буца

буца (български)

буца ±

ед.ч.		бу·ца
	членувано	бу·ца·та
мн.ч.		бу·ци
	членувано	бу·ци·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Сухо, неразрушимо парче пръст, обикновено получено от човешка дейност - оран, копаене на изкопи или при окопаване на земеделски култури.

Превод

английски: clod, dollop арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: grumo италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Klumpen норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ком словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: motte холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• глътка, парче, комат
• изпъкналост, издатина, издутина, подутина, оток
• израстък, тумор
• подуване, подпухване, отичане
• гърбавина, бучка