буза
Облик
буза (български)
ед.ч. | бу·за | |
---|---|---|
членувано | бу·за·та | |
мн.ч. | бу·зи | |
членувано | бу·зи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
"една от страничните лицеви части под скулите" Богоров 1869, с 1.
Етимология
Вероятно свързана със звукоподражателното *bheu- „надувам“, от което произлизат бухвам, набухвам, бушувам и др. Във формален план (*bhou-g^(h)-) се сравнява с пол. buzia „целувка, устна“, лит. buožė „издутина, копче“, buožis „голяма глава“, латв. buoze, -is „глава, топка“, с друго разширение лат. bucca „устна“. Може да са помисли и за новообразувание или заемка от алб. buzë „устна“, което е от *bhus-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
БУЗЕСТ, БУЗУРЕСТ РРОДД
"Ако те ударят по едната буза, подай си и другата"