Location via proxy:   [ UP ]  
[Report a bug]   [Manage cookies]                
Направо към съдържанието

Пенис

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за пенис при животните. За същото понятие при човека вижте Пенис при човека.

Пенис е основният полов орган, който мъжките животни използват за осеменяване на женски (или хермафродити) по време на копулация.[1][2] Такива органи се срещат при много животни, както гръбначни, така и безгръбначни, но не при всеки животински вид мъжките индивиди имат пенис, а в случаите, когато имат такъв, пенисите при различните видове не са непременно хомоложни.

При повечето видове животни, при които има орган, който може да се опише като пенис, той няма друга функция освен за копулация или поне за пренасяне на спермата до женския индивид, но при плацентните бозайници в пениса се намира и дисталната част на уретрата, която отделя както урина по време на уриниране, така и сперма по време на копулация.[3]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Думата „пенис“ произхожда от латинската дума за „опашка“.[4] Според някои произходът е свързан с индоевропейското *pesnis и гръцката дума πέος = „пенис“ от индоевропейското *pesos.

Както почти всяка друга част на тялото, участваща в сексуални или отделителни функции, така и пенисът е обект на много жаргонни думи и евфемизми.

Латинската дума „фалос“ (от гръцки φαλλος) понякога се използва като синоним на пенис, въпреки че „фалос“ първоначално се използва в смисъл на изображения на пениса.[5]

Гръбначни

[редактиране | редактиране на кода]

Птици

[редактиране | редактиране на кода]

Повечето мъжки птици (напр. петли и пуйки) имат клоака (налична и при женската), но не и пенис. Сред видовете птици с пенис са представителите на групата Palaeognathae (тинамуви и щраусоподобни)[6] и патицови (патици, гъски и лебеди).[7] Пенисът на мъжка птица е различен по структура от пениса на бозайник, като представлява еректилно разширение на стената на клоаката и се еректира от лимфа, а не от кръв.[8] Обикновено е частично пернат и при някои видове се отличава с шипове и подобни на четка власинки, а в отпуснато състояние се прибира навътре в клоаката.

Макар повечето мъжки птици да нямат външни полови органи, мъжките индивиди при водолюбивите птици (патицови) имат фалос. Повечето птици се чифтосват с мъжкия, балансиращ върху женската и докосващи клоаки в „клоакална целувка“; това прави принудителното осеменяване много трудно. Фалосът, който е еволюирал при мъжките водолюбиви птици, излиза от телата им (в намотка по посока на часовниковата стрелка) и помага при осеменяването на женските без тяхното съдействие.[9]

Аржентинската патица е забележителна с това, че притежава най-дългият пенис от всички гръбначни животни, измерен спрямо дължината на тялото. Пенисът, който обикновено е навит в отпуснато състояние, може да достигне приблизително същата дължина като самото животно, когато е напълно еректирал, но по-често е около половината от дължината на птицата.[10][11] Според някои учени забележителният размер на пениса при този вид може да е еволюирал в отговор на конкурентния натиск, премахвайки сперматозоидите от предишни чифтосвания, вкл. с други видове.[12]

Бозайници

[редактиране | редактиране на кода]

Както при всеки друг телесен атрибут, дължината и обиколката на пениса могат да бъдат силно променливи между бозайниците от различните видове.[13][14] При много бозайници размерът на отпуснатия пенис е по-малък от еректиралия му размер.

При повечето бозайници пенисът има пенисна кост, която липсва при хора, говеда и коне.

При бозайниците пенисът външно има три части:[15]

Вътрешната структура на пениса се състои главно от кавернозна, еректилна тъкан, която представлява съвкупност от капиляри, разделени от слоеве съединителна тъкан (трабекули). Някои бозайници имат повече еректилна тъкан в сравнение със съединителната тъкан, например конете. Поради това пенисът на кон може да се увеличи повече от пениса на бик. Уретрата е от предната страна на тялото на пениса. По принцип пенисът на бозайника е пропорционален на размера на тялото му, но това варира значително между видовете – дори между близкородствени видове разликите може да са съществени. Например, еректиралият пенис на възрастна горила е около 4,5 см дълъг, докато едно възрастно шимпанзе, което е значително по-малко (като размер на тялото) от горилата, има дължина на пениса около два пъти по-голяма от този на горилата. За сравнение, човешкият пенис е по-голям от този на всеки друг примат, както пропорционално на размера на тялото, така и в абсолютна стойност.[16]

