Location via proxy:   [ UP ]  
[Report a bug]   [Manage cookies]                
Направо към съдържанието

Френски мандат в Сирия и Ливан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Френски мандат в Сирия и Ливан
1923 – 1946
Знаме
Знаме
      
Разделение на подмандатната територия
Разделение на подмандатната територия
Континент
Столица
Халеб (1922 г. – 1923 г.)
Дамаск (1923 г.)
Официален език
Предшественик
Наследник
Ливан
Държава Хатай
Френски мандат в Сирия и Ливан в Общомедия

Мандатът в Сирия и Ливан (на френски: Mandat pour la Syrie et le Liban, на арабски: الانتداب الفرنسي على سوريا ولبنان, романизирано: al-intidāb al-faransī ʻalā sūriyā wa-lubnān, също познат като Левантински държави[1][2]; 1923−1946[3]), е мандат на Обществото на народите,[4] основан след Първата световна война и разделянето на Османската империя и засягащ Сирия и Ливан. Мандатната система трябва да се различава от колониализма, като управляващата държава трябва да действа като попечител, докато жителите не бъдат счетени за подходящи за самоуправление. В този момент мандатът приключва и се ражда Суверенната държава.[5]

През двете години, последвали края на войната през 1918 г., и в съответствие със Споразумението „Сайкс-Пико“, подписано на 16 май 1916 г. от Обединеното кралство и Третата френска република, британците държат контрол над по-голямата част от Османска Месопотамия (днешен Ирак) и южната част на Османска Сирия (Палестина и Трансйордания), докато французите контролират останалата част от Османска Сирия (включително Ливан, Александрета и части от Киликия).[6] В началото на 20-те години британският и френският контрол върху тези територии се формализира от мандатната система на Обществото на народите. А на 29 септември 1923 г. на Франция е възложен мандат на Обществото на народите за Сирия, който включва територията на днешен Ливан и Александрета в допълнение към съвременна Сирия.[7]

Администрацията на региона под французите се осъществява чрез различни правителства и територии, включително Сирийската федерация (1922-1924), Държавата Сирия (1925-1930) и Първата сирийска република (1930-1946), както и по-малки държави: Голям Ливан, Алавитската държава и Държава Джабал ал-Друз. Държавата Хатай е анексирана от Турция през 1939 г. Френският мандат продължава до 1946 г., когато френските войски в крайна сметка напускат Сирия и Ливан, които са обявили независимост по време на Втората световна война.[8]

Предистория

[редактиране | редактиране на кода]
Кралство Сирия през 1918 г.

С поражението на османците в Сирия британските войски под командването на генерал Едмънд Алънби, влизат в Дамаск през 1918 г., придружени от войските на Арабското въстание, водени от Фейсал, син на Хюсеин бин Али ал-Хашими, крал на Хиджаз. Фейсал създава първото ново следвоенно арабско правителство в Дамаск през октомври 1918 г.[9] и назначава Али Рикаби за военен губернатор.

Новата арабска администрация формира местни правителства в големите сирийски градове, а панарабското знаме е издигнато в цяла Сирия. Арабите се надяват, с вяра в по-ранните британски обещания, че новата арабска държава ще включва всички арабски земи, простиращи се от Халеб в Северна Сирия до Аден в Южен Йемен. Въпреки това, в съответствие с тайното споразумение Сайкс-Пико между Великобритания и Франция,[10] генерал Алънби възлага на арабската администрация само вътрешните региони на Сирия (източната зона). Палестина (южната зона) е запазена за британците. На 8 октомври френските войски влизат в Бейрут[11] и окупират ливанския крайбрежен регион на юг до Накура (западната зона), като заменят британските войски там. Французите незабавно разпускат местните арабски правителства в региона.

Сирийският национален конгрес през 1919 г.

Франция изисква пълно прилагане на споразумението Сайкс-Пико, като Сирия е под неин контрол. На 26 ноември 1919 г. британските сили се изтеглят от Дамаск, за да избегнат конфронтация с французите, оставяйки арабското правителство да се изправи срещу Франция.[12] Фейсал пътува няколко пъти до Европа от ноември 1918 г., опитвайки се да убеди Франция и Великобритания да променят позициите си, но без успех. Решимостта на Франция да се намеси в Сирия е показана от назначаването на генерал Анри Гуро за върховен комисар в Сирия и Киликия. На Парижката мирна конференция (януари 1919 г.) Фейсал се оказва в още по-слаба позиция, когато европейските сили решават да се откажат от обещанията, дадени на арабите.

