Трир

Трир
	Трир
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра	Roman Monuments,; Cathedral of St. Peter and ; Church of Our Lady in Trier
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	Германия
Тип	Културно
Критерии	i, iii, iv, vi
Вписване	1986 (10-а сесия)
	Трир в Общомедия

Трир
Trier
	Трир Trier
— град —
	Трир Трир
Страна	Германия
Провинция	Рейнланд-Пфалц
Окръг	—
Площ	117,06 km²
Надм. височина	240 m
Население	111 528 души (2019); 953 души/km²
Пощенски код	54290 – 54296
Телефонен код	0651
МПС код	TR
Официален сайт	www.trier.de
	Трир в Общомедия

Трир (на немски: Trier) е най-старият град в Германия.

Площта на Трир е 117,13 км², населението към 31 декември 2010 г. – 105 260 жители, а гъстотата на населението – 899 д/км².^[1]

Име на града

Днешното наименование на града идва от името на галското племе тревери, през латинското име на града Augusta Treverorum. Произходът на името личи и в неговите форми на други езици:

естонски: Treviro
испански: Tréveris
италиански: Treviri
каталонски: Trèveris
люксембургски: Tréier
полски: Trewir
френски: Trèves

Географско положение

Намира се основно на източния бряг на река Мозел в долина между покрити с лозя хълмове от червен пясъчник в провинция Рейнланд-Пфалц в близост до границата с Люксембург. Наблизо се намира един известен винарски район – Мозел-Саар-Рувер

История

Римляните под управлението на Юлий Цезар подчиняват галското племе тревери между 58 и 50 г. пр.н.е. На мястото на тяхно светилище на десния бряг на река Мозел в 30 г. до н.е. е разположен римски военен лагер, а през 16 г. пр.н.е. Август решава да направи града Аугуста Треверорум (лат. Augusta Treverorum – „град на Август в страната на треверите“) столица на римската провинция Белгика. През 259 – 274 г. Трир е столица на отцепилата се Галска империя и е разрушен от алеманите през 275 г. По време на Диоклециан (284 – 305) или 318 г. е столица на префектурата Галия, една от четирите столици на империята, а по време на Константин Велики (306 – 324) е негова столица. От 328 до 340 г. е резиденция на император Констанс II, от 367 г. е резиденция на Валентиниан I и на западните римски императори до смъртта на Теодосий I в 395 г. Трир е превземан няколко пъти от франките (ок. 413 и 421 г.) и хуните на Атила (5 в.). Едва около 475 г. става франкски.

От втората половина на 3 в. е седалище на епископ, а през 9 в. става седалище на архиепископ. Градски права получава през втората половина на 12 в. От 15 до 18 в. има университет. През 1794 г. Трир е присъединен към Франция, а от 1814 – 1815 г. към Прусия. Център е на революцията в Рейнската пруска провинция през 1848 – 1849 г. От 1914 до 1930 г. е окупиран от войски на САЩ и Франция. Разрушен е сериозно през 1944 – 1945 г., от 1945 г. е във Френската окупационна зона, а от 1949 г. в състава на ФРГ.

Забележителности

римски амфитеатър (около 100 г.)
императорски терми (ок. 300 г.)
римски градски врата „Черната порта“ / „Porta Nigra“ (начало на 4 в.)
раннохристиянска базилика на Константин Велики (4 в.)
романска катедрала (4 – 18 в. с портал от 11 в. и алтарно пространство от ок. 1160 – 1169 г.)
къща „Франкентурм“ (11 в.)
къща „Драйкьонигенхаус“ (началото на 13 в.)
готическа църква на Св. Богородица („Либфрауенкирхе“, ок. 1250 г.)
къща „Цур Щайпе“ (1430 – 1483)
бивш йезуитски колеж в късноренесансов стил (17 в.)
дворец на райхсграфовете Кеселщат (1740 – 1745)
Музей-родна къща на Карл Маркс
университет

Личности, родени в Трир

Йозефине Шалк (1850 – 1919), германска художничка
Карл Маркс (1818 – 1883), немски философ, политикономист и политически деец

Побратимени градове

Трир е побратимен град с:

Литература

Heinz Heinen: Trier und das Trevererland in römischer Zeit. 1985. ISBN 3-87760-065-4
Hans-Hubert Anton / Alfred Haverkamp (Hrsg.): Trier im Mittelalter. 1996. ISBN 3-87760-066-2
Kurt Düwell / Franz Irsigler (Hrsg.): Trier in der Neuzeit. 1988. ISBN 3-87760-067-0

Външни препратки

Трир

Източници

↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 2 февруари 2013.

[StatJahrbuch2012-30-1] Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 2 февруари 2013.

[1]