Чифтокопитни

[редактиране | редактиране на кода]

Пенисите на чифтокопитните са извити в S-образна форма, когато не са еректирали.[17] При бикове, овни и глигани, сигмоидната флексура на пениса се изправя по време на ерекция.[18]

При чифтосване върхът на пениса на мъжката вилорога антилопа често е първата част, която докосва женската антилопа.[19] Пенисът на мъжкия е около 13 см дълъг и е оформен като нож за лед.[20] Предната част на главичката на пениса на вилорога е относително плоска, докато задната част е относително дебела.[21] Мъжкият обикновено еякулира веднага след проникване.[22][23]

Биковете имат фибро-еластичен пенис. Предвид малкото количество еректилна тъкан, уголемяването след ерекция не е значително.[24][15][25]

Гениталиите на мъжките мишевидни елени са подобни на тези на прасетата.[26] Пенисът на глиган, който се върти ритмично по време на копулация,[27] е около 46 см дълъг и еякулира около половин литър сперма.[28]

Китоподобни

[редактиране | редактиране на кода]

Репродуктивните органи на китоподобните са разположени вътре в тялото. Мъжките китоподобни (китове, делфини и морски свине) имат два процепа, гениталния жлеб, който крие пениса, и един по-назад за ануса.[29][30][31][32] Китоподобните имат фибро-еластични пениси, подобни на тези на чифтокопитните.[33] Заостреният връх на пениса на китоподобните се нарича pars intrapraeputialis.[34] Синият кит има най-големия пенис от всеки организъм на планетата, обикновено с размери между 2,4 и 3 м.[35] Трудно е да се определи с точност, тъй като дължината му в ерекция може да се наблюдава само по време на чифтосване,[36] което се случва под вода. Пенисът на южните китове може да бъде до 2,7 м, а тестисите им, които достигат до 2 м на дължина, 78 см в диаметър и тегло до 238 кг са най-големите от всички животни на Земята.[37]

Хищници

[редактиране | редактиране на кода]

Всички членове на разред Хищници (с изключение на хиените) имат пенисна кост.[38] Кучешките пениси имат структура в основата, наречена bulbus glandis.[39][40]

Домашните котки имат шипове на пенисите, около 120 – 150 броя, дълги един милиметър и насочени назад.[41] При изваждането на пениса шипчетата се забиват стените на вагината на женската, което стартира овулацията. Лъвовете също имат шипове на пенисите.[42][43]

Миещите мечки имат кости на пениса, които се огъват под ъгъл от 90 градуса на върха.[44] Полово зрелите мъжки екземпляри се различават от незрелите по способността да огъват пениса си.[45][46]

Мъжките моржове притежават най-големите пенисни кости от всички сухоземни бозайници, както в абсолютен размер, така и в сравнение с размера на тялото.[47][48]

Предполага се, че формата на човешкия пенис може да е еволюционно обусловена от конкуренцията при оплождане. Формата може да е благоприятствала изместването на семенни течности, вкарани в женския репродуктивен тракт от съперничещи мъжки: тласкащото действие, което се случва по време на полов акт, може механично да отстрани семенната течност от предишно чифтосване от областта на маточната шийка.[49]

Морфологията на пениса на някои видове полумаймуни предоставя информация за тяхната таксономия.[50] Мъжките видове от семейство Галагови притежават много отличителна морфология на пениса, която може да се използва за класифициране на видовете.[51][52][53]

Възрастните мъжки от всеки вид маймуни вервет имат бледосин скротум и червен пенис,[54][55] а мъжките дългоносимаймуни имат червен пенис с черен скротум.[56]

Мъжките павиани и маймуните саймирита понякога правят жестове с еректирал пенис едновременно като предупреждение за предстояща опасност и заплаха за хищниците.[57] При мъжките саймири този жест се използва за социална комуникация.[58]

Торбести

[редактиране | редактиране на кода]

Повечето торбести бозайници, с изключение на двата най-големи вида кенгуру и торбести къртици[59] (ако се приеме, че последните са истински торбести бозайници), имат раздвоен пенис, разделен на две колони, така че пенисът има два края, съответстващи на двете вагини на женските.[60]