През май 1919 г. се провеждат избори за Сирийския национален конгрес, който се събира в Дамаск. 80% от местата отиват у консерваторите. Въпреки това малцинството включва динамични арабски националистически фигури като Джамил Мардам Бей, Шукри ал-Куватли, Ахмад ал-Кадри, Ибрахим Ханано и Рияд ас-Солх. Ръководител е умереният националист Хашим ал-Атаси.

Печат на държавите под френски мандат след Първата световна война (сред които Сирия) около 1925 г. Текстът е „DOUANES DES ÉTATS SOUS MANDAT FRANÇAIS“ (Митници на държавите под френски мандат)

През юни 1919 г. американската комисия Кинг-Крейн пристига в Сирия, за да проучи местното обществено мнение за бъдещето на страната. Компетентността на комисията се простира от Халеб до Беер Шева. Те посещават 36 големи града, срещат се с повече от 2000 делегации от повече от 300 села и получават повече от 3000 петиции. Техните заключения потвърждават противопоставянето на сирийците на мандата в тяхната страна, както и на Декларацията на Балфур и тяхното искане за обединена Велика Сирия, обхващаща Палестина.[13] Заключенията на комисията са игнорирани както от Великобритания, така и от Франция.[14]

Размириците избухват в Сирия, когато Фейсал приема компромис с френския министър-председател Клемансо.[15][16] Избухват антихашемитски демонстрации и мюсюлманските жители в и около планината Ливан се разбунтуват от страх да не бъдат включени в новата, предимно християнска държава Голям Ливан. Част от претенциите на Франция за тези територии в Левант е, че Франция е била призната за защитник на малцинствените християнски общности от Османската империя.

През март 1920 г. Конгресът в Дамаск приема резолюция, отхвърляща споразуменията Фейсал-Клемансо. Конгресът обявява независимостта на Сирия в нейните естествени граници (включително Южна Сирия или Палестина) и провъзгласява Фейсал за крал на всички араби. Фейсал кани Али Рикаби да състави правителство.[17] Конгресът също така провъзгласява политически и икономически съюз със съседен Ирак и поисква неговата независимост.

Карта на населението от 1935 г. на френския мандат в Сирия и Ливан

На 25 април върховният междусъюзнически съвет, който формулира Договора от Севър, предоставя на Франция мандата на Сирия (включително Ливан) и дава на Великобритания мандата на Палестина (включително Йордания) и Ирак. Сирийците реагират с бурни демонстрации и на 7 май 1920 г. е сформирано ново правителство, оглавявано от Хашим ал-Атаси.[18] Новото правителство решава да организира всеобща наборна повинност и започва формирането на армия.

Тези решения предизвикват неблагоприятни реакции от Франция, както и от маронитската патриаршия на планината Ливан, която осъжда решенията като държавен преврат. В Бейрут християнската преса изразява своята враждебност към решенията на правителството на Фейсал. Ливанските националисти използват кризата срещу правителството на Фейсал, за да свикат съвет на християнски фигури в Баабда, който провъзгласява независимостта на Ливан на 22 март 1920 г.[19]

На 14 юли 1920 г. генерал Гуро издава ултиматум на Фейсал, като му дава избор между подчинение или абдикация.[20] Осъзнавайки, че балансът на силите не е в негова полза, Фейсал избира да сътрудничи. Въпреки това младият военен министър Юсуф ал-Азмех отказва да се подчини. В произтичащата от това френско-сирийска война сирийските войски под командването на ал-Азмех, съставени от малкото останали войски на арабската армия заедно с бедуински конници и цивилни доброволци, се срещат с по-добре обучените 12 000 френски сили под командването на генерал Мариано Гойбет в битката при Майсалун (24 юли). Французите печелят битката за по-малко от ден и Азме загива на бойното поле заедно с мнозина от сирийските войски,[21] докато останалите войски вероятно дезертират. Генерал Гойбет превзема Дамаск с малка съпротива на 24 юли 1920 г., а мандатът е написан в Лондон две години по-късно на 24 юли 1922 г.[22]

Държави, създадени по време на френския мандат

[редактиране | редактиране на кода]
Бюлетин Officiel des Actes Administratifs du Haut Comissariat, 14 май 1930 г., обявяващ конституциите на държавите в рамките на френския мандат за Сирия и Ливан

Пристигайки в Ливан, французите са приети като освободители от християнската общност, но в останалата част на Сирия срещат силна съпротива.

