Списък на българските православни светци
Това е списък на българските светци, почитани от Българската православна църква.
Групово мъченичество
[редактиране | редактиране на кода]Паметта на тези, за които не е указан ден, се чества на Всички български светии, подвижен - втората неделя след Петдесетница, или на датата на мъченичеството им.
- Мъчениците от Озобия по времето на императорите Максимиан и Диоклециан (286 – 305). в Озобия край Дуросторум били измъчвани и обезглавени заради вярата си Максим, Квинтилиан и Дадас.[източник? (Поискан преди 32 дни)]
- Мъчениците от Цирикова църква, Свети Дух (Петдесетница) 51-вият ден след Възкресени Христово, изклани от агарянския поробител[източник? (Поискан преди 32 дни)]
- Трима мъченици Марцианополски мъченици Св. Теодот, св. Асклепиод (Асклепиода) и Св. Максим, по време на император Галерии Максимилиан (305 – 311 г.) са заловени, обвинени, че са християни и осъдени в Марцианопол. От там тримата са закарани в Адрианопол, където са измъчвани в театъра на града и после по пътя за Филипопол на 30 мили от административния център край Saltus, са осъдени на смърт и обезглавени.[източник? (Поискан преди 32 дни)]
- Новоселски мъченици, 9 май († 1876 г., Ново село, дн. Априлци), разтерзани от агарянския поробител
- Оряховските мъченици мъченици
- Павелски мъченици мъченици
- Перущенски мъченички жени-мъченици
- Райковски мъченици мъченици, в Райково на † 9 май 1633 г. турците убиват заради християнската му вяра момъка Милян Смилянов. На † 8 юли 1720, пак в Райково заради твърдата си християнска вяра по заповед на приближения на султана анадолски турчин Селим ходжа от агаряните са изклани 200 българи християни включително първенците на селото: Атанас Котковски, Бечо Станчев, Върбан Итински, Гитю Иванов, Драгню Трицинов, Ено Митев, Жеко Чернев, Ангел Митрев, Бико Русински, Видю Чернобрестов, Горан Станчовски, Дечо Марински, Еню Сурото, Желязко Ковача, Згуран Вълчовски, Иван Димов, Колю Сурчовски, Лазар Кривошиев, Милуш Милкин, Найден Иванов, Петко Гърчето, Петър Русинов, Згуран Найденов, Иван Киселски, Куртю Кавален, Лазар Райчев, Митю Муховски, Насо Милянов, Пею Широкалски, Аргир Главчев, Белю Белювски, Васил Руменски, Гроздан Станчев, Дойчин Долчинковски, Еню Куковски, Живко Гребенаров, Иван Кацарски, Кръстю Рубинов, Личо Грибачев, Милян Глуховски, Никола Кацаров, Пачо Костенски, Първан Михов, Пею Дармона, Запрян Шубарски, Златю Вапцаров, Златю Солтоквата, Илия Ружински, Колю Сребрин, Личо Чернозмиев, Манол Върбанов, Найден Палишумов, Наум Павлов, Пею Чернев, Паскал Гондьовски, Петър Мечет, Петко Чиповски, Ралю Лещовски, Радул Ничев, Страхил Нигенски, Стойко Пуздрев, Стоил Горанов, Таню Висински, Ташо Косилски, Филю Кременаров, Митю Грудински, Митрю Гущера, Цветко Стоилов, Цветко Киселов, Янко Четроков, Яню Гогомешки, Каню Канювски, Цветко Рибаров, Кирю Цинигеря, Хубен Храсковски, Хубен Буковски, Милион Драпилов, Христо Рошавски, Сево Грудевски, Стоимен Марудин, Стайко Орешенски, Руско Дичев, Русин Марински, Руско Казалийски, Ручен Сивковски, Руско Смилянов, Раю Райчев, Витан Дойчинов, Вълчо Бойчев, Вълчо Гайганарски, Илко Витанов, Таню Вълчев, Велко Шипковски, Ваню Христев, Гего Робовски, Колю Киселов, Гочо Проданов, Гего Робински, Грудю Яребицата, Горан Герджиковски, Гитю Косовски, Димо Чокински, Добрик Биковски, Димитър Дупевски, Дечо Руменовски, Белю Плевенов, Апостол Дренката, Колю Зайчето, Дорю Беровски, Дечо Тинкин, Дойчин Зеленов, Григор Куцовски, в деня на клането над райковските първенци е обесен в местността „Поляне“, енорийският свещеник от с. Езерово, йеромонах Варлаам Светогорски.