Еднопроходни

[редактиране | редактиране на кода]

Еднопроходните и торбестите къртици са единствените бозайници, при които пенисът е разположен вътре в клоаката.[61][62]

Мъжките ехидни имат двустранно симетричен, подобен на розетка, четириглав пенис.[63] По време на чифтосване главите от едната страна се „прибират“ и не нарастват по размер; другите две се използват за освобождаване на сперма в двуразклонения репродуктивен тракт на женската. Използваните глави се разменят всеки път, когато бозайникът копулира.[64][65][66] Когато не се използва, пенисът се прибира в препуциален сак в клоаката. Пенисът на мъжката ехидна е дълъг 7 см, когато е еректирал, т.е. близо четвърт от дължината на тялото на животното, и е покрит с шипове.[67][68]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

 Възрастните мъжки слонове имат най-големия пенис между сухоземните животни.[69] Пенисът на слон може да достигне дължина 100 см и диаметър 16 см в основата. Той има S-образна форма, когато е напълно еректирал и има Y-образен отвор.[70] Пенисът на слона е много подвижен, може да се движи независимо от таза на мъжкия[71] и се извива напред и нагоре, преди копулация.[72]

При големите мравояди (прибраният) пенис и тестисите са разположени вътрешно между ректума и пикочния мехур.[73]

Риби и влечуги

[редактиране | редактиране на кода]

Мъжките костенурки и крокодили имат пенис, докато мъжките екземпляри от разред Люспести имат два сдвоени органа, наречени хемипени. Хатериите трябва да използват своите клоаки за размножаване.[74] Поради еволюционната конвергенция пенисите на костенурките и бозайниците имат подобна структура.[75]

Безгръбначни

[редактиране | редактиране на кода]

Членестоноги

[редактиране | редактиране на кода]

Рекордът за най-голямо съотношение между размера на пениса и размера на тялото се държи от представителите на Cirripedia. Пенисът при тях може да нарасне до четиридесет пъти дължината на собственото им тяло. Това им позволява да достигнат до най-близката женска за оплождане.

Редица безгръбначни видове независимо са развили техниката на чифтосване на травматично осеменяване, при което пенисът прониква в корема на женската, като по този начин създава утроба, в която отлага сперма. Това е най-пълно проучено при дървениците.

Някои диплоподи имат пенис. При тези видове пенисът е просто една или две издатини под третия сегмент на тялото, които произвеждат сперматофор или пакет от сперма. Актът на осеменяване обаче се осъществява чрез специализирани крака, наречени гоноподи, които събират сперматофора и го вкарват в женската.

Насекоми

[редактиране | редактиране на кода]

При мъжките насекоми структурата, аналогична на пениса, е известна като едеагус. Мъжкият копулационен орган на различни нисши безгръбначни животни често се нарича „цирус“.

През 2010 г. ентомологът Чарлз Лайнхард описва Neotrogla, нов род сенояди. Видовете от този род имат гениталии с обратен пол. Женските имат органи, подобни на пениса, наречени гинозоми, които се вмъкват във влагалищни отвори на мъжките по време на чифтосване.[76] През 2014 г. подробно проучване на репродуктивните навици на насекомите, ръководено от Казунори Йошизавае, потвърждава, че органът функционира подобно на пениса – например се подува по време на полов акт – и се използва за извличане на сперма от мъжкия.[77][78]

Мекотели

[редактиране | редактиране на кода]

