PZL P-37 łoś

PZL P-37 łoś
	PZL P-37 łoś
Описание
Държава	Полша
Тип	бомбардировач
Производител	PZL
Произведени бройки	120+
Първи полет	30 юни 1936 г.
Използван от	ВВС на Полша; ВВС на Румъния; Луфтвафе
В експлоатация от	1938 г.
В експлоатация до	1944 г.
	PZL P-37 łoś в Общомедия

ПЗЛ.37 „Лос“ (на полски: PZL.37 Łoś) е полски лек бомбардировач и разузнавателен самолет.

Създаден е през 1930-те години от полските авиационни заводи PLZ. Отличава се с модерна конструкция с преходни характеристики. Избухването на Втората световна война прекъсва производството на следващите модели и модернизирането на версиите.

Характеристики

Двигател. В зависимост от версията самолетите са задвижвани или от двигател Bristol Pegasus XII, версия А Bristol Pegasus XХ, версия А или В, или Bristol Pegasus XIХ, версия В. Благодарение на двигателите машината развива максимална скорост 412 км/ч на височина 2800 м.
Екипаж. 4-ма души (пилот, щурман бомбардировач, двама стрелци радисти).
Маса. собствена маса 4920/4935 кг, стартова маса 8865/8880 кг, максимална стартова сама 9105 кг.
Размери. Размах на крилата 17,93 м, дължина 12,92 м, височина 4,25 м.
Въоръжение. Три картечници 7,92 мм, първоначално три картечници Vickers F, впоследствие PWU wz.37 Szczeniak и една Vickers F, накрая три PWU wz.33; бомби с маса до 2595 кг в следните комбинации: 2 х 300 кг (фюзелаж) + 18 х 110,8 кг (крила) = 2595 кг; 20 х 110,8 = 2217 кг; 20 х 52 кг = 1040 кг; 20 контейнера с 240 малки запалителни бомби Myszka (4800 броя) = 1056 кг.

Разработване

През 1934 г. заводите PLZ започват проектирането на PLZ-30 със смесена конструкция. Планирано е да бъдат построени транспортни и военни варианти. След разглеждане на няколко проекта съветът на PLZ приема предложението на Йежи Домбровски. Конструкторът представя изцяло метален средноплан с ходова част, която може да се прибира. Максималната скорост от 360 км/ч се постига с двигатели с мощност 800 – 1200 к.с. Бомбардировачът е нощен, с отбранително въоръжение под формата на двойни картечници, разположени в предната и долната установка, и с 20-мм оръдие на гърба. С времето въоръжението е редуцирано до три картечници и самолетът е преустроен на бърз дневен бомбардировач със скорост около 400 км/ч.

При проектирането на PLZ-37 Йежи Домбровски използва опита, натрупан при конструирането на туристическите самолети PLZ-19 и PLZ-26. От тези машини той взима устройството на крилата по конструкцията на Миштал. Формата на фюзелажа трябва да се вписва в профила на JD 12. Проектът обаче предвижда поместване на бомбените камери във фюзелажа и центроплана. Тъй като полските бомби са тънки и дълги, се налага адаптиране на профила на центроплана спрямо техните габарити. В резултат възниква модификация JD 12/37, който е един от първите в света и първият в Полша с ламинарен профил.

Производство

„Прототип Р-37/I (72.1)“. Завършването на прототипа е планирано за април 1936 г., проблеми обаче възникват в процеса на работа. Налага се в документацията да бъдат направени около 600 промени. В крайна сметка прототипът с два двигателя, производството на британските Bristol Pegasus XIIВ, с мощност 873 к.с. е завършен в края на октомври – началото на ноември. Първият полет е осъществен през 13 декември 1936 г. Невъоръженият Р-37/I успява да постигне максимална скорост 420 км/ч. През август му поставят оръжия. Поради лошо закрепен кесон на 20 юни 1938 г. по време на акробатично изпълнение, самолетът губи едно от крилата си и се разбива.