- Свети мъченици Илия и Димитър Чинтуловски от с. Юрта сега Гавраилово, Сливенско неприели да се поутурчат, измъчвани и заклани от турците, около † 1400 г., честват се на 2 август[1].
- Стагозагорски и загорски мъченици Старозагорско клане изклани от османския поробител от † 19 до 21 юли 1877 са 14 500 българи в Стара Загора, а с околните селища над 26 000 мъченици на християнската вяра, съсечени са заради това, че са българи християни. На † 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево 2000 мъченици. На † 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско. На † 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците е извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора. На † 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия. В † август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук са избити не по-малко от 600 българи. В † 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. В † 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер, избити са поголовно всички мъже и младежи. В † 1877 – 1878 г. турците извършват палежи, погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище (погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент), Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца до началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи християни.
- Мъчениците от Сафтъще мъченици, в село Сафтъще, Рупчоско (сега село Студенец, Смолянско). Някои били насилствено помохамеданчени. Като видели опасността, някои от селяните избягали и се укрили. Селото било претърсено и намерените били убити, понеже не давали вярата си.
- Софийски мъченици мъченици, избитите мъченически от турците през робството християни в София; 8 канонизирани: Свети мъченик Георги Софийски Стари, чества се на 26 март; Свети свещеномъченик Георги Софийски Нови, чества се на 11 февруари; Свети мъченик Георги Софийски Най-нови, чества се на 26 май; Свети мъченик Константин Софийски, чества се на 21 май; Свети великомъченик Николай Нови Софийски, чества се на 17 май; Свети свещеномъченик Симеон Самоковски и Софийски, чества се на 26 май; Свети преподобни Софроний Софийски, чества се на 28 май; Свети свещеномъченик Терапонтий Софийски, чества се на 27 май; неканонизирани: цар Иван Асен IV (цар Ясен, бан Янко) † 1349 г., цар Михаил IV Асен † 1355 г., цар Иван Асен V † 1388, войводата Радич †1454 г.; Васил Левски † 19 февруари 1873 г., участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев обесени от турците на Лъвов мост в † 1876 г., обесените от турците 4 софийски книжари: Никола Крушкин Чолака † 15 ноември 1877 г., хаджи Стоян Табаков книжаря † 15 ноември 1877 г., Георги Стоицев † 15 ноември 1877 г., Кирил Геошев † 15 ноември 1877 г. и другите многочислени българи християни от софийско и околността жертви на агаряните по време на османската власт. Дори в 1877 г. русите и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които непрестанно от поробителя са екзекутирани българи до последния момент преди навлизането на християнските освободителни войски на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил).
- Средски мъченици мъченици, християни българи от селището Сред (дн. Косово) пострадали при потурчванията на българите в Шар планина.
- Свети 110 търновски мъченици мъченици
- Четиридесет адрианополски мъченички жени-мъченици
- Чирпанските мъченици мъченици
От А до Й
[редактиране | редактиране на кода]- Аврамий Български, свщмчк 1 април
- Аглика Търновска, мъченица
- Акакий Серски, препмчк 1 май (+ 1816 г., Пармак-капи в Цариград)
- Акелина Сенишка, мчца 26 септември*
- Александър, мъченик
- Алмуските мъченици, мъченици
- Амплий, свещеномъченик, апостол
- Анастасий Струмишки, преп., мчк 29 август (+ 1794 г., Солун)
- Ангел Български воин (Ангел Битолски) 1 февруари* (от с. Флорина, + 1750)
- Ангеларий, св. Седмочисленик 27 юли
- Андрей Юродиви, свети
- Антим Атонски, монах
- Арсений светогорски монах, ХIХ в.
- Аскул Солунски, епископ
- Атанас Лулулин, мчк, 8 септември* (+ Сел 1774 г.)
- Атанасий I, патриарх Александрийски
- Ахил(ий) (Ахила) Лариски, преп. 15 май
- Боню Македонски 19 август*
- Борис, мъченик /и Серафим/
- Борис, мъченик /и Глеб/
- Борис-Михаил княз Български 2 май (+ 907, Преслав)
- Боян-Енравота Български княз, мчк 28 март (+ около 833 г.)