Пенисът при повечето мъжки главоноги е дълъг и мускулест край на гонодукта, използван за прехвърляне на сперматофори към модифициран крайник, наречен хектокотил, който от своя страна се използва за прехвърляне на сперматофорите към женската. При видовете, при които хектокотилът липсва, пенисът е дълъг и може да се простира отвъд кухината на мантията и прехвърля сперматофорите директно към женската. Дълбоководните калмари имат най-голямата известна дължина на пениса спрямо размера на тялото от всички подвижни животни, на второ място в цялото животинско царство след някои приседнали ракообразни. Удължаването на пениса при Onykia ingens може да доведе до пенис, който е дълъг колкото мантията, главата и ръцете взети заедно.[79][80] Гигантските калмари от рода Architeuthis са необичайни с това, че притежават както голям пенис, така и модифицирани върхове на крайниците, въпреки че не е сигурно дали последните се използват за прехвърляне на сперматофор.[79]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Janet Leonard, Alex Cordoba-Aguilar R. The Evolution of Primary Sexual Characters in Animals. Oxford University Press, 18 June 2010. ISBN 978-0-19-971703-3. Посетен на 20 July 2013.
  2. ↑ Schmitt, V. и др. Mating behaviour in the sea slug Elysia timida (Opisthobranchia, Sacoglossa): hypodermic injection, sperm transfer and balanced reciprocity // Frontiers in Zoology 4. 2007. DOI:10.1186/1742-9994-4-17. с. 17.
  3. ↑ Marvalee H. Wake. Hyman's Comparative Vertebrate Anatomy. University of Chicago Press, 15 September 1992. ISBN 978-0-226-87013-7. с. 583. Посетен на 23 July 2013.
  4. ↑ penis (n.) // Online Etimology Dictionary. Посетен на 2023-08-27. (на английски)
  5. ↑ Online Etymology Dictionary // Etymonline.com. Посетен на 2011-05-28.
  6. ↑ Julian Lombardi. Comparative Vertebrate Reproduction. Springer, 1998. ISBN 978-0-7923-8336-9. Посетен на 5 December 2012.
  7. ↑ MobileReference. The Illustrated Encyclopedia of European Birds: An Essential Guide to Birds of Europe. MobileReference, 15 December 2009. ISBN 978-1-60501-557-6. Посетен на 5 December 2012.[неработеща препратка]
  8. ↑ Frank B. Gill. Ornithology. Macmillan, 6 October 2006. ISBN 978-0-7167-4983-7. с. 414–. Посетен на 5 December 2012.
  9. ↑ Brennan, P. L. R. et al. Coevolution of male and female genital morphology in waterfowl. PLoS ONE 2, e418 (2007).
  10. ↑ McCracken, Kevin G. The 20-cm Spiny Penis of the Argentine Lake Duck (Oxyura vittata) // The Auk 117 (3). 2000. DOI:10.2307/4089612. с. 820–825. Архивиран от оригинала на 2015-09-23.
  11. ↑ McCracken, Kevin G. и др. Sexual selection: Are ducks impressed by drakes' display? // Nature 413 (6852). 2001. DOI:10.1038/35093160. с. 128. Архивиран от оригинала на 2016-01-23.
  12. ↑ Duck genitals locked in arms race | COSMOS magazine // Архивиран от оригинала на 2008-07-25. Посетен на 2023-08-27.
  13. ↑ Tim Birkhead. Promiscuity: An Evolutionary History of Sperm Competition. Harvard University Press, 2000. ISBN 978-0-674-00666-9. с. 102. Посетен на 23 July 2013.
  14. ↑ Virginia Douglass Hayssen, Ari Van Tienhoven. Asdell's Patterns of Mammalian Reproduction: A Compendium of Species-Specific Data. Cornell University Press, 1993. ISBN 978-0-8014-1753-5. Посетен на 23 July 2013.
  15. ↑ а б William O. Reece. Functional Anatomy and Physiology of Domestic Animals. John Wiley & Sons, 2009-03-04. ISBN 9780813814513.
  16. ↑ Sue Taylor Parker, Karin Enstam Jaffe. Darwin's Legacy: Scenarios in Human Evolution. AltaMira Press, 2008. ISBN 978-0-7591-0316-0. с. 121. Посетен на 23 July 2013.
