Евровизия 1965
Евровизия 1965 | |
Дати | |
---|---|
Финал | 20 март 1965 г. |
Домакин | |
Място | Италия Концертна зала на Италианска радио-телевизия, Неапол |
Водещи | Рената Мауро |
Режисьор | Ромоло Сиена |
Местно излъчване | Италианска радио-телевизия (RAI) |
Участници | |
Брой участници | 18 |
Дебют | Ирландия |
Завръщане | Швеция |
Нула точки | Белгия Германия Испания Финландия |
Карта на участниците
| |
Вот | |
Система за гласуване | Всяко национално жури се състои от 10 члена и присъжда по 5, 3, 1 точки |
Победител | Люксембург Франс Гал – „Poupée de cire, poupée de son“ |
← 1964 Евровизия 1966 → | |
Евровизия 1965 в Общомедия |
Евровизия 1965 е 10-и поред фестивал.
История
[редактиране | редактиране на кода]Провежда се на 20 март в Неапол (Италия) в Концертната зала на Държавната радио-телевизия РАИ. Швеция се завръща, а Ирландия прави дебют, с което участващите държави вече стават 18. За първи път Държавната телевизия на Съветския съюз и някои от останалите социалистически държави в Източна Европа препредават конкурса, с което шоуто вече придобива общоевропейски характер, а зрителите му наброяват приблизително 150 милиона.[1]. Източниците не посочват дали в социалистическите страни фестивалът е бил излъчван директно или на запис. Така остава неясно излъчено ли е в ефира на комунистическите държави и изпълнението на Виктор Клименко или е изрязано. В конкурсната програма той участва като представител на Финландия. Клименко е син на съветски емигранти, подложени на репресии в родната им Карелия и успели да избягат впоследствие във Финландия. Побеждава френската звезда Франс Гал, която представя Люксембург с песента „Poupée de cire, poupée de son“ („Пееща восъчна кукла“), написана от друга голяма европейска звезда по това време Серж Генсбур.
Изменения в правилата
[редактиране | редактиране на кода]Шведският изпълнител Ингвар Виксел се представя с песен на английски език. Макар дотогава да не е имало изискване за езика на изпълнение, се е спазвало негласното правило всеки участник да пее на своя матерен език. Заради шведската песен Европейският съюз за радио и телевизия променя правилата и от 1966 година в конкурса, за години напред, е вече задължително пеенето на матерен език.[2]
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]№ | Страна | Език | Изпълнител | Песен | Превод | Точки | Място |
---|---|---|---|---|---|---|---|
01 | Нидерландия | нидерландски | Кони ван ден Бос | „Het is genoeg“ | „Това е достатъчно“ | 5 | 11 |
02 | Великобритания | английски | Кати Кърби | „I Belong“ | „Аз принадлежа“ | 26 | 2 |
03 | Испания | испански | Кончита Баутиста | „Qué bueno, qué bueno“ | „Колко е хубаво, колко е хубаво“ | 0 | 15 |
04 | Ирландия | английски | Бъч Мур | „I’m walking the streets in the rain“ | „Обикалям улиците под дъжда“ | 11 | 6 |
05 | Германия | немски | Ула Виснер | „Paradies, wo bist du?“ | „Рай, къде си?“ | 0 | 15 |
06 | Австрия | немски | Удо Юргенс | „Sag ihr, ich lass' sie grüßen“ | „Кажете ѝ, че я поздравявам“ | 16 | 4 |
07 | Норвегия | норвежки | Кирсти Шпарбое | „Karusell“ | „Въртележката“ | 1 | 13 |
08 | Белгия | нидерландски | Лизе Mарке | „Als het weer lente is“ | „Когато пак е пролет“ | 0 | 15 |
09 | Монако | френски | Маржори Ноел | „Va dire à l’amour“ | „Говори за любовта“ | 7 | 9 |
10 | Швеция | английски | Ингвар Виксел | „Absent Friend“ | „Липсващ приятел“ | 6 | 10 |
11 | Франция | френски | Ги Мардел | „N’avoue jamais“ | „Не признавай“ | 22 | 3 |
12 | Португалия | португалски | Симона де Оливейра | „Sol de inverno“ | „Зимно слънце“ | 1 | 13 |
13 | Италия | италиански | Боби Соло | „Se piangi, se ridi“ | „Ако плачеш, ако се смееш“ | 15 | 5 |
14 | Дания | датски | Биргит Брюл | „For din skyld“ | „Заради теб“ | 10 | 7 |
15 | Люксембург | френски | Франс Гал | „Poupée de cire, poupée de son“ | „Восъчна кукла, парцалена кукла“ | 32 | 1 |
16 | Финландия | финландски | Виктор Клименко | „Aurinko laskee länteen“ | „Слънцето залязва на запад“ | 0 | 15 |
17 | Югославия | сърбохърватски | Вице Вуков | „Čežnja“ | „Копнеж“ | 2 | 12 |
18 | Швейцария | френски | Йоана | „Non à jamais sans toi“ | „Не, никога няма да бъда без теб“ | 8 | 8 |
Гласуване
[редактиране | редактиране на кода]Точки | |||||||||||||||||||
Нидерландия | – | – | – | – | – | 5 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 5 | |
Великобритания | – | 5 | – | – | – | 1 | 6 | – | 3 | – | – | 1 | 5 | – | – | – | 5 | 26 | |
Испания | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 0 | |
Ирландия | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 3 | 5 | – | – | – | 3 | - | 11 | |
Германия | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 0 | |
Австрия | – | 3 | – | 5 | – | – | – | – | – | – | 5 | 3 | – | – | – | – | - | 16 | |
Норвегия | – | – | – | – | – | 1 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 1 | |
Белгия | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 0 | |
Монако | – | 5 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 1 | 1 | 7 | |
Швеция | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 3 | – | 3 | – | - | 6 | |
Франция | 1 | – | 3 | 1 | 3 | – | – | – | 5 | – | – | – | – | 3 | 1 | 5 | - | 22 | |
Португалия | – | – | – | – | – | – | – | – | 1 | – | – | – | – | – | – | – | - | 1 | |
Италия | 3 | 1 | – | – | 1 | – | – | 3 | 3 | – | 3 | – | – | 1 | – | – | - | 15 | |
Дания | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 5 | – | – | – | 5 | – | – | - | 10 | |
Люксембург | 5 | – | 1 | 3 | 5 | 5 | 3 | – | – | 1 | – | – | – | 1 | 5 | – | 3 | 32 | |
Финландия | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 0 | |
Югославия | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 1 | 1 | – | – | – | – | - | 2 | |
Швейцария | – | – | – | – | – | 3 | – | – | – | – | 5 | – | – | – | – | – | – | 8 |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Франс Гал
-
Водещата Рената Мауро
-
Серж Генсбур (вляво), Франс Гал и Марио дел Монако, който пее в антракта преди гласуването, оглеждат плакета-награда
-
Боби Соло
-
Удо Юргенс