Location via proxy:   [ UP ]  
[Report a bug]   [Manage cookies]                
Направо към съдържанието

След утрешния ден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
След утрешния ден
The Day After Tomorrow
РежисьориРоланд Емерих
ПродуцентиРоланд Емерих, Марк Гордън
СценаристиРоланд Емерих, Джефри Нахманов
В ролитеДенис Куейд
Джейк Джиленхол
Иън Холм
Еми Росъм
Сийла Уорд
МузикаХаралд Клозер
Разпространител20th Century Fox
Премиера28 май 2004
(САЩ)
Времетраене124 минути
Страна САЩ
ЕзикАнглийски
Бюджет$125 млн. [1]
Приходи$544 млн. [1]
Външни препратки
IMDb Allmovie
След утрешния ден в Общомедия

„След утрешния ден“ (на английски: The Day After Tomorrow) е американски филм от 2004 г. на режисьора Роланд Емерих.

Във филма участват Денис Куейд, Джейк Джиленхол, Иън Холм, Еми Росъм, Сийла Уорд.

Времетраенето на филма е 124 минути. В него се разказва за едно голямо природно бедствие и ни кара да се замислим – къде ще сме ние след утрешния ден.

Доктор Джак Хал е климатолог. Той е притеснен от своите научни изследвания, които показват, че Глобалното затопляне може да промени климата на Земята внезапно. Прогнозите му са напът да се сбъднат, когато огромно парче лед се откъсва от ледник в Антарктида и предизвиква редица от катастрофални събития. Градушка с размерите на грейпфрут се изсипва над Токио, ураган с рекордна сила удря Хаваите, страхотна снежна буря се завихря над Ню Делхи, съсипваща серия от торнада опустошава Лос Анджелис; температурата преминава от непоносима жега до адски студ само за един ден. Джак разбира, че скоро ще настъпи ледникова епоха. Но преди това ни очаква глобална чудовищно силна буря. Джак заминава към Ню Йорк, за да спаси сина си. Но не е подготвен за онова, което ще се случи на него, на детето му и на цялата планета...

Телевизионен дублаж

[редактиране | редактиране на кода]
Преводач Христо Христов
Режисьор на дублажа Чавдар Монов
Тонрежисьор Наско Кашаров
Озвучаващи артисти Петя Миладинова
Гергана Стоянова
Васил Бинев
Илиян Пенев
Димитър Иванчев
  1. а б The Day After Tomorrow // boxofficemojo.com. Посетен на 16 септември 2014. (на английски)