Мандатният регион е разделен на шест държави: Дамаск (1920 г.), Халеб (1920 г.), Алавитска (1920 г.), Джабал ал-друз (1921 г.), автономният санджак Александрета (1921 г., съвременен Хатай) и Голям Ливан (1920 г.), която по-късно става съвременната държава Ливан. Границите на тези държави се основават отчасти на фракционистката география в Сирия. Много от различните сирийски фракции са враждебни към френския мандат и към създаденото от него разделение, както се вижда от многобройните бунтове, които французите срещат във всички сирийски държави. Маронитските християни от планината Ливан, от друга страна, са общност с мечта за независимост, която се осъществява под французите. Следователно Голям Ливан е изключение сред новосформираните държави.

Карта, показваща държавите от френския мандат от 1921 до 1922 г.

На Франция са нужни три години от 1920 до 1923 г., за да получи пълен контрол над Сирия и да потуши всички бунтове, които избухват, особено в алавитските територии, планината Ед Друз и Халеб. Въпреки че има въстания в различните държави, французите умишлено дават на различни етнически и религиозни групи в Левант собствените им земи с надеждата да удължат управлението си. Французите се надяват да раздробят различните групи в региона, за да смекчат подкрепата за сирийското националистическо движение, което се стреми да сложи край на колониалното управление. Администрацията на държавните правителства е силно доминирана от французите. Местните власти получават много малко правомощия и нямат правомощия да решават независимо политиката. Малката власт, която имат местните лидери, лесно може да бъде отменена от френските служители. Французите правят всичко по силите си, за да попречат на хората в Леванта да развият самодостатъчни органи на управление.[23]

Държава Голям Ливан

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Голям Ливан
Карта от 1862 г., начертана от френската експедиция на Бофор д'Отпул. Тя е използвана като шаблон за границите на Голям Ливан от 1920 г.
Черна пунктирана линия показва границите на мутасарифата на планината Ливан от 1861–1918 г., насложена върху карта на съвременен Ливан, показваща разпределението на религиозните групи

На 3 август 1920 г. Arrêté 299 на Haut-comissariat de la République française en Syrie et au Liban свързва казите Хасбая, Рачая, Маалака и Баалбек с това, което тогава е известно като Автономна територия на Ливан. Тогава на 31 август 1920 г. генерал Гуро подписва Arrêté 318, определящ границите на държавата Голям Ливан, с обяснителни бележки, в които се посочва, че Ливан ще бъде третиран отделно от останалата част от Сирия.[24] На 1 септември 1920 г. генерал Гуро публично провъзгласява създаването на държавата Голям Ливан (на френски: État du Grand Liban, на арабски: دولة لبنان الكبير) на церемония в Бейрут.[25]

Голям Ливан е създаден от Франция, за да бъде сигурно убежище за маронитското население от мутасарифия (османската административна единица) на планински Ливан. Планината Ливан – област с маронитско мнозинство, се радва на различни степени на автономия по време на османската епоха. Въпреки това, в допълнение към маронитската мутасарафия, са добавени други, главно мюсюлмански региони, образувайки Голям Ливан. Тези региони днес съответстват на Северен Ливан, Южен Ливан, долината Бика и Бейрут.[26] Столицата на Голям Ливан е Бейрут. Новата държава получава знаме, сливащо френското знаме с ливанския кедър.[27] Маронитите са мнозинство в Ливан и успяват да запазят своята независимост; независимост, която създава уникален прецедент в арабския свят, тъй като Ливан е първата арабска страна, в която християните не са малцинство. Държавата Голям Ливан съществува до 23 май 1926 г., след което става Ливанската република . [28]

Генерал Гуар провъзгласява създаването на държавата Голям Ливан

Повечето мюсюлмани в Голям Ливан отхвърлят новата държава при нейното създаване. Някои смятат, че непрекъснатото искане на мюсюлманите за обединение със Сирия в крайна сметка е довело до въоръжения конфликт между мюсюлмани и християни през 1958 г., когато ливанските мюсюлмани искат да се присъединят към новопровъзгласената Обединена арабска република, докато ливанските християни са силно против. [29] Въпреки това повечето членове на ливанските мюсюлмански общности и техните политически елити са отдадени на идеята да бъдат ливански граждани до края на 30-те години, въпреки че също са склонни да подхранват арабските националистически настроения.

