Централна Италия
Централна Италия (на италиански: Italia centrale) или Средна Италия е средната част на Материкова Италия, който се дели на Северна Италия, Централна Италия и Южна Италия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположена е от Апенинските планини между Специя и Римини до северната граница на бившето Неаполитанско кралство. Южната граница е от 1920-години по реките Тронто и Гариляно.
Образувана е от регионите Тоскана, Умбрия, Марке и Лацио. В тези граници Централна Италия е една от петте италиански Маркрегиони.
По диалект неофициално понякога към нея се смята Абруцо, по исторически причини понякога и Емилия-Романя.
Централна Италия има 11 675 578 жители.[1] От населените места 8 града имат население от над 100 000 жители.
| Град | Жители | Регион |
|---|---|---|
| Рим | 2.718.768 | Лацио |
| Флоренция | 364.710 | Тоскана |
| Прато | 185.603 | Тоскана |
| Перуджа | 163.287 | Умбрия |
| Ливорно | 160.949 | Тоскана |
| Латина | 115.490 | Лацио |
| Терни | 110.933 | Умбрия |
| Анкона | 101.424 | Марке |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ISTAT на 31 декември 2007 г.