesis) е термин от древногръцки произход, с който за първи път в Римската империя се означават териториални единици, субект на административна подялба. За първи път терминът е цитиран от Цицерон през I век пр.н.е. за обозначаване на данъчна повинност на Апамея Киботос и други райони. Прилагането му познава три исторически етапа:

  • С приемането на християнството за официална религия от император Константин през 313 започва официална християнизация на Римската империя. Диоцезът се превръща в църковна териториална единица под управлението на епископ, като предишната му форма цивилен диоцез остава само с историческа стойност. В някои източноевропейски преводи терминът се превежда като епархия, като от съвременна гледна точка този превод е коректен само когато се има предвид точно църковния диоцез.

По време на описания първи етап днешните български земи са включени в провинция Мизия. След Диоклециановта реформа те попадат в диоцез Мизия на Префектура Илирик. След падането на Първото Българско царство под византийска власт през 1018 г. те са присъединени към Охридска архиепископия, която започва да се титулува Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roman diocese в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​