Фридрих Мелхиор Грим

Фридрих Мелхиор Грим
Friedrich Melchior Grimm
	Фридрих Мелхиор Грим Friedrich Melchior Grimm
германски критик, писател и дипломат
Роден	26 септември 1723 г. Регенсбург, Курпфалц, Свещена Римска империя
Починал	19 декември 1807 г. (84 г.) Гота, Саксония-Гота-Алтенбург
Погребан	Гота, Федерална република Германия
Научна дейност
Област	Литературна критика
	Фридрих Мелхиор Грим в Общомедия

Фридрих Мелхиор барон фон Грим (на немски: Friedrich Melchior, Baron von Grimm) е немски писател на френски^[1] и немски език, литературен и музикален критик и дипломат.

Биография

Роден е на 26 декември 1723 г. в Регенсбург. Син е на пастор Йохан Мелхиор Грим (1682 – 1749) и съпругата му Сибиле Маргарете Кох (1684 – 1774). Следва право, литература и философия в Лайпциг от 1742 до 1745 г.

През 1748 г. отива в Париж. От 1749 г. е при херцог Фридрих III от Саксония-Гота-Алтенбург и му чете книги. По-късно става секретар на граф Аугуст Хайнрих от Фризия (племенник на Мориц фон Заксен, маршала на Саксония) и е въведен от него във висшето общество. Запознава се с Жан-Жак Русо и чрез него с Дени Дидро.^[2]

Пише множество статии за „Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“. През 1753 г. започва да издава Correspondance littéraire, philosophique et critique – периодично издание във формата на ръкописен вестник в тираж 15-16 броя, разпращано по подписка до монархически дворове. През 1755 г. става кабинетен секретар на Луи-Филип II Орлеански, херцог на Орлеан на мястото на починалия му приятел Аугуст Хайнрих от Фризия.

В началото на 1759 г. е пратеник (пълномощен министър) на град Франкфурт на Майн във френския двор, но за кратко заради негово писмо, прихванато от тайната служба на крал Луи XV, в което критикува граф Броли.^[3]

Удостоен е с благородническата титла барон от Свещената римска империя през 1772 г. Представен е на императрица Екатерина Велика, когато е в свитата на пруската принцеса Вилхелмина Луиза фон Хесен-Дармщат^[3] за сватбата ѝ с руския престолонаследник бъдещия император Павел I на 29 септември 1773 г. Няколко седмици по-късно пристига Дидро и заедно с Грим са избрани за почетни членове на Петербургската академия на науките на 1 ноември с.г.

Грим представлява интересите на херцог Ернст II от Саксония-Гота-Алтенбург в Париж като пълномощен министър от 1776 г.

По покана на Екатерина II отново отива (1777) в Санкт Петербург, където остава почти година^[3]. Обратно в Париж купува произведения на изкуството за императрицата като неин официален комисионер.

През есента 1781 г. се среща в Гота с Йохан Волфганг фон Гьоте, с когото са се запознали във Вартбург при Айзенах на 8 октомври 1777 г.^[4]

По време на Френската революция, тъй като е чужденец, бяга от Франция през 1792 г. Следващата година се установява в Гота. Руската императрица го назначава за пълномощен министър в Гота, после в Хамбург^[3]. С нарушено зрение от 35 години Грим напълно ослепява (1797) и се отказва от длъжността.

Установява се отново в Гота, където умира почти 84-годишен на 19 декември 1807 г. Погребан е в Зиблебен при Гота на 23 декември 1807 г.

Посмъртно признание

Астероидът (или малка планета) 6912 Grimm от Главния астероиден пояс, открит на 8 април 1991 г., е наименуван на Грим.

Библиография

От него

Briefe an Johann Christoph Gottsched. Röhrig, St. Ingbert 1998, ISBN 3-86110-142-4
Maurice Tourneux (Hrsg.): Correspondance littéraire, philosophique et critique, adressée à un Souverain d’Allemagne. Kraus, Nendeln-Liechtenstein 1968 (Repr. d. Ausg. Paris 1877 – 1882)
Eine kleine Betrachtung über die großen Modesträußer. Hemmerde, Halle 1750
Der kleine Prophet aus Böhmisch-Broda. s. n., Paris 1753
Jakov Grot (Hrsg.): Mémoire Historique sur l’origine et les suites de mon attachement pour l’impératrice Catherine II jusqu’au décès de sa majesté impériale. Historische Gesellschaft, Moskau 1880
Paris zündet die Lichter an. Literarische Korrespondenz. Hanser, München 1977, ISBN 3-446-12349-0
- Ulla Kölving (Hrsg.): Correspondance littéraire de F. M. G. Centre international d’étude du XVIIIe siècle, Ferney-Voltaire 2007, derzeit 4 Bände = Jahr 1753f. (geplant 20 Bde.). Online lesbar (PDF; 1,3 MB)
  - Rezension: Marie Leca-Tsiomis, in: Zs. Recherches sur Diderot et sur l’Encyclopédie Numéro 43, Varia

