Уистън Хю Одън
Уистън Хю Одън Wystan Hugh Auden | |
англо-американски поет | |
Фотография на Одън от 1939 г. | |
Роден |
21 февруари 1907 г.
|
---|---|
Починал | 29 септември 1973 г.
|
Погребан | Австрия |
Религия | англиканство |
Националност | Великобритания САЩ |
Учил в | Крайст Чърч Оксфордски университет[1] |
Работил | поет, писател |
Литература | |
Псевдоним | W. H. Auden |
Период | 1920 – 1973 |
Жанрове | стихотворение, либрето, есе |
Награди | Пулицър (1948) Болинген (1954) Австрийска държавна награда за европейска литература (1966) Златен венец на Стружките вечери (1971) |
Повлиян | Адалберт Щифтер, Бертолт Брехт, Кристофър Ишъруд, Джон Дън, Константинос Кавафис, Сьорен Киркегор, Томас Стърнз Елиът, Томас Харди |
Семейство | |
Баща | Джордж Огъстъс Одън |
Майка | Констанс Розали Бъкнъл |
Съпруга | Ерика Ман (неконсумиран, 1935) |
Уебсайт | |
Уистън Хю Одън в Общомедия |
Уистън Хю Одън (на английски: Wystan Hugh Auden, произнася се /ˈwɪstən ˈhjuː ˈɔːdən/, 21 февруари 1907 – 29 септември 1973), подписващ творбите си просто с У. Х. Одън е англо-американски поет, роден в Англия и имигрирал впоследствие в Съединените щати, считан от мнозина за един от най-великите поети на XX век. Поезията на Одън е забележителна със своите стилистични постижения, своето отношение към моралните ценности и политическите въпроси, както и с разнообразието си от емоции, форми и тематики. Централните теми на творбите му са любовта, политиката и гражданските права, религията и моралът, както и отношението между човеците и анонимния, безпристрастен свят на природата.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Одън израства в Бирмингам в семейство от средните слоеве на обществото. Следва английска литература в колежа Крайст Чърч, Оксфорд. Ранните му стихотворения, написани в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век и вариращи между модерните и свободните традиционни стилове, звучат напрегнато, емоционално и драматично. Това им качество определя още от рано неговата репутация на политически поет и пророк с леви възгледи. Одън скоро се уморява от тази си позиция в края на 30-те и напълно я изоставя, след като се премества в Съединените щати през 1939 г. Става американски гражданин през 1946 г. Неговите стихотворения от 40-те изследват религиозни и етнически тематики в по-слабо драматичен изказ от ранните му творби, ала все пак вплитат в себе си традиционни форми и стилове и нови такива, създадени от самия Одън. През 50-те и 60-те повечето от стихотворения му се концентират върху начините, по които определени думи разкриват или прикриват емоции. Той дори показва интерес към писането на либрето за опери – форма, идеална за директно изразяване на чувства.
Одън също е и плодовит автор на есета и критика върху литературни, политически, психологически и религиозни теми. Неколкократно работи върху документални филми, поетични пиеси и други представления. През цялата си кариера поетът е едновременно полемичен и влиятелен. След смъртта му на 29 септември 1973 във Виена по време на ваканция някои от поемите му и най-вече „Погребален блус“ („Спрете всички часовници“ – Stop all the clocks) и „1 септември 1939“ стават широко известни чрез филми, предавания и популярните медии.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Poems (London, 1930; second edn., сменени са седем стихотворения, London, 1933).
- The Orators: An English Study (London, 1932, стихове и проза; леко преработено издание, London, 1934; преработено издание с нов предговор, London, 1966; New York 1967) (посветена на Стивън Спендър).
- The Dance of Death (London, 1933, пиеса).
- Poems (New York, 1934; съдържа трите предходни книги – Poems [1933 edition], The Orators [1932 edition] и The Dance of Death).
- The Dog Beneath the Skin (London, New York, 1935; пиеса, в съавторство с Кристофър Ишъруд) (посветена на Робърт Муди).
- The Ascent of F6 (London, 1936; 2nd edn., 1937; New York, 1937; пиеса, в съавторство с Кристофър Ишъруд) (посветена на Джон Бъкнъл Одън).
- Look, Stranger! (London, 1936, стихотворения; US edn., On This Island, New York, 1937) (посветена на Ерика Ман)
- Letters from Iceland (London, New York, 1937; стихове и проза, в съавторство с Луис Макнийс) (посветена на Джордж Огъстъс Одън).
