Location via proxy:   [ UP ]  
[Report a bug]   [Manage cookies]                
Направо към съдържанието

Мария Анна Баварска (1734 – 1776)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария Анна Баварска.

Мария Анна Баварска
маркграфиня на Баден-Баден
Родена
Починала
7 май 1776 г. (41 г.)
ПогребанаТеатинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия
Управление
Други титлибаварска принцеса
Семейство
РодВителсбахи
БащаКарл VII
МайкаМария-Амалия Хабсбург-Австрийска
Братя/сестриМария Антония Баварска
Мария-Йозефа Баварска
Терезия Бенедикта Баварска
Франц Лудвиг фон Холнщайн
Максимилиан III Йозеф
СъпругЛудвиг Георг Симперт фон Баден-Баден
Мария Анна Баварска в Общомедия

Мария Анна Йозефа Августа Баварска (на немски: Maria Anna Josepha Augusta von Bayern; * 7 август 1734, дворец Нимфенбург; † 7 май 1776,Мюнхен) от фамилията Вителсбахи, е баварска принцеса и чрез женитба маркграфиня на Баден-Баден.

Мария Анна Баварска, маркграфиня на Баден

Дъщеря е на курфюрст и по-късен император Карл VII Албрехт (1697 – 1745) и съпругата му Мария Амалия (1701 – 1756), дъщеря на император Йозеф I. По-малката ѝ сестра Мария Йозефа се омъжва през 1765 г. за император Йозеф II.

Принцеса Мария Анна се омъжва на 10 юли 1755 г. в Етлинген за маркграф Лудвиг Георг Симперт фон Баден-Баден (1702 – 1761), син на Лудвиг Вилхелм, маркграф на Баден-Баден. Тя е втората му съпруга. Бракът остава бездетен.

След смъртта на нейния съпруг Мария Анна се връща в Мюнхен и живее до смъртта си в двора на брат си Максимилиан III. Заедно с нейната сестра Мария Антония и нейната снаха Мария Анна тя превежда през 1773 г. на немски драмата „L'Indigent“ на Мерсие под името „Der Nothleidende“.

Мария Анна умира на 41 години и е погребана в мюнхенската Театинска църква. Сърцето и е погребано отделно и се намира в Гнаденкапелата на Алтьотинг.

  • Anne Fleig: Handlungs-Spiel-Räume: Dramen von Autorinnen im Theater des ausgehenden 18. Jahrhunderts, Königshausen & Neumann, 1999, S. 49
  • Joseph Heinrich Wolf: Das Haus Wittelsbach: Bayern's Geschichte aus Quellen, G. G. Zeh, 1847, S. 429
  • Alois Schmid: Max III. Joseph und die europäischen Mächte: die Aussenpolitik des Kurfürstentums Bayern von 1745 – 1765, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 1987, S. 242 ff.
  • Michael Masson: Das Königshaus Bayern: genealogisch bearbeitet und mit historisch-biographischen Notizen erläutert, Verl. des Hrsg., 1854, S. 89
  • Johannes Werner: Ludwig Georg von Baden und seine beiden Frauen: Anna Maria von Schwarzenberg und Maria Josepha von Bayern – August Georg von Baden und Maria Viktoria von Aremberg. In: Hans Heid (Hrsg.): Die Rastatter Residenz im Spiegel von Beständen der Historischen Bibliothek der Stadt Rastatt. Stadt Rastatt, Rastatt 2007, ISBN 3-923082-60-6, S. 311 – 329