За него

V. Boven (Hrsg.): Lettres inédites de Grimm à la reine-mère de Suède. In: Revue de litterature comparée. 32 (1958), S. 565 – 572
Louise d’Épinay: Mémoires et correspondance. Charpentier, Paris 1863
Karl A. Georges: Friedrich Melchior Grimm als Kritiker zeitgenössischer Literatur in seiner „Correspondance littéraire“. Bär & Hermann, Leipzig 1904
Ulla Kölving u. a. (Hrsg.): Inventaire de la correspondance littéraire de Grimm et Meister. Voltaire Fondation, Oxford 1984, 3 Bände, ISBN 0-7294-0316-5
Жан-Жак Русо: Bekenntnisse. Winkler, München 1999, ISBN 3-538-05282-4
Charles Augustin Sainte-Beuve: Causeries du lundi. Bd. 7 Garnier, Paris
Edmond H. Scherer: Melchior Grimm. L’homme de lettres, le factotum, le diplomate. Slatkine, Genf 1968. (Reprint der Ausgabe Paris 1887)
Friedrich Melchior Grimm: Briefe von Johann Christoph Gottsched. Im Anhang: Vier Briefe an Luise Gottsched. Mit Erläuterungen und einem Nachwort hrsg. von Jochen Schlobach und Silvia Eichhorn-Jung, St. Ingbert 1998
Sergueï Karp: L’anoblissement de Grimm: quelques précisions. In: L’Allemagne et la France des Lumières. Deutsche und französische Aufklärung. Mélanges offerts à Jochen Schlobach par ses élèves et amis. éd. M. Delon et J. Mondot, Paris 2003, S. 205 – 210
Philipp Blom: Das vernünftige Ungeheuer. Diderot, d’Alembert, de Jaucourt und die Große Enzyklopädie. (= Die Andere Bibliothek; Band 243). Eichborn, Frankfurt am Main 2005, ISBN 3-8218-4553-8
Andreas Urs Sommer: Skeptische Wahrnehmung fremder Intoleranz bei Friedrich Melchior Grimm. Eine mikrologische Studie in denkgeschichtlichem Kontextualismus. In: A. Beutel, V. Leppin, U. Sträter, M. Wriedt (Hrsg.): Aufgeklärtes Christentum. Beiträge zur Kirchen– und Theologiegeschichte des 18. Jahrhunderts. Leipzig 2010, S. 257 – 268
Grimm, Friedrich Melchior. In: Gottlob Schneider: Gothaer Gedenkbuch. Bd. 1, Gotha 1906, S. 90 f.
Arthur Richter: Grimm, Friedrich Melchior. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 676 – 678
Wilmont Haacke: Grimm, Friedrich Melchior Frhr. von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 86 – 88 (Digitalisat)

Източници

↑ Frank A. Kafker: Notices sur les auteurs des dix-sept volumes de „discours“ de l'Encyclopédie. Recherches sur Diderot et sur l'Encyclopédie. 1989, Volume 7, Numéro 7, p. 142
↑ Philipp Blom: Das vernünftige Ungeheuer – Diderot, d’Alembert, de Jaucourt und die Große Enzyklopädie. Frankfurt am Main 2005, ISBN 3-8218-4553-8 S. 116
↑ ^а ^б ^в ^г Chisholm, Hugh. "Grimm, Friedrich Melchior, Baron von" // Encyclopædia Britannica. Cambridge University Press, 1911. p. 599-600. (на английски)
↑ Gero von Wilpert: Goethe-Lexikon. Alfred Kröner Verlag, Stuttgart 1998 ISBN 3-520-40701-9 S. 425 – 426

Външни препратки

((de)) Wolf Lepenies, Der weiße Tyrann, Süddeutsche Zeitung, 17. Mai 2010
((ru)) Фридрих Мелхиор Грим на сайта на Руската академия на науките
((fr)) Grimm. Friedrich Melchior Grimm, Correspondance littéraire, 1753 – 1773 на сайта Centre international d'étude du XVIIIe siècle (CIEDS)

[1] Frank A. Kafker: Notices sur les auteurs des dix-sept volumes de „discours“ de l'Encyclopédie. Recherches sur Diderot et sur l'Encyclopédie. 1989, Volume 7, Numéro 7, p. 142

[2] Philipp Blom: Das vernünftige Ungeheuer – Diderot, d’Alembert, de Jaucourt und die Große Enzyklopädie. Frankfurt am Main 2005, ISBN 3-8218-4553-8 S. 116

[Chisholm-3] а ^б ^в ^г Chisholm, Hugh. "Grimm, Friedrich Melchior, Baron von" // Encyclopædia Britannica. Cambridge University Press, 1911. p. 599-600. (на английски)

[4] Gero von Wilpert: Goethe-Lexikon. Alfred Kröner Verlag, Stuttgart 1998 ISBN 3-520-40701-9 S. 425 – 426

[1]

[2]

[3]

[4]