Алавитска държава

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Алавитска държава

На 19 август 1920 г. генерал Гуро подписва Arrêté 314, който добавя към автономния санджак Александрета казите Джиср ел-Чугур, мадриите Бахер и Буджак (каза Латакия), мудрие Кинсаба (каза Сахюн) „с изглед към образуването на териториите на Голям Ливан и планините Ансария“; където районът „Планини Ансария“ трябва да се превърне в Алавитската държава.[30] На 31 август 1920 г. – същия ден, в който е подписан указът за създаване на Голям Ливан, генерал Гуро подписва Arrêté 319, определящ границите на Алавитската държава, и Arrêté 317, добавяйки каза Масиаф (Омрание) към новата държава.[31][32]

Сирийска марка от 10 пиастъра, използвана в Алавитската държава, с отпечатък с надпис „ALAOUITES“

Алавитската държава (на френски: État des Alaouites, на арабски: دولة العلويين) се намира на сирийския бряг и включва мнозинството от алавитите – клон на Шиитския ислям. Пристанищният град Латакия е столица на тази държава. Първоначално това е автономна територия под френско управление, известна като „Алавитски територии“. Тя става част от Сирийската федерация през 1922 г., но напуска федерацията отново през 1924 г. и става „Алавитска държава“. На 22 септември 1930 г. е преименувана на „Независимо управление на Латакия“.[33] Населението по това време е 278 000 души. Правителството на Латакия най-накрая се присъединява към Сирийската република на 5 декември 1936 г. Тази държава става свидетел на няколко въстания срещу французите, включително това на Салих ал-Али (1918–1920).

На 28 юни 1922 г. Arrêté 1459 създава „ Федерация на автономните държави на Сирия“, която включва държавите Халеб, Дамаск и Алавитска. Въпреки това две години и половина по-късно, на 5 декември 1924 г., Arrêté 2979 и Arrêté 2980 създават Алавитската държава като независима държава със столица Латакия и отделно обединяват държавите Халеб и Дамаск в една държава, наречена „État de Syrie “ („Държава Сирия“), официално създадена на 1 януари 1925 г.

През 1936 г. както Джебел ал-Друз, така и Алавитската държава са включени в Държава Сирия.[34]

Държава Сирия

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Халеб (държава), Дамаск (държава) и Сирийска държава (1925 – 1930)
Генерал Гуро преминава през улица „Ал-Хандак“ на 13 септември 1920 г., Халеб

На 1 септември 1920 г., ден след създаването на Голям Ливан и Алавитската държава, Arrêté 330 отделя от предишното „Губернаторство Дамаск“ (на френски: "Gouvernement de Damas") независимото губернатоство, известно като „Губернаторство Халеб“ ("Gouvernement d'Alep"), включително автономния санджак Александрета, който запазва административната си автономия.[35] Термините „Губернаторство Халеб“ „Губернаторство Дамаск“ се използват взаимозаменяемо с „Държава Халеб “ и „Държава Дамаск“ – например Arrete 279 от 1 октомври 1920 г. посочва в преамбюла си „Vu l 'arrêté No 330 du 1er Septembre 1920 créant l'État d'Alep".

Държавата Халеб (1920–1925 г., на френски: État d'Alep, на арабски: دولة حلب) включва мнозинството мюсюлманите сунити. Тя покрива Северна Сирия в допълнение към целия плодороден басейн на река Ефрат в Източна Сирия. Тези региони представляват голяма част от земеделското и минерално богатство на Сирия. Автономният санджак Александрета е добавен към държавата Халеб през 1923 г. Столицата е северният град Халеб, който има големи християнски и еврейски общности в допълнение към сунитските мюсюлмани. Държавата включва и малцинства от шиити и алавити. Етнически кюрди и асирийци населяват източните региони заедно с арабите. Генералните управители на държавата са Кямил Паша ал-Кудси (1920–1922), Мустафа Бей Бармада (1923) и Мар'и Паша ал-Малах (1924-1925).

Държавата Дамаск е френски мандат от 1920[36] до 1925 г. Столицата е Дамаск.

Основно сунитското население на държавите Халеб и Дамаск е категорично против разделянето на Сирия. Това води до бързия й край през 1925 г., когато Франция обединява държавите Халеб и Дамаск в Държава Сирия.