  17. ↑ Uwe Gille. urinary and sexual apparatus, urogenital Apparatus. In: F.-V. Salomon and others (eds.): Anatomy for veterinary medicine. 2008. ISBN 978-3-8304-1075-1. с. 368–403.
  18. ↑ Sergi Bonet, Isabel Casas, William V Holt. Boar Reproduction: Fundamentals and New Biotechnological Trends. Springer Science & Business Media, 1 February 2013. ISBN 978-3-642-35049-8.
  19. ↑ John A. Byers. American Pronghorn: Social Adaptations and the Ghosts of Predators Past. University of Chicago Press, 1997. ISBN 978-0-226-08699-6. Посетен на 23 July 2013.
  20. ↑ John A. Byers. Built for Speed: A Year in the Life of Pronghorn. Harvard University Press, 30 June 2009. ISBN 978-0-674-02913-2. Посетен на 23 July 2013.
  21. ↑ Bart W. O'Gara, James D. Yoakum. Pronghorn: ecology and management. University Press of Colorado, 2004. ISBN 978-0-87081-757-1. Посетен на 23 July 2013.
  22. ↑ John A. Byers. American Pronghorn: Social Adaptations and the Ghosts of Predators Past. University of Chicago Press, 1997. ISBN 978-0-226-08699-6. Посетен на 15 July 2013.
  23. ↑ John A. Byers. Built for Speed: A Year in the Life of Pronghorn. Harvard University Press, 30 June 2009. ISBN 978-0-674-02913-2. Посетен на 15 July 2013.
  24. ↑ Sarkar, A. Sexual Behaviour In Animals. Discovery Publishing House, 2003. ISBN 978-81-7141-746-9.
  25. ↑ Gillespie, James R., Flanders, Frank. Modern Livestock and Poultry Production - James R. Gillespie, Frank B. Flanders. 2009-01-28. ISBN 978-1428318083. Посетен на 2012-12-02.
  26. ↑ Vidyadaran, M. K. Male genital organs and accessory glands of the lesser mouse deer, Tragulus javanicus // Journal of Mammalogy 80 (1). 1999. DOI:10.2307/1383219. с. 199–204.
  27. ↑ William G. Eberhard. Female Control: Sexual Selection by Cryptic Female Choice. Princeton University Press, 1996. ISBN 978-0-691-01084-7. Посетен на 23 July 2013.
  28. ↑ Geoffrey Miller. The Mating Mind: How Sexual Choice Shaped the Evolution of Human Nature. Knopf Doubleday Publishing Group, 21 December 2011. ISBN 978-0-307-81374-9. Посетен на 23 July 2013.
  29. ↑ William F. Perrin, Bernd Wursig, J. G.M. Thewissen. Encyclopedia of Marine Mammals. Academic Press, 26 February 2009. ISBN 978-0-08-091993-5. Посетен на 28 June 2013.
  30. ↑ Spencer Wilkie Tinker. Whales of the World. Brill Archive, 1 January 1988. ISBN 978-0-935848-47-2.
  31. ↑ Würsig, Bernd, Wursig, Melany. The Dusky Dolphin: Master Acrobat Off Different Shores - Bernd G. Würsig, Bernd Wursig, Melany Wursig. 2009-07-17. ISBN 9780080920351. Посетен на 2012-11-22.
  32. ↑ Gibbons, Edward F., Durrant, Barbara Susan, Demarest, Jack. Conservation Endangered Spe: An Interdisciplinary Approach - Edward F. Gibbons, Jr., Barbara Susan Durrant, Jack Demarest. 1995. ISBN 9780791419113. Посетен на 2012-11-22.
  33. ↑ Debra Lee Miller. Reproductive Biology and Phylogeny of Cetacea: Whales, Porpoises and Dolphins. CRC Press, 19 April 2016. ISBN 978-1-4398-4257-7. с. 133–.
  34. ↑ American Institute of Biological Sciences. Whales, Dolphins, and Porpoises. University of California Press, 1977. GGKEY:T3BKXB87GHT. Посетен на 8 August 2013.
  35. ↑ Reproduction // University of Wisconsin. Посетен на 3 October 2012.
  36. ↑ The Largest Penis in the World – Both for humans and animals, size does matter! – Softpedia // News.softpedia.com. Посетен на 2011-05-28.
  37. ↑ Feldhamer, George A., Thompson, Bruce C., Chapman, Joseph A. Wild mammals of North America : biology, management, and conservation. 2nd. Baltimore, Md., Johns Hopkins University Press, 2003. ISBN 9780801874161. с. 432. Посетен на 2013-11-08.