- Валентин Доростолски, мъченик, 24 април 12/25 април
- Валерия, мъченица
- Варлаам Охридски, свещеномъченик
- Варлаам Светогорец, мъченик
- Васа Солунска, мца 21 август
- Ваца Крал 4 декември*
- Висарион Смоленски епископ, препмчк (+ 1662)
- Гаврил (Гавриил) Лесновски, преп. 15 януари (отшелник, 11 – 12 в.)
- Гана Кривенска (Провадийска), мъченица, обесена от турците в Шумен на † 19 май 1746 на Кошир (дн. пл. Освобождение)
- Георги Девелтски, свещеномъченик
- Гела мъченица. Тя била жена, чийто единствен син поробителите взели като кръвен данък и го сторили еничарин. Като станал на 20 години се върнал със заповед да потурчи своите съселяни. Майка му го срещнала и го познала по един белег, който е имал от раждането си. Тя заедно със свещеника го молели да не потурчва родното си място, но той бил непреклонен. Майката и свещеника го заклели те да са изкупителна жертва. Тогава той ги посякъл, но селото останало християнско и си преименувало името на Гела. В околните предвидени за ислямизиране села – Широка лъка, Солниците, Стикъл, Стойките, Върбово също оцеляло част от православното население.
- Георги Загорски, мчк 28 март
- Георги Софийски Най-нови (Новейши), мчк 26 май (+ 1530 или 1534 г.)
- Георги Софийски Нови (Кратовски) мчк 11 февруари; 26 май – пренасяне на мощите (+ 11 февруари 1515)
- Георги Софийски Стари, мчк, 26 март, 26 май (+ 1437 г., Одрин)
- Георги Старозагорски (Туловски), мъченик
- Георги Янински Нови, мчк (1838 г.)
- Глеб, мъченик /и Борис/
- Гликерия Тракийска, мъченица
- Горазд, св. Седмочисленик 27 юли
- Григорий Български епископ, преп. 8 януари
- Григорий, иеросхимонах
- Григорий Синаит, преподобен
- Давид Солунски (Български), преп. 26 юни
- Давид Български цар 26 юни (10 в.)
- Дазий Доростолски – първият мъченик в българските земи 20 ноември (+ Доростол/Силистра, 20 ноември, вероятно 302 г.)
- Дамаскин Габровски, свещеномъченик 16 януари (+ 1771 г., Свищов)
- Дамян, митрополит Пловдивски, свещеномъченик
- Димитрий (Димитър), мчк 19 март* (+ 1554 г.)
- Димитър Басарбовски (Димитрий Нови), преп. 27 октомври (+ ок. 1685 г.)
- Димитрий Сливенски (Димитър), Нови мчк 30 януари (+ 1841 г., Сливен)
- Димитрий Тракийски, мъченик
- Димо Смирненски, мъченик
- Дионисий Атонски, преподобен
- Дионисий Станимашки, мъченик
- Патриарх Евтимий патриарх Български, препмчк 20 януари; 30 януари, 19 януари* (+ около 1401 г.)
- Евтимий, свещеномъченик 26 декември
- Евтимий Атонски от Шумен, мчк, † 22 март 1814 г., мощите му са положени в Света гора заедно с тези на св. Игнатий Старозагорски в храм посветен на двамата.
- Елий Юлий Публий, епископ Девелтски,
- Емилиян Доростолски, мъченик
- Еразъм Охридски свещеномъченик, 2 юни, 20 юни
- Ерм, апостол, епископ Филипополски
- Злата Мъгленска, великомчнца 18 октомври, 13 октомври, 19 октомври*) (+ 18? октомври 1795 г., с. Слатино)
- Зосима Созополски, св.мчк, 19 юни
- Зосим Солунски, мъченик, 17 април*
- Иван Рилски, преподобен чудотворец
- Игнатий Старозагорски, препмчк 8 октомври, 10 август (+ 1814 г., Цариград)
- Илия мъченик
- Иларион Мъгленски (Мегленски) епископ, преп., 21 октомври (+ 1164)
- Исихий Доростолски, мчк 9 март
- Йоаким Осоговски (Сарандопорски), преп. 16 август, 17 август (+ 1105)
- Йоаким Търновски патриарх, преп. 18 януари* (+ 1246 г.)