Санджак Александрета

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Санджак Александрета и Хатай

Санджак Александрета става автономна провинция на Сирия съгласно член 7 от френско-турския договор от 20 октомври 1921 г.: „За санджак Александрета се установява специален административен режим. Турският език ще бъде официално признат“.[37]

През 1923 г. Александрета е присъединена към Държавата Халеб, а през 1925 г. е директно прикрепена към френския мандат на Сирия, все още със специален административен статут. Санджакът получава автономия през ноември 1937 г. в споразумение с посредничеството на Лигата. Съгласно новия си статут санджакът стана „отделен, но не отделен“ от френския мандат на Сирия на дипломатическо ниво, свързан както с Франция, така и с Турция по въпроси на отбраната.

През 1938 г. турските военни навлизат в сирийската провинция и изгонват повечето от нейните арабски и арменски жители алавити.[38] Преди това алавитските араби и арменци са по-голямата част от населението на Александрета.[38]

Разпределението на местата в събранието на санджака се основава на преброяването от 1938 г., проведено от френските власти под международно наблюдение. Събранието е назначено през лятото на 1938 г., а френско-турският договор за уреждане на статута на санджака е подписан на 4 юли 1938 г.

На 2 септември 1938 г. събранието провъзгласява санджак Александрета за държавата Хатай.[39] Републиката просъществува една година под съвместен френски и турски военен контрол. Самото име Хатай е предложено от Мустафа Кемал Ататюрк и правителството е под турски контрол. През 1939 г., след народен референдум, държавата Хатай става турска провинция.

Държава Джабал ал-Друз

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Джабал ал-Друз (държава)

На 24 октомври 1922 г. Arrêté 1641 създава Автономната държава Джабал ал-Друз (на френски: État autonome du Djebel druze). Създадена е за друзкото население на Южна Сирия.[40][41] Има население от около 50 000 души и столица в Ас-Сувейда.

През 1936 г. както Джабал ал-Друз, така и Алавитската държава са включени в Държавата Сирия.[42]

Искания за автономия непредоставени от френските мандатни власти

[редактиране | редактиране на кода]

Провинция Ал-Джазира

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Джазира (провинция)

През 1936–1937 г. има известна автономистка агитация сред асирийците и кюрдите, подкрепяни от някои бедуини, в провинция Ал-Джазира. Нейните партизани искат френските войски да останат в провинцията в случай на сирийска независимост, тъй като се страхуват, че националистическото правителство в Дамаск ще замени чиновниците от малцинството с мюсюлмански араби от столицата. Френските власти отказват да обмислят нов статут на автономия в Сирия.[43][44][45]

Голански регион

[редактиране | редактиране на кода]

В Кунейтра и Голанския район има значителна черкезка общност. По същите причини като техните асирийски, кюрдски и бедуински колеги в провинция Джазира през 1936–1937 г., няколко черкезки лидери искат специален статут на автономия за своя регион през 1938 г., тъй като се страхуват от перспективата да живеят в независима сирийска република под националистическо арабско правителство, враждебно настроено към малцинствата. Те също искат Голанският регион да стане национална родина за черкезките бежанци от Кавказ. Един черкезки батальон служи във френската армия на Леванта и й помага срещу арабските националистически въстания. Както и в провинция Джазира, френските власти отказват да предоставят статут на автономия на голанските черкези.[46]

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Още през 1921 г. французите искат да развият селскостопанския сектор и след проучване за осъществимост на Union Economique de Syrie Североизточна Сирия и Алавитската държава са счетени за печеливши за отглеждането на памук.[47] Инвестициите започват през 1924 г., но до 30-те години е необходимо да се произведе повече от нивото, достигнато през 1925 г.[48] До 1933 г. Палестина е най-големият вносител на сирийски стоки, докато французите държат дял от 7,5% от вноса.[49] Между двете световни войни Франция става най-големият търговец на стоки от френския мандат.[49] От 1933 г. нататък Япония също е голям източник за внос.[49]

Кралство Сирия (1918 – 1920)

[редактиране | редактиране на кода]

Правителствени ръководители

[редактиране | редактиране на кода]

Крале

[редактиране | редактиране на кода]

Френски мандат в Сирия (1920 – 1939)

[редактиране | редактиране на кода]

Действащи държавни глави

[редактиране | редактиране на кода]

Президент

[редактиране | редактиране на кода]

Държавни глави

[редактиране | редактиране на кода]

Президенти

[редактиране | редактиране на кода]

