Нептуний

Нептуний
Нептуний – блестящ, сребрист метал Блестящ, сребрист метал
Спектрални линии на нептуний Спектрални линии
Уран ← Нептуний → Плутоний Pm ↑ Np ↓ (Uqs) H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Нептуний, Np, 93
Група, период, блок	–, 7, f
Химическа серия	актинид
Електронна конфигурация	[Rn] 5f4 6d1 7s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 22, 9, 2
CAS номер	7439-99-8
Свойства на атома
Атомна маса	[237] u
Атомен радиус	175  pm
Ковалентен радиус	190±1 pm
Степен на окисление	7, 6, 5, 4, 3, 2
Оксид	Np2O5 и NpO2 (амфотерни)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	1,36
Йонизационна енергия	I: 604,5 kJ/mol II: 1128 kJ/mol III: 1997 kJ/mol IV: 3242 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Алотропи	α-Np (до 313 °C); β-Np (313 – 600 °C); γ-Np (над 600 °C)
Кристална структура (α-нептуний)	ромбична
Кристална структура (β-нептуний)	четириъгълна
Плътност	α: 20450 kg/m3; СС: 19380 kg/m3
Температура на топене	912 K (639 °C) (±3 K, °C)
Температура на кипене	4447 K (4174 °C) (изчислено)
Моларен обем	11,59×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене	5,19 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	336 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 2194 2437 – – – –
Специф. електропроводимост	8,3×105 S/m при 25 °C
Специф. ел. съпротивление	1,22 Ω.mm2/m при 25 °C
Топлопроводимост	6,3 W/(m·K)
Магнетизъм	парамагнитен
История
Наименуван	на планетата Нептун
Откритие	Едуин МакМилан и Филип Ейбълсън (1940 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 235Np синт. 1,086 г. α 231Pa ε 235U 236Np синт. 1,54×105 г. α 232Pa ε 236U β- 236Pu 237Pr радио 2,144×106 г. α 233Pa 239Pr радио 2,356 дни β- 239Pu
Нептуний в Общомедия

Нептуният е химичен елемент със символ Np и атомен номер 93. Нептуният е радиоактивен метал, първият трансуранов елемент и член на групата на актинидите. Най-стабилният му изотоп, ²³⁷Np, е страничен продукт на ядрените реактори и производството на плутоний.

Нептуният е наречен на планетата Нептун, следващата планета след Уран, на която е наречен едноименният елемент. Открит е през 1940 г. в Радиационната лаборатория на Калифорнийския университет в Бъркли, когато учени получават изотопа ²³⁹Np (с период на полуразпад 2,4 дни) чрез бомбардиране на уран с бавнодвижещи се неутрони.

Източници

Използвана литература

• Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
• Fahey, J. A. Decomposition, stoichiometry and structure of neptunium oxides // Journal of Inorganic Nuclear Chemistry 38. 1976. DOI:10.1016/0022-1902(76)80291-6. p. 495 – 500. (на английски)

Тази статия за химичен елемент все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.