Камбрий

Камбрий преди 542–488.3 милиона години ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода	ca. 12.5 Vol % (63 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода	ca. 4500 ppm (16 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода	ca. 21 °C (7 °C над съвр. ниво)
Морско равнище (над съвременното)	Покачва се постоянно от 30 m до 90 m

Еон	Ера Продължителност	Период	Начало в млн. г.
Фанерозой
	Неозой 65,5 млн. г.	Кватернер	2,588
		Неоген	23,03
		Палеоген	65,5
	Мезозой 185,5 млн. г.	Креда	145,5
		Юра	199,6
		Триас	251
	Палеозой 291 млн. г.	Перм	299
		Карбон	359,2
		Девон	416
		Силур	443,7
		Ордовик	488,3
		Камбрий	542
Протерозой
	Неопротерозой 458 млн. г.	Едиакарий	630
		Криоген	850
		Тоний	1 000
	Мезопротерозой 600 млн. г.	Стений	1 200
		Ектасий	1 400
		Калимий	1 600
	Палеопротерозой 900 млн. г.	Статерий	1 800
		Орозирий	2 050
		Рясий	2 300
		Сидерий	2 500
Архай	Неоархай 300 млн. г.		2 800
	Мезоархай 400 млн. г.		3 200
	Палеоархай 400 млн. г.		3 600
	Еоархай		4 000
Хадей			4 540

Камбрий (на латински: Cambrium) е първият геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди 542 ± 0.3 милиона години и край преди 488,3 ± 1,7 милиона години (МКС, 2004, карта).

Историческа справка

Комплексът от скали, отговарящи на камбрийския период, за първи път е бил открит и изследван от английският геолог Адам Седжуик (1785 – 1873) през 1835 г., който наименува периода на старото латинското име на Уелс (Cambria), където скалите са били най-достъпни и установява три серии. Уточненията, направени по-късно от американския геолог Чарлз Уолкот (1850 – 1927), английския геолог Чарлз лапуорт (1842 – 1920) и др., довеждат до съвременните разбирания отделните серии и етажи на камбрия, приети на 4-тия Международен геоложки конгрес през 1888 г.

Периодизация

Въпреки, че на 4-тия Международен геоложки конгрес през 1888 г. е приета периодизацията на камбрийския период и до сега няма единна международно признато деление на периода на серии и етажи в различните страни. Според най-използваната и популярна периодизация на периода той се подела на 4 серии: тарановий, серия 2, серия 3 и Фуронгий. Първата серия се дели на 2 етажа – фортуний и етаж 2, втората – на етаж 3 и етаж 4, третата – на етаж 5, друмий и гужангий и четвъртата – на пейбий, джангшаний и етаж 10.

Период	Серия	Етаж	млн. години
Ордовик	Франконий	Тремадокий	младши
Камбрий	Фуронгий	етаж 10	489,5 – 485,4
		Джиангшаний	494 – 489,5
		Пейбий	497 – 494
	Серия 3	Гужангий	500,5 – 497
		Друмий	504,5 – 500,5
		Етаж 5	509 – 504,5
	Серия 2	Етаж 4	514 – 509
		Етаж 3	521 – 514
	Терановий	Етаж 2	529 – 521
		Фортуний	541 – 529
Едиакарий			старши

Обща характеристика

Камбрийските наслаги са много широко разпространени и са известни във всички континенти. Най-широко са представени морските наслаги от долния камбрий, съответстващи по време на обширните морски трансгресии, когато голяма част от съвременните континенти са били покрити с топли морета и богата фауна. На базата на фациалния анализ се предполага, че температурата на водата в моретата покриващи днешен Сибир не е падала под 25°С. Характерна особеност за органичните пластове от ранния карбон била широкото развитие на морски червеноцветни карбонатни скали и натрупването на мощни пластове от сол. През това време започва масова миграция на фауната, в резултат от което в регионите, отдалечени един от друг (например Сибир и Австралия), се откриват близки съобщества от изкопаеми организми. През средния карбон се наблюдава значително съкращаване на морските басейни, продължаващо и в началото на късния камбрий. Вероятно, и в средния и в късния камбрий става много съществена, отколкото в ранния камбрий, климатична диференциация, довела до образуването на биогеографските провинции. В пластовете от горния камбрий за първи път са установени достоверни лагунни червеноцветни седименти. Главните тектонски структури възникнали още в докамбрия, продължили да съществуват и през камбрия.