Върховни комисари

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Levant | Meaning, Countries, Map, & Facts | Britannica // www.britannica.com.
  2. ↑ Foreign Relations of the United States: Diplomatic Papers, 1945, The Near East and Africa, Volume VIII - Office of the Historian // history.state.gov.
  3. ↑ League of Nations Official Journal, Vol 3, August 1922, p. 1013
  4. ↑ Myers, Denys P. The Mandate System of the League of Nations // The Annals of the American Academy of Political and Social Science 96. 1 January 1921. DOI:10.1177/000271622109600116. с. 74–77.
  5. ↑ Bentwich, Norman. The Mandates System. Longmans, Green and Co., 1930. с. 172.
  6. ↑ Myers, Denys P. The Mandate System of the League of Nations // The Annals of the American Academy of Political and Social Science 96. 1 January 1921. DOI:10.1177/000271622109600116. с. 74–77.
  7. ↑ 11. French Syria (1919-1946) // UCA.edu. Посетен на 25 януари 2017.
  8. ↑ John Morrison & Adam Woog, Syria, 2nd Edition, Infobase Publishing 2009, с. 37
  9. ↑ Ali A. Allawi, Faisal I of Iraq, Yale University Press, 2014, с. 139
  10. ↑ The Avalon Project : The Sykes-Picot Agreement : 1916 // yale.edu. Посетен на 25 януари 2017.
  11. ↑ Eliezer Tauber, The Arab Movements in World War, Routledge 2014, с. 242
  12. ↑ Isaiah Friedman, British Pan-Arab Policy, 1915-1922, Transaction Publishers 2011, с. 241
  13. ↑ King-Crane Commission Report: Index // hri.org. Посетен на 25 януари 2017.
  14. ↑ Zamir, Meir. Faisal and the Lebanese question, 1918–20 // Middle Eastern Studies 27 (3). 6 December 2006. DOI:10.1080/00263209108700868. с. 413.
  15. ↑ Allawi, Ali A. Faisal I of Iraq. Yale University Press, 2014. ISBN 978-0-300-19936-9. с. 263.
  16. ↑ Hurewitz, J. C. Resolutions of the General Syrian Congress: Syria, July 2, 1919. New Haven, Yale University Press, 1979. с. 180–182. Посетен на 25 януари 2017.
  17. ↑ Philip S. Khoury, Urban Notables and Arab Nationalism: The Politics of Damascus 1860–1920, Cambridge University Press 2003 с. 90
  18. ↑ Philip S. Khoury, Urban Notables and Arab Nationalism: The Politics of Damascus 1860–1920, Cambridge University Press 2003, с. 91
  19. ↑ Elie Podeh, The Politics of National Celebrations in the Arab Middle East, Cambridge University Press, 2011 с. 54
  20. ↑ Ali A. Allawi, Faisal I of Iraq, Yale University Press, 2014, с.285
  21. ↑ Sami M. Moubayed, Steel & Silk: Men and Women who Shaped Syria, 1900–2000, Cune Press, 2006
  22. ↑ Bentwich, Norman. The Mandates System. Longmans, Green and Co., 1930. с. 172.
  23. ↑ William Cleveland, A History of the Modern Middle East, 5th edition (Westview, 2012) p218-223
  24. ↑ Haut-commissariat de la République française en Syrie et au Liban, Arrete 318: "Attendu que la France en venant en Syrie n'a poursuivi d'autre but que celui de permettre aux populations de la Syrie et du Liban de réaliser leurs aspirations les plus légitimes de liberté et d'autonomie; Considérant qu'il importe, pour le faire, de restituer au Liban ses frontières naturelles telles qu'elles ont été définies par ses représentants et réclamées par les vœux unanimes de ses populations; Que le Grand Liban, ainsi fixé dans ses limites naturelles, pourra poursuivre en tant qu'État indépendant, au mieux de ses intérêts politiques et économiques, avec l'aide de la France le programme qu'il s'est tracé." ["Като се има предвид, че Франция, идвайки в Сирия, не е преследвала друга цел освен тази да позволи на населението на Сирия и Ливан да реализира най-законните си стремежи за свобода и автономия, считайки, че е важно да се направи това, да се възстановят на Ливан неговите естествени граници, както те бяха определени от неговите представители и изисквани от единодушните желания на неговото население, че Голям Ливан, фиксиран по този начин в естествените си граници, ще може да преследва като независима държава, според своите политически и икономически интереси, с помощта на Франция, програмата, която е изготвила за себе си."]
  25. ↑ Engin Akarli, The Long Peace: Ottoman Lebanon, 1861-1920, University of California Press 1993, с. 180
  26. ↑ R. Rabin, Religion, National Identity, and Confessional Politics in Lebanon: The Challenge of Islamism, Springer, 2011, с. 11
  27. ↑ French Mandate of Greater Lebanon 1920-1943 (Lebanon) // crwflags.com. Посетен на 25 януари 2017.