„Прототип Р-37/II (72.2)“. През втората половина на 1935 г. поръчката на самолети Р-37 е увеличена на 30 броя, в това число и от втория прототип. Шасито е построено с частите, подготвени за серийно производство. Първоначално е с единичен вертикален стабилизатор, а в процеса на конструиране той е променен на двоен. Разширена е и пилотската кабина, а в кабината на наблюдателя са добавени лостове за управление. Този прототип е с хидравлична система за прибиране на ходовата част. Двигателят е Bristol Pegasus ХХ с мощност 918 к.с. Самолетът е трябвало да бъде готов през август, но закъсненията изместват крайния срок за ноември. Вторият прототип е преработен съгласно производствения стандарт на PLZ Р-37В и е предадена на военната авиация.
„PZL P-37A łoś I“. Още преди изпитателните полети на първия прототип започва серийно производството. В конструкцията на шасито са взети под внимание промените, направени по втория прототип, но с едно изключение. За първите 10 самолета (72.3 – 72.12) е подготвен единичен вертикален стабилизатор. В тях са монтирани и купените от Великобритания двигатели Bristol Pegasus XIIВ. Машините са завършени в началото на 1938 г., а през март са предадени на ескадрилата серийни самолети на независимата експериментална дивизия. До края на 1938 г. само един от самолетите е въоръжен. За сметка на това всички са оборудвани с механично устройство за хвърляне на бомби, което позволява едновременното освобождаване на целия товар.
„PZL P-37A bis/łoś A bis/łoś“. Останалите 19 самолета от първата поръчка са с двоен вертикален стабилизатор. Първите два са с армейски номера 72.13 и 72.14, а останалите – с номера между 72.17 и 72.78. Липсата на последователност в номерацията е с цел заблуда на чуждото разузнаване. В тези машини са монтирани внесените около 100 броя двигатели Bristol Pegasus XIIВ. Те са напълно въоръжени и са с електрически механизъм за хвърляне на бомби. Възможностите на тази версия силно ограничават характеристиките на двигателите, които постигат максимална скорост на височина едва 1220 м.
„PZL P-37A SP-BNK (72.13)“. Третиран е като прототип PZL P-37/III за експортна версия на łoś С, и затова е оборудван с френски двигатели Gnome-Rhone 14N00/01 с мощност 980 – 1020 к.с. При изпитанията самолетът постига скорост 453 км/ч на височина 4250 м. Освен вече монтираните е планирано да бъдат тествани подобни двигатели Renault 14Т с мощност 1020 к.с. и Fiat A-80 RC41 с мощност 1030 к.с. През август 1938 г. самолет SP-BNK е представен в Румъния, България, Гърция и Туция. Гърция прави първата заявка за тази машина.
„PZL P-37A SP-BNL (72.14)“. Въпреки двигателите Bristol Pegasus XХ, самолетът е обозначен като łoś A bis. Направени са известни промени в конструкцията и оборудването, така че той става модел за базовата производствена версия на łoś II. В края на май 1938 г. SP-BNL е показан на изложение в Белград, а в края на годината – на XVI авиационен салон в Париж.

„PZL P-37В łoś II“. След катастрофата на Р-37/I производството е задържано с цел проверка на качеството на монтажа на крилото. Ето защо първите самолети PZL P-37В łoś II с двигатели Pegasus са готови едва през август 1938 г. През последните три месеца на същата година се правят по 3 самолета месечно. В началото на следващата година след направата на 50-те самолета от първата серия, производството е спряно. Причината са няколко катастрофи, необходимостта от създаване на експортни Р-34 и подготовката за производството на Р-50 Jastrzab и PLZ-46 Sum. Производството е възобновено, но се решава, че във WP 1 на Okecie то ще бъде прекратено след построяването на 104 самолета. Останалите 20 машини трябвало да се направят в заводите WP 2 в Мелец. През март 1939 г. новият командващ авиацията, ген. Юзеф Зайонц, възнамерява изцяло да спре производството, но то е толкова напреднало, че се налага да го продължат. При машините от втората версия са въведени малки странични прозорчета при долната стрелкова установка и са опростени ауспусите. След шест катастрофи на самолети с двоен стабилизатор е променен балансът на лоста за управление. Във втората серия са монтирани двигатели Bristol Pegasus XIХ. В 2 машини са инсталирани безклапни двигатели Bristol Pegasus XIIIС. При опитите бомбардировач да бъде преправен на изтребител в един от самолетите, в гондолата на двигателя, експериментално са монтирани две картечници. Самолетите PZL P-37В от първата серия получават номера от 72.100 до 72.149, а от втората от 72.170 до 72.200.

От закупуването са заинтересовани България – 12 łoś С; Югославия – 20 łoś С; Румъния – 30 łoś D и лиценз и Турция 10 łoś D и 25 на части и лиценз.

Експлоатация

При избухването на войната полската авиация притежава в авангарда си 36 самолета łoś В в ескадрили 211, 212, 216 и 217, които принадлежат към бомбената бригада. В рамките на техническото осигуряване ескадрилите получават 10 машини. Загубите възлизат на 31 самолета, в това число 14 унищожени от немците и един от собствената отбрана. В Румъния са евакуирани 26 машини, в това число един łoś А, четири łoś А bis и 19 łoś В. Румънската авиация използва 24 от тях. Последните румънски самолети łoś са унищожени през 1944 г. Немската авиация придобива два изправни самолета, които са тествани в Рехлин. Руснаците също се сдобиват с два изправни и един повреден самолет. От тях са копирани технически решения за авиоконструктурското бюро на Андрей Туполев, започвайки от Ту-2.

Източници

„История на авиацията“. Издателство „Прозорец“ ЕООД 2008 г.