Location via proxy:   [ UP ]  
[Report a bug]   [Manage cookies]                
Направо към съдържанието

Христо Нейков (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за воденския деец на ВМОРО. За софийския художник вижте Христо Нейков.

Христо Нейков
български революционер
Роден
Починал
не по-късно от 1918 г.

Учил вЗагребски университет

Христо Нейков е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Христо Нейков е роден във воденското село Църковяни, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Завършва гръцка прогимназия и овладява добре гръцки език.[1] Влиза във ВМОРО.[2] Заедно с Кирил Пърличев издава във Воден нелегалния революционен вестник „Борец“.[3]

Завършва педагогическия курс при Солунската българска мъжка гимназия и следва педагогия в Загребския университет.[4]

Като учител в Скопие, участващ в революционното движение, събужда подозрения у турската власт, която през октомври 1901 година, въз основа на полицейски рапорт, изпраща искане до българската митрополия да бъде уволнен от учителската длъжност, както и Тодор Паскалев, Никола Янишлиев и Люба Кюпева.[5]

Назначен е за главен български училищен инспектор във Воден.[6] След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Воден.[7]

От 1908 до 1910 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[8]

При избухването на Балканската война на 5 октомври 1912 г., на 7 октомври е арестуван във Воден заедно с Тома Николов и други видни българи – учители и свещеници от града и селата и е затворен в Солун до 22 октомври.[6] Тома Николов го определя като „голям родолюбец и човек с любвеобвилно сърце“.[9] След като Воден е овладян от гръцки части и Янина пада в гръцки ръце, Нейков е екстерниран от гръцката власт в Дойран, който е в българската окупационна зона.[1]

След Междусъюзническата война Нейков участва в опита за уния, направен от Националния съюз през октомври 1913 година.[10]

Нейков умира преди 1918 година.[11]

  1. а б Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 346. Посетен на 6 декември 2015.
  2. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 12.
  3. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 386-387.
  4. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 13.
  5. ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 109 гръб - 110.
  6. а б Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 333. Посетен на 6 декември 2015.
  7. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  8. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 154.
  9. Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 334. Посетен на 6 декември 2015.
  10. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 114.
  11. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.