  28. ↑ MICHEL CHIHA - STATEHOOD // michelchiha.org. Архивиран от оригинала на 2016-01-24. Посетен на 25 януари 2017.
  29. ↑ accessed 17/1/2017
  30. ↑ Arrêté 314, 19 August 1920: "...des modifications territoriales apportées aux diverses circonscriptions administratives de la wilayet de Beyrouth en vue de la formation des territoires du Grand Liban et des monts Ansarieh" ["...териториални промени, направени в различните административни области на вилаета Бейрут с оглед формирането на териториите на Голям Ливан и планините Ансарие"]
  31. ↑ Arrêté 317, 31 August 1920: "que le caza d'Omranié (Massyaf), dépendance de la wilayet de Damas, est peuplé en très grande majorité de populations alaouites et que ce caza doit en conséquence faire partie du groupement Ansarieh actuellement en voie d'organisation" ["териториални промени, направени в различните административни области на вилаета Бейрут с оглед формирането на териториите на Голям Ливан и планините Ансарие"].
  32. ↑ Arrêté 319, 31 August 1920: "Attendu que la France en venant en Syrie n'a poursuivi d'autre but que celui de permettre aux populations de réaliser leurs aspirations les plus légitimes de liberté et d'autonomie. Considérant que les populations alaouites et les minorités qu'elles renferment ont nettement exprimé à maintes reprises leur désir d'avoir une administration autonome sous l'égide de la France. Que, pour ce faire, il importe de constituer un territoire groupant la majorité de ces populations pour leur permettre de poursuivre leur développement au mieux de leurs intérêts politiques et économiques selon les vœux qu'elles ont exprimés." ["Докато Франция, идвайки в Сирия, не е преследвала друга цел, освен да даде възможност на населението да реализира най-законните си стремежи за свобода и автономия. Като се има предвид, че алавитското население и малцинствата, които те съдържат, са изразили ясно в много случаи желанието си да имат автономна администрация под егидата на Франция, че за да се направи това, е важно да се създаде територия, обединяваща мнозинството от тези народи, за да им се позволи да продължат своето развитие в най-добрия за своите политически и икономически интереси според желанията, които са изразили."]
  33. ↑ Trudy Ring, Noelle Watson, Paul Schellinger, Middle East and Africa: International Dictionary of Historic Places, Routledge, 2014, с.454
  34. ↑ Arrêté 265/LR of 2 December 1936 and Arrêté 274/LR of 5 December 1936 включва Джебал ал-Друз и Алавитската държава в Сирия. И двете използват подобна формулировка: "le territoire du Djebel Druze fait partie de l'État de Syrie... ce territoire bénéficie, au sein de l'État de Syrie, d'un régime spécial administratif et financier... sous réserve des dispositions de ce règlement, le territoire du Djebel Druze est régi par la Constitution, les lois et les règlements généraux de la République syrienne... le présent arrêté... entreront en vigueur... dès ratification du traité franco-syrien" [Translate: "територията на Джебел Друз е част от Държавата Сирия... тази територия се ползва, в рамките на Държавата Сирия, от специален административен и финансов режим... при спазване на разпоредбите на този регламент, територията на Джебел Друз се управлява от Конституцията, законите и общите разпоредби на Сирийската република... тази заповед... ще влезе в сила... след ратифициране на френско-сирийския договор ".]
  35. ↑ Arrêté 330, 1 September 1920: "...les territories de l'ancien Vilayet d'Alep, précédemment rattachés au Gouvernement de Damas, constitueront un Gouvernement indépendant dénomm "Gouvernement d'Alep"" [„...териториите на бившия вилает Халеб, преди това прикрепени към Губернаторство Дамаск, ще съставляват независимо правителство, наречено „Губернаторство Халеб“] "Attendu que la France en acceptant le mandat sur la Syrie n'a poursuivi d'autre but que celui de permettre aux populations de réaliser leurs aspirations légitimes de liberté et d'autonomie, tout en assurant la libre jeu et le développement des intérêts économiques communs. Attendu qu'il importe, pour ce faire, de respecter, conformément aux engagements du gouvernement de la République française, les volontés populaires librement exprimées et, en conséquence, de prendre en considération les vœux des populations des régions de la wilayet