  38. ↑ Baculum length and copulatory behaviour in carnivores and pinnipeds (Grand Order Ferae)
  39. ↑ Susan Long. Veterinary Genetics and Reproductive Physiology. Churchill Livingstone Elsevier, 2006. ISBN 978-0-7506-8877-2. Посетен на 2013-11-08.
  40. ↑ R. F. Ewer. The Carnivores. Cornell University Press, 1998. ISBN 978-0-8014-8493-3. с. 116. Посетен на 23 July 2013.
  41. ↑ Aronson, L. R. и др. Penile spines of the domestic cat: their endocrine-behavior relations // Anat. Rec. 157 (1). 1967. DOI:10.1002/ar.1091570111. с. 71–8. Архивиран от оригинала на 2017-06-20.
  42. ↑ Cats of Africa. Struik, 2005. ISBN 978-1-77007-063-9. Посетен на 23 July 2013.
  43. ↑ Philip Caputo. Ghosts of Tsavo: Stalking the Mystery Lions of East Africa. Adventure Press, National Geographic, 1 June 2003. ISBN 978-0-7922-4100-3. Посетен на 23 July 2013.
  44. ↑ Leon Fradley Whitney. The Raccoon. Practical Science Publishing Company, 1952. Посетен на 24 July 2013.
  45. ↑ Samuel I. Zeveloff. Raccoons: A Natural History. UBC Press, 2002. ISBN 978-0-7748-0964-1. с. 5–. Посетен на 25 July 2013.
  46. ↑ Julie Feinstein. Field Guide to Urban Wildlife. Stackpole Books, January 2011. ISBN 978-0-8117-0585-1. Посетен на 22 July 2013.
  47. ↑ Fay, F.H. Odobenus rosmarus // Mammalian Species (238). 1985. DOI:10.2307/3503810. с. 1–7. Архивиран от оригинала на 2013-09-15.
  48. ↑ Born, E. W., Gjertz, I., Reeves, R. R. Population assessment of Atlantic Walrus (Odobenus rosmarus rosmarus L.). Oslo, Norway, Meddelelser. Norsk Polarinstitut, 1995. с. 100.
  49. ↑ Shackelford, T. K. и др. Adaptation to Sperm Competition in Humans // Current Directions in Psychological Science 16. 2007. DOI:10.1111/j.1467-8721.2007.00473.x. с. 47–50.
  50. ↑ Alan F. Dixson. Primate Sexuality: Comparative Studies of the Prosimians, Monkeys, Apes, and Humans. Oxford University Press, 26 January 2012. ISBN 978-0-19-150342-9. Посетен на 6 September 2013.
  51. ↑ Anderson, MJ. Comparative Morphology and Speciation in Galagos // Folia Primatol 69 (7). 1998. DOI:10.1159/000052721. с. 325–331.
  52. ↑ Dixson, AF. Sexual Selection, Genital Morphology, and Copulatory Behavior in Male Galagos // International Journal of Primatology 10. 1989. DOI:10.1007/bf02735703. с. 47–55.
  53. ↑ Anderson, MJ. Penile Morphology and Classification of Bush Babies (Family Galagoninae) // International Journal of Primatology 21 (5). 2000. DOI:10.1023/A:1005542609002. с. 815–836.
  54. ↑ Cercopithecus aethiops: a review of field studies. Cambridge (UK), Cambridge University Press, 1988. с. 389–411.
  55. ↑ Peter Apps. Wild Ways: Field Guide to the Behaviour of Southern African Mammals. Struik, 2000. ISBN 978-1-86872-443-7. Посетен на 23 July 2013.[неработеща препратка]
  56. ↑ Friderun Ankel-Simons. Primate Anatomy: An Introduction. Academic Press, 27 July 2010. ISBN 978-0-08-046911-9. Посетен на 23 July 2013.
  57. ↑ Nasaw, Daniel. When did the middle finger become offensive? // BBC News Magazine. BBC, February 6, 2012. Архивиран от оригинала на February 6, 2012. Посетен на February 7, 2012.
  58. ↑ Blitz J. и др. Studies on the social and sexual behavior of the squirrel monkey (Saimiri sciureus) // Folia Primatologica 1. 1963. DOI:10.1159/000164879. с. 29–66.
  59. ↑ On the Habits and Affinities of the New Australian Mammal, Notoryctes typhlops E. D. Cope The American Naturalist Vol. 26, No. 302 (Feb., 1892), pp. 121-128
