F-16
| F-16 Fighting Falcon | |
 F-16A в полет | |
| Описание | |
|---|---|
| Държава | САЩ |
| Тип | Многоцелеви изтребител |
| Производител | Lockheed Martin, General Dynamics |
| Произведени бройки | 4588 (23 април 2019) |
| Единична цена | US$14.6 милиона (F-16A/B) US$18.8 милиона (F-16C/D) за 1998 |
| Първи полет | 2 февруари, 1974 |
| Използван от | ВВС на САЩ Белгия Бахрейн |
| В експлоатация от | 17 август, 1978 |
| Състояние | Активни: 724, в резерв: 69 |
| Тактико-технически данни | |
| Размах на крилете | 9,96 m |
| Височина | 4,88 m |
| F-16 в Общомедия | |
F-16 „Fighting Falcon“ („боен сокол“) е американски боен самолет, разработен от General Dynamics през 70-те години на 20 век. F-16 е лек и маневрен многоцелеви изтребител за завоюване на въздушно превъзходство. Той е предназначен да допълни приетия по това време тежък изтребител F-15 „Eagle“ с минимално тегло и максимално бойно натоварване. В България се очаква да пристигнат първите 8 самолета до 2025 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 1970-те години ВВС на САЩ обявяват конкурс за нов реактивен изтребител (LightWeight Fighter Program, LWPF), който да допълни F-15 „Eagle“. Първият изпитателен полет на прототипа Модел GD401, обозначен от ВВС на САЩ като YF-16, е осъществен инцидентно на 20 януари 1974 г. – при засилване по полосата прототипът се оказва във въздуха и на изпитателя Фил Арчър не му остава друго, освен да направи един почетен кръг и след 6 непредвидени минути полет да се приземи благополучно. Първият официален полет става на 2 февруари, а на 9 май същата година излита и прототипът (YF-17) – бъдещият F/A-18 Hornet на другата фирма, участваща в конкурса, Northrop. След около година целеви изпитателни полети, в началото на 1975 г. General Dynamics получава одобрение и договор за развитие на проекта до серийно производство. Първият предсериен F-16 излита на 8 декември 1976 г. Серийното производство на самолета започва през 1978 г.
Модификациите с допълнително радиооборудване и специализирана навигационна система допринасят за отлично прихващане, координация и водене на огън по наземно разположени цели, без значение от метеорологичните условия. В такова изпълнение самолетът е добър изтребител-бомбардировач, но това е постигнато с компромис относно маневреността, тъй като допълнителното оборудване увеличава общото тегло на самолета.
F-16 е на въоръжение в 25 страни, като в 20 от тях е основен тактически изтребител; над 3000 самолета от този вид са на активна служба по света.
Италия по програмата Peace Caesar получава 34 машини (26 F-16A-15ADF, 4 F-16B-15ADF, 4 F-16A/B-5/10) в периода 2003 – 2004 година. Използва ги 10 години с лизингов договор.
Венецуела също по програмата Peace Delta получава 24 машини (18 F-16A-15, 6 F-16B-15) в периода 1982 – 1984 година. Повече от 10 години изтребителите не летят поради липса на части.
Някои от модификациите на F-16 (F-16C и F-16D) се произвеждат по лиценз в Турция (заводите на TAI) и Южна Корея (от корпорацията „Samsung“).
Mitsubishi F-2 е многоцелеви изтребител, създаден от General Dynamics F-16 Fighting Falcon, произведен от Mitsubishi Heavy Industries и Lockheed Martin за Японските сили за самоотбрана във въздуха (JASDF). Дяловото разделение в производството между Япония и Съединени щати е 60/40 Програмата започна през 1984 г. като Mitsubishi SX-3 и първото въздухоплавателно средство влезе в експлоатация през 2000 г. Първите 76 машини JASDF получават до 2008 г., като бяха произведени общо 98 самолета (включително 4 прототипа). Първият радар с електронно сканиран масив (AESA) на борда на самолет е J/APG-1, въведен на Mitsubishi F-2 през 1995 г. F-2 е наречен „Viper Zero“, позовавайки се на полуофициалния псевдоним на F-16 на „Viper“ и на Mitsubishi A6M Zero.
Цената на Mitsubishi F-2 е 127 милиона долара (2009).
Планирано е производството му да продължи и след 2010 г.
Бойно използване
[редактиране | редактиране на кода]Първият боен успех на F-16 в Израел е постигнат в схватка „въздух – въздух“ от Израелските военновъздушни сили (IAF) над долината Бекаа на 28 април 1981 г. срещу сирийски хеликоптер Ми-8, който е свален с оръдеен изстрел.[1] Първата битка „въздух – земя“ на самолета е, когато Израел бомбардира иракската ядрена централа в Озирак на 7 юни 1981 г. с 8 свои летателни апарата F-16, съпроводени от 6 самолета тип F-15.