d'Alep et encore rattachées au gouvernement de Damas; Attendu qu'il est nécessaire de mettre fin, en même temps, à une situation de fait qui, par une centralisation excessive et désormais inutile, complique l'administration du gouvernement de Damas et entrave la bonne marche des affaire de la circonscription administratives d'Alep." [„Като се има предвид, че Франция, приемайки мандата над Сирия, не е преследвала друга цел, освен да даде възможност на хората да реализират законните си стремежи за свобода и автономия, като същевременно гарантира свободната игра и развитието на общите икономически интереси; като се има предвид, че е важно, за да се направи това, да се зачита, в съответствие с ангажиментите на правителството на Френската република, свободно изразената народна воля и следователно да се вземат под внимание желанията на населението на вилаетните региони на Халеб, все още прикрепен към правителството на Дамаск, като има предвид, че в същото време е необходимо да се сложи край на ситуация, която чрез прекомерна и ненужна централизация усложнява администрацията на правителството на Дамаск и възпрепятства гладкото протичане на делата на административния окръг Халеб."
  36. ↑ 11. French Syria (1919-1946) // uca.edu. Посетен на 17 януари 2017.
  37. ↑ Sarah D. Shields, Fezzes in the River: Identity Politics and European Diplomacy in the Middle East on the Eve of World War II, 2011
  38. ↑ а б Jack Kalpakian. Identity, Conflict and Cooperation in International River Systems. Hardcover. Ashgate Publishing, 2004. ISBN 0-7546-3338-1. с. 130.
  39. ↑ Umut Uzer, Identity and Turkish Foreign Policy: The Kemalist Influence in Cyprus and the Caucasus, I.B.Tauris, 18 December 2010, с.100
  40. ↑ James Minahan, Encyclopedia of the Stateless Nations, Greenwood Publishing Group 2002 vol.2 с.547
  41. ↑ 11. French Syria (1919-1946) // uca.edu. Посетен на 17 януари 2017.
  42. ↑ Arrêté 265/LR of 2 December 1936 и Arrêté 274/LR of 5 December 1936 включва Джабал Друз и Алавитската държава в Сирия. И двете използват подобна формулировка: "le territoire du Djebel Druze fait partie de l'État de Syrie... ce territoire bénéficie, au sein de l'État de Syrie, d'un régime spécial administratif et financier... sous réserve des dispositions de ce règlement, le territoire du Djebel Druze est régi par la Constitution, les lois et les règlements généraux de la République syrienne... le présent arrêté... entreront en vigueur... dès ratification du traité franco-syrien" [Translate: „Територията на Джабал ал-Друз е част от Държавата Сирия... тази територия се ползва, в рамките на Държавата Сирия, на специален административен и финансов режим... при спазване на разпоредбите на тази територия на Джебел Друз се управлява от Конституцията , законите и общите разпоредби на Сирийската република ... тази заповед ... влиза в сила ... след ратифициране на Френско-сирийския договор“.]
  43. ↑ La situation des chrétiens de Syrie après les affaires de Djézireh, November 1937, Centre d'Études et d'Administration Musulmanes (CHEAM), Paris
  44. ↑ Virginia Vacca, "La questione dell'el-Ǧezīrah secondo il memoriale del Partito Comunista Siriano", Oriente Moderno, 1938, 18, с. 197–211
  45. ↑ Jordi Tejel Gorgas, "Les territoires de marge de la Syrie mandataire : le mouvement autonomiste de la Haute Jazîra, paradoxes et ambiguïtés d’une intégration « nationale » inachevée (1936–1939)" (The territory margins of the Mandatory Syria: the autonomist movement in Upper Jazîra, paradoxs and ambiguities of an uncompleted "national" integration, 1936–39), Revue des mondes musulmans et de la Méditerranée, 126, November 2009, с. 205–222
  46. ↑ M. Proux, "Les Tcherkesses", La France méditerranéenne et africaine, IV, 1938
  47. ↑ Khoury, Philip Shukry. Syria and the French Mandate: The Politics of Arab Nationalism, 1920-1945. Princeton University Press, 1987. ISBN 1-85043-032-2. p. 50. (на английски)
  48. ↑ Khoury, Philip Shukry (1987), с.51
  49. ↑ а б в Khoury, Philip Shukry (1987), с.48
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mandate for Syria and the Lebanon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Сирия“         Портал „Сирия“          Портал „Ливан“         Портал „Ливан“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Френски_мандат_в_Сирия_и_Ливан&oldid=12394868“.