Христо Нейков (революционер)
- Тази статия е за воденския деец на ВМОРО. За софийския художник вижте Христо Нейков.
Христо Нейков | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | не по-късно от 1918 г.
|
Учил в | Загребски университет |
Христо Нейков е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христо Нейков е роден във воденското село Църковяни, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Завършва гръцка прогимназия и овладява добре гръцки език.[1] Влиза във ВМОРО.[2] Заедно с Кирил Пърличев издава във Воден нелегалния революционен вестник „Борец“.[3]
Завършва педагогическия курс при Солунската българска мъжка гимназия и следва педагогия в Загребския университет.[4]
Като учител в Скопие, участващ в революционното движение, събужда подозрения у турската власт, която през октомври 1901 година, въз основа на полицейски рапорт, изпраща искане до българската митрополия да бъде уволнен от учителската длъжност, както и Тодор Паскалев, Никола Янишлиев и Люба Кюпева.[5]
Назначен е за главен български училищен инспектор във Воден.[6] След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Воден.[7]
От 1908 до 1910 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[8]
При избухването на Балканската война на 5 октомври 1912 г., на 7 октомври е арестуван във Воден заедно с Тома Николов и други видни българи – учители и свещеници от града и селата и е затворен в Солун до 22 октомври.[6] Тома Николов го определя като „голям родолюбец и човек с любвеобвилно сърце“.[9] След като Воден е овладян от гръцки части и Янина пада в гръцки ръце, Нейков е екстерниран от гръцката власт в Дойран, който е в българската окупационна зона.[1]
След Междусъюзническата война Нейков участва в опита за уния, направен от Националния съюз през октомври 1913 година.[10]
Нейков умира преди 1918 година.[11]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Христо Нейков от Воден, Егейска Македония - "Нашите народни институти", публикувано във в-к "Отечество", год. I, бр. 2, Солун, 25 февруари 1909 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 346. Посетен на 6 декември 2015.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 12.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 386-387.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 13.
- ↑ ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 109 гръб - 110.
- ↑ а б Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 333. Посетен на 6 декември 2015.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 154.
- ↑ Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 334. Посетен на 6 декември 2015.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 114.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Осми випуск на педагогическите курсове при Солунската българска мъжка гимназия
- Възпитаници на Загребския университет
- Членове на Съюза на българските конституционни клубове
- Хора от дем Воден
- Учители в Солунската българска девическа гимназия