- Йоан Българин, мчк 5 март (1784 г., Цариград)
- Йоан Български, мчк, 14 май
- Йоан Достойнски, иеросхимонах
- Йоан калфа, мчк 25 февруари* (+ Цариград 1375 г.)
- Йоан Кукузел (Ангелогласния, Сладкопевец), преп. 1 октомври (живял ок. 1280 – 1360 г.; + в лаврата на св. Анастасий, Атон)
- Йоан от Коница, мчк (+ 1814 г.)
- Йоан Лозенски 17 март*
- Йоан Политовски епископ
- Йоан Търновски /Нови, Трапезицки/, мъченик
- Йоан Рилски чудотворец, преп. 19 октомври, 10 октомври*; Успение на Йоан Рилски: 18 август; Възвръщане на мощите на Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир: 1 юли (1469 г.) (+ 946 г.)
- Йоан Търновски патриарх, преп. (13 в.)
- Йоан Търновски, мчк 16 юли (+ 1822 г., Търново)
- Йоан Шишман, мчк, благов. цар 11 септември
- Йоаким I Търновски
- Йоан Янински, мчк (1526 г.)
- Йоан-Владимир великомчк, княз, чудотворец, мироточец 22 май (+ 1016 г., Охрид)
- Йоан Девичи (Девички), преп., последовател на св. Иван Рилски
- Йоаникий Лозенски 4 ноември*
- Йосиф, архиепископ, първи патриарх Български (ок. 886 / след 896 г. – + началото на 10 в.)
От К до У
[редактиране | редактиране на кода]- Калиник преподобномъченик
- Керана Селенишка, мчца 11 април* (+ 1751 г.)
- Киприян Московски митрополит, преп. 16 септември
- Киприан Слепченски преподобномъченик
- Кирана Солунска мъченица
- Кириакия (Неделя) великомъченица
- Кирил Славянобългарски, Философ, преп., мчк, равноапостол и славянски просветител 11 май; Представление (успение) на св. Кирил: 14 февруари (+ 14 февруари 869, Рим)
- Климент преподобен
- Климент Охридски, преп. 25 ноември, 27 юли, 13 ноември* (+ 916, Охрид)
- Козма Зографски от Търново, преп. 22 септември (+ 1323 г.)
- Конон, мчк 5 март
- Константин Кавасила архиепископ Български (13 в.)
- Константин Софийски, мчк 21 май (+ 1737)
- Крал Стефан Милутин
- Кузман Шуменски мъченик, обезглавен от турците за вярата си в † 1787 г. при поредното масово потурчване на Шумен и околните села[2]. Приписка към богослужебна книга от 1787 г.: „Дойде Кара Асан с хилядо аскери, та право в Шуменграда,
изтурчи селата. Три села изтурчи, за умножение грех человечески. Лето 1787. Даскал Кузман рече на Кара Асан: „Княз ли си, или цар, или воевода, то помисли от кого си приел тая власт!“ Та му отсекоа главата. В събота му отсекоа главата. Писа рука Сава, син Влъков.“ /„Писахме да се знае" Приписки и летописи, съст. Венцеслав Начев, Никола Ферманджиев. С 1984, стр.114./
- Лазар Български, мчк 23 април (+ 1802 г., с. Соми, Мала Азия)
- Лука Одрински, препмчк 23 март (+ 23 май 1802, о. Митилин, на 16 г.)
- Лука Рилски (отроче) 20 октомври*
- Мануил Адрианополски свещеномъченик
- Марк Доростолски мъченик
- Манасий Габровски 8 юли*
- Марин, мчк 16 декември
- Марина Девица 13 февруари*
- Марко Български 28 септември*
- Марко Преславски архиеп., преп. 25 януари* (13 в.)
- Мелитина мъченица
- Мелитион Сердикийски епископ
- Методий Славянобългарски, епископ, мчк, равноапостол и славянобългарски просветител 11 май; Успение на св. Методий Славянобългарски: 6 април (+ 6 април 885 г., Велеград)
- Михаил Воин, праведни 22 ноември, 22 декември, 10 февруари* (+ 22 октомври? ок. 865 г. или XI век, гр. Потука)
- Михаил Киевски митрополит
- Милян Райковски мъченик
- Михаил Маврудинов, мчк 22 октомври*, (+ 1554 г.