- On the Frontier (London, 1938; New York 1939; пиеса, в съавторство с Кристофър Ишъруд) (посветена на Бенджамин Бритън).
- Journey to a War (London, New York, 1939; стихове и проза, в съавторство с Кристофър Ишъруд) (посветена на Едуард Форстър).
- Another Time (London, New York 1940; поезия) (посветена на Честър Калман).
- The Double Man (New York, 1941, стихотворения; UK edn., New Year Letter, London, 1941) (посветена на Елизабет Майер).
- For the Time Being (New York, 1944; London, 1945; две дълги поеми: „The Sea and the Mirror: A Commentary on Shakespeare's The Tempest“, посветена на Джеймс и Таня Стърн, и „For the Time Being: A Christmas Oratorio“, in memoriam Constance Rosalie Auden [майката на Одън]).
- The Collected Poetry of W. H. Auden (New York, 1945; съдържа нови стихотворения) (посветена на Кристофър Ишъруд и Честър Калман).
- The Age of Anxiety: A Baroque Eclogue (New York, 1947; London, 1948; стихове; печели Пулицър за 1948 г.) (посветена на Джон Бечиман).
- Collected Shorter Poems, 1930 – 1944 (London, 1950; съдържа почти същата подборка като изданието от 1945 г. Collected Poetry) (посветена на Кристофър Ишъруд и Честър Калман).
- The Enchafèd Flood (New York, 1950; London, 1951; проза) (посветена на Алън Ансън).
- Nones (New York, 1951; London, 1952; стихотворения) (посветена на Рейнълд и Урсула Нибур)
- The Shield of Achilles (New York, London, 1955; стихотворения) (печели National Book Award for Poetry за 1956 г.) (посветена на Линкълн и Фиделма Кърстийн).
- Homage to Clio (New York, London, 1960; стихотворения) (посветена на E. R. and A. E. Dodds).
- The Dyer's Hand (New York, 1962; London, 1963; есета) (посветена на Невил Когхил).
- About the House (New York, London, 1965; стихотворения) (посветена на Едмънд и Елена Уилсън).
- Collected Shorter Poems 1927 – 1957 (London, 1966; New York, 1967) (посветена на Кристофър Ишъруд и Честър Калман).
- Collected Longer Poems (London, 1968; New York, 1969).
- Secondary Worlds (London, New York, 1969; проза) (посветена на Валери Елиът).
- City Without Walls and Other Poems (London, New York, 1969) (посветена на Питър Хейуърт).
- A Certain World: A Commonplace Book (New York, London, 1970) (посветена на Джефри Григсън).
- Epistle to a Godson and Other Poems (London, New York, 1972) (посветена на Орлан Фокс).
- Forewords and Afterwords (New York, London, 1973; есета) (посветена на Хана Аренд).
- Thank You, Fog: Last Poems (London, New York, 1974) (посветена на Майкъл и Марни Йейтс).
На български език
[редактиране | редактиране на кода]- „Скиталецът“ (2020, изд „Фама“) (превод и подбор: Ангелина Василева)[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ bollingen.yale.edu // Посетен на 5 септември 2016 г.
- ↑ Нови книги: Уинстън Хю Одън (1907 – 1973) и „Скиталецът“, Диаскоп комикс, 6 септември 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- The W. H. Auden Society ((en))
- Уистън Хю Одън в The National Archives ((en))
- Кратка биография и творби в Poets.org ((en))
- Биография на Одън на сайта на BBC ((en))
- Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Уистън Хю Одън, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано ((en))
- Стихотворението „After Reading a Child's Guide to Modern Physics“ на сайта на BBC (+ аудио) ((en))
- W. H. Auden, The Art of Poetry No. 17, интервю на Майкъл Нюман, публикувано в The Paris Review, Spring 1974 ((en))
- James Fenton, A voice of his own (Анализ и разсъждения върху творбите на Одън), The Guardian, 3 февруари 2007 ((en))
- Katherine Bucknell, In praise of a guilty genius (Биография и анализ на творбите на поета), The Observer, 4 февруари 2007 ((en))
- W.H. Auden at Swarthmore ((en))
- Архив на писма на Одън на сайта The W. H. Auden Society ((en))
- Лекция в университет за поезията на Одън в текстов, аудио и видео файл Архив на оригинала от 2008-10-07 в Wayback Machine. ((en))
- Поезия на У. Х. Одън в превод на Ангелина Василева, Димитър Калев и Явор Димитров, Литернет
- У. Х. Одън в превод на Денис Олегов
|