Държавно устройство на Швеция
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 16:34, 11 декември 2017 (UTC). |
Швеция е конституционна монархия, в която крал Карл XVI Густав е начело на страната, но отдавна кралската власт е ограничена до официални и церемониални функции.
Законодателна власт
[редактиране | редактиране на кода]Законодателният орган на държавата е шведският парламент (Риксдаг), състоящ се от 349 депутати. Парламентарните избори се състоят на всеки 4 години.
С няколко прекъсвания, най-голямата политическа партия в Швеция – социалдемократическата, е управляваща партия от 1920 г. включително и за последните десет години – влияние, което е уникално за съвременната западноевропейска политическа история. През септември 2002 г. на парламентарните избори социалдемократите спечелиха малко под 40% от гласовете и отново успяха да сформират правителство с министър-председател Йоран Першон.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Най-голямата опозиционна партия са модератите (с умерени политически възгледи, формалните консерватори), които претърпяха големи загуби на последните избори. Други не-социалистически опозиционни партии са либералите, център (земеделци) и християндемократи. В парламента социалдемократите се радват на подкрепата на левицата (екс-комунистите) и на Зелената партия. След последните избори, шведският парламент отбеляза „нов световен рекорд“, защото 45,3% от избраните членове са жени.
Историята на Швеция показва силна политическа ангажираност на обикновените хора, посредством техните „обществени движения“ – търговски обединения, женски движения, умерени движения, спортни съюзи и много други. Избирателната активност в Швеция е била винаги много висока в сравненине с другите европейски страни. Често в Швеция се отчита като сериозен демократичен проблем спадът на тази политическа ангажираност през последните десетилетия. Избирателната активност е спаднала до едва 80%, което от друга страна продължава да е доста висок процент в международен мащаб.
През 20 век Шведската външна политика се базира на принципа за несъюзяване в мирно време и неутралитет по време на война. От 1995 г. Швеция е член на Европейския съюз и като следствие от концепцията за новата световна сигурност, тази доктрина на шведската външна политика частично се измени и вече Швеция играе по-активна роля в сътрудничеството по европейската сигурност.
Швеция е също така особено активна в усилията за постигането на международен мир, специално чрез Обединените нации, и оказва силна подкрепа на страните от Третия свят.