- Мокий свещеномъченик
- Наум Преславски, преп., чудотв. 23 декември, 20 юни (+ 910 г., Охрид)
- Недялка от Тулча, мъченица
- Нектарий Битолски, преп., мчк 5 декември (+ 1500 г., Карея, Атон)
- Никита Ремесиански (Пиротско-Нишки) епископ, покръстител йи просветител тракийски, 22 юни
- Никита Серски, свещмчк 3 април, 4 април (+ 1808 г., Сяр)
- Никодим Елбасански, мироточец, препмчк 11 юли (+ 1722 г., Елбасан)
- Никодим митрополит Преславски, преп. 17 януари*
- Никодим Тисмански /Прилепски, Охридски/, преподобномъченик
- Никола от Мецово, Епир, мчк 3 ноември* (+ 1617 г.)
- Никола Солунски 29 декември
- Николай воин Български, преп. 24 декември
- Николай Охридски архиепископ (14 в.)
- Николай Охридски архиепископ (9 в.)
- Николай Софийски архиепископ 6 декември*
- Николай Софийски Нови, мчк 17 май (+ 1555 г., София)
- Олга, княгиня, равноапостолна (11 юли)
- Онуфрий Габровски, препмчк 4 януари (+ 1818 г. на о. Хиос)
- Павнутий Прозорливца Калоферски 27 юли*
- Паисий Величковски преподобен
- Паисий Хилендарски, преп., 19 юни, 19 май, 18 юни (1722 – + 1773; канонизиран 1962 г.)
- Пасикрат Доростолски мъченик, 24 април – някъде 12/25 април
- Пахомий от Малорусийско, мчк (+ 1730 г.)
- Петка Търновска (Параскева-Петка Търновска/Парашкева Търновска – Калистратска/Петка Епиванска), преп., 14 октомври (Петковден) (+ 11 в., Епиват, на Мраморно море)
- Петко Калоферски / Беглички мъченик
- Петър Български, свщмчк 22 януари
- Петър Мъгленски презвитер 28 март
- Петър цар, св. благоверни 30 януари (+ 969 г.)
- Пимен Зографски (Софийски), преп. 3 ноември, 1 март* (+ 1620 или 1610 г. в Черепишкия манастир)
- Прокопий Варненски, препмчк 25 юни (+ 1810 г. или 1870 в Смирна)
- Прохор Пчински (Пшински), преп. 15 януари (+ 1067 г., край река Пчиня, близо до Враня)
- Рада Пловдивска мъченица
- Райко-Йоан Български (от Шумен) мчк † 14.05.1802 г.
- Роман Търновски (Килифарски)*, преп. 17 февруари (+ след 1364 г.)
- Ромил Видински, /Бдински/ преп. 16 януари (+ 1375 г., Раваница, Сърбия)
- Сава I Сръбски архиепископ
- Сава Седмочисленик 27 юли
- Севастиан Рилец преподобен
- Севастиана мъченица
- Северус епископ
- Седмочисленици, светци: Кирил, Методий, Климент Охридски, Наум Охридски, Горазд, Сава и Ангеларий 27 юли
- Серафим от Лариса, мчк (потурчен 18 юли*)
- Сергий Къпински (Капиновски*), преп. 30 януари
- Симеон Петровски / Каменски преподобен
- Симеон Самоковски, мчк, 21 август (+ 1737 г.)
- Синклитикия преподобна
- Сионий Български, мчк 22 януари
- Сотас Анхиалски епископ
- Софроний Врачански епископ, преп. 11 март (18 – 19 в.)
- Софроний Сеславски иеромонах
- Софроний Софийски (Български), преп., мчк 28 май (+ около 1515 г., Русенско)
- Спас Радовецкий 10 август*
- Спиридон Нови (Преславски?), убит при цар Асен II
- Стефан Струмишки 6 октомври*
- Теодор Български Камски, Философ, мъченик
- Теодосий Търновски преп. 27 ноември (11 януари*) (+1363 г. или между 1359 – 1364 г., Цариград)
- Теотим Скитски епископ
- Теофан Македонски, Нови чудотворец преп. 19 август
- Теофил Мироточиви, преп. 8 юли (+ 1548 г., Карея, Атон)
- Теофил Тивериополски преподобен
- Теофилакт Търновски архиепископ, преп. 27 януари*(+ 1107 г.).