  60. ↑ Renfree, Marilyn, Hugh Tyndale-Biscoe. Reproductive Physiology of Marsupials. Cambridge University Press, 1987-01-30. ISBN 9780521337922. Посетен на 5 May 2013.
  61. ↑ Gadow, H. On the systematic position of Notoryctes typhlops. Proc. Zool. Soc. London 1892, 361–370 (1892).
  62. ↑ Riedelsheimer, B., Unterberger, P., Künzle, H. and U. Welsch. 2007. Histological study of the cloacal region and associated structures in the hedgehog tenrec Echinops telfairi. Mammalian Biology 72(6): 330-341.
  63. ↑ Michael L. Augee, Brett A. Gooden, Anne Musser. Echidna: Extraordinary Egg-laying Mammal. Csiro Publishing, January 2006. ISBN 978-0-643-09204-4. Посетен на 23 July 2013.
  64. ↑ Shultz, N. Exhibitionist spiny anteater reveals bizarre penis // New Scientist. 26 October 2007. Архивиран от оригинала на 22 December 2007. Посетен на 27 October 2006.
  65. ↑ Augee, Gooden and Musser, p. 81.
  66. ↑ Johnston, S.D. и др. One-Sided Ejaculation of Echidna Sperm Bundles (Tachyglossus aculeatus) // Am. Nat. 170 (6). 2007. DOI:10.1086/522847. с. E162–4.
  67. ↑ Larry Vogelnest, Rupert Woods. Medicine of Australian Mammals. Csiro Publishing, 18 August 2008. ISBN 978-0-643-09928-9. Посетен на 23 July 2013.
  68. ↑ Mammalogy. Jones & Bartlett Learning, 21 April 2011. ISBN 978-0-7637-6299-5. с. 389–. Посетен на 5 May 2013.
  69. ↑ Giustina, Anthony. Sex World Records. Lulu.com, 31 December 2005. ISBN 978-1-4116-6774-7. с. 152. Посетен на 3 October 2012.
  70. ↑ Barry, R.E.; Shoshani, J. (2000). "Heterohyrax brucei". Mammalian Species. 645: 1–7. doi:10.1644/1545-1410(2000)645<0001:hb>2.0.co;2. S2CID 28256848. p. 80.
  71. ↑ Murray E. Fowler, Susan K. Mikota. Biology, Medicine, and Surgery of Elephants. John Wiley & Sons, 2 October 2006. ISBN 978-0-8138-0676-1. с. 353–. Посетен на 4 May 2013.
  72. ↑ R. D. Estes. The Behavior Guide to African Mammals: Including Hoofed Mammals, Carnivores, Primates. University of California Press, 1991. ISBN 978-0-520-08085-0. Посетен на 23 July 2013.
  73. ↑ Naugher, K. B. Anteaters (Myrmecophagidae) // Grzimek's Animal Life Encyclopedia. 2nd. Т. 13. Gale, 2004. ISBN 978-0-7876-7750-3. с. 171–79.
  74. ↑ Lutz, Dick (2005), Tuatara: A Living Fossil, Salem, Oregon: DIMI PRESS, ISBN 0-931625-43-2
  75. ↑ Kelly, D. A. Turtle and mammal penis designs are anatomically convergent // Proceedings. Biological Sciences 271 (Suppl 5). 2004. DOI:10.1098/rsbl.2004.0161. с. S293–S295.
  76. ↑ Lienhard, Charles и др. A new genus of Sensitibillini from Brazilian caves (Psocodea: 'Psocoptera': Prionoglarididae) // Revue Suisse de Zoologie 117 (4). 2010. DOI:10.5962/bhl.part.117600. с. 611–635. Архивиран от оригинала на 2014-11-03.
  77. ↑ Kazunori Yoshizawae и др. Female Penis, Male Vagina, and Their Correlated Evolution in a Cave Insect // Current Biology 24 (9). 17 April 2014. DOI:10.1016/j.cub.2014.03.022. с. 1006–1010.
  78. ↑ Cell Press. In sex-reversed cave insects, females have the penises. // Science Daily. 17 April 2014. Архивиран от оригинала на 26 April 2014. Посетен на 27 April 2014.
  79. ↑ а б Arkhipkin, A.I. и др. Observation of penis elongation in Onykia ingens: implications for spermatophore transfer in deep-water squid // Journal of Molluscan Studies 76 (3). 2010. DOI:10.1093/mollus/eyq019. с. 299–300.
  80. ↑ Walker, M. 2010. Super squid sex organ discovered Архив на оригинала от 2010-07-07 в Wayback Machine.. BBC Earth News, July 7, 2010.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Penis в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пенис&oldid=12411118“.