Прагматика

Прагматиката (гръцки: πραγμα, pragma - действие, действителен) е дял на лингвистиката, който изучава начините, по които контекстът влияе върху значението; тоест „значението в контекста и езиковата употреба“ (Церданелис, Уонг, 2004:239). Заедно със семантиката това са двете основни полета в лингвистиката, занимаващи се със значението ^[1]. Прагматиката обхваща теория на речевите актове, импликатурата в разговор, конверсационен анализ и други подходи към езиковото поведение във философията, социологията и лингвистиката ^[2]. Тоест прагматиката представлява когнитивно, социално и културно изучаване на езика и комуникацията. Прагматиката изучава как трансмисията на значението зависи не само от езиковото знание (като граматика, речник и т.н.) на говорещия и слушащия, но също така и от контекста на изразяване, произнасяне, изричане, знание за статуса на тези, които са включени в разговора, загатнатото намерение на говорещия и прочее ^[3].

Различни дефиниции

Първо за прагматика пише Чарлз Пиърс през 19 век, а е дефинирана за пръв път от Чарлз Морис. Той определя три дяла на семиотиката: *(1) синтаксис, изследването на „формалните взаимоотношения между знаците“, *(2) семантика, изучаването на „отношенията на знаците към обектите, към които те се отнасят“ и *(3) прагматика, изучаване на „отношението знаци-интерпретатори“. Днес под прагматиката се разбира основно науката изучаваща възприемането, разбирането и изучаването на естествените езици, и по-специфично, на това как контекстът повлиява интерпретирането на значенията. Като под контекст тук се има предвид в най-общия смисъл ситуация, тоест всичко включително извън-лингвистични фактори - социални, психологически, природни, и т.н. Съвременна прагматика, която е лингвистически ориентирана се развива под влиянието на идеи на Лудвиг Витгенщайн.

Според други определения прагматиката има три сравнително различни значения:

Раздел на семиотика, който изучава отношенията между системи на знаците и тези, които ги използват (дефиницията на Морис)
Условия, съпровождащи употребата на езикови знаци
Раздел на езикознание, изучаващ условия на ползването на езикови знаци от говорещия

Въздействието на прагматика се определя чрез съдържанието и оформлението на изказването. След превода част от прагматическо значение може да бъде изгубено. Според Нойберт има 4 нива на прагматически взаимоотношения в превода.

Висша преводимост (научно-техническа литература и т. н.)
Успешна (информационно-аналитически материал за чуждоезична аудитория)
Превод на текст с ограничения (превод на художествена литература)
Случай, където възпроизвеждането на прагматически оригинал чрез превода е почти невъзможно (когато оригиналът на текста е специфично насочен към носителите на езика)

Според теория на Катарина Райс (Katharina Reiss: Skopostheorie) не е нужно отделно предаване на прагматика в превода. Тя я отрича като целта на превода и утвьрждава, че преводът трябва да отговаря само на изискванията на поръчителя. С темата на прагматика се занимава Юрий Лотман, който е основател на Тартуската семиотична школа. Архивьт на Лотман се смята за един безценен научен ресурс.

Източници

Церданелис, Уонг, 2004. Georgios Tserdanelis, Wai Yi Peggy Wong, Language files: materials for an introduction to language and linguistics, Ohio State University Press, 2004

Бележки

↑ Jean Stilwell Peccei, Pragmatics, Routledge, 1999
↑ Mey, Jacob L. (1993) Pragmatics: An Introduction. Oxford: Blackwell (2nd ed. 2001)
↑ Shaozhong, Liu. What is pragmatics? Архив на оригинала от 2017-08-09 в Wayback Machine.. Линк от 18 март 2009

Частичен превод на първи абзац

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pragmatics в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Библиография

Sergio Viaggio, A general theory of interlingual mediation, Frank & Timme GmbH, 2006

Външни препратки

За тартуската школа
((ru)) Прагматика в руския Лингвистичен енциклопедичен речник

[1] Jean Stilwell Peccei, Pragmatics, Routledge, 1999

[2] Mey, Jacob L. (1993) Pragmatics: An Introduction. Oxford: Blackwell (2nd ed. 2001)

[3] Shaozhong, Liu. What is pragmatics? Архив на оригинала от 2017-08-09 в Wayback Machine.. Линк от 18 март 2009

[1]

[2]

[3]