- Теофилакт Охридски архиепископ, преп., блаж.
- Терапонтий Софийски, Терапонт Сердикийски, мчк 27 май
- Тижа-Мария мъченица
- Трендафил Старозагорски (Загорски), мчк 8 август, 5 октомври* (+ на около 18 години 1680 г. или 1570, 1686 в Цариград)
- Тривелий Теоктист Цар Български (хан Тервел) на 4 януари и 3 септември.*
От Ф до Я
[редактиране | редактиране на кода]- Филий Томски свещеномъченик
- Филип св. свещеномъченик
- Филотей Скитски 1 април*
- Филотея Търновска, преп. 7 декември (+ преди 13 в., Поливот)
- Фотий патриарх Цариградски покръстител
- Харалампий Атонски схимонах
- Христо, Албански, мчк 28 ноември (+ 1748 г., Цариград)
- Христо Смилянски, Смолянски, Родопски, мъченик
- Царедворци, свети трима
- Юлиания мъченица
- Юлий Доростолски мъченик
- Юстин Управда император Юстиниан I, 14 ноември; 2 август
- Яков Костурски, препмчк 1 ноември (+ 1520, Одрин)
В Северна Македония се почитат 44 македонски светци на празника „Събор на Македонските Светители“ – първата неделя на октомври.[3] Почти всички от тях Българската църква почита като български светци.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Списък на изявени и изтъкнати български монаси и монахини
[редактиране | редактиране на кода]- Йеросхимонах Пахомий (1922 – 2008), библиотекар на Зографски манастир „Св.вмч. Георги Зограф“, Света гора, Атон: „Грижете се ревниво за духовността българска!“
Рилски подвижници
[редактиране | редактиране на кода]- Рилски подвижник Варлаам
- Рилски подвижник Дометиан
- Рилски подвижник Теофан
- Рилски подвижник Серафим
- Рилски подвижник Симеон
- Рилски подвижник Пафнутий
- Рилски подвижник Исая
- Рилски подвижник Игнатий
- Преподобномъченик Максим Рилец
- Рилски подвижник Севастиан
- Преподобномъченик Партений Рилец
- Преподобномъченик Поликарп Рилец
- Преподобномъченик Партений от Рила
Светии и мъченици от времето на Първото и Второто българско царство
[редактиране | редактиране на кода]- Св. свмч. Евтимий Сардийски
- Преп. Екарест
- Рилски подвижник Григорий
- Най-малкият Рилски отшелник Лука
- Преп. Петър (пленник на хан Крум)
- Блажени Теофилакт, архиепископ Български
- Иоан екзарх български
- Св. Варвар Пелагонийски
- Подвижници и мъченици от Ахридос
- Препмчците от Ахридос
- Патриарх Иоаким III
- Св. свмч. Макарий
- Патриарх Игнатий Търновски
- Митрополит Теодосий Трапезунтски
- Св. Григорий Палама
- Преп. Михаил изповедник
Светии и мъченици по време на османската власт
[редактиране | редактиране на кода]- Мч. Константин от София
- Препмч. Евтимий Драгалевски
- Препмч. Натанаил Сеславски
- Свещмчци. Георги и Димитър
- Мъчениците от „Света Петка Самарджийска“
- Мъчениците от „Света Петка Стара“
- Свещмч. Горазд Илиенски
- Свещмч. Евтимий Дикотински
- Свещмч. Натанаил Кладнишки
- Свещмч. Илия Самоковски
- Свещмч. Георги от Панагюрище
- Свещмч. Тодор от Панагюрище
- Свещмч. Нестор от Панагюрище
- Мч. Цвятко от Панагюрище
- Мъчениците от Горния Калоферски метох
- Вмчцата от Горния Калоферски метох
- Свещмч. Димитър от Калофер
- Мъчениците от „Света Троица“
- Препмч. Пантелеймон от Калофер
- Св. Баташки мъченици – Мъчениците от Батак
- Мъчениците от църквата в Батак
- Свещмч. Нейчо от Батак
- Препмчците от Кръстов
- Йеромонах Зотик Преображенски
- Блаженият йеросхимонах Харитон
- Мчца Недялка от Тулча
- Св. Новоселски мъченици
- Мчца Варвара Елешнишка
- Мчца Чона от Омарбас
- Свещмч. от Загражден
- Йеромонах Григорий от Кръстогорието
- Жени-мъченици от Исьорен
- Русиновските мъченици
