Цивилизация

Вижте пояснителната страница за други значения на Цивилизация.

---

Пирамидата на луната Теотихуакан, Мексико. Създаването на постройки от подобна големина изисква социална организация както при цивилизациите

Руините на Мачу Пикчу – „изгубеният град на инките“ е най-големият символ на цивилизацията на инките

Великата китайска стена, построена между 220 и 206 г. пр.н.е., за да опазва Китайската цивилизация

Египетските пирамиди

Цивилизацията (от латински: civis, „гражданин“) е комплексно общество, характеризиращо се с градско развитие, обществено разслоение, символни форми на комуникация (обикновено писменост) и усещане за отделяне от природната среда и контрол над нея.

Терминът е доста противоречив и нелесен за дефиниране. Първите опити да даде научно обяснение на думата цивилизация прави шотландският учен и философ Адам Фергюсън, който под този термин разбира стадий в развитието на човечеството, който се характеризира с разделение на труда, съществуването на класи, а също така строежът на градове, наличие на писменост и други подобни. Тогава започва да се прави разделението варварство – цивилизация, което се ползва с популярност в края на XVIII – началото на XIX век, но в края на XIX – началото на XX век понятието добива по-широк смисъл и се доближава до понятието култура.

Значения на думата

• Според най-кратката, буквална дефиниция, цивилизация е сложно, комплексно общество. Технически антрополозите различават цивилизации, при които много от хората живеят в градове и добиват храната си чрез земеделие, за разлика от групови и племенни общества, в които хората живеят в малки селища или номадски групи и се препитават чрез събирачество, лов, или дребно градинарство. Използвана в този смисъл, думата цивилизация е особен термин, който може да бъде отнесен само към някои определени човешки общества.

• В по-широк смисъл думата цивилизация често може да бъде отнесена към дадено общество, без значение дали то е сложно, комплексно и градоустроено, или просто и племенно. В този смисъл терминът не е толкова особен като предния – употребена в този смисъл, думата цивилизация е почти синоним на култура.

• Думата цивилизация понякога може да бъде отнесена към човечеството като цяло, например „Ядрен конфликт би затрил цивилизацията“ или „Щастлив съм, че след 3 седмици лутане из дивата природа се завърнах обратно в цивилизацията“. В този си смисъл думата се отнася до глобалната цивилизация.

• Цивилизация също така може да означава и стандарт на поведение, подобно на етика. Цивилизованото поведение е в контраст с „варварското“ или грубото държание. В този смисъл, терминът цивилизация съчетава изтънченост и усъвършенстване.

Комплексни към по-прости общества

Друга употреба на думата цивилизация комбинира първото и четвъртото значение на думата, означавайки, че сложно устроените общества са по-висши от по-просто устроените. Тази гледна точка често се открива при расизма и империализма. Силните общества винаги са вярвали, че тяхно право е да „цивилизоват“, или да доминират културно по-слабите(варвари). Този акт на цивилизиране на по-слабите често бива наричан Бремето на белия човек/бялата раса (White Man's Burden) Тази статия разглежда думата цивилизации преди всичко в първия, тесен смисъл. Вижте култура, общество, етикет и етноцентризъм, както и теми, свързани с по-широките им значения.

През 1700-те и началото на 1800-те, думата цивилизация се използва само в единствено число, никога в множествено, защото означава прогреса на човечеството като цяло. Днес в множествено число, цивилизации, терминът се използва да означи култури, както в научните среди, така и в разговорния език. Въпреки това думите цивилизация и култура не са синоними и едната не може да бъде заменена с другата. Цивилизацията не е винаги нещо положително и невинаги означава подобрение. Тя невинаги е в съгласие с човешката същност, с човешката натура. Пример за това са писанията на Жан-Жак Русо, които дават начало на философски течения и подходи като тези на Сьорен Киркегор и Фридрих Ницше. За тях културите (в множествено число) са естествени организми, които не могат да се определят като съзнателни и рационални, а по-скоро като „народен дух“, докато цивилизациите са израз на материалния прогрес, и по тази причина неестествени, водещи до алчност, завист и лъжливи ценности. Някои други философи, като Лео Щраус, смятат, че тези възгледи дават началото на нацизма и немският милитаризъм и нихилизъм.

Съществуват две гледни точки по отношение на това какво е цивилизация. Едната разглежда цивилизацията като напълно материална, докато другата – като материална и етична. Според някои философи кризите настъпват, когато човечеството губи етичната концепция, етичната страна на цивилизацията.

Характеристики на цивилизацията

Доиндустриални общества

Цивилизация означава буквално сложно/комплексно общество, разграничено от простите общества. Първите общества, оставили достатъчно материални следи, за да могат да бъдат наречени древни цивилизации, са обитавали Шумер, Египет, Индия и Китай. Всички цивилизации зависят от земеделието и селското стопанство като цяло. Първите земеделски цивилизации възникнали по долините на р. Нил, Ефрат и Тигър през V век пр. Хр. Отглеждането на храна във фермите носи свръх количества, които след това могат да бъдат съхранени в случай на неплодородни години. Това също така позволява на някои хора да се занимават с други дейности като занаятчийство, духовенство и други. Това води до разделение на труда и разнообразна човешка дейност, което е една от основните характеристики на цивилизацията. Възможно е свръх производството да идва преди одомашняването на растения и животни.

Цивилизациите също така имат много по-различни характеристики що се отнася до установяването на място за постоянно заселване. Самата дума цивилизация означава „град, живот в град“. За разлика от други общности, цивилизациите имат много по-комплексна структура и най-вече обособяването на класи, което е друга съществена черта. Икономически, цивилизациите имат по-комплексна структура и що се отнася до собствеността, размяната и организацията на обществото. Живеейки за постоянно на едно място, позволява на хората да имат собственост над земята и тези, които не произвеждат храна, да разменят други стоки за храна. Ранните цивилизации разработват парите (монетите) като средство за размяна, което спомага за цялостната организация на обществото.

26 век пр.н.е. шумерски език, един от най-ранните примери за човешка писменост.

Писмеността, разработена най-напред от шумерите, се счита за крайъгълен камък на цивилизациите, защото спомага за установяването на бюрократична и административна система. Писмеността улеснява комуникацията, която се оказва съществена в по-големите градове.

Исторически погледнато, всички цивилизации споделят някои от следните отличителни черти:

• напреднали земеделски техники като човешки труд, сеитба, и напояване. Това позволява на земеделците да произвеждат излишък от реколта, който не е необходим за собствено им оцеляване;
• интензивни земеделски техники, такива като човешката сила, смяната на културите и напояването, позволяват на земеделците да произведат излишък на хранителни продукти, които не са непременно нужни за тяхното съществуване.

Появата и развитието на земеделието след епохата на неолита води до нова организация на пространството и човешката дейност. Тези общества се отличават с пет основни и пет второстепенни характеристики.

Основни характеристики

• Съществуване на град (уседналост на населението)
• Специализация на трудовата дейност
• Концентрация на излишък от произведени блага
• Класова структура (йерархия)
• Държавна организация (държава)

Второстепенни характеристики

• Огромни култови сгради
• Търговия с далечни земи
• Монументални произведения на изкуството
• Писменост (счетоводство, регистри)
• Научно познание (математика, геометрия, астрономия)

Външни препратки

• Веселин Методиев, Христо П. Тодоров, Цивилизация, Университетски речник на Нов български университет