В Ливан е ползван срещу сирийските въздушни сили в яростни сражения през 1982.
В редовете на коалицията са използвани стотици самолети F-16 по време на войната в Кувейт.
По време на войните в бивша Югославия през 90-те години на 20 век самолетите F-16 на коалицията участват в многобройни наблюдателни мисии и извършват няколко рейда и въздушни битки в Босна и Херцеговина.
По-масово е използван във войната с Косово през 1999 г., където холандски и американски F-16 свалят няколко МиГ-29 на югославската армия.
В Афганистан се използва от края на 2001 г. в редовете на американските и европейските сили.
От 2003 г. се използва и от коалицията в Ирак.
Серийни модели
[редактиране | редактиране на кода]- F-16A/B
F-16A (едноместен) и F-16B (двуместен) са първоначално произвежданите варианти. Те включват блок-версии 1, 5, 10 и 20. Block 15 е първата значителна промяна, включваща по-големи хоризонтални стабилизатори.
- F-16C/D
F-16C (едноместен) и F-16D (двуместен) са следващите варианти, като тяхното производство започва през 1984 г. Първата C/D версия е Block 25, с подобрена авионика и радар, включващ поразяване на целите отвъд пределите на визуалното откриване при всякакви метеорологични условия. Block 30/32, 40/42, и 50/52 са следващите версии на C/D варианта. Цената на един F-16C/D през 1998 е 18,8 милиона щатски долара.
- F-16E/F
F-16E (едноместен) и F-16F (двуместен) са по-нови варианти, базирани на F-16C/D Block 50/52. Block 60 е специално произведен за ВВС на Обединените арабски емирства. Тази блок-версия включва подобрения в радарната система тип AESA, авиониката, както и по-мощен двигател.
- F-16V
F-16V самолет с по-добри характеристики от Block 60. Плановете за обновяване са съобщени от вицепрезидентът на Lockheed Martin по време на авиошоу в Сингапур през 2012 г. Новият вариант включва нов AESA радар, нов бордови компютър, подобрения в кокпита и др. Към месец януари 2018 година F-16V Block 70 все още не е приет на въоръжение в нито една страна-членка на НАТО и на практика наличен е само прототип на този самолет.
F-16 MLU
[редактиране | редактиране на кода]Проектът MLU (mid-life update) стартира през 1989 г., а през май 1991 г. започва неговата реализация. Целта на проекта е да увеличи ресурса на самолета с нови 10 – 20 години (4000+ или общо минимум 8000 полетни часа).
Промените включват:
- Нов компютър за бойно използване
Компютърът е произведен от Texas Instruments. Той заема 42% по-малък обем, 55% по-малко тегло, и използва 37% по-малко електроенергия.
- Нов радар
Новият радар е произведен от Westinghouse и е с обозначението AN/APG-66 (V2). Той може да следи до 10 цели едновременно и да обстреля 6 от тях с ракети AIM-120 AMRAAM.
- Нови мултифункционални дисплеи
Новите мултифункционални дисплеи (MFD) за MLU стандарта са произведени от Honeywell. В кабината са монтирани два LCD дисплея с активна матрица и размери 10x10 cm.
- HOTAS
В MLU стандарта е реализиран принципът HOTAS (ръцете на лоста и управлението на двигателя).