- Безкръвната мъченица от Загражден
- Мчците от Турчи мост
- Мчца Марина от Неделино
- Мчците от Костандово
- Мчца Мария от Костандово
- Мъчениците от Беловския манастир
- Мъчениците от Устово
- Мъчениците от Вълкосел
- Мчци от Забрал
- Свещмчците от Гела
- Мчците от Шкоруда
- Мчцата от Плетена
- Мчците от Чепино
- Мчците от Киево
- Мчците от Кутлово
- Мч. Янаки Марин
- Св.мч. Стоица Хрельовски
- Севлиевските мъченици
- Мъченичеството на х. Кесарий
- Еменските мъченици
- Мч. йеродякон Партений
- Свещмч. Йоаникий Търновски
- Св.прмч. Евтимий
- Препмч. Никодим Светогорец
- Препмчци Светогорски
- Препмч. Кирил Атонски
- Препмч. Агапий Атонски
- Препмч. Йоасаф Атонски
- Йеромонах Генадий Преображенски
- Мъчениците от Ивайловградско
- Св. прпмчк Лука Одрински
Скално отшелничество и исихазъм
[редактиране | редактиране на кода]- Св. отец Антоний от Крепча
- Скалните отшелници от Троицки боаз
- Скалните отшелници при Средня
- Скалните отшелници от Осмарски боаз
- Скалните отшелници от Косовски манастир
- Скалните отшелници при Косово
- Скалните отшелници от Малко Елеме
- Скалните отшелници при Невша
- Скалните отшелници от Неновския боаз
- Скалните отшелници при Кривня
- Скалните отшелници от Манастира „Свети Георги“
- Скалните отшелници при Петров дол
- Скалните отшелници от Саръкая
- Скалните отшелници при Дряновец
- Скалните отшелници от Манастира „Свети Димитър“
- Скалният отшелник при Сеново
- Скалните отшелници при Ветово
- Скалните отшелници при Хлебарово
- Скалните отшелници при Писанец
- Скалните отшелници при Нисово
- Скалните отшелници от Червенския манастир
- Скалните отшелници от Рай – манастир
- Скалният затворник при Табачка
- Скалните отшелници при Табачка
- Скалните отшелници от Пенчов път
- Скалните отшелници при Кошов
- Скалните отшелници при Иваново
- Скалните отшелници при Писмата
- Скалните отшелници при Божичен
- Скалните отшелници при Красен
- Скалните отшелници при Басарбово
- Скалните отшелници при „Света Петка“
- Скалните отшелници при Никопол
- Отшелниците от остров „Света Анастасия“
- Островните отшелници и мъченици от Свети Иоан
- Отшелническото село при Скопо
- Скалните отшелници при Рояк
- Скалните отшелници от Алботин
- Островните отшелници и мъченици от Свети Тома
- Островните отшелници от Светите Кирик и Юлита
- Островният отшелник от Свети Петър
- Пещерни отшелници в Родопите
- Скалните отшелници при Мадара
- Скалният отшелник от Ветата пещера
- Отшелниците от Лесновската планина
- Скалните отшелници от Преспа
- Скалните отшелници от Макария
- Скалните отшелници от Калища
- Исихастът Амирали
- Скалният отшелник при Еменския каньон
- Скалните отшелници от Скала
- Скалните отшелници от двете киновии
- Скалните отшелници от Върбино
- Скалните отшелници от Руйно
- Скалните отшелници от Бербер канара
- Скалните отшелници от Геледжик
- Скалните отшелници от Кораджа
- Скалните отшелници от Суха чешма
- Скалните отшелници от Алфатар
- Скалният отшелник от Алфатар
- Скалните стълпници от Канагьол
- Скалният отшелник от Събюва канара
- Алфатарският скален анахорет
- Скалните отшелници от Гяур Евлери
- Скалните отшелници от Тарапаната
- Скалните отшелници от Асар Евлери
- Скалните отшелници от Аладжа манастир
- Скалните отшелници от Шаян кая
- Скалните отшелници от Брестница
- Скалните отшелници от Голеш
- Скалният отшелник от Поп Русаново
- Скалните отшелници от Сандъклин маара
- Скалните отшелници от Хитово
- Скалните отшелници от „Света Марина“
- Скалните отшелници от „Свети Никола“
