Карл III

Вижте пояснителната страница за други личности с името Карл III.

---

Карл III Charles le Gros
франкски император
Роден	839 г. Донауешинген, Каролингска империя
Починал	13 януари 888 г. Донауешинген, Източнофранкско кралство
Погребан	Райхенау (манастир), Федерална република Германия
Религия	християнство
Управление
Период	876 – 888
Семейство
Род	Каролинги
Баща	Лудвиг II
Майка	Ема Баварска
Братя/сестри	Лудвиг III Младши Карломан Ирмгарда от Кимзее Гизела
Съпруга	Рихарда Швабска (862 – 888)
Карл III в Общомедия

Карл III (на немски: Karl III; * 13 юни 832, † 13 януари 888, Нойдинген), познат още като Карл Дебели, от рода на Каролингите, е крал на Източнофранкското кралство (876 – 887), крал на Италия (879 – 887), крал на частичното кралство Бавария (от 882), западнофранкски крал (885 – 888) и римски император (881 – 888).

Произход и детство

Той е третият и най-малък син на Лудвиг II Немски и Ема Баварска (Хема) от рода на Велфите. Правнук е на Карл Велики и последен от Каролингите, който управлява обединената Франкска империя.

Детство му е белязано с т.нар. „демонски инцидент“, при който от устата му започва да излиза пяна, малко преди да бъде заведен пред олтар в църква. Този инцидент оказва голямо влияние върху него и баща му. Карл бива описван като „...много християнски принц, страхуващ се от Бог, с цялото си сърце спазващ Неговите заповеди, подчиняващ се на законите на Църквата, даващ милостиня, практикуващ молитви и песнопения, винаги готов да възхвали Бог...“

Управление

Монета на Карл III с надпис KAROLVS MAGS („Carolus Magnus“)

През 859 г. той става граф на Брайзгау. През 876 г. започва да управлява Алемания, а през 879 г., след отказа на брат му Карломан, става крал на Италия. През 881 г. е коронясан за крал на Германия, а след смъртта на краля на Франция – Карломан, е коронясан и за крал на Западнофранкското кралство. Така, макар и за кратко, обединява всички франкски земи от времето на Карл Велики.

Идването му на власт е съпроводено от надежди за съживяване на Западна Европа, но той е неспособен за подобна задача. Oбединената империя не оцелява дълго. По време на преврата, воден от неговия племенник Арнулф Каринтийски през ноември 887 г., Карл е свален от Източнофранското кралство, Кралство Лотарингия и Италия. Принуден да се оттегли тихо, той умира от естествена смърт през януари 888 г. в Нойдинген в манастира Райхенау (Reichenau), на едноименния остров в Боденското езеро, където е и погребан. След смъртта му империята бързо се разпада, никога не се възстановява и се разцепва на пет отделни кралства.

Обикновено е считан за апатичен и нелеп и е известен с хроничните си заболявания, като се смята, че е страдал от епилепсия. Карл два пъти сключва мир с викингите, включително по време на най-известната обсада на Париж през 886 г.

Фамилия

Карл се жени през 862 г. за Рихарда Швабска (* 840; † 18 септември 900), дъщеря на граф Ерхангер от фамилията Ахалолфинги, която през 877 г. става абатеса в женския манастир Зекинген. Бракът е бездетен. Карл обаче има един извънбрачен син, Бернхард, роден през 876 и убит през 891/892 г. Рихарда напуска Карл през 888 г. заради дворцова интрига и се оттегля в манастира Андлау в Елзас.

Източници

• Klaus Herbers: Karl III. (Ostfrankenreich). In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 3, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-035-2, Sp. 1133 – 1136.
• Hagen Keller: Zum Sturz Karls III. Über die Rolle Liutwards von Vercelli und Liutberts von Mainz, Arnulfs von Kärnten und der ostfränkischen Großen bei der Absetzung des Kaisers. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 22, 1966, S. 333 – 384
• Eduard Hlawitschka: Königswahl und Thronfolge in fränkisch-karolingischer Zeit, (Wege der Forschung 247). Darmstadt 1975, S. 432 – 494.
• Simon MacLean: Kingship and Politics in the Late Ninth Century: Charles the Fat and the End of the Carolingian Empire, Cambridge 2003, ISBN 0-521-81945-8.
• Engelbert Mühlbacher: Karl III. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 157 – 163.
• Rudolf Schieffer: Karl III. und Arnolf. In: Festschrift für Eduard Hlawitschka zum 65. Geburtstag. Hrsg. von Karl Rudolf Schnith, Roland Pauler (Münchener Historische Studien. Abteilung Mittelalterliche Geschichte 5). Kallmünz/Opf. 1993, S. 133 – 149.
• Reuter, Timothy (trans.) The Annals of Fulda Архив на оригинала от 2010-02-26 в Wayback Machine.. (Manchester Medieval series, Ninth-Century Histories, Volume II.) Manchester: Manchester University Press, 1992.