Сравнителни тактико-технически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]| Изтребител | JAS 39 Gripen | Dassault Rafale | МиГ-29 | F-16C Block 50[2] | F-18 | Eurofighter Typhoon | J-10 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Произход |  Швеция |
 Франция |
 СССР |
 САЩ |
САЩ |
 Европа |
 Китай
|
| Изображение |  |
 |
 |
 |
.jpg) |
 |
|
| Двигател | 1х Volvo Aero RM12 | 2х Snecma M88-2 | 2х Климов РД-33 | 1х General Electric F100-PW-129 | 2х General Electric F404-GE-402 | 2х Eurojet EJ200 | 1х WS-10A Тайхан |
| Тяга на максимал | 54 kN | 50,04 kN всеки | 53,9 kN всеки | 79,2 kN | 48,9 kN всеки | 60 kN всеки | 89,17 kN |
| Тяга на форсаж | 80 kN | 75,62 kN всеки | 81,4 kN всеки | 129,4 kN | 79,2 kN всеки | 90 kN всеки | 129,4 kN |
| Максимална скорост | 2410 km/h | 1900 km/h | 2445 km/h | 2145 km/h | 1915 km/h | 2120 km/h | 2450 km/h |
| Маса празен | 6620 kg | 9500 kg | 11 000 kg | 8273 kg | 11200 kg | 11000 kg | 9730 kg |
| Нормална излетна маса | 8720 kg | 14 016 kg | 16 800 kg | 12 000 kg | 16 850 kg | 15 550 kg | 18 500 kg |
| Максимална излетна маса | 14 000 kg | 24 500 kg | 21 000 kg | 19 200 kg | 23 400 kg | 23 500 kg | 19 277 kg |
| Таван на полета | 15 240 m | 16 800 m | 18 000 m | 17 200 m | 15 000 m | 19 800 m | 20 000 m |
| Скороподемност | 305 m/s | до 330 m/s | 254 m/s | 254 m/s | 315 m/s | ||
| Макс. далечина на полета | 2800 km (с доп. рез.) | 3700 km | 2100 km (с доп. рез.) | 3943 km (с доп. рез.) | 3330 km (с доп. рез.) | 1390 km (без доп. рез., няма) | 3000 km (с доп. рез.) |
| Дължина | 14,1 m | 15,27 m | 17,37 m | 15,03 m | 17,1 m | 15,96 m | 15,5 m |
| Височина | 4,5 m | 5,34 m | 4,73 m | 5,09 m | 4,7 m | 5,28 m | 4,78 m |
| Размах на крилете | 8,4 m | 10,8 m | 11,4 m | 9,45 m | 12,3 m | 10,95 m | 9,7 m |
| Тяговъоръженост | 0,94 | 1,10 | 1,13 | 0,898 – 1,095 | 0,95+ | 1,16 | 0,98 |
| Въоръжение – ракети | 6х AIM-9 или 6х AIM-120 или 4х Skyflash 4х AGM-65 Maverick или 2х KEPD 350или 2х RBS-15 |
до 14 MICA/ R.550 Magic/ въздух-земя/ Exocet/ ядрена ASMP |
6 различни ракети, най-често Р-27 и Р-77 | до 6 ракети
AIM-120B AMRAAM 2х AIM-7 Sparrow AIM-9 Sidewinder |
4х AIM-9 или AIM-132 или IRIS-T или AIM-120 и 2х AIM-7 или 2х допълнителни AIM-120 ракети въздух-земя и противокорабни |
До 13 ракети AIM-9/ AIM-132/ AIM-120/ IRIS-T/ въздух-земя |
До 11 ракети PL-8/ PL-9/ PL-11/ PL-12/ въздух-земя |
| Въоръжение – бомби | 4х GBU-12 2х Bombkapsel 90 8х Mk 82 |
Paveway | до 3500 kg (вкл. ракетите) | до 4500 kg ракети въздух-земя, НУРС, управляеми и неуправляеми авиобомби | различно | Paveway JDAM HOPE/HOSBO |
КАБ-500Л и други |
| Въоръжение – оръдия | 1х 27 mm оръдие BK-27 | 1х 30 mm оръдие GIAT 30 | 1х 30 mm оръдие ГШ-30-1 | 1х 20 mm Gatling-оръдие M61 Vulcan | 1х 20 mm Gatling-оръдие M61 Vulcan | 1х 27 mm оръдие ВК-27 | 1х 23 mm оръдие |
Експериментални модели, непроизведени серийно
[редактиране | редактиране на кода]- F-16/79
- F-16XL
- F/A-16
- F-16/101
- F-16 VISTA / MATV / NF-16D
- AFTI/F-16
На въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]F-16 е на въоръжение в 25 страни, като в 20 от тях е основен тактически изтребител; над 3000 самолета от този вид са на активна служба по света.(август 2024)
България-F-16С/D от 2025 г.
Гърция-F-16C/D
Египет-F-16A/B,F-16C/D
Израел-F-16A/B,F-16C/D,F-16I
Катар-12
ОАЕ – F-16E/F Blok 60
Пакистан-F-16A/B, F-16AM/BM, 18F-16C/D
Полша-F-16A/B,F-16C/D
Румъния-F-16 AM/BM block 15 MLU- САЩ-F-16A/B,F-16C/D
Тайван-F-16A/B
Турция-F-16C/D
Южна Корея-F-16C/D- Украйна - Доставени от Нидерландия и Дания
Бивши оператори
[редактиране | редактиране на кода]
Венецуела – 24 машини (18 F-16A Blok15, 6 F-16B Blok15) получава в периода 1982 – 1984 година/нямат поддръжка/.
Италия – 34 машини (26 F-16A-15ADF, 4 F-16B-15ADF, 4 F-16A/B-5/10) получава в периода 2003 – 2004 година с 10-годишен лизингов договор.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Iskra, Alex. "GD/L-M F-16A/B Netz in Israeli Service." Архив на оригинала от 10 май 2012 в Wayback Machine. Air Combat Information Group (ACIG), 26 September 2003. Посетен на 16 май 2008 г.
- ↑ www.airwar.ru
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]| Уикипедия разполага с Портал:Авиация |
|