- Исихастите от Епикерниевия манастир
- Исихастите от Сотирския манастир
- Пещерният исихаст от Сотиря
- Пещерните исихасти от Юскуп
- Преподобномъчениците от Сливенската Света гора
- Пещерните исихасти от Дупница
- Исихастите от Седларевския манастир
- Исихастите от Граматиково
- Пещерният исихаст от Граматиково
- Исихастите от Воден
- Исихастите от Голямо Буково
- Исихастите от Устрем
- Исихастите от Нейково
- Исихастите от Твърдица
- Исихастите от Селището
- Исихастите от Ичера
- Пещерните исихасти от Манастир дере
- Скалните мъченици от Шипа Лом
- Скалните отшелници от Мара Гидик
- Отшелниците от Бели брегове
- Пустинникът Филип
- Монах Атанасий Йерусалимски
- Преп. Власий Мних
- Свети Иоан Нови Тракийски
- Монах Инок и ученикът му
- Исихастите от Жеравна
- Исихастите от Градец
- Исихастите от Тича
- Исихастите от Сливово
- Исихастите от Лалково
- Исихастите от Котел
- Исихастите от Велика
- Исихастите от Мелница
- Скалните отшелници от Шишмановия манастир
Подвижници от Преображенски манастир
[редактиране | редактиране на кода]- Схимонах Исая Преображенски
- Игумен Никифор Преображенски
- Архимандрит Спиридон Преображенски
- Монах Никифор Преображенски
- Монах Климент Преображенски
- Монах Теофилакт Преображенски
- Монах Макарий Преображенски
- Монах Доротей Преображенски
- Йероманах Ириней Преображенски
- Скалният отшелник Хрисант
- Мъченичество на йеромонах Исая
- Схимонах Серафим
Подвижници от Троянски манастир
[редактиране | редактиране на кода]- Преподобномъченик Калистрий Троянски
- Преподобномъчениците от Троянския манастир
- Преподобни Паисий Троянски
- Преподобни Партений Троянски
- Схимонах Манасий Троянски
- Йеросхимонах Рувим Троянски
Подвижници от различни скитове
[редактиране | редактиране на кода]- Подвижници от скита „Свети Никола“
- Подвижници от скита „Свети Йоан Предтеча“
- Скитски отшелник Иларион
- Скитски подвижник Доротей
- Калоферски исихаст Теофан
- Апологетът на исихазма йеросхимонах Спиридон
- Украински исихасти на Чукарка
- Паисианецът иеромонах Кириак
- Паисианецът иеромонах Висарион
- Скитски монах Серафим
- Исихастите от Чукарка
- Скитски отшелник отшелник архимандрит Йосиф
- Чудотворна икона „Троеручица“
- Троянско – светогорски духовник Никифор
- Троянско – светогорски иеромонах Йеротей
- Троянско – светогорски духовник Платон
- Скитският подвижник Спиридон
Подвижници от Бачковски манастир
[редактиране | редактиране на кода]- Подвижник от постницата от връх Вигла
- Свети патриарх Евтимий в близката и далечна пустиня
- Йеромонах Антоний Бачковски
- Монах Андрей (Андроник) Бачковски
- Скалните отшелници от Бачково
- Скалните отшелници от Малката пещера
- Отшелници от скита при Света Клувия
- Скитски отшелник Герасим
- Отшелникът от голямата пещера
- Скитски отшелник Гавриил
- Отшелникът от постницата над манастирския скит
- Отшелникът от пещерата над Клувията
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Житие на свети мъченици Илия и Димитър Чинтуловски, архив на оригинала от 18 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141018182523/http://manastirsvetiilia.net/jitie-na-svetiite, посетен на 12 октомври 2014
- ↑ Когато мъченичеството беше начин на живот – Бележки за пострадали по време на турското иго християни в Шуменско
- ↑ www.makedonskosonce.com, архив на оригинала от 20 октомври 2006, https://web.archive.org/web/20061020160652/http://www.makedonskosonce.com/broevis/2002/sonce431/Tekst46.htm, посетен на 17 февруари 2007