Структурните елементи на платформите и геосинклиналите (синеклизи, антеклизи, синклинории, атиклринории), формирани още в края на рифея, през долния камбрий съхраняват своята конфигурация. Само от средния камбрий, в резултат от активизацията на тектонските движения в много региони (особено в нагънатите области в Южен Сибир) структурният план съществено се еизменя. Усилването на тектонските движения довежда до това, че в много от случаите разрезите от средния и горния камбрий са много по-фрагментарни, отколкото от долния. В геосинклиналните области заедно с нормалното напластяване с органични наслаги се формират и мощни слоеве от ефузивни скали, преди всичко с основен състав. Интрузивните скали са представени от разнообразни по състав скали, от ултраосновни до кисели, а в платформите се откриват много малки диабазови тела.

Органичен свят

През камбрийският период за първи път в геоложката история на Земята се появяват скелетни организми, отначало археоциати, гастроподи, радиоларии, морски гъби, брахиоподи, а по-късно трилобити, остракоди, чревно-ивичести и др. Към края на камбрия са били представени почти всички типове животински царства. За най-ранния етап (фортуний) са характерни обилни фосили с фосфатни скелети (хиолителминти, томотиди и др.). Най-характерните животни през ранния камбрий в моретата са били трилобитите и археоциатите, по които се извършва разчленението на наслагите по време. Преобладават трилобитите от семействата на Olenelloidea, Eodiscidea и Redlicheoidea. В значителни количества присъстват морски гъби, раменоноги, хиолити, коремоноги мекотели, червеи, по-рядко чревноивичести (хидроконозоа, строматопороидеи, сцифоидни и протомедузи), моноплакофори, двучерупчести мекотели и много примитивни главоноги. Има много синьозелените и червени водорасли. Широко развитие получава микрофитопланктона (акритархи), по фосилите на който се прави разчленяване на раннокамбрийските теригенни наслаги в Източноевропейската платформа. Към края на ранния камбрий става практически пълното измиране на археоциатите, за сметка на нарастването на количеството на брахиоподите. В късния камбрий се появяват табулятите и граптолитите. Много голяма роля продължават да играят трилобитите (Dikelacephaloidea, Ptichoparioidea и др.). Докато животът в моретата е бил в разцвет, сушата е била почти необитаема с нищо повече от някои микроорганизми. С изключение на няколко несигурни доказателства за животни излезли на сушата, повечето от континентите са били пусти и неприветливи.

Характерни обитатели на камбрийските морета

• 
  Разнообразни динокариди.
  горе: аномалокарис, опабиния;
  Долу: Pambdelurion, Kerygmachela.
• 
  пикайя (Pikaia gracilens)
• 
  халюцигения (Hallucigenia)
• 
  виваксия (Wiwaxia)
• 
  Размери на някои представители (шистова фауна на Бьорджис)

Полезни изкопаеми

С камбрийските теригенни наслаги са свързани големите находища на фосфорити (Казахстан, Монголия, Китай и др.), някои находища на нефт (Прибалтика и др.), олово (Северна Африка), манган (Кузнецки Алатау), ванадий (Казахстан), калиеви соли (югозападната част на Сибирската платформа, Индия). Камбрийските карбонатни скали в много райони се използват за производство на цимент, в металургичната промишленост, а мраморите – като облицовъчен материал.