Location via proxy:   [ UP ]  
[Report a bug]   [Manage cookies]                
Направо към съдържанието

Ливадна виолетка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ливадна виолетка
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
разред:Tricholomatales
семейство:Есенни гъби (Tricholomataceae)
род:Lepista
вид:Ливадна виолетка (L. personata)
Научно наименование
Cooke, 1871
Синоними
  • Lepista saeva P.D.Orton, 1960
  • Agaricus personatus var. anserinus Fr., 1818
  • Agaricus personatus var. bicolor Fr., 1818
  • Agaricus personatus var. cyclophilus Lasch, 1828
  • Tricholoma personatum P.Kumm., 1871
  • Tricholoma anserinum Sacc., 1895
  • Tricholoma saevum Gillet, 1920
  • Tricholoma personatum var. anserina Sacc., 1887
  • Tricholoma personatum var. compactum S.Petersen, 1911
  • Tricholoma personatum var. saevum Dumée, 1905
  • Lepista saeva var. anserina A.I.Ivanov & Kalamees, 1992
  • Clitocybe saeva H.E.Bigelow & A.H.Sm., 1969
  • Agaricus personatus Fr., 1818
  • Agaricus personatus Fr., 1818
Ливадна виолетка в Общомедия
[ редактиране ]

Ливадната виолетка (Lepista personata) е вид ядлива базидиева гъба от семейство Есенни гъби (Tricholomataceae).

Шапката достига до 15 – 20 cm в диаметър. В ранна възраст е полукълбовидна с подвит навътре ръб, а в напреднала възраст е дъговидно разперена до почти плоска. Кожицата е матова, гладка, а в зависимост от климатичните условия може да стане лъскава, бледосива, охрено-сива, охрено-кафеникава, бежово-кафява до светлокафява. Пънчето е масивно, с дължина до 8 cm, бухалковидно или цилиндрично, твърдо, плътно, като в горната си част е влакнесто-люспесто. На цвят бива светлолилаво, виолетово, понякога сиво-виолетово. Месото е твърдо, плътно, белезникаво на цвят и има характерен орехов вкус със слаб мирис. Гъбата е ядлива, месеста и подходяща за използване във всякакви ястия и за консервиране.[1]

Среща се през август – ноември, понякога и април – май, поединично, на групи или в самодивски кръгове. Расте на открити тревисти пространства, пасища, ливади, поляни, в паркове и градини, в светли широколистни гори и храсталачни места.[1]

  1. а б Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 70.